РЕШЕНИЕ
№ 1087
гр. Варна, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Христинка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20223110105303 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран от ***с иск по реда на чл.422 ГПК с правна квалификация по чл.500,
ал.1, т.1, предл.1 КЗ срещу М. С. М. за признаване за установено, че ищецът има вземане от
ответника в качеството му на наследник на ***за сумата от 3000 лв. (три хиляди лева) –
представляваща главница като частичен иск от сумата от 61 337,49 лева, дължима по
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение на основание сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица №
BG/22/113000753822 със срок на валидност от 06.03.2013г. до 05.03.2014г. във връзка с
настъпило ПТП на 01.06.2013г. по вина на *** при установена от него страна употреба на
алкохол в кръвта от 3,48 промила, при което са причинени неимуществени вреди на
пашеходеца *** обезщетени от ищеца като застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновия водач, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2022г. до окончателното изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение 1263/28.02.2022 г. по ч.гр.д. 2455/2022 г. по
описа на Районен съд –Варна, 12 състав.
В исковата молба се излага, че на 01.06.2013 г. в с. ***водачът на л.а.*** рег. номер
******при нарушение на правилата за движение по пътищата е причинил ПТП, при което е
нанесена средна телесна повреда на пешеходеца ***- двуглезенно счупване на дясна
подбедрица, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в
кръвта от 3.48 на хиляда, установена по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза
№ 703/03.06.2013 г. на Отделение „Съдебна медицина" при МБАЛ „Св. Анна-Варна" АД.
Сочи се, че по повод настъпилото пътнотранспортно произшествие е образувано
наказателно производство- НОХД № 1050/2014 г. по описа на ВРС, VI с-в, в хода на което е
подписано споразумение между страните, одобрено от ВРС с определение от 09.06.2014 г.
излага се, че ищецът е бил застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" по
полица № BG/22/113000753822, със срок на валидност от 06.03.2013 г. до 05.03.2014 г. на
виновния водач. Излага се, че с влязлото в сила Решение № 5804 от 11.07.2016 г. по гр.д.
14837/2014 г. по описа на СГС, I ГО, 16 състав, потвърдено с решение 230/24.01.2017 г. по
в.гр.д. 4445/2016 г. по описа на САС, ГК, 4 състав, ***е осъдено да заплати на *** сумата от
40 000.00 лв. /частично предявена от общата сума от 60 000.00 лева/, застрахователно
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, представляващи болки и
страдания, причинени от двустранно счупване на дясната подбедрица, което увреждане му е
1
причинило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок от 3,5-4
месеца и остра стресова реакция и адаптационно разстройство, които травматични
увреждания са причинили болки и страдания, намиращи се в пряка причинна връзка и са в
резултат от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 01.06.2013 г. по вина на *** -
водач на лек автомобил марка **** по време на действие на застрахователен договор за
застраховка "Гражданска отговорност"), ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането 01.06.2013 г. до окончателното издължаване/изплащане. Сочи, че тези решения
са постановени при участието на ответника като третото лице помагач на страната на
застрахователя в качеството му на законен наследник на виновния водач *** и съгласно чл.
223. ал. 2 ГПК. установеното в мотивите имат обвързваща сила за тях в отношенията им със
страната която ги е привлякла ***", досежно фактическите констатации на съда и правните
му изводи. Въз основа на влязлото в сила решение бил издаден изпълнителен лист от
30.01.2017 г. на САС, и е образувано изпълнително дело № 20178950400364 по описа на ***,
per. № ***, район на действие ОС – Варна, по което от ищеца е изплатена сумата в размер на
61 337.49 лева, с платежно нареждане ***, с която са погасени изцяло задълженията по
образуваното изпълнително дело - главница за неимуществени вреди в размер на 40
000.00лв, законната лихва върху главницата, съдебни разноски и разноски по
изпълнителното дело. Счита, че след изплащане на обезщетението са настъпили основания
по чл. 500, ал. 1 КЗ за встъпване в правата на пострадалия и е придобито право на регрес
срещу виновното лице шофирало при концентрация на алкохол в кръвта 3.48 на хиляда - ***
с ЕГН: **********, за сумата от 61 337.49 лева. След смъртта на виновния водач и на
основание чл. 5 от ЗН насочва претенцията си за заплащане сумата в размер на 3000.00 лева
частично от 61 33 7.49 лева към М. С. М. в качеството му на законен наследник на виновния
водач ***. Поради това ищецът моли искът му да бъде уважен. Претендира разноски.
В уточнителна молба от 27.05.2022 г., по повод подаденото в заповедното
производство възражение от ответника, се излага, че направения от ответника отказ от
наследството на бащата му, докато е бил малолетен е нищожен и не поражда правни
действия. Такъв акт не би бил в интерес на детето и е нищожен.
В уточнителна молба от 31.08.2022 г. ищецът ищецът е навел възражение за
нищожност на направения от ответника отказ от наследството на баща му, тъй като въпреки
това вписване, ответникът е извършил конклудентни действия, с които е приел
наследството.
Ответникът М. С. М. оспорва предявения иск, с подаден в срока по чл.131 ГПК
отговор на исковата молба. сочи се, че вследствие на определение от 23.09.20215 г. в
особената книга към ВРС е вписан отказът на ответника М. С. М. от наследството на ***,
починал на 30.03.2015 г., който отказ е породил действие към момента на вписването.
Поддържа се, че отказът е действителен и ответникът не е продобивал права и задължения
от наследството. На следващо място се поддържа, че предявения иск е погасен с изтичане на
5-годишна погасителна давност от деня на извършеното от ищеца плащане в посоченото от
него изпълнително производство -07.03.2017 г., тъй като исковата молба е предявена на
28.04.2022 г. Иска се отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявен е положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК с правна
квалификация по чл.500, ал.1, т.1, предл.1 КЗ.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК и с оглед на конкретните твърдения и възражения на
страните доказателствената тежест се разпределя, както следва:
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е 1.
налице застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
него и наследодателя на ответника, 2. че в срока на застрахователно покритие по договора
за застраховка „Гражданска отговорност“, в резултат на виновно и противоправно
поведение на наследодателя на ответника, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ищеца, е настъпило застрахователно събитие, за което ищецът носи риска (непозволено
увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД), 3. че ответникът е управлявал МПС с концентрация
в кръвта над регламентираното от закона максимално разрешено количество – 0.5 промила,
4. че причинените вреди възлизат общо на претендиратата сума, 5. че в изпълнение на
задължението си по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ ищецът е изплатил
2
обезщетение за вредите, които са в причинна връзка с деликта, осъществен от наследодателя
на ответника.
В случай че ищецът изпълни възложената му доказателствена тежест, ответникът
следва да докаже, че е погасил претендираното вземане. В тежест на ответника е да докаже,
че е извършил отказ от наследството на ***. В тежест на ищеца е да докаже възражението за
нищожност на твърдения от ответника отказ от наследството.
С доклада по делото като безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от
доказване за отделени, че съобразено с влязлото в сила Решение № 5804 от 11.07.2016 г. по
гр.д. 14837/2014 г. по описа на СГС, I ГО, 16 състав, потвърдено с решение 230/24.01.2017 г.
по в.гр.д. 4445/2016 г. по описа на САС, ГК, 4 състав безспорни между страните са
юридическите факти по т.1-4, чието установяване е възложено в тежест на ищеца. С оглед
отговора на исковата молба съдът отделя за безспорно и че ищецът е извършил на
07.03.2017 г. плащане по изп.д. № ***по описа на Ч*** район на действие ОС – Варна на
сумата в размер на 61 337.49 лева.
Безспорно между страните е вписването на отказ от наследството на *** от сина му
М. С. ***, роден на 20.09.1999 г. под номер 208/2015 г. въз основа на определение
10979/23.09.2015 г. по ч.гр.д. 11762/2015 г. по описа на ВРС.
Спорен между страните е въпросът за действителността на вписания отказ от
наследството на Свилен Нанев по заявление на ответника М. М..
От представеното удостоверение за вписване на отказа от наследство се установява,
че към момента на вписването ответникът е бил на 16 годишна възраст.
Ищецът е навел две основания за нищожност на вписвания отказа.
1.Нищожност, тъй като непълнолетен няма право да се отказва от наследство, а може
само да го приеме по описа.
По така наведеното възражение, съдът намира следното:
С разпореждане на председателя на ВКС е образувано Тълкувателно дело № 1/2021
г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, за приемане на тълкувателно решение по следния
въпрос: Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и
представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК?. Тълкувателното дело е
образувано, поради наличие на противоречива практика на ВКС – а именно, 1. Определение
№ 180/30.10.2019 г. по ч. гр. д. № 3644/2019 г. на ВКС, I г. о. в което е прието, че отказът от
наследство не представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК, тъй като не е
изявление за отказ от конкретни права, а отказ от предоставена възможност за придобиване
на такива, като в тази връзка е визирано, че разпоредбата на чл. 130, ал. 4 СК не следва да се
тълкува разширително. Съдебен състав на ВКС е приел и че не съществува пречка по реда
на чл. 130, ал. 3 СК съдът по настоящия адрес на детето да извърши преценка дали отказът
от наследство е в негов интерес, макар отказът от наследство да не представлява действие
по разпореждане с конкретно имущество. В 2. Определение № 160/5.10.2020 г. по ч. гр. д. №
2612/2020 г. е прието, че по отношение на отказа от наследство, извършен от недееспособни
лица, не намира приложение чл. 130, ал. 3 СК, тъй като не се съдържа в изчерпателно
изброените правни действия, за извършването на които е необходимо разрешение на съда.
Същият е в приложното поле на чл. 130, ал. 4 СК, съгласно която разпоредба дарение, отказ
от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения са нищожни. Отказът от
наследство е едностранен еднократен формален писмен акт, с който се погасява правото на
лицето да приеме наследството, т.е. по естеството си той е отказ от правото да се придобие
наследството, оставено от съответния наследодател. Ето защо, отказът от наследство се
включва в понятието „отказ от права“ по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК.
Към момента няма постановено тълкувателно решение, което да обвързва настоящия
състав. Настоящият състав споделя доводите изложени в Определение № 180 от 30.10.2019
г. на ВКС по ч. гр. д. № 3644/2019 г., I г. о., ГК, докладчик съдията *** е което се излага, че
в момента на смъртта на едно лице съгласно чл. 1 ЗН се открива неговото наследство, като
определен кръг лица биват призовани към наследяване. Те обаче придобиват права върху
наследството само ако го приемат /чл. 48 ЗН/. От момента на откриване на наследството
призованите към наследяване лица разполагат с няколко правни възможности – да приемат
наследството било направо, било по опис, придобивайки по този начин наследството, или да
се откажат от наследството. Те придобиват от този момент правото да приемат
наследството, а не права върху конкретни имущества, с оглед на което следва да се приеме,
3
че отказът от наследство сам по себе си не представлява отказ от конкретни права върху
определено имущество, а изявление, с което призованото към наследяване лице изразява
воля да не приеме наследството, т. е. да не придобива права върху притежаваната от
наследодателя съвкупност от права, задължения и фактически отношения, доколкото такива
действително са били притежавани от наследодателя. Само ако наследството бъде прието,
призованите към наследяване лица придобиват от момента на неговото откриване права
върху конкретните имущества, включени в наследството, като поемат и съответните
задължения на наследодателя. Ако в наследството няма конкретни имущества, тъй като към
момента на смъртта си наследодателят не е притежавал такива, но същото е обременено със
задължения, не може да се приеме, че с факта на приемане на наследството се придобиват
права. В подобна хипотеза с приемане на наследството недееспособният /малолетно или
непълнолетно лице/ не придобива права, а поема само задължения, което определено не е в
негов интерес. И доколкото отказът от наследство не представлява изявление за отказ от
конкретни права, а отказ от предоставена от закона възможност за придобиване на такива,
по отношение на него разпоредбата на чл. 130, ал. 4 СК не намира приложение. Още повече
тази разпоредба не следва да се тълкува разширително.
Като допълнение следва да се посочи, че дори да следва да се преценява доколко
отказът от наследство е в интерес на непълнолетния, в настоящото производство не са
събрани данни, че наследодателят е разполагал с активи, по –големи от пасивите, в който
случай би могло да се приеме, че за непълнолетния не съществува интерес от отказ. От
събраните гласни доказателства се установява, че наследодателят на ответника не е
притежаваш недвижимо имущество, а имал задължения по договор за заем. Въпреки, че не
събрани доказателства за конкретния размер на задълженията, съдът намира, че при липса
на конкретни доказателства не може да направи извод, че в било в интерес на детето да
приеме наследството. Още повече, въпреки предоставената възможност на ищеца да се
снабди с данни за имуществото на наследодателя, с цел да докаже, че ответникът е
извършил разпореждане с него, което да представлява приемане с конклудентни действия,
по делото не са събрани доказателства Свилен Нанев да е имал каквито и да било имоти,
МПС, вземания и пр.
При изложеното съдът намира, че ответникът е имал право да откаже от
наследството на баща си и като непълнолетен, което право валидно е упражнил.
2. Нищожност, тъй като въпреки, че формално е вписан отказ от наследството,
ответникът е извършил конклудентни действия, с които всъщност е приел наследството.
За да се прецени дали извършеният от ответника изричен отказ от наследство по реда
на чл. 52 ЗН е действителен и като такъв е породил правното действие, което е целено с това
формално едностранно волеизявление, следва да се изясни обстоятелството дали преди
извършването му наследникът, отказал се от наследството, е извършил други недвусмислени
фактически и правни действия, с които да е приел същото, т. е. с конклудентни действия -
арг. чл. 49, ал. 2 ЗН.
За установява на конклудентни действия от ответника, ищецът е поискал и са му
издадени общо 6 бр. / 4 в съдебно заседание от 12.09.2022 г.; едно съгласно разпореждане от
10.10.2022 г. и едно, съобразно разпореждане от 23.01.2023 г./ съдебни удостоверения,
които са му издадени за да му послужат за снабдяване с информация от НОИ, от което да е
видно дали са извършвани разпоредителни сделки и от кого със средства за обезщетения,
както и кое лице е било осигурител на наследодателя на ответника; от НАП за снабдяване с
данни за пенсионното осигурително дружество, което е извършвало задължителното
пенсионно осигуряване на лицето ***в и дали са извършвани разпоредителни/отчуждителни
сделки; от ОД на МВР-Варна за снабдяване с информация за собствени на *** МПС, както и
дали са налице разпоредителни сделки с тях след 31.03.2015 г. и от кого; от БНБ за
снабдяване с информация за разкритите банкови сметки на името на наследодателя; пред
Община Варна за снабдяване с удостоверения за родствени връзки; пред „Задължителен
универсален пенсионен фонд Алианц България“ АД за снабдяване с повече информация.
С определение от 10.10.2022 г., съдът е указал на ищеца, че на негово разположение
са за получаване 4 бр. съдебни удостоверения, които са издадени въз основа на протоколко
определение от 12.09.2022 г. / въпреки че няма такова задължение/ и е разпоредил
издаването на пето съдебно удостоверение. С молба от 16.11.2022 г. ищецът е поискал
предоставянето на допълнителен срок за получаване на информацията, за които са издадени
4
съдебните удостоверения. Констатирайки, че към датата на откритото съдебно заседание на
18.11.2022 г., издадените на ищеца 5 бр. съдебни удостоверения не са получени от него,
съдът е определил на основание чл.158 ГПК краен срок за събирането на тези доказателства
до следващото открито съдебно заседание. Тези пет съдебни удостоверения са получени от
ищеца на 24.11.2022 г./ л.63/.
Ищецът е депозирал получената въз основа на съдебното удостоверение, издадено да
послужи пред НАП информация с молба от 09.01.2023 г. и е поискал предоставянето на
допълнителен срок за снабдяване и представяне на съда на информацията по останалите
съдебни удостоверения. На същата дата е постъпила молба от БНБ, уточнена с молба от
07.02.2023 г., в която се сочи, че на пълномощник на ищеца е представена информация,
която учреждението е задължена да представи според съдебното удостоверение. От ищеца
не е постъпила справката, която БНБ му е издала въз основа на съдебното удостоверение.
В открито съдебно заседание на 13.01.2023 г. , отново е предоставена възможност на
ищеца да представи документи и информация, съобразно съдебни удостоверения до
следващото съдебно заседание, съгласно чл.158 ГПК.
По молба на ищеца, на 23.01.2023 г. му е издадено шесто съдебно удостоверение- за
снабдяване с информация пенсионно осигурителното дружество на наследодателя. Това
съдебно удостоверение е налични към корицата на делото, тъй като до последното съдебно
заседание по делото на 10.03.2023 г. не е било получено от ищеца.
В последното съдебно заседание, прилагайки чл.158 ГПК, съдът е постановил, че ще
се произнесе с решение без да събира доказателствата, за които на ищеца са издадени 5 броя
съдебни удостоверения, след като два пъти делото е отлагано, за да се предостави
възможност на ищеца да представи доказателства и е предупреждаван за последиците от
неизпълнението на тези указания.
В обобщението, въз основа на шестте издадени съдебни удостоверения, по делото е
постъпила информация единствено от НАП, която касае посочване на дружеството, в което
наследодателя е бил осигуряван по задължителното допълнително пенсионно осигуряване.
С оглед процесуалното поведение на ищеца и указаната му доказателствена тежест да
докаже нищожността на отказа, сторен от ответника от наследството на неговия баща, съдът
намира, че по делото не са събрани никакви доказателства за извършени от М. М. действия,
от които може да се приеме, че той конклудентно е приел наследството на баща си.
Съобразно правната теория и практика и по правилата на гражданския процес,
главното доказване /онова, за което страната носи доказателствена тежест/ трябва да бъде
винаги пълно: да създаде абсолютна достоверност - сигурно убеждение на съда в
истинността или неистинността на съответното фактическо твърдение; само насрещното
доказване може да се задоволи да бъде непълно. Ако страната не се справи с
доказателствената тежест, дори да съществува вероятност, но не и несъмненост, то в
резултат на последиците от разпределението на доказателствената тежест в гражданския
процес, за съда този факт или обстоятелство не се е осъществило, ако трябва да се установи
настъпването му, съответно се е осъществило, ако трябва да се установи липсата му.
Следователно тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства, а е
въпрос за последиците от недоказването /така Решение № 80/03.05.2018 по дело №
2560/2017 на ВКС, ГК, IV г. о.
В конкретния случай ищецът не е провел дължимото пълно и главни доказване,
поради което следва да понесе негативните последици от това, а именно отхвърляне на
предявения от него иск.
При изложеното се достига до краен извод, че ответникът се е отказал от
наследството на баща си и не може да носи отговорност за задълженията на последния.
При така изложеното, предявеният иск подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, право на разноски има
ответникът. Последният е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по
2 бр. договори за правна защита и съдействие- 460 лв. за процесуално представителство –
л.86А и сумата от 750,00 лв.- на основание чл.7, ал.9 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения / съобразно редакцията от изм. с ДВ
88/04.11.2022 г. в сила от 08.11.2022 г./.
С оглед задължителните указания дадени в т. 1 от ТР 6/2012 г. на ОСГТК, само
5
когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по
правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида
на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се
осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при
които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Ако плащането е уговорено в
брой, самият договор би могъл да служи за доказване на плащането / разписка/. В договора
за правна защита и съдействие серия Б-********** е посочено, че е уговорена сума от 460,00
лв. за възнаграждение, но не са посочени нито начин на плащане, нито, че уговорената сума
е заплатена, поради което и не следва да се присъжда.
За сумата от 750,00 лв., съдът намира следното: представен е договор за правна
защита и съдействие серия Б-**********, съгласно който е уговорен такъв размер, както и е
посочено, че сумата е заплатено. На основание чл. 7, ал.9 от Наредбата съобразно
редакцията, действаща към датата на подписване на договора за защита и съдействието по
дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 250 лв. По делото са проведени четири открити съдебни заседание, две от
които са отлагани с предоставена за ищеца възможност да представи доказателства, с които
се е снабдил въз основа на издадените съдебни удостоверения. На ищеца следва да се
присъди сумата от 500 лв. на осн.7, ал.9 от Наредбата- адвокатско възнаграждения за
явяване на процесуалния представител в третото и четвъртото съдебно заседание.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от **** със седалище и адрес на управление: гр. ***
срещу М. С. М., ЕГН:**********, адрес: гр. *** иск за признаване на установено, че ищецът
има вземане от ответника в качеството му на наследник по закон на *** ЕГН:**********
/починал/, по реда на чл.422 ГПК с правна квалификация по чл.500, ал.1, т.1, предл.1 КЗ, за
сумата от 3000 лв. (три хиляди лева) – представляваща главница като частичен иск от сумата
от 61 337,49 лева, дължима по изплатено от ищеца застрахователно обезщетение на
основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
по застрахователна полица № BG/22/113000753822 със срок на валидност от 06.03.2013г. до
05.03.2014г. във връзка с настъпило ПТП на 01.06.2013г. по вина на *** при установена от
негова страна употреба на алкохол в кръвта от 3,48 промила, при което са причинени
неимуществени вреди на пашеходеца ***, обезщетени от ищеца като застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2022г. до
окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение 1263/28.02.2022
г. по ч.гр.д. 2455/2022 г. по описа на Районен съд –Варна, 12 състав.
ОСЪЖДА *** със седалище и адрес на управление: гр. *** да заплати на М. С. М.,
ЕГН:**********, адрес: *** на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 500, 00 лева – съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6