№ 20046
гр. София, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.ОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110168817 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на З. А. Р. срещу С. А. А., И. А. А., Б.
Н. С. и В. Н. А., с която е предявен иск за прогласяване нищожност на съдебна делба на
недвижими имоти – поземлен имот с идентификатор ****, ведно с построената в него
едноетажна жилищна сграда с идентификатор ****.1, допусната с Решение №
***/19.07.2018 г. и извършена с Решение № ****/08.03.2022 г., постановени по гр. д. №
75452/2016 г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищцата твърди, че по дарение, обективирано в Нотариален акт ****, том II, дело №
215 от 24.04.2012 г. на нотариус ****, с рег. № **** на НК, е придобила от майка си –
ответницата Б. Н. С., 1/3 ид. ч. от имотите, но въпреки това с влезли в сила решения по гр. д.
№ 75452/2016 г. по описа на СРС, 65 състав, те са били допуснати до делба и същата била
извършена единствено между ответниците и без нейното участие в качеството й на
съсобственик. Поради това счита, че извършената съдебна делба е нищожна на основание
чл. 75, ал. 2 ЗНасл.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответниците С. А.
А. и И. А. А., с който заявяват, че предявеният иск е допустим и основателен. Твърдят, че
делбеното производство е инициирано от тяхната наследодателка М. А. и в хода на
производството Б. С. – майка на ищцата, не е оспорила качеството си на съсобственик на
делбения имот и не е посочила, че е прехвърлила собствената си 1/3 ид. ч. от него на дъщеря
си, а дори обжалвала решението, като с цялото си поведение е поддържала заблуждение, че
е съсобственик на имота. Твърдят, че след като установили, че Б. С. не е притежавала
идеални части от процесния недвижим имот, са инициирали ново делбено производство с
участието на З. А. Р., по което е образувано гр. д. № 15166/2023 г. по описа на СРС, 87
състав. Молят за уважаване на иска. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не са подадени отговори на исковата молба от
ответниците Б. Н. С. и В. Н. А..
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
1
страна следното:
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот ****, том II, рег. № 3291, дело
215/2012 г. по описа на нотариус ****, с рег. № **** на НК, Б. Н. С. е дарила на дъщеря си
З. А. Р. 1/3 ид. ч. от недвижими имоти, представляващи поземлен имот с идентификатор
****, с адрес: ****, с площ от 664 кв. м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с номер по
предходен план: 35, ****, парцел: XI, при съседи: ****, ****, ****, **** и ****, ведно с
построената в него сграда с идентификатор ****.1, със застроена площ: 42 кв. м., с брой
етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, и заедно с всички останали
подобрения и приращения, намиращи се в поземления имот.
С Решение № ***/24.07.2019 г., постановено по гр. д. 75452/2016 г. на СРС, 65 състав,
е допуснато извършването на съдебна делба между С. А. А., И. А. А., Б. Н. С. и Виолета Н.
А. на поземлен имот с идентификатор **** по КККР, одобрени със Заповед №
****4/03.11.2011 г. на ИД на АГКК, с адрес: ****, с площ от 663 кв. м., представляващ по
предходен план парцел XI-35, кв. 15, при граници: имоти с идентификатори ****, ****,
****, **** и ****, заедно с построената в него еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор ****.1, със застроена площ от 42 кв. м., на 1 етаж, при дялове: 7/36 ид. ч. за
С. А. А.; 7/36 ид. ч. за И. А. А.; 11/36 ид. ч. за Б. Н. С.; 11/36 ид. ч. за Виолета Н. А.. С
Решение № 262197/02.04.2021 г., постановено по в. гр. д. № 17174/2018 г. по описа на СГС,
IV-Г въззивен състав, влязло в сила на 22.06.2021 г., първоинстанционното решение е
отменено в частта относно дяловете, при които е допусната делбата, вместо което
извършването на делбата е допуснато при следните дялове: 1/6 ид. ч. за С. А. А.; 1/6 ид. ч. за
И. А. А.; 1/3 ид. ч. за Б. Н. С.; 1/3 ид. ч. за Виолета Н. А..
С влязло в сила на 12.09.2022 г. Решение № ****/19.07.2022 г., постановено по гр. д. №
75452/2016 г. по описа на СРС, 65 състав, е извършена съдебна делба на процесните
недвижими имоти между С. А. А., И. А. А., Б. Н. С. и Виолета Н. А., като същите са
изнесени на публична продан на основание чл. 348 ГПК и е постановено получената
парична сума от продажбата да бъде разпределена между съделителите съобразно
горепосочените дялове.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
Предявен е установителен иск за прогласяване нищожност на съдебна делба,
извършена по гр. д. № 75452/2016 г. по описа на СРС, 65 състав. Искът е допустим, във
връзка с което съдът се позовава на Определение № 137/07.07.2022 г. по ч. гр. д. №
1557/2022 г. на ВКС, II ГО, в което е прието, че е допустимо иск за установяване нищожност
на съдебна делба по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗНасл да бъде предявен самостоятелно в
отделно исково производство. В практиката на ВКС непротиворечиво се приема,
изхождайки от т. 7 на ППВС 7/1973 г., че когато делбата е извършена без участието на някой
от съсобствениците, тя е нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗНасл, не поражда
предвидените в закона и целени от страните правни последици по ликвидиране на
съсобствеността, не формира сила на пресъдено нещо и не е процесуална пречка да бъде
извършена нова делба с участието на всички съсобственици. Всеки от неучаствалите в
делбата съсобственик може да се позове на нищожността на делбата по чл. 75, ал. 2 ЗНасл и
да предяви нов иск за делба, който иск за делба ще е допустим. С решението по т. 1 на ТР №
3/19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, се приема, че е допустимо искът за
установяване нищожност на договор за доброволна делба по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗНасл
да бъде предявен самостоятелно в отделно исково производство. С това решение се
уеднаквява създадена противоречива практика по допустимостта на самостоятелен иск за
установяване нищожност на договор за доброволна делба. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2
ЗНасл обаче не провежда разграничение относно начина на извършване на делбата, за да се
2
приложи последицата – нищожност на делбата без участие на някой от сънаследниците,
респ. някой от съсобствениците съгласно чл. 34, ал. 2 ЗС. Редът на защита на неучаствалия в
делбата съсобственик следва да е еднакъв, независимо по какъв ред е осъществена делба без
негово участие – с договор за доброволна делба, с решение за съдебна делба или със съдебна
спогодба. Съсобственик не може да се противопостави на волята на друг съсобственик да
иска делба на общото имущество /чл. 34, ал. 1 ЗС/, но също така съсобственик, неучаствал в
нищожната делба, не е длъжен да иска прекратяване на съсобствеността чрез предявяване на
иск за делба. За неучаствалия в съдебна делба съсобственик, както и за неучаствалия в
договор за доброволна делба съсобственик, също е налице правен интерес да установи
нищожността на тази делба по съдебен ред в самостоятелно исково производство, за да може
въз основа на решение по иска по чл. 75, ал. 2 ЗНасл със сила на пресъдено нещо да се внесе
яснота и безспорност в бъдещите отношения на участниците в съсобствеността по повод
упражняване правата на всеки един от тях върху съсобственото имущество, така както
наличие на такъв интерес е признат с решението по т. 1 от ТР № 3/19.12.2013 г. по тълк. д.
№ 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, в полза на неучаствалия в договор за доброволна делба
съсобственик. В подкрепа на извода за допустимост на иска е и Определение № 50074/
07.03.2023 г. по гр. д. № 2929/2022 г. на ВКС, I ГО, в което е прието следното: „Налице е
съдебна практика, според която нищожната делба на основание чл. 75, ал. 2 ЗН не
прекратява съсобствеността /т. 7 ПП-7-73/. Решението по нищожната делба не е нищожно,
но не е и пречка за извършването на делба между действителните собственици, т. е.
съделителите остават съсобственици, ако в делбата /доброволна или съдебна/ не е участвал
съсобственик, а съгласно чл. 34, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да предяви иск за делба.
В ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС се прие, че е допустим самостоятелен иск за прогласяване
нищожност на делба. В този тълкувателен акт е посочено, че неучаствалият в делбата може
да предяви иск за прогласяване на нищожността й, но не е прието, че само той може да
предяви такъв иск. Актуалната съдебна практика без противоречие приема, че всеки от
съсобствениците може да се позове на нищожността на делбата поради своето или на друг
съсобственик неучастие в нея. В този случай участвалият в нищожната делба не защитава
чуждо право /на неучаствалия/, а своето потестативно право по чл. 34, ал. 1 ЗС да иска
прекратяване на съсобствеността. Позоваването може да стане както с предявяване на иск за
прогласяване на нищожност на делбата, така и с възражение в исково производство, в което
някой от участниците черпи права от нищожна делба /в този смисъл са: Определение №
437/20.08.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 67/2012 г., I г. о., Определение № 481/20.12.2016 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 5210/2016 г., III г. о., Решение № 1318/24.11.2008 г. на ВКС по гр. д. №
6133/2007 г., V г. о., Решение № 472/03.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 231/2011 г., I г. о.,
Решение № 115/07.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2203/2014 г., II г. о., Решение №
60/17.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3431/2016 г., I г. о., Определение № 137/07.07.2022 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 1557/2022 г., II г. о./“.
Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗНасл установява, че ако делбата е извършена без
участието на някой от сънаследниците, тя е нищожна. Изразът „без участието на някой от
сънаследниците“ се тълкува в широк смисъл, че при всички хипотези на извършване на
делба без участието на лице от кръга на титулярите на правото на собственост делбата е
нищожна /в този смисъл са мотивите по т. 1 от ТР № 1/19.05.2004 г. по тълк. д. № 1/2004 г.
на ОСГК на ВКС/. Правилото е от материалноправно естество и се отнася както за
съдебната, така и за доброволната делба. За да породи правен ефект и да прекрати
съсобствеността, делбата трябва да бъде допусната и извършена с участието на всички
съсобственици. Делбата, в която не е участвал съсобственик, е нищожна и всеки от
съсобствениците може да поиска нова делба с участието на всички съсобственици, защото
такава делба не поражда целените от страните правни последици по ликвидиране на
съсобствеността. Когато едно лице твърди, че без него е извършена делба, то следва да
докаже материалното си право, че е участник в съсобствеността. Релевантният момент, към
3
който се преценява нищожността, т.е. дали в делбата са участвали всички съсобственици, е
моментът на извършването на делбата.
В случая при доказателствена тежест на ищцата тя е доказала, че през 2012 г. е
придобила 1/3 ид. ч. от имотите, които впоследствие по гр. д. № 75452/2016 г. по описа на
СРС, 65 състав, са били предмет на съдебна делба. Видно е от материалите по делбеното
дело, че въпреки качеството си на съсобственик тя не е участвала в делбата. Следователно
извършената съдебна делба е нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗНасл, а предявеният
установителен иск е основателен.
По разноските:
Предвид изхода на делото отговорността за разноските следва да бъде разпределена по
правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК. Не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК по
отношение на ответниците С. А. А. и И. А. А., доколкото производството за съдебна делба
по гр. д. № 75452/2016 г. по описа на СРС, 65 състав, е образувано по искова молба на
тяхната наследодателка.
Следователно на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени
разноските, които е направила за производството. Възражението на ответниците С. А. А. и
И. А. А. за прекомерност на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение е основателно. В
случая то надвишава минималния размер от 855.21 лв. по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като уговореният и
заплатен размер не съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което
сумата, която ответниците следва да възстановят на ищцата, следва да бъде редуцирана до
855.21 лв. Следователно на ищцата се дължат разноски в общ размер на 955.21 лв.,
включващи: 100 лв. – държавна такса; 855.21 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 75, ал. 2 ЗНасл по предявения иск
от З. А. Р., ЕГН **********, с адрес: ****, срещу С. А. А., ЕГН **********, с адрес: ****,
И. А. А., ЕГН **********, с адрес: ****, Б. Н. С., ЕГН **********, с адрес: ****, и В. Н. А.,
ЕГН **********, с адрес: ****, съдебната делба на недвижими имоти, представляващи:
поземлен имот с идентификатор **** по КККР, одобрени със Заповед № ****/03.11.2011 г.
на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот, от 16.01.2023 г., с адрес:
****, с площ: 663 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план: 35, ****, парцел:
XI, при съседи: ****, ****, ****, **** и ****; сграда с идентификатор ****.1 по КККР,
одобрени със Заповед № ****/03.11.2011 г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо
сградата, от 16.01.2023 г., с адрес: ****, разположена в поземлен имот с идентификатор
****, със застроена площ: 42 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, допусната и извършена с решения по гр. д. № 75452/2016 г. по описа на СРС,
65 състав.
ОСЪЖДА С. А. А., ЕГН **********, с адрес: ****, И. А. А., ЕГН **********, с
адрес: ****, Б. Н. С., ЕГН **********, с адрес: ****, и В. Н. А., ЕГН **********, с адрес:
****, да заплатят на З. А. Р., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 955.21 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4