Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 04.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на пети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: П. ШУМКОВ
при секретаря Н. П., като разгледа гр.д. № 4260 по описа на ВРС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
за разглеждане два осъдителни иска с правно основание по чл. 55, ал.1, предл. 2 ЗЗД. В условията на евентуалност са предявени два осъдителни иска с правно
основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и
ответниците през 2011 г. били налице преговори за започване на съвместно бизнес
начинание, свързано с извършването на посредническа и комисионна дейност. За
целта следвало да бъде учредено търговско дружество с капитал от 52 500
лв., като всеки един от тримата внесе сумата от по 17 500 лв. Тъй като
ответниците не разполагали със свободни средства, ищецът се съгласил да им
преведе негови лични средства, за да покрият своите вноски в капитала на
дружеството. На 27.10.2011 г. превел процесните суми от по 17 500 лв. по
личната сметка на всекиго от ответниците, разкрити в „Юробанк И Еф Джи Груп“
АД. Като основание за преводите посочил „захранване на сметка“. Впоследствие намерението
на страните по делото да учредят дружество не се осъществило, но ответниците не
върнали процесните суми на ищеца. Моли съда да осъди Ю.К. и М.А. да му заплатят
претендираните суми. Претендира разноски.
В условията на евентуалност са предявени и два иск по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че в резултат на извършения превод на
процесните суми от негова страна е настъпило имуществено разместване, при което
той без основание е обеднял със сумата от общо 35 000 лв., а ответниците
се обогатили отново без основание със сумата от 17 500 лв. всеки от тях.
В срочно подадени отговори ответниците оспорват
предявените срещу тях искове. Същите признават, че са получили от ищеца сумите
от по 17 500 лв. всеки от тях, но на различно основание от посоченото в
исковата молба. Поддържат, че между тях никога не са съществували преддоговорни
отношения за учредяване на търговско дружество. Сочат, че между тях и ищеца са
съществували трайни взаимоотношения във връзка с факта, че ответниците са били
пълномощници на сина на ищеца – В.П. С.. В това си качество са закупували
земеделска земя от името и за сметка на последния. Тези представителни
взаимоотношения възникнали по силата на пълномощно с рег. № 3180 и рег. № 3181,
том I, акт №
157 от 02.09.2010 г. на нотариус с рег. № 088 и район на действие СРС. Това
била и причината за получаване от ищеца /баща на упълномощителя Владислав С./
на сумата от общо 35 000 лв., която послужила за закупуването на 46.709
дка. ниви, ливади и лозя в землището на с. Х., община Х. от лицето Е.А.Т. След
като получили процесните суми на 27.10.2011 г., още на същия ден ответникът М.А.
превел сумата от 17 600 лв., а ответникът Ю.К. – сумата от 17 400 лв.
на посочена от продавача сметка на ЕТ „Анто – Тодор Алексиев“. Сочат, че
сделките, за които била платена цената, са обективирани в следните нотариални
актове: за 23.312 дка от земята - нотариален акт № 59, том I, рег. № 293, дело № 13/2012 г. на нотариус В.М.
с рег. № 373 и район на действие – РС Козлодуй; за 23.397 дка от земята -
нотариален акт № 25, том II, рег. №
798, дело № 47/2012 г. на нотариус В.М. с рег. № 373 и район на действие – РС
Козлодуй. Поддържат, че сделките, обективирани в посочените актове са
изповядани по данъчните им оценки, а не по действителните им пазарни цени, но
това е станало по изричното указание на ищеца С.. Поради изложеното молят съда
да отхвърли предявените срещу тях искове като неоснователни. Претендират разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
От приетите
по делото вносни бележки /л. 4 и л. 5/ се установява, че на 27.10.2011 г.
ищецът е превел на всекиго от ответниците сумата от по 17 500 лв. Като
основание за превода е посочено – „захранване на сметка“.
От приетите
по делото нотариално заверени пълномощни /л. 120 и л. 121/ се установява, че
ищецът П.И.С. е упълномощил всекиго от ответниците да го представлява във връзка
със закупуването на недвижими имоти на територията на Република България от
негово име и за негова сметка.
Видно от
приетото по делото пълномощно с рег. № 3180 и рег. № 3181, том I, акт № 157 от 02.09.2010 г. на нотариус с рег. № 088 и район на
действие СРС /л. 56/ лицето В.П. С. е упълномощило ответника М.К.А. да го
представлява във връзка със закупуването на недвижими имоти на територията на
Република България от негово име и за негова сметка. Ответниците сочат, че
упълномощителят В.П. С. е син на ищеца П.И.С., като този факт не е оспорен от
последния.
От
представените по делото Нотариален акт за покупко-продажба на поземлен имот –
земеделска земя № 25, том II, рег. №
798, дело № 47/2012 г. по описа на нотариус В.М. с район на действие – РС
Козлодуй /л. 48-50/ и Нотариален акт за покупко-продажба на поземлен имот –
земеделска земя № 59, том I, рег. № 293,
дело № 13/2012 г. по описа на нотариус В.М. с район на действие – РС Козлодуй
/л. 52 - 55/ се установява, че В.П. С. чрез пълномощника си М.К.А. /ответник по
делото/ на дати 20.01.2012 г. и 20.02.2012 г. е придобил от лицето Е.А.Т. общо
15 недвижими имота. В двата процесни нотариални акта е посочено, че имотите са
придобити за сумата от общо 5344,00 лв.
Видно от
приетата по делото съдебно-оценителна експертиза /л. 109 - 116/, действителната
пазарна стойност на 15-те имота, който са предмет на Нотариален акт за
покупко-продажба на поземлен имот – земеделска земя № 25, том II, рег. № 798, дело № 47/2012 г. и Нотариален акт за покупко-продажба на
поземлен имот – земеделска земя № 59, том I, рег. № 293, дело № 13/2012 г. е в размер на 32 385,00 лева към
2012 г.
Съдът
кредитира приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-оценителна
експертиза като пълна, обективна и обоснована.
Видно от
приетите по делото преводни нареждания от 27.10.2011 г. /л. 44 и 45/,
ответникът М.К.А. превежда на лицето ЕТ „Анто – Тодор Алексиев“ сумата от
17 600 лв., а ответникът Ю.М.К. превежда на същото лице сумата от
17 400 лв. Като основание и на двете преводни нареждания е посочено – „закупуване
на земеделска земя“.
От
показанията на разпитания по делото свидетел П.В. П. се установява, че познава
както ищеца, така и ответниците по делото. Същият заявява, че работил в казино
„Рила“ в гр. София, като по същото време там работил и ответникът Ю.К.. Ищецът П.С.
бил управител. Свидетелят виждал ответника М.А. /баща на ответника Ю.К./,
когато ходил на срещи в казиното със сина си. Заявява, че срещите били по повод
закупуването на земи, като присъствал на разговор, от който установил, че
ответникът М.А. изкупувал земеделски земи в района на гр. Враца. Свидетелят
сочи още, че присъствал и на разговор между ищеца П.С. и ответника М.А., на
който разговор обсъждали създаването на обща фирма, но от разговорите не
разбрал кой от тях с какви пари ще участва в тази обща фирма, нито дали
ответникът Ю.К. ще е част от нея.
При
така възприетото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По
исковете по чл. 55, ал.1, предл. 2 ЗЗД.
За
основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици,
a именно, че е предоставил, а ответниците са получили процесната сума в размер
на по 17 500,00 лв. всеки от тях, която била предназначена за покриване на
вноски в капитала на търговско дружество за извършването на посредническа и
комисионна дейност, каквото дружество обаче впоследствие не било учредено. При
доказване на тези факти от ищеца, в тежест на ответниците е да докажат, че са
върнали процесните суми или, че е налице основание за получаването и задържането
им, поради което не се дължи тяхното връщане.
С
определение № 447/07.03.2017 г. като безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните е отделено обстоятелството, че на 27.10.2011 г. ищецът е превел
процесните суми от по 17 500 лв. по личната сметка на всекиго от
ответниците, разкрити в „Юробанк И Еф Джи Груп“ АД. В съдебно заседание от
05.04.2017 г. изготвеният проект за доклад е приет за окончателен доклад по
делото, без да са направени възражения от страните по него.
Съдът е
квалифицирал предявените искове с оглед твърдението на ищеца - намерение за
учредяване на съвместно търговско дружество, каквото впоследствие не било
учредено. Ищецът не сочи обаче дали между страните е имало уговорка за връщане
на тази сума, в случай че дружеството бъде учредено, поради което не може да се
говори за сключен договор за заем. Съгласно т.1
от ППВС № 1 от 1979 г. при втория фактически състав на неоснователното
обогатяване престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание,
което не е могло да бъде осъществено. Спорно между страните е основанието, въз
основа на което е извършено имущественото разместване на процесните суми. Видно
от представените от ищеца два броя вносни бележки за процесните суми /л. 4 и
5/, като основание за извършения банков превод на суми е посочено „захранване
на сметка“. При положение, че не е посочено конкретно основание за извършения
превод, а ответниците оспорват твърдяното от ищеца /предоставяне на суми за
учредяване на търговско дружество/, то в тежест на ищеца е да установи твърдяното
от него основание. От събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетеля П. П. се установи, че между страните е имало множество срещи във
връзка със закупуването на земеделски земи, както и във връзка с учредяването
на общо дружество, без обаче от показанията на свидетеля да се установява
наличието на уговорка между страните ищецът да финансира дяловото участие на
ответниците в капитала на дружеството. Други доказателства от ищеца за
установяване на основанието за извършения паричен превод не са ангажирани.
От друга
страна по почин на ответниците по делото са ангажирани множество доказателства за
опровергаване на твърдяното от ищеца основание за извършен превод и за
установяване на поддържаното от ответниците такова – съществуващи трайни
взаимоотношения във връзка с факта, че ответниците били пълномощници на сина на
ищеца В.П. С., в което си качество закупували от името и за сметка на последния
земеделска земя. По делото са представени пълномощни от 2008 г. и 2010 г., от
които категорично се установява, че двамата ответници са били пълномощници на
ищеца /л. 120 и 121/, а ответникът М.К.А. – и на лицето В.П. С. – л. 56 /син на
ищеца, което обстоятелство не е оспорено от последния/. От така представените
доказателства се установява, че между двете семейства е имало трайно установени
взаимоотношения по извършването на сделки за закупуване на недвижими имоти от
името и за сметка на П.И.С. и В.П. С. чрез ответниците по делото.
Установява
се освен това, че непосредствено, след като процесните суми от общо 35 000
лв. са постъпили по сметките на ответниците на 27.10.2011 г., на същия ден,
около 3 часа след извършения от ищеца превод, ответникът М.К.А. превел на
лицето ЕТ „Анто – Тодор Алексиев“ сумата от 17 600 лв. /л. 44/, а
ответникът Ю.М.К. превел на последния сумата от 17 400 лв. /л. 45/. Общата
преведена в полза на третото по делото лице сума е в размер на 35 000 лв.,
какъвто е и общият размер на предявените искове. Като основание за извършените
от ответниците преводи е посочено – „закупуване на земеделска земя“.
От приетите
по делото Нотариален акт за покупко-продажба на поземлен имот – земеделска земя
№ 25, том II, рег. № 798, дело № 47/2012
г. по описа на нотариус В.М. с район на действие – РС Козлодуй /л. 48-50/ и
Нотариален акт за покупко-продажба на поземлен имот – земеделска земя № 59, том
I, рег. № 293, дело № 13/2012
г. по описа на нотариус В.М. с район на действие – РС Козлодуй /л. 52 - 55/ се
установява, че В.П. С. чрез пълномощника си М.К.А. /ответник по делото/ на дати
20.01.2012 г. и 20.02.2012 г. /съответно 3 и 4 месеца след извършения паричен
превод/ е придобил от лицето Е.А.Т. общо 15 недвижими имота. След служебно
извършена справка в търговския регистър по името на физическото лице – продавач
Е.А.Т., се установи, че същият има регистрирана фирма като едноличен търговец
ЕТ „Анто – Тодор Алексиев – Емил Алексиев“.
От приетата
по делото съдебно-оценителна експертиза се установи, че действителната пазарна
стойност на 15-те имота, е в размер на 32 385,00 лева към 2012 г., което е
приблизително, колкото е общият размер на претендираната от ищеца сума по
предявените искове.
За разлика
от ищеца, който носи тежестта при условията на пълно и главно доказване да установи
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, насрещното
доказване от ответниците може и да не е пълно. Съдът намира, че веригата от
косвени доказателства, представени от ответниците, тяхната логическа връзка и
последователност, както и съвкупният им анализ /съвпадение на дати и размер на
суми на преводите, извършени от ищеца и от ответниците; наличие на
представителна власт по отношение на ответниците за закупуването на недвижими
имоти; сключването на две сделки, чрез които В.П. С. – син на ищеца придобива
собствеността на 15 имота, пазарната цена на които е близка до цената на
исковете/ води до единствения верен извод, че процесните суми са получени от
ответниците на соченото от тях основание, поради което не се дължи тяхното
връщане.
На свой ред ищецът не проведе успешно
доказване, че сумите са преведени за учредяване на съвместно търговско
дружество, каквото впоследствие не било учредено. Исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По исковете
по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
В условията
на евентуалност са предявени два иска с правно основани е по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Тъй като по делото се сбъдна вътрешно процесуалното условие /отхвърляне на
главните искове/, то следва да бъдат разгледани и предявените евентуални
искове.
За
основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че
ответниците са се обогатили без основание с процесните суми за негова сметка.
При установяване на този факт, в тежест на ответниците е да докажат, че са
върнали на ищеца процесните суми.
Съгласно т.1 от ППВС № 1 от 1979 г. при
хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на
другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на
обедняването, т. е. дължи се връщането на по-малката сума между обединяването и
обогатяването.
Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗЗД правото на иск по чл.
59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който да може
да се защити. Налага се извод, че само в случай, когато не са налице елементите
на някой от трите фактически състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и въобще липсва друга
възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно
лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иска по
чл. 59 ЗЗД. В случая твърденията на ищеца бяха субсумирани под правната
норма и фактически състав на чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, които искове бяха
разгледани по същество от съда. Исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД имат субсидиарен
характер и не могат да се поставят на разположение на неоснователно обеднилия
се в случаите, когато е разполагал с друг иск, както е в настоящия случай - в
този смисъл т. 8 от ППВС № 1 от 1979 г.
С оглед на
изложеното и тъй като съдът следи за надлежното упражняване на правото на иск и
за неговата допустимост по всяко време от развитието на производството, то
настоящият състав намира, че предявените в условията на евентуалност искове по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД са недопустими, поради което следва да бъдат оставени без
разглеждане, а производството по делото в тази му част – прекратено.
По
разноските:
С оглед
изхода на делото и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът П.И.С. следва да бъде
осъден да заплати на ответниците направените по делото разноски в размер на 1210,00
лв. на всекиго от тях съобразно представените списъци по чл. 80 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.И.С., ЕГН: ********** против Ю.М.К.,
ЕГН: ********** иск по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за сумата от 17 500
лв., представляваща предоставени парични средства на 27.10.2011 г. за участие в
капитала на търговско дружество, което не било учредено.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.И.С., ЕГН: ********** против М.К.А., ЕГН: ********** иск по чл. 55, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД за сумата от 17 500 лв., представляваща предоставени парични средства
на 27.10.2011 г. за участие в капитала на търговско дружество, което не било
учредено.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от П.И.С., ЕГН: ********** против Ю.М.К.,
ЕГН: ********** и против М.К.А., ЕГН: ********** искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
сумата от по 17 500 лв. по отношение на всекиго от ответниците,
представляваща размера на сумата, с която ответниците са се обогатили, а ищецът
се е обеднил вследствие на предоставени парични средства на 27.10.2011 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта на
предявените искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК П.И.С.,
ЕГН: ********** да заплати на Ю.М.К., ЕГН: ********** сумата от 1210,00 лв. разноски по делото /заплатено адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице/.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК П.И.С.,
ЕГН: ********** да заплати на М.К.А., ЕГН: ********** сумата от 1210,00 лв. разноски по делото /заплатено адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението, в
частта, в която производството е прекратено, в която част има характер на
определение, може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: