МОТИВИ: към присъда по НОХД № 183/2020 год. на РОС.

 

Против подс. П.Д.П. *** е предявено обвинение по чл. 116 ал.1, т. т. 9 и т. 12, пр. 1, вр. с чл. 115 от НК, за това, че на 20.09.2018г. в гр. В., обл. Р.умишлено умъртвил другиго – И.И.А., ЕГН **********, като смъртта му настъпила на 10.10.2018г., убийството е извършено предумишлено и представлява опасен рецидив.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе, в съдебно заседание поддържа обвинението, така както е предявено и настоява подсъдимия да бъде признат за виновен по него и на подсъдимия да му бъде наложено наказание, доживотен затвор.

Подсъдимият П.Д.П. ***, в съдебно заседание дава обяснения по повдигнатото му обвинение, но изцяло го оспорва, като заявява, че не е имал намерение да убива пострадалия И.А.. Не осъзнава своята вина и настоява да бъде оправдан.

Служебният му защитник адв. З.М. от РАК, оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Същата счита, че престъпното поведение на нейния подзащитен не е съставомерно, поради което настоява подс. П. да бъде признат за невинен в извършване на това престъпление и да бъде оправдан.

Окръжният съд, след като извърши цялостна преценка на всички събрани в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, както и становищата на страните, приема за установено следното:

По фактите.

Подсъдимият П.Д.П. е роден на *** ***. Той е български гражданин, с постоянен адрес ***. Има завършено основно образование. Не е женен. Не работи. ЕГН **********. Осъждан е общо 7 пъти за кражби, грабеж, хулиганство, закана с убийство, умишлено причиняване на средна телесна повреда и умишлено убийство.

С присъда № 23 от 28.05.1997 г. по НОХД № 69/1997 г. по описа на Окръжен съд – Р.бил признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 116, т. 6, пр. 3, вр. с чл. 115 и по чл. 129, ал. 1 от НК. Определено му било общо наказание от 16 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Присъдата влязла в сила на 11.06.1997 г. Наказанието по тази присъда било групирано с наказанията по други 5 присъди и било определено като общо – най-тежко от тях. С Определение от 24.04.2008 г. по ЧНД № 92/2008г. на Окръжен съд – Ловеч подс. П. бил условно предсрочно освободен с остатъка от 3 години, 5 месеца и 18 дни. През този период му били определени мерки за пробационен надзор. Определението на ОС – Ловеч влязло в сила на 08.05.2008г.

По-малко от 1 месец след освобождаването му от затвора – в срока на УПО, подс. П. извършил нови две престъпления.

С присъда № 254 от 04.12.2009 г. по НОХД № 1800/2009 г. по описа на Районен съд – Р.бил признат за виновен в престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 и по чл. 325, ал. 4, вр. с ал. 1 от НК (в редакцията на закона към ДВ бр. 103/2004 г. в сила от 01.01.2005 г.), извършени на 05.06.2008 г. Престъплението по чл. 325, ал. 4, вр. с ал. 1 от НК било извършено в условията на опасен рецидив. За него на обвиняемия било определено наказание от 3 години лишаване от свобода. По реда на чл. 23, ал. 1 от НК за двете престъпления му било определено общо наказание от 3 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. На основание чл. 70, ал. 7 от НК съдът постановил подс. П. да изтърпи отделно неизтърпяната част от присъдата от 16 години лишаване от свобода – в размер на 3 години, 5 месеца и 18 дни, при първоначален строг режим. Присъдата влязла в сила на 29.03.2010 г. Неизтърпяната част от УПО в размер на 3 години, 5 месеца и 18 дни била изтърпяна през периода от 17.11.2008 г. – до 25.04.2012 г.

Наказанието по НОХД № 1800/2009 г. на Районен съд – Р.в размер на 3 години лишаване от свобода при първоначален строг режим било изтърпяно през периода 25.04.2012 г. – 05.05.2014 г.

След освобождаването си от затвора подс. П. ***. През първата половина на месец септември 2018 г. той не работил и се препитавал с инцидентни дейности и събиране на билки и орехи. Съжителствал на съпружески начала със св. М.Б. и бил известен в града с прякора „Ф.“. В гр. В. в една къща с тях живеели също майка му – св. П.В. и сестра му – св. Л.В.. Те били в добри отношения с подсъдимия. По същото време в гр. В. живеел и пострадалия И.И.А.. Той бил на 57 години и бил многократно осъждан – за кражби, телесни повреди, унищожаване на чужди вещи и палеж. За последно излязъл от затвора на 13.04.2018 г. Не работил и прекарвал по-голямата част от времето си в централната част на града. Известен бил с прякора „Б.“. Злоупотребявал с алкохол и живеел в изоставена постройка като скитник. По характер бил заядлив и сприхав. Държал се предизвикателно и отправял обиди и закани към случайни минувачи.

На 20.09.2018 г., преди обед, св. П.В. и св. Л.В. били в централната част на гр. В. и решили да пазаруват. Свидетелката Л.В. влязла в магазина, а майката на подсъдимия останала отвън. На площадката пред магазина се намирал и пострадалия, който бил седнал на земята и пиел алкохол. Когато видял св. П.В. той започнал да я псува и обижда. В ръката си държал нож. Казал й, че ще убие сина й П.П. и ще му вземе жената. Свидетелката М.М. го чул и му казал да престане. Издърпал св. П.В. настрани, за да преустанови разправията. По същото време от магазина излязла св. Л.В.. Когато чула псувните и обидите тя взела чантата от ръката на майка си и няколко пъти ударила с нея И.А., след което двете се отдалечили. Около 10 – 11 ч. преди обед подс. П.П. и св. М.Б. излезли от дома си и тръгнали да берат орехи в покрайнините на града. По пътя срещнали роднина на св. М.Б. и разбрали за инцидента и отправените закани от страна на И.А.. Подсъдимият се ядосал, тъй като пострадалият и преди това бил демонстрирал желание за интимна близост със св. М.Б.. Около 17 ч. се върнали в града. Подсъдимият купил една бутилка от 2 литра с бира и започнал да пие. Под влиянието на алкохола станал нервен и започнал да изпитва желание да отмъсти на И.А. за инцидента сутринта. В 19, 40 ч. се обадил на тел. 112 от телефона на св. М.Б. с номер 0893 252 830 и заявил, че „Б.“ го псувал. Казал, че един път вече го е бил, но сега не знае какво да го прави, ще му начупи кокалите и ще го потроши от бой. От дежурния номер го уведомили, че сигналът му е приет и ще го предадат на полицията в гр. В.. В 19, 45 ч. полицейските служители го отразили в информационната карта на наряда. Посетили дома на подсъдимия, който им предал за инцидента от сутринта, но отказал да подаде жалба и заявил, че просто иска да го сподели с тях. Те му казали да не се занимава с него и обещали да го предупредят да не отправя повече закани. Независимо от това, подсъдимият продължил да пие и в спокойна обстановка, хладнокръвно и след обсъждане на мотивите „за“ и „против“ решил окончателно да си отмъсти сам на И.А., като го убие. Около 21 ч. взел една здрава дървена пръчка с дължина около един метър и диаметър в задната си част 3, 5 см. и се насочил към централната част на града, където обичайно се намирал пострадалия. Свидетелката М.Б. тръгнала с него. Когато наближил сградата на помпената станция видял, че пострадалият И.А. е седнал на бетонната плоча и пие алкохол. Подсъдимият заобиколил постройката и се появил в гръб към пострадалия. Без да му каже нищо вдигнал дървената пръчка с две ръце над главата си, замахнал силно му нанесъл силен удар с нея в главата. И.А. не очаквал нападението и останал изненадан. След първия удар подс. П.П. още няколко пъти вдигнал пръчката с две ръце и замахнал силно към главата му. И.А. се опитал да се предпази с ръце, като част от ударите попаднали в тях и му причинили счупване на близката фаланга на четвърти пръст на дясната ръка; счупване на пета метакарпална кост на дясната ръка; охлузвания по дясната предкитка, трети, четвърти и пети пръст на дясната ръка; кръвонасядане на дясната предкитка; открито многофрагментно счупване на далечната фаланга на трети пръст на лявата ръка с размачкване на меките тъкани; разкъсно-контузна рана в областта на дисталната фаланга на трети пръст на лявата ръка; открито многофрагментно счупване на далечната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка с размачкване на меките тъкани и разкъсно-контузна рана в областта на дисталната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка. Силата на ударите била такава, че преодоляла опитите на пострадалия да се предпази и не по-малко от пет удара с пръчката попаднали в главата на И.А.. Той не можал да се изправи и още след първия удар останал на земята.

В резултат на тях подсъдимият му причинил тежка черепно-мозъчна травма, субдурален кръвоизлив в ляво теменно, дясно слепоочно-теменно, в лява средна черепно-мозъчна ямка и в предна и средна десни черепно-мозъчни ямки; контузия на мозъка в дясно слепоочно; кръвонасядания на меката черепна покривка в дясно челно-теменно и в дясно челно-слепоочно теменно; разкъсно-контузна рана в дясна теменна област на главата; рана в лява теменно-тилна област на главата; охлузване теменно-върхово на главата; разкъсно-контузна рана и охлузване на лява ушна мида; охлузване на дясна ушна мида; кръвонасядане на долен клепач на дясното око. При един от ударите дървената пръчка се счупила в главата на пострадалия и от нея на мястото на инцидента останало парче с дължина 58,5 см. и диаметър в задната си част 3,5 см.

И.А. останал да лежи на земята, а подс. П.П. преустановил ударите и се отдалечил от мястото, като отнесъл със себе си, а после изхвърлил другата част от дървената пръчка, която останала в ръцете му. Действията му били забелязани от св. А.Ф., който по същото време се намирал в централната част на гр. В.. Той се приближил до пострадалия и видял, че около него има много кръв и камуфлажната му шапка е паднала на земята. И.А. му казал, че много го боли главата. Свидетелят А.Ф. му помогнал да се изправи и го отвел в полицейското управление. В 21,40 ч. инцидентът бил регистриран в дневника за получени, предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ на РУ – В.. Пострадалият бил прегледан от дежурен лекар в Центъра за спешна медицинска помощ в гр. В., след което бил откаран в УМБАЛ „Канев“ в гр. Р.и настанен за лечение в Отделение „Ортопедия и травматология“ с комоцио на главата и счупени и смачкани пръсти на ръцете. Извършено му било оперативно лечение и бил консултиран от неврохирург. Изписан бил на 26.09.2018 г. и се завърнал в гр. В.. Изпитвал силни болки в главата, в следствие на нанесения му побой. Като усложнение на установените травматични увреждания в рамките на тежката черепно-мозъчна травма, получена при побоя на 20.09.2018 г. И.А. получил тежък мозъчен оток и на 10.10.2018 г. починал.

Извършена била аутопсия, а от заключенията на медицинските експертизи по делото се установява, че така настъпилата смърт е следствие от установената тежка черепно-мозъчна травма, получена при инцидента на 20.09.2018 г. Нанесените увреждания били с достатъчна сила, за да причинят счупване на костите на ръцете, главата и увреждания на мозъка. Травматичните увреждания по главата отговарят да са получени от удари с дървена пръчка, част от каквато е и вещественото доказателство по делото. Уврежданията по ръцете на пострадалия са с характер на защитни наранявания и добре отговарят да са получени при предпазване на главата в ръце. Няма други заболявания, които да са станали причина за настъпване на смъртта на И.А..

След уведомяването на полицията на 20.09.2018 г. на мястото на произшествието бил извършен оглед и било образувано настоящото досъдебно производство. При огледа били намерени и приобщени като веществени доказателства по делото 1 брой дървена пръчка с дължина 58,5 см. и диаметър в задната си част 3,5 см. и 1 брой камуфлажна шапка. От петната от кръв по земята били иззети два броя обтривки, отбелязани като обект № 3 и обект № 4. Първоначално разследването започнало под наблюдението на Районна прокуратура – Р.за престъпление по чл. 129 от НК, а след това било прието от Окръжна прокуратура – Р.за престъпление по чл. 116 от НК. По делото била назначена и съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства, от заключението на която се установява, че обтривките, отбелязани в протокола за оглед като обект № 3 и обект № 4 са от човешка кръв от кръвна група В(а), каквато е кръвната група на пострадалия И.А.. Това прави възможно кръвта по двата обекта да произхожда от него.

По доказателствата.

Съдът приема гореизложената фактическа обстановка за доказана по безспорен и категоричен начин, от събрания по делото съвкупен доказателствен материал, а именно – от свидетелските показания на А.Ф., М.Б., П.А., Н.Б., Р.С., М.Д., П.В., Н.Н., М.М., А.А., Г.Г., М.А., К.Й., Д.Д., С.Н., Н.П. и А.П..

В тази насока са и приложените по делото писмени доказателства – протоколи за извършени процесуално-следствени действия, включващи протоколи за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, копие от дневник за получени, предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ на РУ – В., препис-извлечение от Акт за смърт, копие от Решение № 13 от 21.03.2003 г. по гр.д. № 851/2002 г. на Окръжен съд – Добрич, удостоверение за наследници, справки от Регистър „Население“, свидетелства за съдимост, четири броя съдебномедицински експертизи, техническа експертиза на оптичен носител, съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства, техническа експертиза на аудиозапис, допълнителна колективна съдебномедицинска експертиза, фотоалбум към нея, комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, съдебномедицинска експертиза по писмени данни, медицинска документация, свидетелство за съдимост, автобиография, декларация, както и веществените доказателства – 1 брой дървена пръчка с дължина 58,5 см. и диаметър в задната си част 3,5 см. и 1 брой камуфлажна шапка.

Разпитан в качеството на обвиняем, П.П. признава за нанесения побой с дървената пръчка, но твърди, че не е имал за цел и намерение да причини смъртта на И.А.. В съдебно заседание той и неговия защитник правят възражение, че след като пострадалия е бил приет в болницата медицинския екип не го е лекувал правилно и не е установил наличието на хематом, който е трябвало да бъде отстранен по оперативетн ред, което не е било сторено от лекуващите, които са установили счупването на пръстите на двете ръце.

В тази насока представителя на прокуратурата заема становището, че съобразно практиката на ВКС на РБ, визирайки Постановление № 2/1957 год. на пленума на ВС на РБ, което е изменено и допълнено с ТР № 7/1987 год. на ВС на РБ е визирано, че невземането на своевременни мерки за спасяване живота на пострадалия между деянието и настъпилата смърт не е основание да се приеме, че той не е бил лекуван ефективно. В случая И.А. е бил откаран в болницата и е бил лекуван за травмите на ръцете, за мозъчното сътресение, но не бил лекуван за черепно-мозъчната травма, от която е кръвоизлива, след което е настъпила смъртта 20 дни по-късно. Независимо от това, той още щял да бъде жив, ако нямаше други заболявания в случай, че подсъдимия не му беше нанесъл тези множество на брой тежки силни резки удари по главата. Изложеното от подсъдимия се опровергава от доказателствата по делото. Неоснователно е неговото възражение, че му е нанесъл само 2-3 удара, тъй като разпитаните в съдебно заседание експерти правилно посочват, че те не са били по-малко от 5 удара. Освен това от видеозаписа изгледан в содебно заседание, съвсем ясно се виждат, че ударите са общо седем.

Така изложената фактическа обстановка основно се установява от гласните доказателства на подс. П.П., който дава обяснения както на досъдебното производство така и в съдебно заседание по основните факти и обстоятелства свързани с главния факт по делото. Същият твърди, че пострадалия И.А. на инкриминираната дата през деня в пияно състояние псувал и обиждал с нецензурни думи св. Л.В. сестра на подсъдимия и св. П.В. – майка на същия, а също така се е заканвал с убийство на подсъдимия. Когато са се прибрали в дома им подс. П. все още бил на събиране на билки и орехи. Тези две свидетелки са му споделили какво се е случило с пострадалия и той решил да му нанесе побой, след това си купил бутилка от два литра бира и седнал да пие. После когато се е свечерило около 19.30 ч. от телефона на св. М.Б. се е обадил на телефон 112 , след което в дома му пристигнали полицейски служители, които са му казали, че ще предупредят пострадалия. След като изпил бирата около 21.00 ч. заедно със св. М.Б., с която живеел на спружески начала взел една пръчка дълга около един метър и с дебелина 3-4 см. и се запътили към центъра на гр. В., където се е намирал пострадалия И.А.. Последния бил седнал до водната помпа и пиел алкохол. Подсъдимият незабелязано се насочил от задната страна на пострадалия и му е нанесъл седем удъра, както се вижда от приложения по делото на СД носител видео клип по главата и по ръцете на А., който се предпазвал по главата. Освен това П. заявява, че ако е имал намерение да го убие щял да употруби нож, както е постъпил на извършеното от него през 1997 год. квалифицирано убийство на друго лице от гр. В.. След нанесените удари пръчката се е счупила и подсъдимия и св. Б. избягали от местопрестъплението. Той твърди, че не е забелязал да са останали кръвни следи от нанесените удари на мястото на случилото се. Това негово твърдение се опровергава както и фотоалбума, така и от експертизите и от останалия доказателствен материал.

Независимо от това неговите самопризнания, доколкото представляват самостоятелно доказателствено средства са източник на факти и обстоятелства, свързани с главния факт, а също така и израз на неговата защитна позиция. Направените от него признания напълно се подкрепят от съвкупния доказателствен материал, в чиято доказателствена стойност съдът не намира никакво съмнение. В съдебно заседание използвайки правото си на лична защита той заявява, че след като е нанесъл побой на пострадалия А., не е искал настъпването на неговата смърт, която е настъпила след двадесет дни на 10.10.2018 год. Освен това той твърди, че след като му е нанесъл побоя други неизвестни лица също са му нанесли побой, визирайки най-вероятно неговите братя. Тази негова защитна позиция не се подкрепя от нито едно от събраните по делото доказателства.

В тази насока са и свидетелските показания на св. М.Г.Б., която към монета на престъплението, както вече бе отбелязано живеела на съпружески начала с под. П.П.. Същата дава кратки показания в съдебно заседание, но не си спомня за някои факти и обстоятелства, поради което на основание чл. 281 ал. 1 т.2 пр.2 от НПК приобщи дадените такива от нея в хода на досъдебното производство. От тях става ясно, че през деня двамата са ходили да берат орехи, продали ги и се насочили към дома им. По пътя са срещнали майката и сестрата на подс. П.П., които са се оплакали от поведението на пострадалия който бил пиян и започнал да ги псува и отправил закани да убие подсъдимия и изявил желание да заживее със св. М.Б.. След това П. си купил два литра бутилка с бира и цигари и се насочили към дома им. Там той започнал да пие и около 19.30 ч. от телефона на св. Б. са е обадил на телефон 112 и съобщил за агресивното поведение на пострадалия. Не след дълго време дома на П. бил посетен от полицейски патрул и са го предупредили да не предприема действия за саморазправа с пострадалия, на когото щели да постановят предупредителен протокол. От нейните показания става ясно, че около 21.00 ч. след като изпил бирата подс. П. взел една пръчка с дебилина 3-4 см. дълга около един м. и заедно със св. Б. се е отправил към центъра на гр. В., а след него се движела тази свидетелка. Там до помпата видял пострадалия А., за обиколил го незабелязано от зад и започнал да му нанася удари по главата. Свидетелката очевидец на случващото се твърди, че той му е нанесъл два удара, след което пръчката се счупила и той прекратил. В тази част показанията й противоречат на гледания в съдебно заседание видео клип, от който се вижда, че ударите са били седем и всички в областта на главата, като пострадалия се е предпазвал с ръце, в резултат на което са му били счупени някои от пръстите.

От показанията на св. А.М.Ф. като очевидец на случилото се в центъра на гр. В. се установява, че на 20.09.1918 год.около 08.30 ч. вечерта отишъл да си купи цигари, след което седнал на един бордюр. Там до помпата заварил пострадалия И.А. с прякор „Б.“, който си е пиел вино и си говорел нещо. Около 09.00 ч. към И.се е приближил някакъв мъж, който този свидетел познавал като П. „Ф.“. С него била и жена му св. М.Б.. Подсъдимият П.П. носел със себе си, който криел зад гърба си един кол. Приближил се незабелязано зад гърба на И.и започнал да му нанася множество удари по главата на пострадалия, след което е избягал с жена си, като оставил счупената част  от кола. В резултат на нанесените удари И.паднал на земята и започнал да охка и вика. Ф. отишъл при него и пострадалия му казал че много го боли главата. Той видял, че по земята е имало много кръв. Там дошли органите на полицията, които сигнализирали медицинските органи на бъза помощ. Те отвели св. Ф. в управлението на МВР в гр. В., където веднага е бил разпитан.

В съдебно заседание той е разпитан, но той твърди,че не си спомня и дава кратки показания, поради което на основание чл. 281 ал.1 т.2 от НПК дадените от него в хода на досъдебното производство показания бяха приобщени към съвкупния доказателствен мотериал.

От показанията на св. П.И.А. – брат на пострадалия И.А. става ясно, че на 10.10.20.2018 год. след като пострадалия А.е бил намерен от св. А.П. в изоставена сграда в гр. В. в безпомощно състояне тъй като през нощта е починал, брат му П.А. заедно с полицаите и другите му братя и сестри са посетили това място и заявили на пристигналите медицински органи, че искат на пострадалия да му бъде извършена аутопсия. Този свидетел заявява също, че приживе той е давал пари на пострадалия му брат за да се издържа и са били в много добри отношения. Същият дава характеристични данни за него, че е бил много добър майстор на метални изделия – мотики, брадви и ножове. Той посочва, че през месец септември 2018 год. е имало инцидент между брат му и подс. П.П.. От полицаите той разбрал, че той му е нанесъл побой с дървен кол по ръцете и главата, след което на следващия ден го откарали в болницата, където е бил 4 дни. След неговото изписване И.постоянно му се е оплаквал, че има големи болки на главата. След това на 10.10.2018 год. в дома на този свидетел дошла св. А. П., която му е съобщила, че брат му И.починал, и той отишъл с другите роднини да го видят, където са заварили полица и Бърза помощ, и са поискали да му бъде направена аутопсия.

От показанията на св. Н.Д.Б., който е полицейски служител от РУ на МВР гр. В., в съдебно заседание заявява, че той е посетил мястото, където е бил намерен починалия И.А. който бил открит от неговия брат П.А., който се е обадил на телефон 112. Тогава св. Б. отишъл в изоставената сграда на БКС гр. В., където с останалите свидетели роднини на починалия го намеррили легнал на импровизирано легло в неподвижно състояние. Той посочва, че не знае каква е причината за неговата смърт, макар че знаел, че двадесет дни преди това между него и подс. П. е имало някакъв конфликт. Този факт той е научил от неговите колеги полицаи.

В тази насока са и показанията на св. Р.К.С., който като полицейски служител бил отпуска, но от негови колеги е разбрал за конфликта между пострадалия и подс. П. потвърждава казаното от неговия колега Б..

От показанията на св. М.З.Д. се установява, че преди години е живеела на съпружески начала с пострадалия И.А., от 1983 год. до тяхната раздяла по време на което тя му е родила две деца. Преди няколко години те са се разделили и тя е заминала да работи като готвачка в ресторанти по морето в Слънчев бряг. Същата заявява, че е разбрала по телефона от нейната итърва че подс. П. му е нанесъл побой, след което е бил на лечение в болницата. На 09.10.2018 год. тя се е намирала в гр. В., и на следващия ден с брат си са отишли на необитаемата сграда, където заварили братята на пострадалия и полицейските служители и Бърза помощ, където установили неговата смърт и присъствала на неговото погребение заедно с негови братя и сетри. Когато все още е бил жив тя била в добри отношение с бившия й съпруг И.А., на когото му е давала пари да се издържа и да си купува цигари и други продукти. От неговите роднини е разбрала, че преди известно време е имало конфликт между него и подс. П., който му е нанесъл тежък побой. В момента тя живее на съпружески начала с друг неен приятел.

От показанията на св. П.В., майка на подс. П. се установява, че след излизането му от затвора заживял на съпружески начала с св. М.Б., с която ходели на работа, като събирали билки и орехи. На инкриминирана дата тя и св. Л.В. сутринта е отишла да си купи лекарства в центъра на гр. В., където двете са били посрещнали от пострадалия И.А. с прякор „Б.“. Той бил явно пиян и започнал да ги псува с най-мръсни приказки, казал й да каже на сина й П. с прякор „Ф.“, че ще го убие, а жена му щял да я дъфче като къфка. Той е извадил нож и продължил да я попържа и успяла да му отнеме ножа, който бил хвърлен от нея в близките храсти. На близо еса били аптрулни полицаи на които тя е казала за случилото се, но те не реагирали на сигнала. После те са се прибрали в дома си и заварили П.П. да пие бира. Междувременно той от други цигани разбрал за инцидента с майка му и сестра му с пострадалия. Вечерта той и приятелката му Б. излезли в центъра, където са заварили пострадалия „Б.“ да пие. Между тях възникнал конфликт и П. започнал да му нанася побой. На следващия ден полицаи посетили дома в кийто живеел подс. П. и са го разпитали за случилото се.

В тази насока са показанията на св. М. М., който заявава, че е присъствал на инцидента в центъра на града, където И.А. напсувал св. П.В. и е отправил закани по отношение на подсъдимия. Извадил нож и се нахвърлил срещу нея, но този свидетел се е намесил и го е предупредил да не закача възрастната жена.

От показанията на св. Н.П., сестра на пострадалия става ясно, че тя живее в гр. Г. и заяви, че другите й две сестри живеят в гр. Л.е гр. Д., а братятя му П. ***. От брат й П. тя е разбрала, че преди две години „Ф.“ – подс. П. е нанесъл побой на пострадалия й брат И.А.. Същата заедно с другите й роднини са присъствали на погребението и видяла, че пръстите на ръцете му са били счупени и имал рани по главата.

В тази насока са и показанията на св. Г.И.- сестра на пострадалия, която заявява, че по време на инцидента се е намирала в Белгия, където на деветия ден от смъртта му са й са обадили по телефона, че брат й е бил бит во центъра на града но не знае кой го бил.

Същите показания дава и другия му брат А.И., който живее в гр. В.и в съдебно заседание заявява, че пострадалия му брат е бил бит два три пъти от подс. П.. След поредния побой тъй като пръстите на ръцете са му били счупени, а също така е имал рани по главата, след което са го откарали в болницата. За сртта му той е разбрал от св. А.П., с която пострадалия живеел в изоставената сграда, където тя го е намерила мъртав.

От показанията на св. М.И., другата сестра на пострадалия, става ясно, че през м. септември 2018 год. й се е обадил брат й П., който и казал, че И.е бил пребит от „Ф.“ – подс. П., когото тя не познава. След това четири дена е бил на лечение в болницата и след неговото изписване тя се е срещнала с него, на която той се оплакал, че го боли гловото и пръстите на ръцете са му били счупени. Няколко дни след това той починал и тя е присъствала на погребението му.

От показанията на св. К.Й. става ясно, че познавал е И., който злоупотребявал с алкохола и постоянно се е намирал в центъра на града. Същият заявява, че не е имал кнофликти с него и не му е нанасял побой.

В тази насока са и показанията на св. Д.Д., който в съдебно заседание заявява, че познавал пострадалия И.А., който злоупотребявал с алкохол и буйствал по улиците на града и е закачал жените. Бил е бездомен и е спял в изоставена сграда на БКС и с него живеела А.П., която общувала и с К.Й.. От други лица е разбрал, че преди смъртта на И.А. същия е бил бит, през м. септември 2018 год. от подс. П.П.. След побоя постъпил в болница и от други лица разбрал в резултат на побоя. Свидетелят Д. зоявява, че той никога не е нанасял побой на пострадалия, тъй като му бил роднина. След като той излязъл от болницата двамчата са се срещнали и пострадалия му казал, че го болят ръцете, вътрешностите и главата в резултат на което след това е умрял. Имало е случай когато „Б.“ – И.А. му е вадил нож, псувал е викал, крещял, буйствал е, закачал е жените когато е бил пиян.

По искане на подс. П. е разпитан и св. С.Н., който в момента изтърпява наказание лишаване от свобода за извършена поредна кражба. Същият заявява, че познава пострадалия от затвора Белене, където двамата са изтърпявали такива наказания. Той е споделял с него и с други затворници, че го боли главата и пре. 2018 год. е излязъл от затвора. След това е разбрал, че пострадалия е бил бит и починал, но не го е бил подс. П..

Съдът изцяло дава вяра на показанията на разпитаните в хода на делото множество свидетели, тъй като същите са последователни, житейски логични, правдоподобни и непротиворечиви, като същевременно взаимно се допълват. Изключва показанията на последния свидете Н., тъй като той няма достоверна информация за случилото се с пострадалия.

Тези гласни доказателства изцяло кореспондират с доказателствата, събрани по експертен ред и съответстват с правнорелевантните факти и обстоятелства, изясняващи действителната фактическа обстановка. Както сочените гласни доказателства, писмените и веществени такива, така и тези от експертен порядък в общи линии не се оспорват от страните.

Нелогично е и твърдението на подс. П., че не е имал намерението да убива пострадалия, поради което не се признава за виновен, но въпреки това в хода на досъдебното производство и в съдебно заседание дава подробни обяснения, свързани с главния факт по делото. Така възприетата от него линия на защита не се подкрепя с никакви събрани по делото доказателства, а напротив напълно се опровергава от съвкупния доказателствен материал, в чиято доказателствена стойност съдът не намира никакво съмнение.

По делото са били назначени множество съдебни експертизи, чиито заключения съдът преценява по отделно и в тяхната съвкупност, като приема, че същите са напълно изчерпателни, дават подробни и прецизни отговори на всички релевантни по предмета на делото въпроси.

В хода на предварителното разследване, по делото са били назначени множество експертизи, по които съдът прие в съдебно заседание всички заключения по тях.

От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза на съд. експерт д-р М.М., която след като се е запознала с представената медицинска документация, става ясно, че в резултат на нанесените от подс. П., удари видяни от св. А.Ф. е получил следните увреждания: -субдурален хематом в дясна слепоочно-челна област. Счупване на V метакарпална кост на дясната ръка , наложило остеосинтеза. Счупване на близката фаланга на ІV пръст на дясната ръка, наложило остеосинтеза. Счупване на близката фаланга на V пръст на дясната ръка. Открито счупване на далечната фаланга на ІІІ пръст на лявата ръка с размачкване на меките тъкани, наложило остеосинтеза. Открито счупване на далечната фаланга на ІV пръст на лявата ръка, с размачкване на меките тъкани. Разкъсно-контузна рана в дясната теменна област. Разкъсно-контузна рана и охлузванелява ушна мида. Охлузване на дясна ушна мида. Кръвонасядане на долен клепач на дясното око.

Установените травматични увреждания по главата на пострадалия А. добре отговарят да са получени по начин описан в показанията на св. Ф., а именно, чрез удари с дървен кол по главата. Другите увреждания по пръстите на ръцете също са получени по начин описан от този свидетел, тъй като пострадалия е предпазвал главата си с двете ръце, като тези удари са попадали в областта на предкитките и пръстите на горните му крайници.

По делото е била изготвена допълнителна съдебно-медицинска експертиза от съд. експерт д-р М.М., като в заключението се констатират същите увреждания по главата и ръцете на пострадалия. Освен това е даден отговор след огледа на труп за съчетаната травма, а именно

По главата - тежка черепномозъчна травма: субдурален кръвоизлив в ляво теменно, дясно слепоочно-теменно в лява средна и предна и средна дясна черепно-мозъчни ямки; контузия на ммозъка в дясно слепоочно; кръвонасядания на меката черепна покривка в дясно челно-теменна и в дясно челно-слепоочно теменно; разкъсно контузна рана в дясна теменна област; рана в теменно-тилна област; охлузване теменно върхово; разкъсно контузна рана и охлузване на лява ушна мида; охлузване на дясна ушна мида; кръвонасядане на долен клепач в дясното око; счупване на носни кости.

По крайниците - Счупване на V метакарпална кост на дясната ръка , наложило остеосинтеза. Счупване на близката фаланга на ІV пръст на дясната ръка, наложило остеосинтеза. Счупване на близката фаланга на V пръст на дясната ръка. Открито счупване на далечната фаланга на ІІІ пръст на лявата ръка с размачкване на меките тъкани, наложило остеосинтеза. Открито счупване на далечната фаланга на ІV пръст на лявата ръка, с размачкване на меките тъкани.

По делото е изслушана допълнителна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от съдебните експерти – д-р П.Д., д-р М.М. и д-р И.С., което заключение потвърждава предходните две съдебно-медицински експертизи, изготвени от д-р М., като освен това допълва, в насока, че цитираните травматични увреждания се установява, че е с давност по-малка от датата на инцидента 20.09.2018 год., т.е да са получени в периода 20.09.2018 до 10.10.2018 год.

От приложения по делото аутопсионен протокол, както и от наличната медицинска документация се установява, че при А. преди инцидента на 20.09.2018 год. са били налице следните травматични увреждания и болестни състояния: Посттравматична киста в ляв челен дял на мозъка. Състояние след счупване на носните кости. Състояние след счупване на шесто, седмо, осмо и единадесето ребра в ляво. Състояние след счупване на пета метакарпална кост на лявата ръка. Състояние след счупване на дясната тибия.

Освен това се посочва, че непосредствената причина за настъпване на смъртта на пострадалия А. следва да се отдаде на установения тежък мозъчен оток, като усложнение на установените травматични увреждания в рамките на черепно-мозъчна травма получена на 20.09.2018 год.

При тези данни следва да се приеме, че е налице пряка причинно следствена връзка между установената тежка черепно-мозъчна травма получена при инцидента на 20.09.2018 год. и смъртта на А. настъпа на 10.10.2018 год.

От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза на съд. експерт д-р Д. извършена на тялото на убития И.А. се установява механизма на причиняване на тежките телесни повреди по главата, броя на ударите с пръчката, като вещото лице подчертава, че те са били не по-малко от 5 броя. По медико-биологичните критерии същите представляват множество тежки телесни повреди, които са несъвместими с живота на човека. Относно останалите му нанесени от подсъдимите увреждания, същия експерт твърди, че са получени от нанесените по ръцете удари.

По делото е изслушана и приета съдебномедицинска експертиза по писмени данни за здравословното състояние на подс. П.П., чието заключение изготвено от съд. експерт д-р П.Д. се установява, че П. страда от изхемична болест на сърцето. Остър миокарден инфаркт долен с ST елевация от 04.08.2019 год. Едноклонова коронарна болест. Състояние след перкутанна коронарна интервенция на дясна коронарна артерия с имплантация на един медикамент излъчващ стент. Лека левокамерна систулна дисфункция. Хипертонична болест ІІІ степен. Дислипидемия.

От представената медицинска документация е видно, че през м. 08.2019 год. П. е преживял остър миокарден инфаркт, по повод на което е бил хоспитализиран по спешност в специализирана кардиологина болница, където му е било извършено изселдване на кръвоносните съдове. Поради това по делото няма данни установените заболявания да налага на ново стационарно лечение и същите не са пречка той да престоява в местата за задържане под стража, както и във затворническо заведение.

От протокола изготвен от експерта Д.М. по техническата експертиза на СD-R и представения подробен фотоалбум се установява, как подс. П. подходил отзад зад гърба на пострадалия и му е нанесъл множество удари по главата.

От гледания в съдебно заседание видиоклип ясно се вижда, че той му е нанесъл 7 удара, след което е прекратил тъй като дебелата пръчка или кол се е счупил на две. На местопрестъплението е оставил тази част от пръчката, която е представена като веществено доказателство като средство и оръдие за извършване на престъплението, след което заедно със св. М.Б., която също е очевидец на случилото се са напуснали местопрестъплението.

От заключението по съдебнопсихиатрична и психологическа екпертиза изготвена от съдебните експерти доц. С.К. и д-р Г. Д.се приема за установено, че към момента на извършване на престъплението и към настоящия момент подс. П.П. е разбирал и разбира свойството и значението на извършеното от него престъпление и е могъл да ръководи постъпките. Поради това той е годен субект, на когото да му се търси наказателна отговорност.

В заключението са дадени отговори на всички въпроси, които се базират на материалите от досъдебното производство и потвърдени в съдебно заседание пред настоящата инстанция. От извършения преглед и експертна оценка на П. на 18.08.2019 год. ексепртите приемат, че липсват патопсихологични нарушения в психичното му състояние. От направената справка в архива на ЦПЗ Р.става ясно, че П.П. не се води на диспансеризиран учет и не са открити данни да е провеждал психиатрични лечения в стационарите, от което следва извода, че той не страда от психично заболяване. От същия преглед и експертната справка те заключават, че П. не страда от някакви психични дефицити. На следващо място експертите считат, че недиференцираната личностова сруктура, както и от  склонността да действа импулсивно, своенравно с бърз интензитет на негативните емоционални преживявания е в подкрепа на хипотезата, че той е склонен към агресивни действия, но степента зависи от стимула и ситуацията, в която е попаднал. От същия преглед и експертна оценка те считат, че с оглед на своето психично състояние, той е мотъл към момента на извършване на престъплението – 20.09.2018 год. да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Това заключение важи с пълна сила и към настоящия момент в хода на съдебното заседание пред първата инстанция. Съдебните експерти заключават също така, че е налице недиференцирана личностова структура, склонен да действа импулсивно с бърз интензитет на негативните емоционални преживявания, като остава некритичен към последиците от своето поведение. Неговото отношение към случая е нормалпсихологично предвид личностовата му структура и ситуацията в която се намира. Освен това екпертите считат, че механизма, който определя неговото поведение по време на деянието е резултат на личностовата му структура и изградения модел на поведение в подобни ситуации. По време на деянието П. е бил улеснен при вземане на решението, както поради импулсивната предизпозиция на личностовото му функциониране, така и поради употребата на алкохол. Към същия момент той е бил видимо в пияно състояние, което е допринесло за улесняване на осъществяване на престъплението. От материалите по делото и след извършения преглед и експертна оценка на П. от същата дата – 19.08.2019 год. експертите приемат, че с оглед на психичното му състояние , той не се нуждае от настаняване в психиатрично заведение.

Същите категорично заключават, че подс. П.П. е вменяем и не страда от психично заболяване по смисъла на чл. 33 от НК, тъй като както към момента на извършване на престъплението, така и към настоящия момент е разбирал и разбира свойството и значението на постъпките му и е могъл да ги ръководи. Освен това изразеното експертно заключение е изградено върху съвкупния доказателствен материал, при задълбочен анализ на всички обстоятелства по делото и личностовата характеристика на подсъдимия. Поради това съдът приема и включва в доказателстевния материал това заключение по комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза.

Изоготвена е била съдебно-медицинска експертиза на веществените доказателства, изготвена от вещото лице , визирайки намерените, чието заключение се поддържа в съдебно заседание и се прие от съда.

От правна страна.

Съдът след като подложи на преценка събраните по делото доказателства и въз основа на възприетата фактическа обстановка, намира, че обвинението, което е повдигнато срещу подс. П.П. е доказано по безспорен и категоричен начин. Поради това същият следва да бъде признат за виновен по него, като в този смисъл се налагат следните правни изводи:

Както се установи от заключението по съдебно-психиатричната и психологическа експертиза, подс. П.П. е вменяемо лице и не страда от психично заболяване по смисъла на чл. 33 от НК, тъй като както към момента на извършване на престъплението, така и към настоящия момент е разбирал и разбира свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи, а също така и да участва пълноценно в наказателното производство в качествата му на обвиняем и на подсъдим. Поради това съдът намира, че същият, като субект на престъплението е наказателноотговорно лице по смисъла на чл. 31 ал.1 от НК.

Нама спор, че с последователните си действия подс. П.П. е осъществил всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 9 и т. 12, пр. 1, вр. с чл. 115 от НК, тъй като на 20.09.2018 г. в гр. В., обл. Р.умишлено умъртвил другиго – И.И.А., ЕГН **********, като смъртта му настъпила на 10.10.2018 г., убийството е извършено предумишлено и представлява опасен рецидив.

Съдът изцяло споделя обвинителната теза на прокурора, свързана с всички факти и обстоятелства, касаещи извършеното убийство от страна на подс. П., тъй като на инкриминираната дата и място, той е осъществил всички обективни признаци от състава на това престъпление, лишаване от живот пострадалия И.А., представляващо такова по смисъла на чл. 115 от НК.

Изпълнителното деяние на престъплението било осъществено чрез действие. То се изразило в нанасяне на множество удари – не по-малко от 7, в жизненоважна част от човешкото тяло – в главата на пострадалия. Ударите били нанесени с твърд предмет – дървена пръчка с дължина около един метър и диаметър в задната си част 3,5 см. Нанесени били със значителна сила, която позволила на обвиняемия да преодолее предпазването на главата с ръце, като причини описаните фрактури на ръцете и уврежданията на мозъка на пострадалия. Ударите били нанесени внезапно и в гръб, което лишило пострадалия от възможност да се защити в началото на нападението срещу него. Те продължили и тогава, когато съпротивата му била сломена и той останал беззащитен на земята. В резултат на тяхната сила и интензитет дървената пръчка се счупила и едното парче от нея останало на мястото на престъплението.

От обективна страна е установено, че непосредствен обект на посегателство в случая е живота на жертвата, която към този момент подсъдимия го е познавал и целял постигането на този престъпен резултат. Съдът изцяло споделя становището на вещото лице в заключението по съдебно-медицинската експертиза, свързано с механизма на причиняване на тежките телесните повреди, както и относно техния характер. В посочената област на главата се намират органи и кръвоносни съдове, чието засягане би могло да доведе до смъртта на пострадалия, тъй като са несъвместими с живота на човека. В действителност вследствие засягането на тези кръвоносни съдове е довело до обилното кървене вътре в черепната кухина и засегнало мозъка, като са довели до хематоми, което е създало реална опасност за живота на пострадалия.

Налице е квалифициращо убийството обстоятелство по чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК – извършено предумишлено. Подсъдимият взел решението значително време преди да реализира намерението си да умъртви пострадалия. Формирал го в спокойна обстановка и след хладнокръвно обсъждане на мотивите „за“ и „против“. Той вече бил уведомил дежурния на тел. 112 за инцидента, разказал за него и на посетилите го в дома му полицейски служители от РУ – В., те му заявили, че не трябва да се саморазправя с пострадалия, който ще бъде предупреден от тях, но въпреки това подсъдимият решил сам да му отмъсти, като го убие. Подсъдимият се приготвил да извърши престъплението, като взел със себе си средството за неговото осъществяване – дървената пръчка с дължина около един метър и диаметър в задната си част 3,5 см. Насочил се, именно, с тази цел към мястото, където се намирал пострадалият – в централната част на гр. В.. Когато приближил мястото и го видял го заобиколил и го нападнал в гръб, с което го изненадал и го лишил от възможност да се защити в началото на нападението. Непосредствено преди нанасянето на ударите между него и подсъдимия не били разменени никакви реплики. Деянието не било извършено в състояние на афект, тъй като било реализирано след изминал продължителен период от време от заканите на пострадалия, за които подсъдимият узнал 10.00 ч. по-рано същия ден – около 11.00 ч. преди обед.

На следващо място налице е и квалифициращо убийството обстоятелство и по чл. 116, ал. 1, т. 12, пр. 1 от НК – убийство, представляващо опасен рецидив. Налице са предпоставките за квалифициране на деянието като такова, извършено в опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК. Подсъдимият извършил престъплението през периода 20.09.2018 г. – 10.10.2018 г., след като бил осъждан за тежко умишлено престъпление – по чл. 325, ал. 4, вр. с ал. 1 от НК (в редакцията на закона към ДВ бр. 103/2004 г. в сила от 01.01.2005 г. с предвидено наказание от 1 до 6 години лишаване от свобода); наложено му било наказание лишаване от свобода не по-малко от 1 година – в размер на 3 години, чието изпълнение не било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, а го изтърпял ефективно през периода 25.04.2012 г. – 05.05.2014 г. От изтърпяването му до извършването на деянието по настоящия обвинителен акт не бил изтекъл 5-годишния срок по чл. 30 от НК. Освен това преди извършване на това престъпление е бил осъждан още шест пати за престъпления от общ характер.

От субективна страна и това престъпление било извършено виновно – с пряк умисъл и предумишлено. Подсъдимият бил пълнолетен и психически здрав. Съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал неговите общественоопасни последици и искал тяхното настъпване. Разбирал свойството и значението на своето деяние и можел да ръководи постъпките си. Съзнавал наличието на всяко едно от квалифициращите обстоятелства. От заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза се установява, че подсъдимият има недиференцирана личностова структура. Той е склонен да действа импулсивно, своенравно, с бърз интензитет на негативните емоционални преживявания. Степента на неговата агресивност зависи от стимула и ситуацията, в която е попаднал. Подсъдимият остава некритичен към последиците от своето поведение. При вземане на решението за извършване на настоящото престъпление подсъдимият бил улеснен от комбинацията между импулсивната предиспозиция на личностовото му функциониране и употребата на алкохол.

Мотивите и подбудите на подсъдимия за извършване на това престъпление са - осъзнатата му потребност да се саморазправи с пострадалия, с цел да отмасти за поведението на последния.

Причините за извършване на престъплението са – слабите му морално-волеви задръжки, незачитане неприкосновеността на личността, в частност правото на живот.

По вида и размера на наложеното наказание.

В съответствие с принципа на законоустановеност на наказателната репресия, съдът съобрази, че за извършеното от подсъдимия, престъпление се предвижда наказание от петнадесет до двадесет години лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затовор без право на замяна.

При индивидуализацията на неговото наказание, съдът отчете, като отегчаващи такива – седем минали осъждания, проявената агресивност към пострадалия, липса на критично отношение към извършеното, хладнокръвието с което е осъществено деянието както и множеството квалифициращи обстоятелства, а като смекчаващи вината обстоятелствата такива не се установиха.

Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице отегчаващи вината обстоятелства и счита, че неговото наказание следва да бъде определено при условията на чл. 54 ал.1 от НК. При такива предпоставки съдът счита, че на подс. П.П. следва да се определи наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства и да му бъде наложено такова по вид ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, което да изтърпи при СПЕЦИАЛЕН РЕЖИМ.

Тъй като до момента подс. П.П. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 22.07.2019 год. до влизане на присъдата в законна сила, съдът намира, че този период от време на основание чл. 59 ал.1 от НК следва да му бъде зачетен и приспаднат при евентуалното изтърпяване на това наказание.

По веществените доказателства.

На основание чл. 301 ал. ал.1 т.11 от НПК веществените доказателства -1 брой дървена пръчка с дължина 58, 5 см. и диаметър в задната си част 3, 5 см. и 1 брой камуфлажна шапка след приключване на делото да бъдат отнети в полза на държавата и да бъдат унищожени като вещи без стойност.

По направените по делото разноски.

При този изход на делото съдът счита, че подсъдимия П.П. със снета по делото самоличност следва да заплати в полза на ОД на МВР гр. Р.сумата от 2750.47 лева – за експертизи, представляващи направени разноски в хода на досъдебното производство за вещи лица, а също така в полза на Окръжен съд гр. Р.сумата от 550 лв., представляващи направени разноски в съдебно заседание.

Мотивиран от тези съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

Председател:

 

Член съдия: