№ 204
гр. Велики Преслав, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20223610100297 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен отрицателен установителен иск с
пр. осн. чл. 439, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че И. М. И. не дължи на „КИИ
БГ" ЕАД, представлявано по закон от БАР, З Н Д, А Б Б - членове на Съвета на директорите
посочените в исковата молба парични суми, а именно: сумата от 5 879,84 лева – главница, 1
314, 80 лева – законна лихва за периода 13.03.2020 г. - 27.05.2022 г., 10 947.46 лева -
неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н), за които суми е издаден
изпълнителен лист от 06.02.2012 г. по ЧГД № 9 от 2012 г. по описа на Районен съд – Велики
Преслав в полза на „БНП П П Ф“ ЕАД, както и 150,00 лева - присъдени разноски по
изпълнителното дело и 1 864,02 лева - такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ.
Ищецът излага, че на 07.06.2022 год. получил Уведомление от ЧСИ Д.З., рег.№ 876 с
Район на действие-ОС- Ш за заплащане на суми в полза на взискател „К И И БГ“ по ИД №
20228760400519 въз основа на издаден в полза на „БНП П П Ф“ ЕАД изпълнителен лист.
Сочи, че бил насрочен опис на 27.07.2022 г. от 10:00 часа до 17:00 часа на движими вещи
открити на адреса му, запор на банковите му сметки в „О Б“ АД, „Б ДСК“ ЕАД И „П И Б“
АД, запор на трудовото му възнаграждение и възбрана на притежаваните от нето ½ идеални
части от поземлен имот с идентификатор 67708.307.143, находящ се в гр. С, общ. С, област
Ш, ул. „З.“ № 11-а, както и на построените в имота Сграда с идентификатор
67708.307.143.1 и Сграда 67708.307.143.2.
Ищецът релевира, че не му е известно за какво дължи претендираните суми и оспорва
дължимостта им. Навежда възражение за изтекла в негова полза погасителна давност. Сочи,
че фирмата взискател не му е известна. В случай, че вземането е бил прехвърлено, възразява
да е бил уведомяван за извършена в полза на ответното дружество цесия. Акцентира, че
ЧСИ е прекратило ИД № 1604/2016 г., образувано въз основа на процесния изпълнителен
лист, но не става ясно на кое основание по чл.433 ал.1 от ГПК е било прекратено. Счита, че
са изминали 2 и повече години от последното изпълнително действие.Допълва, че не му е
била изпратена и не е получил от ЧСИ покана за доброволно изпълнение по образуваното
изпълнително дело.
1
В случай, че ответникът с отговора си му предяви цесията, ищецът изрично заявява, че
тя не го обвързва, тъй като съгл. ЗЗД задължението да му я съобщи било на първоначалният
кредитор от една страна. Освен това счита, че цесията няма действие по отношение на него
и поради това, че уговореното прехвърляне на вземания, вече е било погасено по давност.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява лично, представлява се от
редовно упълномощения си процесуален представител, който поддържа исковата претенция
и моли същата да бъде уважена изцяло.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, в който
заявява, че исковата претенция е допустима, но изцяло неоснователна. Ответникът излага,
че на 27.11.2008 г. между „БНП П П Ф" ЕАД (предишно наименование „Д Ф" АД), с
универсален правоприемник е "БНП П П Ф С.А.", клон България, в качеството му на
Кредитор, от една страна, и ищеца И. М. И., в качеството му на Кредитополучател, от друга,
е подписан Договор за кредит № PLUS-01301652. Сочи, че по молба на кредитора на
18.04.2012 г. е образувано изп. дело № 820/2012 г. по описа на ЧСИ А Т и е приведен в
изпълнение процесният Изпълнителен лист, от която дата счита, че е прекъсната
погасителната давност. Релевира, че на 07.05.2012 г. е изпратена покана за доброволно
изпълнение до длъжника, а на 18.05.2012 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, получавано от „К Д“ АД. Ответникът допълва, че на
01.08.2014 г. до длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение, а на
16.10.2014 г. в дома на длъжника е извършен опис на движими вещи. Акцентира се, че на
13.07.2015 г. е била депозирана молба за конституиране на нов взискател от ответното
дружество, което действие, според ответника, отново прекъсва течащата относно вземането
погасителна давност. Сочи се от ответника, че на 21.12.2016 г. е депозирал молба за
извършване на справка за сключени трудови договори на длъжника с искане за налагане на
запор. На 22.12.2016 г. е била депозирана молба от взискателя изп. дело № 820/2012 по
описа на ЧСИ А Т да бъде преобразувано под номер по описа на ЧСИ Д.З. - изп. дело №
1604/2016 г. Наведено е твърдение, че на 22.05.2017 г. били изпратени запорни съобщения
до „П.И. Б“ АД , „Ю Б“ АД и „Б ДСК“ ЕАД. Сочи се, че на 05.03.2019 г. ответникът е
депозирал молба да бъде насрочен опис на движими вещи на ищеца, а на 14.12.2021 г.
взискателят е поискал извършване на справка НАП и налагане на запор на установените
трудови договори.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че изп. Дело № 1604/2016 г. е било прекратено.
Твърди, че на 18.04.2022 г. е депозирана молба за образуване на ново изпълнително
производство въз основа на процесния изпълнителен лист , като било образувано изп. дело
№ 519/2022 г. по описа на ЧСИ Д.З., с което за пореден път била прекъсната погасителната
давност относно вземането. Сочи се, че на 27.05.2022 г. било изпратено запорно съобщение
до „МОБА“ ЕООД, както и искане до Служба по вписванията - Велики Преслав за вписване
на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника.
Ответникът счита, че всички гореизброени изпълнителни действия са прекъснали
течащата относно вземането погасителна давност, поради което е на мнение, че
погасителната давност относно процесното вземане не е изтекла. Релевират се доводи, че в
случая от образуване на изпълнително дело № 820/2012 г. на 18.04.2012 г. по описа на ЧСИ
А Т до 26.06.2015 г. следва да се приложи ППВС № 3/18.11.1980 г. и погасителна давност не
тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия, а след 26.06.2015 г.
приложение следва да намерят задължителните указания, дадени в ТР № 2/26.06.2015.
Ответното дружество твърди, че на 15.05.2015 г. е бил сключен договор за цесия, по
силата на който "БНП П П Ф" ЕАД е прехвърлило вземанията си по сключения с И. М. И.
Договор за кредит № РШ5-01301652 на ответника. Оспорва твърдението на ищеца, че не бил
уведомен за извършената цесия. В тази връзка сочи, че цедентът е упълномощил цесионера
2
да уведоми всички длъжници за извършената цесия, като Уведомление за извършеното
прехвърляне на вземания било надлежно изпратено до длъжника И. М. И., като същото е
било получено лично от длъжника. В случай, че съдът приеме, че ищецът не е узнал за
извършената цесия преди депозиране на исковата молба, счита, че с получаване на препис от
отговора ищецът следва да се счита уведомен за прехвърляне на вземането. Моли исковата
претенция да бъде отхвърлена в цялост. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ответникът редовно призован не изпраща представител. Преди
датата на съдебното заседание е депозирал молба, в която сочи, че поддържа отговора на
исковата молба и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че по ч. гр. д. №
9/2012 година по описа на РС-Велики Преслав ищецът И. М. И. е бил осъден да заплати на
„БНП П П Ф“ ЕАД следните суми: 5 879,84 лева – главница, ведно със законната лихва от
11.01.2012 год. до окончателното изплащане на вземането, 3703,63 лева – надбавка,
представляваща печалба на кредитора, включително за покрИ.е на разноски за подготовка и
обслужване на заема, за погасяване на задължения по договор за потребителски заем,
1705,77 лева – мораторна лихва, начислена от 08.05.2009 год. до 21.12.2011 год., както и
225,78 лева - присъдени разноски по заповедното производство. За сумите е издаден
изпълнителен лист на 06.02.2012 год.
Присъединени към настоящото дело са копия от изпълнително дело № **************
на ЧСИ А Т с рег. № 877 в КЧСИ, район на действие Окръжен съд – Ш, преобразувано в
изпълнително дело № 20168760401604 на ЧСИ Д.З. с рег. № 876 в КЧСИ и изпълнително
дело № 20228760400519 на ЧСИ Д.З. с рег. № 876 в КЧСИ, район на действие Окръжен съд -
Ш.
Изпълнително дело № ************** на ЧСИ А Т е образувано по молба на „БНП П П
Ф“ ЕАД от 18.04.2012 г. въз основа на гореописания изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д.
№ 9/2012 година по описа на РС-Велики Преслав.
По молбата за образуване на изпълнително дело ЧСИ е разпоредил изпращане на ПДИ
до длъжника, връчена на длъжника чрез неговата съпруга Велики Димитрова на 07.05.2015
г.
С Поканата за доброволно изпълнение изх. № 4879/19.04.2012 год. длъжникът е поканен
да заплати сумите, за които е издаден изпълнителния лист, като е отразено, че същите
възлизат на 13194,71 лева, от които Главница в размер на 5879,84 лева, законна лихва в
размер на 187,71 лева, начислена за периода 11.01.2012 год. – 03.05.2012 год., 5409,10 лева –
неолихвяеми вземания, 325,78 лева – присъдени разноски, 150 лева - разноски по
изпълнителното дело, 1242,28 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ.
По горното изпълнително дело са извършвани изпълнителни действия - на 18.05.2012 г.
е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „К Д“ АД.
На 03.09.2012 год. и на 11.03.2013 год. са изискани справки за наличие на трудови
договори на ищеца, каквито не са установени.
На 01.08.2014 г. на длъжника (чрез съпругата му) е връчена призовка за принудително
изпълнение.
На 06.10.2014 г. в дома на длъжника е извършен опис на движими вещи.
На 17.07.2015 г. е депозирана молба за конституиране на нов взискател от ответното
дружество. На 21.12.2016 г. е депозирана молба от ответника за извършване на справка за
сключени трудови договори на длъжника с искане за налагане на запор върху трудово
възнаграждение.
3
На 22.12.2016 г. е депозирана молба от взискателя изп. дело № 820/2012 по описа на
ЧСИ А Т да бъде преобразувано под номер по описа на ЧСИ Д.З. - изп. дело № 1604/2016 г.,
за което обстоятелство ищецът е бил уведомен на 14.02.2017 год. като е получил лично
съобщението за това (л. 53 от ИД).
На 22.05.2017 г. са изпратени запорни съобщения до „П.И. Б“ АД, „Ю Б“ АД и „Б ДСК“
ЕАД.
На 25.02.2019 год. ответното дружество е изискало да бъде направена справка за
трудови договори на ищеца, декларирано движимо или недвижимо имущество и/или
банкови сметки.
На 11.03.2019 г. е депозирана молба да бъде насрочен опис на движими вещи на ищеца.
(Находящите се на л. 71-73 от ИД № 820/2012 год. не са относими, тъй като касаят друго
изпълнително дело с различни страни, вероятно е допусната техническа грешка).
На 21.12.2021 г. взискателят е поискал извършване на справка от НАП и налагане на
запор на установените трудови договор и възбрана на установени недвижими имоти.
С постановление от 21.12.2021 год. ЧСИ Д.З. е прекратила изпълнителното дело, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като наложените запори са били вдигнати, за което са
изпратени съобщеният от 06.01.2022 год..
Изпълнително дело № 20228760400519 на на ЧСИ Д.З. с рег. № 876 в КЧСИ, район на
действие Окръжен съд – Ш е образувано по молба на ответника от 18.04.2022 г. въз основа
на процесния изпълнителния лист. Извършени са справки досежно притежавано от
длъжника имущество, наличие на актуални трудови договори. На 27.05.2022 год. са
наложени запори върху банковите сметки на длъжника при „Б ДСК“ ЕАД, „О Б“ АД, „П.И.
Б“ АД, на трудовото му възнаграждение. На 01.06.2022 год. е вписана възбрана върху ½
ид.част от имот, собственост на длъжника. За всички тези изпълнителни действия ищецът е
уведомен на 07.06.2022 год.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с отрицателна установителна искова претенция с пр. осн. чл. 439 от
ГПК. В разпоредбата на чл. 439 ГПК е предвидено, че искът срещу изпълнението, предмет
на производството, може да се основава на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание.
Т. е. при тези искови претенции не се оспорва самото изпълнително производство като
такова, а неговата материална законосъобразност – изпълнителното основание, в което
ищецът твърди да е настъпила промяна. В настоящия случай ищецът е навел твърдения, че
вземането е погасено по давност.
За успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищеца е да установи
наличието на предпоставките за прилагане на института на погасителната давност – датата
на настъпване на изискуемостта на задълженията и изтичане на законоустановения
давностен срок. В тежест на ответника е да установи предприети спрямо ищеца валидни
изпълнителни действия по принудително събиране на вземането по изпълнителния титул,
прекъсващи давността.
Не е спорно, че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила и въз основа на нея е
издаден процесният изпълнителен лист. Съгласно трайно установената съдебна практика
влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение (определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на
ВКС, IV ГО). Влязлата в сила заповед за изпълнение има изпълнителна сила и въз основа на
нея се издава изпълнителен лист. Същата се приравнява на съдебно решение по смисъла
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което давността е всякога петгодишна, независимо от
4
характера на вземането, което обективира (определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. №
221/2010 г. на ВКС, IV ГО, определение № 443/30.07.2015 г. по ч.т. д. № 1366/2015 г. на
ВКС, II ТО, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО,
определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО). Предвид
изложеното, съдът намира, че се е преклудирала възможността на длъжника да оспорва
задълженията с възражения, които е могъл да релевира преди изтичането на срока за
подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради и което съдът не дължи произнасяне
по такива възражения.
Ищецът е релевирал, че ответната страна в производството не е надлежен взискател, тъй
като цесията не му била съобщена надлежно от първоначалния кредитор. Поради това и
доколкото счита, че цесията не го обвързва, то извършените изпълнителни действия след
конституирането на ответника като взискател не са валидни и не са били годни да прекъснат
давността, като вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност. Така
депозираното възражение е неоснователно, като съображенията на съда за това са следните:
Разпоредбата на чл. 429 от ГПК урежда въпроса кои лица могат да бъдат субекти на
изпълнителното производство. Извън хипотезата, при която е необходимо легитимираните
по изпълнителния лист лица да съответстват на страните по изпълнителното дело,
законодателят е предвидил възможност и за частните и универсални правоприемници на
взискателя да се конституират в производството. Сключването на договор за цесия е частно
правоприемство, по силата на което взискателят, посочен в изпълнителния лист (цедент)
бива заменен от приобретателя на вземането (цесионер). Правоприемството може да
настъпи и в хода на вече започнало изпълнение, какъвто е настоящият случай.
Съгласно трайната съдебна практика за осъществяване правните последици на договора
за цесия е достатъчно постигането на съгласие между цедента и цесионера. Със
сключването му вземането преминава от цедента в патримониума на цесионера (Решение №
150 от 26.03.2009 год. по гр.д. № 147/2008 год. на ВКС; Решение № 243 от 06.08.2017 год. по
т.д. № 3501/2015 год. на ВКС; Решение № 239/15.05.2018 год. по т.д. № 986/2017 год. на
ВКС и др.). Т.е. от датата на сключване на процесния договор за цесия на 15.05.2015 год.
„КИИ БГ" ЕАД е станал кредитор на лицето по изпълнителния лист.
За да възникне това качество за цесионера не е необходимо да се извърши уведомяване
на длъжниците по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Непротиворечиво в практиката на Върховния съд се
възприема, че уведомлението до длъжника не е елемент от фактическия състав на договора
за прехвърляне на вземания (така Решение № 40/ 13.05.2010 год. по т.д. № 566/2009 год. на
ВКС; Определение № 719 от 10.10.2012 год. по т.д. № 173/2012 год. на ВКС). Нещо повече,
надлежното уведомяване на длъжниците по см. на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД за извършена цесия не
рефлектира върху дължимостта на вземането – то съществува и следва да бъде
удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от
отговорността за погасяването му (Решение № 209 от 28.11.2018 год. на ВКС по т.д. № 2530
от 2017 год.).
По силата на чл. 429, ал. 1 ГПК частното правоприемство се установява с писмени
доказателства. Органът по принудителното изпълнение трябва да извърши проверка на
договора за прехвърляне на вземания, чрез която да прецени дали взискателят е цедент и
дали искащият присъединяване е цесионер; дали вземането, предмет на договора е
идентично с вземането по изпълнителния лист, съотв. дали е прехвърлено, тъй като в
цесията може да има отлагателни условия или др. обстоятелства, поради които към момента
на представяне на договора пред съдебния изпълнител, последният да не е породил
действието си между страните. В случая „КИИ БГ" ЕАД е представил на съдебния
изпълнител цесионния договор, приложение № 1, в което са описани прехвърлените от
„БНП П П Ф“ ЕАД вземания, а вземането към ищеца фигурира в списъка, на л. 2, ред 28
5
отдолу нагоре (л. 37 от делото).
Установява се безспорно от ангажираните доказателства, че вземането предмет на
процесния договор за цесия е вземането, инвокирано в изпълнителния лист. Предвид
изложеното, представените писмени доказателства са напълно достатъчни, за да възникне в
полза на „КИИ БГ" ЕАД правото да иска извършването на изпълнителни действия по
отношение на длъжника по изпълнителния лист, а съдебния изпълнител правилно и
законосъобразно е конституирал цесионера като взискател и е предприел исканите от него
изпълнителни действия.
Неподкрепено от доказателствата по делото е твърдението на ищеца, че не бил
уведомен за извършената цесия. Видно от приложеното на л. 59 от делото известие за
доставяне на регистрирана пощенска пратка ищецът е бил уведомен лично на 18.07.2015
год. за извършената цесия, като „КИИ БГ" ЕАД разполага с надлежно пълномощно за целта.
Затова съдът няма как да се съгласи с доводите на ищеца, че „КИИ БГ" ЕАД няма
качеството на кредитор, не е следвало да се конституира като взискател и извършените
впоследствие изпълнителни действия били незаконосъобразни и не прекъсвали давността.
Нещо повече, дори и да не бяха представени доказателства, установяващи, че ищецът е бил
уведомен надлежно за извършената цесия, уведомяването на длъжниците не е елемент от
фактическия състав на договора за цесия, а има значение при изследване на
противопоставимостта на цесията на длъжника (и на третите лица), който може валидно и с
погасителен ефект да плати на предишния кредитор преди уведомяването (в този см.
Решение № 16 от 04.02.2016 год. по гр.д. № 5788/2015 год.; Решение № 404 от 12.02.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 666/2015 г., IV г. о., ГК). Няма данни по делото да са извършвани
плащания към предишния кредитор, а и такива оплаквания не са правени, още повече, че
при образувано изпълнително производство длъжникът, респ. третото задължено лице, е
длъжен да прави плащанията по сметката на ЧСИ.
Неоснователно е и възражението, че вземането било погасено по давност.
Както по-горе беше посочено, доколкото влязлата в сила заповед за изпълнение се
приравнява на съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, то давността е всякога
петгодишна, независимо от характера на вземането, което обективира.
В случая няма разногласия, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се
установи, че заповедта за изпълнение, изд. по ч.гр.д. №9/2012 год. по описа на РС- Велики
Преслав, е влязла в законна сила на 04.02.2012 год., от която дата е започнала да тече 5-
годишната давност за вземането, което обективира. Въз основа на нея е издаден
изпълнителен лист от 06.02.2012 год., а първото изпълнително дело е образувано на
18.04.2012 год.
През периода, обхващащ времето, през което е било образувано първото изпълнително
дело № ************** на ЧСИ А Т с рег. № 877 в КЧСИ, район на действие Окръжен съд
– Ш, преобразувано в изпълнително дело № 20168760401604 на ЧСИ Д.З. с рег. № 876 в
КЧСИ, имащо за предмет процесното вземане, са съществували два тълкувателни акта на
ВС, касаещи разпоредбите на чл. 110- 116 от ЗЗД, уреждащи режима на давността в
българското гражданско право. Първият от тях е Постановление на Пленума на ВС № 3/18.
ХІ. 1980 г. на ВС на РБ, а вторият –ТР № 2/26. VІ. 2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, което в т. 10 прогласява ППВС № 3/1980 г. за загубило сила.
По въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г.,
извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и
прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди
приемането му е налице противоречива съдебна практика, постановена по реда на чл. 290
ГПК, поради и което е образувано тълкувателно дело, по което няма постановено към
настоящия момент тълкувателно решение.
6
Отговорът на въпроса, обаче, в настоящия казус е ирелевантен, тъй като независимо
дали Върховните съдии ще приемат, че отмяната на ППВС № 3/1980 г., прогласена с ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, няма обратно действие и в този
смисъл давността върху вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди
26.06.2015 г., не тече или обратното - ще се приеме, че давността върху вземания, предмет
на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г., тече от момента на последното
валидно изпълнително действие, както е възприето в тълкувателното решение, погасителна
давност за процесното вземане не е изтекла.
Както по-горе се посочи, 5-годишната давност е започнала да тече от 04.02.2012 год., а
първото изпълнително дело е образувано на 18.04.2012 год.
Ако се застъпи тезата, че върху вземането, предмет на изпълнително дело №
************** на ЧСИ А Т с рег. № 877 в КЧСИ, район на действие Окръжен съд – Ш
(безспорно образувано преди 26.06.2015 г.) не тече (както е възприето в ППВС № 3/1980 г.),
то разясненията, дадени в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, ще намерят приложение от 22.12.2016 год., когато изпълнителното дело, образувано в
кантората на ЧСИ А Т е преобразувано в изпълнително дело № 20168760401604 на ЧСИ
Д.З. с рег. № 876 в КЧСИ. До 22.12.2016 год. давността би била прекъсната. Същата би
изтекла на 22.12.2021 год., в случай, че не се предприемат валидни изпълнителни действия,
годни да прекъснат давността. Съгласно т. 10 давността се прекъсва с предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. По изпълнително дело № 20168760401604 са наложени запори на банкови сметки
(22.05.2017 г.), с което отново е прекъсната давността и започва да тече нова 5-годишна
давност.
На 11.03.2019 г. отново е била прекъсната давността като е депозирана молба да бъде
насрочен опис на движими вещи на ищеца. Наложила се е трайната съдебна практика, че
всяко искане на взискателя за извършване на действие, което съставлява елемент от
динамичния фактически състав на предвидения в закона способ, опровергава презумираното
му бездействие – такива са исканията за налагане на запор, възбрана, за извършване на опис
и др. Всяко искане за извършване на валидно същинско изпълнително действие прекъсва
преклузията, независимо дали е извършено. Това е така, тъй като когато има постъпило
искане да бъде приложен определен изпълнителен способ, съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи (Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК;
Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК). С
постановление от 21.12.2021 год. ЧСИ Д.З. е прекратила изпълнителното дело, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като наложените запори са били вдигнати, за което са
изпратени съобщения от 06.01.2022 год.
Изпълнително дело № 20228760400519 на ЧСИ Д.З. с рег. № 876 в КЧСИ, район на
действие Окръжен съд – Ш е образувано по молба на ответника от 18.04.2022 г. В тази
7
молба ответникът е поискал да бъде извършен опис на движимо имущество на ищеца,
находящо се в дома му, да се наложи запор на трудовото му възнаграждение, ако има такова,
да се наложи запор на банковите му сметки, да се наложи възбрана на недвижимите му
имоти. На 27.05.2022 год. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника при „Б
ДСК“ ЕАД, „О Б“ АД, „П.И. Б“ АД, на трудовото му възнаграждение. На 01.06.2022 год. е
вписана възбрана върху ½ ид.част от имот, собственост на длъжника. Последните
изпълнителни действия са предприети преди изтичане на давностния срок в рамките на
валиден изпълнителен процес, поради което възражението за изтекла погасителна давност е
неоснователно.
Ако се застъпи втората теза, че давността върху вземанията предмет на изпълнително
дело № ************** на ЧСИ А Т с рег. № 877 в КЧСИ, район на действие Окръжен съд
– Ш (образувано преди 26.06.2015 г., преобразувано в ИД под друг номер при друг ЧСИ на
22.12.2016 год.) тече от момента на последното валидно изпълнително действие, както е
възприето в тълкувателното решение,то погасителна давност за процесното вземане също
не е изтекла. По това изпълнително дело последното валидно изпълнително действие е
осъществено на 06.10.2014 г., когато е извършен опис на движими вещи на длъжника.
Следващите изпълнителни действия са същите като посочените по-горе, поради което
отново не е налице изтичане на погасителната давност. Предвид изложеното, исковата
претенция се явява неоснователна.
Недопустимо е искането на ищеца за установяване на недължимост на разноските в
изпълнителното производство, тъй като чрез иск длъжникът може да оспори изпълнението
на вземането, за събирането на което е образувано изпълнителното дело. Таксите и
разноските в изпълнителното производство не са установени по съдебен ред, както изисква
разпоредбата на чл. 439 ГПК. Същите се определят едностранно от съдебният изпълнител,
зависят от изхода на изпълнителното дело, а дали същите са определени законосъобразно
или не е предмет на проверка в друго производство по друг ред – от съответния окръжен
съд и следователно липсва правен интерес от защита в рамките на настоящото
производство. Ето защо, искът касаещ сумите 150,00 лева - присъдени разноски по
изпълнителното дело и 1 864,02 лева - такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ се явява
недопустим, като същият следва да бъде оставен без разглеждане, а делото в тази част -
прекратено.
Ищецът в настоящото дело има интерес от претенцията единствено за оборването на
материалните предпоставки за изпълнителния процес, а именно, за да докаже, че не
съществуват задълженията, за които е издаден изпълнителния лист. За суми, различни от
посочените в изпълнителния лист, отрицателен установителен иск по реда на чл. 439 от ГПК
не може да се предяви. В случая, част от сумите, заявени в петитума са различни от
посочените в изпълнителния лист суми. Става дума за сумата от 1 314, 80 лева – законна
лихва за периода 13.03.2020 г. - 27.05.2022 г. и за горницата над 5312,28 лева (разликата
между претендираните 10 947.46 лева - неолихвяеми вземания (мораторни лихви,
обезщетения и т.н и 3703,63 лева – надбавка + 1705,77 лева – мораторна лихва + 225,78 лева
- присъдени разноски в заповедното). Същите суми, изчислени от ЧСИ, не фигурират в
приобщения по делото изпълнителен лист и не подлежат на разглеждане в настоящото
производство, поради което предявеният иск за тях се явява недопустим и производството в
тази му част следва да се прекрати.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответното
дружество следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в размер на
300 лева - юрисконсултско възнаграждение, съобразно представения списък на разноските.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от съда от задължението да внесе
8
държавна такса по делото, на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК, същата остава в тежест на бюджета
на съдебната власт.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим предявеният от И. М. И., ЕГН:
**********, с пост. адрес: гр. С, общ. С, обл. Ш, ул. „Зайчар“ № 11 отрицателен иск с пр.
осн. чл. 439 от ГПК в частта му за признаване за установено по отношение на „КИИ БГ"
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. С., обл. С.
(столица), ж.к. Л., Б.Ц. "Л. 6", бул. „П.В.“ № 21, ет.2, представлявано по закон от БАР, З Н Д, А
Б Б - членове на Съвета на директорите, че ищецът не дължи сумата от 150,00 лева -
присъдени разноски по изпълнителното дело и сумата от 1 864,02 лева - такси и разноски по
Тарифата към ЗЧСИ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим предявеният от И. М. И., ЕГН:
**********, с пост. адрес: гр. С, общ. С, обл. Ш, ул. „Зайчар“ № 11 отрицателен иск с пр.
осн. чл. 439 от ГПК в частта му за признаване за установено по отношение на „КИИ БГ"
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. С., обл. С.
(столица), ж.к. Л., Б.Ц. "Л. 6", бул. „П.В.“ № 21, ет.2, представлявано по закон от БАР, З Н Д, А
Б Б - членове на Съвета на директорите, че ищецът не дължи сумата от 1 314, 80 лева –
законна лихва за периода 13.03.2020 г. - 27.05.2022 г., както и горницата над сумата от
5312,28 лева лева - неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н), които
суми са отразени в Запорни съобщения от 27.05.2022 год. и ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. М. И., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. С, общ. С,
обл. Ш, ул. „Зайчар“ № 11 отрицателен иск с пр. осн. чл. 439 от ГПК за признаване за
установено по отношение на „КИИ БГ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., общ. С., обл. С. (столица), ж.к. Л., Б.Ц. "Л. 6", бул. „П.В.“ № 21, ет.2,
представлявано по закон от БАР, З Н Д, А Б Б - членове на Съвета на директорите, че
ищецът не дължи сумата от 5 879,84 лева – главница, ведно със законната лихва от
11.01.2012 год. до окончателното изплащане на вземането, 3703,63 лева – надбавка,
представляваща печалба на кредитора, включително за покрИ.е на разноски за подготовка и
обслужване на заема, за погасяване на задължения по договор за потребителски заем,
1705,77 лева – мораторна лихва, начислена от 08.05.2009 год. до 21.12.2011 год., както и
225,78 лева - присъдени разноски по заповедното производство, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 06.02.2012 г. по ЧГД № 9 от 2012 г. по описа на Районен съд – Велики
Преслав в полза на „БНП П П Ф“ ЕАД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК И. М. И. ДА ЗАПЛАТИ на „КИИ БГ" ЕАД
направените по делото разноски в размер на 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В частта, в която производството по делото е прекратено, решението има характер на
определение, като може да бъде обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд – Ш в
едноседмичен срок от връчването му на страните. В останалата част решението подлежи на
обжалване пред Шски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
9