РЕШЕНИЕ
№ 5337
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110151765 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове от В. С. А., ЕГН **********, с адрес /адрес/, чрез адв. П., срещу
„Н.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, за прогласяване
нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит №
2022120603581*****/06.12.2022г., както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 50,00 лева, представляваща частичен иск от 386,34 лв., недължимо платена сума
по процесния ДПК № 2022120603581*****/06.12.2022г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба - 30.08.2024 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищеца сключил с ответника Договор за потребителски
кредит № 2022120603581*****/06.12.2022г., по силата на който ответника е предоставил на
ищеца сумата от 1800 лв. за срок от 12 месеца, при ГЛП 40,61 % и ГПР- 49,08%. Излагат се
подробни съображения за недействителност на целия договор, както и на отделни негови
клаузи. Ищеца твърди, че по договора заплатил сумата от 299 лв. на 09.01.2023г. и сумата от
1887,34 лв. на 14.02.2023г. или общо сумата от 2186,34 лв., от която сумата от 386,34 лв.
била платена без основание.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва исковете,
като излага подробни съображения за неоснователност. Признава, че между страните е
сключен процесния договор за заем, като и че ищеца е върнал сумите от 299 лв. и 1887,34
лв. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба и моли съда да уважи исковете.
Ответника, редовно призован, не изпраща представител. Депозира писмено
становище.
С определение от 17.02.2025г., постановено в открито съдебно заседание, съдът е
допуснал изменение на размера на предявения по чл. 55, ал. 1 ЗЗД иск, чрез увеличаването
1
му до пълния размер от 386,34 лв.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожността сключения между страните Договор за потребителски кредит №
2022120603581*****/06.12.2022г. и заплащане на сумата 386,34 лева, представляваща
платена без основание сума по договора.
По делото не е спорно и се доказа, че между страните е сключен процесния договор за
кредит, с посоченото в исковата молба съдържание, както и че сумата по кредита от 1800 лв.
е получена от ищеца. Не се спори също, че кредитодателят – ответник по делото, е
небанкова институция по смисъла на чл. 3 ЗПК, а ищеца е физическо лице, което при
сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК и на кредитор съгласно чл.9 ал.4 ЗПК. С оглед
предходното, по отношение на сключения договор за потребителски кредит важат
изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за
потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези
случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други
разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
Ищеца твърди, че процесния договор е нищожен, тъй като е сключен в нарушение на
правилата на чл. 10, ал. 1 ЗПК и е със шрифт по-малък от 12. По делото не е изслушано вещо
лице специалист, което да даде заключение дали използваният размер на шрифта е по-малък
от 12, но същевременно липсват и наведени твърдения от страна на ищеца, за наличие на
заболявания на очите, което да представлява затруднение да се запознае със съдържанието
на договора. Видно от приложения по делото договор, същия е с достатъчно голям и четлив
размер на шрифта, което позволява договорът да бъде прочетен от физически здраво лице, за
което липсват данни за заболявания. Предвид това, възражението за нищожност на договора
на първото предвидено основание в чл. 22 ЗПК се явява неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
Съдът намира за неоснователни и твърденията за липса на установен в договора
механизъм за изчисляване на ГПР. За да изпълни задължението си за информиране на
потребителя кредитодателят е достатъчно да посочи в договора ГПР в проценти и общата
дължима по договора сума - сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя ( § 1, т.2 от ДР на ЗПК ), без да е необходимо да бъдат сочени
конкретните компоненти. Това посочване е достатъчно, за да гарантира информираността на
потребителя за това колко ще заплати за услугата през срока на действие на договора и
възможността да извърши преценка на цената. В чл. 11 от процесния договор са посочени
изискуемите от закона параметри на отпуснатия заем, като уговореният ГПР в размер на 49,
72 %, е съответен на изискването на чл.19, ал.4 ЗПК. Страните са уговорили, че месечната
погасителна вноска е в размер от 185 лв. с посочени падежни дати на отделните вноски. По
този начин за длъжника е налице достатъчна яснота относно начина на погасяване на
задължението, предмет на договора за кредит, по отношение на всички негови компоненти.
На следващо място съдът намира, че уговорената между страните в чл. 11, ал. 1 от
договора възнаградителна лихва не е нищожна на посочените от ищцата основания.
Съгласно посочената клауза от договора размерът на договорната лихва е фиксиран процент
- 3,38 % на месечна база, или - 40,61 % на годишна база и ГПР - 49,08 %. Уговорения размер
на договорната лихва, включена в ГПР, е по-нисък от установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК
императивен максимален размер до пет пъти размера на законната лихва по просрочени
2
задължения, поради което уговорената в процесния случай договорна лихва е в съответствие
с изискванията на закона. Преценен от гледна точка на справедливостта и
добросъвестността в гражданските и търговски правоотношения, размерът на уговорената
възнаградителна лихва е в съответствие с присъщите й функции - а именно да представлява
възнаграждение за предоставения за ползване финансов ресурс, от който кредитиращата
институция се лишава за срока на действие на договора.
По отношение на наведеното основание за противоречие с добрите нрави, съдът
намира претенцията за неснователна, като ответното дружество е предоставило кредит на
ищеца при договорен лихвен процент, който се явява възнаграждение за предоставения
кредит и не цели обогатяване за сметка на потребителя. За пълнота следва да се посочи, че
преди сключване на договора на ищеца е била предоставена информация и същият е имал
възможност да сравни предоставяната от ответника финансова услуга с други сходни
услуги, предлагани на кредитния пазар и да направи избор. Отделно от това ищецът е имал
право да реализира правото си на отказ по смисъла на чл. 29 ЗПК в законоустановения срок,
което не е сторил. Ето защо съдът намира, че сключеният между страните договор не
противоречи на добрите нрави и претенцията на предявеното основание следва да бъде
отхвърлена.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск за недействителност на
целия договор е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Ищеца е навел съображения за недействителност на клаузата на чл. 6 от процесния
договор, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1440 лв. при непредставяне на
гаранция по чл. 4, ал. 3 от договора. Съдът намира, че така уговорената клауза, действително
е недействителна, като противоречаща на добрите нрави, но същата не води до нищожност
на целия договор, а доколкото ищеца не е предявил иск за прогласяване нищожността на
тази клауза, съдът не дължи произнасяне и обявяване същата за недействителна.
По иска с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
За да бъде уважен иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, е необходимо да се установи
извършено от ищеца към ответника плащане без основание. От приетото и неоспорено от
страните заключение на ССЕ, се установи, че ищеца е заплатил по процесния договор на
ответника сумата от 2186,34 лв., от които 1800 лв.-главница, 129,84 лв.-договорна лихва и
256,50 лв. – възнаграждение за предоставено от „К.Г.Б.“ ООД обезпечение. По делото не са
ангажирани, нито са наведени твърдения ищеца да е сключвал с това трето лице договор, по
силата на което да му се дължи възнаграждение. Ответника не е ангажирал никакви
доказателства, от които да бъде направен извод, че тази сума му се дължи по процесния
кредит или на друго основание, поради което сумата от 256,50 лв. е недължимо платена от
ищеца. В останалата част, за разликата над тази сума, до пълния предявен размер от 386,34
лв. съдът намира, че иска следва да бъде отхвърлен, доколкото сумата от 129,84 лв. е
заплатена такава за дължима договорна лихва по договора за кредит. Както беше установено
по-горе, договора не е недействителен, поради което в случая разпоредбата на чл. 23 ЗПК е
неприложима.
По разноските:
Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да бъде
уважено. С оглед уважената част от исковите претенции, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в размер на 165,98 лв., от които 33,20 лв. за дължима държавна
такса, 132,78 лв. за депозит за вещо лице. На основание чл.38, ал.2, във вр. ал.1, т.2 ЗА
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. П., сумата от 265,57 лв. –
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 60,49 лв. за юрисконсултко възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. С. А., ЕГН **********, с адрес /адрес/, срещу „Н.“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, за прогласяване нищожността
на сключения между страните Договор за потребителски кредит №
2022120603581*****/06.12.2022г.
ОСЪЖДА „Н.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/,
да заплати на В. С. А., ЕГН **********, с адрес /адрес/, сумата от 256,50 лева (двеста
петдесет и шест лева и 50 стотинки), представляваща недължимо платена сума по Договор
за потребителски кредит № 2022120603581*****/06.12.2022г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 30.08.2024 г. до
окончателното плащане на дължимото., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 386,34 лв.
ОСЪЖДА „Н.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/,
да заплати на В. С. А., ЕГН **********, с адрес /адрес/, сумата от 165,98 лева (сто
шестдесет и пет лева и 98 стотинки), представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Н.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/,
да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. П.С.П. от САК, личен
№13007*****, с код по БУЛСТАТ *********, сумата от 265,57 лева (двеста шестдесет и пет
лева и 57 стотинки, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ
на ищеца В. С. А..
ОСЪЖДА В. С. А., ЕГН **********, с адрес /адрес/, да заплати на „Н.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление /адрес/, сумата от 60,49 лева (шестдесет
лева и 49 стотинки), представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4