РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Първомай, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Спасимир Сп. Здравчев
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно
наказателно дело № 20225340200058 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0325-000576 / 02.10.2019
година на Началника на Районно управление към Областна дирекция на МВР
- Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на А. С. К., ЕГН
**********, с адрес: ***, са наложени:
глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 1,
предложение 1 от Закона за движението по пътищата за нарушение по
чл. 140, ал. 1 от същия закон;
глоба в размер на 10 (десет) лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
предложения 1 и 2 от Закона за движението по пътищата за нарушение
по чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия закон.
В Жалбата си и в съдебно заседание на въззивната инстанция чрез
процесуалния си представител адвокат Н. З. И. от Адвокатска колегия -
Пловдив А. С. К. моли за отмяна на Наказателното постановление, поради
изтекла давност по чл. 82, ал. 1, буква А от ЗАНН; претендира разноски.
Въззиваемата страна – Районно управление на МВР - Първомай –
редовно призована чрез Началника, не изпраща представител; с Молба-
1
становище, с която е изпратена административнонаказателната преписка,
излага доводи за законосъобразност и обоснованост на Наказателното
постановление, включително за липса на предпоставките за изтекла давност; а
при евентуално уважаване на Жалбата, прави възражение да се намалят
разноските до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 /
09.07.2004 година.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във
връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери
изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от
основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е частично основателна, но не по
изложените в нея съображения.
От фактическа страна:
На 20.07.2019 година полицаи Г. П. К. (тогава младши автоконтрольор в
РУ на МВР - Първомай) и колегата му Ю.Б.К. (полицай по охрана на
обществения ред в РУ на МВР - Първомай) са дневна смяна дежурен
автопатрул и в изпълнение на задълженията си по контрол на пътната
безопасност правят обход в село Брягово, община Първомай, област Пловдив,
като двамата са с униформи, а служебният им автомобил е с отличителни
знаци на Полицията и светлинна и звукова сигнализация.
Към 15:06 часа органите реда виждат на улица 2 пред тях да се движи
мотоциклет „ИЖ - П“ с регистрационен № *** (стар образец) и го спират за
проверка. Водачът не носи у себе си никакви документи – както за
управляваното от него моторно превозно средство, така и лични,
включително за правоуправление, и след справка в Оперативно-дежурната
част на Управлението в град Първомай е установена самоличността му – А. С.
К..
Младшият автоконтрольор докладва за случая и в присъствието на
жалбоподателя му съставя и връчва Акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 45401 / 20.07.2019 година.
На място пристига оперативно-следствена група и на мотоциклета е
извършен оглед, при който е установена рамата му – № ****, с което
процесуално-следствено действие на основание чл. 356, ал. 3 от НПК срещу
А. С. К. е образувано бързо производство № 189 / 2019 година по описа на РУ
на МВР - Първомай за престъпление по чл. 345, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.
В хода на разследването, продължило по общия ред, са събрани писмени
и гласни доказателства, въз основа на които наблюдаващият прокурор
преценя, че деянието на жалбоподателя е несъставомерно от обективна
страна и с Постановление № 545 / 2019 / 18.09.2019 година прекратява
2
наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК, като изпраща препис от документа на Началника на РУ
на МВР - Първомай с указания за реализиране на
административнонаказателната отговорност на А. С. К. (?!).
Въз основа на прокурорския акт е издадено атакуваното Наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от
показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция
актосъставител в качеството на свидетел, които се кредитират като обективни
и логични, и от приетите по съответния по НПК ред писмени доказателства,
приложени по административнонаказателната преписка и досъдебно
производство № 189 / 2019 година по описа на РУ на МВР - Първомай.
От правна страна:
На жалбоподателя са вменени в отговорност нарушения по чл. 140, ал. 1
от Закона за движението по пътищата, чието изречение първо към
инкриминираната дата визира: По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места, и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение
по пътищата: Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него.
За второто от посочените нарушения е спазено от наказващия орган
изискването за точно определяне на санкционната норма – по чл. 183, ал. 1, т.
1, предложения 1 и 2 от Закона за движение по пътищата: Наказва се с глоба
10 лв. водач, който не носи определените документи – свидетелство за
управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство, а е безспорно установено и не се
спори, че на 20.07.2019 година жалбоподателят е „водач“, който по отворен за
обществено ползване път управлява „мотоциклет“ (по смисъла на § 6, т. 13 и
т. 25, предложение 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението
по пътищата), като не носи изискуемите по закон документи за тази си
дейност.
Наложеното за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение
по пътищата наказание е в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от
ЗАНН, защото е в границите на предвиденото в законовия текст, като
санкцията за неизпълнението на задължението е конкретно определена и
наказващият орган не може да преценя размера й. Не е спазено правилото на
чл. 18, ал. 1 от ЗАНН за всяко нарушение да се наложи отделно наказание,
тъй като неносенето от водача на моторно превозно средство на който и да е
от двата документа – за правоуправление или контролния талон към него, са
отделни нарушения, но определянето на едно наказание и по-благоприятно за
дееца.
3
В тази връзка са несъстоятелни защитните доводи за изтекла погасителна
давност на основание чл. 82, ал. 1, буква А от ЗАНН и то с позоваване на
Тълкувателно решение № 3 / 3.07.2014 година по т. д. № 5 / 2013 година на
ОСК на ВАС – визираната законова разпоредба касае т. нар. изпълнителска
давност, която започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено
наказанието (аргумент от ал. 2 на чл. 82 от ЗАНН), а с цитираното
Тълкувателно решение е указано, че давността по чл. 82 от ЗАНН е
неприложима по отношение на института на имуществената санкция.
В случая с процесното Наказателно постановление № 19-0325-000576 /
02.10.2019 година, което не е влязло в сила, на жалбоподателя са наложени
наказания по чл. 13, букви Б и В от ЗАНН (отм.), като абсолютната давност за
вменените в отговорност на А. С. К. нарушения основание чл. 81, ал. 3 във
връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН изтича на
20.01.2024 година (вж. Тълкувателно постановление № 1 / 27.02.2015 година
по т. д. № 1 / 2014 година на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС).
И Актът, и издаденото въз основа на него Наказателно постановление в
тази им част са конкретизирани по време, място, извършител и са в
съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН,
като документите са издадени от компетентен орган, съгласно Заповед №
8121з-515 / 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи.
Не стои така въпросът с нарушението по чл. 140, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата. За него, за да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, от наказващия
орган е счетено, че по силата на § 3, ал. 3 от Преходните и заключителни
разпоредби на Наредба № I-45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства към инкриминираната дата
регистрацията на мотоциклет „ИЖ - П“ с регистрационен № *** (стар
образец) е прекратена, т. е. към 15:06 часа на 20.07.2019 година на улица 2
село Брягово А. К. управлява процесното моторно превозно средство, без то
да е регистрирано по съответния ред. Текстът на цитираната норма
предвижда: От 1.VI.2006 г. служебно се прекратява регистрацията на
всички превозни средства с табели с регистрационен номер, които не
отговарят на изискванията на българските стандарти БДС 15980 и БДС
ISO 7591, а в случая не се спори, че регистрационната табела с № *** не
отговаря на посочените стандарти. Само че, докато в ал. 2 на § 3 от
Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата е определен срокът, до
който продължава действието на старите регистрационни номера и в който
собствениците на превозни средства следва да извършат подмяна на същите,
то с ал. 3 на нормата е определена принудителната административна мярка
при неизпълнението на това задължение. Или с други думи разпоредбата на §
3, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата № I-45 от
4
24.03.2000 година, не означава прекратяване на регистрацията по силата на
нормативен акт, а провеждане на процедура по прекратяване на регистрация
по инициатива на контролните органи в МВР (вж. Решение № 6782 /
20.06.2006 година по адм. д. № 2829 / 2006 година на ВАС, 5-членен състав и
Решение № 7924 от 30.06.2015 година по адм. д. № 15280 / 2014 година на
ВАС, VII о.).
В настоящия казус се установява не само, че такава процедура по
служебно прекратяване на регистрацията на мотоциклета „ИЖ - П“ с рама №
**** не е провеждана, но по досъдебно производство № 189 / 2019 година е
приложено Писмо от 29.07.2019 година на Началника на сектор „Пътна
полиция“ при Областна дирекция на МВР - Пловдив (л. 28), съгласно което
по извършената справка в регистрите процесният мотоциклет е регистриран
на 14.06.1989 година и е с валидна регистрация.
Горното сочи на несъставомерност от обективна страна на вмененото на
А. С. К. нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата,
което прави Наказателното постановление необосновано в тази част.
Отделно от посоченото, процесното Наказателно постановление в същата
част е и незаконосъобразно. Като санкционна норма за нарушението е
посочен чл. 175, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата: Наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до
6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на
определените за това места. Но, макар и неотговаряща на стандарти БДС
15980 и БДС ISO 7591, регистрационната табела с № *** е на мястото си на
мотора, а за това нарушение, ако бе осъществено, наказанието следва да е по
чл. 175, ал. 3, предложение 1 от Закона за движението по пътищата: Наказва
се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред…
С непосочване на правилната санкция, следваща се за конкретното
административно нарушение, не са спазени императивите на чл. 57, ал. 1, т. 6
и т. 7 от ЗАНН, което е съществено процесуално нарушение, ограничаващо
правото на защита на жалбоподателя, и е самостоятелно основание за отмяна
на Наказателното постановление.
Предвид изхода на спора и съгласно разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН,
чл. 143 и чл. 144 АПК, § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на АПК и чл.
78 от ГПК Областна дирекция на МВР - Пловдив, в структурата на която е
Районно управление на МВР - Първомай и от чийто началник е наложено
административното наказание, дължи разноски за оказана на жалбоподателя
адвокатска защита, като сумата следва да се определи по съразмерност при
съпоставка между частта на уважаване на Жалбата и платеното от
жалбоподателя на защитника възнаграждение, а именно в размер от 285,71
лева.
5
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, чл. 63в и чл. 63д от
ЗАНН, Районен съд - Първомай, първи съдебен състав,
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 19-0325-000576 /
02.10.2019 година на Началника на Районно управление към Областна
дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, в частта, в
която на А. С. К., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложена глоба в размер на
10 (десет) лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложения 1 и 2 от Закона
за движението по пътищата за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за
движението по пътищата.
Отменя Наказателно постановление № 19-0325-000576 / 02.10.2019
година на Началника на Районно управление към Областна дирекция на МВР
- Пловдив, Районно управление - Първомай, в частта, в която на А. С. К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание
чл. 175, ал. 1, т. 1, предложение 1 от Закона за движението по пътищата за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
Осъжда Областна дирекция на МВР - Пловдив да заплати на А. С. К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 285,71 лева (двеста осемдесет и пет
лева и седемдесет и една стотинки) – разноски за процесуално
представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
СЗ / ВХ
Съдия при Районен съд – Първомай: ____________п___________
6