Определение по дело №349/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано на основание чл.258 и сл ГПК по въззивна жалба,подадена от "М." О. със седалище Г.,против решение № 3106 от 30.11.2010г.,постановено по гр.д.№1050/10 по описа на РС С..В жалбата са релевирани оплаквания за допуснати процесуални нарушения при постановяване на съдебния акт,тъй като доказателствата не са обсъдени в тяхната пълнота и взаимна връзка,а съдът е разгледал доказателствата избирателно и едностранно.Съдът неправилно също така е приел,че искът е допустим.В тази връзка се изтъква довод,че задълженото по записа на заповед лице не е въззивника,тъй като върху записа на заповед ЕИК е на друго юридическо лице,а не неговото,а единния идентификационен номер е специфичен белег,който определя и субектността.Твърди,че задълженото лице по ч.гр.д.№ 461/10,отнасящо се до заповедното производство и въззивникът са различни юридически лица.Освен това каузалното задължение по записа на заповед ,описан в исковата молба е различно от изложените обстоятелства в заповедното производство.

Според въззивника ,лицето,авалирало записа на заповед не е изпълнил ,взетото преди това решение на ОС на дружеството и следва да се приеме,че се е задължил като физическо лице.Прави възражение,че записа на заповед е частен документ,без достоверна дата.

Моли да се отмени обжалваното решение и се постанови друго,с което да се отхвърли иска.

Въззиваемата страна оспорва жалбата.

Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от страна по делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт.

От събраните по делото доказателства,преценени отделно и в съвкупност,съдът прие от фактическа и правна страна следното :

За да постанови своя съдебен акт РС С. е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната връзка и е направил обосновани и законосъобразни изводи.

В предвидения по чл.415 ал.1 ГПК срок, "С." е предявил установителен иск за дължимост на сумите по издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 461/10 по описа на РС Сандански.В исковата молба подробно са изложени обстоятелства,относно каузалната сделка,обосноваваща подписването на записи на заповед от страна на "С. п." О..Посочено е,че поръчители/авалисти/ по тези записи на заповед са "С. П." О. и "М. К." О..Тъй като чрез принудително изпълнение ищецът не е получил удовлетворяване на задължението,което издателят на записа на заповед е поел към него, е насочил претенциите си към авалиста.

Видно от дело № 461 /10 ,приложено към настоящето,искането се основава на документ по чл.417 т.9 ГПК-запис на заповед с дата на издаване 15.08.2008г. с издател "С. п. О.,представлявана от И. К. и срок за плащане 25.09.2008г. на сумата от 1874 евро,законна лихва от датата на подаване на заявлението и разноски в заповедното производство.Като длъжник е посочен "М." О. ,сега вече с вярно отразен ЕИК.

Под текста на процесната запис на заповед,на същата страница,като авалисти са се задължили "С.П.и" О. и "М. К. О..И двете търговски дружества са представлявани към този момент от И.К..Действително Булстата на въззивника е отразен с № * и няма спор,че не отговаря на ЕИК на това дружество.Този Булстат е на "С. п."-другия авалист.В записа на заповед и на двамата авалисти е изписан един и същ БУЛСТАТ.

Към датата на подписване на процесния запис на заповед е съществувало решение на Общото събрание на въззивника,че дружеството няма да поръчителства и няма да поема задължения на трети лица.

При така установеното от фактическа страна,от правна въззивния съд прие следното:

Искът е допустим и основателен.

Насочен е срещу юридическото лице, един правен субект "М." О. , авалирал записа на заповед,чрез представляващия дружеството,което дружество е и длъжникът в заповедното производство,както и ответникът по установителния иск.Доводите на въззивника не се възприемат и от настоящия състав на ОС Благоевград.Едно дружество не може да бъде идентифицирано единствено чрез ЕИК,който да се абсолютизира ,като се отрече всяка друга възможност.Един от тези идентификационни белези е наименованието му /фирмата/, при което има изискване за уникалност.В записа на заповед е посочено освен наименованието /фирмата/ на търговското дружество и фирменото дело,по което е регистрирано "М."О.-469/95 на ОС Благоевград,което съвпада с приложеното по делото удостоверение за актуално състояние,издадено от същия този съд.Касае се за техническа грешка при изписване на Булстата на ответника,тъй като същия е посочен и за другия авалист "С. п." О..Няма логика един и същи авалист да бъде поръчител по менителничния ефект два пъти.

В предявения установителен иск ищецът не е заявил други обстоятелства,ангажиращи отговорността на въззивника,извън посоченото в заявлението по чл.417 ГПК-записа на заповед ,а в пространно изложение са посочени фактите,довели да издаване на записа на заповед т.е. обосновал е каузалната сделка,но със "Санданска перла",която е извън предмета на настоящия спор.

Както е посочено в практиката на ВКС р.№5 /09.02.2010г. по т.д.№ 268/09 ІІ т.о. ,авалът е самостоятелно задължение,което възниква единствено по силата на едностранно волеизявление на авалиста,независимо от задължението,което обезпечава и което изявление следва да е върху ценната книга или прикрепен към нея лист.

В настоящия случай записът на заповед е действителен,съдържащ всички задължителни изисквания за форма на чл. 535 ТЗ и върху него е материализирано изявлението на авалиста за обезпечаване на задължението по менителничния ефект.

Дали към този момент ,представляващия авалиста е действал съобразно взетите решения от ОС на дружеството няма значение за спора.Съгласно практиката на ВКС р.№694 от 16.10.2008г. по т.д.№ 341/08 ІІ т.о.-в мотивите е прието,че по отношение на трети лица,намира приложение на разпоредбата на чл.141 ал.2 из.3 ТЗ,а именно че ограниченията на представителната власт нямат действие по отношение на трети лица и не действа нормата на чл.462 ТЗ.

Възражението ,относно достоверната дата на записа на заповед е направено едва пред въззивния съд.Същото е неоснователно.Въззивникът не е трето лице по смисъла на чл.181 ал.1 ГПК. В решение № 193 от 04.06.2010г. ВКС по гр.д.№ 176 /10 ІІ г.о. е дадено разяснения относно "трето лице" по смисъла на този текст от закона.Това са тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Другите неучастващи в документа лица не са трети лица и спрямо тях посочената в документа дата важи. Подобен на настоящия казус е третиран и в решение № 125 от 25.07.2005г. ВКС по гр.д.№ 528/04 І т.о. ,като е прието,че записът на заповед е диспозитивен частен документ,който притежава само формална доказателствена сила и правото на чл.145 ГПК/отм/,сега чл.181 ГПК не може да намери приложение спрямо последващи представители на издателя на запис на заповед.

По изложените съображения и въззивният съд намира,че предявения иск е допустим и основателен,защото е поето задължение от авалиста по менителничния ефект,без да са налице пороци при волеизявлението и задължението е съществуващо,защото няма данни да е погасено чрез плащане или чрез изтичане на срока за предявяването му по исков ред.

В този смисъэл съдат препраща на основание чл.272 ГПК и към мотивите на първоинстанционния съд,чието решение потвърждава..

Представляващия въззиваемото дружество претендира разноски по приложен списък,като част от тях ,касаят изрично процесуално представителство,което той не е осъществил,тъй като не се е явил в проведеното съдебно заседание по делото,поради което и съдът присъжда разноски в размер на 431 лв.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3106 от 30.11.2010г.,постановено по гр.д.№1050/10 по описа на РС С..

ОСЪЖДА "М. К." О. Г. да заплати на "С." Г. направени разноски пред въззивната инстанция в размер на 431лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател : Членове :