№ 19601
гр. София, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110143773 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл.412 КЗ във връзка с чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че към 30.11.2019 г. е застраховател по застраховка автокаско за л.а.
Ауди Q7, с рег. № ***, на която дата автомобилът е претърпял имуществени вреди скъсани
предна и задна десни гуми, увредени предни лява и дясна джанти и увредени предна броня и
преден ляв калник, вследствие от попадане в необозначена и необезопасена дупка на
пътното платно, намираща се в гр. София, на ул. „Чепинско шосе“, пред № 4, с посока на
движение от ул. „Жак Дюкло“ към кв. „Чепинци“. Изяснява, че за настъпилото ПТП бил
съставен Протокол за ПТП № 1766652/30.11.2019 г. Сочи, че след отправена застрахователна
претенция е заплатил на застрахованото лице сумата от 967,57 лв., от които 877,57 лв.
стойност на вредите, определена по експертна оценка, и 90 лв. – сума за репатриране на
автомобила, заплатена съгласно фактура № **********/03.12.2019 г., като сторил и
ликвидационни разноски в размер на 10 лева. Поддържа, че на 08.05.2020 г. е поканил
ответника – лице, което следва да поддържа изправността на пътя, тъй като е част от пътната
мрежа – публична общинска собственост, да възстанови изплатената на застрахованото лице
сума от общо 967,57 лв., но същата не била възстановена. Твърди се, че ответникът е
изпаднал в забава, поради което дължал на ищцовото дружество обезщетение за забава в
размер на 341,36 лв. за периода 22.07.2021 г. – 22.07.2024 г.
Поради изложените обстоятелства, се иска ответникът Столична община да бъде
осъден да заплати на ищеца „Лев инс“ АД сумата от 977,57 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 10 лв., ведно
1
със законната лихва от датата на исковата молба – 23.07.2024 г., до окончателното плащане,
както и сумата от 341,36 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 22.07.2021 г. – 22.07.2024 г. Претендират се разноски.
В срока за отговор, Столична община оспорва механизма на настъпилото
произшествие с твърдения, че не е доказано да е настъпило произшествие в причинна връзка
с което да са реализирани твърдение от ищеца вреди. Счита, че не са доказани точните
характеристики на дупката, на пътното платно, конкретните увреждания по автомобила и
поведението на водача му. Оспорва доказателствената сила и стойност на протокола за ПТП,
като развива подробни доводи в тази насока и смята, че същият не е годно доказателство за
установяване на механизма на ПТП. Прави възражение за съпричиняване с аргументи, че
водачът на увредения автомобил е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като се е движил с
несъобразена с конкретната обстановка скорост, поради което не е могъл своевременно да
възприеме дупката и да я избегне. Отделно от това, водачът бил допринесъл за
произшествието, като нарушил чл. 139, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, защото се движил с гуми, които
не са предназначени за зимни условия и нямат изискуемата по закон минимална дълбочина
на протектора. Ответникът оспорва и претенцията за обезщетение за забава с аргументи, че
не е поставян в такава, тъй като не е получавал покана за плащане на претендираното
обезщетение. Моли се за отхвърляне на предявените искове, респективно - за намаляване на
претендираното обезщетение, претендират се разноски и се прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от насрещната страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, без възражения на
страните, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към 30.11.2019 г.
ищецът е застраховател по имуществена застраховка „Каско“ за л.а. Ауди Q7, с рег. № ***, че
е заплатил на застрахованото лице сумата 967,57 лева обезщетение и е сторил
ликвидационни разноски в размер на 10,00 лв., както и че ул. „Чепинско шосе“ е част от
общинската пътна мрежа, стопанисвана от ответника Столична община.
Отговорността на ответника е предпоставена от установяването на следните
юридически факти: 1/ Наличие на валидно към момента на ПТП застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка “Автокаско” между увреденото лице и ищеца
за процесното МПС; 2/ Ищецът да е обезщетил застрахования за покрит застрахователен
риск, съгласно Общите условия на договора; 3/ Наличие на всички посочени в чл. 49 ЗЗД
елементи на фактическия състав на гаранционно – обезпечителната отговорност / вреди,
причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работата при или по
повод изпълнението на работата /.
По силата на договора за застраховка, ищецът е приел да покрива риска от повреди
на посоченото МПС. Доколкото в срока на действие на договора е настъпило
застрахователно събитие, за което застрахователят е изплатил обезщетение на посочено от
2
застрахования лице за причинените на застрахованото имущество щети, застрахователят-
ищец е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на увреждането, доколкото
самият увреден има такива права.
Причина за ПТП е попадането на автомобила в необезопасена дупка на пътното
платно, за което свидетелстват констатациите на длъжностното лице, посетило
местопроизшествието. Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна по
доказателствената сила на протокола за ПТП. На първо време, наличието на дупка и вреди
върху лекия автомобил са установени в протокола за ПТП, който е изготвен при посещение
на място от длъжностното лице /видно от отбелязването върху него/, като длъжностното
лице - съставител е възприело непосредствено както вредите на лекия автомобил, така и
наличието дупка на пътното платно, обозначена на изчертаната скица, поради което и в тази
част протокола за ПТП представлява официален документ, чиято обвързваща съда
материална доказателствена сила не е оборена в настоящото производство – ответникът не е
ангажирал никакви доказателства. От заключението на САТЕ се установява, че описаните в
протокола и опис – заключение на застрахователя щети отговарят като да са били причинени
от попадане на лекия автомобил в дупка.
Възражението на ответника, че ПТП е причинено поради несъобразяване с пътните
условия, отново е неоснователно, като отново, ответникът не е ангажирал никакви
доказателства в подкрепа на твърденията си. Недоказано е и твърдението на ответника, че
водачът се е движел с летни гуми, като вещото лице в открито съдебно заседание пред съда
посочи, че това обстоятелство не може да се установи от представените по делото
доказателства.
От друга страна пътят, на който е реализирано произшествието, е общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, което обстоятелство е отделено за безспорно.
Поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължена да осъществява
дейностите по поддържането му е именно ответната Столична община, която съобразно чл.
13 ЗДвП дължи означаване на съответната дупка с необходимите пътни значи с оглед
предупреждаване на участниците в движението. Общината като юридическо лице
осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица,
на които е възложила изпълнението. В конкретния случай, именно бездействието на
последните по необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по
чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето защо съдът намира, че
ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него
собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на
обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования.
3
Имуществената застраховка следва да осигури пълна обезвреда на увредения, което означава
че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, което той би
бил преди деликта, поради което следва да се вземат предвид извършените от увреденото
лице разходи за ремонт с нови части, а релевираното от ответника възражение за
съобразяване овехтяването на частите, съдът намира за неоснователно. Видно от
неоспореното заключение на САТЕ действителният размер на причинените вреди
съответства на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение от 967,57лв, като
средната пазарна цена на ремонта възлиза на по – висока стойност.
Същевременно, видно от отговора на задача 4 към САТЕ е видно, че от техническа
гледна точка, при такъв вид увреда, л.а. не е можел да се движи на собствен ход, поради
което и разходът, сторен за репатриране на л.а. е в причинна връзка с ПТП.
Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на
обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования.
Имуществената застраховка следва да осигури пълна обезвреда на увредения, което означава
че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, което той би
бил преди деликта, поради което следва да се вземат предвид извършените от увреденото
лице разходи за ремонт с нови части, а релевираното от ответника възражение за
съобразяване овехтяването на частите, съдът намира за неоснователно.
При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. (Така
изрично - Решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о., ТК, и Решение
№ 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК.
Поради изложеното, искът за заплащане на обезщетение е основателен за целия му
размер. Относно възражението по дължимост на ликвидационни разноски, то същите се
дължат по силата на законова разпоредба - чл.411 КЗ, а съгласно заключението на САТЕ,
начисленият размер от 10 лева е в рамките на обичайния.
Вземането по чл.413 КЗ е изискуемо от изтичане на тридесетдневен срок от
поканата. Или забавата на ответната страна, получила извънсъдебна покана за плащане на
8.5.2020г., е с начална дата 9.06.2020 г., като с оглед диспозитивното начало, следва да се
присъди за периода 22.07.2021 г. – 22.07.2024 г. , като въз основа достъпния на съда лихвен
калкулатор, обезщетението за забава възлиза на 341,36 лв.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора, на ищеца следва да се присъдят своевременно поисканите
разноски за производството в общ размер на 600 лева – за платена държавна такса 100
лева, разходван депозит 400 лева, и юрисконсултско възнаграждение 100лева, в която сума
не се включва сумата 50 лева внесен депозит, която не е ползвана и страната може да иска
освобождаването й от съда.
При тези мотиви Софийски районен съд
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община с адрес – гр. София, ул. “Московска” № 33, да заплати на ЗК
„Лев инс” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.
Симеоновско шосе № 67А, на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането сумата 977,57
лв., представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета №0000-1261-
19-253948 за причинени вреди по застраховка „Автокаско”, за настъпило застрахователно
събитие на 30.11.2019 г. в гр.София, на ул.”Жак Дукло”към кв.Чепинци, пред № 4, по
отношение застрахован автомобил „Ауди“ с рег. № ***, с включени ликвидационни разноски
от 10 лева, заедно със законната лихва от 23.7.2024 г. до окончателното изплащане, на
основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата 341,36 лв. лихва за забава върху главницата за периода
22.07.2021 г. – 22.07.2024 г.., както и на основание чл.78, ал. 1 ГПК, сумата 600лева –
разноски за производството.
Вземането е платимо по банкова сметка BPBI79451060201207.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5