О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1929 01.10.2021 година гр.Бургас
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми състав
На първи октомври две хиляди двадесет и първа година
В закрито заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 2092 по описа за 2021 година, в
срока за постановяването на съдебно решение, за да се произнесе взе пред вид
следното:
Производството е по реда на чл.203 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по постъпила искова молба на А.Т.А.,***,
чрез адвокат С.К. ***, против Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи (ОДМВР)-Бургас, ЕИК-*********, гр.Бургас, ул.Христо Ботев №46, за
присъждане на сумата от 78,75 лева, представляваща претендирана лихва за
периода от 22.01.2019г. до предявяването на иска, върху сумата от 300 лева,
заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 3434/2018г. на Районен съд - Бургас, присъдено му по
адм.д.№ 904/2021г. на Административен съд - Бургас.
В исковата молба се твърди, че по адм.д.№ 904/2021г.
ответникът е бил осъден да му възстанови 300 лева адвокатско възнаграждение,
заплатено по дело за отмяна на издадено срещу него наказателно постановление
(НП). Освен възстановяване на адвокатското възнаграждение ищецът претендирал и
мораторна лихва върху главницата, което е обсъдено в мотивите на съдебния акт,
но не е включено в диспозитива. Ищецът и адвокатът му решили да не искат
изменение на решението в тази му част, както и да не го обжалват. Ответникът
обаче, вместо да плати задължението си, поискал изрично пълномощно за това,
което го мотивирало да предяви настоящия иск. В проведеното открито съдебно
заседание ищецът, чрез адв.К., поддържа иска на изложените основания и
претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Ответникът ОДМВР-Бургас, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт А. И., оспорва иска. Счита го за недопустим, защото ищецът
не е изчерпал процесуалния ред за допълване на решението на Административен съд
- Бургас. Освен това намира иска и за неоснователен, защото след изменението на
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), лихви върху разноски
не се дължат, а и ОДМВР не е дало повод с виновно поведение, за предявяването
на иска. Възразява и срещу присъждането на разноски за настоящото производство.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава
заключение за недопустимост на иска, защото ищецът е можел да поиска допълване
на съдебното решение с включване на акцесорното задължение за лихва, но
доброволно се е отказал. Като не е сторил това, правото му да претендира лихви
е преклудирано, защото това задължение има акцесорен характер. На практика
съдът се е произнесъл по предявения иск, включително за лихвите, като не го е
уважил. Това съдебно решение е влязло в сила, разполага със сила на присъдено
нещо, поради което е недопустимо искът за лихвите да се предявява отново. Ако
се приеме иска за допустим, прокурорът намира, че исковата претенция е
основателна и следва да бъде уважена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:
Видно от изисканото адм.д.№ 904/2021г. на
Административен съд – Бургас, с НП № 17-769-7232/19.04.2018г. издадено от началник-група
към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция, на ищеца А.А., за нарушение на чл.21,
ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.182, ал.1, т.6
от ЗДвП, е наложена глоба от 700 лева и е лишаване от право да управлява
моторно превозно средство (МПС) за срок от три месеца. Това НП е било обжалвано
пред Районен съд - Бургас, който с решение № 11/03.01.2019г., по НАХД № 3434/2018г.
го е отменил. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила на 22.01.2019г. По това дело
ищецът е бил представляван от адвокат, на когото е заплатил възнаграждение в
размер на 300лв., съгласно приложен договор за правна помощ.
На 20.04.2021г. А.А. е предявил иск против ОДМВР-Бургас,
с който на основание чл.203 от АПК, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е поискал
обезщетяване за заплатеното адвокатско възнаграждение, като към претенцията за
главницата изрично е включил и претенцията за законната лихва върху нея,
считано от 22.01.2019г. – т.е. влизане в сила на решението на районния съд, до
окончателното изплащане. По този иск е образувано адм.д.№ 904/2021г. пред
Административен съд - Бургас, което след провеждането на едно съдебно заседание,
е приключило с постановяването на решение № 949/29.06.2021г. С него съдът е
намерил предявения иск, както за главницата, така и за лихвата за основателен. Изрично
в мотивите е обсъдено и отхвърлено възражение на ответната страна във връзка с
началния момент на тази лихва. С диспозитива на решението обаче, съдът е осъдил
ОДМВР-Бургас да заплати на ищеца единствено главницата от 300 лева, както и 310
лева за разноски по това дело. Решението е съобщено на ищеца на 30.06.2021г., а
на ответника и прокурора на 01.07.2021г., следователно е влязло в сила на
16.07.2021г. Ищецът, чрез адв.К., на 22.07.2021г. е поискал и на 28.07.2021г. е
получил изпълнителен лист по решението. Никоя от страните не е инициирала
производство за допълване на съдебното решение.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира,
че производството по настоящото дело е процесуално недопустимо, като повторно
заведено.
Налице е идентичност на страните и предмета на
настоящото дело и претенцията за лихва за забава в размер на законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди по адм.д.№ 904/2021г. на
Административен съд - Бургас. По настоящото дело се претендира законната лихва върху
обезщетението от 300 лева за периода от 22.01.2019г. до предявяването на иска
на 23.08.2021г., а по адм.д.№ 904/2021г.
– законната лихва върху същото обезщетение за периода от 22.01.2019г. до
окончателното изплащане. Плащане на лихвата няма, следователно претенцията по
настоящото дело е част от претенцията по адм.д.№ 904/2021г. Липсата на
отхвърлителен диспозитив в постановеното решение по това дело по отношение
акцесорното искане за присъждане на законна лихва, представлява негова
непълнота, която подлежи на допълване на основание чл.250, ал.1 от ГПК, вр.
чл.144 от АПК. Тази непълнота обаче не обосновава извод за наличие на правна
възможност да се предяви повторно иск за мораторна лихва за период включен в
периода, предмет на иска по приключилото дело. В тези случаи ищецът има
възможността да обжалва неправилното според него съдебно решение, респ. – да
иска допълването му по реда на чл.250 от ГПК, ако счита същото за непълно и
съответно – да обжалва резултата, ако го счита неправилен. Отказът му да стори
това е въпрос на негово лично решение, но не може да му предостави възможност
да предяви отново вече предявен иск. Поради това повторно заведеното дело
подлежи на прекратяване на основание чл.299, ал.2 от ГПК, чл.144 от АПК.
Предвид изложеното и на основание чл.144 от АПК, вр. чл.299, ал.2 от ГПК Административен
съд - Бургас, VІІ-ми състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно
определение, постановено в открито съдебно заседание на 29.09.2021г., с което е
приключено събирането на доказателства и е даден ход по същество.
ВРЪЩА исковата
молба на А.Т.А., ЕГН-**********, против ОДМВР-Бургас, за присъждане на сумата
от 78,75 лева, представляваща претендирана лихва за периода от 22.01.2019г. до
предявяването на иска, върху сумата от 300 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело № 2092/2021г. по описа на Административен съд - Бургас.
Определението може да
се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: