№ 464 / 01.07.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар: Мария Койнова
Прокурор: Валентина Радева - Ранчева
като разгледа докладваното от съдия П.Господинова к.а.н.дело №305 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН
във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на С.М.А. ***, против
Решение №8/31.01.2022г., постановено по анд №611/2021г. по описа на РС Димитровград.
Твърди се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и
необосновано. Цитира се отразеното в НП от административнонаказващия орган нарушение
и се сочи, че по смисъла на пар.1, т.3 на ПЗР от Наредба №2 за опазване на
обществения ред, издадена от Община Димитровград, Неделен пазар е територия, но
не било точно описано мястото на нарушението, за да може да се прецени дали
наказаното лице се е намирало именно на нормативно определената територия на
Неделен пазар. В НП нямало никакви данни да е създадено еднопосочно движение и
да са били поставени някакви предупредителни табели, надписи, стрелки,
указатели и пр., така че лицето да разбере, че е на територията на пазара и че в
тази връзка възникват задължения, вкл. и носене на предпазна маска. Липсвало
изчерпателно фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата,
при които е било извършено, а това представлявало съществено нарушение на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. В случая липсвало изобщо конкретно изпълнително деяние по
посочената административнонаказателна разпоредба – чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Още
повече, самото изпълнително деяние на административното нарушение в случая
можело да е в два варианта – нарушаване или неизпълнение на конкретни мерки. Това
водело до невъзможност нарушителят да изгради и организира своята защита,
предвид неяснота за това какво конкретно нарушение му е вменено, вина за
извършването му, а и правело невъзможен съдебния контрол. Превратно били
изтълкувани от съда събраните в преписката доказателства и не били взети
предвид посочените особено съществените процесуални нарушения. Иска от съда решението
на районния съд да бъде отменено, както и потвърденото с него наказателно
постановление, като се претендират направените по делото разноски.
Ответната страна – ОД на МВР Хасково, не взема
становище по касационната жалба.
Окръжна Прокуратура - Хасково предлага решението на РС
Димитровград да бъде оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С обжалваното решение Районен съд
Димитровград е потвърдил като законосъобразно
Наказателно постановление №254р-843/08.07.2021г. на Директор ОД МВР Хасково, с
което на С.М.А. за това, че на 18.04.2021г., около 08,40 часа в гр.Д., на Неделен
пазар, в условията на въведена извънредна епидемична обстановка в Република
България, въведена и удължавана с решения на Министерския съвет, във връзка с
т.20 от издадена Заповед №РД-01-220/2021г. на Министъра на здравеопазването –
въвеждаща противоепидемична мярка, изразяваща се в това, че на всички пазари,
тържища и базари се създава организация за еднопосочно движение и осигуряване
на дистанция от най-малко 1,5 м. между посетителите; работещите и посетителите
са длъжни да носят защитна маска за лице, е установено, че А. се движи без да е
поставила защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата
ѝ, с което е нарушила чл.209а, ал.1 във вр. с чл.63, ал.4 от Закона за
здравето във вр. с т.20 от Заповед №РД-01-220/2021г. на Министъра на
здравеопазването, поради което и на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложено наказание
глоба в размер на 300,00 лева. За да потвърди наказателното постановление,
въззивният съд не е установил при съставянето на АУАН и издаването на НП да са
допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи административнонаказателното
производство. За доказано е приел, че на 18.04.2021г. около 08,40 часа в гр.Д.,
на Неделен пазар, служители на АНО – свидетелите Н. и П., възприели жалбоподателя,
която не била с поставена маска на лицето. Приели, че е налице нарушение и
затова бил съставен АУАН №125181 от 18.04.2021г., в който било отразено
възприетото. Издадено било и Наказателно постановление №254р-843/08.07.2021г.
на Директор на ОД на МВР – Хасково, с което за нарушение на чл.209а, ал.1 във
вр. с чл.63 ал.4 от Закона за здравето във вр. с т.20 от Заповед
№РД-01-220/2021г. на Министъра на здравеопазването, поради което и на основание
чл.209а ал.1 от Закон за здравето било наложено наказание глоба в размер на 300,00
лева. Съдът е обсъдил подробно приложимите правни разпоредби, като е отчел
актуалната редакция на чл.63, ал.4 от Закон за здравето, както и санкционната
разпоредба на чл.209а, ал.1 от Закон за здравето, както и е взел предвид
описанието на извършеното нарушение и подробно се обосновал, че безспорно по
делото се установило, че на посочената дата и място жалбоподателят не е била с
поставена маска на лицето, в условията на въведена извънредна епидемична
обстановка в Република България, и не е изпълнила посоченото в заповедта, като
не е поставила защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата.
Въззивният съд установил, че от показанията на свидетелите било несъмнено, че е
създадена организация за движение на Неделен пазар, съответна на посоченото в
заповедта. Обсъдено е и приложението на чл.28 от ЗАНН, като е прието, че в
случая вмененото нарушение по чл.209а, ал.1 от Закон за здравето не е маловажен
случай по чл.28 от ЗАНН, като правилно бил определен и размерът на глобата.
Така постановеното решение е неправилно.
При
извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция
настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен
от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Районен съд Димитровград, също така, е допустимо,
като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, срещу наказателно постановление за налагане на глоба, което подлежи
на съдебен контрол, т. е. не са налице процесуални пречки, изключващи
допустимостта на проведеното пред съда производство и не са налице основания за
неговата ревизия в този смисъл.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на
решението по отношение изводите за процесуално
нарушение при издаването на НП по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – нямало точно
описание на нарушението и мястото, където било извършено, както не били описани
и обстоятелства, при които било извършено.
Настоящата инстанция не споделя извода на районния съд
за липса на нарушение при издаването на наказателното постановление. Както в АУАН, така и в наказателното
постановление, като нарушение е описано деяние на жалбоподателя, изразяващо се
в движението му на открито обществено място без поставена защитна маска, която
следва да бъде носена по силата на посочена заповед на МЗ, но като нарушена
разпоредба АНО сочи разпоредбата на чл.209а, ал.1 във вр. с чл.63, ал.4 от ЗЗ във
вр. с т.20 от Заповед № РД-01-220/2021г. на МЗ. При така извършеното описание в
НП липсва посочване на изпълнително деяние, което да съответства на определените
от АНО като нарушени разпоредби. При извършеното описание като изпълнително
деяние се сочи осъществяване на движение без носене на защитна маска, а не
нарушението или неизпълнението на въведени противоепидемични мерки, макар
самите те да са изложени при описанието на фактическата обстановка. Липсата на
изпълнителното деяние, изразяващо се в нарушаване
или в не изпълнение на въведени противоепидемични мерки, макар и описателно да
се установява кои са въведените противоепидемични мерки, е особено съществено нарушение, тъй като
засяга съществено процесуалните права на нарушителя. Задължението да докаже явно и несъмнено
всеки един от признаците на нарушението е изцяло в тежест на
административнонаказващия орган. Безспорното и категорично установяване на нарушението като начин на
извършване, като време и място, не само правилно описва фактическата обстановка
и установява извършителя, но и е необходимо за правилното съотнасяне към
съответстващите правни норми, включително и санкционната такава. В случая
соченият за нарушител не може да извърши самостоятелна и безспорна преценка -
без да допълва или внася елементи на подразбиране, какво е вмененото му нарушение.
Освен това следва да се има предвид и че изпълнителното деяние по чл.209а, ал.1
от ЗЗ е в две форми - нарушаване или неизпълнение на мерки, а описанието на
непоставяне на защитна маска не е достатъчно конкретизиращо коя от двете
проявни форми се възприема от административнонаказващия орган. Всичко посочено
до тук води към извод за невъзможност за нарушителя да организира своята
защита, която невъзможност произтича от неяснота за изпълнителното деяние на
вмененото нарушение. В този смисъл и доколкото е нарушена императивни
разпоредби на ЗАНН във връзка с описанието на нарушението, то това обуславя извод
за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Така при липсата на конкретно посочено изпълнително
деяние на нарушението по чл.209а, ал.1 от ЗЗ не може да се приеме, че вмененото
на касатора административно нарушение е безспорно установено и доказано, и
наложеното наказание е при административнонаказателна процедура без допуснато
съществено нарушение, а като е приел противното, районният съд е постановил незаконосъобразен акт.
По изложените съображения
решението на районния съд следва да бъде отменено и вместо него да се постанови
друго, отменящо наказателното постановление, като следва да бъде уважено
искането на касационния жалбоподател да му бъдат заплатени направените по
делото разноски пред касационната инстанции – 250,00 лева, платено
адв.възнаграждение. Относно доказателствата за платени разноски за пътни
разходи – фискален бон – 2 бр. и СР МПС /50,00 лева/ следва да се има предвид,
че не се доказва със същите, че са платени от жалбоподателя. По искането за
присъждане на разноските във въззивното производство съдът намира, че не се
следват, доколкото доказателства за тяхното извършване се представят едва в
касационното производство, а не преди приключване на въззивното производство.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №8/31.01.2022г., постановено по анд №611/2021г.
по описа на РС Димитровград, като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №254р-843/08.07.2021г.
на Директор ОД МВР Хасково, с което на С.М.А. на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ
е наложено наказание глоба в размер на 300,00 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД МВР Хасково да заплати на С.М.А., ЕГН **********,***, направените по делото
разноски пред касационна инстанции – 250,00 лева, за адв.възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
2.