№ 127
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20221001000575 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 31262/23.05.2022 г., подадена от „Суна 2“ ООД, гр.
Кюстендил, ж.к. „Герена“, бл. 159, ет. 4, ап. 12, с ЕИК:********* чрез адвокат Д. Д. срещу
решение № 454/26.04.2022 г., постановено по търг. дело № 1476/2021 г. по описа на Софийски
градски съд в частта му, с която е отхвърлен искът за сумата над уважения размер от 3 200 лв. до
15 700 лв., т.е. за сумата от 12 500 лв., ведно със законната лихва върху същата считано от
подаване на исковата молба до окончателното издължаване.
Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за постановено в противоречие с
материалния закон и необосновано, поради което моли апелативния съд да го отмени и постанови
ново, с което да уважи предявения иск за сумата от общо 15 700 лв. Излага съображения в
подкрепа на възражението си, че неправилно първоинстанционният съд приел остатъчната
стойност на частите на процесния автомобил да са в размер на 17 000 лв. вместо 4 500 лв. -
средната цена на посочената от вещото лице действителна стойност на автомобила, ако бъде
продаден на автоморга за продажба на употребявани авточасти във вида му след събитието.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“, гр. София, ул. „Позитано“ № 5, с ЕИК:********* чрез юр.к. А. И. е подала отговор, с който
оспорва въззивната жалба и моли въззивния съд да я остави без уважение като неоснователна и
потвърди решението в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски –
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
1
В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателят „Суна 2“ ООД чрез
адвокат Д. Д. поддържа въззивната си жалба и направените с нея искания. Претендира присъждане
на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. От своя страна, въззиваемото дружество
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ чрез юр.к. П. поддържа отговора си, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски – юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Софийският апелативен съд, в настоящия си съдебен състав, след като се запозна с доводите
на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен
интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я
намира за неоснователна поради следните съображения:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявени от „Суна 2“ ООД
срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ и 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 26 000 лв., частично от 42 750 лв., представляваща разликата между
изплатеното доброволно от ответника обезщетение в размер на 65 200 лв. и действителната
стойност на процесното МПС към момента на застрахователното събитие, настъпило на 19.11.2020
г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че между него и ответното дружество бил сключен застрахователен договор
по застраховка „Каско-Стандарт“, обективиран в застрахователна полица № 470420172229000103,
сключена на 21.05.2020 г. със срок на действие от 13.00 ч. на 21.05.2020 г. до 23.59 ч. на 20.05.2021
г. По силата на този договор бил застрахован лек автомобил марка „Ауди“ модел „А6 Авант“ с
рама № WAUZZZ4G5JN026393, дизел, обем на двигателя 2 967 куб.см., мощност 326 к.с., цвят
черен с ДК № ********. Определената застрахователна премия била в размер на 3 290.64 лв., която
сума ищецът изплатил на ответника на 19.05.2020 г. по банкова сметка. Договорът за застраховка
предвиждал покритие „пълно каско“, като застрахователят се задължил да изплати на
застрахования обезщетение в размер на действителната стойност на вредите, настъпили по време
на действие на застраховката.
На 19.11.2020г. в гр. Кюстендил на ул. „Дупнишко шосе“ процесният автомобил бил
опожарен. Първоначално пожара бил в областта на предното стъкло и двигателния отсек, след
което автомобилът бил унищожен изцяло. Било образувано ДП № 915/2020 г. по описа на РУМВР
Кюстендил за престъпление по чл. 330, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 2, т. 2 НК. На 02.02.2021г. наказателното
производство било спряно за разкриване на извършителя.
Вредите по автомобила надвишавали 70 % от действителната му стойност и съгласно ОУ на
застраховка Каско Стандарт, щетата се определяла на пълна загуба, което пораждало задължение
на ответника да заплати застрахователно обезщетение в размер на действителната стойност на
автомобила.
На 20.11.2020 г. ищецът предявил писмена претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение като била образувана щета № 50-02040-156/20, по която ответникът определил
размер от 90 %. Условието за изплащане било ищецът да прекрати регистрацията на автомобила
поради тоталната му щета. След изпълнение на указанията и представяне на удостоверение от
11.03.2021 г. на Сектор ПП-ОДМВР-Кюстендил, ответникът уведомил ищеца на 18.03.2021 г. по
2
имейл за размера на определеното обезщетение - 53 550 лв., което било изплатено на 25.03.2021 г.
Този размер представлявал 90 % от действителния според застрахователя размер от 59 550 лв. На
07.06.2021 г. била изплатена допълнително сума в размер на 11 700 лв. или общият размер на
обезщетението, изплатен доброволно възлиза на 65 200 лв.
Ищецът оспорва действителността на определената от застрахователя стойност на
автомобила. Оспорва процентът от 10 % намаление за запазени части, възли и агрегати, с
твърдение, че запазените след пожара части били на значително по-ниска стойност. Поддържа, че
действителната стойност на автомобила била в размер на не по-малко от 110 000 лв. към 19.11.2020
г. като излага съображения в тази насока.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 ГПК ответното застрахователно дружество е подало
отговор, с която оспорва исковете. Възразява срещу твърденията на ищеца, аргументиращи
повишена стойност на автомобила. Твърди, че стойността на автомобила не била равна на
застрахователната сума. Изплатеното обезщетение в размер на 65 200 лв. в пълна степен
покривало размера на реално претърпените вреди, като отчита стойността на запазените части,
които били на значителна стойност. Поради констатирано надзастраховане, по сметка на ищеца
били заплатени 59 500 лв. и в последствие още 11 700 лв. Поддържа, че била направена проверка
на пазарни аналози на територията на РБ, било отправено запитване до вносителя на марката и
продавач на автомобила и била направена справка на територията на Р. Германия, като било
установено, че стойността на автомобила била равна на 72 000 лв., от която било направено
приспадане на запазените части.
Не оспорва наличието на договор за застраховка „Булстрад каско стандарт“, сключен с
ищеца; че пред него е предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение и че е
заведена преписка по щета; както и че уврежданията по автомобила го определят като
„икономически тотал“.
В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, с
която поддържа изцяло предявените искове. Поддържа твърдението си, че определеното и
изплатено обезщетение не покривало в пълна степен размера на реално претърпените вреди, след
като се приспаднела стойността на запазените части. Според ищецът, автомобила следвало да бъде
оценен във вида му, в който се намирал след настъпване на застрахователното събитие, а не чрез
определяне сбора от пазарната стойност на всяка една от запазените части. Счита, че стойността на
тези части била в размер на 300-400 лв. Изразява несъгласие с използваните от ответника методи
за определяне пазарната стойност на автомобила. Поддържа, че производството на автомобила за
немския пазар имало отношение към неговата повишена стойност.
В двуседмичния срок по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на допълнителната
искова, с който поддържа вече изложените възражения срещу исковите претенции и оспорва
допълнителните доводи на ищеца.
Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав намира, че така предявените в
условията на кумулативно обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 405,
ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са процесуално допустими и правилно са били разгледани по същество
от първоинстанционния съд, с оглед на което решението на първоинстанционния съд в
обжалваната му част се явява допустимо, а относно законосъобразността му по същество на спора,
на основание чл. 269 ГПК, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с
въззивната жалба доводи.
3
Настоящият съдебен състав, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед неприети в настоящата инстанция
нови доказателства, които да обуславят променени фактически констатации, напълно споделя
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, поради което и при условията на
чл. 272 ГПК въззивният съд препраща изцяло към изложените от първоинстанционния съд изводи
от фактическа страна. На същото основание, въззивният съд препраща и към правните изводи на
първоинстанционния съд, които са правилни и съобразени с установените по делото факти и
обстоятелства.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи, настоящият съдебен състав приема и
следното:
В случая не е спорно между страните, че налице застрахователно правоотношение между тях
по застраховка „Каско“ за процесният автомобил; че е настъпил покрит застрахователен риск; че
щетата на автомобила е тотална - „пълна загуба“ (възстановяването му е икономически
неоправдано); че доброволно е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 65 200 лв.
Спорен въпрос между страните по делото, който се явява предмет и на настоящия въззивен
контрол с оглед предмета на жалбата и възраженията по нея, предвид и разпоредбата на чл. 269
ГПК, е относно размера на дължимото застрахователно обезщетение, обусловено от
действителната стойност на процесното МПС към момента на настъпване на застрахователното
събитие и остатъчната стойност на автомобила.
В тази връзка следва да се вземе предвид заключението на вещото лице В. П. по изготвената
и приета съдебно-автотехническа експертиза. Съгласно заключението, действителната стойност на
процесния автомобил към момента на настъпване на застрахователното събитие на 19.11.2020 г. е
85 400 лв. Действителната стойност на автомобила в увредено състояние е 17 080 лв. Средната
пазарна цена на автомобила, определена на база пазарни аналози е 77 250 лв. Стойността на
запазените части е в размер на 17 000 лв., в каквато връзка вещото лице посочва, че автомобилът
не увреден във вътрешната му част - интериор на купето и задната част на каросерията - задни
врати, задни колела, задни светлини, пета врата. Според вещото лице при предлагане на вторичния
пазар на авточасти всички запазени части биха покрили сумата от около 17 000 лв. В съдебно
заседание пояснява, че действителната стойност към момента на настъпване на събитието е 85 400
лв. По отношение на остатъчната стойност след опожаряване на автомобила посочва различни
хипотези - първата, ако автомобилът бъде даден за скрап - стойността му не би надхвърлила 1 000
лева; втора хипотеза - ако бъде даден на фирма, която продава авточасти, цената му би била
завишена и тя би била в порядъка на 4 – 5 000 лв. и трета хипотеза - ако автомобилът бъде
продаден на части от самия собственик - то тогава стойността му би била 17 000 лв.
Настоящият съдебен състав кредитира заключението като обективно и компетентно дадено,
поради което следва да бъде възприето. В частност, следва да се възприеме изводът на вещото
лице, че стойността на всички запазени части е в размер на 17 000 лв., каквато всъщност е тяхната
пазарна стойност към момента на настъпване на събитието. При тази оценка вещото лице е
направило анализ на запазените части и тяхната индивидуална стойност при проучвания на пазара
на такива части. Не следва да се кредитират предложените от вещото лице в съдебно заседание
варианти за стойност на тези части в размер на 1 000 лв., ако запазените части бъдат предадени
като скрап и в размер на 4-5 000 лв., в случай, че автомобилът бъде предаден на фирма, която
продава авточасти. В случая се касае за части от автомобила, които не се унищожени, т.е. същите
4
са годни за употреба по своето предназначение и имат съответна пазарна стойност с оглед и
функционалната им годност, поради което и не могат да бъдат оценявани само като скрап – по
стойност на материала (съобразно вида му и съответното тегло), от който са изработени. Не се
следва да се възприема и другия, даден от вещото лице вариант. Освен че е хипотетичен,
доколкото такава задача на вещото лице не е поставяна и поради това не почива на обективни
изследвания и проверки, за което говори и самият отговор на вещото лице, което не посочва
конкретна сума, а приблизителна такава с разлика от 1 000 лв. – вещото лице посочва
приблизителна стойност между 3 и 4 000 лв., то този вариант разглежда хипотеза на начин на
реализиране продажбата на запазените части на автомобила, каквито са възможни и много други
хипотези, но не променя вече определената им пазарна стойност, която не зависи от това какво
поведение и какви действия ще предприеме собственикът им, за да ги реализира на пазара.
Размерът на т. нар. „остатъчно стойност“ следва да бъде определен по пазарни цени, както е и
сторило вещото лице въз основа на преценка на отделните части и проучвания на пазара, при което
тази стойност е именно 17 000 лв. Следва и да се има предвид, че въззивникът-ответник не е
оспорил така приетата от съда експертиза, не е поискал и поставянето на допълни задачи към
вещото лице, в каквато и връзка тези му искания едва пред въззивната инстанция са оставени без
уважение като преклудирани съобразно чл. 266 ГПК, като се има и предвид, че приетото по делото
заключение е пълно, вещото лице е отговорило на всички поставени му задачи изчерпателно, т.е.
делото не е останало неизяснено от фактическа страна, което и да налага въззивният съд служебно
да назначава експертиза.
По така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, при съвпадане изводите
на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Предвид изхода на делото, жалбоподателят „Суна 2“ ООД следва да бъде осъдено да заплати
на въззиваемата страна ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ сумата от 100 лв.,
представляваща разноски във възивното производство – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 454/26.04.2022 г., постановено по търг. дело № 1476/2021 г. по
описа на Софийски градски съд в обжалваната му част – с която е отхвърлен искът на „Суна 2“
ООД срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ за сумата над уважения размер от 3 200 лв.
до 15 700 лв., т.е. за сумата от 12 500 лв., ведно със законната лихва върху същата считано от
подаване на исковата молба до окончателното издължаване.
Осъжда „Суна 2“ ООД, гр. Кюстендил, ж.к. „Герена“, бл. 159, ет. 4, ап. 12, с ЕИК:*********
да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, гр. София, ул. „Позитано“ № 5, с
ЕИК:********* сумата от 100 лв. (сто лева), представляваща разноски във възивното
производство – юрисконсултско възнаграждение.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6