РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2362
град
Пловдив, 12. 12. 2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, XI с., в открито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й. и участието на прокурора………………,
като разгледа докладваното от
председателя адм. дело № 1641
по описа за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял
Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.67в, ал.9 от ППЗОЗЗ.
Образувано е
по жалба на Н.Й.М., ЕГН **********,***, чрез адв.П., против решение №4, т.78 от
13.05.2022 г. на комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ при ОДЗ-Пловдив.
Твърди се
незаконосъобразност на оспореното решение.
Конкретните
доводи са в насока на обстоятелството, че АО не е отчел конкретното проектно
предложение за поставяне на РИЕ, тъй като в постановеното решение за отказ се
съдържат констатации, които по никакъв начин не са предвидени в схемата за
поставяне. В нея липсва предвиждане да се излива на место стоманобетонов
елемент.
На следващо
място се сочи, че противно на приетото от АО, на место, действителното
състояние на имота не е овощна градина, съответно изложената втора група мотиви
в тази насока, обосноваващи процесния отказ са незаконосъобразни.
В крайна
сметка се иска отмяна на оспореното решение.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа от адв.П..
Представят
се и подробна писмена защита.
Претендират
се разноски.
За
ответната страна, комисия по чл.17, ал.1, т.1 от ЗООЗЗ към ОДЗ Пловдив, се
взема становище за неоснователност на жалбата.
Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
Представена
е писмена защита с доводи по съществото на спора.
Съдът,
като взе предвид представените по делото
доказателства (административната преписка, приетата по делото СТЕ и свидетелските
показания), обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на
законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено
следното:
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е решение № 4 от 13 май 2022 г. за
промяна предназначението на земеделски
нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране на комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ по
т.VI т.78, с
което не се разрешава временно ползване на земеделска земя, собственост на Т.И.С.,
Н.Й.М. и И.Й.Б.за изграждане на обект „Рекламно информационен елемент /РИЕ/ в
част от поземлен имот с идентификатор 40717.13.208 по КККР на с.Куртово Конаре,
местност „Тировете“, община Стамболийски, област Пловдив.
За да
постанови процесния отказ, АО е приел на първо място, че описаният в
инвестиционното предложение обект включва отнемане на хумусния пласт и изливане
на стоманобетонов фундамент и изкоп минимум 80 см дълбочина, а на второ, че ПИ
с идентификатор 40717.13.208 по КККР на с.Куртово Конаре, местност „Тировете“,
община Стамболийски, е с начин на трайно ползване овощна градина и на основание
чл.18 от ЗСПЗЗ трайните насаждения се опазват и стопанисват до изтичане на
амортизационния срок.
Решението на
комисията е постановено при липса на изложени мотиви, в нарушение на чл.
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и следва да бъде отменено.
Не спорно,
че се касае за временно ползване на земеделска земя, притежавана в
съсобственост от жалбоподателя, в която той иска да постави РИЕ. Видно и от писмените доказателства по делото
и от приетото заключение на СТЕ, предложението за издаване на схема описва РИЕ
от стоманени профили без да дава точния им вид и размер, тъй като това ще стане
в бъдещ конструктивен проект. Предложено е да се изработят отделно два елемента - рамка от стоманени профили с размери 300/400
см и колона, също от стоманени профили. В средата на рамката, при ограничения
от две вертикали от профили, в оформения жлеб ще се наниже колоната. На долния
край на колоната се предвижда „пета“ от стоманена плоча с отвори за анкерни
болтове и вертикални укрепващи плочки, които следва да са точно оразмерени в
конструктивен проект. За фундиране на РИЕ е необходим единичен фундамент, в
който ще се анкерира цялото стоманено съоръжение от рамка и колона като размерите
на фундамента следва да се определят след извършени статистически изчисления в
конструктивен проект. Според заключението на ВЛ описаният фундамент в
предложението за издаване на схема може да се окаже недостатъчен за поемане на възникващите
усилия в него вследствие на статични и динамични натоварвания. Според ВЛ, след
изчисляване на усилията, проектантът конструктор ще определи точните размери и
необходимата армировка за фундамента. Самият фундамент може да бъде монолитно
изпълнен в изкоп на самото място на монтаж на съоръжението или изготвен на
друга площадка като сглобяем фундамент и след доставяне в имота да бъде
монтиран в изкоп. На място няма монтирано РИЕ. Не е спорно между страните, че
става въпрос за поставяне в земеделска
земя именно на РИЕ. Не е спорно и че
исканият да бъде поставен РИЕ е преместваем (последното се установява и
посредством СТЕ). При това положение не става ясно по какви мотиви е постановен
процесния отказ. Изложеното в първата
част на решението представлява цитиране на легалното определение за това
какво е преместваем обект, а посочената
друга норма, а именно тази на чл.59 а от ППЗОЗЗ е неотносима към конкретиката
на казуса дотолкова доколкото тя се отнася за ползването на земеделска земя
извън площадката за разполагане на преместваем обект. Настоящото заявление е за
разрешаване на поставянето на самия преместваем обект. На практика т.нар. в
жалбата „ първа група мотиви“ за постановяване на процесния отказ не
представляват мотиви, обосноваващи отказа. Същите съдържат единствено цитиране
на правни норми, които сами по себе си не формират основания за отказ без да
съдържат фактически и правни установявания, които да се съотнасят към
конкретния казус.
По
аналогичен начин стои и въпросът с т.нар.“втора група мотиви“. Сочи се, че процесният
имот е с НТП овощна градина и се цитира чл.18 от ЗСПЗЗ, които отново е
неотносим към настоящия отказ. Овощната градина също е земеделска земя, което
налага да се изложат конкретни основания за постановяване на отказ при
положение, че процесното РИЕ е преместваемо, разполага се на една минимална
площ от процесния ПИ без да се засяга същият в цялост като земеделска
земя/овощна градина. Последната в крайна сметка и не съществува обективно на
място според заключението на ВЛ макар и по данни като НТП ПИ да е посочен като
овощна градина.
Съобразявайки
изложеното, настоящият състав счита, че решение №4, т.78 от 13.05.2022 г. на
комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ при ОДЗ-Пловдив е постановено при липсата
на мотиви. Това представлява
нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и налага отмяна на оспорения ИАА. В
процесното решение не се съдържат констатации на кои изисквания не отговаря
заявителя, за да не му се разреши временно ползване на земеделска земя за
изграждане на РИЕ. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е
направил органа, въз основа на какви доказателства, от което пък да следва
извод и на какви основания е формирано волеизявлението на АО, за да не бъде
разрешено на жалбоподателя поставянето на РИЕ. Такива в конкретния случай липсват.
Предвид
изложеното, по повод подадената жалба и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК
оспореното решение следва да бъде отменено. На основание чл. 173, ал. 2
от АПК
преписката следва да се върне за ново разглеждане от административния орган с
указания за точно посочване на относимите фактически и правни основания при
произнасяне по подаденото заявление за разрешаване временно ползване на земеделска
земя, собственост на Т.И.С., Н.Й.М. и И.Й.Б.за изграждане на обект „Рекламно
информационен елемент /РИЕ/ в част от поземлен имот с идентификатор
40717.13.208 по КККР на с.Куртово Конаре, местност „Тировете“, община
Стамболийски, област Пловдив.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното
своевременно
искане за присъждане на
направените
от страна на жалбоподателя разноски такива следва да му бъдат присъдени в размер
на 810 лева съгласно списък на л.142 по делото.
Ето защо,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 4 от 13 май 2022 г. за
промяна предназначението на земеделски
нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране на комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ при
ОЗД Пловдив в частта му по т.VI т.78.
ВРЪЩА преписката на комисия по чл.17, ал.1, т.1 от ЗООЗЗ
към ОДЗ Пловдив
за ново произнасяне по подаденото заявление, при спазване на указанията, дадени
в мотивите на настоящото решение.
ОПРЕДЕЛЯ, на
основание чл. 174 от АПК,
месечен срок за издаване на административния акт.
ОСЪЖДА ОДЗ Пловдив да заплати на Н.Й.М., ЕГН **********,*** разноски по делото в
размер на 810 лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия: