№ 46310
гр. София, 13.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110170802 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Екоконсулт 2008“ ЕООД срещу „Бейс
Архитекчър“ ООД, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 265, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД
и чл. 92 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 6000 лв., представляваща авансово
плащане по договор за интериорно проектиране и авторски надзор от 31.10.2022 г., които е
бил развален поради неизпълнение на уговорената работа от ответника, ведно със законната
лихва считано от датата на депозиране на исковата молба – 28.12.2023 г. до окончателното
плащане; сумата от 288,60 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 6 000 лв. за периода от 11.08.2023 г. до 27.12.2023 г.; сумата от
7818,37 лв., представляваща неустойка по чл. 20, вр. чл. 3.1 от от договор за строително-
монтажни работи, доставка и монтаж на обзавеждане съобразно интериорен проект от
08.03.2021 г., за периода от 20.06.2021 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба – 28.12.2023 г. до окончателното плащане; и
сумата от 1937,18 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата от 7818,37 лв., за периода от 01.10.2021 г. до датата на предявяване на
исковата молба – 27.12.2023 г.
Ищецът твърди, че на 31.10.2022 г. с ответника сключили договор за интериорно
проектиране и надзор, по силата на който ищецът е възложител, а ответникът е приел да
изготви срещу възнаграждение със свои ресурси, проект за преустройство и интериор и да
извършва авторски надзор по отношение на притежаван от възложителя обект (недвижим
имот) – апартамент Д-801 с прилежаща тераса, в многоетажна жилищна сграда - на ет. 8, вх.
Д, ж.к. „************“ в град София. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора възложената работа
включвала проектиране в две фази и авторски надзор,а именно: разработване на проект част
архитектура – интериор (идейна фаза), разработване на проект част архитектура – интериор
(техническа фаза) и авторски надзор. Съгласно постигнатите уговорки възложената работа
1
следвало да бъде извършена от изпълнителя в съответствие с действащата нормативна
уредба и съгласно одобрена от възложителя оферта № ******** (приложение № 1 към
договора) и в сроковете, уговорени в чл. 2, ал. 1 от същия и доразвити в оферта № ********.
Формата и начина на предаване на работата били уговорени в чл. 3 от договора, а именно –
изготвеният идеен и технически проект се изпращат в дигитална форма на посочена
електронна поща на възложителя, който има право в 3-днвен срок да направи възражения и
поиска корекции по изготвеното, в противен случай последното се счита прието без
забележки; след окончателното приключване на възложеното проектиране и авторски надзор
между страните се подписва приемо-предавателен протокол, с които се констатира
финалното предаване и приемане на обекта. За извършената и приета без възражения работа
възложителят се задължил да заплати сума в общ размер на 10 000 лв. (12 000 с ДДС), която
следвало да бъде заплатена на няколко етапа, изчерпателно посочени в чл. 4, ал. 1 от
договора – авансово плащане (15 % +35% от договореното възнаграждение), което е условие
за влизане в сила на договора и се заплащала в срок от 5 дни от подписването му; две
плащания от по 20 % и окончателно плащане в размер на 10 %. Предвидено било
плащанията да се извършват по банков път и за всяко плащане изпълнителят да издава
фактура. Начинът на авансово плащане бил доразвит в приложение № 1 – оферта ********,
според която авансът е разделен на 2 части – 15% (1500 лв. без ДДС) – аванс за
предпроектно проучване/проектиране, дължима в срок от 5 дни от подписване на договора,
и 35% (3500 лв. без ДДС), дължима в срок до 5 дни от започване на идейния проект в
художествена/изобразителна фаза. Ищецът твърди, че в изпълнение на задълженията си по
договора е заплатил на ответника на 01.11.2022 г. сумата от 1800 лв., за което била издадена
фактура № 476/01.11.2022 г., и на 26.01.2023 г. сумата от 4200 лв., за което била издадена
фактура № 495/26.01.2023 г. На 26.01.2023 г. ответникът е предал на ищеца имейл с
предложено визуализирано задание, което е прието от ищеца без възражения. Поддържа, че
ответникът не е спазил 60-дневния срок за изготвяне на идеен проект по част архитектура
интериор, като на 28.07.2023 г. ищецът е изпратил на ответното дружество по електронната
поща покана да представи в срок до 04.08.2023 г. в 17:00 ч. всички материали (в т.ч.
визуализиране на идейния проект чрез 3D фотореалистични визуализации), договорени за
идейна фаза, етап II „Художествена фаза“, както и е отправено предупреждение, че при
непредставяне на свършената работа в посочения срок, ищецът ще счита договорът за
развален. На 04.08.2023 г. в 16:30 ч. ответникът е изпратил на имейл на ищеца албум с
разпределение и 28 бр. 3D визуализации, както и схема на площо-разпределението на
обекта. Твърди, че предадената от ответника работа е била непълна и със значителни
отклонения от договореното в качествено отношение – липсвали визуализации на
помещения в сградата, стилистиката и концепцията в изработените от ответника,
визуализациите съществено се отклонявали от зададените изисквания от възложителя.
Поради това на 05.08.2023 г. ищецът изпратил по имейл на ответното дружество мотивирани
възражения по предадената работа, в които описал констатираните от него недостатъците,
които правели работата негодна за нейното договорно предназначение. С писмото ищецът на
основание чл. 87 ЗЗД, развалил сключения договор, като му предоставил 5-дневен срок да
2
върне авансово заплатената сума от 6000 лв. Посочва, че и към настоящия момент авансово
платената сума не е възстановена.
Ищецът излага още, че на 08.03.2021 г. между страните бил сключен договор за
строително-монтажни работи (СМР), доставка и монтаж на обзавеждане съгласно
интериорен проект, по силата на който ищецът е възложил на ответното дружество срещу
заплащане да извърши СМР, доставка и монтаж на обзавеждане съгласно интериорен проект
– приложение № 1, неразделна част от този договор, в обект на възложителя – недвижим
имот, представляващ тристаен апартамент № Д- 23, находящ се в жилищен комплекс
„*******“, ж.к. „********“, град София. Съгласно договора ответникът като изпълнител се е
съгласил да извърши уговорената в количествено-стойностна сметка към договора работа за
срок от 100 календарни дни, считано от заплащане от страна на възложителя на авансова
част от уговорено възнаграждение, а възложителят е поел задължението да заплати на
изпълнителя сумата в общ размер на 78 183,74 лв. с ДДС, платима, съгласно чл. 5 както
следва: аванс в размер на 24 564,60 лв., дължим в 5-дневен срок от подписване на договора,
а остатъка – поетапно съобразно степента на извършените СМР и услуги с приемо-
предавателен протокол. Съгласно чл. 20 от договора при виновна забава на изпълнителя в
срока по чл. 2, той дължи неустойка в размер на 0,5% на ден от общо дължимото му
възнаграждение, но не повече от 10%.
Ищецът твърди, че в изпълнение на поетите задължения е заплатил по банков път на
ответника на 09.03.2021 г. аванс в размер на 24 564,60 лв., за което била издадена фактура №
342/09.03.2021 г., а след това с отделни преводни нареждания в периода от м. март до м. юли
2021 г. били заплатени и всички останали отделни видове СМР. Поддържа, че на 30.09.2021
г. бил подписан приемо-предавателен протокол окончателното приключване на СМР. С
протокола били констатирани недостатъци, които изпълнителят е приел да отстрани в
посочени срокове, а също така е констатирано задължението на ответника да заплати
уговорената в договора неустойка за забава. Счита, че с подписване на приемо-
предавателния протокол, ответникът е признал забавата си по договора, както и
задължението си да заплати неустойка за забава в размер на 0,5 % на ден върху сумата от
78183,74 лв., или по 391 лв. на ден, а също така е изпаднал в забава по отношение на
задължението си за заплащане на неустойка и дължи обезщетение за забава за периода от
01.10.2023 г. до 28.12.2023 г. върху посочената сума.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „Бейс
Архитекчър“ ООД, с който оспорва предявените искове. Посочва, че съгласно оферта №
********, представляваща неразделна част от договор за интериорно проектиране и
авторски надзор, извършването на визуализация на идейния проект в етапа на художествена
фаза има единствено илюстративен характер и е възможно да претърпи корекция и промяна
в процеса на работа, поради което поддържа, че не е налице съществено неизпълнение и
няма основание за разваляне на договора. Оспорва и акцесорния иск за заплащане на
мораторна лихва. Оспорва претендираната неустойка по договор за СМР от 08.03.2021 г.
като незаконосъобразна, противоречаща на добрите нрави и на договора между страните. В
3
тази връзка твърди, че съгласно чл. 20 от договора от 08.03.2021 г. дължимата неустойката
не може да бъде повече от 10 % от дължимото общо възнаграждение, т.е 6515,31 лв. Оспорва
иска за мораторна лихва върху претендираната неустойка. Поддържа, че съгласно
подписания приемо-предавателния протокол от 30.09.2021 г. извършената от ответника
работа е приета „без забележки“ от ищцовото дружество. Оспорва да е налице забава в
изпълнението на възложената работа по договора от страна на ответното дружество.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите за
неустойка и лихва за забава. Моли за отхвърляне на предявените искове. В условие на
евентуалност моли съдът да намали размера на претендираните неустойки като прекомерни.
Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 265, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 87, ал.
3 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: 1) твърдяното имуществено
разместване – реалното предаване, съответно получаване от ответника на претендираната
сума в размер от 6000 лв. по силата на договор за интериорно проектиране и надзор от
31.10.2022 г., като и 2) фактите и обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието с
обратна сила чрез надлежно упражнено право на разваляне на договора, а именно:
качеството си на изправна страна по договора, чрез изпълнение на насрещните си договорни
задължения и оказване на необходимото съдействие за реализиране на дължимата престация
от ответната страна; наличието на твърдяната форма на виновно неизпълнение на
задължението от страна на ответника, за което последният носи отговорност; и отправяне на
едностранно волеизявление до ответната страна за разваляне на договора.
В тежест на ответника е да установи наличието на основание за последващо
задържане на сумата, съответно качеството си на изправна страна по договора.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадане на ответника в забава.
При доказване на горните факти в тежест на ответника е да докаже възраженията си,
включително и положителния факт на погасяването на дълга.
По иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже валидно възникнала
писмена уговорка за заплащане на неустойката с посоченото в исковата молба съдържание и
размери, и настъпването на предпоставките, пораждащи изискуемост на вземанията за
неустойка в претендирания размер.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да
бъдат отделени следните обстоятелства: че между страните са възникнали валидни
облигационни правоотношения по договор за интериорно проектиране и надзор от
31.10.2022 г. и договор за извършване на СМР от 08.03.2021 г.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба писмени доказателства са допустими и относими
4
към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
Следва да се остави без уважение искането на ищеца по реда на чл. 186 ГПК да се
изиска и приложи гр.д. № 4925/2023 г. по описа на РС-Стара Загора, доколкото ищецът
разполага с възможността да ангажира доказателства в настоящето производство за
разноските, направени в обезпечителното производство пред РС-Стара Загора.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за изискване и
прилагане на гр.д. № 4925/2023 г. по описа на РС-Стара Загора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.02.2024 г. от
14:45 часа, за която дата и час да се призоват страните - с препис от определението, като на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че
медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата
на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към
действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата
има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца,
като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
5
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото
определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените
в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6