РЕШЕНИЕ
№ 724
гр. Пловдив , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Катя И. Янева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20215330100238 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявени
от Б. Т. П. срещу ОД на МВР- Пловдив, за заплащане на сумата в размер на 1245, 42
лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода
07.01.2018 г. – 31.12.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положени часове
нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.01.2021 г., до окончателното
заплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер от 179, 99 лева,
дължимо за периода 31.03.2018 г. – 06.01.2021 г. (отразените по –горе суми са
претендираните от ищеца след частичен отказ от претенцията за главница и
увеличение досежно претенцията за мораторна лихва, заявени в открито съдебно
заседание, проведено на 12.05.2021г.- л. 62 гръб- л. 63).
Ищецът П. твърди, че за периода от месец януари 2018 г. до м. декември 2020г. е
полагал труд на длъжности „**********“ и „**********“ в *********** при ОД на
МВР- Пловдив. Излага твърдения че е полагал 24-часови дежурства съобразно
утвърдени графици, както следва: 1600 часа нощен труд, който според ищеца следва да
бъде преизчислен с коефициент 1.143. Посочва, че преизчисляването на нощния към
дневния труд води до извод за положен извънреден труд от ищеца възлизащ на 229
часа, който към настоящия момент не му е заплатен. Излага доводи, че в настоящия
случай следва да се приложи Наредба за структурата и организацията на работната
заплата. Навежда съображения, че съгласно чл. 187 ал. 5 и 6 ЗМВР и на база
основното му месечно възнаграждение, ответникът е следвало да му заплати
възнаграждение за положения труд. Предвид изложеното, предявяват се
горепосочените претенции за главница и мораторна лихва. Претендират се и разноски.
1
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, с
който се признава, че ищецът е работил по служебно проавоотношение при ответника в
процесния период. В отговора на исковата молба се излагат съображения, че Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата се явява неприложима в случая,
доколкото касае служители по трудово правоотношение. Ищецът е ******** и
сключеното с него правоотношение се явява служебно, което е уредено в ЗМВР.
Съобразно Наредба № 8121з-776/2016 г., работещите на смени служители не могат да
полагат повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не на посочения
коефициент 1.143. Сочи се, че това не води до неравно третиране на правните субекти
при едни и същи условия, доколкото е изрично уредено в подзаконов нормативен акт.
Възразява се срещу основателността на акцесорната претенция за лихва. Претендират
се разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 12.05.2021г./ л. 62/ , ищецът внесе
уточнение в претенцията си за мораторна лихва като посочи, че същата е за периода от
31.03.2018г. до 06.01.2021г. Съдът е съобразил посоченото уточнение, като е обявил
доклада по делото за окончателен, ведно със сторената корекция досежно периода на
дължимост на обезщетението за забава.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от
фактическа страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 86,
ал.1 ЗЗД.
Между страните не е спорно обстоятелството, че за процесния период от
07.01.2018 г. – 31.12.2020г. ищецът П. е полагал труд при ОД на МВР Пловдив, като е
заемал последователно длъжности „*********“ и „********“ в ***********при ОД на
МВР- Пловдив.
От приетата по делото съдебносчетоводна експертиза / л. 57- 58/ се
установява, че за периода от 07.01.2018 г. – 31.12.2020 г. ищецът е положил 1094 часа
нощен труд, които са заплатени по 0,25 лв. на час, а считано от 01.02.2020г. по 1 лв. на
час. Вещото лице е установило, че положените часове нощен труд, преизчислени с
коефециент 1.143 %, се равняват на 156 часа преобразуван нощен труд към дневен (
тоест, извънредният труд положен от ищеца за процесния период е 156 ч.). Неговата
равностойност е 1245, 42 лв., като обезщетението за забава възлиза на 179, 99 лв. и е
дължимо за периода 31.03.2018г. – 06.01.2021 г.
Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице, като счита същото за
обективно, обосновано и компетентно изготвено.
По правните аспекти на спора:
2
Спорен в производството по делото е въпросът дали на ищеца се полага
допълнително възнаграждение за положения нощен труд след преизчисляване и
приравняване към дневен такъв.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от Закона за Министерство на
вътрешните работи /ЗМВР/, нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица. С разпоредбата на ал. 3 е установено, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-
часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съгласно ал. 5, т. 2 на чл. 187 от ЗМВР / ред. към ДВ, бр. 81 от 14.10.2016 г./
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за
служителите, работещи на смени, а ал. 6 урежда правилото, че извънредният труд по
ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на ал. 9 на същия член, редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.
За процесния период, по силата на изрична законова делегация на чл. 187, ал. 9
и чл. 188 от ЗМВР, са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (преди
процесния период), Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г., всички на министъра на вътрешните работи. Всяка една от тези наредби
урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. изрично е било предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между
22, 00ч. и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143 – чл. 31, ал. 2. Тази наредба
е била отменена с Наредба № 8121з-592, отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г.
на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването и
обнародването му. В последващите две наредби (№ 8121з-592 и № 8121з-776) липсва
норма, аналогична на посочения чл. 31, ал. 2 за преобразуване на часовете положен
нощен труд с коефициент 1. 143.
3
Последното изречение на чл. 187, ал. 3 ЗМВР / Редакция към ДВ, бр. 81 от
14.10.2016 г./, а именно че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24- часов период, не определя нито продължителността на работната
смяна, която може да е по-голяма или равна на осем часа, като съчетава нощен и
дневен труд, нито пък е свързано с отчитането на нощния труд. Посочената разпоредба
фиксира каква е нормалната продължителност на работния ден за служителите на
МВР, работещи на смени, а именно - осем часа, с тази специфика, че въпросните
служители работят при сумарно отчитане на работно време. Цитираната разпоредба
няма характеристиките на специален закон, тъй като диспозицията не припокрива
диспозицията на чл. 140, ал. 1 КТ.
При сравнителен анализ, според чл. 140, ал. 1 КТ нормалната продължителност
на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа, а
нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа. Посочената разпоредба въвежда по-кратки нормални работна
седмица и работен ден за работниците, полагащи нощен труд, отчитайки вредоносните
му последици. В случая, под нормална работна седмица и нормален работен ден следва
да се разбират, визираните в чл. 136, ал. 1- 3 КТ правни понятия, а именно най-широко
прилаганото работно време, което за работната седмица, която е 5-дневна, е 40 часа, а
за работния ден 8 часа в рамките на денонощие. Ето защо, смисловото съдържание на
чл. 140, ал. 1 КТ е, че работник, който полага нощен труд, при нормални работен ден и
седмица, ще работи по-малко часове, така че след отчитане положените 35 часа нощен
труд в рамките на седмицата ще се зачитат за 40 часа, а положените седем часа в
рамките на денонощието, за осем. Няма законова пречка обаче, установеното за
работника нормално работно време от осем часа да бъде разпределено при сумарно
отчитане на работното време, като в конкретен работен ден изцяло се запълва часовия
диапазон от 22,00 ч. до 06,00 часа. При сумарното работно време, както бе вече
изтъкнато, от значение за продължителността на нормалния работния ден са средно
аритметично отработените часове за ден в рамките на съответния период. Последното е
от значение за това дали е налице извънреден труд. Така, ако са отработени осем
астрономически часа нощен труд през един работен ден, те ще бъдат отчетени като
повече от осем часа, според коефициента на преобразуване на нощния труд в дневен по
чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а това
ще се отрази на количеството оставащи часове в рамките на периода. Няма законова
забрана да се полага труд в рамките на целия часови диапазон между 22,00 ч. и 06,00
часа, като дори и при това положение, при сумарно работно време, няма да е налице
извънреден труд, ако след преобразуване на нощния труд в дневен, не е превишена
средната продължителност на нормалния работен ден.
4
В наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗМВР, не е посочен коефициентът за
отчитане на нощния труд, тъй като ЗМВР препраща към Кодекса на труда и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, което е въпрос на
законодателна техника. Следва да изтъкне, че посоченият в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ
коефициент за преобразуване на часовете нощен труд в дневен, представлява числово
изражение на залегналия в чл. 140 КТ принцип, а именно, че нощният труд като
продължителност не съвпада с астрономически отработеното време. Този принцип е
характерен за всеки вид трудова ангажираност ( без оглед дали се касае за трудово или
служебно правоотношение ), тъй като съставлява най- съществената правна последица
от полагането на нощен труд. Престирането на нощен труд е свързано и с настъпване
на определени благоприятни за работника компесаторни правни последици ( което
разбиране е в пълно съответствие и с разпоредбите на Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета). Ако се приеме, че правните последици или част
от тях липсват, то и не би имало разлика между нощен и дневен труд. Следва да се
посочи и че неблагоприятните за човешкия организъм характеристики на нощния труд
остават неизменни, без значение дали съответният работник/ служител полага труд по
силата на трудово или служебно правоотношение.
По така изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че при
отчитане на положените часове нощен труд от служители на Министерството на
вътрешните работи са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за соътветното работно място. Съгласно това
правило, за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за
8 часа през деня. Целта на определения коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през
нощта, да получава възнаграждение, колкото за 8 часа през деня.
Ето защо работник, който работи по трудово правоотношение, също може да
работи на смени и да престира нощен труд в целия часови диапазон от 22,00 до 06,00
часа, така както работят и служителите на МВР. Последното обаче, не е аргумент, че
положеният от този работник нощен труд се приравнява на дневен, с оглед
организацията на работния процес. В сравнение, чл. 187, ал. 3 ЗМВР определя само
каква е организацията на работния процес за служителите на МВР, без да засяга
въпроса за отчитането на нощния труд. Отчитането на нощния труд по ЗМВР е
уредено чрез препращане към разпоредбите на Кодекса на труда. Според чл. 188, ал. 2
5
ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се
ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Настоящият съдебен състав приема, че под специална закрила по смисъла на чл.
188, ал. 2 ЗМВР следва да се разбират нормите на Кодекса на труда, свързани с
отчитането и заплащането на нощния труд. В наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9
ЗМВР, не е посочен коефициентът за отчитане на нощния труд, именно тъй като ЗМВР
препраща към Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, което е въпрос на законодателна техника.
Поради това, съдът приема, че исковата претенция за заплащане на извънреден
труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен такъв се явява основателна ( макар и частично, по съображения, които
ще бъдат изложени по- долу ). Приемането на противното, на практика би довело до
неравно третиране на правни субекти, поставени при едни и същи условия, доколкото
останалите работници/ служители по трудово правоотношение и държавни служители
по служебно правоотношение получават допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд ( в тази насока, произнесено по сходен казус – Решение № 311/
08.11.2019г. по гр.д. № 1144/ 2018г., по описа на ВКС, IV- то. г. о.).
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 7 от ЗМВР / Редакция към ДВ, бр. 81 от
14.10.2016 г./, извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период
и 280 часа годишно. Във връзка с направеното твърдение в отговора на исковата молба,
че на ищеца е заплатен нощния труд в размер на 0, 25 лв. за всеки час (съгласно
ставката по чл. 8 НСОРЗ), съдът счита, че превръщането на нощните часове в дневни
съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното
време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ.
Съобразно методиката,разписана в чл. 8 НСОРЗ за всеки отработен час или за част от
него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв., а след м.
02.2020г. по 1 лв. на час. С оглед на това, двете разпоредби се прилагат едновременно,
т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1. 143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд.
В разглежданата хипотеза, няма спор, че ищецът е служител при ответника, като
от приетото по делото експертно заключение / л. 57- 58/ се установява, че при
приравняване на положения от ищеца нощен труд в дневен за периода от 07.01.2018г.
до 30.09.2020г., по коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, са положени допълнително
130 часа извънреден труд. Тези часове с оглед сумарното отчитане на работното време,
представляват извънреден труд, тъй като надхвърлят часовете на нормално работно
6
време за съответния период. Ето защо следва да бъдат възмездени като извънреден
труд в размер на 1210, 46 лева, до която сума предявеният главен иск следва да бъде
уважен.
Що се касае за периода от 01.10.2020г. до 31.12.2020г. , претенцията е
неоснователна, по следните съображения: с ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г. са обнародвани
промени в чл. 187 ЗМВР. След внесените промени, ал. 4 на чл. 187 ЗМВР гласи, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.
1. Същевременно, ал. 1 на чл. 187 ЗМВР постановява, че нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното
време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Тоест, законодателно е
въведено правилото, че положеният нощен труд не следва да се преизчислява с
коефициент 1.143, а с коефициент „1“ / едно/. Посоченото изменение в нормата на чл.
187, ал. 4 ЗМВР, е с материалноправен характер и същото следва да намери
приложение занапред (след дата 07.07.2020г., когато разпоредбата е обнародвана ).
Доколкото извънредният труд, полаган от ищеца се изчислява на тримесечие ( арг. чл.
187, ал. 3 ЗМВР ), то от това следва, че законодателното изменение ще рефлектира
върху изчисляването на възнаграждението за положения труд от ищеца за периода
считано от последното тримесечие на 2020г. (тоест, за периода от м.10.2020г. напред).
Периодът от 01.10.2020г. до 31.12.2020г. е част от процесния, поради което
горепосоченото изменение ще рефлектира върху размера на дължимото на ищеца
възнаграждение. Съобразно посоченото в заключението на вещото лице ( л. 58), за
последното тримесечие на 2020г., ищецът е положил 26 часа извънреден труд, който
възлиза на сума в размер от 34, 96 лв. Тази сума обаче, не е дължима на ищеца,
предвид горепосочените изрични законови изменения.
Предвид изложеното, претенцията с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл.
179, ал. 2, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР се явява основателна за периода от 07.01.2018г. до
30.09.2020г. за сумата от 1210, 46 лева, като за разликата от тази величина до пълния
претендиран размер от 1245, 42 лв. и за периода 01.10.2020г.- 31.12.2020г., следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение паричното
задължение, последният е изпаднал в забава и дължи обезщетение на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. Вещото лице е определило размера на обезщетението за забава, което
възлиза на сумата от 179, 99 лв. за периода от 31.03.2018г. – 06.01.2021 г., като
предявеният иск следва да се уважи до посочения размер. Следва да се изтъкне, че
7
отхвърлянето на част от претенцията за главница не рефлектира върху размера на
дължимото обезщетение за забава, доколкото касае последното тримесечие на 2020г.,
сумите за които стават изискуеми от м.01.2021г.
По разноските:
Предвид изхода на правния спор и доколкото ищецът е освободен от заплащане
на такси и разноски, следва ответникът да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
да заплати в полза на бюджета на съда разноските в производството, а именно: сума в
размер на 55, 62 лева, представляваща дължима държавна такса и сума в размер на 97,
12 лева, разноски за изготвяне на съдебносчетоводна експертиза. Следователно и на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да внесе по сметката на съда сумата от
общо 152, 74 лева.
В полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се следват разноски за
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковите претенции, в размер
на сумата от 388, 77 лева, за които е представен и оправдателен документ /л. 5/. Съдът
счита направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение за неоснователно. Същото съответства на минимално установеното в
Наредба № 1/09.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
предвид обстоятелството, че се касае за два обективно, кумулативно съединени иска, за
които съобразно чл. 2, ал. 5 от Наредбата се дължи възнаграждение поотделно.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се поражда право на
разноски в полза на ответната страна. Същата се представлява от юрисконсулт, поради
което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
на съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът
счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи
възнаграждение в размер на 100 лв. Предвид изложеното, в полза на ответника следва
да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер от 2, 81 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Областна дирекция на МВР- Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул.
8
„Княз Богориди“ № 7, ДА ЗАПЛАТИ на Б. Т. П., ЕГН: **********, сумата от 1210, 46
лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
07.01.2018 г. до 30.09.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положени
часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /07.01.2021г./ до
окончателното заплащане на задължението, както и обезщетение за забава върху
главницата в размер от 179, 99 лв., дължимо за периода от 31.03.2018г. до 06.01.2021
г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2, вр. чл.
187, ал. 3 ЗМВР за разликата от 1210, 46 лв. до пълния претендиран размер от 1245, 42
лв. и за периода от 01.10.2020г. до 31.12.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Областна дирекция на МВР-
Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 152, 74
лева – разноски в първоинстанционното производство, от които 55, 62 лева държавна
такса и 97, 12 лева – разноски за изготвената по делото съдебносчетоводна експертиза.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул.
„Княз Богориди“ № 7 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Б. Т. П., ЕГН:
**********, сумата от 388, 77 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Б. Т. П., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3
ГПК на Областна дирекция на МВР- Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз
Богориди“ № 7, сумата от 2, 81 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
9