РЕШЕНИЕ
№ 393 /
19.5.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІІ състав в открито заседание на двадесети април през две
хиляди двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ
: МАРИЯ ХУБЧЕВА
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при
секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора ДАНИЕЛА ПЕТЪРНЕЙЧЕВА,
като разгледа докладваното от Председателя к.н.а. дело № 203 по описа на съда
за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН.
2.
Образувано е по жалба на „Тес еко строй-1“, ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление общ. Столична, с. Панчарево, ул. Черешова градина, № 26, чрез процесуалния представител адв. Т.,
срещу Решение № 26 от 13.12.2021 г. постановено по а.н.дело. № 20215240200112
по описа на Районен съд Пещера за 2021 г., в частта с което е потвърдено
Наказателно постановление № 13-002581 от
28.04.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Пазарджик с което на „Тес еко строй“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл.
62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал.
5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1600,00лв., размера на имуществена
санкция е намален на 1500,00лв.
3. Поддържа се, че
първоинстанционният съд не е изложил мотиви по съществени за спорните
правоотношения въпроси, като по този начин е допуснал съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, тоест касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.
1 и т. 2 от НПК.
За необоснована се счита
констатацията на първоинстанционния съд, че акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
снабдените с необходимите пълномощия за това органи на администрацията. Сочи
се, че по делото липсват доказателства в тази насока.
Поддържа се, че решаващия съд не е
изложил мотиви, относно заявените пред него възражения относно нарушаване на
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, при издаване на акта за установяване
на административно нарушение и наказателното постановление. В този контекст се
поддържа, че наказателното постановление не е мотивирано, като заключенията в него са необосновани и
са в противоречие със събраните доказателства по делото. Според жалбоподателя в констативния
акт и в наказателното постановление не са посочени мотивите защо се приема, че Й.
работи по трудов договор; защо органа счита, че представения граждански договор
е неотносим; защо не следва да се разглеждат представените ведомости за изплатени
възнаграждения, от които е видно, че лицето еднократно е получило определена
сума, а не всеки месец. Сочи се, че липсва последваща проверка за установяване
на обстоятелството, че Й. работи непрекъснато дружеството.
Възразява се по отношение на извода
на съда, че представения по делото граждански договор е съставен във връзка с
извършената проверка.
Жалбоподателя счита, че в случая,
събраните по делото доказателства не позволяват да бъде направен категоричен
извод за определяне на правоотношението между търговското дружество и Й. като
трудово правни, в какъвто смисъл са показанията на същия, депозирани в хода на
първоинстанционното производство.
Иска се отмяна на първоинстанционното
съдебно решение и отмяна на наказателното постановление.
4. Ответната Дирекция „Инспекция по
труда“, Пазарджик към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в
представено по делото писмено становище счита, че касационната жалба е
неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните
съображения изложени в процесното наказателно постановление и в решението на
районния съд.
Иска се касационната жалба да бъде
оставена без уважение, като в полза на ответника се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
5. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна.
Сочи се, че данните по делото обосновават извод, че процесното нарушение е фактически
осъществено от дружеството.
ІІ. За
допустимостта :
6. Касационната жалба е подадена в рамките
на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
7. Според т. 6 от Протокол № ПР2034774
от 26.01.2021г., при извършена в периода 23.11.2020 г. до 26.01.2021 г. от С.Г. и други инспектори, служители на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, проверка за спазване на трудовото
законодателство спрямо „Тес еко строй-1“, ЕООД, ЕИК *********, осъществена в
обект : строителство на „Вилни сгради“, намиращ се в к.к. Цигов чарк, община
Батак, местност Пущек, УПИ І-16,285 и на 07.12.2020 г. в администрацията, в гр.
Пазарджик, в присъствие на представител на дружеството е установено, че същото
в качеството си на работодател на работодател по смисъла на §1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, на 23.1.2020 г., около 11:30
часа, на въпросния строителен обект, не е уредил отношенията при предоставяне
на работна сила, като трудови правоотношения, а именно, посредством сключване
на писмен трудов договор с П.Б. Й., за работа на длъжността – „общ работник“.
При проверката Й. е попълнил декларация в която е посочил, че работи на
длъжността „общ работник“, с работно време от 08:00 ч. до 17:00 часа, почивни
дни – събота и неделя.
Отбелязано е, че нарушението е
извършено на 23.11.2020 г., като при предприетата от контролните органи
проверка в обекта, Й. е заварен да престира труд – извършва измервания на
терена с измервателен уред, облечен с работен гащеризон, черно яке и работни
обувки.
Отбелязано е, че до приключване на
проверката не е бил представен писмен трудов договор, сключен с Й., а е
представен граждански договор от 22.11.2020 г. сключен между физическото лице и
дружеството.
Протокола е връчен на пълномощник на адресата
на 26.01.201 г. без заявени резерви и възражения, относно вписаните в него
констатации.
7. От С.Г. Г.а, на длъжност старши
инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, е съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 13-002581 от 26.01.2021г., в който
са възпроизведени фактите и обстоятелствата описани в Протокол № ПР2034774 от
26.01.2021г., който е посочен като приложение към акта.
Деянието е квалифицирано като
нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Акта е връчен и подписан от
управителя на дружеството на 26.01.2021г.,
без да са заявени възражения и някакви други резерви.
8. Посочените фактически констатации
и правни изводи са изцяло възприети от административно наказващия орган и
възпроизведени в процесното наказателно постановление, като на основание чл.
416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, на дружеството е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1600,00лв.
9. В хода на първоинстанционното
производство е разпитан служителят съставил акта за установяване на
административно нарушение и посочените в него свидетели, които в показанията си
са изложили фактите и обстоятелствата във връзка с установяване на процесното
нарушение.
Разпитан като свидетел е бил и П.Б. Й.,
която е заявила, че не са имали уговорки с дружеството за сключване на договор.
Твърди, че първоначално не е искал да попълни декларацията, но след това я
попълнил за да не го притесняват повече.
10. Приобщени по делото е са били :
• Заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с
която на директорите на дирекции „Инспекция по труда“ са делегирани правомощия
да издават наказателни постановления по актове за установяване на
административни нарушения съставени от инспектори и от лицата посочени в чл. 22, ал. 2 от
Устройствения правилник на ИА „Главна инспекция по труда“;
• Граждански договор от 22.11.2020
г., сключен между „Тес еко строй-1“, ЕООД, ЕИК ********* и П.Б. Й., по силата
на който дружеството е възложило, а Й. е приел да изпълни „…отливане на
бетонови основи с армировка на обект Цигов чарк…“, срещу което възложителя се е
задължил да заплати сумата от 400,00лв.;
• Декларация по чл. 402 от КТ,
попълнена от Й. с данните описани в Протокол № ПР2034774 от 26.01.2021г.;
•
Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа;
• Счетоводни документи за изплатени
възнаграждения;
• Протокол за установяване на
завършването, приемането и разплащането на изпълнени видове СМР, съставен между
търговското дружество и Й. , относно приемането на бетонови армирани основи с
площ от 100,00 м² и договорена цена от 400,00лв.
• Сметка за изплатени суми по чл. 45,
ал. 4 от ЗДДФЛ на П.Б. Й..
11. За да постанови обжалвания в
настоящото производство резултат, районния съд е приел, че акта за установяване
на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, като не се констатират нередности, относно наличието на
задължителни реквизити по чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Счетено е, че в случая в
акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен обем фактическите
обстоятелства, при които е извършено нарушението, като то е описано в
достатъчен обем и яснота и е дадена съответна на изложените обстоятелства
правна квалификация по чл. 62, ал. 1. във вр. с чл. 1. ал. 2 от Кодекса на
труда, доколкото се касае за неизпълнение на вменено с тази норма задължение на
работодателя.
Счетено от решаващия съд е, че
представения по делото граждански договор е бил сключен с оглед извършената
проверка от контролните органи и следователно в случая действителната воля на
страните е била да уговорят престиране на работна сила, а не постигане на
конкретен резултат
ІV. За правото :
12. Според чл. 1, ал. 2 от КТ -
Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения.
Съответно според чл. 62, ал. 1 от КТ
- Трудовият договор се сключва в писмена форма.
Нарушаването на цитираните материални
правила за поведение е възведено изрично като състав на административно
нарушение с разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ, според която, работодател,
който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1
или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000
лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за
всяко отделно нарушение.
Според чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ,
контролните органи в рамките на своята компетентност имат право да: се
осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с
упражняването на контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено
факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност,
съответно на дейността по изпълнение на държавната служба, включително и данни
за заплащането на труда.
13. В контекста на цитирания
национален нормативен ред, по отношение на възраженията, възведени в
обстоятелствената част на първоначалната жалба, които всъщност са и доводи за
касационното обжалване, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви.
Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са
в пълнота както писмените, така и събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно установени
факти и обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи
относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Както фактическите констатации, така
правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от
настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно
тяхното повтаряне.
14. По отношение на поддържаният
касационен довод, трябва да се отбележи следното :
Няма съмнение с оглед данните по
делото, че наименованието “граждански договор”(л. 10 по а.н.д. 112/2021) в случая е употребено за
обозначаването на договор за изработка. Между договора за изработка и трудовия
договор, действително съществува прилика, свеждаща се до обстоятелството, че и при
двата договора, в крайна сметка, едната страна се задължава да положи труд
срещу задължение за другата страна да заплати определено възнаграждение.
Разграничението на въпросните два вида договори обаче, е от пряко значение за
правилното разрешаване на процесния казус.
Съществената разлика между договора
за изработка и трудовия договор се констатира в предмета на задължението –
предмет на трудовия договор е работната сила, докато при договора за изработка,
изпълнителя дължи готов продукт – конкретен трудов резултат. Ето защо този,
който предоставя чрез трудов договор работната си сила, е подчинен на работния
режим, установен от работодателя, с който е сключил договора. Той поема
задължението да спазва трудовата дисциплина и ред. Изпълнителят по договора за
поръчка не поема такива задължения. С трудовия договор се определят трудовата
функция, мястото и характера на работата, като съдържание на задължението за
престиране на работна сила. Следва, също така, да се отбележи, че въпреки
установената принципна определеност и неизменяемост на трудовата функция,
когато важни икономически нужди налагат това, трудовото право допуска тя да
бъде изменена.
Обратно – договора за изработка е –
двустранен (задължения възникват за двете страни); възмезден (налице е
еквивалентно разместване на блага); комутативен (облагата от договора е
известна към момента на сключването му); консенсуален (за сключването му е
достатъчно постигане на съгласие между страните); неформален. Договорът за
изработка е за facere. С него
изпълнителят се задължава да “изработи нещо” – един предмет на труда, един
трудов резултат, като трудовата функция, определена при неговото сключване,
остава неизменна през целия процес на осъществяване на резултата. Другото
съществено условие от съдържанието на договора, разбира се е възнаграждението.
15. Каза се, предмет на приложения по
делото „граждански договор“, така както е обективиран в писмения документ е „…отливане
на бетонови основи с армировка на обект Цигов чарк…“.
Очевидно, това описание характеризира
определена трудова функция, фактическото осъществяване на която се състои в
извършването на отделни видове строително монтажни работи. Видно е, че
въпросните строително монтажни работи са
описани само по вид, като липсва каквато и да е конкретизация в договора или в
допълнителен спесимент към него, относно тяхната индивидуална специфика,
количество, обем, начин на изпълнение или други конкретно определящи ги
характеристики. В договора не е посочен и определен срок за осъществяване на
отделните строително монтажни работи или за тяхното общо извършване. Посочено е
обаче, мястото където следва да бъде вършена работата – на обекта намиращ се в
на Цигов чарк.
При положение, че въпросните
строително монтажни работи, бяха индивидуализирани в рамките на някаква
възможна конкретика по вид, количество, качество, начин на изпълнение или друга
специфика, то тогава би могло да се
формира извод, че между дружеството и Й. са установени граждански
правоотношение по договор за изработка, предмет на който е конкретен трудов
резултат.
Такава специфика обаче липсва както в
Договора от 22.11.2021г., така и в показанията на разпитаните по делото
свидетели, включително и в тези депозираните от Й., а също и в попълнената от
него Декларация по чл. 402 от КТ.
Все в тази насока, трябва да се
констатира, че според Протокол № ПР2034774 от 26.01.2021г., при извършената
проверка, Й. е заварен да извършва измервания на терена с измервателен уред,
облечен с работен гащеризон, а не да извършва дейност по отливане на бетонови
основи.
Описанието на предмета на гражданския
договор, като определена трудова функция, а не като дължим, конкретен трудов
резултат; определянето на конкретното работно място, където Й. следва да
изпълнява задълженията си ; декларираните от него работно време и дневни
почивки ; конкретната работа, която той е извършвал в деня на проверката,
налагат несъмнения извод, че сложилите са правоотношения между търговското
дружество и физическото лице са трудово правни, а не гражданско правни.
16. Все в тази насока трябва да се
посочи, че Декларацията по 402, ал. 1, т. 3 от КТ, независимо, че се съставя по
силата на закона, въз основа на искане контролен административен орган, по
правното си естество съставлява, частен писмен документ в който съставилото го
лице заявява липсата или проявлението на определени факти с правно значение.
Автентичността на документа в случая не е оспорена от жалбоподателя и е
потвърдена от неговия съставител. При това положение, следва да се приеме, че
волеизявленията обективирани в документа относно извършването на работа като
„общ работник“; установеното работно време; почивни дни и дневни почивки са
именно на Й..
17. На следващо място, както се
посочи, в хода на първоинстанционното производство е представена Заповед №
З-0058 от 11.02.2014г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по
труда“, с която на директорите на дирекции „Инспекция по труда“ са делегирани
правомощия да издават наказателни постановления. Това волеизявление е
достатъчно за да приеме за установена материалната компетентност на издалият
процесното наказателно постановление орган.
В случая е несъмнено, че С.Г. Г.а осъществява функциите на длъжност
стари инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик.
Според чл. 21, ал. 1 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (обн., ДВ, бр. 6 от 21.01.2014 г.), при и по повод изпълнение на
служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия,
установени в Кодекса на труда, в Закона за здравословни и безопасни условия на
труд, в Закона за насърчаване на заетостта, в Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност, в Закона за държавния служител и в други нормативни
актове, които възлагат контрол на Агенцията.
Съобразно чл. 21, ал. 4, т. 3 от
Устройствения правилник, при установяване на нарушение на законодателството
инспекторът: съставя акт
за установяване на административно нарушение и образува
административнонаказателно производство.
Това пък е достатъчно за да се приеме
за несъмнено установена материалната компетентност на контролния орган, съставил
процесния акт за установяване на административно нарушение.
V. За разноските:
18. С оглед констатираната
неоснователност на жалбата, на ответната страна се дължи възнаграждение за
осъществена юрисконсултска защита. Те съобразно направеното в тази насока
искане са в размер на 100,00лв.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 26 от 13.12.2021 г. постановено по а.н.дело. № 20215240200112 по описа на
Районен съд Пещера за 2021 г., в частта с което е потвърдено Наказателно
постановление № 13-002581 от 28.04.2021
г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик с
което на „Тес еко строй“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл. 62, ал. 1 във
вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с
чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 1600,00лв., размера на имуществена санкция е
намален на 1500,00лв.
ОСЪЖДА „Тес
еко строй-1“, ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление общ.
Столична, с. Панчарево, ул. Черешова градина,
№ 15, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“,
гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 3, сумата от 100,00лв.(сто лева),
представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/
ЧЛЕНОВЕ : 1. /п/
2. /п/