№ 23247
гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110152955 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искови молби с вх. №№ 267207/27.09.2023 г.;
267208/27.09.2023 г., и 267791/27.09.2023 г., по които претенциите са изменени
чрез увеличаване с протоколно определение от 26.06.2024 г. (на лист 105 от
делото) на Н. Н. Х. срещу „Стик – кредит“ АД, с която са предявени
претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че
клаузите на чл. 27, с които се уговаря неустойка за забавено представяне на
обезпечение в размер на 0,9 % от главницата по договора, в следните договори
за потребителски кредит между страните: №№ 875184/01.09.2022 г.;
882610/21.09.2022 г., и 970048/06.07.2023 г. са нищожни като неравноправни и
се иска осъждане на ответника да плати на ищеца като неоснователно платени
по Договор за потребителски кредит № 875184/01.09.2022 г. – 139 лева, и по
Договор за потребителски кредит № 882610/21.09.2022 г. – 66,70 лева, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тези две суми от
датата на подаване на исковата молба – 27.09.2023 г., до окончателното
плащане, а за Договор за потребителски кредит № 970048/06.07.2023 г. се иска
прогласяването му за изцяло нищожен.
Ищецът поддържа, че сключил с ответника описаните в горния абзац три
договора за кредит, като по тях бил получил съответно 2000 лева, 950 лева и
950 лева, и погасил всички задължения по кредитите, които освен лихвите по
тях включвали и неустойка по чл. 27 от текста на договорите в размер на 0,9 %
от отпуснатата главница дневно за това, че ищецът не бил осигурил поръчител
или банкова гаранция за обезпечаването им в съответствие с чл. 17 от
договорите. Размерът на платените неустойки по първите два договора бил
1
съответно 3979,06 лева и 322,78 лева. Поддържа, че всички тези клаузи били
неравноправни и поради това – нищожни, тъй като уреждали прекомерни по
размер неустойки, размерът им не бил включен в определения процент на
разходите по кредита, не са учредени за произтекли евентуални вреди на
кредитора, като са изложени и други съображения. Твърди се, че поради
неотразяване на неустойката в процента на разходите по договора за кредит,
следва да се приеме, че такъв не е посочен, а освен това договорът бил
написан с шрифт с кегел по-малко от 12 пункта, не бил посочен лихвен
процент, не била посочена методология за определяне на годишен процент на
разходите и поради това целите договори били нищожни. Тъй като ищецът
бил платил цялото си задължение по тях, се иска връщане на част от платените
неустойки и лихви по първите два договора, както и прогласяване на
нищожност на клаузите, а за третия договор – прогласяване на нищожност на
целия договор, а при условия на евентуалност – само на клаузата за неустойка.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок са подадени два отговора от ответника –
„Стик- кредит“ АД, с които:
1. С отговор с вх. № 354832/08.12.2023 г. исковите претенции по искова
молба с вх. № 267208/27.09.2023 г. се оспорват по основателност. поддържа се,
че ищецът бил запознат подробно с условията на сключените от него
договори, преди да ги подпише, поради което се бил съгласил с всичките им
правни последици. Поддържа се, че освен това уговарянето на неустойка било
абсолютно необходимо, за да се обезпечи интересът на кредитора от връщане
на кредита, тъй като ако длъжникът бил несъстоятелен, законът признавал на
кредита дори право да поиска незабавно изпълнение по договора. Неустойката
обезпечавала интереса и разходите на ответника и затова била уговорена в
съответствие със закона, а не в противоречие с него. Иска се отхвърляне на
исковете.
2. С отговор с вх. № 43640/09.02.2024 г. исковете, предявени с молби с
вх. №№ 267207/27.09.2023 г. и 267791/27.09.2023 г. се оспорват като
неоснователни на посочените по-горе основания, а искът относно договор с №
„862610/21.09.2022 г.“ – недопустим, тъй като бил вече предявен с искова
молба с вх. № 267208/27.09.2023 г., по която първоначално е образувано
гражданско дело № 52958/2023 г. на Софийския районен съд, 173. състав.
Иска се отхвърлянето на исковете.
В съдебното заседание страните не изпращат представител, с писмени
становища поддържат аргументите си от исковите молби и отговорите.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 7 – 13 от делото Договор за потребителски
кредит, предоставян от разстояние № 875184/01.09.2022 г., ответникът се е
съгласил да предостави на ищеца на същата дата 2000 лева потребителски
кредит, които ищецът да върне за 24 месеца на равни вноски, при лихва от 36
% годишно, като договорът се сключва с обезпечение под формата на
2
поръчителство, и посоченият годишен процент на разходите (ГПР) е 42,58 %.
В погасителния план е посочено, че при непредоставяне на обезпечение се
дължи неустойка в размер на 3904,44 лева, като с нея общият размер на
разходите е 6979,06 лева. В чл. 45 от общите условия на кредитора (на лист 44)
неустойката е определена в размер на 0,9 % от стойността на кредита за всеки
ден, в който не е осигурено обезпечение.
Предоставянето на неустойката следва и от информацията в т.4.3. от
стандартния европейски формуляр (на лист 33 от делото).
Съгласно представен на лист 55 от гр. дело № 52958/2023 г. на
Софийския районен съд, 173. състав, присъединено към настоящото, Договор
за потребителски кредит, предоставян от разстояние № 882610/21.09.2022 г.,
ответникът се е съгласил да предостави на ищеца на същата дата 950 лева
потребителски кредит, които ищецът да върне за 5 месеца на равни вноски,
при лихва от 25,20 % годишно, като договорът се сключва с обезпечение под
формата на поръчителство, и посоченият годишен процент на разходите (ГПР)
е 28,32 %. В погасителния план е посочено, че при непредоставяне на
обезпечение се дължи неустойка в размер на 322,78 лева, като с нея общият
размер на разходите е 1337,34 лева.
Съгласно представен на лист 147 – 153 от делото Договор за
потребителски кредит, предоставян от разстояние № 970048/06.07.2023 г.,
ответникът се е съгласил да предостави на ищеца на същата дата 950 лева
потребителски кредит, които ищецът да върне за 12 месеца на равни вноски,
при лихва от 27 % годишно, като договорът се сключва с обезпечение под
формата на поръчителство, и посоченият годишен процент на разходите (ГПР)
е 30,60 %. В погасителния план е посочено, че при непредоставяне на
обезпечение се дължи неустойка в размер на 850,04 лева, като с нея общият
размер на разходите е 6979,06 лева.
Съгласно заключението на техническата експертиза по делото, прието в
откритото заседание на 26.06.2024 г. (на лист 106 от делото), а в писмен вид –
на лист 91 от делото, което съдът кредитира като логично, последователно и
посочващо методите си на изчисление, кегелът на шрифта, с който е изписан
договор за потребителски кредит № 875184/01.09.2022 г. е 12 пункта.
Съгласно заключението на счетоводната експертиза по делото, прието в
откритото заседание на 26.06.2024 г. (на лист 106 от делото), а в писмен вид –
на лист 94 – 103 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление, ГПР по кредитите е
както следва:
– по Договор за потребителски кредит, предоставян от разстояние №
875184/01.09.2022 г. – при включване на неустойката за непредставено
обезпечение ГПР е 124,476 %, без нея – 26,865 %;
– по Договор за потребителски кредит, предоставян от разстояние №
882610/21.09.2022 г. – при включване на неустойката за непредставено
обезпечение ГПР е 97,85 %, без нея – 16,31 %.
Вещото лице не е изчислило действителния ГПР по Договор за
3
потребителски кредит, предоставян от разстояние № 970048/06.07.2023 г. при
включване на неустойката за непредставено обезпечение, но и точно
изчисление не е необходимо, ако се установи, че ГПР е определен очевидно
неправилно. Според текста на договора (на лист 147 от делото) уговореният
ГПР е 30,6 %, т.е. върху получената главница от 950 лева за една година, за
колкото е отпуснат кредитът, би следвало да се плати общ разход 290,70 лева –
30,6 % от главницата. По договора за кредит разходът за лихва е 120,01 лева –
в рамките на посочения ГПР. При добавяне на неустойка в размер на 850,04
лева обаче общият размер на разходите за една година става 970,05 лева, което
е значително повече от допустимите 290,70 лева при изчисление на ГПР.
Според заключението на счетоводната експертиза ищецът е заплатил за
погасяване на задълженията по Договор за потребителски кредит,
предоставян от разстояние № 875184/01.09.2022 г. сумата от 2177 лева, а по
Договор за потребителски кредит, предоставян от разстояние №
882610/21.09.2022 г. – 1030 лева.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
1. и по трите искови молби, като по третата искът е евентуален (в
случай, че съдът не приеме, че целият договор е нищожен) – за прогласяване
на нищожност на неустоечна клауза поради неравноправност и противоречие
с добрите нрави – с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във
връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, предл. трето
ЗЗД, като искът се уважава, ако се установи наличие на договор, неустоечна
клауза, както и че същата служи за неприсъщи цели;
2. по първите два иска – осъдителни искове за връщане на платено въз
основа на нищожен като противоречащ на закона поради липса на реквизити
или наличие на неравноправни клаузи договор с правна квалификация по чл.
34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 146, ал. 1
ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП; чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10
ЗПКр и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, като тези искове се уважава, ако съдът
установи, че между страните има договор, в който липсва посочване на лихвен
процент или ГПР, или изчисленията са умишлено и очевидно неверни, както и
ако се установи, че в договора са налични клаузи, които съществено увреждат
потребителя, и ако се установи, че ищецът е платил на ответника въз основа на
тези клаузи нещо различно от главницата по договора за кредит;
3. по третата искова молба се иска прогласяване на нищожност на
договор за кредит поради противоречие със закона или добрите нрави – с
правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПКр;
чл. 10, ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр; чл. 146, ал. 1 ЗЗП; чл. 143, ал. 2,
т. 5 ЗЗП, и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, като предпоставките за уважаването
на претенцията са тези по предходната точка с изключение на доказване на
плащане.
На първо място при преценка на действителността на договорите,
настоящият съдебен състав е длъжен да направи първо проверка на клаузите
относно годишния процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се
4
занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в
договорите за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина,
която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно
установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира
Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на
определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво
отклонение от хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда
на Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C-
42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално
съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в
българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя
(т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия
разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява
сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи
финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото
решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което
потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до
изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на
формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за
кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението
по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се
приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата
на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което
потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според
понятието по-горе).
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова,
което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.
Приложено към настоящото дело това означава следното:
И в трите описани договора е предвидено задължение на ищеца да
заплати неустойка, ако не предостави обезпечение по кредита в 3-дневен срок
5
от сключване на договора. Посоченото дава основание да се приеме, че
кредитът се отпуска при предоставяне на обезпечение, т.е. става въпрос за
търговско условие за отпускането му и разходите за изпълнение на това
търговско условие следователно са част от „общия разход по кредита“
съгласно § 1, т. 1 ЗПКр. Това е така, тъй като ответникът не се съгласява да
отпусне кредита без обезпечение при посочените в договорите лихвени
условия, като от текста на самия договор следва, че предложената лихва
зависи от обезпечаването на дълга. Следователно разходите за предоставяне на
обезпечение и алтернативната им неустойка следва да се смятат за част от
общите разходи по кредита и да се ползват при определяне на ГПР.
От експертизата по делото и изчисленията на съда по третия договор за
кредит става ясно, че посочените в договорите ГПР не отговарят на
формулата, предвидена в ЗПКр, ако в тях се включи и неустойката.
Следователно и трите договора за кредит са нищожни поради липса на
реквизит – противоречие със закона по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във
връзка с чл. 22 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр.
Що се отнася до неустоечните клаузи, същите уреждат неустойка за
неизпълнение на акцесорно задължение по договора, от което по принцип
пряко и веднага не възникват вреди за кредитора, като размерът на
неустойката е почти равен на полученото по кредита. Поради това тези клаузи
са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП и поради това –
нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 146, ал.
1 ЗЗП. Следва да се уважат исковете за установяване на тази нищожност, като
съдът приеме, че клаузите не обвързват страните.
Кумулативно съединените искове за връщане на недължимо платено по
чл. 34 ЗЗД следва да се смятат за основателни до размерите, за които е
доказано, че ищецът е платил в повече от полученото по кредитите, или 177
лева по Договор за потребителски кредит, предоставян от разстояние №
875184/01.09.2022 г. и 80 лева – по Договор за потребителски кредит,
предоставян от разстояние № 882610/21.09.2022 г. Исковете обаче са
предявени в по-малък размер, поради което съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК следва да
се уважат в предявения увеличен размер (вж. лист 105 от делото), съответно –
за 139 лева и 66,70 лева.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Същият е доказал разноски в размер на 950 лева – депозит за вещо лице;
100 лева – държавна такса, като претендира и 7400 лева – адвокатски хонорар
по фактура от 19.06.2024 г. (на лист 114 от делото), за които са представени две
преводни нареждания (на лист 118 и 120 от делото), поради което следва да му
се присъдят общо 8450 лева разноски.
Ответникът не е направил възражение за прекомерност на размера на
адвокатаското възнаграждение на ищеца, на лист 89 е направено възражение
за неприложимост на чл. 28 ЗАдв, но никой не се позовава на тази разпоредба
6
по делото.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Н. Н. Х. искове с
правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 146, ал. 1
ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД по отношение на
„Стик – кредит“ АД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: Шумен, пл.
„Оборище“ № 13б, че Н. Н. Х., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „С. р.“, бл.
***, вх. *, ет. *, ап. **, не е обвързан от клаузите на чл. 27 от Договори за
потребителски кредит, представен от разстояние №№ 875184/01.09.2022 г.;
882610/21.09.2022 г., и 970048/06.07.2023 г., сключени между страните, с
които се предвижда неустойка при неосигуряване на обезпечение по кредита,
поради тяхната нищожност поради противоречие със закона –
неравноправност.
ОСЪЖДА на основание чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД; ЧЛ. 23 ЗПКр; чл. 22, ал. 1 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр „Стик –
кредит“ АД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: Шумен, пл.
„Оборище“ № 13б, да плати на Н. Н. Х., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к.
„С. р.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, сумите:
139 лева (сто тридесет и девет лева) – неоснователно платени по
Договор за потребителски кредит, предоставян от разстояние №
875184/01.09.2022 г., и
66,70 лева (шестдесет и шест лева и 70 стотинки) – неоснователно
платени по Договор за потребителски кредит, предоставян от разстояние №
882610/21.09.2022 г.,
ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от 27.09.2023 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Стик – кредит“ АД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: Шумен, пл. „Оборище“ № 13б, да плати на
Н. Н. Х., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „С. р.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап.
**, сумата 8450 лева (осем хиляди четиристотин и петдесет лева) – разноски
по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7