Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 25.03.2022г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданска колегия,
На двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и втора година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.д.№250
по описа на съда за 2021г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по искова молба, подадена
от В.Л.Ш., с ЕГН **********, с адрес ***, Г.С.Ж., с ЕГН **********, с адрес ***,
Д.С.А., с ЕГН **********, с адрес ***, Ц.Р.С., с ЕГН **********, с адрес ***
срещу М.И.М., с ЕГН **********, непълнолетен, действащ лично и със съгласието
на баща си И.М.Л., с ЕГН **********,*** и И.М.Л., с ЕГН **********, с адрес ***.
Твърди се по исковата молба, че с договор за дарение
във формата на НА №124, т.2, рег.№4835, д.№124/2004г. на нотариус Д. С., К. Л. И. е дарил на сестрите си В.Л.Ш. и Ц.Л.
Ж. и на
племенницата си Ц.Р.С. при равни права, т.е по 1/3 ид.част от недвижим имот,
представляващ към момента самостоятелен обект в сграда с идентификатор №41112.503.1126.1.3,
с адрес на имота в гр.Кюстендил, ул.“Първи май“ №12, етаж 3, находящ се в
сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 41112.503.1126, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище-апартамент, брой нива на обекта:
едно, с площ 83.00 кв.м., прилежащи части: мазе с площ от 4 кв.м, 1/3 ид.част
от общите части и от правото на строеж
върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
няма, под обекта: 41112.503.1126.1.2, над обекта: няма.
На 20.02.2015г. починала Ц.Л. Ж., като
оставила наследници по закон Г.С.Ж. и Д.С.А..
К. Л. И. починал на 21.04.2019г. в
Автралия.
На 28.08.2019г. А.Х.М. се снабдила с нотариален акт
№109, т.2, рег.№2983, д.№309/2019г. на нотариус М. М., рег.№603 за собственот на описания
имот, въз основа на давностно владение.
С решение по гр.д.№455/2020г., влязло в сила на
19.12.2020г. било признато за установено по отношение на посоченото лице, че
ищците са собственици на този имот и бил отменен описания по-горе нотариален
акт.
На 01.11.2019г.,
с НА №7, т.3, рег.№3958, д.№ 407/2019г. на нотариус М. М., А.М.
учредила право на ползване върху гореописания недвижим имот в полза на И.М.Л..В
същия ден имота бил продаден на малолетния М.И.М., действащ чрез свое баща и
законен представител И.М.Л., като сделката била оформена в НА №8, т.3,
рег.№3959, д.№408/2019г. на нотариус М. М.
Твърди се в исковата молба, че доколкото праводателят
не е имал права върху имота, то описаните договори не са породиле вещно
транслативно действие по отношение на ищците.Посочено е, че към моманта на
сключване на договорите М.И.М. е бил малолетен, поради което в частта, в която
се съгласява да осигури ползването на имота на баща си, съобразно НА №7, то в
случая И.М.Л. е договарял сам със себе си относно запазване правото на
ползване.
Посочено е, че ответниците владеят имота, поради което
се претендира по отношение на тях признаване, че ищците са собственици при
посочени права, както и осъждането им да предадат на ищците владението върху
гореописания имот.
В срока по чл.131 ГПК е оспорен предявения иск.Твърди
се, че ответника М.И.М. е собственик на имота, като правото на собственост е
придобил по давност.След сключването на договора е получил ключовете от имота и
е установил добросъвестно владение върху имота.От този момент-01.11.2019г.
имота се владеел от този ответник, като към това владение следвало да се
присъедини и упражняваното от праводателя му А.Х.М.-от 01.06.2009г., като по
този начи имота бил придобит по давност.Евентуално и по аналогичен начин се
твърди, че двамата ответници са придобили по давност ограниченото вещно право
на ползване на имота.
Предявени са за разглеждане и искове по чл.72
ЗС.Твърди се, че владението върху имота е предадено на малолетния тогава М.И.М.
в деня на сключване на договора за покупко-продажба.От този момент върху имота
било установено добросъвестно владение.След закупуване на имота , от началото
на пролетта на 2020г. до датата на подаване на настоящата искова молба, в имота
били направени множество подобрения, увеличаващи неговата дстойност.Подменен
бил водопровода и електрическата инсталация, основен ремонт на двете санитарни
помещения-баня и тоалетна, вкл. ВиК и ел.инсталация, облицовка на стените и
таваните с гипскартон, облицовка на стените и пода с фаянс и теракот, монтирани
моноблок, умивалник, душ-кабина, сифони, смесители, осветление, поставен бил
гипскартон на стените и таваните във всички помещения, както и стъклена вата на
всички външни стени и тавани, шпакловка и боядисване.На пода бил поставен
ламиниран паркет.Една от стените в дневната била облепена с естествен формован
камък.Проектирана и изградена била газова инсталация на стойност 5350 лв.,
монтирани били каси и врати на всяко помещение-дневна, кухня, детска стая,
спално помещение, баня, тоалетна, плъзгаща врата между кухнята и дневната,
входна врата, входна врата, поставена била ПВЦ дограма на всички
помещения.Монтирана била кухня по индивидуален проект с изцяло вградени
електроуреди, поставени били нови контакти и ключове за осветление.На двете
тераси били поставени подови настилки от гранитогрес.На външните стени в
областта на терасите била поставена изолация от стиропор, след което положена
драскана мазилка, като и двете тераси били покрити с навеси от поликарбонат
върху желязна конструкция.
Извършените подобрения, в това число вложения труд,
средства и материали, довели до трайно и
обективно увеличаване стойността на апартамента, която увеличена стойност
ищците са определили на стойност 72 000 лв.При това, се претендира, при
евентуално уважаване на иска по чл.108 ЗС да се осъдят ответниците да заплатят
на М.И.М., действащ лично и със съгласието на баща си И.М.Л. сума в размер на
24 000 лв.-частично от 72 000
лв., представляваща увеличена стойност на имота.Съобразно правата на
ответниците, претенцията е конкретизирана като се претендира 8 000 лв. от В.Л.Ш.,
частично от 24 000 лв., като собственик на 2/6 ид.части; 4 000 лв. от
Г.С.Ж., частично от 12 000 лв., като собственик на 1/6 ид.част; 4 000
лв. от Д.С.А., частично от 12 000
лв., като собственик на 1/6 ид.част; 8000 лв. от Ц.Р.С., частично от
24 000 лв., като собственик на 2/6 ид.части.Направено е и възражение за
право на задържане на имота до изплащане на сумите, представляващи увеличена
стойност на имота.
В срока по чл.131 ГПК насрещните искове са
оспорени.Оспорено е твърдението за добросъвестност към момента на придобиване
на имота, необходимостта от направените ремонтни дейности.Посочено е, че
приобретателя следва да реализира правата си срещу продавача по реда на чл.189,
ал.1 ЗЗД и чл.188 ЗЗД
По делото са представени и приети като доказателства:
схема на самостоятелен обект в сграда №15-47778-21.01.2021г., удостоверение за
данъчна оценка, НА за дарение №124,
т.2, рег.№4835, д.№124/2004г. на нотариус рег.№146 на НК, удостоверение за
наследници на Ц. Ж., копие от акт за смърт на Киро И., НА №109, т.2,
рег.№2983, д.№309 от 2019г. на нотариус М.М., рег.№603 на НК, решение на КРС по
гр.д.№455/2020г., НА №7, т.3, рег.№3958, д.№407/2019г- на нотариус М. М., рег.№603
на НК, НА №8, т.3, рег.№3959, д.№408/2019г. на нотариус М. М., рег.№603
на НК,.Като доказателства по делото са приети и стокови разписки и фактури за
закупени строителни материали и извършени строителни дейности.Като
доказателство по делото е приета и съдебно-техническа и оценителна експертиза,
изготвена от в.л.Г..В качеството на свидетели са разпитани Н.С., А.С., Б. Д., Р.и., Г.Г., П.С..Приложено е в
цялост гр.д.№455/2020г. на КРс.
От събраните по делото доказателства, по делото се
установи следната фактическа обстанвока:
С договор за дарение във форма на НА №124, т.2,
рег.№4835, д.№124/2004г. на нотариус Д.
С. К.Л. И. дарил на сестрите си В.Л.Ш. и Ц.Л.
Ж. и на
племенницата си Ц.Р.С., при равни права, недвижим имот, представляваща
самостоятелен обект в триетажна масивна жилищна сграда, представляващ целия
трети етаж, със застроена площ от 83 кв.м., състоящ се от кухня, дневна, две
спални, тоалетна, баня, коридор и две тераси, ведно с прилежащите към етажа:
стълбищна клетка, мазе със застроена площ от 4 кв.м., както и заедно с 1/3
ид.част от общите части на сградата, построена в УПИ-парцел III, пл.№913,
кв.270, при съседи: пл.“Първи май“, парцел I, имот пл.№№909, 910, 911, 912,
6922, 6823, парцел II, имоти пл.№№ 6958, 6959 и парцел IV, пл.№914,
като дарителят К. Л. И. запазил за себе си правото на ползване и обитаване
на имота.
С влизане в сила на КККР на гр.Кюстендил имота
представлявава самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№41112.503.1126.1.3, с адрес на имота в гр.Кюстендил, ул.“Първи май“ №12, етаж
3, находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор
41112.503.1126, с предназначение на самостоятелния обект: жилище-апартамент,
брой нива на обекта: едно, с площ 83.00 кв.м., прилежащи части: мазе с площ от
4 кв.м, 1/3 ид.част от общите части и от
правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж: няма, под обекта: 41112.503.1126.1.2, над обекта: няма.
На 20.02.2015г. починала Ц.Л. Ж., като
оставила наследници по закон Г.С.Ж. и Д.С.А..
К. Л. И. починал на 21.04.2019г. в
Автралия.
На 28.08.2019г. А.Х.М. се снабдила с нотариален акт
№109, т.2, рег.№2983, д.№309/2019г. на нотариус М. М., рег.№603 са собственот на описания
имот, въз основа на давностно владение.
С решение по гр.д.№455/2020г., влязло в сила на
19.12.2020г. било признато за установено по отношение на посоченото лице, че
ищците са собственици на този имот и бил отменен описания по-горе нотариален
акт.
На 01.11.2019г. с НА №7, т.3, рег.№3958, д.№
407/2019г. на нотариус М. М., А.М. учредила право на ползване
върху гореописания недвижим имот в полза на И.М.Л..В същия ден имота бил
продаден на малолетния М.И.М., действащ чрез свое баща и законен представител И.М.Л.,
като сделката била оформена в НА №8, т.3, рег.№3959, д.№408/2019г. на нотариус
М. М.
Между страните не е налице спор и е обявено за
безспорно по делото, че от 01.11.2019г. ответниците владеят имота.
При гореописаната фактическа обстанвока и без съдът да
обсъжда показанията на разпитаните свидетели, се налага извод, че предявения
иск по чл.108 ЗС е основателен и следва да се уважи, като съображенията в тази
насока са следните:
С влязло в сила съдебно решение по гр.д.№455/20г.,
влязло в сила на 12.12.2020г. е признато за установено по отношение на
праводателя на ответниците, че ищците са собственици на имота, като при
условията на чл.537 ГПк е отменен съставения в нейна полза нотариален акт,
издаден въз основа на проведена обстоятелствена проверка.В този смисъл, с
влязло в сила съдебно решение са отречени правата на праводателя.Ответниците са
придобили права от несобственик, което не води до нищожност на сключените с тях
договори, но няма вещно транслативен ефект, поради което собственици на имота
са ищците в производството въз основа на описания договор за дарение.
