Р Е Ш Е Н И Е
№ /16.10.2015 год., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на
ШЕСТНАДЕСЕТИ СЕПТЕМВРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ПЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС
СЛАВОВ
при секретаря А.И. по гр. дело № 695
по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е с правно
основание чл.31 ал.1 от ЗЗД
Производството е образувано по искова
молба от Б.Г.Б., ЕГН ********** *** срещу И.Б.Б., ЕГН ********** и Б.Б.Б., ЕГН **********
***.
В исковата си молба ищеца твръди, че
през 1994 год. наследодателката на ищеца – Е.Н.Б. *** поч. на 08.02.1998 год. е
дарила на двете ответници собствения си недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ №
68, находящ се в гр.Варна, ж.к.Чайка, бл.20, вх.А, ет.12, построен върху
държавна земя, попадаща в 19 микрорайон, с площ от 92.22 кв.м., състоящ се от
хол-дневна, кухня-столова, две спални, баня, клозет, антре и дрешник, при
съседи: изток – зелена площ, запад – зелена площ, север – ап.69 на П. и Ц.И., юг – ап.67 на К. и Г.К., заедно с избено помещение № 40 на
втори избен етаж на сградата с площ от 8.44 кв.м., при съседи: от изток – двор,
запад – коридор, север – изба на П.Г.,
юг – коридор, заедно с 1.2593 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на
строеж, като договора е обективиран в НА № 13, том XXVIII, дело №
10136/04.06.1994 год. на нотариус при ВРС.
В исковата молба се твърди, че
жилището е придобито от ищеца и наследодателката му въз основа на Решение №
10/22.10.1969 год. на ИК на ГНС по учредено от ЖСК „Родопа” право на строеж и
извършено разпределение на изградените обекти, по силата на което правото на
собственост върху имота е било придобито от двамата при равни квоти. През
септември 1981 год. Б.Н. е образувала гр.д. № 1564/1981 год.
по описа на ВОС за установяване бащинството на децата – И. и Б. /ответници по
делото/. Твърди се, че тъй като ищеца по това време е работил извън гр.Варна,
същия не е присъствал на делото, но в протоколите били записани бурните гневни
реакции на неговата майка – Е.Б.
срещу Б.Н. и след твърдените обидни реплики
срещу първата, наследодателката му била изведена от съдебната зала и
хоспитализирана, което според ищеца е формирало убеждението у втората, че
неговата майка не би приела ответниците – И. и Б. като негови деца и свои
внучки.
Впоследствие ищеца е осиновил двете
ответници. Твърди, че с оглед предотвратяване на негативни емоции е прехвърлил
на своята майка и наследодателка ½ ид.ч. от имота – по силата на делбен
протокол /спогодба/ от 18.10.1981 год. по гр.д. № 3289/1981 год., като по този
начин същия бил поставен изцяло в неин дял.
Обосновава активната си легитимация да
предяви иска като единствен наследник на последната, починала на 08.02.1998
год. Твърди, че към датата на сделката наследодателката му е била в тежко
здравословно състояние, което и е препятствало да разбира свойството и
значението на постъпките си, както и да осъзнава последиците от тях. В исковата
молба се твърди, че две години преди сключване на договора за дарение
дарителката не е била в състояние да се справя с ежедневните си потребности за
самообслужване, а по време на полагане на подписа си е изпитвала остро
нарушение на мозъчното кръвообращение, което от своя страна е обусловило
дълбоко разстройство в съзнанието, което и е попречило да вземе разумно решение
и да защитава личните си интереси и тези на най-близките си и преки наследници.
По отношение на здравословното
състояние на Е.Б.
излага, че на 09.02.1992 год. получава първия исхемичен мозъчен инсулт –
обширен инфаркт в територията на лявата средно – мозъчна артерия,
хоспитализирана и диагностицираа с хипертонична болест III степен – сърдечно –
мозъчна форма, мозъчна атеросклероза, десностранна централна хемипареза с
частично сензорна афазия, поради което с експертно решение на ТЕЛК - Варна № 0971/09.04.1992 год. оценката на
трудоспособността й е била първа група с чужда помощ за срок от три години;
след изтичане на срока същата е била преосвидетелствана от ТЕЛК с констатирано
значително влошаване на здравословното й състояние, като в диагностичната част
на решението било посочено, че същата страда от десностранна тежка спастична
хемипареза до кантрактура на ръката с дефинитивен характер, тежка дефинитивна
сензомоторна афазия, което води до нарушение на възможността да се разбира
смисъла на чутата и написана реч т.е. болният губи смисловото значение на
думите, а при моторната се увреждат възможностите за смислова речева експресия.
Твърденията в тази посока са, че Е.Б. не е можела и да произнася думи, нито да разбира
тяхното значение следствие на поставената й диагноза – сензомоторна афазия /Експертно
решение на ТЕЛК № 1285/16.05.1995 год./, което й е определило първа група на
инвалидност с чужда помощ пожизнено довело до неблагоприятната динамика и
прогноза на МСБ – следващи един след друг мозъчни съдови инциденти и оформили
т.нар. дифузен мозъчен психосиндром характеризиращ се с неуклонно прогресиращи
нарушения на интелекта и паметта.
Ищеца твръди, че през този период е
бил изолиран в Салт Лейк Сити, Юта, САЩ и ангажиран със съдебни процеси срещу
щата им Юта поради задържането му. Сочи че, е бил поканен официално в САЩ и
Канада след получаване на престижна награда и мемориална стипендия на името на
основателя на Американската асоциация по Гръдна хирургия, както и че срещу него
не е постановявана осъдителна присъда. Твърди, че ответниците са се възползвали
от влошеното здраве на дарителката, изолацията му в САЩ и процесите в България.
Посочва, че през периода на задържането му е имал ограничена кореспонденция, а
на писмата до майка му е отговаряла Б. Н., тъй като майка му била напълно
сляпа, както и че тя е четяла и пишела писмата до него. Сочи, че при
проследяване на медицинската документация и подписа на майка му положен на
04.06.1994 год. се установява нейната внезапно настъпила невъзможност за писане
– аграфия, която почти винаги се свързва с алексия – нарушение в разбирането и
осъзнаването на писмена реч, като проява на диагностицираната от ТЕЛК –
сензо-моторна афазия и пряко следствие на внезапно настъпилото ново
задълбочаване на нарушенията в мозъчното кръвообращение в басейна на предната
мозъчна артерия на доминантната й лява исхемична хемисфера и че този остро
настъпил нов исхемичен неврологичен дефицит предизвиква пълен срив на каквато и
да е възможна и най-минимална когнитивна функция на индивида. Сочи се, че
наследодателката му към дата на договора за дарение е развивала клинична
картина на остро протичащи транзиторна исхемична атака и/или протрахиран
исхемичен неврологичен дефицит като в следващите 28 дни състоянието й не се
влошило или временно е било стационирано, като болестния процес и увредите на
моториката са получили забележимо обратно развитие, което й е дало възможност
на 01.07.1994 год. да напише саморъчно завещание, в което е положила почти
пълна фонетична транскрипция на подписа си и е демонстрирала възстановяване на
възможностите си за писане и до известна степен на смислено изразяване. Сочи
се, че доказателство за състоянието й – да не е могла да разбира и ръководи
действията си е изготвеното от нея завещание, в което същата е завещала без да
има налично имущество след извършените от нея разпоредителни сделки.
С исковата молба е заявен петитум, с
който ищеца моли съда да постанови решение, с което да унищожи договор за
дарение, обективиран в НА № 13, том XXVIII, дело № 10136/04.06.1994 год. на
основание, че наследодателката му – Е.Н.Б.
не е могла да разбира и да ръководи действията си, както и че не е съзнавала
последиците от извършената от нея дарствена сделка.
С исковата молба са представени
писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
В открито съдебно заседание, редовно
призован ищецът лично и чрез процесуалния си представител поддържа исковата
молба. По същество моли за уважаване на исковата претенция и за присъждане на
сторените в производството разноски. Лично и чрез процесуалния си представител
представя подробни писмени бележки.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен
отговор от ответниците по делото чрез процесуалния си представител.
В отговора на направили възражение, че
иска е неоснователен поради изтекла погасителна давност. В отговора са изложени
твърдения, ищеца не е страна по договора, поради което и не е активно легитимиран
тъй като не е опорочено неговото волеизявление. Съгласно разпоредбата на чл.32,
ал.2 ЗЗД е въведена изрична забрана да се иска унищожаване на сделка от
наследник, освен ако приживе е поискано поставяне на лицето под запрещение.
Въведено е твърдение, че към момента на депозиране на исковата молба е изтекла
предвидената в чл.32, ал.2 ЗЗД тригодишна давност.
Твърди се в отговора, че иска е и
неоснователен тъй като след влизане в сила на решението по гр.д. № 2863/2001
год. на ВРС – ХХХ състав е било възобновено гр.д. № 3983/2001 год. – ХХХ състав
по описа на ВРС, с което е възстановена запазената част на ищеца - ½
ид.ч. чрез намаляване на дарението обективирано в НА № 13, том XXVIII, дело №
10136/04.06.1994 год.. Твърди, се че дарителката Е.Б. не е била с психични отклонения и
не са верни твърденията, че дарителката не е чувствала двете ответници като
нейни внучки, тъй като същите са съжителствували с нея заедно в едно
домакинство.
Ответниците твърдят, че договора за
дарение е действителен тъй като дарителката не страдала психично заболяване; че
ищецът от деня на завръщането си от САЩ необезпокоявано живее в процесното
жилище, както и към настоящия момент като двете ответници не оспорват
владението му, нито му пречат да живее спокойно в имота.
В открито съдебно заседание
ответниците редовно призовани по реда на чл.41 ал.1 от ГПК, не се явяват и не
се представляват.
При преценка на събраните
доказателства, съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Ищеца Б.Г.Б. е единствен законен
наследник на Е.Н.Б. ***, починала на 08.02.1998 год. /Удостоверение
за наследници № 3857/18.06.01 г. – Община Варна р-н Приморски, издадено въз
основа на Акт № II – 118/09.02.1998 год.
Съгласно влязло в сила решение от
12.07.1984 год. по гр.д. № 144/1984 год., XV състав по описа на ВРС, че е
допуснато осиновяване на децата – Б. М.Г.,
родена на *** *** и Л.М.Г. /И./, родена на *** год. от майка – Б.
Г.Н. и баща – М.Г., от Б.Г.Б., ЕГН **********, при
условията на чл.54 СК /отм./.
С нотариален акт за собственост на
жилище № 139, том VII, дело № 3541/1977 год. на нотариус С.П. при ВРС е признато за установено, че
Е.Н.Б. и Б.Г.Б. са придобили собствеността
върху Апартамент № 68, в гр.Варна, кв.Чайка, бл.20, вх.А, ет.12, с площ от
92.22 кв.м. в сградата на ЖСК „Родопа”, състоящ се от хол-дневна, кухня – столова,
две спални, баня, клозет, коридор, антре и дрешник, при съседи – от изток –
двор, от запад – двор, от север – ап.69, от юг – ап.67, ведно с избено
помещение № 40 на втори избен етаж на сградата от 8.44 кв.м., при съседи – от
изток – двор, от запад – коридор, от север – изба № 39, от юг – коридор, ведно
с 1.2593 % ид.ч. от общите части на сградата, включително и от правото на
строеж върху държавно място в 19 подрайон на гр.Варна по силата на решение на
ИК на ГНС – Варна, построено върху държавно място.
С постигната между Б.Г.Б. и Е.Н.Б. спогодба по гр.д. № 3289/1981 год.
– VII състав по описа на ВРС одобрена от съда, по силата на която имота предмет
на делбата, а именно – Апартамент № 68, находящ се в гр.Варна, кв.Чайка, бл.20,
вх.А, ет.12 Е.Б.
е придобила еднолично собствеността като имота е поставен в неин дял.
На 04.06.1994 год. с договор за
дарение, обективирано в НА № 13, том XXVIII, дело № 10136/04.06.1994 год. на
нотариус при ВРС, Е.Н.Б. е дарила на внучките си – ответниците
И.Б.Б. и Б.Б.Б., представлявани от тяхната майка и законен представител – Б. Г.Н. собствения си недвижим имот,
представляващ Апартамент № 68, находящ се в гр.Варна, кв.Чайка в жилищната
сграда на бл.20, вх.А, ет.12, построен върху държавна земя, попадащо в 19 - ти
микрорайон, със застроена площ от 92.22 кв.м., състоящ се от хол-дневна, кухня
– столова, две спални, баня, клозет, коридор, антре и дрешник, при съседи – от
изток – зелена площ, от запад – зелена площ, от север – ап.69, от юг – ап.67,
ведно с избено помещение № 40 на втори избен етаж на сградата от 8.44 кв.м.,
при съседи – от изток – двор, от запад – коридор, от север – изба № 39, от юг –
коридор, ведно с 1.2593 % ид.ч. от общите части на сградата, включително и от
правото на строеж.
По делото е представена епикриза на
ВМИ – Варна, Катедра по нервни болести, от която е видно, че Е.Б. е постъпила на 09.02.1992 год. и
изписана на 24.03.1992 год. с окончателна диагноза – МСБ. ИСХЕМИЧЕН МОЗЪЧЕН
ИНСУЛТ – ИНФАРКТ В ТЕРИТОРИЯТА НА ЛСМА. ХИПЕРТОНИЧНА БОЛЕСТ III СТ., ВИСОКА
СТЕПЕН, СЪРДЕЧНО МОЗЪЧНА ФОРМА. МОЗЪЧНА АТЕРОСКЛЕРОЗА. ДЕСНОСТРАННА ЦЕНТРАЛНА
ХЕМИПАРЕЗА. ЧАСТИЧНА СЕНЗОМОТОРНА АФАЗИЯ.
Съгласно експертно решение №
1285/16.05.1995 год. на ТЕЛК, наследодателката на ищеца Е.Н.Б. е с оценка на трудоспособност –
първа група с чужда помощ пожизнено, с начална дата на инвалидизиране –
09.04.1992 год. с посочена диагноза на ТЕЛК – МСБ. СЪСТОЯНИЕ СЛЕД ИМИ В
ТЕРИТОРИЯТА НА ЛСМА. ОСТ. ДЕСНОСТРАНННА ТЕЖКА СПАСТИЧНА ХЕМИПАРЕЗА, ДО
КОНТРАСТРУКТУРА НА РЪКАТА, С ДЕФИНИТИВЕН ХАРАКТЕР. ДЕФИНИТИВНА ТЕЖКА СЕНЗО -
МОТОРНА АФАЗИЯ. ХИПЕРТОНИЧНА БОЛЕСТ – III СТ. ВИСОКА СТЕПЕН. МОЗЪЧНО – СЪРД.
ФОРМА. СЪСТ. СЛЕД ПЕТРОХАНТЕРНА ФРАКТУРА НА ДЕСЕН ДК.
С влязло в сила Решение по гр.д. №
2863/2001 год. по описа на ВРС, ХХХ състав, е отхвърлен предявения от Б.Б.
срещу Б. Г.Н., Б.Б.Б. и И.Б.Б. иск за унищожаване
на дарствена сделка, обективирана в НА № 13, том XXVIII, дело № 10136/1994 год.
на ВН, поради измамливите действия на Б. Н., на основание чл.29 от ЗЗД, оставено
в сила с решение № 916/25.07.2007 год. на ВОС и решение № 486/25.06.2009 год.
на ВКС.
С влязло в законна сила на 09.12.2010
год. Решение постановено по гр.д.№ 3983/2001 год. по описа на ВРС, ХХХ състав, е
възстановена запазена част в размер на ½ ид.ч. от наследството в полза
на Б.Г.Б. чрез намаляване на извършеното дарение обективирано в НА № 13, том
XXVIII, дело № 10136/04.06.1994 год. на ВН, с което Е.Н.Б. и дарила на внучките си – И.Б.Б. и Б.Б.Б.,
представлявани от тяхната майка и законен представител – Б. Н., следния недвижим имот: Апартамент №
68, находящ се в гр.Варна, кв.Чайка в жилищната сграда на бл.20, вх.А, ет.12,
построен върху държавна земя, попадащо в 19 микрорайон, със застроена площ от
92.22 кв.м., състоящ се от хол-дневна, кухня – столова, две спални, баня,
клозет, коридор, антре и дрешник, при съседи – от изток – зелена площ, от запад
– зелена площ, от север – ап.69, от юг – ап.67, ведно с избено помещение № 40
на втори избен етаж на сградата от 8.44 кв.м., при съседи – от изток – двор, от
запад – коридор, от север – изба № 39, от юг – коридор, ведно с 1.2593 % ид.ч.
от общите части на сградата, включително и от правото на строеж, на основание
чл.30 от ЗН.
По делото е изслушана СПЕ, с която се
доказва, че освидетелстваната посмъртно Екатерина Б. е страдала от мозъчно
съдова болест, съст. след изхимичен мозъчен инсулт в територията на ЛСМА, остатъчна
десностранна тежка спастична хемипареза, до контрактура на ръката, с
дефинитивен характер, Хипертонична болест III ст. Висока степен, мозъчно –
сърдечна форма, съст. след петрохантерна фрактура на десен долен крайник.
Частична към дефинитивна тежка сензо – моторна афазия. Съдова деменция – с
водещи емоционално – когнитивни симптоми.
Съгласно прието заключение по СГЕ
подписите положени в молба потвърждение от 02.05.2012 год., подписите в отговор
и на упълномощител в договор за правна помощ са изпълнени от И.Б.Б. и Б.Б.Б..
Събрани са по делото и гласни
доказателства. Съдът не кредитира показанията на Б.Г.Й., свид. М.Г.И., свид. М.М.В., свид. Д.Г.В. и свид. К.Г.М., тъй като същите са в противоречие
със събраните по делото доказателства - КСПЕ.
От заключението по комплексната
съдебно-психиатрична и съдебнопсихолого-графологична експертиза се установява,
че освидетелстваната посмъртно Е.Б. приживе е страдала от Хипертонична олест, III ст.
Мозъчно-съдова болест. Състояние на исхемичен мозъчен инсулт. Десностранна
спастична хемипареза. Сензомоторна афазия в началото частична, а по-късно тежка
и дефинитивна и Съдова деменция, с уточнението, че когато индивидът страда от
сензомоторна афазия освен, че не може да произнася думи, той не е в състояние
да разбира и тяхното значение, от което следва и извода на вещите лица, че към
04.06.1994 год. в резултат на сензомоторна афазия макар и частична в началото,
но прогресираща и динамична е нарушавала възможността на освидетелстваната да
разбира съответно да осмисля чужда реч, както и да изразява мислите си в
съчетание с интелектуалните и паметови нарушения, характерни за съдова
деменция, поради което същата не е била в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното от нея, както и да се грижи за работите си и да
защитава интересите си. С оглед заключението на вещите лица се установява, че
подписа положен на договора за дарение показва аграфия – резултат на остра
дегенеративна мозъчна дейност в левия теменен дял на мозъка в зоните на Вернике
и Брока, т.е. кортикална сензорно – моторна афазия, което е довело до извода,
че Е.Б. не е била в
състояние да разбира и ръководи постъпките си; според вещите лица не
съществуват налични епикризи и други медицински доказателства, които да сочат
за психично заболяване на същата към момента на сключване на нотариалния акт,
но към сключване на атакувания акт е било налице психично разстройство, което е
усложнение от наличните в медицинските документи соматично и неврологични
заболявания; че Б. не е водена на специализиран психиатричен отчет в
психодиспансер Варна и не е страдала от психопатии, шизофрении, неврози,
депресии, психофрении, делириум или епилепсия; че физическите й заболявания са
свързани с последвалите психически нарушения и промяната на почерка й се дължи
на всичките й заболявания, които са изводими едно от друго; че при
хоспитализацията й през 1992 год. е установена ангиосклерозис ретина
хипертоника, което води до извода, че същата е била с нарушена зрителна
острота, но водещото е че е била със сензомоторна афазия, което означава, че не
е била в състояние да разбере прочетеното й от нотариус Г.; че при изследването в саморъчно
завещание от 01.07.1994 год. е установено наличието на деструктивни и
хипертрофирани форми – аграфия, която се явява писмено – двигателна атрибуция
на остра дегенеративна мозъчна дейност, а от лабораторния графологичен анализ
се извежда, че има наличие на хипертрофирани форми на подписовата
конструктивност; налице са извънредни хипертрофирани форми на щрихова
изразеност при писмено – двигателния навик в изписването на подписа; с
наличието на хипертрофираните форми на писмените следи, аграфия, в резултат на
остра дегенеративна мозъчна дейност в левия теменен дялна мозъка в зоните на
Вернике и Брока т.е. кортикална сензорно-моторна афазия; има наличие на чужди
щрихови следи, явяващи се външно влияние върху писмено – двигателния навик при
полагане на подписа на Е.Б.
в НА № 113, том XXVIII, дело № 10136/1994 год. и при договор от 04.06.1994 год.
за гледане и издръжка между Е.Б.
и Б.Б..
Като взе предвид изложените от ищеца
твърдения и възраженията на ответната страна, представените с исковата молба и
отговора писмени доказателства, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна по отношение допустимостта на предявения иск следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл.31, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 ЗЗД унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването
му не е могло да разбира или да ръководи действията си.
Активната процесуална легитимация на
ищеца е обусловена от качеството на ищеца на наследник по закон на починалата
му майка Е.Н.Б. поч. на 08.02.1998 год.
Предявения иск е допустим, но
неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
Ответниците в срока по чл.131 от ГПК
са въвели възражение, че искът е погасен по давност и поради тази причина е
неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.31 ЗЗД,
унищожаем е договор сключен от дееспособно лице, ако при сключването му то не е
могло да разбира или да ръководи действията си. Разпоредбата на чл.32 ЗЗД
изрично посочва, че иск за унищожаване може да бъде предявен само от страната,
в чийто интерес законът допуска унищожаемостта. Искът за унищожаване на сделки
е конститутивен и се предявява от страната, чиято воля е опорочена, а след
смъртта й – от нейните наследници, тъй като правото да се иска унищожаването на
опорочената сделка има имуществен характер.
Ищецът основава иска си за унищожаване
на договора въз основа на обстоятелството, че при извършване на сделката
страната, която е била дееспособно лице не е могла да разбира или да ръководи
постъпките си.
В конкретния случай ищецът твърди, че
порокът във волята на дарителката – негов наследодател, починала на 08.02.1998
год. /неспособността й да разбира и да ръководи действията си/ е съществувал
към датата на извършеното дарение – 04.06.1994 год. Въз основа на представеното
по делото удостоверение за наследници № 3857/18.06.01 год. – Община Варна,
ищеца Б.Г.Б. е законен наследник на Е.Н.Б.,
починала на 08.02.1998 год. в гр.Варна поради което и след смъртта й
/08.02.1998 год./ има правен интерес от предявяване на иск по чл.31, ал.1 ЗЗД и
е активно легитимирана страна да предяви такъв за унищожаване на договор за
дарение от 04.06.1994 год., поради което и искът е допустим и следва да се
разгледа по същество.
Неоснователно е и възражението на
ответната страна за недопустимост на иска предвид наличието или липсата на
условието по чл.31, ал.2 ЗЗД, че лицето приживе следва да е било поставено или
да е поискано поставянето му под запрещение. /В този смисъл решение № 556 от
13.06.2006г. по гр.д. № 472/2005г. на ІІ г.о. на ВКС, определение № 136/10.03.2010
год. по гр.д. № 94/2010 г., III г.о. на ВКС, съгласно които искът по
чл.31 от ЗЗД следва да се разгледа по същество, независимо от това, че приживе
не е поискано поставяне на лицето под запрещение./
Въведеното закона предпоставка е
материално правна, тъй като не се касае за процесуална предпоставка за
предявяването на иска то искът е допустим.
По отношение възражението за
недопустимост поради изтекла погасителна давност.
Предявения иск е погасен с изтичането
на предвидената в закона обща пет годишна давност, т.е. погасено е правото на
иск, а предявения иск следва да се отхвърли като такъв.
Съгласно закона правото на иск се
погасява с изтичането на пет годишна давност от момента когато задължението е
станало изискуемо /109-114 от ЗЗД/.
Активната процесуална легитимация на
ищеца възниква от момента в който той е придобил качеството на наследник на
починалата си майка Е.Н.Б. 08.02.1998 год. от този момент за
него възниква правото на иск за иска унищожаване на договора на основание чл.31
ал.1 от ЗЗД.
Към този момент двете ответници И.Б.Б.
и Б.Б.Б. не са навършили пълнолетие и двете са родени на *** год. Те навършват
пълнолетие та 16.07.1999 год.
От момента на възникване за ищеца
право на иск, тъй като активната му процесуална легитимация възниква, от качеството
му на наследник на Е.Н.Б. т.е. след нейната смърт 08.02.1998
год. до 16.07.1999 год. на основание чл.115 ал.1 б.”а” от ЗЗД давност не тече.
От изложеното следва, за ищеца тече
давност да предяви иска с правно основание чл.31 ал.1 от ЗЗД от 17.07.1999 год.
от който момент ответниците като негови деца са навършили пълнолетие.
Искът е предявен на 04.10.2011 год.,
като от момента на възникване на правото на иск т.е. когато задължението на
ответниците е станало изискуемо до датата на предявяване на иска е изтекъл
срок, който надвишава два пъти предвидения в закона по смисъла на чл.110 от ЗЗД
пет годишен давностен срок.
След 17.07.2004 год. искът е погасен
по давност.
Предвид гореизложеното, тъй като
предявени иск с правно основание е погасен по давност, след прието и направено
в срок възражение, съдът следва да го отхвърли като неоснователен.
С оглед основателност на възражението
съдът не дължи произнасяне по съществото на предявения иск.
По искането за разноски.
Ищеца по делото не е представил списък
с разноските.
С оглед изхода на спора и
представените по делото доказателства, в тежест на ищеца съдът следва да
възложи дължимата държавна такса, за която ищецът е освободен от внасянето й с
Определение № 2998/14.10.2011 год. по гр. дело Ѝ№ 1957/2011 год. в размер
на 534,29 лева и сумата от 1 145 лв., разноски по делото, за допусната КСПЕ,
които не са заплатени от ищеца, които суми следва да бъдат заплатени в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Варна.
Воден от горното съдът,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН предявения от Б.Г.Б., ЕГН ********** *** срещу И.Б.Б., ЕГН **********
*** и Б.Б.Б., ЕГН ********** съдебен адрес ***, иск с правно основание чл.31,
ал.1 от ЗЗД за унищожаване на договор за дарение от 04.06.1994 год.,
обективиран в НА № 13, том XXVIII,
дело № 10136/04.06.1994 год. по твърдения, че наследодателката му Е.Н.Б., като дарител не е могла да разбира
и да ръководи действията си, както и че не е съзнавала последиците от
извършената от нея дарствена сделка, на следния недвижим имот, а именно:
Апартамент № 68, находящ се в гр.Варна, кв.Чайка в жилищната сграда на бл.20,
вх.А, ет.12, построен върху държавна земя, попадащо в 19 - ти микрорайон, със
застроена площ от 92.22 кв.м., състоящ се от хол-дневна, кухня – столова, две
спални, баня, клозет, коридор, антре и дрешник, при съседи – от изток – зелена
площ, от запад – зелена площ, от север – ап.69, от юг – ап.67, ведно с избено
помещение № 40 на втори избен етаж на сградата от 8.44 кв.м., при съседи – от
изток – двор, от запад – коридор, от север – изба № 39, от юг – коридор, ведно
с 1.2593 % ид.ч. от общите части на сградата, включително и от правото на
строеж.
ОСЪЖДА Б.Г.Б., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ сумата от 1 145 /хиляда сто четиридесет и пет/ лева, в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд гр.Варна, представляваща
разноски по делото за окончателно определено възнаграждение за вещи лица.
ОСЪЖДА Б.Г.Б., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ сумата от 534,29 лева, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Окръжен съд гр.Варна, представляваща дължимата държавна такса по делото, за
която ищецът е освободен с Определение № 2998/14.10.2011 год. по гр. дело
Ѝ№ 1957/2011 год.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба, чрез Окръжен съд гр.Варна пред Апелативен съд гр.Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: