Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1753/30.10.2018г. Година
2018 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет
и осми състав
На двадесет и пети октомври Година
две хиляди и осемнадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСИЦА ШКОДРОВА
като разгледа докладваното от
Председателя наказателно административен характер дело номер 4551 по описа за
две хиляди и осемнадесета година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
18-0819-001044/30.04.2018г. на Началник група в сектор ПП към ОДМВР-Варна, с което на Г.И.К. е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 300 лева на осн. чл.177 ал.1 т.2 пр.ІІ от ЗДП.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по
жалба на Г.И.К. срещу НП, издадено от началник на група към ОДМВР, с което му е
наложено административно наказание ГЛОБА.
В жалбата си
въззивника моли да бъде отменено наказателното постановление като оспорва
фактическата обстановка. Счита, че АУАН е съставен изцяло на основание
обясненията на актосъставителя. Нарушено е правото на защита, тъй като
обстоятелствата не са правилно отразени в акта. В НП отново е налице непълнота
на фактическата обстановка, както и НП е издадено при непълнота на
доказателствата. Счита, че при определяне размера на наказанието не са
проверени отразените устно от въззивника обстоятелства, с което е нарушен чл.52
ал.4 от ЗАНН. Изразява и позиция, че е нарушен чл.27 ал.2 от ЗАНН.
В допълнителна молба
счита, че е правоспособен водач на МПС, щом е положил успешно изпит. Формулира искане за отмяна на НП.
В съдебно заседание,
въззивника редовно призован, не се явява и не се представлява.
Представител на
органа, издал НП не се явява и не е изразил становище по основателността на
жалбата.
След преценка на
доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка :
На 03.12.2017г.
въззивника К. управлявал л.а. „Фиат“ с рег. №В 5096ВА, собственост на трето
лице, в гр. Варна, по ул. „Студентска“ в посока към бл.№5. При движението си
въззивникът достигнал до установен екип на ОДВМР – Варна, като бил спрян. При
проверка на документите на въззивника било установено, че същия управлява
превозното средство , като по отношение на СУМПС било постановено изземването му със ЗЗПАМ от
17.10.2017г.
СУМПС не било иззето
от въззивника към момента на проверката.
Тъй като въззивинка
не представил на проверяващите СУМПС, биели свалени табелите на управляваното
от него превозно средство и било иззето СРМПС.
Било образувано
досъдебно производство.
С постановление за
прекратяване на наказателно производство наказателното производство, водено
срещу въззивника К. за престъпление по чл.343В ал.3 от НК било прекратено, а
материалите били изпратени на началник на сектор „ПП“ към ОДМВР Варна за
ангажиране на административноаказателната отговорност на въззивника К..
На 30.04.2018г. било
издадено наказателно постановление, като видно от съдържанието на същото
административно наказващия орган е приел, че на 03.12.2017г. въззивника К. е
управлявал л.а. „Фиат“ с рег. №В 5096ВА, в гр. Варна, без съответното
свидетелство за правоуправление, което било установено сеад справка, видно от
която СУМПС било отнето и обявено за изземване от 18.10.2017г., съобразно ЗЗПАМ№17-0819-003233/17.10.2017г.
, връчена на същата дата. На нарушението административно наказващия орган е дал
правна квалификация по чл.150 от ЗДП и
на осн. чл.174 ал.1 т.2 пр.І от ЗДП било наложено административно наказание
глоба.
Горната фактическа
обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно
нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства:
постановление за прекратяване на наказателно производство; справка за нарушител и други.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срока на обжалване от надлежна страна.
Наказателното
постановление е издадено от
компетентен орган, в кръга на правомощията му.
В хода
на административно наказателното производство
не са били
допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното
постановление
е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН.
По отношение на
извършеното нарушение са налице
категорични доказателства за неговото осъществяване, каквито са постановлението
на ВРП и справката за нарушител, установяваща лишаването от правоуправление
посредством постановеното изземване на СУМПС с надлежна ЗЗПАМ, връчена на 17.10.2017г.
С оглед прецизност все пак следва да се
посочи, че съдът констатира некоректно посочване на правната квалификация, под
която е подведено нарушението, доколкото принудителната административна мярка
по чл. 171, т. 1 ЗДвП не е равнозначна с неправоспособност.
Горното, обаче не се отразява на извода за наличие на извършено нарушение. В
случая се установи, че към датата на извършване на проверката, водачът не е
притежавал СУМПС, тъй като същото му е било отнето по реда на чл. 171, т. 1
б.“д“ ЗДвП. Тук следва да се посочи, че
съдът не споделя тезата на наказващия орган, че това е нарушение на визирания в
НП чл. 150 ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението), доколкото
същият касае неправоспособни водачи, какъвто настоящият жалбоподател не е,
доколкото временното отнемане на СУМПС като ПАМ не е и не може да се приравнява
на лишаване от правоспособност. Не случайно такова разграничение е направено и
в нормата на чл. 177, ал. 1,
т.2, пр. 2 ЗДВП, която предвижда санкция за
този, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното
свидетелство за управление или което е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4.
Всъщност с последните изменения в ЗДвП в сила от 3.01.2018 г., това
разграничение е вече изрично и недвусмилено направено, доколкото в нормата на
чл. 150а вече е предвиден изричен текст, касаещ управление на МПС след като
СУМПС е било временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4. Така или иначе
видно е, че в конкретния случай основанието, на което е била ангажирана
отговорността на жалбоподателя е чл. 177, ал. 1,
т. 2, пр. 2 ЗДвП. Съгласно този текст /в
редакцията му към датата на нарушението/ наказва се с глоба от 100 до 300 лева,
който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното
свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4. В
тази връзка съдът намира, че изписването и на нормата на чл. 150 ЗДвП, макар и не съвсем прецизно, в случая не се отразява на
правилността и законосъобразността на издаденото НП, доколкото същото не е
довело до накърняване на правото на защита – видно е че жалбоподателят правилно
се е ориентирал и преценил, че в случая не се касае до неправоспособност.
Отделно от това в НП са описани всички елементи от състава на визираната норма,
а именно управление на МПС от водач, чието СУМПС е било отнето по реда на чл. 171, т. 1 ЗДвП. Ето защо и въпреки че съдът не споделя
посочената от наказващия орган правна квалификация, доколкото коректната такава
все пак фигурира в НП – както цифрово, така и словно, при пълно, точно и ясно
описание на фактите, съдът намира, че анагажирането на отговорността на
жалбоподателя за това нарушение е правилно и законосъобразно.
При определяне на
наказанието глоба административно наказващия орган правилно е съобразил справката за нарушител, очертаваща
въззивника К. като утвърден нарушител на правилата за движение по пътищата. В
този смисъл и наказанието глоба е било определено правилно по своя размер.
Що се отнася до
възраженията на въззивника, наведени с жалбата и поддържани в съдебно заседание,
съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:
С жалбата въззивникът счита, че не е изяснена фактическата обстановка, като
АУАН е съставен изцяло на основание обясненията на актосъставителя. Нарушено е
правото на защита, тъй като обстоятелствата не са правилно отразени в акта. В
НП отново е налице непълнота на фактическата обстановка, както и НП е издадено
при непълнота на доказателствата.
Съдът не споделя подобна позиция, тъй като на първо място НП е съставено
въз основа на постановление за прекратяване на наказателно производство. На
следващо място анализът на
доказателствата по делото извършен в мотивите по- горе извежда фактическа
обстановка, идентична с твърдяната от наказващия орган, поради което и, при
коректна правна квалификация, правилно и
обосновано е била ангажирана отговорността на въззивника. В НП е посочено въз
основа на какъв акт се издава, с което е изпълнено задължението да се посочат
доказателства в подкрепа на обвинението.
Счита се , че при определяне размера на наказанието не са проверени
отразените устно от въззивника обстоятелства, с което е нарушен чл.52 ал.4 от ЗАНН.
По това възражение следва да се отбележи на първо място, че ЗАНН не познава
«устни възражения» като форма за изразяване на несъгласие с факти от обвинението.
На следващо място, НП е издадено в хипотезата на чл. 36 ал.2 от ЗАНН, при
наличието на конкретно установена фактология, в хода на проведеното наказателно
производство.
Изразява се и позиция, че е нарушен чл.27 ал.2 от ЗАНН.
Съдът предвид на
факта, че по отношение на въззивника К. са установени единствено отегчаващи
отговорността обстоятелства, а именно лоши характеристични данни, изведени от
справката за нарушител, видно от която , в период от 2012г. до установяване на
нарушението, предмет на настоящия казус, а и след това, въззивникът К. е
извършител на многобройни нарушения на правилата за движение по пътищата.
Поддържа се и позиция, че въззивника е правоспособен
водач на МПС и не би следвало да носи отговорност.
Доколкото мотиви на
съда по отношение правилността на наложеното административно наказание и
състава на нарушението бяха изложени по- горе, същите не следва да се
преповтарят.
След проверка на издаденото наказателно постановление и
преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Водим от
горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :