Решение по дело №2603/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 207
Дата: 21 май 2020 г. (в сила от 24 август 2021 г.)
Съдия: Весела Калчева Спасова
Дело: 20192330102603
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 207/21.5.2020г.

 

                                   гр. Ямбол, 21.05.2020 г.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА

с участието на секретаря Т. К. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело №  2603/ 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Подадена е искова молба от Н.Г.М. *** против К.Г.К. ***. В нея се твърди, че  ищецът е дал на ответника на 17.11.2017 г. в заем сумата 30 000 лв., със задължение да му я върне до 30.03.2018 г. Задължението обаче не е изпълнено. Ищецът твърди още, че е подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу  ответника. Заповедният съд е връчил заповедта по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК. От съда се иска да постанови решение, с което да установи, че ответникът по делото дължи на ищеца сумата от 10 000 лв. като част от цялото вземане в размер на 30 000 лв. и 1100 лв. мораторна лихва върху частично предявения иск за периода 01.04.2018 г. – 01.05.2019 г., ведно със законната лихва от 02.05.2019 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ ***/2019 г. на ЯРС. Иска се присъждане на разноските в настоящото производство и съдебните разноски в заповедното производство.

В с.з. искът се поддържа.

В срока за отговор ответникът чрез особения си представител оспорва сключването на договора и получаването от ищеца на сумата по заема – 30 000 лв., тъй като липсват писмени доказателства за това. Твърди се, че от данните по делото е видно, че ответникът повече от 10 години е с постоянен адрес в ***, т.е. няма данни да е бил в България и да се е срещал с ищеца. Направено е и възражение, че страните не са договорили задължение за лихва, поради което не се дължи мораторна лихва. 

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени ръкописно изготвени Заявление от К.Г.К. от 17.11.2017 г. и Разписка от същата дата, подписана от двете страни- от ищеца като предал сумата от 30 000 лв. и от ответника като получател. В заявлението се сочи, че К.Г.К., с посочени индивидуализиращи данни, вкл. номер на задграничен паспорт, издаден на 17.03.2016 г., е получил от ищеца сумата от 30000 лв. като заем, който се задължава да върне до 30.03.2018 г.

От заключението на вещото лице по счетоводната експертиза се установява, че размерът на мораторната лихва върху сумата 10 000 лв. за периода 1.04.2018 г. – 1.05.2019 г. е 1100 лв.

 Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесната сума, видно и от приложеното ч.гр.д. № ***/2019 г. на ЯРС. Ответникът не е намерен от заповедния съд на постоянния адрес в гр.Я. В справката от НБД за адресна регистрация е отбелязан настоящ адрес в *** от 2006 г. В Справката за актуално състояние на трудовите договори от НАП са вписани трудови договори от 2011 г. и 2014 г., които са прекратени.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр.чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно чл. 240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено.

Частичният иск е основателен. В случая вземането на ищеца произтича от реален договор, който е валиден и поражда претендираните с исковата молба правни последици-право на заемодателя да иска връщане на заетата сума.

Неоснователни са възраженията, че липсва писмен договор за заем, при необходимост от писмена форма за доказване с оглед размера на сумата. По делото са представени частни документи, съдържащи волеизявления на страните в тази насока. За бъде налице договор за заем, не е необходимо страните по него да озаглавят документа по този начин, достатъчно е от волеизявленията им, съдържащи се в него, да може да се установят основните елементи на сделката. В случая предоставянето на сумата в заем е изрично заявено, както и задължението за връщането й в определен срок.

Документите съобразно чл. 180 от ГПК се ползват с формална доказателствена сила- че волеизявленията изхождат от посочените в документите лица. Оспорването на автентичността им е оттеглено от особения представител.

Презумпцията за авторство не е оборена от обстоятелството, че ответникът има настоящ адрес (не постоянен, както твърди особеният представител) в *** от 2006 г. Това не е пречка да се завръща в България и да встъпва в различни правоотношения на нейната територия. За последното свидетелстват сключените и регистрирани в НАП трудови договори от 2011 г. и 2014 г. Сведенията, дадени от майка му като живуща на постоянния му адрес в гр.Я., която е отказала да получи съобщенията по делата, сочейки, че синът й живее в чужбина от 20 г., не опровергават релевантните факти, още повече, че майката е заинтересовано лице.

Поради това, въз основа на представените писмени доказателства може да се направи извод, че кредиторът реално е предоставил сумата от 30000 лв. Падежът на задължението за връщането й е изтекъл и вземането е изискуемо. Не са налице данни ответникът да е изпълнил задължението си по договора.

Следователно частичният иск като основателен следва да бъде уважен.

С оглед на това основателен е акцесорният иск за мораторни лихви, дължими поради забавата на длъжника. Искът следва да се уважи в предявения размер, съобразно заключението на вещото лице.

Неоснователни са възраженията на ответната страна, че тази лихва не се дължи, защото не е уговорена. В случая не се претендира възнаградителна лихва, каквато може да бъде договаряна според чл. 240 ал.2 ЗЗД, а се търси обезщетение за забавата на връщането на заетата сума, което е уредено в чл. 86 от ЗЗД, а не в разпоредбата, на която се позовава ответникът. Съгласно чл. 86 ал.1 изр.1, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Според ал.2 размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. Без значение е, как ищецът нарича лихвата –мораторна или законна, ръководейки се от буквата на закона. Правната теория и съдебна практика нарича тази законна лихва „мораторна”, закъснителна (напр. в т.4 на Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. по тълк. д. № 1/2004 г., ОСТК на ВКС). С оглед на това неуместни са били направените от пълномощника на ищеца уточнения на претенцията, че не се касае за мораторна, а за законна лихва. Съдът дължи произнасяне по първоначално предявения иск, тъй като не е налице нито изменение на обстоятелствата на иска, нито оттегляне или отказ от иска за период от време преди подаване на исковата молба. Претенцията е направена още със заявлението и е уважена от заповедния съд.

Тъй като от датата, следваща посочената в писмения документ крайна дата за връщане на заема, ответникът е изпаднал в забава, дължи обезщетение за това.

Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. Неоснователно е възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца -460 лв. за исковото производство и 400 лв. –за заповедното, които не надвишават минималните възнаграждения, определени в чл. 7 ал.2 т.4 и ал.7 от НМРАВ №1/2004 г.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство.

      Водим от горното ЯРС

                            

                                                     Р Е Ш И:

 

Приема за установено, че К.Г. ***, ЕГН **********, дължи на Н.Г.М. ***, ЕГН: **********, сумата от 10 000 лв. по Договор за заем от 17.11.2017 г., за която е предявен частичен иск от сумата 30 000 лв., 1100 лв.- мораторна лихва за периода 01.04.2018 г. –01.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 02.05.2019 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ ***/2019 г. на ЯРС.

ОСЪЖДА К.Г.К. *** да заплати на Н.Г.М. направените по заповедното производство разноски в размер на 622 лв..

ОСЪЖДА К.Г.К. *** да заплати на Н.Г.М. направените по делото разноски в размер на 1698,97 лв..

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.

                                        

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: