№………./……….10.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 10.10.2018г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно търговско дело №1584 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството подлежи на
разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано по въззивна жалба на ЗК„ЛЕВ ИНС“ АД срещу ЧАСТИ от решение №2776/20.06.2019г.,
постановено по гр.д. №3368/19г. по описа на ВРС, 41с-в, с които е била уважена
претенция на трето увредено лице за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, понесени поради загуба на близки (внук и зет) причинени от застрахован по
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ виновен участник в ПТП, ведно със съответна
законна лихва от увреждането.
Жалбата с вх.№ 53437/22.07.19г е депозирана по
поща в рамките на преклузивния двуседмичен срок(изтичащ
на 19.07.18г, считано от връчване на обжалваемото решение), и е редовна: съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и
приложения по чл. 261 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК
въззиваемата страна С.Д. е упражнила правото си на отговор.
Въззивникът предявява и
претенция за определяне на разноски.
По допустимостта на обжалването: Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционното решение. Страните се представляват от надлежно упълномощени
представители с права за настоящата инстанция (л.11 от настоящото дело и л.6
от дело 1871/18).
Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт.
Жалбоподателят има интерес от упражняване на право на жалба срещу частта от решението,
с която са уважени претенции на насрещна страна. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо
По предварителните въпроси: Държавна такса е внесена, но определения от първата инстанция размер
надхвърля дължимия от 140лв, определена според обжалваемия интерес (сборно само 7000лв). Недължимо внесената
горница може да бъде върната на вносителя при поискване.
Въззивното производство е образувано по жалба
срещу решение, в което е разгледан осъдителен иск, предявен преди изменението
на изискванията към съдържанието на съдебния акт по чл. 236 ал.1 т. 7 ГПК ( ДВ
бр. 86 от 2017г). При отправяне на претенцията към застрахователя ищецът е
посочил банкова сметка ***, поради което въззвиният съд може да допълни нужното
пояснение при произнасянето си по същество без да е необходимо да предприема
служебно други действия.
Доклад по въззивната жалба:
Осъденият
застраховател, чрез адв. Райчева (САК) сочи процесуални нарушения по преценка
на доказателствата и необосновани изводи, довели до неправилно приложение на
материалния закон. Позовава се на определяне на обезщетение за понесените
морални страдания от баба без значителния му размер да е обоснован с установени
изключително близки отношения с починалия внук, поради което е и несъобразено с
изискванията на закона за справедлив размер. Счита, за изцяло немотивиран и
извода за присъждане на претендирания размер вреди, понесени поради загуба на
отношенията със зет й при липса на обсъждане на конкретни обстоятелства относно
връзката между тях. Оплаква се и за пропуск по разглеждане на възражение за
погасяване по давност на претенция за лихви, като сочи че от претендирания
момент на увреждането са изтекли повече от три години, но този факт не е бил
обсъждан в обжалваното решение. Моли предявената застрахователна претенция да
бъде отхвърлена за вредите от загуба на внука над справедливия размер от
3000лв, а за зетя изцяло като недоказана, както и да бъде отхвърлена
съединената с всяко от обезщетенията претенция за лихви за период до
26.11.2015г.
Насрещната страна,
чрез адв. Василев в (ДАК)
оспорва жалбата с доводи за правилно и обосновано постановен акт. Счита, че бланкетно
посочените оплаквания са неоснователни, тъй като обема и интензитета на
страданията както по повод смъртта на внука, така и на зетя на ищцата са били
установени с обсъдените от първата инстанция гласни доказателства като
идентични с тези, понасяни от най-близки роднини.
Доводите на
насрещните страни не са нови и са били докладвани от съда в първата инстанция. Няма посочени нови доказателства.
Квалификацията на
спора, очертана в мотивите на обжалвания акт и приложимите императивни норми
изцяло кореспондират на процесуалните действия на страните в хода на размяната
на книжата.
За събиране на
становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно
заседание, поради което и на осн. чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на ЗК„ЛЕВ ИНС“ АД срещу ЧАСТИ от решение №2776/20.06.2019г., постановено по
гр.д. №3368/19г. по описа на ВРС, 41с-в, с които е била уважена претенция на
трето увредено лице за присъждане на обезщетение над 3000лв до 5000лв за
неимуществени вреди, понесени поради загуба на внук и до 5000лв поради загуба
на зет на ищцата, ведно със законна лихва върху двете обезщетения, считано от
14.03.2014г.
На осн. чл. 7 вр. чл. 100 ГПК допълнително указва на страните да
представят справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и
доказателства за извършването им, като при пропускане на крайния срок(даване
ход на устните състезания в последното по делото заседание) правото им за искат
изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудиран.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 18.12.2019г от 15.30 часа. Да се призоват страните, чрез пълномощници
и адв. Р и адв. В.
Препис от определение да
се изпрати на страните ведно със съобщение за насрочено открито заседание,
представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.