Р Е Ш Е
Н И Е
№202
гр. Несебър, 01.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, шести състав в публично заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа гр. д. № 236 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 422 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца - етажната собственост в комплекс „Съни Вю Норд”,
представлявана от управителя А.А.Т., са предявени искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които
се иска да бъде признато за установено спрямо ответника В.А.Р., че дължи на
етажната собственост сумата от 162,51
лв., представляваща съразмерно дължима сума на квотата на В.А.Р. от
½ от собствеността върху самостоятелен обект с идентификатор №
51500.506.80.1.80, представляващ ап. № 22А, от общо дължима сума в размер на
325,01 лв. за този апартамент – вноска, дължима до 01.04.2018г. за 2018г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението
в съда – 29.05.2018г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 2,44 лв., представляваща
съразмерно дължима от квотата на В.А.Р. лихва за забава за периода от
02.04.2018г. до 25.05.2018г., от общо дължима лихва в размер на 4,88 лв.
Предявени са и същите искове срещу Г.В.Л. за установяване дължимостта на сумата
от 162,51 лв., представляваща съразмерно дължима сума на квотата на Г.В.Л. от
½ от собствеността върху самостоятелен обект с идентификатор №
51500.506.80.1.80, представляващ ап. № 22А, от общо дължима сума в размер на
325,01 лв. за този апартамент – вноска, дължима до 01.04.2018г. за 2018г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението
в съда – 29.05.2018г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 2,44
лв., представляваща съразмерно дължима от квотата на Г.В.Л. лихва за забава за
периода от 02.04.2018г. до 25.05.2018г., от общо дължима лихва в размер на 4,88
лв. С протоколно определение от съдебно заседание от 29.10.2019г.
производството по делото е прекратено поради оттегляне от иска от страна на
ищеца в частта му, в която срещу всеки от ответниците е предявен иск за
установяване дължимостта на сумите по заповед № 294 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 29.05.2018г. по ч.гр.д № 558/2018г. по описа на
Районен съд Несебър по описа на Районен съд Несебър, в следните части: над размера от 154,53 лв. до пълния
предявен размер от 162,51 лв., представляваща съразмерно дължима сума на
квотата на всеки от ответниците от ½ от собствеността върху
самостоятелен обект с идентификатор № 51500.506.80.1.80, представляващ ап. №
22А, от общо дължима сума за този апартамент – вноска, дължима до 01.04.2018г.
за 2018г., над размера от 2.32 лв.
до пълния предявен размер от 2,44 лв. за лихва за забава за периода от
02.04.2018г. до 25.05.2018г. Ищецът сочи, че ответниците са собственици на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 51500.506.80.1.80 по КККР на гр.
Несебър, представляваща апартамент № 22А, с площ от 22,40 кв. м. и 6,49 кв. м.
идеални части от общите части на сградата, находящ се на трети етаж в комплекс
„Съни Вю Норд” в к. к. „Слънчев бряг”. Твърди се, че на 06.11.2017г. било
проведено общо събрание на етажната собственост, на които били взети редица
решения, вкл. за приемане на бюджет на ЕС за сезон 2018г., ред за разпределяне
на вноските за фонд „Ремонт и обновяване”, разходи за управление и поддръжка,
начало и край на финансовата година, срокове и начин на плащане на отделните
вноски и такси и разходи от собствениците, ползвателите и обитателите в ЕС.
Сочи се, че по силата на решенията ответниците, като етажни собственици, дължат
посочените по-горе суми. Навежда се, че съгласно решението по т. 8 от дневния
ред сумите следвало да се заплатят на две равни вноски – първа вноска в срок до
01.04.2018г. и втора вноска в срок до 01.09.2018г. Развива съображения в
насока, че протоколът и взетите с него решения са влезли в сила, вкл. и след
основателно възражение по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС. Обръща внимание, че на
15.12.2018г. представляващият ЕС е изпратил на електронната поща на ответниците
квитанция за дължимите от тях суми към ЕС. Твърди, че плащането не е постъпило
в сроковете. Навежда се, че по ч.гр.д. № 558/2018г. по описа на Районен съд
Несебър била издадени заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която всеки от ответниците бил осъден да заплати в полза на етажната
собственост припадащата му се част от посочените суми. С тези доводи моли
предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждането на разноски от
заповедното и исковото производство.
Явилият
се в съдебно заседание и участващ в лично качество нов председател на
управителния съвет на ЕС моли исковете да се уважат.
В срок
по чл. 131 ГПК от ответника В.А.Р., чрез особения му представител, е подаден
отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като недопустими,
недоказани и неоснователни. Оспорва се представеният протокол от общо събрание,
проведено на 06.11.2017г. Сочи се, че не са налице доказателства дали решенията
в протокола действително са взети. Твърди се, че не е спазен кворумът за
вземане на решенията в протокола. Навежда, че липсват решения по протокола на
ОС, по силата на които да се вземат решения за събиране на сумите за поддържане
на общите части. С тези доводи от съда се иска да отхвърли исковете. Претендира
се присъждане на възнаграждение за особен представител.
В
срока по чл. 131 ГПК от ответницата Г.В.Л., чрез особения й представител, е
подаден отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като
неоснователни и недопустими. Оспорва се законосъобразността на решенията, взети
на общото събрание от 06.11.2017г. Развиват се подробни съображения в насока,
че тези решения са взети в нарушение на чл. 13, чл. 14, чл. 15, чл. 16 и чл. 17 ЗУЕС. Обръща се внимание, че решенията са нищожни. Претендираните вноски се
оспорват като неправилно изчислени. Акцентира се върху нарушения на чл. 50 и
чл. 51 ЗУЕС. Твърди се, че не са сключвани и изпълнявани подробно описани
договори. Сочи се, че е налице нарушение на закона, тъй като разходите за
управление на общите части са отнесени в чл. 50, ал. 3 ЗУЕС, вместо в чл. 51,
ал. 1 ЗУЕС. Оспорва се твърдението ответницата да е уведомена за задълженията
си. Оспорва се верността на фактическите констатации в протокола от
06.11.2017г. От съда се иска да отхвърли исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения
иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.
В В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже, че ответниците са собственици на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 51500.506.80.1.80 по КККР на гр. Несебър,
представляваща апартамент № 22А, който се намира в
режим на етажна собственост – в етажната собственост в комплекс „Съни Вю
Норд”. Следва да докаже, че с влезли в сила решения на общото събрание в
етажната собственост от 06.11.2017г. са определени такси, дължими от етажните
собственици за 2018г. В негова тежест е да докаже размера на претенцията си,
както и, че е настъпила изискуемостта на вземането.
При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответниците е да
докажат погасяване на вземането.
По делото не се спори, а и от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 64, том IV, рег. № 2918, дело № 594/2011г., съставен на 17.06.2011г.
от нотариус Мария Бакърджиева, с район на действия – района на Несебърски
районен съд, рег. № 110 по регистъра на Нотариалната камара (на л. 126 – л. 127
от делото) се установява, че В.А.Р. и Г.В.Л. са собственици на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 51500.506.80.1.80 по КККР на гр. Несебър,
представляваща апартамент № 22А, с площ от 22,40 кв. м. и 6,49 кв. м. идеални
части от общите части на сградата, находящ се на трети етаж в комплекс „Съни Вю
Норд” в к. к. „Слънчев бряг”. От нотариалния акт се установява,
че площта на апартамента, ведно с общите части, възлиза на 28,89 кв. м., а общите части се равняват на 0,56 %. Всеки от двамата
ответници придобил по 1/2 идеална част от правото на собственост върху
апартамента.
На 06.11.2017г., при условията на чл. 15, ал. 3 ЗУЕС, се провело общо
събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор
51500.506.80.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър –
комплекс „Съни Вю Норд”. За проведеното събрание бил съставен протокол (на л. 10 – л. 38 от делото). След отправено възражение за
съдържанието на протокола бил изготвен и протокол за поправка на съдържанието
му от 17.11.2017г. (на л. 40 от делото). Видно от него по т. 7 от дневния ред
било прието решение разходите по чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС да се разпределят
съобразно идеалните части на собствениците, а разходите по чл. 51, ал. 1 ЗУЕС –
по равно, според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете
на техните домакинства, независимо от етажна, на който живеят. По т. 8 от
дневния ред било взето решение за начало на финансовата година да се приема
01.01.2018г., а за край – 31.12.2018г., като заплащането на дължимите от
собствениците вноски да се извърши по банкова сметка ***, на две равни вноски –
първа вноска до 01.04.2018г. и втора вноска – до 01.09.2018г. По т. 6.1 бил
приет бюджет на етажната собственост в размер на 89 310,55 лв., от които
24 496,55 лв. – фонд „Ремонт и обновяване” (6127,20 лв. – капитална част
на фонда, 8931,05 лв. – фонд „непредвидени разходи” и 9438,29 – фонд
„резервен”), 55 314 лв. – разходи по чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС и 9500 лв. –
разходи по чл. 51 ЗУЕС. По т. 6.2 от дневния ред се взело решение доходите в
бюджета на ЕС да се формират въз основа на размера на всички разходи на
стойност от 89 310,55 лв. По т. 9 от дневния ред общото събрание взело
решение да се вземат мерки срещу собствениците, които не са внесли съответните
суми до 02.09.2018г., като първо им се изпратят покани за доброволно изпълнение,
а впоследствие се предприемат и други необходими действия.
С уведомление по чл. 46 б от ЗУЕС (на л. 43 от делото) в Община Несебър бил
регистриран протоколът от общото събрание, а за избран председател на
управителния съвет бил посочен А.Т..
Както се посочи по делото срещу ответниците общо (след изменението на иска)
се претендират суми по пет пера като първа вноска, дължима до 01.04.2018г.
Посочено е, че за цялата година общите дължими суми са в следните размери: 34,31 лв. – вноска във фонд „Ремонт и обновяване”, 309,76
лв. – вноска за други разходи, гласувани с решение на общото събрание по чл.
50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС, 171,17 лв. – вноска за разходи по чл. 51 ЗУЕС, 50,01 лв.
– вноска за фонд „Непредвидени разходи” и 52,85 лв. – вноска във фонд
„Резервен”. Общото събрание е приело решение разходите по чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС (за фонд
„Ремонт и обновяване”) да се разпределят съобразно
идеалните части на собствениците, а разходите по чл. 51, ал. 1 ЗУЕС – по равно,
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства, независимо от етажна, на който живеят. Такова разпределение
произтича от ЗУЕС и за разходите по чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС, доколкото същите
са част от тези за фонд „Ремонт и обновяване”. В самия фонд „Ремонт и
обновяване” в рамките на бюджета са включени капитална част на фонда, фонд
„непредвидени разходи” и фонд „резервен”. Видно от представения по делото
нотариален акт за собственост общите части за апартамент № 22А са 0,56 %. Съдът кредитира нотариалния акт, тъй като не е оспорен от
ответниците и отразява извършеното преизчисление в проценти на общите части,
притежавани за посочения апартамент. В тези рамки съдът достигна до извод, че съобразно
заложените суми в бюджета за всяко от перата се дължат следните годишни такси: сумата
34,31 лв. – вноска във фонд „Ремонт и обновяване”, 309,76
лв. – вноска за други разходи, гласувани с решение на общото събрание по чл.
50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС, 50,01 лв. – вноска за фонд „Непредвидени разходи” и 52,85
лв. – вноска във фонд „Резервен”. Сумата по чл. 171,18 лв. е определена в
квитанция invoice № 66, като припадаща се за апартамента според броя на собствениците.
Посочената фактура не е оспорена от страните и се кредитира в тази част от
съда, като документ удостоверяващ дължимата сума, определена по реда на чл. 51,
ал. 1 ЗУЕС. Т.е. може да се направи извод, че претендираните от ищеца
суми по различните пера съответстват на идеалните части от общите части в
сградата за апартамент № 22 А, отнесени към общия размер на
определените за цялата етажна собственост суми по всяко перо. При това
положение по първата вноска до 01.04.2018г. ответниците са дължали общо сумите,
както следва: 17,16 лв. – вноска във фонд „Ремонт и обновяване”, 154,88
лв. – вноска за други разходи, гласувани с решение на общото събрание по чл.
50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС, 85,59 лв. – вноска за разходи по чл. 51 ЗУЕС, 25 лв. –
вноска за фонд „Непредвидени разходи” и 26,43 лв. – вноска във фонд „Резервен”.
Следователно всеки от ответниците (съобразно квотата си в собствеността) дължи
за внасяне по първата вноска следните суми: 8,58 лв. – вноска във фонд „Ремонт
и обновяване”, 77,44 лв. – вноска за други разходи, гласувани с решение на
общото събрание по чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС, 42,80 лв. – вноска за разходи по
чл. 51 ЗУЕС, 12,50 лв. – вноска за фонд „Непредвидени разходи” и 13,22 лв. –
вноска във фонд „Резервен”.
Спорен по делото
е въпросът дали посочените суми се дължат от ответниците. В тази връзка на
първо място следва да се посочи, че решенията на общото събрание са влезли в
сила и следва да се зачетат от настоящия съдебен състав. Няма данни да са
атакувани по надлежния ред, респ. да са отменени от съда. В съдебната си
практика върховната инстанция (Решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д. №
657/2012г. по описа на I гр. о. на ВКС) е имала повод да се произнесе в насока, че Етажната
собственост се управлява от общото събрание на етажните собственици чрез
решения, които се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от
присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. При
решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при
сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на
етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След
влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички
етажни собственици, включително за тези, които са гласували против, за не
участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни
собственици или обитатели. Следователно за собствениците в етажната собственост
е възникнало задължение да направят съответните вноски съобразно гласуваното от
общото събрание. Съгласно цитираното решение неспазването на
различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и
за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци
водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка
на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона
срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните
решения. Поради тази причина няма възможност в настоящото производство да бъдат
разгледани възраженията на особения представител на ответника Г.В.Л. за нарушения, свързани с процесното общо събрание – за нарушения на
чл. 13, чл. 14, чл. 15, чл. 16 и чл. 17 ЗУЕС, както и за нищожност на решенията
на ОС. Тези възражения е следвало да се наведат в евентуално производство по
обжалване на решенията на общото събрание. По делото се установи, че решенията
на общото събрание са влезли в сила и са задължителни за настоящия съд. Ето
защо въпросите за законосъобразното провеждане на общото събрание не могат да
бъдат разглеждани в настоящия процес. По същите аргументи не могат да се
обсъждат и възраженията на особения представител на В.А.Р., че не е спазен
кворумът за вземане на решенията в протокола. По отношение на възражението му,
че не са налице доказателства дали решенията в протокола действително са взети
и оспорването на представения протокол от общо събрание, следва да се има
предвид, че според задължителната практика на ВКС (напр. Решение № 8 от 24.02.2015
г. на ВКС по гр. д. № 4294/2014 г., I г. о., ГК) протоколът е свидетелстващ документ, установяващ извършените от
общото събрание действия и взетите решения. Законодателят е предвидил
специален ред за съставяне и оповестяване на този протокол - съставя се в 7-дневен срок, подписва се от председателя и протоколчика. Те удостоверяват
верността на вписаните обстоятелства. Изготвянето на протокола се
съобщава на етажните собственици чрез обявление на видно место в етажната
собственост, за поставянето на което също се изготвя протокол. Смисълът на тази процедура е да се провери още
веднъж съдържанието на протокола освен от подписалия го
председател и от етажните собственици. Предвиден е и 7-дневен срок от оповестяване на
протокола за присъствалите и от узнаването за отсъстващите, в който етажен
собственик, ползвател, или обитател може да оспори съдържанието на протокола,
респективно достоверността на взетите решения. Наличието на специални
изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола, удостоверяване на
съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определен начин за
оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му придават
доказателствена сила на протокола. След изтичане на срока за оспорване на съдържанието му, протокола се
стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда
доказателствена сила. За да е допустимо оспорването
на протокола в съдебното производство е необходимо етажният собственик на
докаже, че е оспорил същия по надлежния ред на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС. От делото
става ясно, че съдържанието е оспорено в определени негови части, като
оспорването е прието за основателно. Няма оспорване на съдържанието в
относимите му за спора части. Ето защо протоколът (ведно с протокола за
поправката му) е придобил задължителна доказателствена сила и обвързва етажните
собственици с решенията взети в него. Поради тази причина изложените по-горе
възражения са неоснователни.
Не може да се приеме
възражението, че липсват решения по протокола на ОС, по силата на които да
се вземат решения за събиране на сумите за поддържане на общите части. Налице
са решения за приемане на предложения бюджет (включващ съответните суми по
претендираните пера), за формирането на доходната му част, за начина на
разпределяне на разходите и за начина на събирането на сумите. Т.е. общото
събрание е приело, че бюджетът ще се формира от сума от 89 310,55 лв., която следва да се разпредели между собствениците в
етажната собственост (по различен начин в зависимост от съответните вноски),
приело е датите, до които следва да се внесат съответните суми и действията,
които следва да се предприемат срещу собствениците. Налага се извод, че са
приети решения за събиране на сумите за поддръжка и възраженията в обратната
посока са неоснователни.
Вземането на
ищеца е и изискуемо, тъй като по т. 8 от протокола на общото събрание е
определен и изричен падеж за плащане на първата вноска, представляваща ½
от цялата дължима вноска – 01.04.2018г. Следователно задължението е било
определено като платимо на определен ден (по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 38, ал. 1 ЗУЕС). Поради тази причина не е било необходимо до ответниците да
се изпраща допълнителна покана за заплащането на сумите. Предвиденото в
решението по т. 9 от дневния ред на общото събрание изпращане на покани има
единствено допълнителен характер и е свързано с още една възможност, която общото
събрание е приело, че следва да се даде на лицата, които не са внесли
съответните суми. Това решение обаче не променя извода, че сумите е следвало да
се заплатят до точно определена дата, която към момента е настъпила, поради
което вземането е изискуемо.
Неоснователно е
и възражението, лансирано от особения представител на ответницата Л., че претендираните суми са заплатени. Това възражение се обосновава с
представянето на профорома фактура (на л. 160 от делото) за фактуриране на
такса поддръжка за апартамента за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. в размер
на 346,68 евро и отбелязването, че таксата е платена на „Съни Вю Ренталс 9” ЕООД от доход за наем за 2017г. Като основание на
плащането във фактурата е отразен „договор за поддръжка”. На първо място следва да се има предвид, че отбелязването за заплащане на
сумата не носи подпис и не става ясно от кое лице и в какво негово качество е
удостоверено. Поради тази причина това отбелязване не може да се приеме от съда
за надлежно признание за заплащане на суми от страна на ответницата. Извън това
следва да се обърне внимание, че плащането е фактурирано по „Договор за поддръжка”. В случая сумите се претендират въз основа на
решения на общото събрание, поради което дори и ответницата да е заплащала суми
по договор за поддръжка, това плащане не може да дерогира взетите решения от
общото събрание. Липсват данни посоченото във фактурата дружество да е било
оправомощено да събира парични суми от името на етажната собственост, поради
което заплащането на суми на това дружество не води до отпадане на задълженията
към етажната собственост.
Неоснователни са
и възраженията на особения представител на ответницата Л. за нарушения на чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС и нарушение на закона, тъй като разходите
за управление на общите части са отнесени в чл. 50, ал. 3 ЗУЕС, вместо в чл.
51, ал. 1 ЗУЕС. На първо място съдът вече имаше повод да посочи, че за
нарушения на ЗУЕС при вземането на решенията е следвало да се сезира съда по
реда на чл. 40 ЗУЕС. Липсват данни за такова сезиране, поради което решенията
са влезли в сила във вида, посочен в протокола от общото събрание. Извън това в
самите решения е направено разграничение, като е определено разходите да се
плащат съобразно предвидено в чл. 50 и чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. Поради тази причина
не се констатират сочените нарушения.
Във връзка с възражението, че не са сключвани и изпълнявани подробно
описани от особения представител на Л. догововри следва да се има предвид, че
решенията на общото събрание са задължителни за всички собственици. В случая са
взети влезли в сила към момента решения за дължимите вноски за финансовата
година 2018г. От значение в случая е обстоятелството, че дължимите от
собствениците вноски са определени преди да започне така наречената „финансова
година”. Налице е и изрично решение на общото събрание приходната част на
бюджета да се формира именно от определените дължими от всеки собственик
разходи. Ето защо може да се направи извод, че годишният бюджет е приет за
бъдеще на база прогнозата за сумите, които ще са необходими за поддръжка на
общите части през сочената финансова година. Този бюджет не е определен на база
вече изразходени средства и поради тази причина не следва да се обсъжда дали
средствата са изразходени по направление. Редът за проверка на обстоятелството
дали вноските, определени по реда на чл. 11, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗУЕС, са
разходвани от управителя (управителния съвет) по предназначение, е при
приемането на отчета за тази финансова година по реда на чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗУЕС. Т.е. възраженията на ответницата могат да бъдат наведени именно при
приемането на този отчет. В ЗУЕС е дадена и възможност на собствениците да
контролират разходването на средствата – лично или чрез конституирането на
контролен съвет (чл. 24, ал. 5 ЗУЕС). Налага се извод, че на собствениците са
дадени достатъчно възможности да контролират разходването на средствата от
управителния съвет (управителя) и ако те считат, че това разходване не е
осъществено по предвидения ред имат възможност да се възползват от тези
възможности. Такава възможност не може да бъде дадена в настоящото
производство, тъй като става въпрос за предварително определени вноски, които е
следвало да се заплатят. При положение, че не всички вноски са заплатени, то е
и напълно логично да не са разходвани в цялост определените суми. Това е така,
тъй като бюджетът, с който ще разполага етажната собственост, се определя от
добросъвестното изпълнение на задълженията по заплащане на вноските.
Налага се извод,
че са доказани всички елементи от фактическия състав на предявения иск. Както
съдът е посочил при разпределение на доказателствената тежест при доказването на тези елементи в доказателствена тежест
на ответниците е било да докажат погасяване на вземането. Такова доказване не е
направено, въпреки възраженията на ответницата Л..
Очевидно е, че ответниците са придобили правото на собственост върху
апартамента при равни квоти, поради което всеки от тях следва да заплати 1/2 от
дължимите суми, както е отразено в издадените срещу тях заповеди за изпълнение
във все още действащите им части, които не са обезсилени от съда. Изводът на
съда е, че всеки от ответниците дължи за претендираната първа вноска следните
суми: 8,58 лв. – вноска във фонд „Ремонт и обновяване”, 77,44 лв. – вноска за
други разходи, гласувани с решение на общото събрание по чл. 50, ал. 4, т. 3 ЗУЕС, 42,80 лв. – вноска за разходи по чл. 51 ЗУЕС, 12,50 лв. – вноска за фонд
„Непредвидени разходи” и 13,22 лв. – вноска във фонд „Резервен”. Ето защо срещу
всеки от ответниците искът за главница следва да бъде уважен пълния предявен
размер от 154,53 лв.
С оглед изложеното съдът достигна до извод, че искът по чл. 422 ГПК вр. чл.
38, ал. 1 ЗУЕС следва да бъде уважен в уточнените в хода на настоящия процес
размери.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
ответниците в забава и размера на обезщетението за забава. Както се посочи задължението на ответниците е било определено като платимо на определен ден
(по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС) – 01.04.2018г. Ето
защо от следващия ден (02.04.2018г.) те са изпаднали в забава и не е било
необходимо да им бъдат изпращани допълнителни покани за заплащане на дължимите
суми. При наличието на главен дълг и изпадането на ответниците в забава за
периода 02.04.2018г. – 25.05.2018г., то претенцията за лихва е доказана по
основание. Същата е доказана и по размер, доколкото сумата от 2,32 лв.
съответства на дължимата от всеки от ответниците лихва, съразмерно на дължимите
от него суми за главница.
По разноските:
При
този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски. В настоящото
производство ищецът е направил следните разноски: 75 лв. – платена държавна
такса и 300 лв. – платени депозити за особени представители на ответниците. От
ищеца не се доказа осъществяването на разноски за платено адвокатско
възнаграждение, тъй като договор за правна защита и съдействие е представен по
делото от действалия по време на процеса адвокат, но след като пълномощията към
него са били оттеглени от новия председател на управителния съвет на ЕС. Поради
тази причина липсва валидно представяне на договора от надлежен участник в
процеса (след оттегляне на пълномощията по чл. 35 ГПК). Ето защо в полза на
ищеца следва да се присъди сумата от 375 лв.
От
своя страна в заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 25
лв. – за платена държавна такса. Следователно ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца тази сума - за направени разноски в заповедното
производство (арг. от т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
С
оглед разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК следва да се обърне внимание на
обстоятелството, че по отношение на претенциите за главници и лихви в
настоящото производство са предявени установителни искове по чл. 422 ГПК.
Основанието, на което се дължат тези суми, е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 558/2018г. по описа на Районен съд Несебър. Ето защо по арг. от чл.
412, т. 7 ГПК дължимите в това производство суми следва да се преведат по
банковата сметка по заповедта, посочена изрично от заявителя в производството
по чл. 410 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422 ГПК, че В.А.Р., роден на ***г., гражданин на Руската Федерация, с постоянен адрес ***,
к.к. „Слънчев Бряг кв. Ч.” № ***, код по БУЛСТАТ: ***, дължи на етажната собственост в комплекс „Съни Вю Норд” - сграда с идентификатор 51500.506.80.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Несебър, сумите както следва:
- на основание
чл. 38, ал. 1 ЗУЕС - сумата от 154,53 лв., представляваща съразмерно дължима сума на квотата на В.А.Р. от ½
от собствеността върху самостоятелен обект с идентификатор № 51500.506.80.1.80,
представляващ ап. № 22А, от общо дължима сума в размер на 309,06 лв. за този
апартамент – вноска, дължима до 01.04.2018г. за 2018г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда –
29.05.2018г., до окончателното изплащане на вземането;
- на основание
чл. 86 ЗЗД – сумата от 2,32 лв. - представляваща лихва за забава за периода 02.04.2018г. – 25.05.2018г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 422 ГПК, че Г.В.Л., дата на раждане: ***г., гражданка на Руската Федерация, с постоянен адрес ***,
к.к. „Слънчев Бряг кв. Ч.” № ***, код по БУЛСТАТ *********, дължи на етажната собственост в комплекс „Съни Вю Норд” - сграда с идентификатор 51500.506.80.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Несебър, сумите както следва:
- на основание
чл. 38, ал. 1 ЗУЕС - сумата от 154,53 лв., представляваща съразмерно дължима сума на квотата на Г.В.Л. от ½
от собствеността върху самостоятелен обект с идентификатор № 51500.506.80.1.80,
представляващ ап. № 22А, от общо дължима сума в размер на 309,06 лв. за този
апартамент – вноска, дължима до 01.04.2018г. за 2018г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда –
29.05.2018г., до окончателното изплащане на вземането;
- на основание чл. 86 ЗЗД – сумата от 2,32
лв. - представляваща лихва за забава за периода 02.04.2018г. – 25.05.2018г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.А.Р., роден на ***г., гражданин на Руската Федерация, с постоянен адрес ***,
к.к. „Слънчев Бряг кв. Ч.” № ***, код по БУЛСТАТ: ***, да
заплати на етажната собственост в комплекс „Съни Вю Норд” - сграда с идентификатор 51500.506.80.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Несебър, сумата от 187,50 лв., представляваща 1/2 от направените по делото разноски в общ размер от 375 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г.В.Л., дата на раждане: ***г., гражданка на Руската Федерация, с постоянен адрес ***,
к.к. „Слънчев Бряг кв. Ч.” № ***, код по БУЛСТАТ *********, да
заплати на етажната собственост в комплекс „Съни Вю Норд” - сграда с идентификатор 51500.506.80.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Несебър, сумата от 187,50 лв., представляваща 1/2 от направените по делото
разноски в общ размер от 375 лв.
ОСЪЖДА В.А.Р., роден на ***г.,
гражданин на Руската Федерация, с постоянен адрес ***, к.к. „Слънчев Бряг кв. Ч.” № ***, код по БУЛСТАТ: ***, да заплати на етажната
собственост в комплекс „Съни Вю Норд” - сграда с идентификатор
51500.506.80.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, сумата от 12,50 лв., представляваща 1/2 от направените в заповедното производство разноски в
размер от 25 лв. – платена държавна такса.
ОСЪЖДА Г.В.Л., дата на раждане: ***г.,
гражданка на Руската Федерация, с постоянен адрес ***, к.к. „Слънчев Бряг кв. Ч.” № ***, код по БУЛСТАТ *********, да заплати на етажната
собственост в комплекс „Съни Вю Норд” - сграда с идентификатор
51500.506.80.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, сумата от 12,50 лв., представляваща 1/2 от направените в заповедното производство разноски в
размер от 25 лв. – платена държавна такса.
Препис от решението да се връчи на страните, както следва: на Г.В.Л., чрез
особения й представител адв. И., на В.А.Р. – чрез особения му представител адв.
И. и на председателя на УС на ЕС –
Красимир Драгоев И. на адреса му в гр. Ямбол, ул. „Б.” № 9.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: