№ 876
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000500932 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
Срещу решение № 160 от 25.10.2024 г. по гр.д.№ 133 по описа за 2023 г.
на Окръжен съд- Видин са постъпили въззивни жалби от:
1-К. А. М., ищец в производството по иска по чл.2, ал.1, т.1 предл.1 и
т.3, предл.1 вр. с чл.4 и чл.7 от ЗОДОВ вр. с чл.45 ЗЗД.
Решението се обжалва в частта, в която претенцията му за обезщетение
за неимуществени вреди е била отхвърлена за разликата над 15 хиляди лева до
80 хиляди лева.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.
Счита, че определения от съда размер на обезщетението е несъответен и като
такъв несправедлив на продължителността на воденото срещу него
наказателно производство /5 години/, както и търпените през този период
неимуществени вреди- емоционален стрес, притеснения, страх, срам,
неудобство, явяване пред органите на досъдебното производство в качеството
на обвиняем, а след това като подсъдим; опетнено било името му в
1
обществото, в печатни и електронни медии; загубил работата си; прекратени
били отношенията с роднини; влошено било като цяло физическото и
психичното му здраве. Де факто му били определени по 3 хиляди лева на
година. Счита, че претенцията му е основателна в пълния предявен размер от
80 000 лв. и затова били събрани доказателства по делото, които следвало да
бъдат обсъдени. Дължала се и законна лихва, считано от 27.04.2022 г.- датата
на влизане в сила на решението по внохд № 572 по описа за 2020 г. на АС-
София, с което била потвърдена оправдателната му присъда.
Иска се в обжалваната му част решението да бъде отменено и вместо
това постановено друго, с което претенциите да бъдат уважени. Претендират
се разноски.
Отговор от ответника /пред първата съдебна инстанция/
Прокуратурата на Р България не е постъпил. В хода на производството се
излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на
първоинстанционното решение в частта, в която претенцията за
неимуществени вреди е била отхвърлена.
По допустимостта на жалбата:
Обжалваното решение е връчено на въззивника/ищец на 06.11.2024 г.
Въззивната жалба е подадена на 08.11.2024 г.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Съдебният акт подлежи на обжалване; налице е правен интерес от
обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
2-Прокуратурата на Р България, ответник в производството по иска по
чл.2, ал.1, т.1 предл.1 и т.3, предл.1 вр. с чл.4 и чл.7 от ЗОДОВ вр. с чл.45 ЗЗД.
Решението се обжалва в частта, в която претенциите на ищеца срещу
ответника/въззивник за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди
са били уважени.
Решението се обжалва и в частта за разноските.
Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на така
постановеното решение. Претенцията на ищеца за неимуществени вреди не
била доказана. Търпените негативни последици не били доказани. Не били
2
доказани и трайни увреждания на физическото и психическо здраве на ищеца.
Липсвали данни за медийни публикации на Прокуратурата по случая. Счита,
че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди са нарушени
критериите на чл.52 ЗЗД за справедливост. Сочи, че ищеца бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража“ само 8 дни, а след това мярката била
заменена с „парична гаранция“. По голяма част от наказателното
производство се било развило в съдебната фаза, където Прокуратурата била
страна и нямала ръководна функция във връзка с продължителността на
процеса. За да уважи претенцията за имуществени вреди съдът се бил позовал
единствено на заключението на допуснатата съдебно-икономическа
експертиза. Сочи, че съгласно съдебната практика на ВКС дори тази цитирана
от първоинстанционния съд, пропуснатата полза подлежала на доказване; в
случая пропуснатата полза била предполагаема, тъй като доходите на шофьор
в международния транспорт зависЕ. от направените курсове, ангажиментите
на фирмата, в която работи, конюктурата в бранша на товарните превози,
икономическата криза и т.н. В случая съдът приел, че това е разликата между
полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение /БТВ/ като шофьор на
бус в България и средната брутна работна заплата в сектор международен
транспорт, което било незаконосъобразно и необосновано.
Иска се в обжалваната му част решението да бъде отменено и вместо
това постановено друго, с което претенциите да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Отговор от ищеца /пред първата съдебна инстанция/ не е постъпил. В
течение на производството се излага становище за нейната неоснователност.
По допустимостта на жалбата:
Обжалваното решение е връчено на въззивника/ответник на 12.11.2024 г.
Въззивната жалба е подадена на 18.11.2024 г.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Съдебният акт подлежи на обжалване; налице е правен интерес от
обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
Обжалваното решение е поправено по реда на чл.247 ГПК с решение
№ 27 от 19.02.2025 г. за отстраняване на очевидна фактическа грешка в
3
диспозитива на решението№ 160 от 25.10.2024 г. досежно присъдената сума
на обезщетението за неимуществени вреди.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивните жалби:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният
съд е приел за доказано това, че ОП – Видин била повдигнала обвинение по
ДП № 48/2017 г. на ГПУ - Видин, пр.пр. № 1683/2017 г., внесла и поддържала
обвинителен акт, по образуваното НОХД № 153/2019 г. на Окръжен съд -
Видин, срещу ищеца – К. А. М., за това, че на 20.05.2017 г. на ГКПП Дунав
мост 2 - Видин-Калафат е направил опит при излизане от Р. България към Р.
Румъния с товарен автомобил - влекач марка "Рено Премиум" с ДК № ***, с
прикачено за него полуремарке с марка "Кьогел СН 24" с ДК № *** без
надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, като извършител, да пренесе през границата на страната
високорисково наркотично вещество - хероин, опаковано в 400 пакета, с общо
нетно тегло 392 580 грама, с концентрация на активен компонент
диацетилморфин в количество 10.76 %, на обща стойност 19 629 000 лв.,
укрити в товара в полуремаркето, като предмета на контрабандата е в особено
големи размери и случаят е особено тежък. Обвинението било по чл. 242, ал. 4
във вр. с, ал. 2 във вр. с чл. 18, ал. 1от НК. За така повдигнатото обвинение и
при доказана вина, законът предвиждал наказание лишаване от свобода от
петнайсет до двайсет години и глоба от двеста хиляди до триста хиляди лева.
Досъдебното производство продължило повече от две години, след
многократни продължавания на срока за приключване.
На 23.05.2017 г. било внесено искане до ОС-Видин за вземане на мярка
за отклонение „задържане под стража“. Първите десет дни ищецът прекарал
във Видинския арест и в един от софийските. С протоколно определение от
01.06.2017 г. по вчнд № 641 по описа за 2017 г. Апелативен съд София заменил
4
най-тежката наложена мярка с "парична гаранция" в размер на 5 000 лв., която
била платена от работодателя му.
Обвинителният акт бил внесен в съда на 08.2019 г. въз основа на което
било образувано нохд № 153 от 2019 г.
Съдебното производство на две инстанции минало през петнайсет
съдебни заседания - четири от тях пред Видински окръжен съд и единайсет
пред САС.
На 19.02.2020 г. Видински окръжен съд постановил оправдателна
присъда по НОХД № 153/2019 г. по обвинението по чл. 242, ал. 4 във вр. с, ал.
2 във вр. с чл. 18, ал. 1от НК.
Присъдата била протестирана от ОП – Видин и делото продължило на
втора инстанция в Софийския апелативен съд, където било образувано внохд
№ 572 по описа за 2020 г. Повече от две години по-късно била потвърдена
оправдателната присъда.
Близо пет години ищецът бил обвиняем и подсъдим, докато не влезе в
сила Решението на Апелативен съд - София, потвърдило оправдателната
присъда на Окръжен съд – Видин, с решение № 100001 от 22.03.2022 г.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна
първоинстанционният съд е приел, че фактическия състав на чл.2, ал.1,т.3
ЗОДОВ е доказан; Прокуратурата следвало да отговаря за незаконно
повдигнатото и поддържано обвинение по арг. от чл.234 НПК. Обвиняемият
не бил длъжен да доказва, че е невинен, арг. от чл.83, ал.1 НПК и
презумпцията за невиновност по чл.14, ал.2 НПК. В случая от страна на
Прокуратурата не било доказано, че деянието е извършено от ищеца.
Възражението на ответника, че не следва да отговаря за продължителността на
процеса в съдебната му фаза, тъй като няма ръководни функции в рамките на
същата, е прието за неоснователно. Това било така, защото при обвинение в
извършване на престъпление държавата отговоряла на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ за причинените вреди чрез Прокуратурата, на която била
предоставена функцията по обвинение в наказателния процес, като последната
носела отговорност и за вредите, претърпени в рамките на съдебната фаза на
процеса, тъй като тези вреди били причинени от предявеното и поддържано
неоснователното обвинение, извършено от неин представител, и без него
5
същите нямал да настъпят. Прокуратурата упражнявала надзор върху
разследващите органи и била компетентният орган, който повдига и поддържа
обвинение за извършването на престъпление от общ характер. Следователно
при неоснователно държавно обвинение, Прокуратурата била правозащитният
орган, който трябва да промени практиката си и да вземе мерки за
отстраняване причините за увреждането. Така било прието в ТР № 5 от
15.06.2015 г. по тълк.д.№ 5/2013 г. на ВКС.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди
първоинстанционният съд е приел, че справедлив размер е такъв от 15
хиляди лева като се е позовал на това каква конкретна личност е ищеца,
начина по който същият бил преживял случилите се събития и отраженията,
които те са оказали върху него, както и на чл.52 ЗЗД. Следвало да се вземе
предвид и продължителността на наказателното преследване. Посочено е за
установено, че ищеца бил изпитвал несигурност и притеснение от
обстоятелството, че бил привлечен като обвиняем за деяние, за което
впоследствие било признато, че не е извършил, като по този начин била
засегната неговата чест и достойнство. Тези обстоятелства се доказвали от
събраните по делото гласни доказателства- показанията на неговите приятЕ.,
които имали преки впечатления за въздействието, което досъдебното и
съдебното производство имали върху него. Именно тези показания обективно
сочЕ. начина по който се било отразило цялото наказателно производство
върху психическото състояние на ищеца. Съдът се е позовал и на това, че на
ищеца била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“,
наложената „забрана да напуска пределите на Р България“, многобройните
процеси, претърпени следствие необоснованото обвинение. Цитирана е и
съдебна практика на ВКС във връзка с обезщетяването на търпените болки и
страдания по аналогични случаи, както и критериите, които следва да се
съобразяват за определяне размера на обезщетението. В случая повдигнатото
и поддържано обвинение ограничило начина на живот на ищеца и му
въздействало негативно в емоционален смисъл. Ищецът се чувствал унизен;
накърнени били моралните и нравствени ценности на личността, както и
социалното му общуване. Претърпените от ищеца неимуществени вреди били
установени от показанията на свидетЕ.те и тези вреди се изразявали в
преживени срам и неудобство в житейски и личен план, засегната чест и
достойнство, в изпитаните напрежение, липса на спокойствие, във влошено
6
здравословно състояние, унижение, доброто му име в обществото било силно
накърнено. Следвало да се вземе предвид и, че повдигнатото обвинение се
отразило на възможността да упражнява професията си на международен
шофьор. По делото били събрани доказателства за трайни негативни
последици за психическото и физическо състояние на ищеца, предизвикани
изключително от незаконното обвинение.
Главницата от 15 хиляди лева е присъдена ведно със законната лихва,
считано от датата на влизане в сила на постановената присъда, с която е
признат за НЕВИНОВЕН по повдигнатото обвинение-27.04.2022 г. В
останалата част до пълния размер 120 000 лв. искът за неимуществени вреди е
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Относно имуществените вреди първоинстнационният съд се е позовал
на разясненията дадени в т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д.№ 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС, съгласно които имуществените вреди се определяли в
съответствие с всеки конкретен случай. Съгласно съдебната практика на ВКС
пропуснатата полза също подлежала на обезщетяване. Приходът следвало да е
закономерна, а не случайна последица; да е обективна, а не субективно
очаквана, като увЕ.чение на имуществото и получаването му при нормални
обстоятелства да било осуетено от незаконните действия на органите по чл.19,
ал.2 ЗОДОВ. Пропуснатата полза подлежала на доказване като съдът се е
аргументирал с приетото в ТР №3/12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и
разясненията дадени в ТР №3 /13.01.2023 г. по т.д.№ 3/2021 г. на ОСГТК на
ВКС.
В конкретния случай, полученото брутно-трудово възнаграждение на
ищеца за периода м.10.2017 до м.04.2022 г. от фирма "ГОПЕТ " ООД, в която
по силата на трудов договор № 147 от 03.10.2017 г., където работел ищеца,
както и допълнителните споразумения, възлизали в размер 34 741, 18 лв., а
средната БРЗ, отчетена по данни на НСИ в сектор транспорт за периода бил 62
709 лв.
Разликата между полученото БТВ и средната БРЗ в сектор
международен транспорт била 27 976, 82 лв.
Ищецът бил претърпял имуществени вреди, от невъзможността да
полага труд като международен шофьор, вследствие на повдигнатото срещу
него обвинение за тежко умишлено престъпление и наложената във връзка със
7
същото забрана да напуска пределите на страната.
Размерът на имуществените вреди се равнявал на разликата от трудовото
възнаграждение, което би реализирал, упражнявайки професията си на
международен шофьор на тежкотоварен автомобил и това, което действително
е получил като шофьор на малък бус в пределите на РБ в размер на 27 967.82
лв. за периода м.10.2017 до м.04.2022 г., съобразно икономическата
експертиза, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2022 г. / датата на
влизане на присъдата в сила /, до окончателното издължаване, като искът до
пълния размер 80 000 лв., е отхвърлен като неоснователен.
Апелативен съд-София, действащ като въззивна инстанция като взе
предвид доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото
/пред първата съдебна инстанция/ писмени и гласни доказателства, приема
следното:
Относно отговорността на Прокуратурата:
Предпоставките на чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ са доказани:
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани в случаите на обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
От събраните по делото писмени доказателства и по-конкретно ДП №
48/2017 г. на ГПУ - Видин, се установява, че с постановление за привличане
като обвиняем от 21.05.2017 г. К. А. М. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.242, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 НК и по чл.354 а, ал2, вр. с ал.1
вр. с чл.20, ал.2 НК. С постановление от 21.05.2017 г.
Прокуратурата на РБ - ОП Видин е постановила К. А. М. да бъде
задържан в ОС „ИН“-Видин за срок от 72 часа, считано от 17 часа на
21.05.2017 г. до довеждането пред ОС-Видин за разглеждане на искане за
налагане на постоянна мярка „задържане под стража“.
С постановление от 15.04.2019 г. К. А. М. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.242, ал.4 вр. с ал.2, вр. с чл.18, ал.1 НК.
8
С постановление от 14.05.2019 г. е прекратено частично наказателното
производство по отношение на К. А. М. по отношение обвинението по чл.354
а, ал.2, вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 НК.
Прокуратурата на РБ - ОП – Видин е повдигнала обвинение по ДП №
48/2017 г. на ГПУ - Видин, пр.пр. № 1683/2017 г., внесла е на 08.07.2019 г. и
поддържала обвинителен акт, по образуваното НОХД № 153/2019 г. на
Окръжен съд - Видин, срещу ищеца – К. А. М., за това, че : на 20.05.2017 г. на
ГКПП Дунав мост 2 - Видин-Калафат е направил опит при излизане от Р.
България към Р. Румъния с товарен автомобил - влекач марка "Рено Премиум"
с ДК № ***, с прикачено за него полуремарке с марка "Кьогел СН 24" с ДК №
*** без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, като извършител, да пренесе през границата на
страната високорисково наркотично вещество - хероин, опаковано в 400
пакета, с общо нетно тегло 392 580 грама, с концентрация на активен
компонент диацетилморфин в количество 10.76 %, на обща стойност 19 629
000 лв., укрити в товара в полуремаркето, като предмета на контрабандата е в
особено големи размери и случаят е особено тежък. Обвинението е по чл. 242,
ал. 4 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 18, ал. 1от НК.
На 23.05.2017 г. е внесено искане до ОС-Видин за вземане на мярка за
отклонение „задържане под стража“. Искането е уважено и с протоколно
определение № 35 от 23.05.2017 г. ОС-Видин е взел мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по отношение на ищеца К. А. М.. С протоколно
определение от 01.06.2017 г. по вчнд № 641 по описа за 2017 г. Апелативен съд
София е заменил най-тежката наложена мярка с "парична гаранция" в размер
на 5 000 лв.
Обвинителният акт е внесен в съда на 08.07.2019 г. въз основа на което е
образувано нохд № 153 от 2019 г. На 19.02.2020 г. Видински окръжен съд е
постановил оправдателна присъда № 7 по обвинението по чл. 242, ал. 4 във вр.
с, ал. 2 във вр. с чл. 18, ал. 1от НК. С определение от същата дата е заменена
мярката за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 хиляди лева с
мярка за неотклонение „подписка“.
Присъдата е била протестирана от ОП – Видин и делото е продължило
на втора инстанция в Софийския апелативен съд, където е образувано внохд
№ 572 по описа за 2020 г. Въззивната инстанция е потвърдила оправдателната
9
присъда с решение № 100001 от 22.03.2022 г.
Следователно отговорността на Прокуратурата с оглед незаконно
повдигнатото и поддържано обвинение, е ангажирана. Незаконността на
обвинението съставлявала основание за носене на отговорност от страна на
Държавата, в случая в лицето на правозащитните органи по чл.2, ал.1,т.3 от
ЗОДОВ – Прокуратурата на Р България.
Относно търпените от ищеца неимуществени вреди:
Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ предвижда, че на обезщетяване
подлежат тези вреди, които са пряка и непосредствена последица от
повдигнатото обвинение, т.е. само вредите, които са настъпили и се дължат на
наличието на незаконно обвинение и не биха се проявили, ако такова
обвинение липсваше.
Пряка причинно-следствена връзка е налице, когато деянието е
решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата
поредица от явления причината предшества следствието и го поражда, като
вредата закономерно произтича от деянието (решение по чл. 290 ГПК,
постановено по гр. д. № 3026/2008 г. на IV ГО ВКС).
Въззивната инстанция намира за правилни изводите на
първоинстанционният съд досежно наличието на причинно-следствена
връзка между действията на Прокуратурата и търпените от ищеца,
неимуществени вреди. Връзката се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
С оглед указанията дадени в т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това
разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид всички
обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца
неимуществени вреди-това са продължителността на проведеното наказателно
преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и
продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед
тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил незаконно
10
обвинен. В този смисъл с решение № 123/23.6.2013 г по гр. дело № 254/14 г на
ВКС, Трето ГО, постановено за уеднаквяване практиката на съдилищата е
прието, че моралните вреди са индивидуално опредЕ.ми и паричното
обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването
им, и че не е пряка проява на справедливост, а е в дисхармония със
справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички
наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на
обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение така също следва да
се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на
съществуващите обществено-икономически условия на живот.
Освен въздействието на незаконния акт на правозащитния орган върху
здравето на ищеца, значение имат и субективните му негативни
преживявания, отражението на незаконния акт върху личната свобода и
социалната сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията със
семейството му и близките му, както и други подобни обстоятелства,
естествено, видът на повдигнатото обвинение, продължителността на
наказателното производство, видът и срокът на мерките за неотклонение за
всеки конкретен случай.
В конкретния случай за така повдигнатото обвинение и при доказана
вина, законът предвижда наказание лишаване от свобода от петнайсет до
двайсет години и глоба от двеста хиляди до триста хиляди лева, т.е. касае се до
тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК, престъпление. Към момента на започване
на наказателното преследване ищецът е на 56 години.
Действително, на ищеца първоначално е била определена мярка за
неотклонение „задържане под стража“, но това е продължило само 10 дни,
след което съдът е заменил най-тежката мярка за неотклонение с по-лека :
„парична гаранция“ и впоследствие след постановяването на оправдателната
присъда – „подписка“.
На ищеца е била наложена с постановление от 19.06.2017 г.
принудителна административна мярка „Забрана за напускане на страната“,
освен с разрешение на Прокуратурата. Същата е отменена с определение №
76 от 18.05.2022 г. след решението № 10001 от 22.03.2022 г. на АС-София, с
което оправдателната присъда, постановено от ОС-Видин е била потвърдена,
11
т.е през цЕ.я период на наказателно преследване ищецът е бил със забрана да
напуска страната. Липсват, обаче, данни ищецът да е искал разрешение от
Прокуратурата за напускане на страната по необходимост, респ. това да му е
отказано.
Действително, в случая наказателното преследване срещу ищеца е
продължило близо 5 години- от привличането му като обвиняем на 21.05.2017
г. до влизането в сила на оправдателната присъда на 27.04.2022 г., но
внесеният обвинителен акт не е бил връщан за прецизиране. Делото е
приключило на въззивна инстанция, тъй като решението на АС-София от
22.03.2022 г., с което е потвърдена оправдателната присъда на ОС-Видин, не е
било протестирано от Прокуратурата.
Относно търпените от ищеца негативни последици от проведеното
срещу него наказателно преследване са събрани гласни доказателства –
показанията на свидетелката Н. Е., която сочи, че преди задържането на
ищеца, най-голяма радост за него било да отиде облечен като Дядо Коледа при
племенниците си, да го посрещнат внуците, защото той нямал семейство. Но и
до днес те не поддържали връзка с него. Когато го задържали свидетелката се
свързала с племенниците му, но никой не дошъл с нея във Видин. Въпросните
племенници един-два пъти й вдигнали телефона, но като разбрали каква е
дебела работата със задържането, прекъснали всякакви контакти. Само тя
отишла във Видин дори без да знае мъжа й, за да не оставя ищеца сам. Ищецът
и до ден днешен бил сам, криел се бил. Нямал пералня и ходил в нейната къща
тя да му пери дрехите. Когато останал без работа тя го снабдявала с храна и
цигари.
По отношение на „отдръпването на близките“ на ищеца поради
задържането му по случая с наркотиците, за което е бил обвинен и
впоследствие оправдан, настоящата инстанция констатира, че показанията на
свидетелката Н. Е. са противоречиви- в първата част на показанията
свидетелката сочи, че ищеца освен нея /тя му била приятелка независимо, че е
омъжена за друг/ няма други близки, защото майка му, баща му и брат му са
починали. Впоследствие свидетелката сочи, че :“при неговото задържане
всички роднини и близки се отдЕ.ха от него“. Впоследствие уточнява, че
това било „от пускането му /от задържането под стража/ до оправдателната
присъда“. Племенниците и след оправдателната присъда не поддържали
12
контакти с ищеца. Относно племенниците на ищеца, за които свидетелката
сочи, че с радост ищеца се е преобличал като Дядо Коледа, не става ясно колко
са годишни към момента на задържането му, но след като са разбрали „каква е
дебела работата със задържането“ и са прекъснали всякакви контакти, явно
вече са пълнолетни и имат собствен личен и социален живот.
Свидетелката Е. сочи, че К. не излизал поради финансови притеснения,
защото започнал работа на най-ниска заплата /виж по-долу относно
имуществените вреди/. Свидетелката Д. твърди, че ищеца не излизал като
предполага, че ищеца го е срам.
Не се установява от събраните по делото писмени доказателства
наказателното преследване спрямо ищеца да е довело до трайни физически и
психически увреждания на неговото здраве. От представените по делото
писмени медицински документи не се установява и да е налице причинно-
следствена връзка между незаконното обвинение и описаните в тях като
констатирани заболявания. Медицинските документи касаят периода 2022,
2023 и 2024 г. поради което не може да бъде извършено сравнение между
здравословното състояние на ищеца преди и след проведеното срещу него
незаконно наказателно преследване. С нарочна молба от 26.09.2024 г.
депозирана пред първата съдебна инстанция, процесуалният представител на
ищеца изрично е заявила, че доказателства няма да сочи и няма искания за
събиране на нови, виж л.303 от първоинстанционното производство. Пред
въззивната инстанция не са заявени обстоятелства по чл.266, ал.3 ГПК, нито
са направени доказателствени искания.
Безспорно, напълно житейски и логично е ищецът да е претърпял
негативни промени в здравословното си състояние. Свидетелката Е. твърди,
че поради наказателното преследване ищецът бил отслабнал с 20 кг / в
епикризите по делото, по снети от ищеца данни, е посочено – 10-15 кг за
година/, изпаднали му зъбите, затова го било срам да се усмихне, получил
диабет, псориазис. Същевременно, обаче, съдът констатира, че в показанията
си в качеството си на обвиняем на 21.05.2017 г. ищецът е заявил, че на
19.05.2017 г. след като му бил извършен задължителен медицински преглед от
д-р Л., си взел лекарства от аптеката, виж л.17 от делото пред първата съдебна
инстанция.
Действително, по делото са представени медийни публикации във
13
връзка със заловената пратка наркотици, но в първите две името на ищеца не е
споменато. Като водач на товарния автомобил в първата публикация е посочен
К. А., а личното име на ищеца е К., виж л.199. В третата е посочено името на
водача на МПС с две имена – К. М., но същевременно е посочено, че той е
освободен под гаранция, тъй като съдът е приел, че не е знаел какво кара от
склада на гара Яна през Дунав мост 2 за Холандия, т.е. не са разгласени
уличаващи ищеца, обстоятелства, а точно – обратното, че той е невиновен.
Наред с това не се доказва, че името на ищеца е цитирано по информация на
Прокуратурата. Разгласената информация от Прокуратурата е, че шофьора на
камиона е 56 годишен.
Що се касае до довода на въззивника/ответник, че му било определено
обезщетение по 3 хиляди на година, ще отбележим, че в аналогични случаи
съдебната практика присъжда по 1 000 лв. на година, а по три хиляди при
особен висок интензитет на вредите, каквито в случая не се доказва.
За сравнение размерът на минималната работна заплата /МРЗ/ за
периода от 2017 г. до 2022 г. по данни от НСИ е, както следва: за 2017 г.- 460
лв., за 2018 г.- 510 лв., за 2019 г.- 560 лв., за 2020 г.- 610 лв., 2021 г.- 650 лв., за
2022 г.- 710 лв. или средно по 583, 33 лв.
При така изложените по-горе мотиви настоящата инстанция намира, че
справедлив размер по смисъла на чл.52 ЗЗД е такъв от 10 хиляди лева.
Този размер отговаря на тежестта на наказателното преследване,
предприетите мерки за неотклонение и принудителната административна
мярка, продължителността на наказателното преследване; търпените от ищеца
негативни преживявания, на общественото очакване за справедливост, както и
икономическите условия в страна за периода 2017 г.-2022 г.
Като е приел, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени
вреди е такъв от 15 хиляди лева, първоинстанционният съд е постановил
неправилно решение. Последното ще бъде отменено за разликата над 10
хиляди лева до 15 хиляди лева и съответно постановено друго, с което за тази
разлика претенцията по чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ ще бъде отхвърлена като
неоснователна.
За сумата от 10 хиляди лева, за която претенцията по чл.2, ал.1,т.3
ЗОДОВ е основателна, обжалваното решение ще бъде потвърдено.
Въззивната жалба на Прокуратурата на Р България е неоснователна.
14
Решението ще бъде потвърдено и в частта, в която ищцовата претенция е
отхвърлена за разликата до 80 хиляди лева. Въззивната жалба на ищеца е
неоснователна в тази й част.
В частта, в която претенцията е отхвърлена за разликата над 80 хиляди
до пълния предявен размер от 120 хиляди лева, решението не е предмет на
въззивен контрол и като необжалвано следва да се приеме за влязло в сила.
Относно обезщетението за имуществените вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД дЕ.квентът дължи
обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. При така очертания обем на отговорността не съществува
съмнение, както в теорията, така и в практиката, че обезщетението обхваща
както претърпяната загуба, така и пропуснатата полза.
Следователно имуществените вреди са два вида: претърпяна загуба и
пропусната полза. Това деление е предвидено изрично в чл. 82 ЗЗД при
договорната отговорност. По отношение на дЕ.ктната отговорност, то се
извежда от разпоредбата на чл. 51, ал. 3 ЗЗД, допускаща обезщетяване за
пропусната полза от загуба на работоспособност, и на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, която
предвижда обезщетяване на "всички вреди", които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Понятието пропусната полза не е дефинирано в
гражданския закон. В теорията и съдебната практика се приема, че
пропуснатата полза е неосъществено увЕ.чаване на имуществото на
кредитора, респективно на третото лице, увредено от дЕ.кта. Пропуснатата
полза, като вид имуществена вреда, е елемент от фактическия състав,
пораждащ правото на обезщетение. Както при договорната, така и при
дЕ.ктната отговорност в закона няма презумпция по силата, на която
пропуснатата полза да се предполага за настъпила. Поради това доказването
на пропуснатата полза в двата случая следва да е еднакво.
По арг. от приетото в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 13.01.2023 Г. ПО
ТЪЛК. Д. № 3/2021 Г., ОСГТК НА ВКС, както и разясненията в тълк. р. №
3/12.12.2012 г. по тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, пропуснатата
полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Тъй като пропуснатата
полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение и
при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й,
пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в
15
процеса; следва да е доказана възможността за сигурно увЕ.чаване на
имуществото на увреденото лице, като това не може да почива на логическото
допускане за закономерно настъпване на увЕ.чението.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест, всяка една от страните в производството трябва да
докаже фактите и обстоятелствата, на които основава изгодните за себе си
искания и възражения, съответно да понесе неблагоприятните последици от
недоказването им. При иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане
увреденото лице трябва да установи възможността за сигурно увЕ.чаване на
имуществото, което не е настъпило поради факта на започналото срещу него
незаконно наказателно преследване.
Видно от събраните по делото /пред първата съдебна инстанция/
писмени доказателства – към момента на предявяване на обвинението срещу
ищеца, последният е полагал труд като „шофьор на товарен автомобил“
/международни превози/.
По делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че
трудовото му правоотношение е прекратено поради предприетото срещу него
наказателно преследване. Налице са косвени доказателства – отразеното в
съдебния протокол по нохд № 153 по описа за 2019 г. на ОС-Видин, л.92 от
първоинстанционното производство, че поради случая със заловените
наркотици работодателят на ищеца – „С Л София Богистик“ ООД е
преустановил дейността си. В последната си дума подсъдимия /тогава/ М. е
посочил, че един месец след ареста е тръгнал на работа и на „Дунав мост“ са
му съобщили, че има забрана за напускане на страната, която той е спазил,
виж л.107 от първоинстанционното производство, т.е. след промяната на
мярката му „задържане под стража“ в „парична гаранция“ ищецът е
продължил да полага труд при работодателя си. В този смисъл липсват и
доказателства кога е прекратено ТПО с работодателя му „С Л София
Богистик“ ООД.
Доказателства относно последното трудово възнаграждение са
ангажирани от ищеца – допълнително споразумение от 02.01.2016 г., съгласно
което трудовото възнаграждение на ищеца възлиза на 463 лв., л.43 от
делото пред първата съдебна инстанция.
От представените на л.188 и следв. по делото пред първата съдебна
16
инстанция писмени доказателства – служебни бележки от настоящия
работодател на ищеца – ГОПЕТ ООД, се установява, че брутното трудово
възнаграждение /БТВ/ за м.10.2017 г. е 511,63 лв., за м.11.2017 г. и м.12.2017 г.
по 536 лв., за м.01.-м.08.2018 г. по 547,70 лв., за м.09.2018 г.- 604,47 лв. и за
м.м.10.-12.2018 г. отново по 547,70 лв.; за 2019 г.- по 605,47 лв. с изключение
на м.04 и м.05 по 661,86 лв.; за 2020 г. по 657,58 лв.; за 2021 г. за периода
м.01.-м.04 по 657,58 лв., за м.05.2021 г.- 792,96 лв. и за останалите месеци до
края на година по 700,70 лв.; за 2022 г. за м.01.2022 г.- 762,02 лв., за м.02 и
м.03- по 700,71 лв. и за м.04.2022 г. – 765, 38 лв.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза, допусната,
изслушана и приета пред първата съдебна инстанция се установява, че от
работодателя си ГОПЕТ ООД ищецът е получил за периода м.10.2017 г. до
м.04.2022 г. БТВ в размер на 34 741,18 лв., т.е. Ако беше останал на работа при
предишния си работодател, при така уговореното трудово възнаграждение в
размер на 463 лв. ищецът щеше да получи по-малка сума като трудово
възнаграждение отколкото при новия си работодател. /Доказателства за БТВ
при предходния работодател не са ангажирани от ищеца/.
Действително, вещото лице-счетоводител е посочило, че средната
брутна работна заплата на наети лица по трудово и служебно правоотношение
по икономически дейности в сектор транспорт за исковия период възлиза на
62 709 лв. като първоинстанционният съд е присъдил разликата между
последната сума и БТВ, което ищеца получава като шофьор в „Гопет“ ООД, но
както посочихме по-горе, пропуснатата полза следва да е конкретна, а не
хипотетична.
Следва да отбележим, че с оглед заявеното от адв.М., л.271 по делото
пред първата съдебна инстанция, ищецът продължава да пътува извън
страната в служебни командировки.
Налага се извод, че в частта, в която в полза на ищеца е присъдено
обезщетение за имуществени вреди в размер на 27 976,82 лв.
първоинстанционното решение е неправилно и като такова ще следва да
бъде отменено. Вместо това ще бъде постановено друго, с което тази
претенция ще бъде отхвърлена като неоснователна и за сумата от 27 976,82
лв.
В частта, в която претенцията за имуществени вреди е отхвърлена за
17
разликата над 27 976, 82 лв. до пълния предявен размер от 80 хиляди лева,
решението като необжалвано е влязло в сила.
Относно законната лихва въззивните жалби не съдържат конкретни
оплаквания поради което по арг. от чл.269 ГПК настоящата инстанция не
следва да излага мотиви.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
В полза на адв.М. е присъдено адв.възнаграждение в размер на 4 638 лв.
на основание чл.38, ал.2 от ЗАДв.
След връщането на делото от страна на въззивната инстанция за
провеждане на производство по реда на чл.248 ГПК, от първоинстанционния
съд е постановено определение № 104 от 19.02.2025 г., с което е отхвърлена
молбата на Прокуратурата на Р България за изменение на решение № 160 от
25.10.2024 г. в частта за разноските като неоснователна. В мотивите си съдът е
посочил, че делата по ЗОДОВ се характеризират с висока фактическа и правна
сложност, както и, че доказателствената тежест в значителна степен е
възложена на процесуалните представитЕ. на ищците. Следвало да се
съобрази броят на исковете, материалния интерес, вида и обхвата на
противопоставимите възражения, обема на доказателствения материал, броя
на проведените съдебни заседания, разпитаните свидетЕ..
Срещу определението е подадена частна жалба от Прокуратурата на
Р България.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното определение.
Изводът на съда, че се касае до дело с фактическа и правна сложност бил
необоснован. Счита, че делата по ЗОДОВ, каквото било настоящето не се
отличавали с фактическа и правна сложност. Присъденият адвокатски
хонорар не съответствал на извършените процесуални действия и обема на
оказаната правна помощ; същият не бил съобразен и с решение на СЕС по
дело С-438/2022 г.
Иска се в обжалваното определение да бъде отменено и вместо това
постановено друго, с което искането за изменение на решение № 160 от
25.10.2024 г. да бъде уважено като присъдения адв.хонорар да бъде
редуциран.
18
Отговор от ищеца /пред първата съдебна инстанция/ е постъпил. В
същия е изразено становище за неоснователност на частната жалба и
правилност на така постановеното определение. Присъденият адвокатски
хонорар съответствал на извършените процесуални действия и обема на
оказаната правна помощ
По допустимостта на жалбата:
Обжалваното определение е връчено на жалбоподателя на 05.03.2025 г.
Частната жалба е подадена на 11.03.2025 г.
Следователно същата е в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Съдебният акт подлежи на обжалване; налице е правен интерес от
обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По разпределението на разноските:
При този изход на спора на ищеца разноски се следват, но такива от
него не са правени и не му се присъждат.
В полза на адв. М. следва да се опредЕ. адв. възнаграждение по реда
на чл.38, ал.2 ЗАДв. При съобразяване с изхода на спора, извършените от адв.
М. процесуалния действия по защитата на ищеца, материалния интерес, както
и, че съдът констатира, че адв.М. е била служебен защитник на ищеца в
наказателното производство, т.е. същата вече е запозната с доказателствения
материал, който е предоставила и в исковото производство, адв.
възнаграждение се следва в размер на 1 167 лв.
Следователно за разликата над 1 167 лв. обжалваното решение ще
бъде отменено като неправилно.
С оглед изхода на спора определението по чл.248 ГПК също следва да
бъде отменено.
Пред въззивната инстанция:
Въззивникът/ищец не е правил разноски и такива не му се присъждат.
В представения договор за правна защита и съдействие е посочено
адв.възнаграждение в размер на 7050 лв. За да е налице хипотезата на
определяне на адв.възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАДв. следва да е
19
уговорено, че процесуалното представителство е безплатно.
Ето защо съдът намира, че в полза на адв.М. не следва да бъде
определяно адв.възнаграждение.
Водим от горното, АПЕЛАТИВЕН СЪД- СОФИЯ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 160 от 25.10.2024 г. по гр.д.№ 133 по описа за 2023 г. на
Окръжен съд- Видин, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 27 от
19.02.2025 г., в частта, в която е уважен, предявеният от К. А. М., ЕГН
**********, срещу Прокуратура на Р България, иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ,
за сумата над 10 хиляди лева до 15 хиляди лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно
повдигнато обвинение срещу К. А. М., ЕГН **********, приключило с
оправдателна присъда Присъда № 7/19.02.2020 г. по НОХД № 153 от 2019 г.
по описа на Вд ОС, потвърдена с Решение № 10001/22.03.2022 г. ВНОХД №
572/2020 г., по описа на САС, ведно със законната лихва, считано от
27.04.2022 г., както и в частта, в която се: ОСЪЖДА Прокуратурата на Р
България да заплати на К. А. М., ЕГН **********, по иска по чл. 2, ал. 1 т. 3
ЗОДОВ сумата 27 976, 82 лв. / двадесет и седем хиляди деветстотин седемдест
и шест лева и осемдесет и две ст /, представляваща обезщетение за
имуществени вреди като разлика от трудовото възнаграждение, което би
реализирал, упражнявайки професията си на международен шофьор на
тежкотоварен автомобил и това, което действително е получил като шофьор
на малък бус в пределите на Р България, за периода м.10.2017 до м.04.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от 27.04.2022 г. до окончателното
издължаване, както и в частта за разноските относно присъденото на
основание чл.38, ал.2 ЗАДв. в полза на адв. С. М. адв. възнаграждение за
сумата над 1167 лв., като неправилно.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от К. А. М., ЕГН **********, срещу
20
Прокуратура на Р България, иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за сумата над 10
хиляди лева до 15 хиляди лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно повдигнато
обвинение срещу К. А. М., ЕГН **********, приключило с оправдателна
присъда Присъда № 7/19.02.2020 г. по НОХД № 153 от 2019 г. по описа на Вд
ОС, потвърдена с Решение № 10001/22.03.2022 г. ВНОХД № 572/2020 г., по
описа на САС, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2022 г. До
осовчателното плащане, както и иска по чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ за сумата 27
976, 82 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди като
разлика от трудовото възнаграждение, което би реализирал, упражнявайки
професията си на международен шофьор на тежкотоварен автомобил и това,
което действително е получил като шофьор на малък бус в пределите на Р
България, за периода м.10.2017 до м.04.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от 27.04.2022 г. до окончателното издължаване, като неоснователни.
ОТМЕНЯ определение № 104 от 19.02.2025 г., постановено по реда на
чл.248 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 160 от 25.10.2024 г. по гр.д.№ 133 по
описа за 2023 г. на Окръжен съд- Видин, поправено по реда на чл.247 ГПК с
решение № 27 от 19.02.2025 г., в частта, в която е уважен, предявеният от К.
А. М., ЕГН **********, срещу Прокуратура на Р България, иск по чл.2,
ал.1,т.3 ЗОДОВ, за сумата от 10 хиляди лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно повдигнато
обвинение срещу К. А. М., ЕГН **********, приключило с оправдателна
присъда Присъда № 7/19.02.2020 г. по НОХД № 153 от 2019 г. по описа на Вд
ОС, потвърдена с Решение № 10001/22.03.2022 г. ВНОХД № 572/2020 г., по
описа на САС, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2022 г. до
окончателното плащане, както и в частта, в която претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена за разликата до 80
хиляди лева, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2022 г. до
окончателното плащане, като правилно.
21
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22