МОТИВИ по н. о. х. д. № 120/2018 г, Пернишки окръжен съд, НК
Окръжна прокуратура – гр. Перник е
внесла обвинителен акт по д.п. № 24/2017 г. по описа на СлО – гр. Перник, пр.
пр. № 2164/2015 г. по описа на ОП – гр. Перник срещу И.С.М. за престъпление по чл. 254б, ал. 1 от НК – за това, че в периода от 26.11.2012 г.
до 31.10.2015 г. в гр. ***, използвал не по предназначение – отглеждане на
червен калифорнийски червей и производство на биотор съгласно задълженията си
по Договор № *** за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на
стопанства на млади фермери“ от програмата за развитие на селските райони за
периода от 2007 – 2013 г. и приложения към него бизнес план, получени по сметка
в „Банка ДСК“ ЕАД – клон ***, финансови средства в размер на 22 383.76
лева от фонд, принадлежащ на Европейския съюз – Европейски земеделски фонд за
развитие на селските райони и за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК – за това, че на 04.12.2015 г. в гр. *** съзнателно се ползвал от
неистински официален документ – договор за покупко-продажба на моторно превозно
средство от 12.05.2015 г., на който е придаден вид, че е нотариално удостоверен
от нотариус Е.И., като го представил пред отдел „РРА“ на Областна дирекция
София – град в ДФ „Земеделие“ и от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност.
Съдебното разглеждане на делото е проведено при условията на глава Двадесет
и седма от НПК. При предварителното изслушване подсъдимият И.М. и неговият
защитник са дали съгласие да не се провежда разпит на част от свидетелите и
вещите лица, като при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва
съдържанието на протоколите за разпит и експертните заключения от досъдебното
производство. Тъй като действията, за които съгласието е изразено, са били
извършени при условията и по реда на НПК настоящият състав го е одобрил. Приел
е, че ще се ползват непосредствено показанията на свидетелите: Р.Н. (л. 12 – 13
т. 4 от д.п.), М.Я. (л. 14 – 15, т. 4 от д.п.), Н.Т. (л. 16 – 17, т. 4 от д.п.),
Н.П. (л. 20 – 23, т. 4 от д.п.), И.С. (л. 155 и т. 1, л. 109-110, т. 4 от д.п.),
И.А. (л. 65 -67, т. 1 от д.п.) и А.Д. (л. 106 – 108, т. 1 от д.п.), както и
експертното заключение по графическата експертиза (л. 113-115, т. 1 от д.п.) и
по комплексната експертиза (л. 120-126, т. 1 от д.п.).
В съдебно заседание представителят на ОП – гр.
Перник поддържа обвиненията срещу подсъдимия И.М., така както са повдигнати с
обвинителния акт. Посочва, че в подкрепа на обвинителната теза са експертизите
и показанията на свидетелите, изслушани на досъдебното и съдебно производство.
Пресъздава описаната в обвинителния акт хронология и акцентира върху
обстоятелството, че съгласно инкриминирания договор за продажба на МПС съответният
автомобил е закупен още на 12.05.2015 г., но на 03.06.2015 г. подсъдимият е
попълнил декларация до ДФЗ, в която е посочил, че все още не е купил товарен
автомобил. Поддържа, че доказаните като извършени от М. инвестиции за процесния
период възлизат едва на 1966.24 лева, поради което счита, че останалите
отпуснати средства в размер на 22 383.76 лева са изразходвани
неправомерно. Представителят на ОП – гр. Перник прави искане подсъдимият И.М. да
бъде признат за виновен по двете обвинения. Моли за това по чл. 254б, ал. 1 от НК да му бъде наложено наказание от около една година, а за това по чл. 316 вр.
чл. 308, ал. 2 от НК – наказание от шест месеца лишаване от свобода. Счита, че
са налице и условията на чл. 66 от НК, поради което моли след определяне на
едно общо най-тежко наказание, същото да бъде отложено за срок от три години.
Защитникът на подсъдимия И.М. – адв. А.
пледира за постановяване на оправдателна присъда по двата обвинителни пункта. Заявява,
че не оспорва изнесената от държавното обвинение фактическа обстановка, но
намира обвинителната теза за неоснователна и недоказана. На първо място
посочва, че от обвинителния акт не ставало ясно за какво точно е следвало да
бъдат изразходвани преведените на подсъдимия средства. В тази връзка акцентира
върху обстоятелството, че последният е имал задължение да извърши инвестиции в
размер на 5000 евро, а не на цялата му отпусната сума от около 24000 лева,
което задължение същият е изпълнил закупувайки напоителни съоръжения и товарен
автомобил. По отношение на второто инкриминирано деяние посочва, че при същото
е налице липса на предмет, доколкото инкриминираният документ не е бил заверен
от подсъдимия. По тези съображения пледира
за постановяване на присъда с изцяло оправдателен диспозитив.
Подсъдимият И.М. дава обяснения, като заявява, че е регистриран като
земеделски производител и е сключил договор за финансово подпомагане. Уточнява,
че в съответствие с последния е извършвал дейност по отглеждане на
калифорнийски червеи. Признава, че е получил съответното финансиране в тази
връзка като с получените пари е закупил товарен автомобил. Разяснява, че
автомобилът е закупил в гр. ***, където била оформена нотариално и
прехвърлителната сделка. Уточнява, че е чакал продавача на автомобила пред
нотариална кантора като последният излязъл от същата, дал му договора, който
подсъдимият подписал, и със съответните документи регистрирал МПС в КАТ.
Допълва, че за товарния автомобил е платил 9600 лева. В последната си дума моли
да бъде оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.С.М. е роден на *** ***, българин, български гражданин, ***
образование, женен, неосъждан, работи ***, с ЕГН: **********.
В периода 2007 г. – 2013 г. с
финансовата подкрепа на Европейския съюз се реализирала схема за безвъзмездна
финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери" по
Програмата за развитие на селските райони чрез Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони (ЕЗФРСР).
Условията и редът за предоставяне
на безвъзмездната финансова помощ на проекти по тази мярка били уредени с
Наредба № 9 от 3 април 2008 г., издадена от Министерството на земеделието и
храните.
През 2012
г. подсъдимият узнал за възможността за подпомагане от Европейския земеделски фонд на млади фермери и решил да се възползва от
същата. За целта на 20.08.2012 г. той
сключил със св. И.С. договор за наем на поземлен имот — използваема
ливада с площ 3 428 кв.м., находящ се в гр. ***, местността „***" за срок
от пет години. С анекс от 24.08.2012 г. срокът на договора бил удължен с още
една година, до 20.08.2018 г. В посочения имот, на площ от 250 кв.м. М. започнал
отглеждане на калифорнийски червеи. В тази връзка и предвид подадена от него
анкетна карта с вх. № *** с анкетен формуляр вх. № *** до ОД „Земеделие“ - гр.
Перник, подсъдимият бил регистриран като земеделски производител.
След като
се снабдил с необходимите документи и попълнил заявление за подпомагане на 10.09.2012 г. М. се явил в ОД на ДФЗ – гр. Перник и ги
депозирал, като приложил и бизнес план. Представените документи били проверени
от св. Н.П. - старши експерт в ОД на ДФЗ – гр. Перник, който попълнил контролен
лист. След това започнала обработка на документите и анализ на бизнес плана.
Съгласно последния подсъдимият отглеждал червен калифорнийски червей на площ от
250 кв.м. като началният икономически размер на стопанството му бил 4,47
икиномически единици.
На 29.09.2012 г. след обработка
на документите от служители на ДФЗ, била извършена проверка на място на
стопанството на М., при която било
констатирано, че посочените от него калифорнийски червеи са налични на упоменатата
площ и е налице съответствие в декларираните данни и установеното при
проверката, за която също бил изготвен контролен лист.
След извършените проверки било
изготвено заключение на ОРА, че проектът съответства на критериите за допустимост.
В тази връзка със Заповед № 03140-РД/48-29.10.12 на директора на ОД – ДФЗ – гр.
Перник заявлението за подпомагане на проекта на М. било одобрено и той бил
поканен да сключи договор за предоставяне на финансова помощ.
На 31.10.2012 г. в гр. София
между ДФ „Земеделие", представляван от изпълнителния
директор, и И.М. бил сключен договор № *** за отпускане на финансова
помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери" по програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от ЕЗФРСР.
Съгласно договора ДФЗ следвало да
предостави на подсъдимия безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892,00
лева за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в
бизнес плана, който бил неразделна част от договора. Уговорената помощ била за
период от пет години от датата на сключване на договора, като следвало да се
изплати по посочена от М. банкова сметка на два етапа – първо плащане в размер
на 22 446,00 лв. и второ плащане в размер на 24 446,00 лв. – при нарастване на
икономическия размер на стопанството с 8,95 икономически единици. По сключения
договор подсъдимият се задължил да извърши всички инвестиции, основни дейности
и цели, предвидени в бизнес плана и описани в Приложение № 1 в срок до три
години от датата на подписване на договора – т.е до 31.10.2015 г., като
съгласно т. 4.22 от същия приел, да извърши инвестиции на стойност най-малко
левовата равностойност на 5000 евро. Инвестициите, описани в Приложение № 2 М.
следвало да извърши в срок от четири години и шест месеца като вложи минимум
левовата равностойност на 2000 евро.
В Приложение № 1 от договора
и в бизнес плана били описани инвестициите в стопанството на подсъдимия за
съответния период.
На 14.11.2012 г. от ДФЗ било
оторизирано плащане на 24 446,00 лв. по посочената от М. банкова сметка в
„Банка ДСК" – гр. Перник и на 26.11.2012 г. сумата била преведена. Още
същия ден подсъдимият отишъл в клон на „Банка ДСК" в гр. Перник и изтеглил
в брой 24 350,00 лв., като по сметката останали 2,43 лева. Видно от
заключението по извършената почеркова експертиза, подписът положен в графа
„Клиент" в Операционна бележка с пореден номер *** за сумата от 24 350,00
лв., издадена от Банка с № ***, клон *** — ФЦ гр. Перник, е изпълнен от И.С.М..
На 06.12.2013 г. М. депозирал в
ДФЗ – ОД – гр. Перник искане за промяна на условията по сключения с фонда
договор. В тази връзка с Анекс от
13.12.2013 към договор № ***, последният бил изменен. Съгласно посочения анекс
инвестициите, които подсъдимият следвало да извърши по Приложение № 1 били
заменени с описани в ново Приложение № 1 А инвестиции, а именно – закупуване на
система от капкови оросителни маркучи за лехи и отглеждане на червеите и
закупуване на товарен автомобил. В таблица били посочени основните цели на
предприятието – увеличение на икономическия размер на стопанството минимум с
4,5 икономически единици, подобряване на механизацията на стопанството, чрез
закупуване на селскостопанска техника и оборудване за нуждите на стопанството,
обучения и квалификация. Съгласно същия анекс Приложение № 2 също било заменено
– с Приложение № 2 А, а останалите текстове от договора останали непроменени. Без
промяна се запазил и срокът за изпълнение на инвестициите, основните дейности и
цели, предвидени и описани в Приложение № 1 А – а именно в срок до три години
от датата на подписване на договора или до 31.10.2015 г.
Съгласно утвърдени правила
за работа в ДФЗ относно договорите по мярка 112, през м. април 2015 г.
посредством софтуерен продукт „Риск анализ", М. бил определен за
извършване на посещение на място. За същото той бил уведомен по телефона от
натоварените с извършването му служители – св. М.Я. и св. Р.Н., като били съгласувани
датата и часа на посещението.
Последното било осъществено на
03.06.2015 г. в гр. ***, от служители на РРА, които установили, че стопанството
не отговаря на предвиденото в бизнес плана. Констатирано било, че са създадени
8 броя лехи, без обаче да са налични калифорнийски червеи в тях. Не било
констатирано и наличие на поливна система и товарен автомобил, макар такива
инвестиции да били предвидени. Констатациите били оформени в контролен лист, от
който е видно, че инвестицията не е
извършена и не функционира по предназначение. Към контролния лист била
приложена саморъчна декларация от бенефициента, в която той посочил, че липсата
на калифорнийски червеи се дължи на обстоятелството, че е пръскал против
мравки, а товарен автомобил и поливна система все още не бил закупил.
С оглед резултата от посещението
на място от директора на ОД – гр. София на ДФЗ било предложено извършването на
проверка от отдел „Регионален технически инспекторат" – гр. София и със
заповед на началника на този отдел било възложено
извършването на проверката на св. Н.Т.. Последният се свързал по
телефона с М. и го уведомил за датата и часа на проверката, но същият заявил,
че няма да бъде на територията на страната до 27.06.2015 г. В следващ разговор
подсъдимият заявил, че все още не се е завърнал и не знае кога ще бъде на
разположение.
Въпреки това в отсъствието на М.
проверката била извършена на 01.07.2015 г., като били констатирани 8 броя лехи,
но без червеи в тях. Не се установило и наличие на капкови оросителни маркучи
за лехи. Поради отсъствието на подсъдимия не могло да се провери наличието на
товарния автомобил, предвиден в бизнес плана и договора. За констатациите от
тази проверка М. бил уведомен с писмо, с приложено към него копие от контролен
лист като същият бил поканен да направи възражения.
Поради констатираното
неизпълнение на задълженията по договора със Заповед № 03-220-РД/106 от
08.07.2015 г. на директора на ОД – гр. София на ДФЗ на подсъдимия било отказано
второто плащане на финансова помощ, а с нотариална покана за доброволно
изпълнение от 10.08.2015 г. същият бил поканен да възстанови средствата,
получени като първо плащане.
Междувременно
обаче М. решил да поиска второ плащане по договора, въпреки констатираното неизпълнение на задълженията му. Тъй като при
заявяване на това плащане следвало да представи документи, доказващи направени
инвестиции на 05.08.2015 г., той закупил водна помпа на стойност 696,00 лева,
части за капково напояване на стойност 1 270,24 лева и товарен автомобил на
стойност 9600 лева. За закупуването на последния на 12.05.2015 г. подсъдимият сключил Договор за покупко-продажба на
МПС със св. Е.Ц.. С оглед спазване на
изискуемата от закона форма подсъдимият, св. Ц. и баща й В. Й. Г. (починал към
момента на разглеждане на делото) се срещнали в гр. ***, за да ползват услугите
на нотариус. В тази връзка същите се обърнали към неустановено по делото лице,
представящо се за служител в нотариална кантора, на което предали сключения помежду
им договор. След известен промеждутък от време още същия ден посоченото
неустановено лице предало на подсъдимия и св. Ц. сключения договор, върху който
били поставени нотариална заверка и подпис от името на нотариус Е.И. с №
*** на НК, с район на действие РС – гр. София. Предмет на този договор бил
товарен автомобил „Опел Мовано" с рег. № ***, с рама № *** и двигател № ***.
На 06.10.2015 г. подсъдимият
отишъл в пункт за регистрация на автомобили в Сектор „ПП" КАТ в ОД МВР -
гр. Перник и депозирал Заявление № *** за
регистрация на товарен автомобил „Опел Мовано" с рег. № ****, с
рама № *** и двигател № ***, като посочил, че колата е внесена от Австрия и приложил
копия от документи на немски език, договор за закупуване от 29.09.2015 г. на
немски език и декларация, че е закупил МПС на 29.09.2015 г. в Австрия, а последното
е внесено в Република България на 03.10.2015 г.
На 04.12.2015 г. М. се явил в
отдел „РРА“ - гр. София на ДФЗ и представил пред св. А.Д. – старши експерт в
отдела заявка за второ плащане по Договор за финансово подпомагане № ***, като
представил и документи, които свидетелката описала подробно. Сред останалите
документи подсъдимият представил и договора за покупко-продажба на товарен
автомобил „Опел Мовано" с нотариална заверка и подпис от името на нотариус
Е.И.. Копие от този договор със заверка от М. „Вярно с оригинала“ бил приложен
към комплекта с документи и заявлението, които били входирани в деловодството
на ДФЗ с № 02-220-6500.
От заключението на извършената
комплексна експертиза обаче се установява, че представеният за изследване
Договор за покупко-продажба на МПС от 12.05.2015 г., сключен между Е.И.Ц. и И.С.М. с нотариална заверка № 1064/12.05.2015 г. на
нотариус Е.И. с № *** на НК, с район на действие РС – гр. София
представлява цветно електрографско копие, отпечатано на мастиленоструен принтер,
а отпечатъкът от щемпел, с нотариална заверка № 1064/12.05.2015 г. на нотариус Е.И.
и отпечатъците от кръгъл печат от лицевата и обратната страна на цветното копие
на договора не са положени с щемпела и печата на нотариус Е.И., а подписите
върху кръглите печати не са изпълнени от нея.
Съгласно договор № *** М. имал задължението да
води всички финансови операции, свързани с подпомаганите дейности,
отделно в счетоводната си система или като използва счетоводни сметки с подходящи
номера, както и да съхранява всички документи, свързани с изпълнението на
бизнес плана за срок от пет години след сключване на договора.
На 03.10.2017 г. М. е предал доброволно копия от
документи, които се намирали у него във връзка с изпълнението по договора му с
ДФЗ.
От заключението по извършената
допълнителна съдебно икономическа експертиза се установява, че общата сума,
изразходвана от подсъдимия съгласно представените разходо оправдателни
документи, възлиза на 5 913.81 евро или 11 566.24 лева.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа на показанията на свидетелите Р.Н., М.Я., Н.Т., Н.П., И.С.,
И.А., А.Д. и заключенията по съдебно-почерковата експертиза и комплексната
експертиза – за които е одобрено изразеното от страните съгласие по реда на чл.
371, т. 1 от НПК, обясненията на подсъдимия И.М., както и
показанията на свидетелите, разпитани в хода на съдебното следствие: Е.Ц., Р.М.
и Е.Т. и заключението по допълнителната съдебно икономическа експертиза,
изготвена от вещото лице Р.М.С., допусната от настоящия състав с определение от
18.12.2018 г. Посочената фактическа обстановка се установява и от събраните
писмени доказателства: справка за съдимост (т. 1, л. 60 – 61), заверено копие от нотариален регистър (т. 1,
л. 71 – 73), извлечение от банкова сметка (т. 1, л. 84), почеркова експертиза (т.
1, л. 113 – 115), комплексна експертиза (т. 1, л. 120 – 126), икономическа
експертиза (т. 1, л. 131 – 134), справка от ОД „Земеделие" – гр. Перник с
приложени към нея копия от анкетни карти (т. 1, л.148 – 187), писмо №
115800-15018/31.10.2017 г. на Началник Сектор „ПП" в ОД МВР -гр. Перник с
приложения към него (т. 1, л. 190 – 203), заверено копие от операционна бележка
от Банка ДСК (т. 1, л. 215), Договор № *** за отпускане на финансова помощ по
мярка „Създаване на стопанства на млади фермери" от програмата за развитие
на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (т. 2, л. 2 – 12), анекс към
Договор № *** (т. 2, л. 17 – 19), контролни листа (т. 2, л. 27 - 36 и л. 41 –
50), копие от декларация от И.М. от 03.06.2015 г. (т. 2, л. 37), копие от
уведомително писмо изх. № 01-222-6500/143 от 03.07.2015 г. (т. 2 л. 54),
заповед № 03-220-РД/106 от 08.07.2015 г. (т. 2, л. 59), нотариална покана (т.
2, л. 60 – 61), копие от заявление за подпомагане № 1*** от 10.09.2012 г. (т.
3, л. 18 – 31), бизнес план (т. 3, л. 31 – 49), копие от опис на документи вх.
№ 02-220-6500/5361 от 04.12.2015 г. (т. 3, л. 179 – 180), копие от заявка за
плащане (т. 3, л. 181 – 187), копие от докладна записка изх. № 05 - 2 - 220/138
от 02.07.2015 г. с приложени към нея снимки от извършена проверка на място (т.4,
л. 50 – 69), извлечение от сметка от Банка ДСК ЕАД, клон - Изток (т. 4, л. 82),
заверено копие от Фактура с доставчик Лагери Импорт Експорт ООД (т. 4, л. 149),
договор за покупко-продажба на МПС (т. 5, л. 114), копие от фактура с доставчик Воден свят ООД (т. 5, л. 139), компакт
диск със снимки от извършена проверка на място (т. 4, л. 37).
Съдът кредитира като последователни и
обективни всички приобщени към делото свидетелски показания – както тези на
свидетелите, по отношение на които е дадено съгласие по чл. 371, т. 1 от НПК,
така и тези на свидетелите, разпитани непосредствено в хода на съдебното
следствие. Посочените показания са логични и кореспондират помежду си, досежно
фактите, за които се отнасят. Същевременно по отношение на никой от свидетелите
не са налице основания, които могат да обусловят заинтересованост от изхода на
делото. В тази връзка решаващият състав счита, че липсват предпоставки за
поставяне под съмнение достоверността на приобщените свидетелски показания.
Освен това от изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и твърденията
на адвоката на подсъдимия може да се направи извод, че между държавното
обвинение и защитата не са налице противоречия относно фактите, изложени от разпитаните
по делото свидетели, като не са наведени и никакви възражения срещу достоверността
на свидетелските показания.
Следва да бъдат кредитирани и
заключенията по изготвените по делото експертизи, доколкото настоящият състав
намира същите за компетентно и безпристрастно извършени. Последните не са
оспорени от страните по делото, като не са налице и основания за съмнение в
компетентността на ангажираните вещи лица. Всяко от съответните заключения
освен това е подробно, обосновано и логично и кореспондира с останалия
доказателствен материал, поради което при формиране на правните си изводи,
решаващият състав се основава на изготвените експертни изследвания.
На последно място следва да се
отбележи, че приобщените по делото гласни доказателства и изготвените
експертизи кореспондират и със събраните писмени доказателства.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка
налага следните изводи от правна страна:
По отношение на обвинението за престъпление по чл.
254 б, ал. 1 от НК:
Възможно допустимият събран обем от годни доказателства не установява, че
от обективна страна подсъдимият И.М. е осъществил състава на престъплението по чл. 254 б, ал. 1 от НК. Посоченият извод
следва от обстоятелството, че съгласно цитирания законов текст в престъпление е
въздигнато използването не по предназначение на получени финансови средства от
фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз
на българската държава. В настоящия случай параметрите и условията, съгласно които
е следвало да бъдат използвани получените от подсъдимия средства от фонд,
принадлежащ на Европейския съюз – Европейски земеделски фонд за развитие на
селските райони, са подробно описани в сключения между М. и ДФ „Земеделие“
Договор № *** В тази връзка в обвинителния акт конкретно и изчерпателно се
посочва какви инвестиции съгласно приложение № 1А към процесния договор е
следвало да извърши подсъдимият в инкриминирания период – а именно същият е следвало да закупи система от
капкови оросителни маркучи за лехи и отглеждане на червеи и товарен автомобил.
Същевременно обаче следва да се има в предвид, че съгласно текста на договора –
т. 4.22 за същите тези инвестиции подсъдимият е следвало да изразходва
най-малко 5000 евро за инкриминирания период. Цитираните разпоредби на
процесния договор водят до извод, че съгласно същия М. е поел задължение да
изразходва за посочените инвестиции сума в размер на минимум 5000 евро. Никъде
в процесния договор не е уговорено задължение за подсъдимия да изразходва 100 %
от предоставените му средства именно за реализиране на посочените в приложение
№ 1А инвестиции, каквито твърдения са изложени в обвинителния акт. В този
смисъл обстоятелството, че М. е предоставил доказателства единствено относно
средствата, изразходвани за посочените две инвестиции (автомобил и система от
капкови оросителни маркучи) не може да се тълкува в негова вреда при така
зададената рамка на обвинителната теза. Същата съдържа твърдения само за тези
инвестиции като само относно тях са събирани и доказателства, като липсват
такива относно евентуални други инвестиции, свързани с процесния договор, които
е напълно възможно да са извършени от подсъдимия. За пълнота следва да се
отбележи и че в процесния договор липсва задължение за бенефициента да държи
всички получени от фонда средства по банковата сметка, по която са преведени,
респ. липсва забрана същите да бъдат изтеглени. Освен това следва да се вземе
предвид и общият правен принцип в наказателния процес, а именно че подсъдимият
не следва да доказва своята невиновност, докато обратното – доказването на
вината му е в доказателствена тежест на прокуратурата. В този смисъл след като
държавното обвинение е изложило твърдения, че престъпното поведение на М. се
изразява единствено в неизвършване на уговорените в приложение № 1А към
процесния инвестиции, то не може да се очаква от подсъдимия да представя
доказателства за какво друго е разходвал остатъка от преведената му от фонда
сума, извън инвестициите по това приложение.
На следващо място от
събраните по делото писмени доказателства и изготвената допълнителна съдебно
икономическа експертиза категорично се установява, че в инкриминирания период М.
е разходвал за цитираните две инвестиции сума в общ размер от 11 566.24 лева
или 5913.81 евро. От тази сума, както се твърди и в самия обвинителен акт,
1966.24 лева са разходвани за набавянето на системата от капкови оросителни
маркучи. От посочената експертиза и представени и неоспорени по делото – извлечение
(л. 82 от т. 4 от д.п.) от банкова сметка при „ДСК“ ЕАД с титуляр И.М. и
платежно нареждане (л. 224, т. 3 от д.п.) се установява, че остатъкът от
посочената сума – а именно сума в размер на 9600 лева е преведена на св. Е.Ц.
за закупуване на товарен автомобил. В този смисъл съдът намира за доказано, че
подсъдимият действително е изразходвал сума в размер на 9600 лева, именно за
закупуване на товарен автомобил.
По така изложените
съображения решаващият състав намира, че подсъдимият е изпълнил уговореното в
т. 4.22 от Договор № *** задължение да разходва минимум 5000 евро от получените
средства за реализиране на посочените в приложение № 1А инвестиции. Доколкото
по делото не са ангажирани никакви доказателства от страна на държавното
обвинение за какво са използвани останалите отпуснати на подсъдимия средства, а
липсват и твърдения за какво е трябвало да бъдат изразходвани същите, то и
съдът не може да прецени, дали остатъкът от сумата е изразходван във връзка с
предмета на договора или за други цели, както основателно твърди защитата. Освен
това, както се посочи и по-горе предвид изложените фактически твърдения в
обвинителния акт, след като установените в приложение № 1А инвестиции са
осъществени в определения в договора размер, то не може да се приеме, че е
налице каквото и да било неправомерно поведение от страна на подсъдимия в тази
връзка.
Предвид недоказаността на
обективната страна на престъпния състав за подсъдимия И.М. следва да бъдат
приложени последиците, визирани в чл.
304 НПК.
Несъставомерността
на деянието от обективна страна обуславя и невъзможността за осъществяването на
признаците на състава на престъплението от субективна страна, поради което
обсъждането наличието на умисъл у подсъдимия е безпредметно.
По отношение на обвинението за
престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК:
Повдигнатото срещу подсъдимия И.М. обвинение за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК
съдът също намира за недоказано.
В тази връзка следва да се отбележи, че от представените по делото
доказателства действително се доказва, че същото е осъществено от обективна
страна. В тази насока подсъдимият се е ползвал от неистински официален документ – договор за покупко-продажба на моторно превозно
средство от 12.05.2015 г., на който е придаден вид, че е нотариално удостоверен
от нотариус Е.И. като в действителност посоченият договор не е нотариално заверяван
от нотариус И.. Ксерокопие на този договор с поставена от М. заверка „Вярно с
оригинало“ е депозирано лично от него пред отдел „РРА“ на Областна дирекция
София – град в ДФ „Земеделие“.
Предвид горното
съдът намира за неоснователно възражението на защитата за липса на предмет на престъплението.
Инкриминираният документ се намира в оригинал по делото на л. 114 от т. 5 на
д.п., а представеното пред ДФ
„Земеделие“ копие – действително отново като ксерокопие за нуждите на
наказателното производство, се намира на л. 223 от т. 3 от д.п. Независимо, че
последното е предадено на органите на досъдебното производство като копие от
копие за целите на разследването, от него е видно, че върху документа е
поставена заверка „вярно с оригинала“ и подпис от подсъдимия.
Съдът намира за правилно приложението на материалния закон и в частност
разпоредбата на чл. 308, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, доколкото споделя становището
на ОП – гр. Перник, че в случая се касае за ползване от страна на подсъдимия на
официален документ – договор с нотариално удостоверяване на подписи.
Обстоятелството, че в случая става дума за копие на такъв официален документ,
саморъчно заверено от частно лице, каквото е подсъдимия, не е в състояние да
промени характеристиката на документа - от официален в частен такъв.
Поставянето на подобна заверка цели улесняване на документооборота чрез
ползването и представянето на копия от официални документи, а няма за
предназначение и последица промяна на характера на документа.
В тази връзка съдът отбелязва и че в
принципен план копието възпроизвежда съществуващ документ и е свързано с него,
като за характеризирането на едно конкретно изявление с правно значение като
документ, нямат значение начините и средствата за неговото материализиране,
стига то да е материализирано с писмени знаци върху траен носител и да носи
подписа на направилия изявлението.
В съответствие с горния извод на настоящия съдебен състав е и трайната
практика на върховната съдебна инстанция, обективирана в Решение № 2/04.02.2010
г. на ВКС, III Н.О., Решение №
70 от 21.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 1901/2014 г., III н. о., НК и т.н.
Независимо от обстоятелството, че инкриминираното деяние е осъществено от
обективна страна, решаващият състав намира, че от субективна страна липсва
умисъл за извършването му. Посоченият извод следва от обстоятелството, че
престъплението, за което е повдигнато обвинение, може да бъде осъществено само
с пряк умисъл като форма на вината. За да е налице такъв умисъл подсъдимият
следва да е съзнавал общественоопасния характер на деянието, да е предвиждал
неговите общественоопасни последици и да е искал настъпването на тези
последици. В конкретния случай подсъдимият следва да е съзнавал, че използва
неистински официален документ. Такова негово субективно отношение към деянието
обаче не се установява по делото, доколкото обсъдените по-горе гласни и писмени
доказателства сочат, че подсъдимият М. не е съзнавал по никакъв начин, че
притежава неистински официален документ,
след като същият му е бил предаден от неустановено по делото лице, представящо
се за служител в нотариална кантора и подсъдимият се е разплатил за автомобила
със сумата от 9600 лева. Нещо повече, подсъдимият не е имал никакви притеснения
да предоставя документа пред други държавни органи – напр. сектор „Пътна
полиция“ КАТ в ОД на МВР – гр. Перник с оглед регистрацията на автомобила, с
представата, че нотариалното удостоверяване на подписите в договора за продажба
на МПС от 12.05.2015 г. е напълно редовно и истинско и договорът е валиден. Обстоятелството,
че процесният документ е бил предаден на подсъдимия извън нотариална кантора
само по себе си не е достатъчно, за да промени този извод, доколкото се
обосновава от една страна с ниската правна култура на М. и от друга страна със
съществуващата незаконосъобразна, но често осъществявана житейски практика при
изповядването на подобен вид сделки. Всички кредитирани доказателства по делото
еднопосочно сочат, че М. е узнал за неистинността на документа едва към момента на повдигане на обвинение. Още повече,
че дори след подаване на документите за пререгистрацията на автомобила, сред
които е бил и процесният документ,
компетентните органите на МВР също не са констатирали, че нотариалното
удостоверяване на подписите в договора е неистинско.
Поради изложените съображения и на основание чл. 304 от НПК съдът призна
подсъдимия за невиновен и по този пункт от предявеното му обвинение.
С оглед изхода на делото направените по същото разноски следва да останат
за сметка на държавата.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: