Р
Е Ш Е
Н И Е
№........................../16.12.2021г.,
гр. София
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, I-27 състав, в публичното заседание, проведено на втори ноември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Вероника
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14181 по описа на
съда за 2019 год., съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, чрез
пълномощника му – адв. Х.И. от САК, срещу Н.К.К. и М.Н.К. искове с правно основание
чл.430 от ТЗ вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за
осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца частично дължимите от
тях суми, произтичащи от Договор за потребителски кредит HL 39312 от 24.06.2008г., Допълнително споразумение от
02.07.2008г., Допълнително споразумение от 15.03.2010г., Допълнително
споразумение от 20.05.2011г., представляващи неразделна част от Договор за
потребителски кредит HL39312 от 24.06.2008г., както следва: главница в размер на
59 259,26 швейцарски франка за периода от 03.11.2014г. до датата на
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 30.10.2019г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане на сумата; договорна лихва за редовен кредит в размер на
12 042,92 швейцарски франка за периода от 30.11.2016г. до 30.10.2019г. -
датата на подаване на исковата молба; мораторна лихва
в размер на 7895,65 швейцарски франка за периода от 10.11.2016г. до
21.10.2019г.; такси в размер на 1268,57 швейцарски франка за периода от
03.11.2014г. до 30.10.2019г. - датата на подаване на исковата молба и
застраховки в размер на 288,65 швейцарски франка за периода от 01.12.2014г. до
30.10.2019г. - датата на подаване на исковата молба.
В исковата
молба се твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит HL 39312 от
24.06.2008г., сключен между „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД, от една
страна и от друга страна - Н.К.К. и М.Н.К. -
кредитополучатели, банката е предоставила на кредитополучателите банков кредит
в размер на равностойността в швейцарски франкове на 75 000лв. по курс
„купува“ за швейцарския франк към лева на „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД в деня на усвояване
на кредита, както следва: 1/ равностойността в швейцарски франкове на 7220лв.
по курс купува швейцарския франк към
лева на Ю.И.Е.Д.Б. АД в деня на усвояване на кредита за рефинансиране на
потребителски кредит към същата банка, произтичащ от сключен между
кредитополучателя и банката договор, както и 2/ равностойността в швейцарски
франкове на 67 780лв. по курс на швейцарския франк към лева на Ю.И.Е.Д.Б.
АД в деня на усвояване на кредита за текущи нужди. Крайният срок за погасяване
на кредита, съгласно чл.5 от договора е 300 месеца.
Кредитът,
съгласно чл.2 ал.1 от договора за потребителски кредит се усвоява по сметка на
кредитополучателя Н.К.К. в „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД. С банково
бордеро № 8854685/03.07.2008г. по банковата сметка на ответницата, посочена в
исковата молба, в „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД банката е превела
сумата от 62 994 швейцарски франка. За обезпечение на отпуснатия кредит
банката е вписала договорна ипотека в своя полза върху следните недвижими
имоти: Апартамент № 1 в гр. София, ж.к.**********заедно с избено помещение № 3,
заедно с идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото и Апартамент № 119 в гр. София, ж.к.Н**********вх.******заедно с мазе №
3.
Съгласно
чл.28 ал.1 от договора, банката и кредитополучателят се съгласяват, че във
всеки един момент от действието на договора за кредит банката има право едностранно
да прехвърли вземанията си, произтичащи от договора, на дружества или
институции от групата на EUROBANK EFG GROUP, вкл.на „Б.Р.С.“ АД - гр. София или
на други финансови или нефинансови институции или дружества, вкл.такива, чиято
дейност включва секюритизация.
На
05.08.2008г. между „Б.Р.С.“ АД и „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД е
сключен Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит. По силата на
този договор и чл.28 от Договор за потребителски кредит № HL 39312 от
24.06.2008г., всички вземания по жилищните кредити, заедно с всички
обезпечения, сключени с „Българска Пощенска Банка“ АД са прехвърлени на „Б.Р.С.“ АД. На основание чл.3 вр. чл.1 от Договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит от 05.09.2008г. „Б.Р.С.“ АД
встъпва в правата на удовлетворения кредитор „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД по Договор за
потребителски кредит № HL39312 от 24.06.2008г.
Банката е
уведомила кредитополучателите за извършеното прехвърляне при сключване на
Допълнително споразумение от 15.03.2010г. и с нотариална покана рег.№ 3497 том
2, № 56 от 19.04.2019г. на нотариус М.Д.С., получена лично от М.Н.К. и
нотариална покана рег.№ 746, том 1 № 80 от 01.02.2018г. на нотариус М. Д.,
връчена на Н.К.К..
Към Договор
за потребителски кредит HL39312 от 24.06.2008г. има сключено
Допълнително споразумение от 02.07.2008г., Допълнително споразумение от
15.03.2010г. и Допълнително споразумение от 20.05.2011г., представляващо
неразделна част от договора.
По силата на
т.III от
Допълнително споразумение от 15.03.2010г., чл.3 от Допълнително споразумение от
20.05.2011г., страните се съгласяват съществуващите и непогасени просрочия и
начислени за периодите на облекчение договорни лихви да бъдат реструктурирани
към размера на редовната и непогасена главница, за което кредитополучателите
дават своето съгласие, упълномощават и оправомощават кредитора.
Вследствие на така
извършените капитализации размерът на задължението е
в размер на 63 689,04 шв.франка, което се установява
от приложените към исковата молба банкови бордера, установяващи извършените
усвоявания за погасяване на просрочените суми.
Задълженията
по банковата сделка се погасяват съгласно чл.6 и чл.7 от Договора, а именно
кредитополучателят погасява кредита на равни месечни вноски, включващи главница
и лихва с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план към договора,
представляващ неразделна част от него.
Съгласно
чл.3 ал.1 от договора, кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в
размер на сбора от Базовия лихвен процент на „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка
от 1.65 пункта.
По
силата на чл.3 ал.3 от договора при просрочие на дължимите погасителни вноски,
както и при предсрочна изискуемост на кредита кредитополучателите дължат лихва
в размер на сбора на лихвата за редовна главница, определена в чл.3 ал.1 плюс
наказателна надбавка от 10 пункта.
Нотариалните
такси, които се претендират са във връзка обявяване на предсрочна изискуемост и
уведомяването по смисъла на чл.99 ал.3 от ЗЗД за сключени Договори за цесия.
С
Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 20.04.2012г. „Б.Р.С.”
АД, ЕИК *******, прехвърля на „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД всички свои вземания
към Н.К.К. и М.Н.К., произтичащи от Договор за
потребителски кредит HL39312 от
24.06.2008г.
На 11.01.2013г. в Търговски регистър е вписана промяна
в наименованието на дружеството от „Ю.И.Е.Д.Б.” АД на „Ю.Б.” АД”.
За така извършената цесия кредитополучателите са
уведомени с нотариална покана per. №
3497 том 2 № 56 от 19.04.2019г. на нотариус М.Д.С. адресирана и получена лично
от М.Н.К. и нотариална покана per. №
746 том 1 № 80 от 01.02.2018г. на нотариус М. Д. адресирана и връчена на Н.К.К..
Съгласно чл. 4 т.1 от договора кредитополучателят
заплаща на банката такса за управление 1.5% процента върху размера на
разрешения кредит платима еднократно при усвояване на кредита.
Видно от чл.4 т.2 от договора, кредитополучателят
заплаща на Банката годишна такса за управление в размер на 0.04% процента върху
размера на непогасената главница към същата дата
Съгласно чл.10 т.3 от договора кредитополучателят се е
задължил да отговаря за разноските, свързани с оценка, предоставяне,
регистриране, вписване и застраховане на обезпеченията,
както и разноските по организиране и провеждане на принудително изпълнение
върху предоставеното обезпечение.
Нотариалните такси, които се претендират са във връзка
обявяване на предсрочна изискуемост и уведомяването по смисъла на чл.99 ал.3 от ЗЗД за сключени договори за цесия.
Поради неизпълнение на договорните си задължения,
произтичащи от чл.6 ал.1 и чл.7 ал.1 от Договор за потребителски кредит HL39312 от 24.06.2008г. и чл 6 от Допълнително споразумение от 20.05.2011г. за
заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита, кредитополучателите са
изпаднали в забава относно погасяването му, с което е нарушен сключения договор
за потребителски кредит.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Н.К.К., която
оспорва предявения иск.. Ответницата поддържа, че още с чл.1 от Договора тя,
като кредитополучател, е поставена в крайно неравноправно икономическо
положение, тъй като определянето на размера на кредита в швейцарски франкове се
извършва по курс „купува“ на тази валута, прилаган от банката към момента на
отпускането на средствата, а размерът на всяка вноска се определя въз основа на
прилагания от банката обменен курс „продава“ на швейцарски франкове в деня,
предшестващ деня на падежа на погасителните вноски, като клаузата не е била
индивидуално договорена, което я е поставило в невъзможност да изпълнява
задълженията си по договора. Твърди се, че валутния риск е прехвърлен изцяло на
кредитополучателя, като ищцата не е била информирана от банката за текущите икономически
и валутни тенденции. Твърди се, че липсата на конкретна формула, определяща
трайно съотношението между изменението на лихвения процент и пазарните лихвени
индекси е довело до възможността при наличието на предвидените в договора и/или
Общи условия на банката изменения на променливата компонента банката произволно
да променя лихвите по кредита. Поддържа се, че спрямо ищцата е неприложима
потребителската защита по отношение на елемент от същественото съдържание на
договора по чл.145 ал.1 от ЗЗП, тъй като за нея, като кредитополучател, липсва
възможност да защити ефективно и своевременно правата си, което произтича от
поведението на банката кредитор.
Постъпил е писмен отговор и от ответника М.Н.К.,
с който оспорва предявения иск. Твърди се, че ответниците имат
качеството на потребители на финансова услуга, по смисъла на пар.13 т.1 от ДР
на ЗЗП, като договорът
за кредит и сключените към него допълнителни споразумения съдържат
неравноправни клаузи – чл.1 ал.1, чл.2 ал.1 и ал.4, чл.3, ал. 5, чл.6 ал.2 и
ал.3, чл.21 ал.2 и чл.23 от Договора, както и идентичните клаузи на чл.VII от Допълнителното споразумение от
15.03.2010г. и чл.12 от Допълнителното споразумение от 20.05.2011г., поради
което тези клаузи са нищожни. По отношение на клаузите на чл.1 ал.1, чл.2 ал.1
и ал.4 и чл.6 ал.2 от Договора, се твърди, че същите не са индивидуално
договорени, а валутният риск е прехвърлен изцяло върху потребителя, тъй като
разпоредбите не са съставени по начин, кредитополучателят да може да прецени на
основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на
договора.
Страните са договорили, разрешеният кредит да се
усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове /чл.2 ал.1 от договора/, като
усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по чл.2 ал.1 да се превалутира служебно от банката в лева по търговски курс
„купува” на швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояването, като
се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателите в лева /чл.2
ал.2 и ал.3 от договора/.
В периода на действие на сключения между страните договор
курсът на швейцарския франк към лева се е покачил значително, като за периода
от датата на сключване на договора, до датата на подаване на исковата молба се
е покачил с над 55%. Съгласно договореното между страните, погасяването се
извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен швейцарски франкове –
чл.6 ал.2 от договора, а в случай, че на съответния падеж на погасителна вноска
по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в
швейцарски франкове по сметката си по чл.2 ал.1, но има средства в лева или
евро по свои сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от
банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по
курс „продава” на банката за швейцарския франк към лева/евро. С тази клауза се
предоставя възможност на банката да определя валутните курсове по своя
търговска целесъобразност, а среден потребител, относително осведомен и в
разумни граници наблюдателен и съобразителен, по израза в т.2 от решението на
СЕС по дело С-186/16, не би могъл да прецени какъв риск поема при сключването
на договор за кредит в швейцарски франкове.
Твърди се, че начинът на формулирането на клаузите на
чл.3 ал.5 и чл.6 ал.3 от Договора е общ и едностранно определен, като дава
почти неограничена власт на банката едностранно да променя лихвата и
погасителните вноски, което противоречи на добрите нрави и представлява
уговорка в ущърб на потребителя, като са в разрез с принципа на
добросъвестността при договарянето.
Установената между страните уговорка по чл.3
ал.5 от Договора за едностранна промяна БЛП от банката, без ясни критерии за
изменението му, налага промяна на възнаградителната
лихва и погасителните вноски, без да са установени обективни критерии за
подобна промяна, което води до неравностойно положение потребителя на банкови
услуги, и обуславя съществена несъразмерност и нееквивалентност в насрещните
престации на страните по договора. Начинът на формиране на БЛП и на лихвата и
погасителната вноска е предоставен изцяло на волята на кредитора, като липсват
критерии, по които банката следва да променя БЛП, да увеличава възнаградителната лихва и да променя размера на анюитетните вноски. Поддържа се, че липсата на точна
методика за определяне на БЛП и математическа формула за изчисляване на
дължимата договорна лихва, както и възможността за едностранна промяна от
страна на банката, обосновават извода за уговаряне на клаузата единствено в полза
на банката, което води до значително неравновесие между правата на банката и
потребителя. Твърди се, че в процесния договора за кредит не се съдържат и
клаузи, препращащи към методиката за определяне на БЛП, както и клаузи, които
да дават легална дефиниция или такава, която да препраща към общи условия, в
които да са посочени компонентите, имащи значение за определянето на БЛП,
приети от банката при сключване на Договора. Клаузата на чл.21 от договора, която
предоставя право на кредитополучателя да поиска превалутиране
на кредита, не представлява защита, тъй като правото на превалутиране
е предпоставено от съгласие на банката, която има противоположни на
кредитополучателя икономически интереси и би се съгласила единствено при
неизгоден валутен курс за кредитополучателя, поради което клаузата на чл.23 от
договора е създала значително неравновесие между правата и задълженията на
страните по кредитния договор съобразно чл.143 т.19 от ЗЗП и поради това е
нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. Със
сключеното на 26.05.2011г. Допълнително споразумение между страните, в чл.12 от
него те се съгласяват, че кредитополучателят заплаща на кредитора месечна такса
за администриране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една
или повече месечни погасителни вноски по кредита на падеж съгласно чл.7 от
Договора, в размер, определен съгласно действащата към момента на настъпване на
забавата тарифа на кредитора, като се поддържа, че по своята същност това
представлява неустойка за забава, макар в разпоредбата на чл.33 от ЗПК законодателят
императивно да е уредил възможност при забава на потребителя кредиторът да има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а
съобразно ал. 2 размерът на обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Поддържа се, че от изложеното от ищеца не става ясно каква
част от претендираните такси се претендират на основание чл.12 от допълнителното
споразумение, като уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран
по силата на самия договор и допълнителното споразумение от 26.05.2011г., цели
единствено заобикалянето на императивно въведено ограничение в закона, поради
което и тази клауза, съобразно чл.21 ал.1 от ЗПК се явява нищожна. Твърди се,
че клаузата за превалутиране, включена в договора, е
неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Излага се, че вземанията са погасени
по давност, тъй като от датата на настъпване на предсрочната изискуемост са
изминали повече от пет години. В случая, съгласно
чл.18 ал.2 от Договора, предсрочната изискуемост е настъпила на 04.07.2012 г.,
поради неиздължаване в срок на погасителна вноска с падеж 03.07.2012г., както и
че неплащането на три анюитетни вноски води
автоматично до прилагането на чл.18, ал.2 от договора, за което е без значение
дали и в кой момент кредиторът ще уведоми длъжника с нарочно волеизявление за
предсрочната изискуемост., както и че само чл.18 ал.1 от Договора съдържа
възможност за избор от кредитора дали и кога точно да се възползва от
възможността да отнеме преимуществото на срока за погасяване, а при обявяване
на предсрочна изискуемост договорът за банков кредит се прекратява. Изпълнението на изискването за
уведомяването на длъжника има отношение единствено за реализиране на защитата
на кредитора по принудителен ред на основание предсрочната изискуемост, но не
касае момента, в който чл.18, ал.2 от договора проявява своето действие, нито
определя началния момент на погасителната давност, а бездействието
на кредитора в продължение години, води до неправомерно едностранно утежняване
на финансовото положение на длъжника, тъй като освен целия остатък от
главницата, по време на бездействието си банката продължава да начислява
редовна лихва, едновременно с наказателната, което е недопустимо. Поддържа се,
че клаузата на чл.18 ал.2 от Договора следва
да се тълкува в полза и на двете страни по договора за кредит, като е
недопустимо бездействието на банката – в случая същото е продължило седем
години, да ограничи възможността и правото на кредитополучателя да се позове на
изтекла погасителна давност. В условията на евентуалност се твърди, че по
договора за кредит изобщо не е настъпила предсрочна изискуемост.
Доколкото цедента „Б.Р.С.“
АД, съгласно договор за цесия от 20.04.2012г., не е банкова институция, същият
няма право едностранно да изменя лихвените проценти за дължимата
лихва, нито да извършва т.нар "капитализация“, а чрез включването на
неплатените лихви към размера на дължимата непогасена главница, към която
новообразувана сума да се начислява дължимата лихва, с допълнителните споразумения
от 15.03.2010г. и от 20.05.2011г., се начислява "лихва върху лихва"
или анатоцизъм, което е нищожно и не следва да се взема
предвид при изчисляване на дължимите по договора суми.
Твърди
се, че към договора за кредит не е
имало погасителен план, поради което за кредитополучателя е било невъзможно да
знае колко да плаща, като в чл.7 от Договора не е посочен падежа на
погасителните вноски, доколкото не е посочено число на месеца, към което падежът настъпва. Поддържа се, че условията
на чл.18 ал.2 от Договора за обявяване на предсрочна изискуемост не са
настъпили доколкото е било невъзможно да се установи наличието на конкретно
неизпълнение от страна на кредитополучателите. Липсата на предпоставките
кредиторът да обяви предсрочна изискуемост на вземанията си по договора за
кредит, води до неоснователност на претенциите на ищеца на отделно основание.
Излага се, че в нотариалната покана, по
силата на която ищецът твърди, че е настъпила предсрочната изискуемост на
вземането по процесния договор, е посочено, че към 05.04.2009г.кредитът е бил
обслужван редовно и неизпълнение по него не е имало, като твърдения в обратния
смисъл не са наведени и не са представени доказателства за противното, а това
поставя ответника в невъзможност да установи ясно съдържанието на
волеизявлението.
Съдът, като
съобрази твърденията и възраженията на страните и след запознаване с
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
По силата на
чл.1 ал.1 от
Договор за потребителски кредит HL 39312/24.06.2008г., „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД /„Ю.Б.”АД/ предоставя на
кредитополучателите Н.К.К. и М.Н.К. потребителски кредит в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 75 000лв. по курс „купува“ за швейцарския франк към
лева на банката в деня на усвояване на кредита, от които: равностойността в
швейцарски франкове на 7220лв. по курс „купува“ за швейцарския франк към лева
на банката в деня на усвояване на кредита за рефинансиране на потребителски
кредит към „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД, произтичащ от
сключен между кредитополучателя и „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД договор, както и равностойността в швейцарски франкове на
67 780лв. по курс „купува“ за
швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита за текущи
нужди.
В
деня на усвояване на кредита, съобразно чл.1 ал.3 от договора, страните
подписват приложение № 1, представляващо неразделна част от договора, в което
посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарския франк на „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД, както и конкретно
определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове, като
съгласно ал.4 за връщането на кредита и за другите задължения по договора
кредитополучателите отговарят солидарно.
Съобразно
чл.2 ал.1 от Договора, разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в
швейцарски франкове на кредитополучателя Н.К.К. в „Ю.И.Е.Д.Б.
и се ползва при условията на ал.4 и 5 и след представяне в банката на
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху имотите по чл.13 от
Договора, предоставени като обезпечение, както и на удостоверение за тежести,
от които да е видно, че ипотеката е учредена като първа в полза на банката,
няма вписани искови молби, възбрани или други тежести от други кредитори, освен
в полза на банката; подписан анекс към HL29239.
Съгласно чл.3 ал.1 от Договора за
усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на
сбора на Базовия лихвен процент/БЛП/ на банката за жилищни кредити в швейцарски
франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс
договорна надбавка от 1.65 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП
на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 4,5%, като дължимите лихви, съгласно чл.3 ал.2 от
Договора се начисляват от датата на усвояване на кредита.
Видно
от чл.3 ал.3 от Договора, при просрочие на дължимите погасителни вноски, както
и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в
размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10
пункта, като в чл.3 ал.5 от Договора е предвидено, че действащият
БЛП на банката не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните, а банката уведомява кредитополучателя за новия размер
на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила, чрез обявяването
им на видно място в банковите салони, като договорените надбавки не се
променят.
Съгласно
чл.4 от Договора, к
редитополучателят
заплаща на банката следните такси: 1/ Такса за управление - 1,5% върху размера
на разрешения кредит еднократно, платима при първо усвояване на кредита; 2/
Комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно на датата на падежа на
съответната погасителна вноска по кредита, в законоустановената
последователност на плащането спрямо месечната погасителна вноска в размер на
0,04% върху размера на непогасената главница по кредита, считано към същата
дата; 3/ Административна такса 40лв. – еднократно дължима при подаване на
документите за кредит.
Крайният
срок за погасяване на кредита/чл.5 от Договора/, включително дължимите лихви, е
300 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита,
считано от датата на усвояване на кредита, като датата на усвояване на кредита
се удостоверява чрез подписването на Приложение № 1 към договора след
учредяване на договореното обезпечение и изпълнение на останалите условия по
договора. Кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски/чл.6 от Договора/,
включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен
план/Приложение № 2/, представляващ неразделна част от договора и във валутата,
в която той е разрешен и усвоен - швейцарски франкове.
При
частично или пълно предсрочно погасяване /чл.8 от Договора/ кредитополучателят
дължи такса в размер на 4% върху размера на предсрочно погасената главница.
Погасителните
вноски се изплащат ежемесечно/чл.7 ал.1 от Договора/, като падежът на всяка
погасителна вноска е всяко число на месеца, следващ датата на усвояване на
кредита.
Съгласно
чл.8 от Договора, кредитополучателят може да изплати дълга по кредита – изцяло
или частично, въз основа на писмена молба до банката, като в този случай дължи
такса в размер на 4% върху размера
на предсрочно погасената главница.
Съобразно
чл.9 от Договора, в случай на частично предсрочно погасяване на дълга по
кредита, по писмено искане на кредитополучателя, банката може да намали крайния
срок за погасяване на кредита по чл.5 от договора/в месеци/ или да намали
размера на погасителните вноски по кредита, при запазване на крайния срок по
издължаването му, като страните подписват допълнително споразумение към
договора.
Съгласно
чл.14 от Договора кредитополучателят се задължава да направи застраховка на
предоставения като обезпечение недвижим имот, като застраховката следва да бъде
прехвърлена в полза на банката и подновявана от тях всяка година до
окончателното издължаване на кредита. С подписване на договора
кредитополучателят дава неотменимото си и безусловно съгласие, оправомощава и
упълномощава банката, а банката приема да заплаща от негово име и за негова
сметка необходимата премия за сключване, както и за ежегодното подновяване на
застрахователната полица, като събира необходимите средства служебно от
сметките на кредитополучателя. Страните се съгласяват в случай, че към датата
на плащане на съответната застрахователна премия по сметките на
кредитополучателя не е осигурена необходимата сума за плащането й, банката да превежда
дължимата сума и със същата сума увеличава задължението на кредитополучателя по
договора за кредит.
По силата на
чл.18 ал.2 от Договора при неиздължаване на три последователни месечни
погасителни вноски изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в
предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска,
като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на
страните.
Съгласно
чл.19 от Договора в случаите на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита,
на основание чл.18 ал.1 или чл.18 ал.2 от Договора, банката има право да се
снабди с изпълнителен лист по извлечение от сметка и да пристъпи към
принудително събиране на вземането си чрез продажба на ипотекирания недвижим
имот и/или удовлетворяване на вземането си от цялото имущество на
кредитополучателя по установения от закона ред.
Съгласно
чл.21 ал.1 и 2 от Договора кредитополучателят има право да поиска от банката да
бъде превалутиран отпуснатия кредит от швейцарски
франкове в лева/евро, като за услугата се съгласява да заплати съответната
комисионна, съгласно действащата към датата на превалутиране
тарифа на банката, както и да прилага по отношение на превалутирания
кредит лихвените проценти, обявени от банката по реда на чл.12 ал.2 за
съответната валута и вид на кредита.
По
силата на чл.23 ал.1 от Договора кредитополучателят декларира, че е запознат и
съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува
и/или продава на швейцарския франк към български лев/евро, както и превалутирането по
чл.21 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл.6
ал.2 повишаването на размера на дължимите погасителни вноски по кредита,
изразени в лева/евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от
такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички
вреди/включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните
курсове и новите лихви, приложими по превалутирания
кредит. Съгласно чл.23 ал.2 от Договора, кредитополучателят декларира, че е
изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици от
разпоредбите на чл.6 ал.2 и чл.21-23 от този договор, както и че е съгласен с
настъпването им.
Договорът
е сключен след подаването от кредитополучателите/ответниците/ до
кредитора/банката/ на молба искане за жилищно ипотечен кредит № HL 39312, съвпадащ с номера на Договора за
потребителски кредит и посочен в подаденото от ответницата Н.К.К. до банката искане от 01.07.2008г. за усвояване на суми
по кредит към Договор за кредит № 39312/2008г.
От
представеното по делото Приложение № 1 от 03.07.2008г. към договора за банков
кредит HL 39312/24.06.2008г.,
представляващо неразделна част от същия, се установява, че кредитът е усвоен на
датата на подписването му, а именно – 03.07.2008г.
С
Договор за цесия за прехвърляне
на вземания по договори за кредит от 05.09.2008г.
между „Б.Р.С.“ АД и „Ю.И.Е.Д.Б.” АД /„Ю.Б.” АД/ вземанията на „Ю.Б.“ АД по договори за жилищни и потребителски кредити, които са
обезпечени с ипотека, какъвто е и процесния договор, предоставени от банката на
клиентите, изброени в Приложение 1 към договора, заедно с всички обезпечения,
привилегии и други принадлежности, включително начислената до датата на
прехвърляне лихва, включително солидарните длъжници по кредитите, са
прехвърлени на „Б.Р.С.“ АД., като е посочено, че прехвърлянето влиза в сила на
30.07.2008г.
С
Допълнително споразумение от 15.03.2010г.
„Б.Р.С.“ АД, наричан за краткост кредитор, от
една страна, и Н.К.К. и М.Н.К. са предоговорили
съществуващите към датата на сключването му задължения на кредитополучателите
към кредитора, като са констатирали техните размери. По т.II от
Допълнителното споразумение страните са се споразумели за въвеждане на облекчен
ред за погасяване на съществуващите вземания по договора за кредит, а именно:
по т.III са се съгласили
общият сбор от сметката, включваща просрочени главница и лихва да бъде преоформена чрез натрупване към редовната главница,
посочена в споразумението, като кредитополучателите са оправомощили
кредитора да извърши служебно всички необходими действия по преоформяне на
задълженията, като по т.IV са се съгласили
след изпълнението на условието по т.III
кредитополучателите да се ползват от 12-месечен период на облекчено погасяване
на общия дълг, считано от влизане в сила на допълнителното споразумение,
включващо и договорката общият дълг да се погасява с фиксирана годишна
лихва в размер на 4.60% В т.VI
страните са се съгласили, че кредитополучателят е уведомен, че може да получи
екземпляр от изготвения от кредитора погасителен план и че неполучаването на
екземпляр от него не го освобождава от задълженията му за плащане на общия дълг
в срока и в размерите, посочени в същия.
С Допълнително споразумение от 20.05.2011г. цесионерът и
кредитополучателите са предоговорили съществуващите към датата на сключването
му задължения и са констатирали техните размери, като по чл.4 страните са се
съгласили кредитополучателите да ползва 12-месечен период на облекчено потасяване на дълга, считано от следващия падежа, както и
че през този период върху дълга да се начислява фиксирана годишна лихва в
размер на 4.85%, както и че през периода на облекчено погасяване кредотополучателите погасяват месечно на равни вноски от
250 шв.фр.
С
Договор за цесия за прехвърляне
на вземания по договори за кредит от 20.04.2012г. между „Б.Р.С.“
АД и „Ю.И.Е.Д.Б.” АД /„Ю.Б.” АД/, вземанията на „Б.Р.С.“
АД по договори за жилищни и потребителски кредити, които са обезпечени с
ипотека, какъвто е и процесния договор, предоставени на клиентите, изброени в
Приложение 1 към договора, заедно с всички обезпечения, привилегии и други
принадлежности, включително начислената до датата на прехвърляне лихва,
включително солидарните длъжници по кредитите, са прехвърлени на /„Ю.Б.” АД.
С
Нотариална
покана рег.№ 746, том 1 № 80 от 01.02.2018г. на нотариус М. Д., връчена на Н.К.К. на 27.04.2018г. при условията на
чл.41 ал.1 – 5 от ГПК и с Нотариална покана рег.№ 3497 том 2, № 56 от
19.04.2019г. на нотариус М.Д.С., връчена лично на М.Н.К.
на 17.06.2019г., „Ю.Б.“ АД е уведомила кредитополучателите за извършените
цесии, както и че поради неизпълнение на договорните задължения, произтичащи от
чл.6 ал.1 и чл.7 ал.1 от Договор за потребителски кредит HL39312/24.06.2008г.
и чл.6 от Допълнително споразумение от 20.05.2011г. за заплащане на дължимите
погасителни вноски, те са в забава относно погасяването му, с което е нарушен
Договора за потребителски кредит и допълнителните споразумения към него.
В
нотариалната покана до Н.К.К. е посочено, че поради
неиздължаване на погасителна вноска с падеж 03.07.2012г., на основание чл.18 от
Договора и чл.60 ал.2 от ЗКИ банката обявява цялото задължение към 29.01.2018г.
в общ размер на 98 638,07 шв.фр.
за незабавно изискуемо и дължимо без да се прекратява действието на договора.
В нотариалната покана до М.Н.К. е посочено, че поради
неиздължаване на погасителна вноска с падеж 03.07.2012г., на основание чл.18 от
Договора и чл.60 ал.2 от ЗКИ банката обявява цялото задължение към 05.04.2009т.
в общ размер на 106 119,94 шв.фр. за
незабавно изискуемо и дължимо без да се прекратява действието на договора.
От заключението на допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, като
обективно и компетентно дадено, се установява, че същото е изготвено въз основа
на събраните по делото доказателства и предоставени от „Ю.Б.“ АД счетоводни
документи, подробно описани в раздел III Прегледана документация от
експертизата.
Видно от
същото заключение е, че договореният кредит в размер на 62 994 швейцарски
франка/шв.фр./ по Договор
за потребителски кредит № HL 39312 от 24.06.2008г. е усвоен
еднократно на 03.07.2008г.
Кредитните
средства са постъпили по разплащателна сметка в швейцарски франкове на
ответницата Н.К.К., открита при банката ищец с аналитичен номер 1815 756 ********* 01 1 и IBAN ***, видно от счетоводното записване в банково бордеро №
8854685/03.07.2008г. за усвояване на кредита.
Усвоеният
кредит в швейцарски франкове в размер на 62 994 шв.фр. представлява равностойността в швейцарски франкове на
75 000лв. по обявен пазарен курс „купува“ за швейцарски франк към лева на
банката – ищец в деня на усвояване/чл.1 ал.1 от договора за кредит/.
Равностойността
на кредита в швейцарски франкове в деня на усвояване – 03.07.2008г. е
определена по курс „купува“ на банката 1,1906лв. за 1 шв.фр., валиден за предходния ден – 02.07.2008г.
Съгласно
чл.5 ал.1 и чл.6 ал.1 на договора, кредитът е разсрочен за погасяване на 300
месечни анюитетни погасителни вноски, включващи
главница и лихва, всяка по 326,28 шв.фр., формирана при договорен годишен лихвен процент/ГЛП/
6,15%, представляващ сбора на действащия към датата на
сключване на договора базов лихвен процент/БЛП/ на банката 4,5% плюс 1,65 пункта надбавка. БЛП не подлежи на
договаряне и промените в него, респ. промените на лихвения процент по кредита и
месечното задължение за главница и лихва, стават незабавно задължителни за
страните. Падежната дата на месечните анюитетни
вноски е всяко 03-то число на месеца като първата падежна дата е 03.08.2008г.
Ежемесечно на датата на падежа е дължима годишна такса за управление на кредита
в размер на 0,04% върху остатъка от главницата.
От падежиралите 20 броя месечни погасителни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, с падежи от
03.08.2008г. до 03.03.2010г. по погасителен план към Договора за кредит, изцяло
са погасени 20 от вноските в частта за лихва и 19 от вноските за главница,
подробно описани в заключението, като от вноската с падеж 03.03.2010г., цялата
в размер на 471,38 шв.фр./изцяло
платена лихва в размер на 392,34 шв.фр. и 13,53 шв.фр. от вноската за главница, цялата в размер на 79,04 шв.фр.
От падежиралите 13 броя месечни вноски по 236 шв.фр. всяка, за периода на
облекчен режим за погасяване на кредита с падежи от 03.04.2010г. до
03.04.2011г. по погасителен план към Допълнително
споразумение № 1/15.03.2010г., са погасени всички 13 вноски.
От падежиралата месечна погасителна анюитетна
вноска в размер на 496,86 шв.фр.,
включваща главница и лихва, с падеж 03.05.2011г. – първата падежна дата след
изтичане на периода на облекчен режим за погасяване на кредита по погасителен
план към Допълнително споразумение № 1/15.03.2010г., е погасена само част от
вноската, в частта за лихвата. Погасената част от лихвата е в размер на 199,36 шв.фр./цялата за 413,32 шв.фр./.
Начислените
и платени от ответниците погасителни вноски по кредита могат да бъдат
проследени в таблица 1, приложена към експертизата – в колони от 5 до 12. В
колона 5 е посочена падежната дата; в колона 6 – месечната анюитетна
вноска; в колони 7 и 8 съответно начислената и дължимата за съответния период
вноска за лихва; в колона 9 – вноската за главница; в колона 10 – датата на
плащане; в колони 11 и 12 съответно размерът на платената лихва и платената главница.
На
05.05.2011г. е последното плащане на задължения по процесния кредит в размер на
200 шв.фр., с които са
погасени: част от просрочената месечна вноска за редовна лихва с падеж
03.05.2011г. в размер на 199,36 шв.фр., цялата за 413,32 шв.фр.; непогасена част от месечната такса за управление на
кредита с падеж 03.05.2011г. в размер на 0,64 шв.фр. Плащането е извършено от погасителната сметка в
швейцарски франкове с титуляр ответницата с аналитичен номер 1815 756 *********
01 1 и IBAN ***.
Погасяването
по кредита е преустановено, считано от падежна дата 03.05.2011г. На падежната
дата е дължима месечна анюитетна вноска в размер на
496,86 шв.фр., в т.ч.
413,32 шв.фр. за лихва и
83,54 шв.фр. за главница,
от която е погасена само част от вноската, в частта за лихвата в размер на
199,36 шв.фр.
Обслужването
на задълженията по кредита за периода от 03.07.2008г. – дата на първо
усвояване, до 30.10.2019г. – дата на подаване на исковата молба, е представено
в таблица I, приложена
към експертизата.
След
03.06.2012г. по разплащателната сметка в швейцарски франкове на ответницата с
посочен в експертизата аналитичен номер няма постъпили средства за погасяване
на задължения, вкл. за погасяване на главница по кредита.
На
17.06.2019г. целият дълг по главница в размер на 62 075 шв.фр. е отнесен в просрочие,
обявен за предсрочно изискуем. Към 30.10.2019г. – дата на подаване на исковата
молба, неплатената главница по процесния договор за кредит и анексите към него
е, както следва:
Предсрочно
изискуем остатък от главница 51 691,18 шв.фр./с ненастъпил падеж за плащане към 17.06.2019г. – дата
на предсрочна изискуемост/; просрочена главница 10 383,82 шв.фр.; дълг по главница към
30.10.2019г. в размер на 62 075 шв.фр./51 691,18 шв.фр. предсрочно изискуема редовна гавница
плюс 10 383,82 шв.фр.
просрочена главница/.
Към
30.10.2019г./дата на исковата молба/ са падежирали
131 месечни вноски за редовни лихви с падежи 03.08.2008г./първа падежна дата/
до 03.06.2019г./последен падеж преди датата на обявяване на предсрочна
изискуемост – 17.06.2019г.
Начислените
лихви са общо в размер на 48 101,18 шв.фр. с падежи, както следва: Падежирали
по погасителен план към Договор за кредит – 7778,52 шв.фр. – 14 вноски за лихви с падежи от 03.04.2010г. до
03.05.2011г./последен падеж преди сключване на Допълнително споразумение №
1/15.03.2010г./; Падежирали по погасителен план към
Допълнително споразумение № 1/15.03.2010г – 3635,96 шв.фр. – 14 вноски за лихви с падеи
от 03.04.2010г. до 03.05.2011г./последен падеж преди сключване на Допълнително
споразумение № 2/20.05.2011г./; Падежирали по
погасителен план към Допълнително споразумение № 2 от 20.05.2011г. –
36 521,46 шв.фр. – 97
вноски за лихви с падежи от 03.06.2011г. до 03.06.2019г./последен падеж преди
датата на обявяване на предсрочна изискуемост – 17.06.2019г./
Погасени
редовни главници за същия период – 03.08.2008г. – 03.06.2019г./предсрочна
изискуемост/ са общо в размер на 11 580,67 шв.фр.; Дълг за редовни лихви към 30.10.2019г. в размер на
36 520,51 шв.фр./
48 101,18 шв.фр. начислени
лихви до датата на предсрочната изискуемост – 17.06.2019г. минус 11 580,67
шв.фр. погасени лихви/.
Към
30.10.2019г./дата на подаване на исковата молба/ начислените и неизплатените
наказателни лихви за просрочена главница са в размер на 10 156,70 шв.фр. – начислени лихви до
датата на предсрочна изискуемост – 17.06.2019г. минус 3,93 шв.фр. погасени лихви/.
Неизплатени
такси за управление на кредита, начислявани ежемесечно на падежна дата в размер
на 0,04% върху
остатъка от главница: Начислените такси за управление на кредита за периода от
03.08.2008г./първата падежна дата/ до 03.06.2019г./последен падеж преди датата
на предсрочната изискуемост – 17.06.2019г./ са общо в размер на 3115,22 шв.фр.; Погасените такси за
управление на кредита са начислените до падеж 03.05.2011г.вкл., общо в размер
на 842,48 шв.фр.;
Неизплатени 97 падежирали такси за управление на
кредита за периода от 03.06.2011г. до 03.06.2019г., общо в размер на 2272,74 шв.фр./3115,22 шв.фр. начислени минус 842,48 шв.фр. погасени/.; Неизплатени
такси за просрочие в размер на 113,07 шв.фр. Общият размер на начислените и неизплатени такси към
30.10.2019г. е 2385,81 шв.фр./2272,74
шв.фр. такси управление
плюс 113,07 шв.фр. такси за
просрочие/.
Общо
неизплатените застрахователни премии към 30.10.2019г. са 447,74 шв.фр., от които: начислени за
периода 2012г. – 2018г. в размер на 472,05 шв.фр. минус 24,31 шв.фр. погасени за същия период/.
Реализираните
за събиране на вземането по кредита съдебни разноски са общо в размер на
11 622,08лв.
Погасяването
на задълженията по процесния кредит е извършвано със средства, осигурени по
разплащателната сметка в швейцарски франкове на ответницата Н.К.К., открита при банката ищец с посочен аналитичен
номер/т.8.2 от заключението/, същата сметка, по която е усвоен и кредита.
Сметката е
захранвана с внесени левове в брой на каса в банката, които са обменяни в
швейцарски франкове по курс“продава“ швейцарски франк/лев на банката в деня на
вноската.
Реално
усвоените средства по кредита са във валута швейцарски франкове. Усвоени са по
разплащателна сметка в швейцарски франкове на ответницата Н.К.К., открита при банката-ищец. На 03.07.2008г. сметката е
кредитирана/заверена/ със сумата 62 994 шв.фр. срещу дебитиране /задължаване/ на заемна сметка 5412 –
„Предоставени заеми на граждани за текущо потребление“, аналитична партиза в швейцарски франкове на ответницата със сумата
62 994 шв.фр.
Ползването
на 62 048,65 шв.фр. от
усвоените кредитни средства е извършено в левове, като с валутна сделка „покупко-продажба
на валута“ в деня на усвояване – 03.07.2008г., швейцарските франкове са
изкупени по курс „Купува“ на банката 1,1906лв. за швейцарски франк с левова
равностойност в размер на 73 875лв./62 048,65 шв.фр. х 1,1906лв./, е заверена/кредитирана/ разплащателна
сметка в левове на ответницата. С разликата от 945,47 шв.фр. са погасени: на 03.07.2008г. – 944,91 шв.фр. еднократна комисионна за
управление на кредита в размер на 1,5% от усвоената сума: на
03.08.2008г. – 0,55 шв.фр.
– част от падежиралата вноска за лихва; Постъпилите
по левовата сметка 73 875лв. са разпоредени,
както следва: на 03.07.2008г. – 7220лв. за погасяване на потребителски кредит;
на 03.07.2008г. – 55 000лв. – изплатени в брой на каса в банката на М.Н.К.;
на 03.07.2008г. – 23,33лв.за погасяване на глаlница и наказателна лихва по друг кредит
на ответницата в банката с референтен номер 821655 и на 04.07.2008г. –
11 130лв., изплатени в брой на каса в банката на М.Н.К..
Курсовете на
швейцарския франк към лева на падежна дата всяко 03-то число на месеца за
периода от 03.07.2008г./датата на сключване на договора/ до 29.10.2019г./дата
на завеждане на настоящата искова молба/ и поскъпването на швейцарския франк
спрямо лева за същия период са представени в таблица към задача 10 от
заключението, като поскъпването на швейцарския франк към лева за съответна
падежна дата е изчислено като разлика между курса за тази дата и курса на
03.07.2008г./колона 4/.
На
03.07.2008г. фиксингът/централен курс на БНБ/ на швейцарския франк е 1,21503лв.
На
05.05.2011г. – дата на последно плащане на задължения по процесния кредит с
падеж 03.05.2011г., фиксингът на швейцарския франк е 1,53038 лв. или
поскъпването на швейцарския франк е с 0,31535лв. /1,53038лв. минус 1,21503лв./.
На
29.10.2019г. фиксингът на швейцарския франк е 0,55639лв./1,77142лв. минус
1,21503лв./.
Видно от
заключението е, че банката е променяла едностранно лихвения процент по
процесния кредит вследствие на промяна на Базовия лихвен процент/БЛП/, който е
прилагала за кредити в швейцарски франкове, както следва:
Договорен
лихвен процент 6,15% /4,5% БЛП плюс 1,65% надбавка/, действал за периода от
03.07.2008г. до 06.07.2008г.вкл. плюс 0,5% - увеличение с 50 базисни пункта на
07.07.2008г.;
Лихвеният
процент става 6,65% /5,0% БЛП плюс 1,65% надбавка/,
действал за периода от 07.07.2008г. до 09.10.2008г.вкл. с Основание за промяна:
увеличения на БЛП на банката с 0,5% /50 базисни пункта/ плюс 2,2% -
увеличение с 220 базисни пункта на 10.09.2008г.;
Лихвеният
процент става 8,85% /7,2% БЛП плюс 1,65% надбавка/, действал за периода от
10.09.2008г. до 15.10.2008г.вкл. с Основание за промяна: увеличения на БЛП на
банката с 2,2% /200
базисни пункта/ минус 1,2% - намаление със 120 базисни пункта
на 16.10.2018г.;
Лихвеният
процент става 7,65% /6,0% БЛП плюс
1,65% надбавка/,
действал за периода от 16.10.2008г. до 02.04.2010г.вкл. с Основание за промяна:
намаление на БЛП на банката с 1,2% /120 базисни пункта/ плюс 3,9% -
увеличение с 39 базисни пункта на 03.04.2011г.;
Лихвеният
процент става 8,04% /7,20% БЛП плюс 0,84% надбавка/,
действал за периода от 03.04.2011г. до 02.06.2011г.вкл. с Основание за промяна:
увеличение на БЛП на банката с 1,2% /120 базисни пункта/, Намаление на
надбавката от 1,65% на 0,84%
съгласно т. V на Допълнително споразумение № 1/15.03.2010г. плюс 0,43% -
увеличение с 43 базисни пункта на 03.06.2012г.;
Лихвеният
процент става 8,47% /7,2% БЛП плюс 1,27% надбавка/,
действал за периода от 03.06.2012г. до 02.10.2012г. вкл. с Основание за
промяна: увеличение на надбавката от 0,84% на 1,27%
по Допълнително споразумение № 2/20.05.2011г./чл.6/ минус 0,25% - намаление
с 25 базисни пункта на 03.10.2012г.;
Лихвеният
процент става 8,22% /6,95% БЛП плюс 1,27% надбавка/,
действал за периода от 03.10.2012г. до 29.10.2012г. вкл. с Основание за
промяна: намаление на БЛП на банката с 0,25%/ 25 базисни пункта/.
Разликата
между дължимата възнаградителна лихва по
първоначалния погасителен план, при договорен лихвен процент 6,15% и
начислената възнаградителна лихва по счетоводни данни
на банката – ищец/с изменение на лихвения процент/, е изчислена в таблица 2,
приложена към експертизата, в колона 15.
Разлика към
17.06.2019г. дата на предсрочна изискуемост в размер на 11 675,95 шв.фр.
Разлика към
30.10.2019г. дата на подаване на исковата молба в размер на 12 271,49 шв.фр.
Извършените
плащания по кредита до дата на последно плащане – 05.05.2011г. са общо в размер
на 13 421,13 шв.фр.
Ако
извършените плащания за сума общо в размер на 13 421,13 шв.фр. се отнесат за погасяване
на месечни погасителни вноски, изчислени под формата на погасителен план с
договорен лихвен процент 6,15% за целия период ще се погасят:
Всички
дължими 29 анюитетни вноски месечни вноски с падежи
от 03.08.2008г. до 02.12.2010г. вкл., в т.ч.
9124,13 шв.фр., представляващи 29 месечни
вноски за възнаградителна лихва
3380,40 шв.фр., представляващи 29 месечни
вноски за главница
12 506,54
шв.фр. – общо погасени 29 анюитетни вноски за главница и лихви плюс
736,13 шв.фр. – дължимите 30 вноски за
такса управление с падежи 03.08.2008г. – 02.01.2011г. вкл. Плюс
178,46 шв.фр. от дължимата месечна
вноска за възнаградителна лихва с падеж 03.01-2011г.
цялата в размер на 305,52 шв.фр.
Общо
погасените задължения към 30.10.2019г. са 13 421,13 шв.фр.
Дължимите
суми по кредита към 30.10.2019г. – дата на подаване на исковата молба биха
били:
17 645,51
шв.фр. – дължими 105 вноски
за главница с падежи 03.01.2011г.
27 762,54
шв.фр. дължими 105 вноски
за възнаградителна лихва с падежи 03.02.2011г. –
03.01.2019г.
45 282,30
шв.фр. – общо дължими 105 анюитетни вноски за главница и лихви плюс
2166,83 шв.фр. – дължими 104 вноски за
такса управление с падежи 03.02.2008г. – 03.10.2019г. вкл. плюсПлюс
193,58 шв.фр. текуща възнаградителна
лихва за 27 дни – от 03.10.2019г. до 29.10.2019г.вкл.
Съдът, като
взе предвид установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
От събраните
по делото доказателства се установи, че страните по делото са валидно обвързани
от сключен помежду им на 24.06.2008г. Договор за потребителски
кредит № HL 39312/24.06.2008г., по силата на който ищецът „Ю.Б.”АД предоставя на
кредитополучателите Н.К.К. и М.Н.К. потребителски
кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 75 000лв. по
курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на
кредита, от които: равностойността в швейцарски франкове на 7220лв. по курс
„купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на
кредита за рефинансиране на потребителски кредит към „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД, произтичащ от
сключен между кредитополучателя и „Ю.И.Е.Д.Б.“ АД договор, както и равностойността
в швейцарски франкове на 67 780лв.
по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на
усвояване на кредита за текущи нужди.
Установи
се посредством заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че кредитът по
договора е усвоен на 03.07.2008г., когато по разплащателната сметка в
швейцарски франкове на ответницата Н.К.К. е постъпила
сумата от 62 994 шв.фр.
– равностойността в швейцарски франкове на 75 000лв. по обявен пазарен
курс „купува“ на швейцарски франк към лева на банката-ищец в деня на усвояване.
Страните
са се договорили за усвоения кредит кредитополучателят да дължи на банката
годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент/БЛП/ на банката за
жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1.65 пункта, а при просрочие
на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят да дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта /чл.3 ал.3 от Договора/, като в
чл.3 ал.5 от Договора е предвидено, че действащият БЛП на банката не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, а
банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски
франкове и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в
банковите салони, като договорените надбавки не се променят.
Страните
са постигнали договореност относно дължимите в полза на банката такси, а
именно: 1/ Такса за
управление на кредита 1,5% върху размера на разрешения кредит еднократно,
платима при първо усвояване на кредита; 2/ Комисионна за управление на кредита,
платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна вноска по
кредита, в законоустановената последователност на плащането спрямо месечната
погасителна вноска в размер на 0,04% върху размера на непогасената главница по
кредита, считано към същата дата; 3/ Административна такса 40лв. – еднократно
дължима при подаване на документите за кредит.
Крайният
срок за погасяване на кредита/чл.5 от Договора/, включително дължимите лихви, е
300 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита,
считано от датата на усвояване на кредита. Кредитополучателят погасява кредита
на месечни вноски/чл.6 от Договора/, включващи главница и лихва, с размер на
всяка вноска, съгласно погасителен план и във валутата, в която той е разрешен
и усвоен - швейцарски франкове., като се задължава /чл.14 от Договора/ да
направи застраховка на предоставения като обезпечение недвижим имот, която да
прехвърли в полза на банката и да подновява ежегодно.
Съгласно
чл.18 ал.1 от Договора при непогасяване, на която и да е вноска по кредита,
както и при неизпълнение от страна на кредитополучателя, на което и да е
задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или частично
предсрочно изискуем, а по силата на чл.18 ал.2 от Договора при неиздължаване на
три последователни месечни погасителни вноски изцяло или частично целият
остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от
датата на падежа на последната вноска, като изискуемостта настъпва без да е
необходимо каквото и да е волеизявление на страните.
Установи
се по делото, че с Договор за цесия
за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 05.09.2008г. между „Б.Р.С.“ АД и „Ю.И.Е.Д.Б.” АД /„Ю.Б.” АД/
вземанията на „Ю.Б.“ АД по договори за жилищни и потребителски кредити, които
са обезпечени с ипотека, какъвто е и процесния договор, предоставени от банката
на клиентите, изброени в Приложение 1 към договора, заедно с всички обезпечения,
привилегии и други принадлежности, включително начислената до датата на
прехвърляне лихва, включително солидарните длъжници по кредитите, са
прехвърлени на „Б.Р.С.“ АД., като е посочено, че прехвърлянето влиза в сила на
30.07.2008г.
Със
сключения договор за цесия обаче банката
е цедирала единствено вземанията си по договора за кредит, но не и права по
същия, включително правото за предоговаряне на условията на кредита,
поради което и ирелевантни за спора се явяват допълнителните
споразумения от
15.03.2010г. и от 20.05.2011г. към договора за кредит, сключени с „Б.Р.С.“ АД..
С
Договор за цесия за прехвърляне
на вземания по договори за кредит от 20.04.2012г. между „Б.Р.С.“ АД и „Ю.И.Е.Д.Б.”
АД /„Ю.Б.” АД/, вземанията на „Б.Р.С.“ АД по договори за жилищни и
потребителски кредити, които са обезпечени с ипотека, какъвто е и процесния
договор, предоставени на клиентите, изброени в Приложение 1 към договора, заедно
с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности, включително
начислената до датата на прехвърляне лихва, включително солидарните длъжници по
кредитите, са прехвърлени на „Ю.Б.” АД, като кредитът е бил обявен за
предсрочно изискуем с изпращане на нотариални покани до ответниците.
Свободата
на договаряне, уредена в разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, е ограничена само от
повелителните разпоредби на закона, както и на добрите нрави – общоприети норми
за справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските
правоотношения в интерес на обществото, като по делото не се доказа
първоначалния договор за потребителски кредит № HL
39312/24.06.2008г.
да е сключен в нарушение на добрите нрави при включване на уговорката в него да
бъде отпуснат в размер на равностойността на 75 000лв. в швейцарски
франкове по курс „купува“ на тази валута, прилаган от банката към момента на
отпускането на средствата, а определянето на размера на всяка вноска да се
определя въз основа на прилагания от банката обменен курс „продава“ на
швейцарски франкове в деня, предшестващ деня на падежа на погасителните вноски,
доколкото се установи по несъмнен начин, че към момента на отпускане на кредита
в швейцарски франкове, лихвеният процент на банката е бил нисък, а ответниците
са били запознати с тези условия, тъй като и двамата са подписали молба искане за жилищно ипотечен кредит № HL 39312, съвпадащ с номера на Договора за потребителски
кредит и посочен в отправеното от ответницата Н.К.К. до
банката искане от 01.07.2008г. за усвояване на суми по кредит към Договор за
кредит № 39312/2008г.
Макар
по делото да не бе представен погасителен план, представляващ неразделна част
от договора, доколкото безспорно се установи, че до 05.05.2011г.,
когато е било последното плащане, вноските по кредита са били заплащани,
съобразно уговорения в чл.7 от Договора
срок – ежемесечно на дата, следваща месеца на усвояване на кредита, то и
кредитополучателите са били наясно коя е датата на падежа, поради което и
възраженията им в тази част съдът намира за неоснователни, включително относно
липсата на предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Същевременно с това, от значение е и обстоятелството, че липсата на погасителен
план не прави невъзможно определянето на размера на месечната анюитетна вноска, доколкото същата е функция на размера на
кредита, срока, за който е отпуснат и лихвения процент.
Съгласно
чл.430 ал.1 вр.ал.2 от ТЗ, договорът за банков кредит е възмезден – срещу
задължението на банката/финансовата институция да отпусне парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок заемополучателят
се задължава не само да ползва и върне заетата сума, съобразно уговореното в
договора, но и да заплати уговорената с банката/финансовата институция лихва по
кредита. Лихвата/чл.430 ал.2 от ТЗ/ е своеобразна цена, която заемополучателят дължи на банката/финансовата институция,
като насрещна престация за ползването на предоставените от нея парични
средства. Предвид правната природа на лихвата по чл.430 ал.2 от ТЗ и нейното
предназначение, уговарянето в договора за банков кредит на лихва в отнапред
известен за заемополучателя/кредитополучателя/ размер
не нарушава изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие
между правата и задълженията на банката и на заемополучателя.
В
случая, съгласно чл.3 ал.1 от Договора за усвоения кредит кредитополучателят
дължи на банката годишна лихва /6.15%/ в размер на сбора на БЛП на банката за
жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата /в случая – 4.5%/, плюс договорна надбавка от 1.65
пункта. Съобразно чл.3 ал.5 от Договора, действащият БЛП на банката не подлежи
на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, а
банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски
франкове и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в
банковите салони, като договорените надбавки не се променят.
Клаузата
по чл.3 ал.5 от Договора, отнасяща се до правото на банката да променя
периодично включения като компонент на лихвата БЛП, както и клаузата по чл.6 ал.3
от Договора, предвиждащ, че ако по време на действие на договора банката
промени БЛП размерът на погасителните вноски се променя автоматично в
съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписване на договора
дава своето неотменяемо и безусловно съгласие, както и клаузата по чл.23 от
Договора, съдът намира за неравноправни, предвид разпоредбите на чл.143 т.10 и
т.12 от ЗЗП и поради това нищожни, на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, доколкото
не са уговорени индивидуално между страните в кредитното правоотношение. Посочването на условията, при които
банката - кредитор може да променя базовия лихвен процент по кредита, не е
достатъчно, за да се отрече неравноправния характер на посочените клаузи, тъй
като те не съдържат ясно и разбираемо за средния потребител описание на начина,
по който при настъпване на някое от предвидените в нея условия ще се формира
новият базов лихвен процент, а оттук - и лихвата по кредита и размера на
погасителните вноски. Липсата на указана в договора и в общите условия
конкретна методика за промяна на базовия лихвен процент, доведена до знанието
на кредитополучателя към момента на сключване на договора, създава възможност
банката - кредитор да променя лихвата по своя субективна преценка съобразно
собствените си вътрешни правила, което води до нарушаване на изискването за
добросъвестност, както и на равновесието между правата и задълженията на
кредитора и кредитополучателя. В договора не е предвидена и възможност, в
случай на несъгласие с извършеното от банката едностранно изменение в размера
на лихвата, вследствие промяната на БЛП, а оттук и в размера на погасителните
вноски, кредитополучателят да се откаже от договора. Предварително установените
от банката условия в спорните договорни клаузи са във вреда на ответниците – кредитополучатели и създават значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, като по този начин се
нарушават изискванията за добросъвестност при сключване на договорите, макар
клаузата на чл.21 от Договора за възможността кредитополучателят да поиска превалутиране на кредита съдът да не счита за нищожна, тъй
като за постигане на всяка договореност се изисква съгласие и на двете страни.
Нищожността на клаузата по чл.3 ал.5 от
Договора обаче не освобождава кредитополучателите от задължението за заплащане
на лихва по кредита в първоначално уговорения при сключване на договора размер –
6.15%, макар кредитополучателите да не са обвързани от последвалите сключването
на договора промени /увеличения/ в размера на лихвата, които са резултат от
едностранна промяна на БЛП, извършена на основание признатите за неравноправни
и нищожни договорни клаузи.
Уговорката за лихва е израз на възмездния
характер на договора за банков кредит, поради което произтичащата от чл.146
ал.1 вр. чл.143 от ЗЗП нищожност на уговорката в клауза от договор за банков
кредит, даваща право на банката - кредитор да променя едностранно лихвата по
кредита при промяна на БЛП, не обуславя нищожност и на уговорката в същата
клауза за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в размер, формиран
като сбор от БЛП с точно определен към датата на подписване на договора размер
в проценти и договорна надбавка с постоянен размер.
Уговарянето
на условия, при които кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно
изискуем е допустимо от закона – чл.432 от ТЗ и чл.60 ал.2 от ЗКИ.
Съгласно
чл.18 ал.1 от Договора при непогасяване на която и да е вноска по кредита,
както и при неизпълнение от страна на кредитополучателя, на което и да е
задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или частично
предсрочно изискуем.
Видно от
чл.18 ал.2 от Договора е, че страните са постигнали договореност при
неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски изцяло или
частично, целият остатък по кредита да се превръща в предсрочно и изцяло
изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска и че изискуемостта
настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.
С
т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.
д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление на една от
страните при едновременното наличие на две предпоставки: обективният факт на
неплащане на дължими суми по кредита и упражнено от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл.60 ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, като предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване на изявлението от длъжника, ако към този
момент са се осъществили обективните факти, обуславящи настъпването й.
От дадените разяснения се налага извода, че предсрочната
изискуемост не би могла да настъпи по начина, предвиден в чл.18 ал.2 от
Договора - като последица единствено от забавата в плащанията на дължимите суми
по кредита, ако не е изпълнено изискването за уведомяване на кредитополучателя,
поради което и неоснователни се явяват възраженията на ответниците за
погасяване на вземанията на банката по давност.
Упражняването
на предоставеното от договора право на предсрочна изискуемост е санкция за
неизправния длъжник и не погасява уговорените задължения, а отнема
преимуществото на срока, като изискуемостта настъпва и за непадежиралите
към този момент вноски, включително и в частта им за възнаградителни,
санкционни лихви и такси.
От доказателствата по делото се установи по безспорен начин, че след като
е констатирала преустановяване на плащанията по кредита, банката - кредитор е
изпратила нарочни уведомления /нотариални покани/ до ответниците -
кредитополучатели, че поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж
03.07.2012г., на основание чл.18 от Договор за потребителски кредит № HL 39312/24.06.2008г. и чл.60 ал.2 от ЗКИ обявява цялото
задължение за незабавно изискуемо и дължимо без да се прекратява действието на
договора.
Изявленията са получени, както следва: от
ответницата Н.К.К. на 27.04.2018г. с връчване на
нотариална покана на същата дата, при условията на чл.47 ал.1-5 от ГПК и лично
от ответника М.Н.К. на 17.06.2019г. срещу разписка -
факт, който не е оспорен в процеса, като в тях е посочен изрично размера на
непогасения дълг към датата на отправянето им.
Според заключението на съдебно-счетоводната
експертиза последното плащане на задължения по процесния кредит е извършено на
05.05.2011г. от погасителната сметка в швейцарски франкове с титуляр
ответницата и е в размер на 200 шв.фр., като погасяването на кредита е преустановено, считано
от падежна дата 03.05.2011г., а след 03.06.2012г. по разплащателната сметка в
швейцарски франкове на ответницата няма постъпили средства за погасяване на
задължения. На 17.06.2019г. целият дълг по главница в размер на 62 075 шв.фр. е отнесен в просрочие,
обявен за предсрочно изискуем.
Данните в заключението сочат, че към 27.04.2018г.
и към 17.06.2019г., когато са връчени изявленията за
обявяване на предсрочната изискуемост, обективните предпоставки за превръщане
на кредита в предсрочно изискуем са били осъществени.
При
тези обстоятелства следва да се приеме, че с достигане на изявлението на
кредитора до ответниците, считано най-късно от 17.06.2019г., включително за вноските с ненастъпил
към тази дата падеж, е настъпила предсрочната изискуемост, като исковата молба
е подадена след тази дата - на 30.10.2019г.
Нищожността на посочените по-горе в решението
на съда клаузи от договора не освобождава кредитополучателите от задължението
за заплащане на лихва по кредита в първоначално уговорения при сключване на
договора размер – 6.15%.
От
извършената проверка, анализ на предоставените доказателства и изчисления към
датата на подаване на исковата молба в съда – 30.10.2019г., експертът, изготвил
съдебно-счетоводната експертиза, е дал заключение, че ако извършените плащания
за сума общо в размер на 13 421,13 шв.фр. се отнесат за погасяване на месечни погасителни вноски,
изчислени под формата на погасителен план с договорен лихвен процент 6,15% за целия период ще се погасят:
всички дължими 29 анюитетни вноски месечни вноски с
падежи от 03.08.2008г. до 02.12.2010г. вкл., както и че дължимите суми по
кредита към 30.10.2019г. – датата на подаване на исковата молба биха били: 17 645,51
шв.фр. – дължими 105 вноски
за главница с падежи 03.01.2011г.; 27 762,54 шв.фр. дължими 105 вноски за възнаградителна
лихва с падежи 03.02.2011г. – 03.01.2019г.; 45 282,30 шв.фр. – общо дължими 105 анюитетни
вноски за главница и лихви; 2166,83 шв.фр. – дължими 104 вноски за такса управление с падежи
03.02.2008г. – 03.10.2019г. вкл., както и 193,58 шв.фр. текуща възнаградителна лихва
за 27 дни – от 03.10.2019г. до 29.10.2019г.вкл.
Независимо
от горното и като взе предвид диспозитивното начало,
при съобразяване на периодите, за които се претендират сумите и експертното
заключение, съдът намира, че задълженията по процесния
кредит, изчислени при договорен лихвен процент 6,15% възлизат
на следните суми: главница към 03.11.2014г. в размер на 52 950,47 шв.фр., договорна лихва за
редовен кредит в размер на 8152,07 шв.фр., начислена за периода от 30.11.2016г. до 30.10.2019г., мораторна лихва /върху падежирали
вноски/ за периода от 10.11.2016г. до 21.10.2019г. с договорен лихвен процент 6,15% плюс 10 пункта наказателна надбавка в размер на
6555,61 шв.фр., такси за управление в размер на 1128,74 шв.фр., начислени за периода от
03.11.2014г. до 30.10.2019г. с 0,04% върху остатъка от редовна главница,
както и застраховки в размер на 288,64 шв.фр. за периода от 01.12.2014г. до 30.10.2019г.
Предвид
изложеното, съдът счита, че до размера на горепосочените суми предявените
искове следва да бъдат уважени, а за сумите над посочените до претендираните с исковата молба - предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.К.К.,
ЕГН **********,*** и М.Н.К., ЕГН **********,***, да заплатят солидарно на „Ю.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл.430 от ТЗ вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, частично
дължимите от тях суми, произтичащи от Договор за потребителски кредит HL 39312 от 24.06.2008г., както следва: главница в размер на 52 950,47
швейцарски франка за периода от 03.11.2014г. до датата на подаване на исковата
молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2019г. –
датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата;
договорна лихва за редовен кредит в размер на 8152,07
швейцарски франка за периода от 30.11.2016г. до 30.10.2019г. - датата на подаване
на исковата молба; мораторна лихва лихва в
размер на 6555,61 швейцарски франка за периода от 10.11.2016г. до 21.10.2019г.;
такси в размер на 1128,74 швейцарски франка за периода от 03.11.2014г. до
30.10.2019г. - датата на подаване на исковата молба и застраховки в размер на
288,65 швейцарски франка за периода от 01.12.2014г. до 30.10.2019г. - датата на
подаване на исковата молба.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю.Б.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, срещу Н.К.К.,
ЕГН **********,*** и М.Н.К., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.124
ал.2 от ГПК вр.чл.430 от ТЗ вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца частично дължимите от тях суми, произтичащи от
Договор за потребителски кредит HL 39312 от 24.06.2008г., както
следва: главница – за разликата над 52 950,47 швейцарски франка до 59 259,26
швейцарски франка за периода от 03.11.2014г. до датата на подаване на исковата
молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2019г. –
датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата;
договорна лихва за редовен кредит – за разликата над 8152,07 швейцарски франка до
12 042,92 швейцарски франка за периода от 30.11.2016г. до 30.10.2019г. -
датата на подаване на исковата молба; мораторна лихва
– за разликата над 6555,61 швейцарски франка до 7895,65 швейцарски франка за
периода от 10.11.2016г. до 21.10.2019г.; такси - за разликата над 1128,74
швейцарски франка до 1268,57 швейцарски франка за периода от 03.11.2014г. до
30.10.2019г. - датата на подаване на исковата молба.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: