Р Е Ш Е Н И Е
№ 16
гр. Пловдив, 5 януари 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми
състав, в открито заседание на шестнадесети декември, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ,
при
секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №2909 по описа
на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Ж.А.Т., ЕГН **********,***, представляван от адвокат И.К.-
пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
(ЗППАМ) №20-0239-000246 от 08.10.2020г. на началника на Районно управление
(РУ), гр. Асеновград, при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с
която, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, му е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ)- “прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство (ППС), представляващо лек автомобил “СИТРОЕН БЕРЛИНГО“, собственост на
жалбоподателя, за срок от 6 месеца”; както и отнемането на два броя табели с
регистрационен номер №****.
Претендира се отмяна изцяло на заповедта поради
незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, за което по
делото е представен списък на разноските (лист 20).
Ответникът- П.К.Б.- началник на РУ- Асеновград при ОД
на МВР- Пловдив, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. По
делото постъпва молба-становище с Вх.№20643 от 15.12.2020г. (лист 34) от ответника
за неоснователност на жалбата; при евентуално уважаване на жалбата, възразява
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и намаляването му до
минимално предвидения размер от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява
становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на ПАМ от
вида на процесната (чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП), се извършва по реда на АПК,
като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни
актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по
съдебен ред. В случая, оспорената заповед (листи 26-27, 50-51, 62) е връчена на
27.10.2020г. лично на жалбоподателя Т., според нарочна разписка, обективирана в
заповедта (лист27, 51, 62а). От своя страна, жалбата (листи 2-16, 35-49) постъпва
в съда на 09.11.2020г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това,
жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
На 28.09.2020г., около 02:15ч. е извършена проверка от
служители в РУ- Асеновград при ОД на МВР- Пловдив, на място, в гр. Асеновград,
на ул. “Цар Иван Асен II“ до №46. В
рамките на проверката е прието за установено, че Г. А.Т., ЕГН **********,
управлява лек автомобил “СИТРОЕН БЕРЛИНГО“, с рег.№****, чужда собственост,
всъщност собственост на жалбоподателя Ж.Т., за което по делото са приети
заверено копие на Свидетелство за регистрация (голям талон), Част І (лист 17,
28) с №********* от 15.05.2019г., както и нарочна справка (лист 64). Прието е
за установено, че Г. Т. управлява автомобила след като е лишен от право да управлява
моторно превозно средство (МПС) по административен ред за срок от 24 месеца с
влязло в сила на 16.04.2019г. наказателно постановление (НП) с №18-0239-001724
от 18.12.2018г., за което по делото е приета и нарочна справка за
нарушител/водач (листи 73-77).
За установеното в рамките на проверката Х.Х.К.- мл.
автоконтрольор в РУ- Асеновград при ОД на МВР- Пловдив, съставя акт за
установяване на административно нарушение (АУАН), Серия АА, бл.№670756 от
28.09.2020г., (лист 63), с който деянието на Г. Т., изразяващо се в управление
на МПС, след като е лишен от правоуправление, се квалифицира като
административно нарушение по смисъла на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Според
отразеното в процесния АУАН, същият е подписан от Г. Т. за “нарушител“ и в акта
няма вписано възражение.
Пак според процесния АУАН, при съставянето му от Г. Т.
са иззети свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС),
част ІІ-ра (малък талон) №*********; както и два броя табели с рег.№****.
Прието е за установено, че жалбоподателят виновно е
нарушил чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, в частност, “водач, собственик, упълномощен
ползвател или длъжностно лице, което допуска или предоставя управлението на МПС
на лице, което не е правоспособен водач“, след което е издадена оспорената по
делото заповед.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ
по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Като доказателство по делото е прието заверено копие
на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 65) на министъра на вътрешните
работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за
контрол по ЗДвП, между които служби са и Областните дирекции на МВР. Прието е
заверено копие на Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. (лист 66) на директора на
ОД на МВР- Пловдив, с която заповед началниците на РУ на МВР са оправомощени да
прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и
т.6 от ЗДвП (точка І.2. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №8121К-13
от 04.01.2018г. (лист 67) на министъра на вътрешните работи, с която заповед П.К.Б.,
издал оспорената в настоящето производство заповед, е преназначен на ръководна
длъжност НАЧАЛНИК I степен на районно управление –
Асеновград при Областна дирекция на МВР – Пловдив, считано от датата на
встъпване в длъжност.
Така посоченото определяне на служби за контрол по
ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на
ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол съдът
намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена
от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните
липсва формиран спор.
На следващо място, според посочената като правно
основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, за срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията
на ППС на собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач,
не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява
МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), както и на собственик, чието МПС е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.
В случая, обстоятелството, че Г. Т. е лишен от право
да управлява МПС по административен ред се явява установено по делото,
посредством посочената по-горе справка за нарушител/водач (листи73-77), и не е
спорно между страните.
Наред с това обаче, като доказателство по делото е
прието заверено копие на Протокол №260008 от 01.10.2020г. (листи 21-25, 52-61) по
Н.О.Х.дело №761 по описа на Районен съд- Асеновград за 2020г., IV-ти наказателен състав, с който протокол, на основание
чл.382, ал.7, във връзка с чл.24, ал.3 от НПК, е одобрено постигнато между Д.М.-
прокурор в Районна прокуратура- Асеновград и Г. А.Т.- обвиняем, споразумение за
решаване на делото, по силата на което споразумение, Г. А.Т. е признат за
виновен в това, че на 28.09.2020г. в гр. Асеновград, противозаконно е отнел
чуждо МПС- лек автомобил марка “СИТРОЕН БЕРЛИНГО“, с рег.№****, на стойност
2 244,00 лв. от владението на А. Г. Т., ЕГН **********, без негово
съгласие, с намерение да го ползва, като деянието е извършено при условията на
чл.195, ал.1, т.4, пр.II (от
Наказателния кодекс (НК))- чрез използване на техническо средство- оригинален
ключ за автомобила, поради което и на основание чл.346, ал.2, т.3, във връзка с
ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК, налага на Г. А.Т. наказание лишаване от свобода
в размер на десет месеца.
Съгласно чл.383, ал.1 от НПК, одобреното от съда
споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.
Изслушан като свидетел по делото, А. Г. Т., ЕГН **********,
баща на жалбоподателя Ж.А.Т., обяснява следното (листи 78а-79): “Желая да свидетелствам. Обещавам да кажа
истината. Същия ден, когато другият ми син Г. Т., който отне колата, Ж. ми беше
предоставил същата на мен за ползване вечерта. Когато се прибрах вкъщи, оставих
колата, оставих ключовете от колата на масата и към 23,00-24,00 ч. съм си
легнал. По някое време през нощта синът ми Г., може би около 24,00 часа е взел
ключовете от масата и е тръгнал с колата. След като е тръгнал, полицаи са го
спрели за проверка и са констатирали, че няма книжка. Синът ми Г. Т. сам си е
взел ключовете. Ж. не беше в къщи и не знаеше нищо. Той знаеше, че колата е при
мен, защото на другия ден колата ми трябваше и затова остана при мен. Ключовете
оставих на масата във всекидневната. Както вече казах, към 23.00 ч. или 24.00
ч. съм си легнал. След това синът ми Г. е влезнал във всекидневната, взел е ключовете
и ги е ползвал. Синът ми Ж. не живее при нас, но синът ми Г. живее при нас. Ж.
ми предостави колата си. Колата паркирах в нашия двор, а не при Ж., който живее
на друг адрес. В обобщение: Един ден синът ми Ж.Т. ми предостави собствения си
автомобил, даде ми ключовете от автомобила, прибрах се вкъщи и паркирах
автомобила в двора. Ключовете оставих на масата във всекидневната. Към 04,00 ч.
сутринта на другия ден дойдоха полицаи, за да правят обиск в дома ми, в който
живее и синът ми Г., при което установих, че ключовете от автомобила липсват,
не са на мястото, където ги бях оставил. Когато полицаите ме информираха,
тогава разбрах, че ги няма. Не съм предоставял ключовете на автомобила на сина
ми Г.. Синът ми Ж. ***, а аз със съпругата ми и другият ми син Г. живеем на ул.
“Садовско шосе“ №6“.
При това положение, настоящият състав на съда приема
за установено, че жалбоподателят не е извършил нарушение по смисъла на чл.102,
ал.1, т.1 от ЗДвП, доколкото установеното управлението на собствения му автомобил
от Г. А.Т.- лице, което е лишено от право да управлява МПС по административен
ред, не е резултат от противоправно поведение на жалбоподателя, а е последица
от извършено престъпление от Г. А.Т.. Съответно, наложената с оспорената по
делото заповед ПАМ се явява наложена в противоречие с целта на закона- да се
осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административни
нарушения, както и в противоречие с принципа за съразмерност, нормативен израз
на който е нормата на чл.6, ал.2 от АПК, която установява, че административният
акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
От своя страна, противоречието с целта на закона и
нарушението на принципа за съразмерност обуславят незаконосъобразността на
оспорената по делото заповед, поради което същата следва да бъде отменена.
Предвид очерталия се изход на делото, искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно. А предвид
изрично заявеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение,
съдът съобрази следното:
Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв,
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента;
размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес за една инстанция минималното адвокатско
възнаграждение е 500,00 лева. Според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от
6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Елеонора Чаначева
и Албена Бонева, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба)
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер.
По Договор за правна защита и съдействие от 05.11.2020г.
(лист 19) с адвокат И.К. от жалбоподателя Т. е заплатена в брой сумата от 650,00
лева, а за образуваното съдебно производство от жалбоподателя е заплатена
държавна такса в размер от 10,00 лева (лист 18).
При това положение и с оглед на действителната правна
и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият
състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно,
поради което същото следва да бъде намалено до минимално предвидения размер,
определен по реда на Наредба №1/09.07.2004г., или до размер от 500,00 лв.
За разноските следва да се осъди юридическото лице, в
чиято структура е органът, издал оспорения акт, каквато в случая се явява ОД на
МВР- Пловдив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №20-0239-000246 от 08.10.2020г. на началника на Районно
управление- Асеновград при Областна дирекция на МВР- Пловдив, с която, на
основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, на Ж.А.Т., ЕГН **********, е наложена
принудителна административна мярка- “прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство, представляващо лек автомобил “СИТРОЕН БЕРЛИНГО“, собственост
на Ж.А.Т., за срок от 6 месеца”; както и отнемането на два броя табели с
регистрационен номер №****.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Пловдив, ЕИК *********, да заплати на Ж.А.Т.,
ЕГН **********, сумата от общо 510,00 (петстотин и десет) лева, представляваща
направените по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:./П/........................
/Н.Бекиров/