Възраженията на ответниците за придобито право на
собственост с изтекла придобивна давност, присъединявайки давност от техния
праводател е неоснователно.Непълнолетния ответник М.М. е сключил договор за
покупко-продажба на имота на 01.11.2019г., вписан в СВ Кюстендил на
04.11.2019г., като от този момент до датата на предявяване на иска по чл.108 ЗС
не е изтекъл срока по чл.79, ал.2 ЗС.Иска е предявен на 08.02.2021г. и представлява основание чл.116 б „б“ ЗЗД за
прекъсване теченето на придобивна давност.
Възражението по чл.82 ЗС за присъединяване на
владението на техния праводател А.М., съдът счита, че е неоснователно.С влязло
в сила съдебно решение е установено в отношенията между ищците в настоящето
производство и А.М., че ищците са собственици на имота и е отменен съставения в
нейна полза нотариален акт за придобиване на имота по давност.Действително
ответниците не са участвали в производството по това дело и са сключили
договорите си преди подаване и вписване на исковата молба, но след като с
влязло в сила решение е отречена възможността за придобиване на имота по
давност в полза на праводателя, то не са налице основания за присъединяване на
владение.С влязло в сила решение към 12.12.2020г. е признато за установено по
отношение на праводателя, че ищците са собственици на имота, което изключва
текла в нейна полза придобивна давност.От този извод, съдът намира, че
посоченото изключва течене на придовивна давност в полза на праводателя на
ответниците, която да присъединят към своето владение.
Аналогични доводи и изводи се налагат и относно
възражението за придобиване до давност от страна на двамата ответници на
ограничено вещно право на ползване.На 01.11.2019г. единия ответник е сключил
договор за придобиване право на ползване, а другия за придобиване правото на
собственост.От този момент до датата на предявяване на иска по чл.108 ЗС не е изтекъл
срок по чл.79 ЗС.С влязло в сила съдебно решение е отречено качеството на
владелец на третото лице-помагач по отношение на ищците в производството.В този
смисъл, съдът счита, че ответниците не могат да черпят права от установени със
сила на присъдено нещо обстоятелства по отношение на техния праводател.В този
смисъл и това възражение е неоснователно.
При горните извод, съдът дължи произнасяне по
предявения под формата на насрещен иск по чл.72 ЗС.
Следва да се посочи, че ответника И.Л. е получил
правото на ползване, а ответника М.М. е
сключил договор за покупко-продажба от лице, което към онзи момент се е
легитимирало като собственик.Независимо, че документа за собственост е бил
нотариален акт, издаден въз основа на направена обстоятелствена проверка, то
същият е легитимирал праводателя като собственик.Договора за покупко-продажба е
сключен във формата по чл.18 ЗЗД.Факта, че договорите, във формата нотариални
актове, са изготвени от нотариуса, извършил обстоятелствената проверка, по
никакъв намчин не води до извод за знание при ответниците, че праводателят им
не е собственик.От показанията на разпитаните свидетели, по делото се установи,
че ответниците живеят на първия етаж в същата жилищна сграда, като И. М. е познавал
К. И..От показанията на свидетелите Н.С.,
А.С. и Б.Д., по делото се установи, че имота на ищците е бил неподдържан и в
лошо състояние.Бил е отдаван под наем и в него са живеели квартиранти, като
именно праводателят им и трето лице-помагач по делото А.М. е отдавала под наем този имот, събирала
е наема и се е грижила, макар и спорадично за този имот.В този смисъл, съдът
счита, че ответника М. М. има качеството на добросъвестен
приобретател и в този смисъл има всички права на добросъвестен
владелец.Събраните по делото доказателства и наведените от ищците доводи
относно придобивния способ, наличието на други собственици и обстоятелствата,
свързани с нотариалното производство в случая, съдът счита, че са индиции за
знание, но те в своята хронологична и логическа връзка не са достатъчни да
обосноват извод за знание, че имота не е бил собственост на праводателя.В този
смисъл, съдът счита, че ответника М. М. е придобил имота на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е
собственик.При това има правото по чл.72 ЗС да претендира за подобренията,
които е направил сумата, с която се е
увеличила стойността на имота към деня на постановяване на съдебното решение.
Правата на ответниците по чл.189 ЗЗД срещу праводателя
им при евикция, също не изключват правото им по чл.72 ЗЗД.Това им право произтича
от правилата за неоснователното обогатяване и доколкото собственика получава в
патримониума си имот с увеличена стойност, то той дължи репариране на
добросъвестния подобрител със стойността на това увеличение.Правата му при
съдебна евикция черпят основание от съвсем различно правоотношение с неговия
праводател и не могат да бъдат иснование за изключване отговорността на
собственика по чл.72 ЗС.
Както се посочи по-горе, иска по чл.72 ЗС има своето
основание в правилата на неоснователното обогатяване.Целта е да се гарантират
правата на добросъвествия владелец да получи стойността на увеличената стойност
на имота, като в противен случай собственика би се обогатил без
основание.правоотношението е между владелеца-подобрител и собственика.В този
смисъл, който и да е заплащал извършените дейности, то целта е била тези
подобрения да влязат в патримониума на владелеца, за който се е смятало към
онзи момант, че е собственик.в този смисъл, съдът счита, че без значение е кой
е заплащал за извършените ремонти, достатъчно е да се установи, че същите са
реално направени и стойността на увеличението.
В приетата като доказателство по делото експертиза,
изготвена от в.л.Г. подробно са описани извършените в имота подобрения.Вещото
лице е посочила, извършените в имота подобрения и ремонти, като е съобразила
експертното си заключение с твърденията по исковата молба по насрещния
иск.Посочено е в заключението, че пазарната цена на процесното жилище към 2022г. с направените от ответника
подобрения и ремонти е в размер на 97 978 лв., а без тях в размер на
64 902 лв.В този смисъл размера на увеличената стойност на процесното
жилища е в размер на 33 076 лв.Действително налице са известни неточности
в това заключение, но относно определяне цената на имота, преди и след ремонта
и доколкото съдът дължи произнасяне за увеличената стойност към моманта на
произнасяне на съдебното решение, то в изчисленията за цената на жилището към
2021-2022г. вещото лице подробно и в табличен вид е аргументирала изводите
си.вещото лице е посочила, че подобренията, изпълнени в жилището, създаващи
удобства при ползване са нови, трайно прикрепени и завишават основната цена на имота и не
следва да се отчитат като единични елементи.отчетено е завишаването на цените на
имотите през последните години, както и завишаването цените на стоителните
материали и услуги, поради което съдът счита, че следва да ползва това
заключение при постановяване на решението си.
Възражението на ответниците по насрещния иск, че част
от описаните подобрения представляват луксозни разноски, съдът счита, че е
носнователно, доколкото в производството по иск по чл.72 ЗС се изследва
увеличена стойност на имота, без значение необходими или луксозни разноски са
направени в него.
При горните изводи, съдът намира, че предявените като
частични искове по чл.72 ЗС са изцяло основателни, съобразно посочения от
вещото лице размер на увеличена стойност и следва да бъдат уважени.Исковете са
предявени като частични като 8 000 лв. от В.Л.Ш., частично от 24 000
лв., като собственик на 2/6 ид.части; 4 000 лв. от Г.С.Ж., частично от
12 000 лв., като собственик на 1/6 ид.част; 4 000 лв. от Д.С.А., частично от 12 000 лв., като собственик
на 1/6 ид.част; 8000 лв. от Ц.Р.С., частично от 24 000 лв., като
собственик на 2/6 ид.части.Предявени по този начин, частичните искове са изцяло
основателни, като притежаваните от ищците права върху имота съответстват на
претендираните от ответника суми.
По възражението по чл.72, ал.3 ЗС за постановяване от
съда право на задържане от страна на ответника М.М. до заплащане на увеличената
стойност на имота от страна на ищците в производството.
След преценка и анализ на горевъзприетата от съда
фактическа обстановка и формулираните прави изводи, съдът намира, че това
искане е основателно.
Съгласно разпоредбата на чл.
72, ал. 3 от ЗС, до заплащане на подобренията и разноските,
добросъвестния владелец има право да задържи вещта.
Правото на задържане по чл.
72, ал. 3 от ЗС е акцесорно, обезпечително право на
владелеца-кредитор срещу собственика- длъжник /ТР № 48/03.04.1961 г. на ОСГК на
ВС/. То е самостоятелно, макар съществуването му да е обусловено от наличието
на непогасено вземане за подобрения или разноски и последиците от упражняването
му са две: отлага изпълнението на задължението за връщане на вещта до заплащане
на цялото съдебно признато вземане и дава привилегия по чл. 136, ал. 1, т.
4 от ЗЗД за предпочтително удовлетворяване от стойността на
задържаната вещ. Правото на задържане следва да се релевира изрично от
владелеца чрез възражение и е свързано с вземането за подобрения, предявено по
общите правила в първоинстанционното производство чрез иск или възражение.
В този смисъл, след като правото на
задържане по чл.
72, ал. 3 от ЗС е акцесорно, обезпечително право, чрез което се
отлага изпълнението на задължението за връщане на вещта, като при основателност
съдът постановява условен диспозитив, с който осъжда задържащия да предаде
имота на собственика, след като собственика му заплати конкретно посочена сума
за необходими разноски и подобрения, то същото може да бъде предявено само като
защитно средство по иск за предаване владението на съответната вещ.
В конкретния случай са налице всички
предпоставки за уважаване на това възражение.Ответникът М., както се посочи
по-горе, има качеството на добросъвестен подобрител и са посочени сумите, с
които се е увеличила стойността на имота.Предявен е срещу него иск по чл.108 ЗС
и насрещен иск от него по чл.72, ал.1 ЗС и възражение по чл.72, ал.3 ЗС, поради
което същото е основателно и следва да се уважи от съда.
При горното и на основание чл.78, ал.1 ГПК,
ответникците дължат на ищците сторените по делото деловодни разноски в размер
на 1225.80 лв., съобразно приложения списък по чл.80 ГПК по уважения иск по
чл.108 СЗ.
Ответниците от своя страна са представили спиксък с
разноски в размер на 3 690 лв., включваща: държавна такса по иска по
чл.72, ал.2 ЗС в размер на 960 лв., адвокатско възнаграждение по иска по чл.108
ЗС в размер на 1090 лв. и адвокатско възнаграждение по насрещния иск по чл.72
ЗС в размер на 1250 лв.За изплатените адвокатски възнаграждение по делото са
представени адвокатски пълномощни, удостоверяващи изплащане на посочените
суми.Ищците, чрез процесуалния си представител, са направили възражение за
прекомерност на заплатеното възнаграждение, доколкото са налице две пълномощни
и две плащания.Това възражение съдът намира за неоснователно.В случая са
представени две адвокатски пълномощни-за защита по предявения срещу ответниците
иск по чл.108 ЗС и по предявения насрещен иск по чл.72 ЗС.В този смисъл и по
уважения иск по чл.72 ЗС съдът следва да присъди на ответника М. разноските по
уважения иск в размер на 2600лв.Следва също така да се посочи, че не основания
за намаляване на адвокатското възнаграждение и с оглед цената на предявените
искове, така и с оглед правната и фактическа сложност на делото и извършените
по него процесуални действия.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на М.И.М., с ЕГН **********,
непълнолетен, действащ лично и със съгласието на баща си И.М.Л., с ЕГН **********,***
и И.М.Л., с ЕГН **********, с адрес ***, че В.Л.Ш., с ЕГН **********, с адрес ***,
Г.С.Ж., с ЕГН **********, с адрес ***, Д.С.А., с ЕГН **********, с адрес ***, Ц.Р.С.,
с ЕГН **********, с адрес *** са
собственици на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор №41112.503.1126.1.3 по КККР на гр.Кюстендил, одобрени със
заповед РД-18-96/28.10.2008г., с адрес
на имота в гр.Кюстендил, ул.“Първи май“ №12, етаж 3, находящ се в сграда №1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 41112.503.1126, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище-апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ
83.00 кв.м., прилежащи части: мазе с площ от 4 кв.м, 1/3 ид.част от общите
части и от правото на строеж върху
мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под
обекта: 41112.503.1126.1.2, над обекта: няма.
Осъжда М.И.М., с ЕГН **********, непълнолетен,
действащ лично и със съгласието на баща си И.М.Л., с ЕГН **********,*** и И.М.Л.,
с ЕГН **********, с адрес *** да предадат на В.Л.Ш., с ЕГН **********, с адрес ***,
Г.С.Ж., с ЕГН **********, с адрес ***, Д.С.А., с ЕГН **********, с адрес ***, Ц.Р.С.,
с ЕГН **********, с адрес *** владението върху описания в предходния абзац
недвижим имот.
Осъжда В.Л.Ш. /с посочени по-горе данни/ да заплати на
М.И.М./ с посочени данни/, действащ лично и със съгласието на баща си И.М.Л.,
сумата от 8 000 лв., представляваща съразмерна с правата й /2/6 ид.части/
увеличена стойност на имота по чл.72, ал.2 ЗС по частичен иск в пълен размер от
24 000 лв., ведно със законна лихва, считано от 16.03.2021г. до
окончателното изплащане.
Осъжда Г.С.Ж./ с посочени данни/ да заплати на М.И.М./
с посочени данни/, действащ лично и със съгласието на баща си И.М.Л., сумата от
4 000 лв., представляваща съразмерна с правата му /1/6 ид.част/ увеличена
стойност на имота по чл.72, ал.2 ЗС по частичен иск в пълен размер от 12 000
лв., ведно със законна лихва, считано от 16.03.2021г. до окончателното
изплащане.
Осъжда Д.С.А. /с посочени данни/ да заплати на М.И.М./
с посочени данни/, действащ лично и със съгласието на баща си И.М.Л., сумата от
4 000 лв., представляваща съразмерна с правата му /1/6 ид.част/ увеличена
стойност на имота по чл.72, ал.2 ЗС по частичен иск в пълен размер от 12 000
лв., ведно със законна лихва, считано от 16.03.2021г. до окончателното
изплащане.
Осъжда Ц.Р.С. /с посочени данни/ да заплати на М.И.М./
с посочени данни/, действащ лично и със съгласието на баща си И.М.Л., сумата от
8 000 лв., представляваща съразмерна с правата й /2/6 ид.части/ увеличена
стойност на имота по чл.72, ал.2 ЗС по частичен иск в пълен размер от
24 000 лв., ведно със законна лихва, считано от 16.03.2021г. до
окончателното изплащане.
Признава в полза на М.И.М./ с посочени данни/,
действащ лично и със съгласието на баща си И.М.Л., право на задържане по чл.72,
ал.3 ЗС върху гореописания имот до заплащане от страна на В.Л.Ш., Г.С.Ж., Д.С.А.
и Ц.Р.С. на присъдените в предходните абзаци суми.
Осъжда М.И.М./
с посочени данни/, действащ лично и със съгласието на баща си И.М.Л. и И.М.Л.
да заплатят на В.Л.Ш., Г.С.Ж., Д.С.А. и Ц.Р.С. деловодни разноски в размер на
1225.80 лв.
Осъжда В.Л.Ш., Г.С.Ж., Д.С.А. и Ц.Р.С. да заплатят на М.И.М./
с посочени данни/, действащ лично и със съгласието на баща си И.М.Л. деловодни
разноски в размер на 2 600 лв.
Решението е постановено с участие на трето
лице-помагач на страната на ответниците М.И.М., действащ лично и със съгласието
на баща си И.М.Л. и И.М.Л.-А.Х.М., с адрес ***.
Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от
връчването му на страните пред ОС гр.Кюстендил
Районен съдия: