Р Е Ш Е Н И Е № 3972
гр. Пловдив, 22.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 16832 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба
на Н.В.А. ***” АД, за осъждането на застрахователното дружество да заплати на
ищеца сумата
в размер на 4000 лева, съставляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания, в резултат на претърпяно на 10.05.2017 г. ПТП, ведно
със законната лихва от 10.05.2017 г.
до окончателното изплащане.
В исковата молба се
твърди, че на
10.05.2017 г. около 01:20 часа в гр. П. на кръстовището на ***, Т.П. водач на
л. а. Мерцедес, рег. № *** навлиза в кръстовището неправомерно, нарушавайки
правилата за предимство и се блъска в л. а. Киа, рег. № ***, управляван от К. Т..
При ПТП пострадала ищцата, която се намирала на задната седалка на л. а. Киа.
На Т.П. било издадено наказателно постановление. По време на деянието
автомобилът Мерцедес е с активна застраховка Гражданска отговорност при
ответното дружество № *** валидна до 06.08.2018 г. Ищцата
претърпяла вследствие на ПТП – ***. Ищцата получила и ***, със съмнения за ***.
Преживяла *** срив и изпаднала в ***. Около месец носила яка-шванц. Ищцата не
можела да се обслужва сама продължителен период от време и претърпяла
значителни неимуществени вреди. Година след инцидента продължава да изпитва
болки в ***. Минала през курс за рехабилитация, страхувала се да ползва
услугите на таксиметров автомобил. Моли искът да се уважи. Претендира законна
лихва от датата на ПТП и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” с МПС „Мерцедес, рег. № ***. Оспорва да е налице деликт.
Оспорва ПТП да се дължи на виновното поведени на Т.П., както и да е налице
причинно-следствена връзка между ПТП и телесните увреждания на ищцата. Прави
възражение за съпричиняване, тъй като ищцата пътувала без поставен колан.
Относно законната лихва счита, че същата е дължима не от датата на ПТП, а от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие.
Моли искът да бъде отхвърлен изцяло, а при евентуалност да бъде уважен
частично. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на ищеца, ако същият е в размер по-голям от минималния по Наредба.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна
квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ
във вр. с чл. 52 ЗЗД.
За да бъде уважен така предявения
иск ищецът следва да установи настъпването на процесната
дата и място на ПТП, следствие на противоправното поведение на лице, което е
имало застраховка гражданска отговорност при ответника, причиняване на ищеца на
неимуществени вреди във връзка с увреждания поради инцидента,
причинно-следствената връзка между вредите и противоправното поведение на
водача на л. а. Мерцедес, рег. № ***, размера на обезщетението, отправянето към
застрахователя на писмена застрахователна претенция, настъпването на падежа на
главното задължение. Ответникът носи насрещно доказване, както и
доказателствена тежест да установи възражението си за съпричиняване.
С Определение от
28.12.2018 г. като признати и ненуждаещи се от доказване са отделени от съда обстоятелствата,
че ответникът е бил застраховател по валидна застраховка гражданска отговорност
на МПС л. а. Мерцедес, рег. № *** към дата
10.05.2017 г., че между л. а. Мерцедес, рег. №
*** и л. а. Киа, рег. № *** на 10.05.2017 г. е настъпило ПТП около 01:20 часа в
***.
Видно от Протокол за ПТП /л.9/
водач на л. а. Мерцедес, рег. № *** е Т.М.П., подписан от
същата. В Протокола за ПТП е записан, като механизъм за настъпване на ПТП, че
водачът на л. а. Мерцедес, рег. № *** при
навлизане в кръстовище отнел предимството на движещия се по път с предимство
лек автомобил „Киа“, рег. № ***.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ,
поради което има обвързваща съда материална доказателствена сила относно
удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му. По отношение на механизма на настъпване на вредите,
протоколът не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като не е възприет
непосредствено от съставителя и подлежи на доказване в настоящото производство.
От разпита на свидетелката Т.М.П. /протокол от о.с.з. 24.04.2019 г. л.93/ се
установява, че на 10.05.2017 г., в ранните часове, на кръстовището на ***
движейки се на път без предимство с л. а. Мерцедес,
рег. № ***, навлизайки в кръстовището е отнела предимството на движещия се по пътя
с предимство лек автомобил, като по този начин е станала причина за настъпване
на ПТП, а именно двата автомобили се ударили – в предна дясна част за л. а. Мерцедес, рег. № *** и крайна лява част на другото
превозно средство. Свидетелката установява, че към момента на инцидента в лекия
автомобил, чието предимство същата е отнела, се е возила ищцата Н.А.. Същото се
установява и от показанията на свидетеля Г. М. К. /протокол от о.с.з. 24.04.2019 г. л.94/.
По делото е
представено Наказателно постановление /прието в о.с.з от 24.04.2019 г. л.95/,
видно от което водачът на л. а. Мерцедес, рег.
№ *** - Т.М.П., е санкциониран за извършеното нарушение във връзка с процесното
ПТП.
Предвид всичко
изложено съдът приема, че механизмът на настъпване на ПТП е такъв, какъвто е
описан от ищцата в исковата молба, като виновен за настъпване на процесното ПТП
е водачът на л. а. Мерцедес, рег. № *** – Т.П.,
който не е спазил правилата на движение и е отнел предимството на лекия
автомобил, в който се е возила ищцата, която противоправност е регламентирана в
чл.50, ал.1 ЗДвП.
От представения по
делото лист за преглед на пациент от 10.05.2017 г. /л.10/ се установява, че
непосредствено след инцидента ищцата е потърсила лекарска помощ, като се е
оплакала от болки във ***.
Видно от
съдебно-медицинско удостоверение от 11.05.2017 г. /л.7/ при преглед на ищцата и
представените от нея медицински документи *** е установил ***, като е дал
заключение, че така описаните травматични увреждания е възможно да са настъпили
по начина, описан от освидетелстваната, а именно в резултат от ПТП, при което
лекият автомобил, в който се е возила ищцата е ударен от друг лек автомобил.
От показанията на
свидетеля Г. К. се установява, че след инцидента ищцата е усетила силни болки
около врата, лявата ръка и десния крак, което наложило да потърсят медицинска
помощ. По сигнал на свидетеля на
местопроизшествието дошла линейка на Бърза помощ, която отвела ищцата в спешно
отделение, където прегледали последната и й предписали шина. Свидетелят
установява, че след ПТП ищцата била уплашена, налагало му се той да се грижи за
нея и период около месец и половина два ходела на *** на лечение и на масажи,
не можела да изпълнява и работата си, поради болките в ръката.
От показанията на
свидетелката П. Ц. К. /протокол от о.с.з. 24.04.2019 г. л.95/ се установява, че
е видяла ищцата след инцидента, същата била с шина на врата, изпитвала болки в
лявата ръка, което водело до невъзможност да извършва работата си като ***,
както и изпитвала затруднения в ежедневието си, което травмирало психически
ищцата.
Съдът кредитира
показанията на така разпитаните свидетели, като обективни и непротиворечиви в
обсъжданите части. Същите не може да се приеме, че са в разрез с показанията на
свидетелката Т.П., които са в смисъл, че на ищцата видимо е нямало нищо след
инцидента, доколкото е направила опит да разтървава свидетелката и приятеля на
ищцата, които са влезли в пререкания и физическа саморазправа, доколкото по
делото липсват твърдения ищцата да е имала видими травми.
По делото е
изслушана Комплексна Съдебномедицинска и Автотехническа експертиза /л.110/.
Вещото лице – *** дава заключение, след преглед на медицинската документация,
че в резултат на инцидента от 10.05.2017 г. на ищцата са причинени следните
травматични увреждания ***. Вещото лице дава заключение, че така установените
травматични увреждания е възможно да са получени при травма в купето на
автомобила при ПТП на 10.05.2017 г. Вещото лице - ***, с оглед наличната по
делото медицинска документация, дава заключени, че към момента на изготвяне на
заключението ищцата е все още е с налични остатъчни явления като оплаквания, но
те са в по-малка степен, като *** не са възстановени в пълен обем. Вещото лице
посочва, че травмата на шията е трудно лечима, упорита, лечението е свързано с
рехабилитация и медикация. Не се дава конкретна и универсална прогноза за
продължителността на оздравителния период, който зависи от степента на
травматичното увреждане, възрастта на пострадалия, активността в лечението. За
травматичното увреждане се дава прогноза от вещото лице за пълно
възстановяване, тоест без пострадалата да изпитва каквито и да било болки и
затруднения, след месеци и години. Дава се заключение, че тези травматични
увреждания затрудняват обичайните ежедневни дейности в малка степен, но повече
от степента на дискомфорт и слаба хипестезия /намалена сетивност/ и
мравучкане.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице, работило по задачите на СМЕ, с изключение в
частта, в която е посочено, че в резултат на процесното ПТП е настъпила и
контузия на лявото коляно. Това е така, доколкото в експертизата не е описано,
от къде прави извод вещото лице, че тази травма е именно в резултат на
процесното ПТП, тази травма не е анализирана. За първи път оплакване за болки в
лявото коляно се прави от ищцата при извършен преглед на 11.02.2019 г. – близо
две години след инцидента, видно от приложения към експертизата амбулаторен
лист /л.132/. Нито в исковата молба, нито в приложените към нея доказателства
се твърди, че в резултат на инцидента на ищцата е причинена травма в ***. Съдът
не може да приеме, че тази травма се е проявила две години след инцидента и
представлява късна последица от него. Такова твърдение липсва и в заключението
на вещото лице- ***. Съдът приема, че като късна последица от инцидента вещото
лице приема увреждането на ***, доколкото това заключение е дадено след
подробно обсъждане, именно на травмата на ***, за която са издадени амбулаторен
лист от 19.04.2018 г. и амбулаторен лист 25.04.2018 г. – година след
инцидента.
По делото не бяха
представени и ангажирани каквито и да било доказателства, установяващи
твърденията на ищцата, че към датата на инцидента същата е била ***, както и че
в резултат на инцидента е настъпил ***, поради което тези твърдения останаха
недоказани.
Предвид обсъдените
доказателства съдът приема, че механизма на процесното ПТП е такъв какъвто е
описан от ищеца в исковата молба и протокола за ПТП, установен от показанията
на свидетелката Т.П. и Г. К.. Съдът приема за установено и че в резултат на
инцидента на ищцата са причинени следните травматични увреждания - ***, чиито
оздравителен процес не е приключил към настоящия момент, както и *** дискомфорт,
които несъмнено водят до претърпяване на болки и страдания. Съдът приема за
установено и че така причинените вреди са в резултат от противоправното и
виновно поведение на водача на л. а. Мерцедес,
рег. № ***, причинил ПТП, застрахован към датата на ПТП при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“.
По делото се
установи по категоричен начин фактическия състав на деликната отговорност,
залегнала в основата на чл. 432, ал. 1 КЗ. Съгласно посочената разпоредба
увреденото лице спрямо което застрахования е отговорен, по реда на деликтната
отговорност, може да иска обезщетение пряко от застрахователя на застрахованото
лице при спазване на чл.380 КЗ. По делото са представени доказателства за
спазване процедурата по чл.380 КЗ /л.82, 84/, като е налице отказ на застрахователя
да заплати пълната претендирана сума от ищцата.
По молба на ищцата
с протоколно определение от 24.09.2019 г. е допуснато изменение на размера на
предявения иск чрез неговото увеличаване от сумата 4000 лева на сумата от
10 000 лева.
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва
да бъде определен съгласно чл. 52 ЗЗД –
по справедливост. Дължи се обезвреда на телесните и психическите увреждания на
пострадалия и претърпените във връзка с тях болки, страдания и негативни емоции
и дискомфорт. Въведеният от закона субективен критерий е обвързан от редица обективно съществуващи обстоятелства, сред които
актуалната икономическа ситуация в страната, общественото възприемане на
справедливостта, характерът на уврежданията, възрастта на пострадалия,
прогнозите за възстановяване, времето, изминало от увреждането, положените от
пострадалия усилия за преодоляване на последиците и др.
В настоящия случай съдът прие, че на
ищцата са причинени травматични увреждания на шията с увреждане
на ***,
както и *** дискомфорт. Медицинската експертиза дава заключение, че
възстановителния процес на шията е труден и следва упорито лечение с
рехабилитация и медикаментозно лечение. Експертизата установява, че и към
настоящия момент – повече от две години и половина след инцидента травмата на ***
не се е възстановила напълно, има намалена сетивност и усещане на мравучкане по
*** ръка. Дава се заключение за възможност за пълно възстановяване. В съдебно
заседание от 24.09.2019 г. вещо лице С. – заявява, че доколкото късно е диагностицирана
травмата на ***, късно е започнало и лечението, което води до забавяне на
оздравителния период. От показанията на свидетелите Г. К. и П. Ц. К. се установява, че ищцата след инцидента психически не се е
чувствала добре, била тревожна, не била в състояние да изпълнява трудовите си
функции като ***.
Предвид
всичко изложено съдът приема, че справедливият размер на обезщетението за
причинените на ищцата вреди е в размер на 4 000 лева като взе предвид
травматични увреждания на ищцата, продължителността на възстановителния процес,
обстоятелството, че и до настоящия момент ищцата чувства физически дискомфорт,
отчете, че инцидента е от такова естество да предизвика и *** дискомфорт у
ищцата, тревожност, както и се отчете, че травматични увреждания се отразяват
върху възможността на ищцата да изпълнява трудовите си функции пълноценно,
предвид спецификата на работата, в която
основно се използват ръцете.
Отчете се и младата възраст на ищцата, както и възможността за настъпване на
пълно възстановяване, както и обстоятелството, че ищцата е забавила
оздравителния процес, като не се е диагностицирала по-рано и лечението е
закъсняло. За горницата над уважения размер до пълния предявен размер от
10 000 лева, иска като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
В срока
по чл.131 ГПК ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредите
от ищцата, доколкото не била с предпазен колан. В
тази връзка Комплексната СМЕ и САТЕ дава заключение, че не може да се установи
по категоричен начин дали ищцата е била с предпазен колан на задната седалка. Колебанието
идва от обстоятелство, че по тялото на пострадалата не се установяват нито
специфични, нито характерни признаци на увреждания от поставен предпазен колан.
От друга страна експертите заявяват, че основното увреждане на ищцата – на ***,
е характерно за инерционна травма при поставен предпазен колан.
Предвид
изложеното по делото не се установи, че ищцата е допринесла за настъпването на
вредите. Още повече, че причиненото й основно
травматчино увреждане – на *** е възможно да е инерционна травма при поставен
предпазен колан. Предвид липсата на установено съпричиняване не следва да бъде
редуциран определеният от съда размер на обезщетението за вреди.
Върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
присъдена законна лихва
за забава, каквото искане е направено от ищеца с исковата молба.
Според
разпоредбата на чл. 429, ал. 2 от КЗ, в застрахователното обезщетение се
включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице, при условията на ал. 3. Съгласно ал. 3 на чл.
429 КЗ, лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които
той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките
на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна.
По делото е представена молба от ищцата до ответника -
неподписана, с която се претендира обезщетение от последния в полза на ищцата
във връзка с процесното ПТП. Няма данни кога молбата е входирана в ответното
дружество. Видно от писмо-отговор на ответника във връзка с молбата на ищцата
за заплащане на обезщетение, същото е от датата 21.08.2017 г., като съдът
приема именно тази дата за най-ранната дата, на която ответникът да е уведомен
за претенцията на ищцата, доколкото липсват данни за по-ранна дата. Именно от 21.08.2017
г. до окончателното плащане на вземането съдът ще уважи претенцията за законна
лихва. Претенцията за периода от датата на
увреждането – 10.05.2017 г. до 20.08.2017 г. е неоснователна и ще се отхвърли.
По
отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и
за двете страни. Ищцата доказа разноски в размер на 160 лева – платена държавна
такса /л.18/, 600 лева – адвокатско възнаграждение /л.6/, 150 лева – депозит за
вещи лица /л.88/, 240 лева – допълнителна държавна такса /л.135/, 230 лева –
допълнително адвокатско възнаграждение /л.137/ и 5 лева – Съдебно удостоверение
/л.64/. Общо направени разноски от ищеца в производството – 1385 лева.
В отговора на
исковата молба ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцата, което съдът намира за неоснователно, доколкото
заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение е в размер на минимума,
предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение,
ал.7, ал.2, т.3, а именно – 830 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно уважената част
от претенцията на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 554 лева.
Ответникът доказа следните разноски – 150 лева – депозит
за вещи лица /л.37/, 15 лева – депозит за свидетел /л.35/ и 350 лева – платено
адвокатско възнаграждение /л.40/. Общо направени разноски – 515 лева. На
основание чл.78, ал.3 ГПК на ответникът следва да се присъдят разноски в размер
на 309 лева, съразмерно с отхвърлената част от претенцията.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С. П. и
К. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата в размер на 4 000
лева, представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки
и страдания, в резултат от ПТП, настъпило на 10.05.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 21.08.2017 г. до окончателното плащане на
вземането, както и сумата в размер на 554
лева – разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 4000 лева до пълния предявен такъв от 10
000 лева, както и претенцията за законна лихва от датата на увреждането –
10.05.2017 г. до 20.08.2017 г.
ОСЪЖДА Н.В.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ЗД
„Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата в размер на 309 лева
– разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