Р  E  Ш  Е  Н  И  Е        

№…………

Гр. Русе, 07. 07. 2019 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ районен съд, втори наказателен състав,

в публично заседание от 20.06.2019година в състав :

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА

при секретар ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,

разгледа докладваното от съдията АНД №912/2019 г. по описа на РРС

и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от В.Г.И., ЕГН:**********,***, против НП 38-0000435/2019г. на Началник ОО „Автомобилна администрация”– гр.Русе, с което за нарушение на 31 ал.1, т.2 от Наредба №34 от 6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, на основание чл.93 ал.2 от ЗАвт.П, му е наложено наказание глоба,  в размер на 500лв. В съдебно заседание не оспорва извършеното нарушение, моли за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Наказващият орган не изпраща представител.

Русенска районна прокуратура не изпраща представител.

Съдът след преценка на събраните доказателства по делото приема за установена следната фактическа обстановка :

На 28.03.2019 г., около 12.30 ч., на бул.”Липник”, в гр.Русе, Ю. С., инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" - гр.Русе, извършил проверка на лек таксиметров автомобил, с рег. № Р 3865 КВ, управляван от жалбоподателя И.. В хода на проверката, въз основа на изведен дневен финансов отчет, проверяващите установили, че с таксиметровият автомобил са извършени 14 броя платени услуги за деня. Жалб. И. представил всички изискуеми от проверяващите документи по чл.31 ал.1 от Наредбата, с изключение на Удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил”.

С оглед установеното, проверяващите приели, че жалб.И. нарушил по чл. 31 ал.1, т.2 от Наредба №34 от 6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, за което му съставили акт, подписан с възражение. Още на следващия ден той представил липсващия към момента на проверка документ с възражение, в което вписал че същият бил изпаднал от документите в автомобила и той не можал да го открие.

Въз основа на този акт, Главен инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. Русе, издал обжалваното наказателното постановление, с което наложил горепосочената глоба.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от АУАН, наказателното постановление, справка, пътна книжка, както и от приложената касова лента.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е допустима и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА:

Жпод.И. не оспорва фактическите констатации в акта и наказателното постановление, поради което съдът ги приема за безспорно установени.

Съгласно чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ при управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил". Следователно, извършеното административно нарушение от жпод.И., за което той е наказан с процесното НП е шофирането без да носи удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил". Материалният закон е приложен правилно, като наложената санкция е в съобразения в чл.92 ал.2 от ЗАвП размер.

Същевременно обаче съдът намира, че конкретния случай може да се квалифицира като "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Действително в ЗАНН не е предвиден законен критерий за преценката и квалифицирането като маловажен случай на дадено административно нарушение, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения.

От материалите по делото се установява, че в хода на проверката е констатирано едно единствено нарушение, а именно, че водачът не е носил в себе си удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил". Съдът отбелязва, че липсващият документ е единствения от комплекта документи, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.31 ал.1 от Наредбата на Министерството на транспорта, който не е бил представен. Поради тази причина, доколкото се отнася само за един единствен документ, в конкретния случай, съдът намира, че действително административно – наказващият орган е можел само да предупреди нарушителя и да не му налага санкция за допуснатото нарушение. Още повече, че в административно – наказателната преписка не се съдържат данни за други нарушения на законодателството, регламентиращо таксиметровия превоз на пътници от страна на И., което мотивира съда да приеме, че за първи път извършва подобно административно нарушение.

В писменото възражение, депозирано пред АНО, жалбоподателят е обяснил по какви причини не е представил удостоверението – същото се намирало в комплекта документи, но било изпаднало от тях в автомобила. В съдебно заседание жпод.И. твърди, че открил документа между скоростния лост и седалката, т.е. към момента на проверката е разполагал с него..

В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че извършваните проверки от държавните контролни органи не следва да имат за цел задължително да бъдат санкционирани частноправни субекти за извършени нарушения на законодателството, а следва основно да имат и предупредително въздействие върху тях, като контролните органи по този начин по – ефективно ще изпълняват своите функции по индивидуална и генерална превенция на нарушения на законодателството. Още повече, че подобно поведение и действия от страна на административно – наказващия орган са в унисон с разпоредбата на чл. 28, буква "А" от ЗАНН, която предвижда възможност, при определени условия нарушителят да не бъде санкциониран с административно наказание за констатирано нарушение, а да бъде официално предупреден от административно – наказващия орган. Поради тази причина, съдът намира, че в настоящия случай контролните органи са били могли да предупредят нарушителя за извършеното нарушение, още повече, че очевидно съставянето на АУАН на жпод.И. е имало осезаем за него ефект и е подействало предупредително спрямо нарушителя, доколкото  още на другия ден след съставяне на акта в ОО "Автомобилна администрация" Русе , жпод.И. предоставил липсващото при проверката удостоверение и обяснил, причината за това.

Действително отговорността на санкционираното лице е ангажирана за това, че в хода на проверката не бил представен един от изисканите документи, поради което и представянето му на по – късен етап /на следващия ден/ не влияе на съставомерността на нарушението, но показва, че нарушителят е приел сериозно и отговорно съставения му АУАН и осъзнал последиците от извършеното нарушение, което според съда красноречиво говори за правилното му отношение към установения правов ред в страна и най – вече към законодателството, свързано с таксиметров превоз на пътници.

По изложените съображения съдът приема,  че са налице условията на чл.28 от ЗАНН и след като АНО не го е приложил е издал незаконосъобразно НП, което като такова следва да се отмени.

          Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ОТМЕНЯ наказателно постановление 38-0000435/2019г. на Началник ОО „Автомобилна администрация”– гр.Русе, с което за нарушение на 31 ал.1, т.2 от Наредба №34 от 6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, на основание чл.93 ал.2 от ЗАвт.П, на  В.Г.И., ЕГН:**********,***, е наложено наказание глоба,  в  размер на 500лв.

 

          Решението подлежи на касационно облжалване в 14дневен срок от съобщаването му пред Административен съд - Русе.

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:..................................