Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Варна,
...................2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на тринадесети октомври през
две хиляди и двадесета година в публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
секретар Ели Тодорова
като разгледа докладваното от съдия
Аракелян в. т. д. № 381/2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Подадени са две въззивни жалби, едната от
„Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, чрез юрк. Й.С. против решение № 73 от
21.01.2020 г., постановено по т. д. № 1148/2018 г. по описа на Варненския
окръжен съд, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Л.Л.Ц.,
сумите, както следва:
- 25 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
ищеца, вследствие на ПТП от 27.06.2015 г., причинено от Лъчезар Георгиев
Георгиев като водач на лек автомобил „Фиат Линеа“, с рег. № СА 1598 РМ,
застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
ведно със сумата от 882.02 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 19.03.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба,
на основание чл. 226, вр. с чл. 267 от КЗ и чл. 45от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД;
- в общ размер 22 343.91 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за
разходи за заместващо хормонално лечение с плазмен тестостерон, поради загубата
на единия тестис за период от 26 години след завеждане на исковата молба, в
размер на по 204.99 лева на тримесечие
за периода от м. 07.2018 г. до м. 08.2045 г., платими от първо до пето число от
първия месец на всяко тримесечие, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска;
- 177.79
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на част от изплатеното
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева за периода от
19.03.2018 г. до датата на плащането - 19.04.2018 г., както и сумата от
- 300.02
лева – обезщетение за забавено плащане на сумата от 30 000 лева,
представляваща част от платеното обезщетение за неимуществени вреди за периода
от 19.03.2018 г. до датата на плащането -23.04.2018 г..
Подадена е и въззивна жалба от Л.Л.Ц., чрез адв.
К.М. против горепосоченото първоинстанционно решение, в частта, с която са
отхвърлени исковете на жалбоподателя за осъждане на „Застрахователно дружество
ЕВРОИНС“ АД да заплати следните суми:
- 5 720
лева, представляваща разходи за периодични лабораторни изследвания на
плазмен тестостерон за период от 26 години от завеждане на исковата молба,
ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска;
- 2
396.16 лева, представляваща разходи за съпътстващи лечението с плазмен
тестостерон консумативи за период от 26 години след завеждане на исковата
молба, ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска;
- 72 286
лева, представляваща разходи за профилактика и лечение на ортопедичните
увреждания на ищеца за период от 26 години след завеждане на исковата молба,
ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска;
- 210.85
лева - лихва за забавено плащане на сумата от 22 160.32 лева,
представляваща заявена претенция от 21.03.2018 г. за плащане на обезщетение за
имуществени вреди, разходи за заместващо хормонално лечение с плазмен
тестостерон, за периода от 21.06.2018 г. до 23.07.2018 г., както и
- 275.03
лева - лихва за забавено плащане на сумата от 30 000 лева, представляваща
заявена претенция от 21.03.2018 г. за плащане на обезщетение за имуществени
вреди, разходи за профилактика и лечение на ортопедичните увреждания.
В жалбата, депозирана от Л.Л.Ц., чрез адв. К.М.
се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради
постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят навежда аргументи
за неправилност на извода на съда за недоказаност на разходите за периодични
лабораторни изследвания на плазмен тестостерон. Позовавайки се на събрания
доказателствен материал намира за установена необходимостта от извършването на
физиотерапия поне два пъти годишно. Сочи, че физиотерапевтичното лечение се
назначава от физиотерапевт, въз основа на поставена диагноза от специалист-ортопед.
Излага доводи за необходимостта от провеждане на адекватна системна физикална
терапия 2-3 пъти годишно или общо 45 дни на година доживот. От заключенията на
вещите лица, счита за доказани настъпването на бъдещите вреди. За неправилен
намира извода на съда за недоказаност на задължителното заплащане на разноски
във връзка с поставянето на инжекции с хормонозаместващия препарат „Небидо“. В
продължение посочва, че същият не се поема от здравната каса, както и че
съобразно доказаната нужда от хормонозаместителна терапия с тестостерон ще се
сторят разходи по изследване на нивата на тестостерона, за съпътстващи лечения
и други кръвни изследвания. Позовавайки се на съдебна практика намира, че на
обезщетяване подлежат вредите и пропуснатите ползи, които непременно биха
настъпили след увреждането. Моли за отмяна на решението в обжалваните отхвърлителни части. Претендира
заплащането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, изр. 2 от
ЗА. Прави доказателствено искане.
В законоустановения срок е депозиран писмен
отговор от страна на „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, чрез юрк. Й.С., в
който се излагат доводи за неоснователността на въззивната жалба. Позовавайки
се на съдебна практика намира за недопустимо присъждането на вреди за бъдещ период.
Излага доводи за неяснота относно възможността за настъпването на евентуалните
бъдещи дегенаративни ставни проблеми. Сочи, че липсват доказателства за сторени
разходи във връзка с балнеолечение в рамките на възстановителния период.
Позовавайки се на заключението на вещото лице, твърди, че необходимостта от
балнеолечение и физиотерапия зависят от конкретната симптоматика и ефекта на
лечението. Моли доказателственото искане да бъде оставено без уважение поради
преклудирането му. Моли за потвърждаване на решението в отхвърлителните му
части. Претендира разноски. Няма доказателствени искания.
В жалбата, депозирана от „Застрахователно
дружество ЕВРОИНС“ АД, чрез юрк. Й.С. се изгагат доводи за неправилност на
решението в обжалваните осъдителни части. Твърди, че е налице противоправно
поведение на пострадалия, изразяващо се в несъобразяване с безопасната за
движение скорост. За недоказана намира претенцията за заплащане на сумата от 22
343.91 лева, представляваща имуществени вреди за заместващо хормонално лечение
за плазмен тестостерон за периода от м. юли 2018 г. до м. август 2045 г..
Релевира доводи, че до настоящия момент е използван алтернативен препарат –
„Омнадрен“, а не тестостероновия препарат – „Небидо“. За неясно посочва
използването на „Небидо“, както и наличността на възможност за реимбурсация от
НЗОК. За неоснователни намира и акцесорните искове. Моли за отмяна на решението
в обжалваните осъдителни части. Претендира заплащането на разноски. Няма
доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран отговор от
страна на Людмил Л.Ц., чрез адв. К.М., в който се изгалат доводи за
неоснователността на въззивната жалба, подадена от насрещната страна. Сочи, че
в настоящото производство не могат да бъдат ценени събраните доказателства в
наказателното производство. За неоснователни намира доводите за неопределяне на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Посочва, че въззивникът
сам признава липсата на доказано съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия. Позовавайки се на съдебна практика счита, че на обезщетяване
подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят, като пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане. За доказани намира
претърпените вреди следствие на оперативното отстраняване на десен тестис и
неизбежната хормонозаместителна терапия за възстановяване на нивата на
тестостерона. Кредитирайки заключението на вещото лице намира, че лечението с
медикамента „Омнидрен“ не е препоръчително, както и че към настоящия момент
следва да бъде провеждано с медикамента „Небидо“. Моли за потвърждаване на
решението в обжалваната осъдителна част. Претендира разноски.
Първоинстанционното решение не е обжалваното в
осъдителната част относно присъденото обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 745,71 лева, поради което същото в сочената част е влязло в
законна сила.
Настоящият
съдебен състав намира, че въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни
страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално
допустими.
В
проведеното съдебно заседание на 13.10.2020 г., Людмил Ц., чрез адв. К.М.,
излага становище за основателността на исковете. Претендира заплащането на
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от
ЗА.
За
същото о. с. з. застрахователното дружество е редовно призовано, не се явява
представител. В писмена молба моли за отхвърляне на въззивната жалба на
насрещната страна и за уважаване на тази, депозирана от дружеството. Претендира
заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Възразява за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
След като
прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по
вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд
приема следната фактическа установеност:
По делото е безспорно установено между страните, че към датата на
процесното ПТП - 27.06.2015 г., лекият автомобил, управляван от Лъчезар Георгиев Георгиев е бил застрахован при „Застрахователно дружество „Евроинс““ АД за риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, респективно
налице са основания за ангажиране от страна на третото увредено лице, на
отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1, вр. чл. 267 от КЗ (отм. ДВ
бр. бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), вр. § 22 от КЗ, вр. чл.
45 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД.
Пред въззивната
инстанция страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на
застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност
и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;
настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността
на застрахователя. Съобразно разпоредбата на чл. 224, ал. 2 от КЗ (отм.) при
задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите застраховани са собственикът,
ползвателят, държателят на МПС, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия
по управление или ползване на МПС на законно основание. Процесното ПТП е
причинено от деликвента Лъчезар Георгиев Георгиев като водач на л. а. „Фиат Линеа“, с рег. № СА 1598 РМ, застрахован по риска
„Гражданска отговорност“ в „Застрахователно дружество „Евроинс““
АД поради което съобразно горепосочената разпоредба същият се
явява застрахован спрямо риска.
Установява се от
приетите по делото писмени доказателства – присъда № 5 от 12.01.2017 г., постановена
по НОХД № 5620/2016 г. по описа на Варненския районен съд, че Лъчезар Георгиев
Георгиев е признат за виновен за това, че на 27.06.2015 г. при управление на л.
а. „Фиат Линеа“, с рег. № СА 1598 РМ е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно: чл. 6, ал. 1 от ЗДвП и чл. 38, ал. 2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил пет средни телесни повреди на мотоциклетиста Л.Л.Ц.,
изразяващи се в: 1. счупване на лявата лъчева кост, обусловило трайно
затрудняване в движенията на лявата ръка за около 2-3 месеца; 2. счупване на три метакарпални кости на лявата
длан, обусловило трайно затрудняване в движенията на лявата ръка за около 3-4
месеца; 3. счупване на 1-ва метакарпална кост на дясната длан с увреждане и на
разгъващия мускул, обусловило трайно затрудняване в движенията на дясната ръка
за около 2-3 месеца при липса на усложнения в оздравителния процес; 4. счупване
на костите на тазовия пръстен /на таза/, обусловило затрудняване в движенията
на долните крайници за период от около 1,5 - 2 месеца; 5. загуба на десния
тестис /оперативно отстраняване/, следствие на катастрофата и травмата в
слабинната област, обусловило затрудняване на оплодителната способност по
смисъла на чл. 129 от НК /затрудняване във функцията на половите органи без
причиняване на детеродна неспособност/, като на основание чл. 343, ал. 1, б.
„б“,вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, вр. с чл. 78 а от НК е освободен от наказателна
отговорност като му е наложено административно наказание – глоба от 2 000
лева.
Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК е изключена
преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с
влязлата в сила присъда, елементите от фактическия състав на престъплението, за
което е наложено наказание на виновния водач. Следователно влязлата в сила
присъда се зачита при настоящото разглеждане на спора относно гражданските
последици от престъпното деяние – установени са противоправността,
причиняването на вредата и вината на водача като елементи от престъпния
фактически състав. С присъдата съдът е приел, че е налице и причино-следствена
връзка между травматичните увреждания, получени при ПТП и настъпилите
увреждания. В конкретния случай вредата е елемент от състава на деянието, има
сила на присъдено нещо и съответно гражданския съд е длъжен да се съобрази с
нея.
Възраженията във въззивното производство, съответно
спорните по делото въпроси касаят правилното приложение на принципа за
справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД, за наличието на съпричиняване от страна
на пострадалия и определянето на степента му, както и за доказаността за
настъпването и възмездяването на бъдещите вреди. В този предметен обхват следва
да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр. 2 от ГПК.
В производството не се оспорва заплащането от страна
на ответното дружество обезщетение в размер на 50 000 лв. за неимуществени
вреди и 3 722,84 лв. за имуществени вреди.
В производството са приети медицински документи
–епикризи, биопсия, хормонални анализи, спермограми, магнитен резонанс, кръвни
изследвания, медицински становища и други. Същите са взети предвид при
изготвянето на експертизите по делото.
От съдържанието на съдебно-психиатричната експертиза
/л. 161/, заключението, по която съдът кредитира като обективно, компетентно
дадено и съответстващо на останалия събран доказателствен материал, неоспорено
от страните, се установява, че следствие на травматичните уреждания е развил
симптомите на Разстройство в адаптацията код F 43.2, като клинично значимата изява по него е продължила около три-четири месеца
след датата на инцидента. Вещото лице е посочило, че освидетелстваният не е
развил психични заболявания, има нормалпсихологични страхове, свързани с
последиците от уврежданията, в това число и дали ще има други деца.
В първоинстанционното производство е назначена
съдебна-автотехническа експертиза /л. 182/, заключението, по която съдът
кредитира като обективно, компетентно дадено и съответстващо на останалия
събран доказателствен материал и неоспорено от страните. От същото се
установява, че след навлизането на л. а. в платното за движение посока център,
л. а. спира в крайната лява лента и предприема пресичане на платното за
движение в посока от лявата към дясната лента, като попада в траекторията на
движещия се в нея мотоциклет. Мотоциклетът се e ударил в задна дясна част на автомобила, като водачът
на мотоциклета изхърча, преминава над автомобила и преустановява плъзгането си
на 21.60 метра от мястото на удара. Скоростта на мотоциклета преди и в момента
на удара в 53.32 км./ч., тази на л. за. преди удара – 23.47 км./ч., опасната
зона на спиране на мотоциклета – 32.41 м., а тази на л. а. – 9.37 м.. Вещото
лице посочва, че водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност да
извърши безопасно спиране или заобикаляне на лекия автомобил. Водачът на л. а.
е имал пряка видимост от около 100 метра, възможност да възприеме движещия се
мотоциклет и да го пропусне.
От съдържанието на комплексната съдебно-медицинска
експертиза /л. 199/, се установява, че ищецът следствие на процесното ПТП е
получил следните увреждания: счупване на лявата лъчева кост; счупване на 3,4 и
5 метакарпални кости закрито вляво; счупване на 1 метакарпална кост закрито
вдясно; травматично скъсване на симфизата; комоцио; счупване на левия
хоризонтален израстък и на десния ставен израстък на V поясен прешлен; фрактура
на ляво крило на кръстна кост; фрактура на горен десен клон на лонна кост в
основата; фисура/спукване/ на дясна седалищна кост; счупване на шийката на
дясна скочна кост; контузия на долната част на корема; посттравматична атрофия
на десен тестис, наложила оперативно отстраняване. Възстановителният период е
продължил около 4-5 месеца, като към момента е затруднено бързото ходене и
следва да ограничава големи физически натоварвания. Възможно е да се развият
по-рано дегенеративни промени в гривнената и глезенни стави и в ставите на пети
лумбален прешлен, които да доведат до болки и ограничаване на движенията.
Според вещото лице към настоящия момент ищецът не се нуждае от активно лечение
на последиците от травматичните увреждания. Посочили са, че загубата на единия
тестис е влошило оплодителната способност, като е необходимо тестостероновото
лечение до 60 -годишна възраст, на всеки 10-12 седмици с тестостеронов препарат
– „Небидо“, както и периодични лабораторни изследвания. Една ампула от същия била
на стойност от 204.99 лева. Вещото лице ендокринолог е посочило, че по време на
заместителното лечение следва да се проследяват нивата на тестостерона на всеки
8-10 седмици през първата апликация, после на 3-6 месеца през първата година и
на 6-12 месеца след това.
От заключението по допълнителната съдебно-медицинска
експертиза /л. 291/, се установява, че е препоръчително пострадалият да
използва тестостероновия препарат „Небидо“, който не се поема от НЗОК. Вещото
лице е посочило, че вариант № 2 по съдебно-оценителната експертиза е удачен с изключение на вкл.
в него спермограма на всеки 9 месеца, която следва да се назначава само по
лекарска преценка.
От заключението на вещото
лице по повторната съдебно-медицинска експертиза се установява, че на този етап
оздравителният процес на травматичните увреждания в областта на горните
крайници, гръбначния стълб и таза и завършил с действителни усложнения, но
задоволителна функция, която може да бъде нарушена от евентуални бъдещи
дегенеративни ставни промени. Лечението на асептичната некроза на скочната кост
изисква системни прегледи, медикаментозно лечение, образни изследвания, като
прогнозата като цяло е лоша и следва да се избягва физическо натоварване. Следва
да се осъществява системна физиотерапия, комплексно медикаментозно лечение, при
нужда болнично лечение, като не е изключена възможността от бъдещо оперативно
лечение. Оздравителният процес на травматичните увреждания е завършен. Физиотерапия,
балнеолечение и други процедури могат да се осъществяват, ако се проявят
симптом, като предварително не може да се посочи, че годишно трябва да се
правят определени процедури. Препоръчително е провеждането на физиотерапия поне
два пъти годишно с различни видове лъчения – ултразвук, нискочестотни,
високочестотни и др. Вещото лице заявява, че дегенеративните процеси протичат
нормално с остаряването.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза се установява, че през първите две/три години след
уврежданията е задължително провеждането на 3 курса физиотерапия годишно, след
този период следва да се провежда еднократно годишно. Отлагането във времето на
оперативни интервенции зависи от провеждането на адекватна системна физикална
терапия от 2-3 пъти годишно за по 10-15 дни. Съобразно заплащанията от НЗОК,
пострадалият за първите 2 -3 години следва да доплати между 3 и 8 дни за
първите два курса и напълно да плати 10-15 дни за трети курс, като след това за
годишното балнолечение разходите да между 300 лева и 3 000 с настаняване и
храна.
В първоинстанционното производство е допуснатата и
съдебно-оценителна експертиза. От заключението се установява, че общата
стойност на разходите за прилагане на препарата „Небидо“ до навършване на
60-годишна възраст, както и разходите за изследвания за периода са общо 24 571.31
лв. с вкл. изследване на СУЕ и Free ПСА и 24 149.51 лв. без тези показатели. От допълнителното заключение по съдебно-оценителната
експертиза /л. 309/ се установява, че стойността за физиотерапия и рехабилитация
за 26 години е 72 286.76 лв. след приспадане на полагащото се заплащане от
НЗОК за първите 14 дни.
По делото са разпитани
свидетелите Мая Цветкова /майка на ищеца/ и Николай Георгиев Георгиев /приятел
на ищеца/. От показанията им се установява, че пострадалият след инцидента бил
в шокова зала, пищял от болка, целите му ръце били изпотрошени, целият бил
подут и в рани. Лекарите шинирали и двете ръце. Глезенът му бил също с открита
рана, която зараснала от само себе си. Имал две фрактури и по прешлените.
Оперирали ръцете му и поставили 5 или 6 пирона и планка. Поради кръв в урината
10 дни бил с катетър. Около 2-3 седмици бил в болницата. След това бил
абсолютно неподвижен, като грижи за него полагала майка му и приятелите му.
След 20-тия ден започнали да го обръщат на една страна. Постепенно е започнал
да се изправя с патериците. Ходил е на рехабилитация всеки ден в продължение на
15-20 дни в санаториума на МВР в „Дружба“, където правил упражнения в басейна с
рехабилитатор. След това възстановяването му продължило с физиотерапия в дома.
Есента след инцидента поради болки в единия тестис се установило, че същият е
вдигнат в ингвиналния канал, поради което е следвало да се извади. След
операцията синът й плакал с глас, като след спермограма се установило, че и
другият тестис е засегнат, поради което било предписано тестостероново лечение
с инжекции на 3 или 4 месеца. Ходил на физиотерапия и балнеолечение в Павел
баня. Близо година ходил с две патерици, като след това с една. Имал страхове
при шофирането и за личния си живот. Когато закъснеел с приема на инжекцията
спирала да му расте брада, падало либидото му и започвал да качва килограми. В
момента пътувал и бил помощник – капитан. Ходел нормално, но не тичал. При
удара от задната страна е летял 20-30 метра преди да падне, таксиметровият
шофьор му е отнел предимството. Станал е по-затворен, притеснявал се за
натоварванията в работата м и, сънувал кошмари.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
състав на съда достига до следните правни изводи:
В първоинстанционното производство са предявени
обективно и субективно съединени искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. с
чл. 45 от ЗЗД.
За да възникне отговорността на застрахователя, следва
да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1) наличие на деликт при
съответното авторство, 2) противоправност, 3) вина, 4) наличие на валидно
застрахователно правоотношение между причинителя Лъчезар Георгиев Георгиев и „Застрахователно
дружество „ЕВРОИНС” АД по застраховка „Гражданска отговорност“, 5) настъпването
на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на
застрахователя.
По отношение на претенцията за неимуществени вреди,
съдът счита, че понятието „справедливост“, съгласно даденото с ППВС № 4/64 г.,
задължително за съдилищата разяснение, не е абстрактно понятие, поради което не
предпоставя хипотетичен размер на дължимото в хипотезата на неимуществени
вреди, причинени от деликт обезщетение, а всякога свързано с преценката на
определени, конкретно съществуващи обстоятелства, както и с общественото
разбиране за същото, на даден етап на развитие на самото общество.
Следователно, за да удовлетвори така въведения с чл. 52 от ЗЗД критерий за
справедливост, обезщетението за възмездяване претърпените от деликт морални
вреди трябва да е съразмерно с техния действителен размер, който е обусловен,
както от тежестта, характера, продължителността и интензитета на конкретното
неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената
относима съдебна практика /Решение № 25 от 17.03.2010 г., постановено по т. д.
№ 211/2009 г., II т. о. на ВКС, Решение № 93 от 23.06.2011 г., постановено по
т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК на ВКС, Решение № 189 от 04.07.2012 г.,
постановено по т. д. № 634/2010 г., II т. о., ТК на ВКС и Решение № 111 от
01.07.2011 г., постановено по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК на ВКС и др./.
По възражението за съпричиняване
на вредоносния резултат, съдът намира следното:
За определяне наличието и степента на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна увреденото при ПТП лице е от значение
съществуването на причинна връзка между поведението на последното и
противоправното поведение на водача на увреждащото МПС и въз основа на същата да
се определи обективния му принос. Съобразно дадените указания в т. 7 от ППВС №
17/1963 г. и т. 7 от ТР № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС, постановено по т. д. №
1/2014 г., ОСТК, съпричиняване е налице, когато пострадалият е допринесъл с
поведението си за противоправния резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.
2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата
изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения като
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Дали
поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането,
подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
В съдебната практика се приема, че изводът за наличие
на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не може да почива на
предположения, а е необходимо по безспорен начин да бъдат доказани конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е допринесъл за
осъществяване на вредоносния резултат /създал е условия или е улеснил
настъпването му/ /така Решение № 206 от 12.03.2010
г., постановено по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК по описа на ВКС, Определение № 518 от 15.11.2019 г., постановено по т. д. № 1501/2019 г., I
т. о., ТК по описа на ВКС и др./.
От заключението по назначената съдебно-автотехническа
експертиза, която съдът кредитира, като обективно и компетентно дадена, се
установява, че пострадалият е управлявал мотоциклета с 53.32 км./ч., опасната
му зона за спиране с 32.41 метра и не е имал техническа възможност да извърши
безопасно спиране или заобикаляне не лекия автомобил, който е нарушил правилата
на движението при възприемане на маневрата обратен завой. С оглед на горното и
доколкото възражението за съпричиняване не може да почина на предположения,
следва да се приеме, че вредоносният резултат не е във връзка с поведението на
пострадалия, а с това на деликвента, поради което възражението се явява
неоснователно.
По повод на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
застрахователното събитие, ведно със законна лихва за забава от депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане, настоящият съдебен състав съобрази
следното:
В производството е безспорно заплащането на
обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя преди депозиране на
исковата молба в размер на 50 000 лева. Спорна е дължимостта на
претендираното обезщетение до 75 000 лева.
В настоящия случай, пострадалият е мъж, към датата на
ПТП 27.06.2015 г. е на 31-годишна възраст, в добро физическо здраве, неженен,
без деца. В резултат от настъпилото застрахователното събитие е проведеното
болнично лечение и извънболнично лечение, продължило около 4-5 месеца. Първия
месец бил абсолютно неподвижен, не можел да се обслужва сам, като за период от 1
година било затруднено и придвижването му. От представените медицински
документи и заключенията по допуснатите съдебно-медицински експертизи, се
установява, че пострадалият е получил следните увреждания: счупване на лявата
лъчева кост; счупване на 3,4 и 5 метакарпални кости закрито вляво; счупване на
1 метакарпална кост закрито вдясно; травматично скъсване на симфизата; комоцио;
счупване на левия хоризонтален израстък и на десния ставен израстък на V поясен
прешлен; фрактура на ляво крило на кръстна кост; фрактура на горен десен клон
на лонна кост в основата; фисура/спукване/ на дясна седалищна кост; счупване на
шийката на дясна скочна кост; контузия на долната част на корема;
посттравматична атрофия на десен тестис, наложила оперативно отстраняване.
Проведени са няколко оперативни интервенции. От свидетелските показания са
видни бавните темповете на възстановяване, както и претърпените болки и
дискомфорт при раздвижването. Макар и вещото лице да е приело, че е приключил
оздравителният процес, е ограничено движението на лявата гривнена става и дясната глезенна става и е
нарушена възможността за бягане или бързо вървене. От свидетелските показания
се установява също, че пострадалият изпитва затруднения при изпълнение на
трудовите си задължения поради необходимостта дълго време да стои изправен. От
заключението по съдебно-психиатричната експертиза се установява, че
пострадалият е психически здрав, макар следствие на ПТП да е изпитвал страх за
бъдещето и социална изолация и да е развил симптомите на разстройство в
адаптацията за период от около 3-4 месеца след инцидента.
В допълнение, съобразявайки от една страна, възрастта
на пострадалия, липсата на деца към момента на ПТП и страховете му в тази
насока, степента на уврежданията, внезапността на настъпване на инцидента, интензивността
на болките, които е понесъл, периода на хоспитализация, времето за
възстановяване, необходимостта от евентуална тестостеронова терапия, ограниченията
за физическо натоварване, икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, настоящият състав намира, че размерът на справедливото обезщетение
за претърпените от Л.Л.Ц. неимуществени вреди е в размер на 75 000 лева, поради
което исковата претенция за заплащане на допълнителната сума от 25 000
лева, се явява основателна.
По отношение
на претенцията за имуществени вреди,
настъпили в периода след депозиране на
исковата молба, настоящият съдебен състав, намира следното:
В относимата съдебна
практика на касационната инстанция е прието, че периодично обезщетение за
следващ влизане в сила решението период се дължи до настъпване на предвидените
в закона основания за прекратяването или изменението му. Вредите, макар и за
бъдеще време, не се предполагат, а следва да бъдат установени и няма пречка
това да бъде сторено, когато се касае и за увреждания, които със сигурност ще
настъпят в имуществената сфера на пострадалия. Възможно е във времето, с оглед
промяна в обстоятелствата, някои от тях да отпаднат или да се прибавят нови, както
и да се промени размера на имуществената вреда. Тези нови обстоятелства могат
да послужат като основание за изменение размера на вече присъденото обезщетение
/така Решение № 153 от 02.06.2011 г., постановено по гр. д. № 526/2010 г. по
описа на ВКС, Решение № 317 от 01.07.2011 г., постановено по гр. д. № 1553/2010
г. по описа на ВКС, Решение №155 от 22.02.2010 г., постановено по гр. д.
№3836/2008 г. по описа на ВКС, Определение № 713 от 09.12.2015 г., постановено
по ч. т. д. № 2004/2015 г. по описа на ВКС и Определение № 600 от 04.07.2013 г.,
постановено по т. д. № 32/2013 г. по описа на ВКС/. Нещо повече съобразно
приетото в Решение № 95 от 29.09.2009 г., постановено по т. д. № 355/2009 г. по
описа на ВКС, проявлението на вредите напред във времето не ги прави бъдещи
вреди, доколкото те вече са се проявили и обективирали към момента на
настъпване на вредата. С оглед на горното, следва да се приеме, че подлежат на
обезщетяване и бъдещи вреди, стига тяхното настъпване да е сигурно, а размерът
– установим.
В случая пострадалият
е предявил иск за пълно обезщетение на бъдещите имуществени вреди, поради което
съдът следва да вземе предвид вече настъпилите вреди и медицинската прогноза
относно лечението им.
По иска за заплащане на сумата в общ размер на
22 343.91 лева, представляваща имуществени вреди за тестостероновото
лечение за периода от м. 07.2018 г. до м. 08.2045 г., платима от по 204.99 лева
на всяко първо до пето число на тримесечието, съдът формира следните изводи:
От заключението по назначените съдебно-медицинските
експертизи и съдебно-оценителните експертизи, се установява, че следствие на
оперативното отстраняване на десния тестис е необходимо провеждането до
тестостероново лечение с препарата „Небидо“ до полово активната възраст
/навършване на 60-години/ за подобряване на оплодителната способност, но и
поддържане на добрия мускулен тонус, добро общо състояние и метаболитни
показатели. Настъпването на вредите, състоящи се в разходи за закупуване на горепосочения
препарат, съставлява сигурно събитие, а размерът им е установим, като равностойността
им се установява от приетите експертизи.
За периода от м. 07.2018 г. до м. август 2045 г.
препаратът при тримесечен прием и единична цена от 204.99 лева, възлиза на
22 343.91 лева. Съобразно доказаното настъпване на бъдещите имуществените
вреди и определения в производството размер, следва да се приеме, че искът за
заплащане на сумата от 22 343.91 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, платима на 109 пъти по 204.99 лева от всяко първо до пето
число на тримесечието е основателен, ведно със законната лихва за забава за
същия период върху всяка просрочена вноска.
Вън от горното и само за пълнота на изложението следва
да се посочи, че доводите на застрахователното дружество за използване на
тестостероновия препарат „Омнадрен“ от пострадалия, са неоснователни. Макар и в
производството да е представена фактура за закупуването му, изрично вещото лице
е посочило, че лечението към настоящия момент е осъществявано с препарата
„Небидо“, който е съвременен, има по-малко странични ефекти и се прилага на
по-големи интервали.
По повод на иска за
заплащане на сумата в размер на 5 720 лева, представляваща имуществени
вреди за периодични изследвания на плазмен тестостерон /спермограма/:
Настоящият съдебен състав, кредитира заключението на
вещото лице по допълнителната съдебно-оценителна експертиза /л. 291/ в отговор
на поставения въпрос № 4. В същото е посочено, че изследванията за спермограма
не е необходимо да бъдат извършвани на всеки девет месеца, а само при нужда и
по лекарска преценка. В о. с. з. от 06.11.2019 г. експертът посочва, че в
протоколите за тестостероновото лечение, както и в международните предписания
липсва изискване спермограмата да се прави на всеки девет месеца. Вещото лице е
посочило също, че лечението не почива непременно да данните от спермограмата,
доколкото нивата на тестостерона се измервали в кръвта /л. 213 гръб/. С оглед
на горното и предвид липсата на сигурност за настъпване на вредите, искът за
заплащане на сумата в размер на 5 720 лева /по 220 лева годишно/ е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска за заплащане
на сумата в размер на 2 396.16 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди за разходи за консумативи, съпътстващи тестостероновото лечение:
В исковата молба, уточнението към нея и допълнителната
искова молба се претендира заплащането на разходи във връзка за медицински
консумативи във връзка с тестостероновото лечение с препарата „Небидо“ за
период от 26 години, в размер на 2 396.16 лева, изчислен по 23.04 лева за
всяка манипулация с препарата. Такива медицински консумативи не са изследванията
на ПКК, ПСА, тестостерон и кръвните изследвания, една част от които се покриват
от НЗОК /съобразно заключението на вещото лице д-р Бояджиева, дадено по
допълнителната съдебно-медицинска експертиза - л. 291/.
Едва в заключението по допълнителната
съдебно-медицинска експертиза са конкретизирани консумативите за
тестостероновата терапия, а именно - напоен със спирт памучен тампон,
спринцовка и игла /л. 291/. В производството не е категорично доказано, че
ищецът ще претърпи бъдещи имуществени вреди следствие на закупуването на консумативи
във връзка с лечението с препарата. С оглед на горното, предвид липсата на
сигурност за настъпване на вредите, следва да се приеме, че разглежданият иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Само за пълнота на изложението, съдът намира за
необходимо да посочи, че във фактура № ********** от 30.01.2017 г., послужила
за определяне на размера на исковата претенция в тази част, освен консумативите
– игла и спринцовка е посочен препаратът „Омнадрен“, който не следва да се
взема предвид доколкото в производството се установи, че тестостероновото
лечение е извършвано и следва да продължи да бъде извършвано с препарата
„Небидо“.
По повод на иска за
заплащане на обезщетение за бъдещи имуществени вреди в размер на сумата от
72 286 лева, представляваща разходи за профилактика и лечение на
ортопедичните увреждания за период от 26 години след исковата молба, настоящият
съдебен състав, съобрази следното:
От заключението по съдебно-медицинските експертизи /л.
207 и л. 250/, вещите лица са посочили, че към настоящия момент ищецът не се
нуждае от активно системно лечение на последиците от травматичните увреждания, като
е достатъчно да избягва големи физически натоварвания. Уточнили са, че оздравителният
процес е приключил, като не може да се установи дали дегенеративните промени
могат да настъпят по-рано от обичайното. В о. с. з. от 13.03.2019 г., вещото
лице д-р Манчев е посочил, че профилактиката се изразява в това да не бяга и да
не натоварва много лявата си гривнена става, като не е необходима
кинезитерапия. Експертът е посочил, че балнеолечение или физиопроцедурите не са
препоръчителни, ако няма оплаквания, защото могат да доведат до оток в областта
на коренчетата и да се предизвика болков синдром. Балнеолечението не е
задължително да се провежда всяка година. Вещото лице д-р Тодоров посочва, че
през първите 2- 3 години е задължително провеждането на 3 курса физиотерапия
годишно, а след това по веднъж годишно. В о. с. з. от 06.11.2019 г. същият излага,
че планът е примерен и представлява златен стандарт, като не е обусловен от
конкретиката в случая. Вещото лице д-р Тодоров, пояснява също, че липсва
планиран периодичен контрол, доколкото изследванията се правят след появата на
клинични индикации /влошаване/ и след назначаването им по преценка от
специалист.
С оглед на горното, доколкото не може по категоричен
начин да се установи сигурността за настъпване на евентуалните бъдещи
имуществени вреди във връзка с ортопедичните увреждания, настоящият съдебен
състав намира иска за неоснователен.
Вън от горното и само за пълнота на изложението следва
да се посочи, че остава непреградена възможността за възмездяване на вредите
при настъпването на екцес.
По исковете за
заплащане на законна лихва за забава, съдът намира следното:
Претендира се заплащане на сумата в размер на 177.79
лева, представляваща законна лихва за забава върху част от платеното обезщетение
за неимуществени вреди от 20 000 лева за периода от 19.03.2018 г. до датата
на плащането 19.04.2018 г.. Видно от представеното писмо от 19.03.2018 г. /л.
80/, застрахователното дружество е уважило молбата за изплащане на
горепосоченото обезщетение, като от извлечението за плащане се установява, че
сумата от 20 000 лева, е платена от застрахователното дружество на
19.04.2018 г. /л. 87/. С оглед на горното и съобразно служебно извършени
изчисления въз основана на апис –калкулатор, се установява, че акцесорният иск
за заплащане на сумата от 177.79 лева
е основателен.
Настоящият съдебен състав намира за основателен и
предявения акцесорен иск за заплащане на законна лихва за забава от 300.02 лева, върху платеното
обезщетение за неимуществени вреди за периода от отговора на застрахователя –
19.03.2018 г. /л. 80/ до датата на плащането им – 23.04.2018 г. /л. 87/, съобразно
представения отговор, банковото извлечение и извършените изчисления.
Предявен е и акцесорен иск за заплащане на законна
лихва за забава в размер на 882.02 лева върху сумата от 25 000 лева,
представляваща част от заявената, но неплатена сума по първоначална претенция
за обезщетение за неимуществени вреди за периода от 19.03.2018 г.
/уведомлението на застрахователя – л. 87/ до датата на предявяване на
исковата молба - 23.07.2018 г.. С оглед
на горното, искането се явява доказано в предявения размер, поради което следва
да бъде уважено.
Претендира се заплащането на законна лихва за забава
от 210.85 лева, върху сумата от 22
160.32 лева, представляваща заявена претенция от 21.03.2018 г. за плащане на
обезщетение за имуществени вреди, разходи за заместващо хормонално лечение с
плазмен тестостерон, за периода от 21.06.2018 г. до 23.07.2018 г., както и
законна лихва за забава от 275.03 лева
върху сумата от 30 000 лева, представляваща заявена претенция от 21.03.2018г.
за плащане на обезщетение за имуществени вреди, разходи за профилактика и
лечение на ортопедичните увреждания. Съобразно неоснователността на исковите
претенции за заплащане на обезщетение за имуществени вреди във връзка с
лечението с плазмен тестостерон, както и за тези за профилактика и лечение на
ортопедичните увреждания, следва да се приемат за неоснователни и заявените във
връзка със същите акцесорни претенции за заплащане на горепосочените суми.
С оглед неоснователността и
на двете въззивни жалби, направените за настоящата
инстанция разноски остават върху страните по начина, по който са направени.
Предвид гореизложеното, решението на
първоинстанционния съд в обжалваните части е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 73 от 21.01.2020 г., постановено по т. д. № 1148/2018 г. по
описа на Варненския окръжен съд, в
частта, с която „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД е осъдено да заплати на Л.Л.Ц., сумите както следва:
- 25 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца,
вследствие на ПТП от 27.06.2015 г., причинено от Лъчезар Георгиев Георгиев като
водач на лек автомобил „Фиат Линеа“, с рег. № СА 1598 РМ, застрахован при
ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
сумата от 882.02 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 19.03.2018 г. до
датата на предявяване на исковата молба, на основание чл. 226, вр. с чл. 267 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД;
- в общ размер 22
343.91 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди за разходи за
заместващо хормонално лечение с плазмен тестостерон, поради загубата на единия
тестис за период от 26 години след завеждане на исковата молба, в размер на по 204.99 лева на тримесечие за периода
от м. 07.2018 г. до м. 08.2045 г., платими от първо до пето число от първия
месец на всяко тримесечие, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска;
- 177.79 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на част от изплатеното
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева за периода от
19.03.2018 г. до датата на плащането - 19.04.2018 г., както и сумата от
- 300.02 лева
– обезщетение за забавено плащане на сумата от 30 000 лева, представляваща част
от платеното обезщетение за неимуществени вреди за периода от 19.03.2018 г. до
датата на плащането -23.04.2018 г., както и
в частта с която са отхвърлени
исковете на Л.Л.Ц. за осъждане на Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД да му заплати
следните суми:
- 5 720 лева,
представляваща разходи за периодични лабораторни изследвания на плазмен
тестостерон за период от 26 години от завеждане на исковата молба, ведно със
законната лихва от деня на предявяване на иска;
- 2 396.16 лева,
представляваща разходи за съпътстващи лечението с плазмен тестостерон
консумативи за период от 26 години след завеждане на исковата молба, ведно със
законната лихва от деня на предявяване на иска;
- 72 286 лева,
представляваща разходи за профилактика и лечение на ортопедичните увреждания на
ищеца за период от 26 години след завеждане на исковата молба, ведно със
законната лихва от деня на предявяване на иска;
- 210.85 лева
- лихва за забавено плащане на сумата от 22 160.32 лева, представляваща заявена
претенция от 21.03.2018 г. за плащане на обезщетение за имуществени вреди,
разходи за заместващо хормонално лечение с плазмен тестостерон, за периода от
21.06.2018 г. до 23.07.2018 г., както и
- 275.03 лева
- лихва за забавено плащане на сумата от 30 000 лева, представляваща заявена
претенция от 21.03.2018 г. за плащане на обезщетение за имуществени вреди,
разходи за профилактика и лечение на ортопедичните увреждания.
Първоинстанционното решение е влязло в законна сила в
необжалваната осъдителната част относно присъденото обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 745,71 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му, по
реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.