Решение по дело №358/2020 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260031
Дата: 22 февруари 2021 г. (в сила от 11 март 2021 г.)
Съдия: Пламен Петров Деянов
Дело: 20201520200358
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Решение

№...........................

гр. Кюстендил, 22.02.2021 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Кюстендилски районен съд, Х-ти състав, в открито съдебно заседание на eдинадесети декември, две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Пламен Деянов

При Секретаря: Гергана Милушева

Като разгледа докладваното от съдия Деянов АНД № 358, по описа за 2020 година на КРС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 19-1139-001871/12.12.2019 г., издадено от Началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - град Кюстендил, упълномощен със заповед № МЗ 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на И.В.М., с ЕГН/ЛНЧ ********** ***, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за осъществено административно нарушение на  чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител оспорва изцяло атакуваното НП като твърди недоказаност на нарушението. Моли неговата отмяна.

Въззиваемата страна – Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР Кюстендил не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Обжалваното Наказателно постановление е издадено против И.В.М., с ЕГН/ЛНЧ ********** ***, за това, че на 04.12.2019 г., около 15: 55 ч. в гр. Кюстендил, по улица „Кирил и Методий“ срещу магазин ЕТ-Колев в посока ул.“Шести септември“ към ул. „Людмил Янков“  е управлявал собствен автомобил БМВ 520и с ДК № ***, като автомобилът бил с прекратена регистрация на дата 24.09.2019 година за това ,че бил без „Гражданска отговорност“. Нарушението е установено от свидетеля В.Т.В. той и актосъставител и колегата му В.М.С. – полицейски служители, който спрели автомобила, извършили справка и установил, че въпросното МПС е с прекратена регистрация поради липса на застраховка „гражданска отговорност“ по надлежния ред.

АУАН е съставен на място извършеното нарушение от свидетеля В., в присъствието на свидетеля С.. АУАН е посочено, че лицето е управлявало МПС по път, отворен за обществено ползване, но с прекратена регистрация на същото. Дадена е правна квалификация на нарушението –  чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В АУАН соченото за нарушител лице не е възразявало.

Въз основа на цитирания АУАН е издадено и атакуваното НП.

Видно от съдържанието на същото, на 12.12.2019 г. АНО издал атакуваното НП, в което възпроизвел описаното в обстоятелствената "част на АУАН административно нарушение и на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП наложил на Пенев административни наказания " глоба" в размер на 200 лева и " лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца".

Недоволен от това административно санкциониране жалбоподателят сезирал КРС с искане за отмяната му.

В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителя и свидетелите по акта. Те поддържат описаното в обстоятелствената част на този акт нарушение. И двамата свидетели на нарушението заявяват, че процесният автомобил е бил с неговите регистрационни табели, които не са били снети и предадени в Сектор Пътна полиция гр. Кюстендил. Не посочват начина или механизма по които водача на чуждият автомобил е следвало да знае за факта на прекратеното регистрация на автомобила и за липсата на застраховката“гражданска отговорност“

Горната фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена от събраните по делото писмени доказателствени средства и събраните гласни такива.

На база така установените фактически обстоятелства, след преценка на събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира следното от правна страна:

При съставяне на АУАН са спазени формалните изисквания на ЗАНН но е допуснато и съществено процесуално нарушение. Актът е съставен от оправомощено длъжностно лице /приложено по преписката копие от Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. на Министъра на вътрешните работи/. По отношение на задължителните реквизити, които трябва да съдържа, също не е допуснат пропуск, като са описани точно време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Но в същото време нито в диспозитива на изготвения АУАН нито в диспозитива на атакуваното НП е посочено точно и ясно какво нарушение е извършило виновното лице.

Затова и основателно се явява възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в производството по съставяне на АУАН изразяващо се в неспазване на разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН. Според чл. 40, ал. 1 от ЗАНН "Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. " В същото време в АУАН следва разбираемо и еднозначно да е описано какво е извършеното нарушение, чрез вписване съдържанието на правната норма, която е констатирано, че е нарушена. Т.Е. Посочената правна квалификация на нарушението следва да съответства на това което е вписано като съдържание на правната норма в ЗДвП.

В издаденото НП, обаче АНО е допуснал нарушение като е приложил неправилно материалния закон. За описаното в обстоятелствената част на същото административно нарушение на разпоредбата на  чл. 140, ал. 1 от ЗДвП административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Според цитираната част от нормата "Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред ". Но както бе посочено по-горе управляваното от нарушителя МПС е било с автентичните му регистрационни табели поставени от АНО при регистрацията на автомобила а не със снети такива или без да е било регистрирано някога по надлежния ред. Този факт се установи безспорно в хода на съдебното следствие. Наличието на регистрационните табели на автомобила се посочва от актосъставителя , колегата му и останалите свидетели по делото. Т.Е. посочването в АУАН, и в обстоятелствената част на самото НП,че процесното МПС е било без регистрация или дерегистрирано не съответства на обективната истина. Събрани са доказателства, че процесното МПС е било с регистрационни табели, поставени на определените за това места, а не че същото е било дерегистрирано по надлежния ред. При това въпреки изричното разпореждане на съдът ,че АНО следва да представи всички намиращи се при него писмени доказателства по делото, копия от документи посочващи служебна дерегистрация както се твърди в атакуваното НП не са представени.

Тази неточност, съдът намира за съществена, доколкото се касае за различна административнонаказателна деятелност разграничена в две отделни хипотези в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. При това АНО е следвало да знае, че тази правна норма препраща към ,разпоредбата на чл. 10 от Закона за пътищата а не къмто КЗ. Както се посочи по-горе процесното МПС е било с регистрационните му табели и за да се твърди, че водача е управлявал МПС,  което не е регистрирано по надлежния ред е следвало да се представят и безспорните доказателства за това.  Но очевидно АНО не разполага с такива след като и служителите му в ОСЗ потвърдиха факта,че автомобилът е Бил с регистрационните си табели.

Ангажирайки отговорността на М. за нарушение, за което не привлечен да отговаря, но при факта ,че доказателствата по делото сочат противното налага извода, че  АНО съзнателно е ограничил правото му на защита, което несъмнено налага отмяна на НП само на това основание.

Предвид изложеното, съдът намира атакуваното Наказателно постановление неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено

 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление/НП/ № 19-1139-001871/12.12.2019 г., издадено от Началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - град Кюстендил, упълномощен със заповед № МЗ 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на И.В.М., с ЕГН/ЛНЧ ********** ***, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за осъществено административно нарушение на  чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му до страните, пред Административен Съд -Кюстендил по реда на АПК.

 

 

                                       Районен съдия: