Производството е по чл.213 и сл. от ГПК. С протоколно определение постановено в съдебно заседание на 28.06.2006 г. по гр.д. № 459 по описа за 2006 г., Кърджалийският районен съд е предоставил на основание чл.261 от ГПК упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца Боряна Константинова Костова, с ЕГН ********** и Александър Константинов Костов, с ЕГН ********** на майката Сийка Миткова Стоянова от гр.Кърджали, бул.”България”, бл.37, вх.”А”, ет.1, ап.4, с ЕГН **********, като привременна мярка до окончателното решаване на делото с влязло в сила решение, като е дадена възможност на бащата Константин Бойчев Костов, с ЕГН ********** от гр.Ямбол, ул.”Аврен” № 13 да взема и вижда децата всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 часа до 17.00 часа, като вземането и връщането им да става от и в дома на майката. Със същото определение ползуването на семейното жилище, представляващо апартамент 53, находящ се в гр.Ямбол, комплекс “Златен рог”, бл.4, вх.”А”, ет.9, със застроена площ от 59.29 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения на Сийка Миткова Стоянова, като привременни мерки до окончателното решаване на делото с влязло в сила решение. Недоволен от така постановеното определение е останал частният жалбодател Константин Бойчев Костов от гр.Ямбол, който чрез своя процесуален представител го обжалва като постановено в противоречие със закона, доказателствата по делото и интересите на децата. В жалбата се сочи, че майката била с постоянен адрес в гр.Кърджали, където се намирали и децата. Сочи се още, че определените няколко часа в съботния ден лишавали бащата от възможността да участва пълноценно в отглеждането и възпитанието на децата си. Съдът отказал да определи и един месец през лятото, който не съвпадал с платения годишен отпуск на майката. Възможностите на бащата да отглежда децата били доказани, тъй като същият отглеждал детето Александър. Определението било неправилно и в частта му относно предоставеното ползуване на семейното жилище, тъй като майката имала задоволени жилищни нужди, като живеела и работела в гр.Кърджали, а предоставеното жилище било собственост на ответника. Съпрузите притежавали жилище в гр.Ямбол, което можело да бъде предоставено на майката и децата. Моли съда да измени обжалваното решение в частта му относно режима на личните контакти на бащата с децата и ползуването на семейното жилище. Ответницата Сийка Миткова Стоянова не взема становище по жалбата. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбодател констатира: Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна. От събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява, че Константин Бойчев Костов е предявил иск с правно основание чл.99, ал.1 от СК против Сийка Миткова Стоянова. Установено е също, че страните са сключили граждански брак на 26.09.1992 г., като от брака си имат две деца Александър Константинов Костов, роден на 10.03.1993 г. и Боряна Константинова Костова, родена на 14.06.2000 г. От представените като доказателства по делото заверени копия от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 97, том VІІІ, дело № 2812/1997 г. по описа на РС – Ямбол, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 80, том І, дело № 74/14.02.2005 г. на Нотариус Таня Данаилова с район на действие РС – Ямбол, както и от разпита на свидетелките Цветкова и Аврова се установява, че семейното жилище на страните е в гр.Ямбол, к-с “Златен рог”, бл.4, ап.53, вх.”А”, като съпрузите притежават и друго жилище, което не е годно да бъде обитавано. При тези данни обосновано и правилно Кърджалийският районен съд е предоставил упражняването на родителските права по отношение на родените по време на брака деца на майката като е определил режим на лични отношения с бащата всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 часа до 17.00 часа, като вземането и връщането им да става от и в дома на майката. Така определеният режим би позволил на ищеца да осъществява пълноценен контакт с децата си. Искането за разширяване на този режим до 17.00 часа на следващия неделен ден е неоснователно, тъй като това би променило дневния режим на децата. Освен това едно евентуално пътуване на децата до гр.Ямбол за такъв кратък период би се отразило неблагоприятно върху тяхното спокойствие и нужда от почивка. Обстоятелството, че не е присъден режим на лични отношения един месец през лятото не води до нарушение на закона, тъй като в случая се касае за привременни мерки, които ще действат до постановяване на влязло в сила решение. По отношение на ползуването на семейното жилище, то обосновано и правилно същото Õ предоставено на майката и децата. Обстоятелството, че ответницата има постоянен и настоящ адрес в гр.Кърджали не означава, че ползуването на семейното жилище не може да бъде предоставено на нея и децата. Водещият интерес в случая е този на децата, които следва да имат възможност да се установят да живеят в гр. Ямбол ако това е по-благоприятно за тяхното възпитание и отглеждане. Преценката, разбира се, е на онзи от родителите, на когото е предоставено упражняването на родителските права. Обстоятелството, дали ответницата следва да заплаща обезщетение за ползуването на жилището е неотносим към производството по чл.261, ал.1 от ГПК. Що се отнася до другото жилище, което е семейна общност на страните, то същото е негодно за обитаване, поради което не може да бъде предоставено за отглеждането и възпитанието на децата. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено определение, с което да бъде оставено в сила протоколно определение, постановено от Кърджалийския районен съд в съдебно заседание на 28.06.2006 г. по гр.д. № 459 по описа за 2006 г. на същия съд. Ето защо и на основание чл.217, ал.1 от ГПК, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА протоколно определение, постановено от Кърджалийския районен съд в съдебно заседание на 28.06.2006 г. по гр.д. № 459 по описа за 2006 г. на същия съд. Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове:1. 2.
|