АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
при секретар И. Ламбова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. №4 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава десета раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.27 ал.6 от Закона за закрила на детето ЗЗД).
Жалбоподателката М.А. ***, чрез процесуален представител, е депозирала жалба против Заповед №ЗД/Д-А-203 от 15.12.2020г., издадена от Директора на Дирекция социално подпомагане - Бургас, връчена й на 21.12.2020г.
Със заповедта, на основание чл.30 а, вр. чл.30, ал.2, вр. чл.29, т.8 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗД) и чл.26, вр. чл.25, ал.1 т.2 и 3 във връзка с чл.4 ал.1, т.5 от Закона за закрила на детето (ЗЗД), е прекратено временно настаняването на малолетното дете С.И.М., т.е. прекратена е била постановена с Решение №260201/11.09.2020г. по гр.д. №2236/2020г. на БРС, влязло в сила на 14.09.2020г. мярка за закрила, изразяваща се в продължаване настаняването на малолетното дете С.И.М. в специализираната институция дом за медико-социални грижи „Вяра надежда и любов“ - Бургас за една година, считано от 25.03.2020г. и е била определена временна спешна мярка за закрила на малолетното дете С.М., изразяваща се във временно настаняване на същото дете в професионално приемно семейство за срок до произнасяне на съда с решение по реда на чл.28 от Закона за закрила на детето. Определен е бил и режим на лични контакти между родителите и детето им с честота веднъж месечно по един час в рамките на работното време на ОЗД Бургас в присъствието на работещ с детето социален работник.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на заповедта* Твърди се, че същата е постановена в нарушение на разпоредбата на чл.8 от ЕКПЧ, като засяга правото на личен и семеен живот както на детето, така и на самите родители. Изразено е мнение, че чрез тази заповед бива предприета първа мярка за разделяне на родители и дете, вместо да се работи за реинтеграцията им. Сочат липсата на мотиви за спешност на предприетата мярка, желаят отмяната на тази заповед.
В съдебното заседание, жалбоподателката се представлява от адв. К.,
назначен на основание чл.26, ал.2 от ЗПП, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на обжалваната заповед. Прави доказателствени искания за събиране на официални документи, касателно здравословното състояние на детето и личните му контакти с неговите родители.
Ответникът директор на дирекция „Социално подпомагане“ - Бургас, чрез представител по пълномощие юрисконсулт Д., оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й.
Заинтересованата страна С.И.М., е представлявана от адв. С., назначен на основание чл.26, ал.2 от ЗПП, който счита, че жалбата е основателна и иска да бъде отменена обжалваната заповед.
ФАКТИ.
Изложените в оспорената заповед факти не се оспорват от страните в производството. Според същите, С.М. е родена на ***г. тя е на две години и е последното поред от общо четиринадесет родени деца на М.А. Отглеждана е била в семейна среда от госпожа А. и съжителстващия с нея на съпружески начала - И.А.М., който е биологичен баща на С..
На 17.03.2019 година на територията на село Равнец е изчезнало едно от децата на М.А. двегодишния Юлиян.
Във връзка с образуваното разследване за изчезването на детето, органите на полицията са извършили разпити на множество лица, в това число и на членовете на семейството.
На 22.03.2019 година в 13:15 часа М.А. се е обадила на Националната телефонна линия за деца (НТЛД) № 116111 и е споделила, че заради провежданите разпити Асен А. е стресиран и трепери, че тя е приела „Диазепам“, че се чувства безпомощна и безсилна и че ако никой не й помогне, е склонна да посегне на живота си, както и на живота на децата си.
Установените факти и последното изявление на госпожа А. са обусловили преценка за съществуващи данни за деца в риск и необходимост да бъде уведомен отдел „Закрила на детето“ - Бургас, за което е било изготвено писмо - сигнал
Ha 22.03.2019 година, предвид получената информация, съдържаща данни за непосредствената опасност за живота и здравето на децата на М.А., директорът на дирекция „Социално подпомагане“ - Бургас е свикал спешна среща на мултидисциплинарен екип по прилагане Единния координационен механизъм за работа с деца» жертва на насилие или в риск от насилие.
Предприета е била спешна мярка за закрила - полицейска закрила за срок от 48 часа от страна на РУ Камено. След изтичане срока на мярката детето е било настанено в ДМСГ Бургас, първоначално със заповед за временно настаняване, издадена от ответния орган, а по-късно и с решение на БРС за срок от една година, т.е. до 24.03.2020г. В края на 2019г. родителите изявяват желание за връщане на детето в семейството, като са предприети мерки по реинтеграция, а по-късно същите са били преустановени поради преценка на органа за липса на родителски капацитет и комуналнобитови условия за това. След изтичане срока на определената от страна на БРС мярка за закрила - настаняване в ДМСГ - Бургас, по инициатива на ответния орган същата е била продължена от БРС за срок от една година, т.е. до 25.03.2021г.
В спорната заповед се сочи и това, че не са открити близки и роднини , които биха могли и желаят да се грижат за детето в подходяща семейна среда. Сочи се, че не е било открито и подходящо утвърдено приемно семейство на територията на РДСП Бургас. Посочено е, че от 21.03.2020г. ДМСГ е бил поставен под пълна карантина, предвид установен служител с Ковид -19, като достъпът до дома е бил забранен. В заповедта като установен факт се сочи и това, че е било осъществено актуално социално проучване на семейната ситуация на М.А. от ДСП Поморие, като е посочено, че становището е било отрицателно заради липсата на постоянни доходи, отсъствието на бащата, който пребивавал в чужбина. Посочено е, че на територията на ДСП Бургас е било установено подходящо приемно семейство, което е изразило съгласие да приеме детето. Посочва се, че предвид наложените ограничения, свързани с опасността от зараза с COVID - 19 не са били организирани срещи по напасване между детето и приемното семейство. При така изложените факти и след посочване на правните основания за издаване на оспорената заповед, диспозитивът на същата е бил постановен.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата срещу заповедта е подадена по електронна поща на 30.12.2020г. - в рамките на предвидения срок, което се установява от датата на връчване на оспорената заповед - 21.12,2020г.. Подадена е от лице, за което оспорения акт е неблагоприятен - М.А. е майка и законен представител на детето С.М., поради което същата има правен интерес от оспорването. Това прави жалбата процесуално допустима за разглеждане, като между страните няма спор относно този въпрос.
Заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно чл.27 ал.1 от ЗЗД, според която настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето. Настоящият адрес на детето е в териториалния обхват на ДСП - Бургас, а към датата на налагане на мярката фактическият й издател е директор на ДСП - Бургас.
Оспорената заповед е издадена в нужната писмена форма - съдържа фактически установявания и правни основания за постановяването й, поради което е валидна.
Съгласно чл.1 ал.1 от ЗЗД, този закон урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето. Според чл.1 ал.2 от ЗЗД, държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност.
Въпросът за съответствието на фактическите и правни основания за постановяване на спорната заповед е такъв по съществото на спора и предстои да бъде разгледан в мотивационната част на съдебния акт по-долу.
Според описаните в заповедта фактически основания за постановяването й са налице обстоятелства обосноваващи спешност на наложената мярка, който характер на предприетите действия позволява предоставяне на детето на закрила извън семейството, без изчерпване на всички възможности за закрила в семейна среда. Спешният характер на мярката обосновава наличието на две кумулативни предпоставки за приложение на този бърз и опростен способ за реакция в интерес на живота и здравето на всяко дете. На първо място следва да са налице доказателства, че детето е в риск. Това обстоятелство нито се сочи към момента на постановяване на спорния административен акт, нито се твърди към даналично към друг правноелевантен момент.
Не може да бъде прието и това, че в административния акт са мотивирани предпоставките за издаването му посредством документите приложени в административната преписка, Същите са носители на данни и информация относима към самоличността на настаняваното дете, но не и на такава, касаеща спешна необходимост от предприемане на оспорената мярка. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 ЗЗДет. „настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.“
Съгласно чл.ЗЗ ал.1 и 2 от ППЗЗД, спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето и това се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на Дирекция ’’Социално подпомагане".
Видно от установените по делото факти, именно поради необходимост от спешно извеждане на децата от семейството на М.А. и И.М. същите, включително и малолетната С. са били настанени в ДМСГ - Бургас. С извеждането на детето от семейната среда спешната необходимост от защита е преодоляна, поради което към момента на провеждане на настоящото производство липсват и вероятно затова не са посочени никакви фактически основания, обосноваващи спешност на необходимостта от защита на детето. От друга страна, макар словесно конкретизирана, като правно основание за постановяване на спорната заповед е посочена разпоредбата не на чл.25, ал.2 ЗЗДет., обосноваваща спешност на предприетата мярка за закрила, а чл.25, ал.1, т.2 и т.З. Последните визират хипотези, при които извеждане извън семейството е допустимо когато преди извеждането родителите, настойниците или попечителите без основателна причина трайно не са полагали грижи за детето или се намират в трайна невъзможност да го отглеждат;
Настоящата хипотеза не касае такъв случай, тъй като детето е било вече изведено, спрямо него е била предприета мярка за закрила, като предвид обстоятелството че е налично решение по чл.28, ал.6 ЗЗДет., редът за промяна на установената мярка, която е доказано да защитава интересите на детето е единствено чрез разпоредбата на чл.28, ал.7 ЗЗДет., според която „съдът може да промени постановената мярка по искане на лицата по чл. 26, ал. 2, ако това е в интерес на дететоВ конкретната хипотеза съдът установява противоречие между посоченото правно и фактическо основание за постановяване на оспорения административен акт, коетовинаги е основание за отмяната му като незаконосъобразен.
Отделно от горното, видно от разпоредбата на чл.27 ЗЗДет., именована „Временно настаняване по административен ред“ и по конкретно на нейната ал.6 „Актовете на директора на дирекция "Социално подпомагане" се издават по реда на Административнопроцесуалния кодексСпоред постановеното, при провеждане на производства по издаване на адм. актове като процесния, следва да бъдат спазвани процесуалните разпоредби на АПК, вкл. изискването за участие на всички заинтересовани страни в производството по издаване на съответния акт. Доколкото това изискване не е било спазено, предвид разпоредбата на чл.168 , ал.1 АПК е налице основание за отмяна на заповедта, поради допуснато съществено процесуално нарушение от страна на административният орган.
На следващо място липсва изложен мотив и за обстоятелството налагащо около три месеца и половина преди изтичане на поисканата от същия орган и одобрена от съда мярка за закрила, тя да бъде променяна чрез извънреден способ по спешност. От материалите по делото се установява обстоятелството, че с Решение №260201/11.09.2020г. по гр.д. №2236/2020г„ влязло в сила на 14.09.2020г. е продължено настаняването на малолетното дете С.И.М. в специализираната институция дом за медико-социални грижи „Вяра надежда и любов“ - Бургас за една година, считано от 25.03.2020г. , като в мотивите на решението е посочено, че с тази мярка е осигурена необходимата пълноценна и стабилна жизнена среда, необходима на малолетната С.. Искането пред БРС за прилагане на тази мярка е направено именно от ответния орган, което е достатъчно доказателство, че детето не се намира в риск и не се нуждае от незабавна защита.
Т.е. и без предварителното действие на оспорената заповед интересите на детето, а по този начин и на обществото са били защитени в достатъчна степен. За разлика от нея, относно новата наложена мярка липсват всякакви доказателства годни да установят необходимостта и подходящността й, освен това, че професионалното приемно семейство е проявило желание да отглежда детето, без в същото време да епроучен капацитетът му за работа и занимания с малолетни на около двегодичнавъзраст, което сериозно разколебава изводът за предприемане на същата мярка в интерес на детето. Още повече, че според събраните доказателства не са провеждани предварителни срещи и контакти на семейството с детето - факт гарантиращ причиняването на значителен стрес и неудобство на малолетната С...
Съгласно чл. 3, т.З от ЗЗДет основен принцип на закрилата на детето е освен отглеждането на детето в семейно среда, но и осигуряването на най- добрия негов интерес.
Съгласно чл. 28, ал,4 от ЗЗД при определяне на мерките за закрила на детето съдът следва поредността по чл. 26, ал.1 от същия закон, освен ако това не е в интерес на детето. Съгласно ал,7 на същия член от закона, съдът може да промени постановената мярка, ако това е в интерес на детето. След като законодателят поставя като положителна материална предпоставка- осигуряването, в най-голяма степен интереса на детето, както при налагането на мярката за закрила, така и при нейната промяна, следва посочената предпоставка да бъде налице и по отношение прекратяването на наложена мярка за закрила на основание чл. 30, ал.2 от ЗЗД, по аргумент на чл. 3, т.З от ЗЗД, чл, 28, ал.4 и ал.7 от ЗЗД и съгласно чл. 46, ал.1 от ЗНА,
В параграф 1, т.З от ДР ЗЗД законодателят е дал законова дефиниция какво следва да се разбира под понятието "най- добър интерес на детето" и какво следва да се изследва при неговото определяне.
Доколкото с конкретният административен акт практически се отменя мярка с по-висок интензитет и степен на защита, видно от поредността й по чл.26, ал.1 ЗЗД и се заменя с такава с по-малък интензитет, с оглед същата поредност, без ясни мотиви за спешност, то може да се говори за допуснато „влошаване“ на положението на детето, което обстоятелство определено не съответства на най-добрия интерес на детето и съответно на обществото, поради което е налице действителна възможност за причиняване на значителна или труднопоправима вреда на малолетната С. посредством оспорения индивидуален административен акт..
По делото не бе доказано и това че ДМСГД Бургас е в карантина от м. март 2020г. до датата на постановяване на спорната заповед, както не бяха ангажирани доказателства относно обстоятелствата, че пребиваването на детето в ДМСГД засяга пряко животът, здравето или останалите интереси на детето С., доколкото цялото общество от средата на м.Март 2020г. функционира в условията на световна пандемия, като прекратяването на мярката по настаняване в същия дом и определянето на нова не обосновава поставянето на детето в по-здравословни и безопасни условия на живот, какъвто е интересът на обществото.
Горното мотивира извода, че в административното производство са били допуснати както съществени процесуални нарушения, така и нарушения на материалноправните норми, а не на последно място с оспорената заповед съдът намира, че се търси постигането на резултат, различен от защитата на дете в риск, което я определя като несъответстваша на целта на закона.
Предвид изложеното по-горе, издадената заповед практически не се доказа да защитава непълнолетното дете С.М., която при наличие на постановена от страна на общ съд мярка за закрила, действаща до 25.03.2021г., предприета по искане именно на ответния орган, не е била в състояние на риск или необходимост от защита, които единствено са могли да обосноват спешното приложение на друга временнна мярка в нейн интерес.
По изложените причини подадената жалба се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
На основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
ОТМЕНЯ по жалбата на М.А. ***, депозирана чрез процесуален представител - адв. К., Заповед №ЗД/Д-А-203 от 15Л2.2020г., издадена от Директора на Дирекция социално подпомагане - Бургас.
Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: