Р Е Ш Е Н И Е № 260057
гр.Пловдив, 30.10.2020г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, II търговски състав, в открито заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева в. т. дело № 436/2020г. по описа на същия съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.613а ал.1 от ТЗ във вр. с чл.
632 ал.4 от ТЗ.
То е образувано по въззивна жалба на Н. – гр. С., ул. „К.Д.“
№52 против Решение №226 от 01.06.2020г., постановено по т.д. №710/2018г. по
описа на Окръжен съд - П., с което е прекратено производството по несъстоятелност
на „К.“ АД – с. В., общ. К., обл. П., ЕИК ***,
прекратено е действието на общата възбрана върху имуществото на дружеството и е
постановено заличаване на търговеца от търговския регистър.
Жалбоподателят моли обжалваното решение да бъде отменено
като неправилно, а делото да се върне на Окръжен съд – П. за продължаване на
съдопроизводствените действия чрез възобновяване на производството по
несъстоятелност с оглед откритото имущество и предплащане на определените
разноски.
Ответникът по въззивната жалба„К.“ АД / в
несъстоятелност/ – с. В., общ. К., обл. П., ЕИК ***
не взима становище п.нея.
Кредиторът И.а. „Г.и.по т.“*** изразява становище за
неоснователност на жалбата.
П.ският апелативен съд, след
като обсъди Н.равените оплаквания във връзка с
обжалвания акт намира следното.
Частната жалба е процесуално допустима.
Подадена е по пощата на 11.06.2020г. - в едноседмичен срок,
считано от вписване в търговския регистър на постановеното решение, което е
сторено на 04.06.2020г. Подадена е от кредитор в производството по
несъстоятелност, който има правен интерес от обжалването. Атакува се валиден и
допустим, и подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
По основателността на нъззивната
жалба, съдът съобрази следното:
С решение №111 от 01.03.2019г. по т.д. № 710/2018г. по
описа на ОС – П. е обявена неплатежоспособността на „К.“ АД – с. В., общ. К., обл. П., ЕИК *** и е определена началната и дата, открито е
производство по несъстоятелност на „К.“ АД – с. В., общ. К., обл. П., ЕИК ***, обявено е дружеството в несъстоятелност,
постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството,
постановено е прекратяване на дейността на предприятието на „К.“ АД – с. В.,
общ. К., обл. П., ЕИК *** и е спряно производството
по несъстоятелност. Със същото решение е определена сумата 6 000 лева за
разноски в производството по несъстоятелност на „К.“ АД и е указано на
кредиторите, че в едногодишен срок могат да поискат възобновяване на
производството при предплащане на тези минимални разноски. Решението е обявено
по партидата на „К.“ АД в търговския регистър на 05.03.2019г.
С Решение №226 от 01.06.2020г., постановено по т.д.
№710/2018г. по описа на Окръжен съд - П., е прекратено производството по
несъстоятелност на „К.“ АД – с. В., общ. К., обл. П.,
ЕИК ***, прекратено е действието на общата възбрана върху имуществото на
дружеството и е постановено заличаване на търговеца от търговския регистър. В
мотивите си съдът е приел, че в едногодишния срок от обявяване на решението по
чл.632 ал.2 в търговския регистър, който е изтекъл на 05.03.2020г., никой
кредитор не е предплатил определените от съда разноски.
С молба вх. №8044 от 09.03.2020г., за която е отбелязано,
че е получена по пощата с клеймо на дата на изпращане – 05.03.2019г. – Н. – гр.
С. в качеството си на кредитор на „К.“ АД с публични вземания, произтичащи от
Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО вх. №*** за 2014г. и Годишна
данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО вх. №***за 2016г., е поискал възобновяване
на производството по несъстоятелност на „К.“ АД и готовност за предплащане на
определените разноски, а на 09.07.2020г. сумата за разноски действително е
предплатена.
С разпореждане №2776/10.03.2020г. съдът е разпоредил, че
с решението си – решение №111 от 01.03.2019г. по т.д. № 710/2018г. по описа на
ОС – П. – е определил сумата 6 000 лева за разноски в производството по
несъстоятелност на „К.“ АД за предплащане в едногодишен срок, който срок е
изтекъл, считано от обявяването му в търговския регистър. Посочил е, че
вземанията на длъжника, описани в молбата за възобновяване на производството
като дълготрайни финансови активи в размер на 57 000 лева не представляват
налични средства в масата на несъстоятелността. След тези мотиви липсва някакво
указание до молителя. По повод постъпилата на 09.07.2020г. молба от Н., с която
се представят доказателства – платежно нареждане от 03.07.2020г. за предплатени
разноски, е разпоредено молбата да се докладва за разглеждане след приключване
на производството по обжалване на решението от 01.06.2020г.
Настоящата инстанция намира, че молбата вх. №8044 от
09.03.2020г. на Н. валидно сезира съда с искане за възобновяване на
производството по несъстоятелност на „К.“ АД. Това е така по следните
съображения: решение №111 от 01.03.2019г. по т.д. № 710/2018г. по
описа на ОС – П. е обявено в търговския регистър на 05.03.2019г. Едногодишният
срок изтича на 05.03.2020г. Видно от приложения към молбата плик, с който тя
е получена в деловодството на съда,
молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност на „К.“ АД с изх.
№24-15-787 /05.03.2020г. е подадена на 05.03.2020г. Съгласно чл.62 ал.2 от ГПК
срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по
пощата.
След
постановяване на решение №111 от 01.03.2019г. по т.д. № 710/2018г. по описа на ОС – П. за
спиране на производството по несъстоятелност на „К.” АД /в несъстоятелност/,
вписано в търговския регистър на 05.03.2019 г., в рамките на едногодишния
преклузивен срок по чл.632, ал.2 ТЗ е постъпило искане от Н. за
възобновяване на производството. В това искане кредиторът е изразил становище за установено имущество,
което може да бъде осребрено и което е достатъчно за покриване на разноските и
евентуално – за удовлетворяване на публични вземания. Към това имущество Н. не
визира само вземанията на длъжника в размер на 57 000 лева, но и
регистрирания – съобразно удостоверение от КАТ – като собствен на длъжника колесен трактор рег. №***марка ***. В случай че съдът
прецени, че това имущество е недостатъчно за покриване на разноските, се иска
да бъдат определени първоначално необходимите такива като се декларира
готовност за заплащането им.
Не може да бъде споделен изводът на съда, че в
едногодишния срок от обявяване на решението по чл.632 ал.2 от ТЗ в търговския
регистър никой кредитор не е предплатил разноските – поради което са налице
предпоставките по чл.632 ал.4 от ТЗ за прекратяване на производството и
заличаване на търговеца. Срокът
по чл.632, ал.2 ТЗ е относим към
молбата за възобновяване на производството, но не и към предплащането
на началните разноски за нуждите
на възобновеното производство. Размерът на разноските, както и срока за
внасянето
им, се определя
от съда с оглед на молбата на кредитора
за възобновяване. Техният размер следва да бъде определен съобразно
изложеното в молбата и приложените доказателства към нея за установено
имущество, подлежащо на осребряване. В случая този въпрос изобщо не е обсъден
от първоинстанционния съд и не е даден срок за внасяне на разноски след
преценка за техния размер съпоставен с установеното имущество.
Ето защо постановеното на основание чл.632 ал.4 от ТЗ Решение
№226 от 01.06.2020г. по т.д. №710/2018г. по описа на Окръжен съд - П., с което
е прекратено производството по несъстоятелност на „К.“ АД – с. В., общ. К., обл. П., ЕИК ***, прекратено е действието на общата
възбрана върху имуществото на дружеството и е постановено заличаване на
търговеца от търговския регистър, се явява преждевременно и поради това -
незаконосъобразно. Към датата на постановяването му съдът се явява валидно
сезиран с молба за възобновяване на производството, подадена в срок по пощата,
по която не е обсъдено имуществото, цитирано от кредитора в молбата, което се
твърди да е открито - както вземанията на длъжника в размер на 57 000
лева, така и регистрирания – съобразно удостоверение от КАТ – като собствен на
длъжника колесен трактор рег. №***марка *** и не е
даден срок за внасяне на разноски след преценка за техния размер съпоставен с
установеното имущество.
Следва обжалваното решение да бъде отменено, а делото да
се върне на ОС – П. за продължаване на съдопроизводствените действия –
съобразно дадените указания.
По изложените съображения, Пловдивският Апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №226 от 01.06.2020г., постановено по т.д.
№710/2018г. по описа на Окръжен съд - П., с което е прекратено производството
по несъстоятелност на „К.“ АД – с. В., общ. К., обл. П.,
ЕИК ***, прекратено е действието на общата възбрана върху имуществото на
дружеството и е постановено заличаване на търговеца от търговския регистър.
ВРЪЩА делото на ОС – П. за продължаване на
съдопроизводствените действия – съобразно дадените указания.
Препис
от решението да се изпрати
на Окръжен
съд - П. за вписването му в книгата
по чл.634в ал.1 от ТЗ.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от
вписването в Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията, при
условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението да се впише в Търговския регистър, воден от Агенцията по
вписванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: