Решение по дело №2489/2021 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№…………….

 

 

гр. Варна, 19.10.2022 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

Административен съд – Варна, ХХIХ състав, в публично съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

СЪДИЯ: Кремена Данаилова

 

при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2489/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.     

Образувано е по жалба от ЕТ „В.В.“, ЕИК *********, със собственик  В.Г.В. ЕГН ********** срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000320005028-091-001/23.07.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 227/20.10.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП в частта, с който са определени:

 задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. в общ размер на 4518 лева – главница и 1140,63 лева – лихва;

задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. и 2019 г. в общ размер на 11792,18 лева – главница и 2492,97 лева – лихва;

задължения за ДДС по ЗДДС за м.01.2019 г., 07.2019 г., 08.2019 г., 09.2019 г., 10.2019 г., 11.2019 г., 12.2019 г., 01.2020 г., 02.2020 г., 03.2020 г., 04.2020 г., 05.2020 г. и 06.2020 г. в общ размер на 2260,59 лева и 319,03 лева – лихва. 

Жалбоподателят в съдебно заседание на 11.01.2022 г. – л.81 е заявил, че оспорва изцяло РА. Сочи, че няма превишение на разходите по години за ревизираните периоди, поради което в нарушение на чл.122 от ДОПК е прието, че са налице предпоставките за ревизия при особен случай. Неправилно е прието, че е получил доходи от лихва по паричен заем, защото договорът е безлихвен по чл.240, ал.2 от ЗЗД и не е установено получаване на лихва. Не е свързано лице с заемополучателя, на последния не е извършена насрещна проверка, поради което липсват доказателства за плащане на лихва, съответно получаването й от жалбоподателя.

Сочи, че сделката с В.Р. не е привидна, не са свързани лица. Наложило се е пренаеме на собствената си земя чрез трето лица, защото няма как да сключи договор сам със себе си, а фирмата му трябва да има нужната земя за отглеждане на животните.

Неправилно е твърдението, че е продал четири броя свине и не са отчетени приходите, като това е можело  да се установи със запитване до лицата които са посочени за купувачи. Счита за неправилно твърдението, че е продал 11 броя говеда на цени под пазарните, защото животните са били бракувани. От счетоводството му се установява, че продажната стойност е над себестойността на животните.

Намира за неправилен извода, че разходите за „Киа соренто“ в размер на 76,40 % са използвани за лични нужди. Липсва обществен транспорт, поради това при ползване на такси разходите му ще са по-големи от направените. С тези съображения намира, че и сделките предмет на ЗДДС по РА са правилно осчетоводени и не следва да се счита че има неначислен ДДС. Отправено и искане за отмяна на оспорения РА. 

Ответник – Директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител - юрисконсулт, оспорва жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1205,70 лева. Излага че от жалбоподателя в хода на административното производство са изискани доказателства, но такива не са представени, поради което е оспорено установяването в експертизата относно началното салдо. Счита, че жалбоподателя е имал много повече разходи и експертизата не установява обективната истина. Моли да се приеме, че началното салдо за всеки период с изключение на 2019 г. е нула. Необосновано е да се приеме, че при приход около 100000 лева са изразходвани от жалбоподателя само 3000 лева за година за храна, ток и вода. Установяванията на вещото лице за лихвения процент не са подкрепени с доказателства, поради което не следва да се приемат, докато РА има доказателства, че за м.11 лихвения процент е 3,78% и за м.12 съответно 3,44%. Не е ясно вещото лице как е установило изминатите километри, докато в ревизионното производство са събраните такива доказателства. Относно договора на ЕТ „В.В.“ с В.Р. се установява, че изплаща средства сам на себе си, поради което тези разходи за ЕТ не са признати.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Издадена е ЗВР № Р-03000320005028-020-001/20.08.2020 г. изменена със ЗВР от 27.11.2020 г., 15.01.2021 г. и 05.04.2021 г. /л.1-14 от адм. пр./ от оправомощен орган по приходите, връчени на жалбоподателя, за установяване на годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2016 - 31.12.2019 г., данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2016 - 31.12.2019 г. и ДДС за периода 01.01.2016 – 30.06.2020 г.

Уведомление № Р-03000320005028-113-001/08.06.2021 г., е връчено е по електронен път на 09.06.2021 г. на В.В., с което му е съобщено, че годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016 -2019 г. ще се определят по реда на чл.122-124а от ДОПК.

В хода на ревизионното производство е извършена съпоставка на имущественото състояние, доходите и разходите на В.В. за ревизираните периоди описана в таблица в Приложение №1 към РА /л.642-645/, констатирано е превишение в годишен аспект а извършените разходи над получените доходи: за 2017 г. в размер на 18713,59 лева, за 2018 г. в размер  на 19390,63 лева и за 2019 в размер на 4651,37 лева. Прието е от органите по приходите наличие на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. Съгласно чл.124, ал.1 от ДОПК на В. е връчено Уведомление № Р-03000320005028/08.06.2021 г. Същият е представил 7 броя нареждане разписки към ТБ ОББ АД за изтеглени суми през 2015 г. в общ размер 105323,80 лева – /л.17-24 от адм. пр./, а в обяснения – /л.57 от адм. пр./ е посочил, че изтеглените суми са използвани през годините.  Жалбоподателят за да обори наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК за 2017 г., 2018, г. и 2019 г. е представил доказателства да доходи и приходи през 2008 – 2015 г. Органите по приходите не са кредитирали представените обяснени и разписки прието е че са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, като изразходваните средства с неустановен произход са доход, участващ при формирането на данъчна основа по особения ред на чл.122 от ДОПК за 2017 г. в размер на 18713,59 лева, за 2018 г. в размер на 19390,63 лева и за 2019 г. в размер на 4651,37 лева.

Относно установяванията по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК органите по приходите са приели че по договор за заем от 11.11.2019 г. с Г.Д.– заемател не са договорени лихви и В. не е отчел доход от лихви. На основание чл.15 и чл.16, ал.1 и ал.2, т.3 от ЗКПО, вр. чл. 77 от ЗДДФЛ е прието, че договарянето на заема е при условия в отклонение на данъчното облагане и следва да се приеме, че е налице доход от лихви. Неотчитането на доход на лихви е обстоятелството по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – данни за укрити доходи. Установен е доход от лихви в размер на 2430,83 лева, посочен в РД /л.621 от адм. пр./.

Предвид установяванията е определен данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ:

за 2017 г.: 1871 лв. - главница, 613,32 лв. – лихва; за 2018 г.

за 2018 г.: 1939 лв. – главница, 439 лв. – лихва;

за 2019 г.: 708 лв. – главница, 88,31 лв. – лихва.

Относно задълженията за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ е установено:

На 01.09.2015 г. В.В. е отдал под наем на В.Р. 586,841 дка земеделска земя /л.501 адм. пр./. На 04.092015 г. В.Р. сключва договор с ЕТ „В.В.“, с който отдава под наем на търговеца 613,917 дка, в това число 586,841 дка поземлени имоти предмет на наемните отношения с физическото лице /л.500 -501 адм. пр./. В счетоводството на ЕТ през 2016 г. са отразени в сметка 602 „Разходи за външни услуги“ разходи за начислена рента в размер на 26407,85 лева, в сметка 400 „други кредитори“ е посочено основание „финансиране от прихващане“ /л.237-238 ат адм. пр./. Във връзка със счетоводния запис е приложено Решение от 01.10.2016 г. на В. В.  сумата 26407,85 лева във връзка с договори от м.09.2015 г. да бъде прихваната като финансова помощ от собственик поради липса на налични средства по сметките на ЕТ /л.88/. От В.Р. е представено Уведомление от 15.10.2016 г., с което е уведомена от В. В., че е взел решение за прихващане на сумата по договорите от 01.09.2015 г. и 04.09.2015 г. /л.496 от адм. пр./.

Установено е че с Договор от 21.11.2018 г. В.В. отдава под наем на В.Р. за срок от една година 614, 915 дка земеделска земя/л.153/. На 23.11.2018 г. В. Рачева сключва договор с ЕТ “В.В.“, с който му отдава под наем същите поземлени имоти за 60 лв. за дка /л.154/.  С Договор от 20.07.2017 г. В Рачева е отдала под наем на ЕТ “В.В.“ и собствени площи – 27,076 дка за срок от две години /л.499 гръб адм. пр./. В счетоводството на ЕТ са отразени разходи за начислена рента с-ка 602  „разходи за външни услуги“ в размер на 38519,46 лв., от които 1624,56 лв. за собствена земя на Рачева и 36894,90 за 614,915 дка наети от физическото лице и преотдадени на търговеца /л.231-232/. Установено е, че В.Р. и В.В. имат дете и двамата са декларирали един и същ постоянен адрес. Прието е, че посочените сделки по преотдаването на земя са привидни, защото прикриват наемни отношения между В.В. и ЕТ „В.В.“, налице е хипотезата на чл.16, ал.3 от ЗКПО и на основание чл.15 и чл.16, ал.1 от ЗКПО е определена данъчна основа за облагане на ЕТ при условията на прикрити наемни отношения. Прието е че отчетените разходи за наем на земеделска земя на физическото лице  В. В. не е в обхвата за разход посочено в Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия. На основание чл. 77 от ЗДДФЛ, вр. чл. 16 от ЗКПО е определена данъчна основа на ЕТ „В.В.“ без да вземат под внимание резултата от процесните наемни отношения и са увеличили финансовия резултат за 2016 г. с 26407,85 лева и за 2019 г. с 36894,90 лева.

Неотчитане на приходи от продажби на четири броя животни е прието на базата на събраните доказателства: Съгласно ВМС № BG 2019-000438 и № BG 2019-000440 /л.392-393 адм. пр./ от обект на ЕТ „В.В.“*** са натоварени по два броя свине, т.е. общо четири /индивидуализирани с идентификатори/ и разтоварени в същото населено място, с получатели физическите лица Янакиев и Димитров, като не са отчетени продажби от търговеца. В писмени обяснения В. сочи, че няма продадени свине /л.57 адм. пр./, поради заболяване „Африканска чума по свинете“, като представя заповеди на БАХБ /л.51-55 адм. пр./, които забраняват продажбата. Органите по приходите са приели, че не са опровергани установяванията им и на база събрани доказателства от трима неутрални търговци са определил средна стойност 2,10 за кг и телесна маса средно 103,78 кг на животно. Увеличен е СФР за 2019 г. на ЕТ на основание чл.78 от ЗКПО със 871,75 лева, представляваща определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК данъчна основа на неотчетени приходи от продажби, при наличие на обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК.

Установен е неотчетен приход в пълен размер от продажба на 11 броя животни по фактура № 0…245/12.02.2019 г. с получател „ВМВ-444“ ООД, предмет на сделката 3560 кг, ЕПЖ – брак, цена 1,50 и данъчна основа 5240 лв. /л.67 адм. пр./.  Жалбоподателят е оспорил, че животните са елитни такива като е твърди, че са бракувани. Представил е Решение на ЕТ „В.В.“ от 03.02.2019 г. /л. 56 от адм. пр./, с което при оглед на 11 броя животни с посочени индивидуални идентификатори е установено, че са загубили значителна телесна маса и следва да се търси пазар независимо от цената. Приложено е ВМС № BG 2019-006291/12.02.2019 г. /л.20/, което е било получено и от ОДБХ – Варна /л.398 от адм. пр./. Прието е от органите по приходите, че посоченото ветеринарномедицинско свидетелство установява, че 11 броя говеда, здрави и годни за придвижване са натоварени за обект на ЕТ „Ш. – Ш.Ш.“ в гр. Кърджали. От ЕТ „Ш. – Ш.Ш.“ е представен отговор /л.478-486 адм. пр./ и фактура № 0…12088/15.02.2019 г. с доставчик „ВМВ-444“ ООД за покупка на 15 броя едри преживни животни, уточнил е че „ВМВ-444“ ООД е посредник между него и ЕТ „В.В.“ за 11 броя от животните. На основание чл.78 от ЗКПО вр. чл. 16 от ЗКПО е увеличен счетоводния резултат за 2019 г. на ЕТ „В.В.“ със 5340 лева, определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, при наличие на обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК.

Не са признати разходи за ползване на актив на ЕТ „В.В.“ от В.В. за лични нужди. Установено е че ЕТ „В.В.“ е придобил л.а. „Киа соренто“ с фактура № **********/30.07.2019 г. МПС е заведено в активите на ЕТ на 01.08.2019 г. с балансова стойност 74433,33 лева и начислени амортизации за 2019 г. 7753,47 лева /л.264 гръб от адм. пр./ са отчетени по сметка 603 „Разходи за амортизации“ /л.260/, в сметка 602 „Разходи за външни услуги“ през 2019 г. са отчетени разходи по фактури и застрахователни полици в общ размер на 4157,76 лева. ЕТ няма друг автомобил и В.В. не притежава друг автомобил. Чрез анализ на пътната книжка за автомобила за периода 31.07.2019 г. – 30.06.2020 г. е прието, че 23,60% от изминатите километри са свързани с икономическата дейност, съответно останалите 76,40 % не са свързани с икономическата дейност, защото се е придвижвал В. *** и обратно. Установено е че за 2019 г. и 2020 г. няма персонал, за който да се осигурява превоз. Налице е автобусна линия № 23 която се движи по маршрут Варна – Куманово през целия ден по разписания. Съгласно установените проценти е прието, че от амортизация и експлоатация на автомобила в общ размер на 11911,23 лв. са относими за дейността 2811,05 лева и неотносими 9100,18 лв., поради което следва да се увеличи счетоводния резултат на търговеца на основание чл.26, т.1 от ЗКПО.

Относно задължения по ЗДДС на ЕТ „В.В.“ е установено, че за доставка на 4 броя свине не е начислен ДДС по чл.86, ал.1 и ал.2 вр. чл. 25 от ЗДДС, поради което за данъчен период м.01.2019 г. е определен ДДС 174,35 лева върху данъчна основа 871,75 лева, на основание чл. 86, ал.1 и ал.2 вр. чл. 25, ал.2 и ал.6 от ЗДДС.

Относно личното ползване на актив на предприятието на ЕТ е прието, че по фактура № **********/30.07.2019 г. с данъчна основа 74433,33 лева и ДДС 14886,67 лева е ползван данъчен кредит в пълен размер от търговеца за д.п.м. 07.2019 г., по ф. № **********/31.07.201г. данъчна основа 161,05 лв. и ДДС 32,31 и ф. № **********/19.09.2019 г. данъчна основа 26,49 лв. и ДДС 5,30 лв. е ползван данъчен кредит. На основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС е начислен ДДС за данъчен период м.07.2019 г. – м.06.2020 г. при данъчни основи определени на основание чл.27, ал.2 и ал.6 от ЗДДС и установеното съотношение 76,40% към 23,60% на използване на превозното средство за лични нужди.

         В производството са приети три заключения по съдебно – счетоводни експертизи: № 8060/23.05.2022 г., № 8059/23.05.2022 г. и № 13080/01.09.2022 г., чиито установявания съдът ще обсъди в мотивите на решението.

С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:

І. По допустимостта на жалбата:

Препис от решението на Директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП е връчен на жалбоподателя на 22.10.2021 г., жалбата е подадена на 04.11.2021 г. в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от надлежна страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима, разгледана по същество е частично основателна.

II. По процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Със Заповед №Д-1249/30.02.2017 г. издадена от директор на ТД на НАП  - Варна са определени органите, които да издават заповедите за възлагане на ревизии, сред които е Диана Боянова Кръстева. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000320005028-020-001/20.08.2020 г., изменена със заповеди от 27.11.2020 г., 15.01.2021 г. и 05.04.2021 г. издадени от Диана Боянова Кръстева. Ревизията е извършена в предвидения обхват - годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2019 г., данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2016 г.- 31.12.2019 г. и ДДС за периода 01.01.2016 г. – 30.06.2020 г.

Процесната ревизия е възложена от Д.Б.К.- началник сектор „Ревизии” орган, имащ компетентност да възложи ревизията, съобразно чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК. Определените задължения са в предвидения обхват на ревизията. Съобразно чл.112 и чл.113 от ДОПК, за ръководител на ревизията е определен Г.В.К.– главен инспектор по приходите и за член на ревизионния екип е определена Милена Симеонова Сребкова – Иванова старши  инспектор по приходите. 

Срокът за извършване на ревизията е бил до 09.06.2021 г. На основание  чл.117, ал.1 от ДОПК, в 14 – дневен срок следва да се изготви ревизионен доклад. Срокът за издаване на РД е бил до 23.06.2021 г. В предвидения срок е издаден процесния РД на 23.06.2021 г. Връчен е на жалбоподателя на 25.06.2021 г.- /л. 592 адм. пр./. Подадено е възражение на 09.07.2021 от жалбоподателя срещу РД /л. 640 адм. пр./. В срока и съобразно чл.119, ал.2, вр.ал.1 от ДОПК е издаден обжалвания РА на 23.07.2021 г. от Д.Б.К.– началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и Г.В.К.– главен инспектор по приходите в сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Варна, ръководител на ревизията. РА е връчен на 05.08.2021 г. на жалбоподателя – /л. 661 адм. пр/.

Подадена е жалба срещу РА на 17.08.2021 г., в резултат на административното обжалване на РА, по реда на чл.117 и сл. от ДОПК, директорът на Дирекция “ОДОП” - Варна при ЦУ на НАП в условията на заместване съгласно Заповед № ЗЦУ – ОПР-18/02.06.2021 г. и Заповед № 10232/14.10.2021 г. и двете  на изпълнителен директор на НАП, в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК се е произнесъл с Решение №227/20.10.2021 г., с което е потвърдил РА изцяло.

Чрез представени от ответника електронен носител (1 бр. компактдиск), възпроизведен в съдебно заседание и приет към доказателствата по делото в същото съдебно заседание, е установено че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са издадени от лица, които са имали валиден електронен подпис – чл.25, ал.1 от ЗЕДЕУУ.

От изложеното следва, че при издаване на оспорения ревизионен акт не са допуснати процесуални нарушения.

ІІІ. По материалноправната законосъобразност на акта:

Ревизионното производство за задължения по ЗДДФЛ е проведено по реда на чл.122 от ДОПК. Съгласно чл.124, ал.2 ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателя. Следователно в производството по съдебно оспорване на РА, издаден по реда на чл.122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизията при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да приложи презумпцията по чл.124, ал.2 ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.

Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени в разпоредбата на чл.122, ал.1, т.1-7 от ДОПК. В конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи; декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

 С уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК, с изх.№Р-03000320005028-113-001/08.06.2021 г., получено от жалбоподателя по електронен път на 09.06.2021 г., е извършено уведомяване за това, че основата за облагане с данък върху годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. и данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2019 – 31.12.2019 г. ще бъде определена по особения ред на чл.122 – 124а от ДОПК. От установеното следва, че процедурата по чл.124, вр. с чл.122 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог е спазена.

1.    Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ:

Съгласно чл. 17 от ЗДДФЛ, общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения.

Прието е с РА, Приложение №1 /л.642-645 адм. пр./, че е налице превишение в годишен аспект на извършените разходи над получените доходи: за 2017 г. в размер на 18713,59 лева, за 2018 г. в размер на 19390,63 лева и за 2019 г. в размер на 4651,37 лева. Относно това установяване спорът между страните е налице ли е обстоятелство за 2017, г., 2018 г. и 2019 г. по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК /декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период/ и по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК /налице са данни за укрити приходи или доходи/.

  Със задача 1 от допълнителната ССЕ е било възложено да се изследва период от 5 години преди 2017 г. за приемане на началната наличност за 2017 г. Чрез ССЕ  № 13080/01.09.2022 г. /л. 451-472/ е направен анализ на приходите и разходите на жалбоподателя. Съдът приема становището на вещото лице за обосновано, че не са налице безспорни доказателства за паричния баланс на жалбоподателя за 2013 г. поради което започва такъв от 2014 г. Този факт не е опроверган от страните, поради което съдът намира, че наличността на средства следва да се базира на доказателства, а не на предположения поради което изследва наличността на средства от 2014 г.

От събраните доказателства се установява, че от В.В. от банковата му сметка в „Райфайзенбанк“ през 2014 г. са изтеглени в брой 35000 лева, /л.12-19/, възстановени са от ЕТ „В.В.“ на В.В., отразено по дебитна сметка 499 и по кредитна сметка 501 „Каса в лева“ общо 65000 лева – /л.112,113,114,115,116,118,119 и 120/. На 24.06.2014 г. В.В. е финансирал в брой ЕТ „В.В.“ с 12000 лева – л. 122, сторени са разходи за 2014 г. от В. В. по данни от НСИ в размер на 3694 лева. Поради което паричния поток е 35000+65000-12000-3694=84306 лева в брой, салдо към 31.12.2014 г.      

През 2015 г. са изтеглени от сметката в ОББ на В.В. общо 60000 лева /л. 20 и л. 336-338/. Възстановени са в брой 20000 лева на В.В. от  ЕТ „В.В.“, отразени по дебита на сметка 499 и по кредита на сметка 501 „Каса в лева“ /л.305 и л.306/, получен е наем от собствена земеделска земя /л.304/ в размер на 10000 лева. Поради установеното паричния поток за 2015 е следния:

Налични пари в брой на 01.01.2015 г. – 84306 лева /приход/

Изтеглени в брой 60000 лева /приход/ 

Възстановени от ЕТ в брой 20000 лева /приход/

Получен наем от собствена земя 10000 лева /приход/

Финансиране на ЕТ в брой 67000 лева /разход/

Потребителски парични разходи за 2015 г. от НСИ 3827 лева /разход/.

След изваждане на разходите от приходите се установява салдо в размер на 103479 лева в брой.

Ответникът е оспорил съдържанието и датата на представените РКО № 19/11.12.2015 г. и РКО № 20/18.12.2015 г. за получен наем за земя в общ размер на 10000 лева от В.В. изплатен от ЕТ „В.В.“ /л.304/, РКО № 5/16.02.2015 г. РКО № 6/24.02.2015 г., № 2/03.02.2015 . и н/13.02.2015 г. /л. 305-306/ възстановени на В.В. от ЕТ „В.В.“ суми в размер на 20000 лева, отразяването по дебите на сметка 499 и по кредита на сметка 501 /л.307-308/ и Протоколи от 01.04.2015 г. 12.10.2015 г. за финансиране на ЕТ в размер на 67 000 лева, отразено по сметка 499. С определение № 1982/30.06.2022 г. е указано на жалбоподателя, на основание чл.181 от ГПК и чл.171, ал.5 от АПК вр. §2 от ДР на ДОПК, че следва да установи датата и съдържанието на посочените документи съответстват на отразените факти. Съдът установява, че в хода на ревизионното производство са изискани документи за установяване наличността на парични средства към 2016 г. с искане № Р-03000320005028-040-003/25.05.2021 г. /л.97 – 99/, но не са дадени конкретни указания за представяне доказателства от счетоводството на жалбоподателя, съответно не е правена справка в него, която да е установила посочените отразявания по сметки. Ревизията е по реда на чл.122 от ДОПК и фактическите констатации при ревизията, се ползват с презумпцията за вярност, само когато са подкрепени със събраните доказателства. В.В. към 2015 г. е имал налични 67 000 лева, за да финансира ЕТ, съответно ЕТ е имало налични 20000 лева, за да ги възстанови на В.В.. С оглед установяванията съдът приема, че представените доказателства са с истинско съдържание и служат за установява наличността към 31.12.2015 г. В този смисъл е решение № 1281/10.02.2022 по адм. дело № 6244/2021 г. на ВАС.

Следва да се отбележи, че ако баланса за 2015 г. се изключат сумите 20000 лева приход и 67000 разход, то тогава наличността към 31.12.2015 г. ще е 150 479 лева. В  случай, че се изключи само сумата от 20000 лева – приход, балансът към 31.12.2015 г. ще е 83734,83 лева,  към 31.12.2017 г. ще е 65021,27 лева, към 31.12.2018 г.  ще е 45630,64.  

Установено е, че сумата от 75323,84 лева на 03.08.2015 г. е изтеглена от сметката на В.В. в ОББ – л.21 от адм. пр., т.е. налице е приход. На 03.08.2015 г. сумата 78323,84 лева е внесена от В.В. по сметка на ЕТ „В.В.“ в Райфайзенбанк – л. 351 гръб от делото, т.е. извършен е разход. Поради тези установявания правилно при изготвяне на ССЕ не е отчетена, тъй като не се отразява за баланса в края на 2015 г.

С оглед установяванията чрез ССЕ от 01.09.2022 г., че наличните парични средства са в размер на 103734,83 лева към 31.12.2016 г., 85021,27 лева към 31.12.2017 г., 65630,64 лева към 31.12.2018 г. и 60979,27 към 31.12.2019 г. следва, че не е налице превишение в годишен аспект на извършените разходи и получените доходи за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. относно В.В. и  не е налице обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК.

Относно предоставен паричен заем на Г.Д.: Налице е сключен Договор за заем на 11.11.2019 г. между В.Г.В. – заемодател  и Г.И.Д. – заемател /заемополучател/, съгласно който В. предоставя на Д. сумата от 500000 лева като сумата ще бъда предадена на заемополучател в следните срокове: 13.11.2019 г. до 15.11.2019 г. Предвидено е връщането да се осъществи на вноски описани в договора, като първата връщане на сумите ще започне през 2020 г. /л. 114 -120/. Преводни нареждания от 13.11.2019 г. за 200000 лева и на 15.11.2019 г. за 300000 лева /л.102 адм. пр./ от В. за Д. установяват предаване на сумата. В. е посочил, че сумата от 500000 лева притежава от продажба на земеделска земя – н.а. № 90/2008 г. и н.а. № 72/2013 г.  /л. 169/. Представени са доказателства за издаден РА № Р-03000321000335/08.03.2021 г. с който на Г.Д.Владимирова са установени задължения по ЗДДС. Жалбоподателят сочи, че договорът за заем е безлихвен, не е налице разплащане по същия, поради което финансовия резултат е съответен на декларирания /л.103/. Представени са доказателства от жалбоподателя – искова молба, обезпечителна заповед и удостоверение от ОС – Варна /л. 229- 232/, за неприключено съдебно производство по гр. дело № 302/2022 г. с ищец В. и ответник Д. с правно основание чл.240 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата от 500 000 лева, представляващ паричен заем, ведно с лихвата за периода 08.12.2021 г. до 10.02.2021 г. Не е налице спор, че лихва не е договорена и че заемът не е върнат на В.. Тези обстоятелства не са от значение за решаване налице ли е дължим данък относно недоговорена лихва по договора. Спорът между страните е налице ли е в случая обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 о ДОПК за 2019 г. – укрит доход от лихви. Нормата на чл.77 от ЗДДФЛ препраща към прилагане на ЗКПО в случаите на сделки, при условия чието изпълнение води до отклонение от данъчното облагане. Съгласно чл. 16, ал.2, т.3 от ЗКПО за отклонение от данъчно облагане се смята и получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността. На основание чл.16, ал.1 от ЗКПО - когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.

За 2019 г. жалбоподателя не е декларирал предоставения заем видно от установяване – РД /л.605 от адм. пр./ Този факт не се оспорва от жалбоподателя. Нормата на чл. 16, ал.2, т.3 от ЗКПО приложима на основание чл. 77 от ЗДДФЛ изрично предвижда, че безлихвените заеми се считат за отклонение от данъчното облагане. След като предоставения заем не е деклариран е налице обстоятелство по чл. 122, ал.1 т.2 от ДОП – налице са данни за укрити доходи. В хода на ревизионното производство е прието, че лихвата следва да е в размер на 3,78% за м.11.2019 г. и 3,44% за м.12.2019 г. съгласно статистиката на БНБ относно лихвени проценти и обеми по кредите различни от овърдрафт. В ревизионното производството не е приложена Наредба № Н-9/14.08.2006 г. Взета е статистиката на БНБ.

Съгласно чл. 18 – 20, вр. чл. 11 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г., дължимата лихва следва да се определи на база съпоставима неконтролирана сделка. Вещото лице в приложение № 5 от ССЕ от 01.09.2022 г. /л. 477/ е посочило лихвени проценти на сделки и е определило дължимата лихва в размер на 2,57%. Заемът е предоставен с два банкови превода: на 13.11.2019 г. сумата от 200000 лева и на 15.11.2019 г. сумата от 300000 лева, поради което е определен среден лихвен процент в размер на 2,57 %, въз основа на който е определено, че лихвите които са били дължими са в общ размер на 1682,81 лева /л. 456 от делото/. Това установява е оспорено от ответника. Съдът не възприема заключените относно определения лихвен процент от вещото лице, защото не са посочени конкретни сделки с лица и предмет на договаряне, за да се установи дали са съпоставими неконтролирани сделки. Разликата в лихвата възприета от ответника за изчисляване на данъчното задължение съответно 3,78 % и 3,44% е минимална в сравнение с лихвата  определена чрез ССЕ 2,57%, поради което не е икономически и процесуално обосновано да се назначава тройна ССЕ за установяване на лихвения процент, чрез установяване на реални съпоставими сделки. При липса на установени конкретни сделки, следва да се приеме за достоверна статистиката в сайта на БНБ - ttps://www.bnb.bg/ относно лихвени проценти и обеми по нов бизнес по кредити, различни от овърдрафт, за сектор нефинансови предприятия по период на първоначално фиксиране на лихвения процент, съответно в размер на 3,78 % за м.11.2019 г. и 3,48% за м. 12.2019 г. /л. 675 от адм. пр./.

 Съдът изчислява дължимата лихва в размер на 2395,50 лева, чрез сумиране на сумите:

200000лева х3,78%х19 дни м. 11.2019 г./ 365 дни = 393,53 лева.

300000лева х3,78%х17 дни м. 11.2019 г./ 365 дни = 528,16 лева.                       

500000лева х3,48%х31 дни м. 12.2019 г./ 365 дни = 1477,81 лева.

                                                              Общо       2399,50 лева.

В ревизионното производство е изчислено, че неотчетения доход от лихви е в размер на 2480,83 лева. Видно от таблица в РД /л.621 от адм. пр./ при изчисляването за м.11.2019 г. и за двата превода е прието, че са налице 19 дни относно които се изчислява лихва, като не е отчетено, че сумата от 300000 лева е преведена на 15.11.2019 г. и следва да се изчисли лихва за 17 дни от м.11.2019 г. Органите по приходите са определили, че лихвата за м.12.2019 г. е 3,44%, а не 3,48%. Дължимата лихва за м.12.2019 г. не следва да се изчислява от съда при лихвен процент 3,44%, тъй като получения резултат на дължимата лихва от съда не надвишава определения в ревизионното производство. Жалбоподателят се защитава срещу определеното задължение, а не начина по който е определено.

Поради това, че не се установява превишение на разходите спрямо получените доходи на физическото лице В.В. за 2019 г. данъчната основа е 2399,50 лева, съответно данъка върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ на жалбоподателя за 2019 г. е в размер на 239,95 лева, съгласно чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ и лихвата за периода 10.02.2020 г. – 23.07.2021 г. е в размер на 35,31 лева /предвид възстановена сума по ДДС с АПВ на 10.02.2020 г. /справка л.651 от адм. пр./.

2.    Годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ.

ЕТ „В.В.“ е земеделски производител регистриран в ОД „Земеделие“ – Варна. Установено е, че на 01.09.2015 г. В. отдава под наем на В.Р. 586,841 дка земеделска земя, в землището на с. Куманово, за което е представен опис /л. 501 от адм. пр/. На 04.09.2015 г. е сключен договор между ЕТ „В.В.“ – наемател и В.Р. – наемодател за отдаване на земеделска земя 613,917 дка, като в тези земи попадат тези, които В.В. е отдал под наем на Виолета Ковачева /л. 500 - 501 от адм. пр./. В счетоводството на ЕТ „В.В.“ през 2016 г. са отразени разходи за начислена рента в сметка 602 “Разходи за външни услуги“ в размер на 26407,85 лева /586, 841 дка х 45 лева/, същото така е отразен разчет по сметка 499 „Други кредитори“ – финансово плащане /л.237-238/. За този счетоводен запис е налице Решение от 01.10.2016 г. на В. В. в качеството на собственик на ЕТ „В.В.“  сумата 26407,85 лева    във връзка с договори от м.09.2015 г. да бъде прихваната като финансова помощ от собственик, поради липса на парични средства  по сметките на ЕТ /л. 88 от адм. пр./. В.Р. е уведомена за прихващането на сумата 26407,85 лева /л. 496 от адм. пр/.

Съгласно Договор от 21.11.2018 г. В.В. отдава под наем а В.Р. за срок от една година 614,915 дка земеделска земя, в землището на с. Куманово, по опис с номера на имотите /л.153 адм. пр./. С Договор от 23.11.20218 г. В.Р. отдава под наем на ЕТ „В.В.“ същите поземлени имоти за 60 лв. на декар /л.154 от адм. пр/. В опис към договора е посочено, че имотите са отдават под наем на ЕТ „В.В.“ /л.152 от адм. пр./. Установено е, че с договор от 20.07.2017 г. В.Р. е отдала под наем на ЕТ „В.В.“ и собствени площи в размер на 27,076 дка, за срок от 2 години /л. 499 адм. пр./. По посочените договори в счетоводството на ЕТ „В.В.“ през 2019 г. са отразени разходи за начислена рента в сметка 602 „Разходи за външни услуги“ в размер на 38519,46 лева, от които 1624,56 лева за собствената земя на Рачева и 36894,90 лева за 614,915 дка наети от В. и отдадени на ЕТ „В.В.“.

Жалбоподателят сочи, че с В.Р. не живее в едно домакинство, но не оспорва установяването, че имат общо дете. От установените факти следва, че В.В. е договарял с ЕТ „В.В.“, като наемните отношения са били прикрити чрез В.Р.. Прикриването на действителните отношения, а именно В.В. отдава на ЕТ „В.В.“ земеделска земя, се е осъществило, за да се отчете разход за ЕТ „В.В.“, равняващ се на изплатените суми за наем на земя, съответно да се намали дължимия данък дължим на основание чл. 43 от ЗДДФЛ /авансов данък от доходи от стопанска дейност/ и чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ. Дори и да се приеме, че В. и Рачева не са живели и не живеят в едно домакинство, т.е. на са свързани лица по см на §1, т.3, б. „а“ от ДР на ДОПК, то отново е налице хипотезата на чл. 16, ал.1 от ЗКПО, вр. чл. 77 от ЗДДФЛ, защото нормата на чл.16, ал.1 от ЗКПО не изисква свързаност между лицата. 

В случая е налице обстоятелство по чл. 16, ал.1 от ЗКПО, поради това че са налице сделки – отдаване под наем на земя между несвързани лица, които са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, поради което  законосъобразно данъчната основа е определена, без да се вземат под внимание тези сделки. С оглед изложеното законосъобразно са установени задълженията за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г. и 2019 г.

Жалбоподателят в съдебно заседание на 11.01.2022 г. е посочил, че относно сделките с Рачева следва да се приложи т.2 от ТР № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС.  Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г., ОСГТК  - Към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества, не се прилага забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД. В случая не е налице представителство на две търговски дружества от едно лице, а договаряне между физическо лице и ЕТ, поради което посоченото тълкувателно решение не е приложимо.

Относно продажбата на четири броя свине:  

От Областна дирекция по безопасност на храните са представени с писмо по искане на ревизиращите органи /л. 416 адм. пр./ писмени доказателства сред които са  Ветеринарномедицинско свидетелство /ВМС/ за придвижване на животни № BG2019-000438/04.01.2019 г. относно два броя свине, с изпращач ЕТ „В.В.“ и място на разтоварване с. Куманово, общ. Аксаково, обл. Варна, лице получател Димитров, с цел търговия, като животните са посочени с идентификаторите им и състояние – клинично здрави и ВМС № BG2019-000440/04.01.2019 г. за придвижване  на два броя свине с изпращач ЕТ „В.В.“ и получател Янакиев в с. Куманово, общ. Аксаково, обл. Варна, цел на придвижването – търговия, посочени са на идентификаторите на животните и състояние на същите – клинично здрави.

Представени са две заповеди от 31.08.2018 г. и 21.08.2019 г. /л.52-53 от адм. пр./ издадени от изпълнителен директор на БАБХ за обявяване на първично възникнали случаи на болестта Африканска чума при диви свине  и заповеди от 12.08.2018 г. и 17.06.2019 /л.54-55 от адм. пр./, за изменение на заповеди относно търговия и придвижване на животни. Дори и да се приеме, че е действала забрана за търговия са налице издадени ВМС от 04.01.2019 г., чрез които се установява, че ЕТ „Владимир В.“ е придвижил общо четири броя свине за търговия, тези официални документи не са оспорени от жалбоподателя. Същите са издадени по реда на чл. 39, ал.2, т.13 от Закон за ветеринарномедицинската дейност.  На базата на събраните доказателства от трети лица, които извършват идентична дейност „Фаворит“ 97“ ЕООД, „Тетрахиб“ АД  и „Енола фарм“ ЕООД е направен анализ в РД /л. 607 от адм. пр./, поради което законосъобразно е установено, че средната стойност за килограм е 2,10 лева  и средно телесно тегло на едно животно и 103, 78 кг, установено е наличие на неотчетени приходи в размер на 871,75 лева /4 бр. свине х 103,78 кг х 2,10 лева/. Законосъобразно на основание чл.  78 от ЗКПО е увеличен СФР за 2019 г. на ЕТ „В.В.“ в размер на 871, 75 лева, по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК поради наличие на обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК.

Относно неотчетен приход в пълен обем от продажба на 11 броя говеда по фактура № 0…245/12.02.2019 г.:

Извършена е продажба по фактура № 0…245/12.02.2019 г. /л.67 адм. пр./ от ЕТ „В.В.“ с получател „ВМВ – 444“ ООД с предмет ЕПЖ /едри преживни животни/ - брак 3560 кг, цена за 1 кг – 1,50 лева, общо 5340 лева. Органите по приходите са установили, че по следваща фактура от ЕТ „В.В.“ № 0….246/14.03.2019 г. с клиент „Чех – Йосиф Новосад“ ООД, са продадени 14 броя телета с единична цена за кг 3 лв. Поради разлики в цените са изискани документи и от ЕТ „В.В.“ представени са обяснения и решение  /л.56-57 адм. пр./, в което посочва, че животните са изгубили телесна маса, поради което продажбата е на по-ниска цена. Представено е ВМС № BG019-от 12.02.2019 г. /л.20 адм. пр./, в което е посочено, че 11 броя говеда са клинично здрави. Същото ВМС е представено от ОДБХ – Варна /л.398/, в което е посочено, че се разрешава придвижването на 11 броя говеда клинично здрави, описани с идентификатори, изпращач ЕТ „В.В.“, място на разтоварване ЕТ „Ш. – Ш. Ш.“, гр. Кърджали. От ЕТ „Ш. – Ш. Ш.“ е представена фактура № 012088/15.02.2019 г. /л.480 адм. пр./  от доставчик „ВМВ – 444“ ООД, което дружеството е било посредник между ЕТ „В. В.“ и ЕТ „Ш. – Ш. Ш.“. В обяснение от ЕТ „Ш. – Ш. Ш.“ е посочено, че от фактурата се установява обичайната цена на говедата, посочено е във фактурата, че са закупени 15 броя животни с общо тегло 4772 кг и единична цена 700 лева, фактурата е на стойност 10500 лева, представени са две ВМС за 11 говеда с изпращач ЕТ „В.В.“         и за 4 говеда – с изпращач Тодор Димовски /л. 482-483от адм. пр./. Законосъобразно е прието, че на база фактура от близка дата, а имено на базата на фактура № 246/14.03.2019 г. следва да се определи цената по фактура № 0…245/12.02.2019 г. в размер на 3 лева за килограм, т.е. обща сума 10680 лева /3560 кг х 3 лв./, съответно разликата от 5340 лева е отклонение от данъчното облагане и неотчетен приход, което е обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. В съответствие с чл. 78 от ЗКПО вр. чл. 16 от ЗКПО е увеличен счетоводния финансов резултат за 2019 г. 

Съдът не възприема заключението на вещото лице от ССЕ № 860/23.05.2022 г. /л.252/, с което е определена разлика между продажната цена  в размер на 424 лева, поради това, че вещото лице е изчислявало цена за бракувани животни, като както беше посочено от ВМС и от доказателствата събрани от крайния получател на стоката ЕТ „Ш. – Ш. Ш.“, се установява че животните са здрави. С тези съображения съдът не възприема за вярно заключението от ССЕ от 01.09.2022 г. таблица 4.2.3  и 4.2.4 при изчисляване на облагаемия доход, защото е прието, че разликата в продажната цена на говедата е 424 лева /л. 458-459/. Предвид изложеното следва, че установяванията на органите по приходите за авансов данък и лихви за 2016 г. и 2019 г. са правилни и законосъобразни по основание и размер.

3.    Относно установяванията за ДДС по ЗДДС.  

ЕТ „В.В.“ е придобил лек автомобил „Киа соренто“ /6+1 места/ по фактура № **********/30.07.2019 г. на стойност 74433,33 и начислен и ползван ДДС 14886,67 /л.371 адм. пр./. Автомобилът е заведен в активите на ЕТ с балансова стойност 74433,33 лева, начислени са амортизации 7753,47 лева /л.264 гръб адм. пр./ отчетени като разходи за амортизации л.260 адм. пр. По сметка 602 „Разходи за външни услуги“ 2019 г. относно посоченото МПС са отчетени разходи по фактури и застрахователни полици 4157,76 лв. описани в РД /л.606 гръб адм. пр./. В активите на търговеца няма данни за друг автомобил, Владимир В. не притежава личен автомобил. Представена е пътна книжка /л.385-388/ за л.а. с рег. № ***, според записванията в нея МПС е изминало 19000 км. Органите по приходи от представената пътна книжка са установили, че за периода 31.07.2019 г. /дата на получаване на автомобила/ до 30.06.2020 г. /край на ревизирания период/ вписаните изминати километри са 17818 км, изготвена е справка приложение към РД /л.589-591/ с информация за дата, изминати километри и дестинации, като от справката е изключена дестинацията гр. Варна – с. Куманово защото е прието, че местоживеенето на В. *** е маршрут до местоработата му. Така са отчели, че извън маршрута Варна – Куманово с автомобила са изминати 4205 км, което е 23,60% от общо изминатите 17818 км /л.588 гръб адм. пр./.Прието е от органите по приходите, че за лични нужди са изминати 76,40 % от километрите.

Вещото лице в експертиза вх. № 8059/23.05.2022 г. / л.265/ посочва, че маршрути Варна – Куманово и обратно са 10264 км, поради което за лични нужди са изминати 57,60 %. С установения процент е преизчислен ДДС за процесния период /л.270/. Ответникът е оспорил експертизата в тази част. Съдът приема на базата на анализ на представената пътна книжка, че посоченото в таблица /л.589 – 591 от адм. пр./ от органите по приходите, относно движението на автомобила извън маршрута Варна - Куманово съответства на посоченото в пътната книжка по дати, километри и маршрут. Вещото лице не е изготвило подробен анализ на какво базира установяването си, поради което съдът не възприема становището на ССЕ, че 57,60% от изминатите километри с автомобила са по маршрут Варна – Куманово /за лични нужди/. С оглед установеното съдът приема, че изминатите километри по маршрут Варна – Куманово – Варна и Варна – градско са в размер на 76,40 %. Това изложение съдът прави, с оглед оспорването на експертизата в тази част от ответника. В случая това съпоставяне не е от значение за решаване на спора поради следното:

За да се прецени налице ли са предпоставките за ползване на данъчен кредит по чл.71б от ЗДДС, която норма препраща към чл.71а, ал.1 от ЗДДС, с който е предвидено, че е налице право на приспадане на данъчен кредит в съответствие с правилата на тази глава само за частта от начисления му данък, съответстваща на използването на имота, в случая вещ – дълготраен актив, за независима икономическа дейност.

Съответно в случай че не е приложим чл. 71б, вр. чл. 71а от ЗДДС приложение намира чл. 9, ал.3, т.1 от ЗДДС и възниква задължение за начисляване на ДДС. Предвидено е с чл.71а, ал.5 от ЗДДС, че използване на вещта за нуждите на работниците или служителите на търговеца също е независима икономическа дейност. В случая следва да се установи ползван ли е автомобила за нуждите на служител на търговеца, съответно и частта която е ползвана.

Представен е трудов договор № 25/01.06.2001 г. /л.136/ сключен между ЕТ „В.В.“ – работодател и Д.Н.И. - работник, с местоживеене ***, по силата на който е назначена на длъжността  счетоводител. Посочено е, че е постъпила на работа на 01.06.2001 г. На 01.01.2019 г. е сключено Допълнително споразумение към трудов договор № 25/01.06.2001 г. /л.137/, с което ЕТ „В.В.“ и работник Д.Н.И., посочено е ЕГН и адрес на лицето – гр. Варна, ***, е назначена на длъжността главен счетоводител. С оглед посочване, че към 01.06.2019 г. Д.Н.И. е с адрес в гр. Варна и този факт не е оспорен от ответника, съдът приема, че Д.И.живее в гр. Варна.

От справка от 24.02.2022 г. Национална база данни – л. 187 е установено, че през периода 11.04.2019 г. до момента В.В. е с настоящ адрес с. Слънчево и постоянен адрес *** от 06.10.2000 г. Не са събрани доказателства в ревизионното производство, че действителното местоживеене на жалбоподателя, се осъществява в гр. Варна през периода м.07.2019 г. – м.06.2020 г. В служебна бележка издадена от кмет на с. Слънчево изх. № 18./11.03.2021 г. е посочено, че В.В. е временен жител на с. Слънчево и постоянно живее в с. Слънчево, ***.

По смисъла на §1, т.4 от ДР на Закон за българските лични документи - "Постоянен адрес" е адресът в населено място на територията на Република България, където гражданинът е вписан в регистъра на населението, т.5 "Настоящ адрес" може да бъде постоянният адрес или друг адрес, на който лицето живее. След като В.В. през периода на установените задължения по ЗДДС – м. 07.2019 г. – 06.2020 г. е с постоянен адрес в с. Слънчево и не са налице доказателства, че е живял в гр. Варна съдът приема, че регистрирания му настоящ адрес посочва мястото му на живеене, а именно с. Слънчево. Видно от маршрутите извън Варна – Куманово /л. 589-591 от адм. пр./ движение по маршрут Слънчево -  Куманово не е извършен. Следва, че В. не е ползвал автомобила за лични нужди, което да води до основание за прилагане на чл. 9, ал.3, т.1 от ЗДДС.

С оглед тези установявания съдът приема, че придвижванията които са приети от органите по приходите за лични нужди в размер на 76,40 % не са доказани по безспорен начин. Поради което съдът приема,  че придвижванията по маршрут Варна – Куманово, /видно от пътната книжка почти всеки ден/ е било свързано с дейността на търговеца, включително и превоз на счетоводител. Действително налице е автобусна линия Варна – Куманово – л. 245-246, но както беше отбелязано превоза на счетоводителя Д.И.не е за лични нужди, а за служебни такива, поради което в случая наличната автобусна линия не обуславя дължимост на ДДС за ползвания автомобил.  Това налага отмяна на РА в частта на определените задължения за м.07.2019 г. – 06.2020 г.

Относно продажбата на 4 броя свине законосъобразно е прието, че върху данъчната основа в размер 871,75 лв. за д.п. м.01.2019 г. следва да се начисли ДДС 174,35 лева, поради което законосъобразно на основание чл. 86, ал.1 и ал.2 вр. чл.25, ал.2 и ал.6 от ЗДДС е начислен ДДС лихви в размер на 40,25 лева.

С оглед направените изводи задълженията са в следния размер:

 

По изложените мотиви съдът намира, че оспореният РА е:

- законосъобразен в размер на 12206,48 лв. – главница и 2568,53 лв. – лихва, общо 14775,01 лева.

- незаконосъобразен е в размер на 6365,29 – главница и 1384,10 лева – лихва, общо 7748,39 лева.  

Относно разноските:

        Материалния интерес по спора е в размер на 22523,40 лева. Юрисконсултското възнаграждение спрямо материалния интерес по спора, определено на основание чл.8, ал.1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. е в размер на 1205,70 лева, съобразночл.161, ал.1 от ДОПК. С оглед отхвърлената част на жалбата в размер на 14775,01 лева, дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 790,92 лева. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на НАП сумата от 790, 92 лева.

        Жалбоподателят не е претендирал разноски, но и при наличие на претенция, такива не следва да му се присъждат, на основание чл.161, ал.3 от ДОПК.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

ОТМЕНЯ по жалба от ЕТ „В.В.“, ЕИК *********, със собственик  В.Г.В. ЕГН ********** Ревизионен акт № Р-03000320005028-091-001/23.07.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 227/20.10.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП в частта, както следва:

задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ:

-за 2017 г. в размер на 1871 лева – главница и 613,32 лева – лихва;

-за 2018 г. в размер на 1939 лева – главница и 439 лева – лихва;

-за 2019 г. за размера над 239,95 лева  – главница  и за размера над 35,31 лева – лихва.

задължения за ДДС по ЗДДС:

-за д.п.м.07.2019 г., 08.2019 г., 09.2019 г., 10.2019 г., 11.2019 г., 12.2019 г., 01.2020 г., 02.2020 г., 03.2020 г., 04.2020 г., 05.2020 г. и 06.2020 г. в общ размер на 2086,24 лева – главница и 278,78 лева – лихва. 

Общ размер на главницата в отменената част на РА с настоящото решение е 6364,29 лева, общ размер на лихвата в отменената част на РА с настоящото решение е 1384,10 лева, общо отменена част от РА 7748,39 лева.

ОТХВЪРЛЯ жалбата от ЕТ „В.В.“, ЕИК *********, със собственик  В.Г.В. ЕГН ********** срещу Ревизионен акт № Р-03000320005028-091-001/23.07.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 227/20.10.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП в частта както следва:

задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ:

-за 2019 г. за размера до 239,95 лева  – главница  и за размера до 35,31 лева – лихва.

задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ

-за 2016 г. в размер на 3961,18 лева – главница и 1697,94 лева – лихва

-за 2019 г. в размер на 7831 лева – главница и 795,03 лева – лихва.

задължения за ДДС по ЗДДС:

-за д.п.м.01.2019 г. в размер на 174,35 лева – главница и 40,25 лева – лихва.  

Общ размер на главницата в отхвърлената част на жалбата с настоящото решение е 12206,48 лева, общ размер на лихвата в отхвърлената част на жалбата с настоящото решение е 2568,53 лева, общо отхвърлена част на жалбата 14775,01 лева.

ОСЪЖДА ЕТ „В.В.“, ЕИК *********, със собственик  В.Г.В. ЕГН ********** да заплати в полза на Национална агенция за приходите сумата 790,92 лева /седемстотин и деветдесет  лева, и деветдесет и две стотинки/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: