№ 2899
гр. София, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110128542 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част трета, глава ХХV от ГПК.
Искът е предявен от малолетния ищец Я. В. Г., роден на 20.05.2016г., представляван
от своята майка и законен представител П. Г. П. срещу неговия баща В. Е. Г. за издръжка
както за в бъдеще, така и за минал период от една година преди депозиране на исковата
молба. В исковата молба се твърди, че ищецът е роден по време на фактическо съжителство
между неговата майка и ответника. Родителите на ищеца били разделени. От тогава до
настоящия момент родителските грижи, възпитанието и отглеждането на ищеца са поети
изцяло от неговата майка – П. П.. Ответникът никога не е участвал в живота на малолетния
си син и не е заплащал издръжка. Малолетното дете ходело на детска градина, предстояло
му да тръгне на училище като съответно се увеличили нуждите от средства за неговото
съществуване и образование. По посочената причина претендира издръжка в размер на 350
лв., както за период от една година преди завеждане на иска така и занапред като счита, че
тази сума би могла да му осигури заедно с финансовата и реалната грижа на неговата майка
подходящ стандарт на живот, задоволяване на елементарните им нужди както и да
предостави възможност на ищеца да се развива в нормални за възрастта си социални и
духовни рамки. Моли за осъждане на ответника Г. да му заплаща месечна издръжка в
размер на 350 лева, считано от 26.05.2022г. - една година, преди подаване на исковата молба
в съда (последната подадена на 26.05.2023г.) до настъпване на причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава. В съдебно заседание, чрез
пълномощника си адв. З. пледира за уважаване на исковата претенция така, както е заявена.
В срока по чл.131 от ГПК В. Е. Г. не е депозирал отговор и не е взел становище по
иска. Не се явява в съдебно заседание, въпреки редовната процедура по неговото
призоваване.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
Съгласно представените по делото писмени доказателства е безспорно, че ищецът Я.
В. Г. е син на ответника. Ищецът е малолетен, роден е на 20.05.2016г. с родители П. Г. П. и
1
ответникът В. Е. Г., видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № 0185/26.05.2016г. на Столична община – Район „Студентски“ (л. 3 от делото).
По делото е представен социален доклад от ДСП Младост, изготвен за целите на
настоящото производство. Констатациите на социалните работници след извършената
проверка са, че малолетният ищец Я. Г. се отглежда в дома на неговата майка. Майката е
споделила, че с ответника отношенията им са влошени и не поддържат връзка, не го е
виждала повече от половин година. Сама се грижи за детето, поема всички разходи,
свързани с посещенията му в детската градина и извънкласните занимания. Бащата е заявил
пред социалните работници желание да заплаща минимална издръжка, защото в момента е
безработен. Препоръката на социалните работници е, че на детето следва да се заплаща
издръжка от бащата съобразно неговата възраст, развитие и социализация.
От приложено по делото писмо от НАП София вх. № 316122/07.11.2023г. се
установява, че ответникът е реализирал средно месечни доходи в размер на 2500 лв. е
прекратил трудовото си правоотношение след завеждане на настоящото дело. По делото не
се установи ответникът да страда от заболяване или да има друга причина, поради която не
може да полага труд, за да издържа малолетното си дете. Майката реализира средномесечен
доход в размер на 5000 лв. Други доказателства за доходите и имуществото на ответника по
делото не са събрани.
Съгласно чл. 143, ал. 1 и 2 СК всеки родител е длъжен да осигурява издръжка на
ненавършилите си пълнолетие деца съобразно необходимостите им от храна, облекло,
подслон, режийни разходи, образование и възпитание. Съгласно т. 4 от Постановление на
пленума на Върховния съд (ППВС) № 5/1970 г. присъдената от съда издръжка цели да
покрие обичайните нужди на ищеца според възрастта, образованието и обичайните жизнени
потребности, но чл. 142, ал. 2 СК предвижда, че за ненавършилите пълнолетие съдът е
обвързан от минимален размер на издръжката, равен на 1/4 от минималната работна заплата,
или към момента (933лв. г.) – 233.25 лева.
Предвид възрастта на ищеца и неговите нужди (обичайни за дете на седем години) от
една страна, а от друга – неустановените материалните възможности на бащата, за когото
единствено по делото се установи, че не е безработен и не страда от някакво заболяване,
което да му пречи да полага труд, но след като съобрази, че последния е в работоспособна
възраст и е трудоспособен (липсват данни за обратното), съдът приема, че във
възможностите му е да заплаща издръжка на сина си в размер на претендирания от ищеца, а
именно издръжка в размер на 350 лева месечно. Или, съдът намира, че ответникът следва да
бъде осъден да заплаща издръжка на ищеца в размер на 350 лева месечно, считано от
26.05.2023г. – една година, преди подаване на исковата молба в съда (последната подадена
на 26.05.2023г.) до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката.
Издръжката се дължи, ведно със законната лихва за забава, съгласно разпоредбата на чл.146,
ал. 1, изр. 2 от СК. За яснота на страните следва да бъде отбелязано, че ответникът върху
когото лежи доказателствената тежест не доказа да е изпълнявал алиментните си
задължения за издръжка на ищеца в периода от една година преди подаване на исковата
молба в съда (едногодишния срок преди завеждане на исковата молба в съда), поради което
и последният следва да бъда осъден да заплати на ищеца издръжка за този минал период по
чл.149 от СК.
Решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща на ищеца месечна
издръжка, подлежи на предварително изпълнение (чл. 242, ал. 1 ГПК).
Ответникът В. Г. дължи на СРС държавна такса върху присъдената издръжка в размер
на 672 лева (чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 69, ал. 1, т.6 и т.7 от ГПК).
Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА, на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК В. Е. Г., ЕГН **********, с
адрес ..... да заплаща на малолетното си дете Я. В. Г., ЕГН ********** , чрез неговата майка
и законен представител П. Г. П., ЕГН **********, двамата с адрес .........., месечна издръжка
в размер на 350 лв., считано от 26.05.2022г. (една година преди подаване на исковата молба
в съда) до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща
издръжката, на основание чл. 143, ал. 2 от СК и чл.149 от СК, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА В. Е. Г., ЕГН **********, с адрес ..... да заплати по сметка на СРС сумата от
672 лв., представляваща държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от днес – 19.02.2024г. (чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от ГПК), а в частта, в която
е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на определение и подлежи
на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3