№ 3931
гр. София, 25.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110164154 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „***” ЕАД, ЕИК ***, срещу
Х. В. Г., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени
искове за признаване за установено в отношенията между страните
дължимостта на сумите по издадената на 27.07.2023 г. заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39163/2023 г. по описа на
СРС, ГО, 66 - ти състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени
на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба.
На основание чл.146, ал.1 във вр.чл.140 ГПК, съдът изготви следния
проект за доклад на делото:
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи
условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: ***, аб.
№ *** за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно - не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е
собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на
потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на
задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към
договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и
претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.
Счита, че е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва
за забава върху това вземане. Заявява искане за допускане на
1
съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи, както и за приемане
като доказателства по делото на представените с исковата молба писмени
документи.
Ответникът оспорва исковете при доводи за нередовност на исковата
молба, за неоснователност и недоказаност на претенциите. Счита, че лихви не
се дължат върху прогнозните вноски. Оспорва между страните да е налице
договор за продажба на топлинна енергия, а в случай че наличието на такъв се
установи, се твърди същият да съдържа неравноправни клаузи. Твърди, че
разпоредбите на ЗЕ, които задължават собственика на имот да е потребител
на топлинна енергия и клиент на ищеца противоречат на правото на ЕС и
решения на Съда на ЕС, които посочва в отговора. Релевира доводи, че
заповедта за изпълнение е нищожна, съответно предявеният иск за
установяване на вземанията по същата е недопустим, което обосновава с
практика на Съда на ЕС и норми от общностното право. Позовава се на
решение по адм.д. № 13721/2017 г. по описа на ВАС. Поддържа, че за
клиентите на топлинна енергия не съществува задължение да заплащат цена
за услугата „дялово разпределение“. Сочи, че е налице непоискана доставка
по смисъла на чл. 62 ЗЗП. Навежда доводи, че от представените доказателства
не може да се направи извод, че ищецът действително е продал на ответника
топлинна енергия. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Позовава се на нарушения на европейското законодателство, подробно
посочени в отговора на исковата молба. Прави доказателствени искания и
искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, както и
производството по делото да бъде спряно.
За допустимостта на производството съдът следи служебно и доколкото
ищецът е процесуално легитимиран да предяви настоящия иск, с оглед
подаденото от ответника възражение в заповедното производство, съдът
приема, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
установителния иск. Относно възраженията на ответника за нередовност на
исковата молба, съдът намира същите за неоснователни. Ищецът е изложил
фактическите основания на претенциите си, посочил е размер на същите и
периоди, за които вземанията се отнасят. Ето защо съдът счита, че не следва
да дава допълнителни указания на ищеца за уточняване на исковата молба.
Доводите на ответника за нищожност на издадената заповед за изпълнение
съдът ще разгледа с решението си по същество на спора. Не следва да се
изменя разпореждането по чл. 131 ГПК, доколкото същото има
администриращ характер.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да
приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни
2
претенции с правна квалификация по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно
доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата -
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения между страните за
доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период,
както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и
размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение,
настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в
забава. Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на
вземанията, респективно срещу изискуемостта им. В тежест на ищеца с оглед
възражението за давност е да установи, че са настъпили обстоятелства,
обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната давност за
вземанията.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава
изгодни за себе си последици.
За общоизвестно съдът следва да обяви на страните на основание чл.155
ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „***“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР.
Исканията за приобщаване на заповедното производство, за приемане
на представените с исковата молба писмени документи като доказателства по
делото, както и за задължаване на третото лице да представи по делото
описаните в исковата молба документи по реда на чл. 190 ГПК следва да
бъдат уважени.
Исканията на ответника за задължаване на ищеца да представи
оригиналите на приложените към исковата молба доказателства е
неоснователно, тъй като копията са четливи, не са посочени конкретни
причини за необходимостта от представяне на оригиналите, а исканията на
страните в производството не могат да бъдат самоцел.
Искането на ответника по чл. 176 ГПК не следва да се уважи, доколкото
не е необходимо за правилното разрешаване на правния спор.
Исканията на ответника за налагане на санкции на ищеца излизат извън
предмета на спора и компетентността на настоящия съд, с оглед което не
могат да бъдат уважени.
Досежно искането на ответника за отправяне на преюдициално
3
запитване до Съда на ЕС, следва да се посочи, че същото не е необходимо, с
оглед което и следва да се остави без уважение, както и искането за спиране
на настоящото производство.
Искането по чл.195 ГПК за допускане на техническа експертиза следва
да се уважи, доколкото ответникът оспорва основателността на предявените
главни искове. Искането за допускане на счетоводна експертиза, заявено от
ищеца, е допустимо, но не е необходимо, с оглед което и следва да се остави
без уважение.
Съдът следва да прикани страните към сключването на спогодба или
към извънсъдебно уреждане на спора.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор,
предмет на делото. Разяснява на страните, че при постигане на съдебна
спогодба дължимата държавна такса е в половин размер, а при своевременно
постигане на споразумение за доброволно уреждане на спора ще спестят
процесуални усилия и разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се
явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален
представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
ОБЯВЯВА на основание чл. 155, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за
общоизвестно и ненуждаещо се от доказване в производството съдържанието
на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„***“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от
ищеца с исковата молба писмени документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника по чл. 183 ГПК и
чл. 176 ГПК.
ДОПУСКА изслушване на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба,
като вещото лице да отговори и какъв е размерът на дължимата сума за
топлинна енергия и за периода м.13.07.2020г. – м.04.2022г., при депозит в
размер на 300 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
4
НАЗНАЧАВА за вещо лице В.Т.Т.. Вещото лице да се уведоми за
поставената задача и за датата на откритото съдебно заседание след
представяне на документ, че депозитът е внесен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на
съдебно-техническа експертиза, която да отговори на останалите задачи,
поставени с отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника да бъде отправено
преюдициално запитване до Съда на ЕС по формулирания в отговора на
исковата молба въпрос, както и са спиране на производството по делото.
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание
на 28.02.2024 г. от 15:10 часа, за когато да се призоват страните, в т.ч. и
третото лице помагач.
Препис от определението да се връчи на страните, на ищеца да се връчи
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5