№ 208
гр. Пловдив, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Г. Костадинова
при участието на секретаря Ц. П. Бакалова
като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело №
20245300900501 по описа за 2024 година
Предявени са искове по чл.45 от ЗЗД във вр. с чл. 432 КЗ и чл.86 ЗЗД във
вр. с чл.429 ал.3 КЗ.
Ищецът С. Т. М. ЕГН ********** от гр. ****, съдебен адрес ****, иска
осъждане на ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1,
сумата от 50 000лв., предявен частичен иск в пълен размер от 80 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 11.11.2023г. около 10.00 часа в гр.Карлово, на ул. В.К., срещу
входа на ****, причинено от Д. А. Т. при управление на МПС лека кола „Пежо
206“ с рег. № ****, ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва
върху главницата от 18.11.2023г. до изплащане на сумата.
Твърди, че 11.11.2023г. в гр.Карлово, на ул. В.К., срещу входа на
общински паркинг, ищецът товари стока в багажника на автомобила си,
когато внезапно е ударен от потеглящия лек автомобил „Пежо 206“ с рег. №
**** с водач Д. Т.. Водачът Д. Т. е загубил контрола върху управлението на
автомобила си в нарушение на изискванията на закона за това.
В резултат на удара ищецът получава счупване на дясна голямопищялна
кост, оток на меки тъкани в областта на дясна подбедрица и психически стрес.
На същия ден постъпва в Отделение по ортопедия и травматология на
1
УМБАЛ – Пловдив АД с оток и болки в дясна подбедрица. След лабораторни
изследвания, прегледи и консултации, му е поставен гипсов крачол с указание
за носене 60 дни. Изписан е на 13.11.2023г. с указания да не стъпва на десен
крак.
От увреждането ищецът търпи силни болки и много страдания,
възстановяването продължава и в момента, не се чувства добре физически и
емоционално. За дълъг период от време е с обездвижен десен долен крайник,
спазвал е режим на покой и без натоварване. Боляло го е, разчитал на близките
си в ежедневните нужди. Преди ПТП е бил в добро здравословно състояние,
след това е лишен от обичайни си начин на живот и възможност за ежедневна
дейност. Има нарушен сън, трудности в емоционалното овладяване, дълго
време не се чувства добре. Сега при пътувания изпитва стрес.
По случая е образувано нахд № 123/2024г. на РС Карлово, по което е
одобрено Споразумение от 21.03.2024г. по Протокол № 41 от 21.03.2024г., с
което Д. Т. е признат за виновен за нарушаване на правилата за движение по
пътищата по чл.20 ал.1 от НК като по непредпазливост е причинил телесна
повреда на ищеца.
За МПС „Пежо 206“ с рег. № **** има сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника по полица №
BG/30/123001522577 от 22.05.2023г. с валидност от 25.05.2023г. до
24.05.2024г. На 04.12.2023г., с писмена молба, изпратена по пощата, ищецът е
предявила извънсъдебно претенцията си пред ответника, по която е
образувана щета № 0801-008325/2023-01, но не е получил плащане на
търсеното обезщетение, поради което сезира съда.
Не признава съпричиняване на деликта с поведението си.
Поддържа дължимост и основателност на обезщетение за забавено
плащане в размер на законна лихва.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя списък по
чл.80 от ГПК.
Ответникът не признава исковете по основание и размер.
Признава съществуване на договор по задължителна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите за процесното МПС.
2
Не признава настъпване на посочените от ищеца травматични
увреждания по вид и характер, както и продължителността на лечението.
Според медицинската документация ищецът е отказал оперативно лечение,
което му е било предложено в УМБАЛ Пловдив АД и за това възразява, че
изпитваните от ищеца болки и страдания са в резултат на отказаното лечение,
което е предписано, и на неспазените препоръки. Т.е. въвежда възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия чрез възпрепятстване
на оздравителния период и неговото удължаване.
Възразява, че претендираното обезщетение по размер е необосновано
завишено и прекомерно, не отговаря на законовия принцип за справедливост,
вложения в понятието смисъл и критериите на съдебната практика.
Евентуално възразява, че ищецът е съпричинил настъпване на деликта и
на уврежданията, защото ищецът се е намирал на пътното платно при
неправомерно паркиране на МПС на място, където паркинг и престой са
забранени със знак. Ищецът е стоял на пътното платно за движение,
непосредствено след завой, с гръб, зад лекия си автомобил. Автомобилът му е
паркиран на улица с наклон, срещу входа на паркинг, където обичайно
преминават много автомобили и не е безопасно за пешеходци на пътното
платно. Ищецът ясно е видял спрелия зад него лек автомобил, но не се е
отместил и не се е съобразил с извършваната от водача маневра и наклона на
пътя и по този начин сам се е поставил в опасност. Поради съпричиняването
иска редуциране на обезщетението.
Не признава претенцията за обезщетение за забава в размер на законната
лихва, защото ищецът нито в молбата до застрахователя извънсъдебно, нито
сега, посочва банкова сметка, по която да се плати обезщетението и отказва да
стори това. В резултат има изпадане на кредитора в забава, която освобождава
от забава ответника като евентуален длъжник по обезщетение.
Ангажира доказателства, претендира разноски.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид въведените доводи и
възражения, приема за установено следното.
От приложеното в оригинал НАХД № 123/2024г. на РС Карлово се
3
установява, че с одобрено от съда с Протокол № 41 от 21.03.2024г., влязло в
сила, споразумение Д. А. Т. се е признал за виновен в това, че на 11.11.2023г. в
гр. Карлово, област Пловдив, при управление на МПС лек автомобил марка
„Пежо“, модел 206, с рег. № ****, е нарушил правилата за движение, а именно
чл.20 ал.1 от ЗДвП, според който „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С. Т. М., изразяваща
се в счупване на дясната голямопищялна кост в горната й част, довела до
трайно затрудняване на движенията на долния десен крайник.
От приложените към НАХД № 123/2024г. на РС Карлово Протокол за
оглед на местопроизшествие, Фотоалбум, Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, от показанията на изслушаните свидетели И.С. М., **** на
ищеца, чийто показания кореспондират на писмените данни по делото, поради
което съдът ги кредитира, от показанията на св. Д. А. Т. и от изслушаното
заключение по САвТЕ на в.л. инж. В. И. се установява, че на 11.11.2023г.,
предиобед, в гр. Карлово, на кръстовището на ул. В.К., на входа на общински
паркинг, в близост до западния тротоар, пред хотел „****“, ищецът С. М.
паркира управлявания от него лек автомобил, марка „Тойота“, модел
„Авенсис“, с рег. № ****, непосредствено след десен завой и непосредствено
след пътен знак В 27 „Забранени са престоят и паркирането“, с предна част,
насочена на юг. Пътят е без положена хоризонтална маркировка, с паваж, с
наклон по посока на движение на лекия автомобил на спускане от 5.16
градуса. Ищецът и св. И. М. слизат от автомобила с цел закупуване на зеле,
след което ищецът започва да товари в багажника на колата чували със зеле,
заради което стъпва върху пътното платно, отваря багажника на колата и
поставя чувалите вътре, обърнат с лице към багажника на автомобила си.
В същото време зад него, на около един метър, преди пътен знак В27,
спира лек автомобил марка „Пежо“, модел 206, с рег. № ****, управляван от
св. Д. Т., който изчаква съпругата си да пазари. Автомобилът му е с ръчна
скоростна кутия. По време на престоя в автомобила, св. Т. е с убеждението, че
е паркирал на задна предавка на скоростния лост. След връщане на пътника,
св. Т. включва двигателят на автомобила в работен режим с намерение да
потегли назад, отпуска леко спирачката и подава газ, но автомобилът тръгва
напред, което св. Т. си обяснява с наклона на пътя, без да проверява на коя
4
предавка е автомобилът. Поради движение напред на леката кола, св. Т. подава
повече газ с намерение да преодолее наклона, отпуска спирачката, в резултат
на което автомобилът потегля напред и притиска ищеца, който в този момент
продължава да се намира на пътното платно, зад автомобила си, с гръб към св.
Т., между предна дясна броня на лек автомобил „Пежо“ и задна броня на лек
автомобил „Тойота“. Св. Т. потегля от място без включени фарове и без
подаден светлинен сигнал за това.
Скоростта на движение на лек автомобил „Пежо“ е от 0 км/ч до 5.58
км/ч в момента на удара като изминава разстоянието от около 1 метър за около
1.67 секунди.
От техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП е факта, че
водачът Д. Т. не е контролирал управляваното от него МПС, допускайки
потеглянето му напред срещу стоящ на пътното платно човек, в резултат на
което го притиска между броните на двата автомобила.
От техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП е и факта, че
ищецът се е намирал върху пътното платно, зад паркирания от него автомобил
на забранено място с пътен знак В 27. Мястото, където е стоял ищецът и е
товарил чували със зеле, не е място за престой на автомобили и не е място за
престой на пешеходци, видно от фотоалбума, протокола за оглед на
местопроизшествие, протокола за ПТП и заключението по САвТЕ, защото не
представлява паркинг – зона или друга зона, разрешаваща престой върху
пътното платно на водачите на МПС с цел товаро – разтоварна дейност. Ако
ищецът не се бе намирал върху пътното платно зад автомобила си, той не би
бил притиснат от потеглилия напред лек автомобил „Пежо“ – в този случай
щеше да настъпи удар между предна дясна броня на лек автомобил „Пежо“ и
задна броня на лек автомобил „Тойота“.
Според в.л. В. И., ударът е бил предотвратим за ищеца, защото за
времето от 1.67 секунди, за което лек автомобил „Пежо“ потегля и изминава 1
метър до мястото на удара, пешеходецът С. М., ако възприеме потегляне
напред на лек автомобил „Пежо“, е можел да се придвижи с една – две крачки
извън зоната на задния калник на лек автомобил „Тойота“ и да не бъде
затиснат. Възприетото от в.л. И. време за движение на ищеца е около 4.2 км/ч
или 1.17 метра в секунда; пълната ширина на задния калник на лек автомобил
„Тойота Авенсис“ е 1.76 метра. Ищецът е стоял около средата на задния
5
калник, поради което е имал да измине разстояние от около 0.88 метра.
Възраженията на ищеца срещу тези изводи са необосновани и не могат
да се споделят. Фактът, че експертизата е оспорена в тази част, не води до
автоматичното й некредитиране. По повод оспорването си ищецът не е
ангажирал никакви доказателства и не е опровергал специалните знания на
вещото лице, поради което съдът дава вяра на изводите, направени на тази
база. Преди удара ищецът е товарил чували със зеле в багажника, което сочи
на добро физическо състояние, без данни за затруднено придвижване, с
възможност за вдигане и носене на тежести, поради което, независимо от
възрастта му в момента на ПТП, следва да се приеме, че преди това е бил
подвижен, без ограничения. За ищеца е съществувала обективна възможност
да напусне зоната на удара за около секунда и нещо, ако бе възприел
движението напред на лекия автомобил „Пежо“.
Невъзприемане на потеглящия автомобил от ищеца е поради престоя му
на пътното платно с гръб към движението, на място, забранено за спиране и
паркиране на МПС и забранено за движение на пешеходци – видно от
фотоалбума, там няма нито паркинг, нито пешеходна зона, нито зона за
спиране, нито пешеходна пътека.
Съгласно постъпилата медицинска документация от УМБАЛ Пловдив
ЕАД, представените амбулаторни листове от ищеца и изслушаното
заключение на СМЕ на в.л. М., дадено обективно, компетентно и
безпристрастно въз основа материалите по делото и личен преглед на ищеца,
се доказва, че след удара ищецът почувствал силна болка в десния крак.След
настъпване на ПТП ищецът по спешност е откаран от линейка на Бърза
помощ и е приет в УМБАЛ „Пловдив“ ЕАД, където е прегледан от ортопед –
травматолог и са направени рентгенови снимки. Установява се надлъжно
счупване на вътрешния кондил на горния край на дясна голямопищялна кост,
съпроводено със съответния отток на меките тъкани /съгласно устните
обяснения на вещото лице/. Приет е в Травматологично отделение и е
започнала предоперативна подготовка, но поради отказ от оперативно лечение
е наместен под рентгенов контрол – поставен е гипсов крачол за 60 дни.
Изписан е на 13.11.2023г. с назначена антикоагулантна терапия. След
изписване се придвижва с патерици. Извършени са многократни прегледи от
ортопед – травматолог в гр. Сопот на 04.01.2024г., на 13.03.2024г. и на
6
04.04.2024г., при което се констатира оток, болезнени и ограничени движения
в дясно коляно, наличие на сгъвна контрактура в същото. Гипсът е свален на
10.03.2024г. след рентгенологично доказана консолидация на фрактурата.
След това са ползвани патерици още 30 дена и още 30 дена ищецът се е
раздвижвал с бастун. Постъпва в МБПЛ „Иван Раев“ гр. Сопот на 10.03.2024г.
в отделение по Физикална терапия и рехабилитация за провеждане на ЛФК и
приучване за прохождане, изписан на 26.03.2024г. с подобрено състояние и
препоръки за рехабилитация и балнеолечение.
При клиничен преглед на 10.02.2024г. се констатира, че ищецът се
придвижва самостоятелно, без помощни средства. Има оплаквания от болка в
областта на дясно коляно и подбедрица при по – продължително ходене,
натоварване и промяна на времето. Има наличие на флексионна контрактура
на дясно коляно с 20 градуса – непълна екстензия – невъзможно изправяне до
180 градуса, както при здраво коляно.
Вещото лице дава заключение, че травматичните увреждания са
настъпили при ПТП: притискане на дясна подбедрица между две леки коли,
поради което има причинно – следствена връзка между извършените действия
и установените травматични увреждания.
В съдебно заседание в.л. М. пояснява, че съвременният метод за лечение
на счупване от този вид е операция, при която се поставят метални планки,
няма обездвижване поради поставяне на гипс и шина, веднага след операцията
започва раздвижване и рехабилитация и те са в рамките на 14 – 15 дена, а не
два месеца. При здравноосигурените лица се заплащат само металните
импланти според сключените от администрацията на болницата договори с
доставчици. Докато при поставяне на гипс има обездвижване на коляното за
периода на носене на гипса /който в случая е носен два месеца/, след което
започва прохождане с патерици и раздвижване. При ищеца има флексионна
контрактура, която няма да се оправи, така ще остане. Това е невъзможност да
се изпъне напълно дясното коляно, което остава свито на 20 градуса, и е в
резултат на обездвижване на коляното от поставения гипс.
Оспорването на тези обяснения от ищеца не е проведено и изводите не
са оборени. Не е достатъчно само да се заяви оспорване, необходимо е ищецът
по безспорен и несъмнен начин да опровергае изводите на вещото лице въз
основа на специалните му знания. Поради това оспорването е останало без
7
процесуална и оттук доказателствена тежест за делото.
От изслушания св. Т. М., **** на ищеца, се потвърждава, че операцията
е отказана по желание на семейството на ищеца, след като свидетелят се
консултирал с двама ортопеди, и било направено както от финансова гледна
точка, така и да му се спести болка от операцията и от чуждо тяло. Свидетелят
сочи, че първите дни след изписване на ищеца от болницата било много
трудно, защото не можел да качва стъпала и с брат му са го носили; 7 – 8 пъти
го водили на снимки и преглед при ортопед, за да се наблюдава зарастването;
ищецът бил обгрижван през цялото време от свидетеля – първоначално бил с
проходилка, с тоалетна, първите 15 дена имал нужда постоянно от помощ.
Ищецът е бил с гипс около два месеца, след свалянето му с патерици, после с
бастунче. Имало пазене около шест месеца да не стъпва на крака. Сега му е
трудно по стълбите, накуцва леко, боли го при смяна на времето. След сваляне
на гипса ищецът се страхувал да ходи с патериците, бил носен по стълбите,
после свикнал и сам. Постъпил в болницата в гр. Сопот за раздвижване.
Ответникът признава, че е застраховател по договор за задължителна
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите по отношение на
лека кола „Пежо 206“ с рег. № ****, по силата на застрахователна полица
BG/30/123001522577/22.05.2022г.
На 04.12.2023г. ищецът е предявил с писмена молба пред ответното
застрахователно дружество претенция за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, по която е образувана щета № 0801 –
008325/2023 – 01 и не е извършил плащане.
По възражението на ответника, че в молбата от 04.12.2023г. ищецът
извънсъдебно не е предоставил на застрахователя банковата си сметка, по
която да получи плащане, ищецът не взима становище, не ангажира
доказателства, поради което съдът приема, че при предявяване на
извънсъдебната претенция ищецът не е изпълнил задължението да посочи
банкова сметка, по която да получи плащане. Това задължение не се изпълни и
в съдебното производство до ход на делото по същество.
При така установените факти, от правна страна искът е доказан по
основание и частично по размер.
8
Извършване на увреждащо поведение се доказва от одобрената в
наказателното производство съдебна спогодба, имаща правните последици на
влязла в сила присъда, задължителна за съда и страните, съгласно чл.300 от
ГПК. Със съдебното споразумение е установено по задължителен за страните
и съда начин, че процесното деяние от 11.11.2023г., при което на ищеца е
нанесено телесно увреждане, представлява транспортно престъпление по
смисъла на НК, извършено е от св. Д. Т., извършено е виновно – по
непредпазливост, и при него на ищеца е причинена, като съставомерни по
НК, средна телесна повреда – надлъжно /лонгитудинално/ счупване на
вътрешния кондил на горния край на дясна голямопищялна кост.
Конкретният механизъм на ПТП се доказа от гласните показания,
протокола за оглед на местопроизшествие, фотоалбума и заключението на
САвТЕ на в.л. И..
Видът на нанесените травматични увреждания на ищеца от ПТП, като
негова пряка и непосредствена последица, се установиха както от одобрената
съдебна спогодба, така и от изслушаните СМЕ и представената медицинска
документация, и това е както надлъжното счупване на вътрешния кондил на
горния край на дясна голямопищялна кост, така и съпроводените с това отоци
на меките тъкани на дясна подбедрица в областта на притискането.
Възстановителният период е продължил в рамките на шест месеца, от
които два месеца ищецът е бил с гипсиран крак, два месеца е прохождал с
патерици и два месеца се е раздвижвал чрез физиотерапия. Към април 2024г.
ищецът е раздвижен и възстановен изцяло, останал е болков синдром при
натоварване и при промяна на времето, като и флексионна контрактура на
дясно коляно с 20 градуса, което е доживот.
Съгласно чл.51 ал.1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като то може да
бъде платимо еднократно или периодично. Обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Към датата на ПТП М. е била на 71г., активен физически, пенсионер. В
резултат на ПТП и нанесеното от него увреждане се влошава качеството на
живот, преживява стрес, болки, страдания, променя на ежедневието, става
зависим от близки за около четири месеца.
9
Съдът, съобразявайки се с вида и характера на доказания вредоносен
резултати, настъпилите по вид, характер и продължителност от това
неимуществени вреди, възрастта на ищеца към датата на деликта –пенсионер,
на 71 години, семеен, с две пълнолетни деца, периода на възстановяване на
физическите увреждания, изживени болки и страдания, указанията на ВКС за
съобразяване на социалните и икономически условия в страна към 11.11.2023г.
/МРЗ към датата на деликта е 780лв.,/, приема за справедлив размер на
обезвреда на неимуществените вреди сумата от 40 000лв. като счита, че тя не
е завишена и прекомерна, каквито са възраженията на ответника.
Основателни и доказани са възражението на ответника както за
съпричиняване на ПТП и оттук за настъпване на уврежданията на ищеца, така
и за удължаване на оздравителния и възстановителен период и свързаните с
това изживени за по – дълъг период болки и страдания.
Ищецът е съпричинил настъпване на ПТП чрез паркиране на личния си
автомобил на забранено за спиране и паркиране място – непосредствено след
пътен знак В27, и чрез престояване върху пътното платно зад него за товарене
на стоки в багажника му. Ищецът е удължил оздравителния и
възстановителния период и оттук е съпричинил настъпване на по – голям и по
– продължителен по обем изживени болки и страдания чрез избиране на
консервативно лечение чрез гипсиране на крака и коляното, а не чрез
операция, в резултат на което е престоял с гипс 60 дена, след това 30 дена е
прохождал с патерици и още 30 дена е извършвал раздвижване с
рехабилитация с ползване на бастун. В резултат на това дясното коляно е
останало прегънато с 20 градуса, не може да се разгърне на 180 градуса и това
състояние е в резултат на поставения за 60 дни гипс. Ако увреденият крак бе
опериран, той нямаше да бъде обездвижен, а раздвижването е щяло да
започне веднага след операцията и в рамките на 15 дена ищецът е щял да се
раздвижи и да проходи, с което за по – кратък срок да изпитва болки,
страдания и неудобства. Също така нямаше да настъпи трайно свиване на
коляното с 20 градуса, което е в резултат на поставения гипс.
Съгласно трайно установената съдебна практика, съпричиняването по
чл.51 ал.2 от ЗЗД е обективен факт и при него не се изисква и не се изследва
вина на пострадалия. При съпричиняването е достатъчно да има принос на
пострадалия чрез конкретни действия и/или бездействия, с които е
10
способствал за настъпване на увреждащото действие или неговия вредоносен
резултат. Нужно е доказване на причинно – следствена връзка между
действията на пострадалия и настъпване на увреждането и/или неговите
последици. Принос има винаги, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредата
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и
вредите. Поради това практиката приема и е възможно съпричиняване както
от малолетни, така и от лица, които не разбират и не могат да ръководят
действията и постъпките си.
В горния смисъл са ППВС № 17/1963г., Решение № 12 от 14.07.2022г. на
ВКС по т.д. № 194/2021г., I т.о., ТК, докладчик Мадлена Желева, Решение №
198 от 03.02.2017г. на ВКС по т.д. № 3252/2015г, II т.о., ТК, докладчик
председателя Ваня Алексиева, Решение № 165 от 26.10.2010г. на ВКС по т.д.
№ 93/2010г., II т.о., ТК, докладчик Бонка Йонкова.
При определяне на приноса на всеки един от двамата водачи, в
конкретната пътна обстановка, съдът дава тежест от 95 % на поведението на
водача на л.а. „Пежо“ Д. Т., защото не е контролирал управляваното МПС –
същият е бил длъжен да се увери на коя предавка е поставен скоростния лост
преди да потегли, а след потегляне и констатирано движение на автомобила
напред към стоящият пред него човек, е следвало да преустанови маневрата.
Трябвало е да подаде светлинен сигнал, че предприема маневра и движение
чрез излизане от паркирано положение, както и да подаде към човека пред
него звуков сигнал, за да го предупреди.
Приносът на ищеца за настъпване на ПТП съдът определя на 5 %,
защото се е намирал върху пътното платно, зад паркирания автомобил, на
място, на което е забранено спиране и паркиране и което не представлява
паркинг – зона. Ако ищецът не е бил върху пътното платно зад автомобила си,
не би бил притиснат.
Съдът определя и принос от 5 % на ищеца за удължаване на
оздравителния период с около два месеца и оттук удължаване на изживените
болки, страдания и неудобства поради използвания консервативен метод на
лечение чрез гипсиране при наличен и предложен оперативен метод. По
делото нито се твърди, нито се доказва наличие на медицинска причина, при
която операцията би била противопоказна за ищеца, както и липса на
11
финансови възможности за доплащане на металните инпланти. Въпреки че
избраният консервативен метод на лечение чрез гипс също е довел до
зарастване на счупената става и е медицински допустим, той е удължил
възстановителния процес с около 2 месеца и е причина за настъпилата
пожизнено невъзможност за изправяне на дясно коляно на 180 крадуса, което е
останало трайно сгънато на 20 градуса.
С оглед доказаното съпричиняване на деликта с 5 % и на вредоносния
резултат с още 5 % следва установеният размер на обезщетението да се
редуцира с 10 %, съгласно чл. 51 ал.2 от ЗЗД. Получената сума е 36000лв. за
неимуществени вреди. Ищецът претендира 50 000лв., поради което искът ще
бъде уважен частично в доказания размер.
Доказаната сума се дължи от ответника с обезщетение за забава от
датата на извънсъдебно сезиране на 04.12.2023г., защото липсва доброволно
плащане. Съгласно чл.380 ал.1 от КЗ, лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с предявяването на
претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която
да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на
възстановяване в натура. Последицата от непосочването й, съгласно чл.380
ал.3 от КЗ, е изпадането на кредитора в забава по смисъла на чл.95 от ЗЗД,
което освобождава длъжника от неговата забава според чл.96 ал.1 от ЗЗД и
чл.380 ал.3 от КЗ: непредставянето на данни за банковата сметка от страна на
лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на
плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409. Банкова сметка
на ищеца не е посочена и пред съда, съгласно чл.127 ал.4 от ГПК, и за това
състоянието на забава на кредитора продължава и тук. Това освобождава
ответникът по делото от забавата му и в исковия процес, поради което на
ищеца не се дължи присъждане на обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД
както от датата на извънсъдебно предявяване на претенцията, така и от датата
на подаване на исковата молба.
При този изход на делото ответникът дължи на съда държавна такса за
уважения иск от 1 440лв. и направените от съда разноски за вещо лице от
72лв.
На пълномощника на ищеца, предоставил безплатно представителство и
12
защита, при защитаван интерс от 50 000лв. възнаграждението според
уважената част от иска по Наредба № 1 от 09.07.2024г. за възнагражденията за
адвокатската работа, с начислено ДДС съгласно приложения документ за
регистрация по ЗДДС, е 4017.60лв.
Ищецът дължи на ответника, за отхвърлената част от иска, направени
разноски по съразмерност от 313.60лв. и 150лв. юрисконсултско
възнаграждение, общо 413.60лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, да
плати на С. Т. М. ЕГН ********** от гр. ****, съдебен адрес ****, сумата от
36 000лв. /тридесет и шест хиляди лева/, предявен частичен иск в пълен
размер от 80 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.11.2023г. около 10.00 часа в
гр.Карлово, на ул. В.К., срещу входа на ****, причинено от Д. А. Т. при
управление на МПС лека кола „Пежо 206“ с рег. № ****, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата над уважения размер от 36 000лв. до предявени
от 50 000лв., предявен частичен иск в пълен размер от 80 000лв., както и по
отношение на заявеното обезщетение за забава в размер на законна лихва
върху главницата от 18.11.2023г. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, да
плати на Окръжен съд Пловдив, по негова бюджетна сметка, разноски по
делото в размер на 1440лв. /хиляда четиристотин и четеридесет лева/
държавна такса и 72 лв. /седемдесет и два лева/ разходи за вещо лице, общо
1512лв. /хиляда петстотин и дванадесет лева/.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, да
плати на адвокат П. Д. С. – К., БУЛСТАТ ****, от Адвокатска колегия София,
служебен адрес ****, на основание чл.38 от ЗАдв възнаграждение в размер на
4017.60лв. /четири хиляди и седемнадесет лева и шестдесет стотинки/.
13
ОСЪЖДА С. Т. М. ЕГН ********** от гр. ****, съдебен адрес ****, да
плати на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, разноски за
отхвърлената част от иска от 413.60лв. /четиристотин и тринадесет лева и
шестдесет стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
14