Р Е Ш
Е Н И Е
№ ........
гр. П., 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П., гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ
при участието на секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 91 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „Б.Б. А.” ЕООД, ЕИК ..., с адрес: гр. П., ул. „С.” № 2, представлявано от законния си представител К.Г.Б., против „С.“ ЕООД, ЕИК ...., с адрес на управление: гр. П., ул. ”М. В.” № 5, представлявано от законния представител В. Т. Я..
В исковата си молба ищецът твърди, че на 25.04.2018 г. между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата, на което „С.” ЕООД възлага на „Б.Б. А.” ЕООД да изпълни технически проект по следните части - архитектурна, конструктивна, вик /вътрешни проекти/, електро /вътрешни проекти/, отопление и климатизация /вътрешни проекти/, енергийна ефективност с доклад, пожарна безопасност, проект за управление на строителни отпадъци, план за безопасност и здраве, количествено стойностни сметки. Твърди се, че срокът за изпълнение на проекта бил 15 работни дни, считано от датата на авансовото плащане, което е извършено на 26.04.2018 г. Проектите били изработени и предадени на възложителя с приемо предавателен протокол на 07.05.2018 г., т.е. преди изтичане на договорения срок. Във връзка с горното се сочи, че по този начин изпълнителят по договора е изпълнил изцяло и в срок своите задължения, поради което е останало да бъдат изпълнени ангажиментите на възложителя, които се изразяват в това да заплати цената за услугата.
Излагат се твърдения, че цената е договорена във фаза технически проекти на обекта на обща стойност от 78 975 лева без ДДС или 94 770 лева с ДДС, като същата е разделена на две части. Първата част от 31 569 лева с ДДС била платима от възложителя при всяко положение след изработване и предаване на техническите проекти. Втората част от цената в размер на 52 645 лева без ДДС или 63 174 лева с ДДС била договорена, че ще се дължи само и единствено при условие, че инвестиционният проект получи одобрение по програма за развитие на селските райони по „Мярка 4.2 Преработка и Маркетинг на земеделски продукти”. В случая се твърди, че проектът не е получил одобрение и това плащане е станало недължимо, поради което и не се претендира. Сочи се, че договорената цена е разсрочена за плащане на седем броя вноски. Седмата вноска касаела втората част от цената, поради което е недължима. Конкретизира, че с настоящата искова молба се претендира единствено неплатения остатък от първата част от цената. Излага подробни съображения, във връзка с първата част от цената в размер на 31 569 лева с ДДС. Посочва, че плащането й е разпределено на шест вноски. Първата вноска представлява авансовото пращане на стойност от 8 796.00 лева с ДДС, която е заплатена от възложителя на дата 26.04.2018 г.. По отношение на останалите пет вноски сочи, че са с различни падежи, като всеки един от тях е платим в зависимост от датата на предходното плащане. От тези пет вноски твърди, че възложителят е заплатил изцяло три. Четвъртата вноска е заплатена частично (платени са 2000 лева на дата 12.06.2019 г.), а петата не е платена изцяло. По този начин от договорената сума е останала неизплатена сума в общ размер от 5 200 лева с ДДС.
По отношение на неустойката твърди, че съгласно чл.14 от Договора, възложителят дължи на изпълнителя неустойка определена в чл.13 от същия - на 0.1 % на ден от стойността на проекта за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от стойността му, като за такава страните приемат сумата от първото до шестото плащане по глава II, т.3 възлизаща на 31 596 лева с ДДС. Във връзка с горното сочи, че при тази договореност и предвид голямото закъснение от страна на възложителя да заплати договореното възнаграждение на Изпълнителят изцяло в размер на 31 596 лева с ДДС, той дължи неустойка в максималния договорен размер от 10 % от общата цена или сумата от 3 159 лева с ДДС.
Посочва, че към момента на депозиране на исковата молба претендираната сума не е погасена.
Във връзка с наведените твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5 200 лева с ДДС, представляваща неизплатен остатък от първата част от договорената цена по изработените технически проекти и сумата от 3 159 лева, представляваща договорена неустойка за забава в плащанията за периода от 29.01.2019 г. до дата на депозиране на исковата молба, ведно със законовата лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и плащане. Претендират се разноски.
С определение № 161 от 17.01.2020 г. по настоящото дело, съдът е допуснал обезпечение на предявените искове, чрез налагане на запор на банковите сметки на ответника до размер на претендираната сума.
Обезпечителната заповед е получена от ищеца на 20.01.2020 г..
В проведеното съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат И.Ц. ***, поддържа исковата молба и моли съдът да уважи предявената искова претенция, като основателна и доказана. Депозира писмени бележки в подкрепа на горното.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът „С.“ ЕООД, депозира отговор на ИМ, чрез адвокат Р.В., в който намира предявената искова претенция за допустима и частично основателна.
Не оспорва, че проектът е бил изработен и предаден в срок на възложителя, че цената на проекта е сумата от 78 975 лева без ДДС или 94770 лева с вкл. ДДС, разделена на две части, че сумата от 31 596 лева с вкл. ДДС е платима при изработване и предаване на проекта, а останалата част от сумата до пълната посочена цена е платима при сбъдването на определено условие.
Не оспорва, че в договора е уговорено плащане на сумата от 31 596 лева на части, като са определени и срокове за плащане на сумите.
Признава задължението до размера от 5 200 лева като дължимо, поради което посочва, че исковата претенция в тази й част не се оспорва по размер.
По отношение на исковата претенция за неустойка излага следните твърдения за нейната неоснователност: посочва, че неустойката е определена като процент върху просрочената сума за всеки ден просрочие и тя следва да се изчислява на база просрочена сума, а не както е приел ищецът - да се начислява неустойка върху цялата дължима сума в размер на 31 596 лева. Наред с това сочи, че с изплащането на сумата от 26 396 лева, което не се оспорва от ищеца, е изплатена цялата цена на доставката /без ДДС/, като неплатена е останала само частта, представляваща дължимия върху тази данъчна основа ДДС. В този смисъл твърди, че се претендира неустойка върху ДДС, което е недопустимо според него. На следващо място сочи, че дори и да се отчита дневната неустойка върху просрочените суми, с оглед на извършените плащания, следва да се съобрази кои суми в кой момент са били изискуеми, кои са били в просрочие и каква е неустойката дължима върху тях. Като и в този случай следва да се отчита, че неустойката следва да се дължи само върху данъчната основа, а не и върху ДДС.
В проведеното съдебно заседание за ответното дружество се явява адвокат Р.В.,***, който моли съда да отхвърли предявената искова претенция за сумата над 5200 лева. Претендира разноски и прави възражение на основание чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетия по делото като писмено доказателство договор от 25.04.2018 г. се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата, на което „С.” ЕООД възлага на „Б.Б. А.” ЕООД да изпълни технически проект по следните части - архитектурна, конструктивна, вик /вътрешни проекти/, електро /вътрешни проекти/, отопление и климатизация /вътрешни проекти/, енергийна ефективност с доклад, пожарна безопасност, проект за управление на строителни отпадъци, план за безопасност и здраве, количествено стойностни сметки. В чл.3 е уговорена стойността на проектите, като е посочено, че цената важи за всички заедно във фаза технически проекти в размер на 78975 лева без ДДС, по 45 лева кв.м. без ДДС, като цената с ДДС е в размер на 94770 лева. В същия член е уговорено разплащане на проекта да става на седем плащания както следва: първо - без ДДС 7 330 лева /с ДДС 8 796 лева/ - авансово плащане при подписване на договора; второ - без ДДС 7 000 лева /с ДДС 8 400 лева/ - до 15- дневен срок след представяне на проекта по изброените части; трето - без ДДС 3 000 лева /с ДДС 3600 лева/ - в едномесечен срок след датата на второ плащане; четвърто - без ДДС 3 000 лева /с ДДС 3600 лева/ - в едномесечен срок след датата на трето плащане; пето - без ДДС 3 000 лева /с ДДС 3600 лева/ - в едномесечен срок след датата на четвърто плащане; шесто- без ДДС 3 000 лева /с ДДС 3600 лева/ - в едномесечен срок след датата на петото плащане; седмо- без ДДС 52645 лева /с ДДС 63 174 лева/, което плащане се дължи от възложителя на изпълнителя само и единствено в случай че инвестиционният проект получи одобрение по програма за развитие на селските райони по мярка 4.2 преработка и маркетинг на земеделски продукти, в едномесечен срок след датата на шестото плащане. В чл. 4 от договора е уговорено, че срокът за изпълнение на проекта е 15 работни дни, считано от датата на превеждане на авансовото плащане и представяне на технологичен проект. В договора са уговорени задълженията на възложителя и на изпълнителя. В чл.13 е уговорено, че за незавършване и непредаване на възложените проучвателни и проектни работи изпълнителят заплаща на възложителя неустойка в размер на 0,1 % от стойността на проекта за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от стойността му, като стойността върху която се смята неустойката е само сумата от първо до шесто плащане по глава II т.3 възлизаща на 31 596 лева с ДДС. В чл.14 е уговорено, че същата неустойка дължи и възложителя при неспазване на договорените срокове за плащане.
По делото е представен приемно предавателен протокол на инвестиционен проект, от който се установява, че ответното дружество е приело изпълнението на техническия проект на 07.05.2018 г. по следните части - архитектурна, конструктивна, вик /вътрешни проекти/, електро /вътрешни проекти/, отопление и климатизация /вътрешни проекти/, енергийна ефективност с доклад, пожарна безопасност, проект за управление на строителни отпадъци, план за безопасност и здраве, количествено стойностни сметки.
По делото са приложени заверени копия на фактури с номера както следва **********/26.04.2018 г.; **********/13.05.2018 г.; **********/08.08.2018 г.; **********/07.11.2018 г; **********/20.12.2018 г. и **********/11.02.2019 г. издадени от ищцовото дружество с получател ответното дружество. От тях се установява, че ответното дружество е следвало да заплати сумата в размер на 8796 лева с ДДС – първо авансово плащане по процесния договор; сумата в размер на 8400 лева с ДДС – второ авансово плащане по процесния договор; сумата в размер на 3600 лева с ДДС – трето плащане по процесния договор; сумата в размер на 3600 лева с ДДС – изработване на инвестиционния проект; сумата в размер на 3600 лева с ДДС – изработване на инвестиционния проект;
От приложените заверено копия на отчети по сметка на ищцовото дружество в „Първа инвестиционна банка“ АД се установяват извършени преводи от страна на ответното дружество в полза на ищеца във връзка с процесния договор.
По делото е назначена и изготвена съдено-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена, даваща отговор на всички поставени въпроси. От заключението й се установява, че ответното дружество не е изпълнило в срок петото плащане по процесния договор в размер на 3600 лева - в едномесечен срок след датата на четвъртото плащане или до 29.01.2019 г., като на 12.06.19 г. са платени частично 2000 лева, а разликата от 1600 лева не била платена. Вещото лице изяснява, че договорената максимална неустойка от 10% от 31 596 лева, представлява 100 дневни неустойки от по 0.1%, а претендирания период 29.01.19 - 16.01.20 съдържал повече от 100 дни, поради което размерът на претендираната неустойката за непогасени 1600 лева от петото плащане, в размер на 10% от 31 596 лева е равна на 3 159 лева.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от правна страна:
Районен съд П., XIX състав е сезиран кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
По делото няма спор, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на сключен договор от 25.04.2018 г., имащ характеристиките на договор за изработка, тъй като съдържа насрещни волеизявления на двете страни – възложител и изпълнител досежно предмета, цената и поети права и задължения за всяка от тях.
Правното действие на процесния договор попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Следователно, проявените юридически факти по повод сключването и изпълнението на процесния договор следва да се субсумират под правните норми, уреждащи търговските сделки.
Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да изготви съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци техническия проект по следните части - архитектурна, конструктивна, вик /вътрешни проекти/, електро /вътрешни проекти/, отопление и климатизация /вътрешни проекти/, енергийна ефективност с доклад, пожарна безопасност, проект за управление на строителни отпадъци, план за безопасност и здраве, количествено стойностни сметки и да го предаде, а за ответника – да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - аргумент чл.258 ЗЗД и чл.266, ал.1, изр.1 ЗЗД, във връзка с чл.288 ТЗ.
Законът задължава поръчващия да приеме изработеното – чл.264, ал.1 ЗЗД. Приемането като правно действие представлява 1) фактическо получаване на изработеното и 2) признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с договора. Приемане означава одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението на одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл.264, ал.2 ЗЗД. И ако не направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена, както разпорежда уредената в чл.264, ал.3 ЗЗД необорима презумпция. Не е спорно между страните, че ищецът е извършил качествено съобразно уговореното количество и в срок процесната работа. Горното се установява и от представените по делото доказателства. По отношение на приемането на процесната работа, също не е налице спор между страните. Приемането се доказва и от приложения по делото приемо предавателен протокол на инвестиционен проект от 07.05.2018 г..
Доказателство за сключването на процесния договор за изработка и поетите от страните правни задължения представлява и частичното изпълнение от ответника на неговите договорни задължения за заплащане на уговореното възнаграждение, който е погасил част от своето задължение, като е извършил плащане по процесните фактури.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, съдът съобрази освен наличието на всички изискуеми от закона предпоставки за неговото уважаване, следва да бъде и признанието на процесуалния представител на ответното дружество, както в ОИМ, така и проведеното съдебно заседание, който заявява, че не оспорва, че проектът е бил изработен и предаден в срок на възложителя, че цената на проекта е сумата от 78 975 лева без ДДС или 94770 лева с вкл. ДДС, разделена на две части, че сумата от 31 596 лева с вкл. ДДС е платима при изработване и предаване на проекта, а останалата част от сумата до пълната посочена цена е платима при сбъдването на определено условие, че не оспорва, че в договора е уговорено плащане на сумата от 31 596 лева на части, като са определени и срокове за плащане на сумите, както и че признава задължението до размера от 5 200 лева като дължимо, поради което посочва, че исковата претенция в тази й част не се оспорва по размер.
Във връзка с всичко изложено съдът намира, че искът с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен в предявения размер от 5200 лева с ДДС.
По отношение на иска с правно основание чл.92 ЗЗД, съдът намира следното:
Неустойката е последица от неизпълнението и засяга правната сфера на неизправната страна. Неизправна страна в една облигационна връзка е тази, която не е изпълнила задължението си, не е готова да го изпълни или не е дала на съконтрахента си необходимото съдействие за осъществяване на престацията. Подобна неизправност представлява забава поради неизпълнение. Главната задача на неустойката е превантивна. Необходимо е да се осигури точното изпълнение на задължението. Страхът, че ще дължи неустойка при неизпълнение или лошо изпълнение би трябвало да въздейства върху психиката на длъжника и да го стимулира към осъществяване на дължимия резултат. Съгласно разпоредбата на чл.92 ЗЗД тя "обезпечава изпълнението на задължението". Евентуалното неизпълнение от страна на длъжника ще причини вреди на кредитора. Уговаряйки клауза за неустойка, страните предварително решават въпросът за отговорността на длъжника за причинените вреди и се споразумяват, че кредиторът ще ги претендира в размера на уговорената неустойка, без да е нужно тези вреди да се доказват. В този смисъл неустойката има обезпечителна функция.
В клаузата на чл.13 от договора страните са уговорили неустойка, обезщетяваща претърпени имуществени вреди от забавеното изпълнение на задължението за изпълнение на уговорените процесни работи по изготвянето на техническия проект, в размер на 0,1 % от стойността на проекта за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от стойността му, като стойността върху която се смята неустойката е само сумата от първо до шесто плащане по глава II т.3 възлизаща на 31 596 лева с ДДС. В чл.14 е уговорено, че същата неустойка – уговорената по чл.13 се дължи и от възложителя при неспазване на договорените срокове за плащане.
Видно от събраните по делото доказателство, както и признанието на процесуалния представител на ответното дружество, се установява, че последното не е изпълнило в цялост задължението си да заплати възнаграждението на ищцовото дружество по процесния договор. От заключението на ССчЕ и събраните по делото доказателства се установява, че срокът в който е следвало ответникът да заплати уговорената пета вноска в размер на 3600 лева с ДДС е до 29.01.2019 г., но такова плащане не е извършено. Едва на 12.06.2019 г. са платени частично 2000 лева, а разликата от 1600 лева не е платена, а и не се твърди да е платена от ответника. Горното се установява и от отчет по сметка на ищцовото дружество в „Първа инвестиционна банка“ АД от 13.06.2019 г.. На следващо място вещото лице изяснява, че договорената максимална неустойка от 10% от 31 596 лева, представлява 100 дневни неустойки от по 0.1%, а претендирания период 29.01.19 - 16.01.20 съдържал повече от 100 дни, поради което размерът на претендираната неустойката за непогасени 1600 лева от петото плащане, следва да бъде изчислен, като 10 % от уговорената сума в чл.13, респективно чл.14 от процесния договор в размер на 31 596 лева с ДДС, което според вещото лице възлиза в размер на 3159 лева, колкото е и исковата претенция за неустойката. В този смисъл е неоснователно възражението на ответника, че неустойката следва да се изчислява на база просрочена сума, а не да се начислява неустойка върху цялата дължима сума в размер на 31 596 лева.
Съдът намира, че е неоснователно и възражението на ответника, че неустойката се претендира само и единствено върху дължимото ДДС, поради което същата се явява недопустима и не се дължи. От приложените по делото фактури се установява, че сумите посочени в тях и дължими по процесния договор са с начислено ДДС. На следващо място от отчетите на банковата сметка на ищеца се установява, че ответното дружество е превеждало следните суми на 26.04.2018 г. – 8796 лева – авансово плащане по процесния договор, какъвто размер е уговорен с ДДС, на 31.10.2018 г. – 3600 лева плащане по фактура № 45/15.08.2018 г., какъвто размер е посочен във фактурата с начислено ДДС. Същото се отнася и до плащане извършено от ответника на 28.12.2018 г. по фактура № 52. От горното се установява, че ответникът, при извършените плащания по процесния договор, е бил с ясното самосъзнание, че плаща сумата с включено ДДС, а не както сега заявява, че е плащал сумите без ДДС и именно неустойката се претендира върху тази сума.
С оглед на изложеното искът с правно основание чл.92 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен в цялост за претендирания период от 29.01.2019 г. до дата на депозиране на исковата молба.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на „Б.Б. А.” ЕООД следва да бъдат присъдени и сторените от него разноски. В тази връзка, съдът следва да разгледа и направеното от ответника възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Настоящото производство има материален интерес от 8359 лева. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото възнаграждение на процесуалния представител е в размер на 747,95 лева, което е с 27,95 лева повече от претендираното от 720 лева. Във връзка с горното възражението е неоснователно. В този смисъл ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1205 лева /335 лева ДТ, 720 адвокатско възнаграждение и 150 лева депозит вещо лице/. В представения по делото списък на основание чл.80 ГПК се претендират 200 лева депозит за вещо лице, но съдът с протоколно определение е указал сумата в размер на 50 лева да се възстанови на ищцовото дружество с оглед представената справка – декларация от вещото лице.
С оглед изхода на спора разноски в полза на ответника не се дължат.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК ...., с адрес на управление: гр. П., ул. ”М. В.” № 5, представлявано от законния представител В. Т. Я., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.266, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД „Б.Б. А.” ЕООД, ЕИК ..., с адрес: гр. П., ул. „С.” № 2, представлявано от законния си представител К.Г.Б. сумата в размер на 5 200 лева /пет хиляди и двеста лева/ с ДДС, представляваща неизплатен остатък от първата част от договорената цена по изработените технически проекти по договор от 25.04.2018 г., сключен между страните, ведно със законовата лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и плащане, както и на основание чл.92 ЗЗД сумата от 3 159 лева /три хиляди сто петдесет и девет лева/, представляваща договорена неустойка за забава в плащанията за периода от 29.01.2019 г. до дата на депозиране на исковата молба – 16.01.2020 г..
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК ...., с адрес на управление: гр. П., ул. ”М. В.” № 5, представлявано от законния представител В. Т. Я., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.1 ГПК на „Б.Б. А.” ЕООД, ЕИК ..., с адрес: гр. П., ул. „С.” № 2, представлявано от законния си представител К.Г.Б. сумата в размер на 1205 лева /хиляда двеста и пет лева/ сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: