РЕШЕНИЕ
№ 48/09.11.2016год. гр. Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на 26.10.2016
год. / двадесет и шести октомври през две хиляди и шестнадесета година / в
следния състав:
Председател: Рени Ковачка
при секретаря Златка Стоянова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 742 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от „ Е.Д.П.“ ЕООД гр.С. З. против „ М.о.в.“ ЕАД гр. П. за заплащане на следните суми:
- сумата от 12 977.87 лева с ДДС , представляваща стойността на доставено, но незаплатено от ответника дизелово гориво, за което е издадена фактура № ***год., обезщетение за забава в размер на 5 125.61 лева считано от 14.08.2012 год. до 16.02.2015год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска- ***год. до окончателното й изплащане и
- сумата от 79 359.19 лева с ДДС , представляваща стойността на доставено, но незаплатено от ответника дизелово гориво, за което е издадена фактура № ***год. , обезщетение за забава в размер на 20 461.96 лева за периода от 21.08.2012год. до 16.02.2015год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска- ***год. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че с ответното дружество за били в трайни търговски отношения във връзка с доставката на дизелово гориво, че ответното дружество е неизправна страна по конкретните две продажби, за които са съставени и горепосочените фактури, като не е заплатило по първата фактура частично, а по втората фактура - напълно стойността на доставените количества дизелово гориво, поради което претендира тяхното присъждане, ведно с обезщетение за забава.
Ответникът- „ М.о.в.“ ЕАД гр.П. е подал писмен отговор, с който е оспорил иска по основание и размер. Изложил е конкретни доводи за недължимост на претендираните суми поради липса на договореност между страните с твърдените от ищеца параметри.
Пернишкият окръжен съд, преценявайки
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено,
от фактическа и правна страна, следното:
По делото е представено извлечение от документи по сметка 411 на ищцовото дружество по партидата на „ М.о.в.“ ЕАД гр.П. за периоди ***год.-***год. и ***год.- ***год., от което се установява осчетоводяването на множество продажби между двете търговски дружества за различни суми.
От представени по делото товарителници с дата ***год. и съответно ***год., както и от представени експедиционни бележки № *** и № *** се установява превозването и доставянето на общо 49 130 литра дизелово гориво FAME 5% - 6% от ищцовото дружество на „ М.о.в.“ ЕАД гр.П.. За двете продажби са съставени съответно фактура № ***год. за сумата от 74 703.89 лева с ДДС и Фактура № ***год. на стойност 46 958.88 лева с ДДС или на обща стойност 124 662.77 лева с ДДС. Цитираните експедиционни бележки и товарителници са подписани от представител на „ Е.Д.П.“ ЕООД гр.С. З. като изпращач на стоката, представител на превозвача и на получателя - „ М.о.в..“ЕАД.
От изготвената по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза се установява, че горецитираните две фактури са осчетоводени в счетоводството на ответното дружество, като дължимите по тях суми са платени.
По делото е представен лиценз № ***год. с валидност до ***год., от който е видно че ищцовото дружество притежава право за извършване на превоз на товари на територията на Република България. Представен е и договор за наем от ***год., по силата на който на ищеца в настоящото производство, за срок от 5 години, му са предоставени от „ Л. –О.“ ЕООД гр.С. З. за възмездно ползване следните товарни автомобили СКАНИЯ ***, МЕРЦЕДЕС ***, ЩАЕР ***, РЕМАРКЕ ***, МЕРЦЕДЕС ***, ПОЛУРЕМАРКЕ ***, последният от които притежава свидетелство за калиброване № ***год.
От представената по делото товарителница с дата ***год., както и от представена експедиционна бележки № *** се установява превозването и доставянето на 30 990 литра дизелово гориво FAME 5% - 6% от ищцовото дружество на „ М.о.в. “ ЕАД гр.П.. За продажбата е съставена фактура № ***год. за сумата от 78 429.49 лева с ДДС. Цитираните експедиционни бележки и товарителници са подписани от представител на „Е.Д.П.“ ЕООД гр.С. З. като изпращач на стоката, представител на превозвача и на получателя- „ М.о.в..“ЕАД гр.П..
От представената по делото товарителница с дата ***год., както и от представена експедиционна бележки № *** се установява превозването и доставянето на още 30 990 литра дизелово гориво FAME 5% - 6% от ищцовото дружество на „ М.о.в. “ ЕАД гр.П.. За продажбата е съставена фактура № ***год. за сумата от 79 359.19 лева с ДДС. Цитираните експедиционни бележки и товарителници са подписани от представител на „ Е.Д.П.“ ЕООД гр.С. З. като изпращач на стоката, представител на превозвача - и на получателя- „ М.о.в..“
И двете доставки са придружени с акцизен данъчен документ съответно под № *** и № ***, както и анализно свидетелство за изходящ контрол на гориво за дизелови двигатели с дата съответно ***год. и ***год.
От изготвената по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза се установява , че в счетоводството на ответното дружество са заприходени 30 990 дизелово гориво PAME 5%-6% по фактура № ***год. и още 30 990 л. такова гориво по фактура № ***год.Установено е също така , че и двете фактури са включени в справки-декларации на ответното дружество по ДДС , включени в дневника за покупките, както и че е ползван данъчен кредит по тях. При проверката си вещото лице е установило , че по фактура № *** са извършени частични плащания, възлизащи в общ размер на 65 451.62лева, като е останала неразплатена сума в размер на 12 977.87лева. Сумата по фактура № *** е неизплатена . При проверката в счетоводството на ответника, вещо лице е констатирало осчетоводяването и на други доставки на дизелово гориво, с доставчик ищцовото дружество с давност м.***год. , както и неразплатени задължения по такива доставки в общ размер на 280 041.12 лева, включващи и неплатените суми по ф-ра № ***и ф-ра № ***.
По делото са разпитани като свидетели Н.Ч. и Г.П., първият работещ в ищцовото дружество от ***год. като „***“ в *** , а вторият-като *** на ***, извършващ превоз на горива за клиенти на „ Е.Д.П.“ ЕООД.. От показанията на първия свидетел се установява , че служители на ответното дружество лично на него или чрез управителя на ищцовото дружество са заявявали по телефона доставка на дизелово гориво, като това се е случвало по два-три пъти през седмицата, дори и понякога събота и в неделя. Свидетелят установява , че той самият е извършвал експедицията и оформял съпътстващата доставката документация . Свидетелят лично познава и сочи поименно лицата, правили заявките за доставка по телефона- Р. Д. и Н.В., както и е посещавал и има непосредствени впечатления от мястото, където е доставяно горивото. Свидетелят го сочи като „ бензиностанция“, където е взимана проба от доставеното гориво, а след това разтоварвано. В присъствие на свидетеля служители на ответното дружество не са правили възражения относно количеството или качеството на доставеното гориво.
Свидетелят П. установява , че многократно е превозвал от „ Е.Д.П.“ ЕООД до „ М.о.в.“ ЕАД гр.П. дизелово гориво. Като ***, същият е присъствал при измерванията и при вземането на проби от горивото, като подробно изброява поредицата от действия , извършвани от служителите на ответното дружество в тази връзка при доставката му. Едва след тази процедура, същият оставял съпътстващите горивото документи , като в нито един от случаите не са му правени възражения относно количеството или качеството на превозваното от него гориво.
От приложени по делото документ за удостоверяване на точния адрес на доставката от ***год. и ***год., се установява ,че количествата дизелово гориво по ф-ри № *** и № *** са доставени на „ М.о.в.“ ЕАД гр.П.. Тези документи са подписани от ***, извършващ превоза- св. Г.П. и от представител на ответното дружество – Р. Б.. Върху документите са положени печатите и на дружеството-страни в настоящото производство.
По делото са изготвени и изслушани основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза, от които се установява показателите на доставените на ответното дружество горива, както и че същите съответстват на въведените в Република България изисквания за качество. Този извод вещото лице е направил въз основа на представените по делото и изискуемите се за всяка доставка на горива документи за качество. Във връзка с поставената му задача, вещото лице е предоставило на съда информация за повредени машини на ответното дружество, работещи с дизелово гориво , за естеството на тяхната повреда и извършения ремонт. Същият обаче категорично заключава, че повредите на машините и извършените ремонти са в резултат на естественото им износване, а не на ползването на некачествено дизелово гориво.
При така установената фактическа обстановка по делото, от правна страна съдът намира следното:
Искът е с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.327, ал.1 от ТЗ. Ищецът претендира заплащане на суми по две фактури- фактура № *** и № ***, представляващи стойността на доставено от него, но незаплатено от ответното дружество дизелово гориво.
Анализът на доказателства сочи, че между страните са възникнали облигационни отношения по силата на неформален договор за продажба на горива. Ответникът, чрез свои служители е правил устни заявки за доставка на горива с автоцистерни, въз основа на които ищецът е доставял заявените количества. Установи се, че процесните доставки не са изолирани такива между страните, а част от трайно установена търговска практика между тях, датираща от ***год. Установи се по делото както начина на заявяване на количествата дизелово гориво, начина и мястото на доставката му, както и процеса на установяване количественото и качествено съответствие на доставеното със заявеното. Предвид на това, съдът намира за несъстоятелни твърденията на ответното дружество за липса на договореност между него и ищеца във връзка с доставката процесното дизелово гориво. За действителността на покупко-продажбата на горива, каквото е сделката между страните, не се изисква писмена форма.Тази форма е необходима само в предвидени в закона случаи, а настоящият не е такъв. По делото са представени фактури за дължимите суми за полученото гориво. Същите установяват възникването на облигационните отношения по продажбата на приетите стоки, тъй като съдържат съществените елементи, характеризиращи договора за продажба- дата, место, страни, вид на стоката, стойността и начин на плащане.
Неоснователно е според съда възражението на ответното дружество, че ищецът е неизправна страна по договора, тъй като му е доставил некачествено гориво. Доказателствата по делото опровергават тава твърдение. Както вече се посочи по-горе, доставеното гориво притежава всички изискуеми се по закон сертификати за качество. Установи се че при всяка една от доставките , представители на ответното дружество са вземали произволни проби от доставеното гориво, при които не са констатирали качествено несъответствие. Възражения в този смисъл не са правени при нито една от доставките, както в момента на вземането на проба, така и в по-късен момент. Категорично се отрече възможността, авариите на машините, работещи с доставеното гориво, да се дължат именно на лошото му качество.
Съгласно чл.327 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, ако не е уговорено друго. Такава уговорка не се установи по делото. Установи се по безспорен начин, че доставеното от ищеца гориво е получено от представител на ответното дружество и за това са оформени съответните документи. На същия са предадени и всички документи, придружаващи закупеното гориво. За стойността на горивото са издадени данъчни фактури, които са получени от ответника. Същите са осчетоводени в счетоводството на ответника, включени са в справка-декларация по ДДС и по тях е ползван данъчен кредит. Това, съгласно константната съдебна практика, представлява недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване.
Предвид гореизложеното и липсата на доказателства за плащане, съдът намира претендираните от ищеца суми за дължими, поради което същите следва да му бъдат присъдени.
Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.Тъй като продажбата е търговска, то съгласно цитирания текст на чл.327 от ТЗ и предвид липсата на друга уговорка между страните, ответното дружество е следвало да заплати стойността на доставеното му гориво в деня на получаването му. Предвид на това, в деня следващ получаването на стоката по фактура № ***, а именно ***год. същият е изпаднал в забава относно сумата от 78 429.49лева или за неплатената част от нея, а относно сумата по фактура № ***- на ***год. Ищецът претендира законна лихва от един по-късен момент, с което искане съдът е длъжен да се съобрази. Противното би означавало произнасяне свръх петитум.
Видно от изготвената по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, вещото лице е изчислило законната лихва върху неплатената част по фактура № *** и законната лихва върху сумата по фактура № *** за период, по дълъг от претендирания. /с начален момент, различен от посочения от ищеца/ . Преизчислявайки този размер, съобразно началната дата на забава , сочена от ищеца, съдът намира ,че искът по чл.86 от ЗЗД се явява основателен и доказан в размер на 4 638.64лева върху неплатената част по фактура № *** за периода от 14.08.2012год. до 16.02.2015год. и в размер на 19 912.37лева върху неплатената сума по фактура № *** за периода от 21.08.2012год. до 16.02.2015год.. До пълните предявени размери, исковете за присъждане на законна лихва , следва да се отхвърлят като неоснователни недоказани.
Върху главниците от 12 977.87 лева и 79 359.19 лева се дължи и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска- ***год. до окончателното й изплащане.
Предвид изхода от спора и направеното в този смисъл искане, ответното дружество следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, които съобразно уважената част от иска възлизат общо на сумата от 4 928.30лева .
По изложените съображения, Пернишкият окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ М.о.в.“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: *** да заплати на „ Е.Д.П.“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: *** сумата от 12 977.87 лева с ДДС, представляваща неизплатена част от цената на доставено дизелово гориво , за което е издадена фактура № ***год., сумата от 4 638.64 лева , представляваща обезщетение за забава за периода от 14.08.2012год. до 16.02.2015год., както и сумата от 79 359.19лева с ДДС, представляваща неизплатена цена на доставено дизелово гориво, за което е издадена фактура № ***год. , сумата от 19 912.37лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.08.2012год. до 16.02.2015год., ведно със законната лихва върху главниците от 12 977.87 лева и 79 359.19 лева , считано от датата на предявяване на иска- ***год. до окончателното им изплащане, както и сумата от 4 928.30 лева като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълните им предявени размери като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: