Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 223
20.05.2021 г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм. дело № 3 по описа на съда за
2021 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.
215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано
е по жалба на С.С.М., ЕГН : **********,***, подадена чрез адв.Б.С., против Заповед
№ 2112/03.12.2020 г. на Кмета на Община Хасково.
Жалбоподателят
посочва, че с оспорената заповед на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ било
разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж "Надстройка на сграда с
идентификатор 77195.724.166.2", находящ се в ПИ 77195.724.166 по
кадастралната карта на гр.Хасково, с административен адрес: ул. „Б.“ № *, гр.Х.
с извършител С.С.М., ЕГН : **********. Заповедта била незаконосъобразна поради
неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административно-производствените правила, противоречие с материалния закон и
несъответствие с целта на закона.
С
оглед на така изложеното, жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с
което да отмени Заповед № 2112/03.12.2020 г. на Кмета на Община Хасково и да
осъди Община Хасково да му заплати направените по делото разноски на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК.
В съдебно
заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Излага
допълнителни доводи, че процесният обект всъщност представлява сглобяема дървена конструкция,
която е нетрайно прикрепена към терасата на втори жилищен етаж, поради което
счита, че същата не представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Касаело
се за „преместваем обект“, който се премахва по реда на чл. 56, във връзка с
чл. 57а от ЗУТ.
Ответникът –
Кмет на Община Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание,
изразява становище за законосъобразност на заповедта. Моли същата да бъде
потвърдена и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Административен
съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното:
От Нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство № 56, том IX, дело № 3409/1997 г. по описа на нотариус при Районен
съд – Хасково (л. 34) и
Удостоверение за наследници изх.№ ГРАОН1-2328/27.08.2019 г., издадено от Община
Хасково (л. 32), се установява, че към датата на съставяне на
констативния нотариален акт собственици на поземлен имот с идентификатор
77195.724.166 по кадастралната карта на гр.Хасково, с административен адрес:
гр.Хасково ул. "Б." № ., са Ф. С. О., Н. Ф.Е., Л. Б. Х., П.Н. К., З.
И. Д. и Б. Н.К..
От Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 84, том 2, рег. № 4791, дело № 214
от 2019 г., е видно, че П. Н.К., З. И.Д., действаща чрез пълномощника си П.Н.К.,
и Б. Н. К.са продали на С.С.М. следните свои съсобствени недвижими имоти, а
именно: 1. 1/5 идеална част от поземлен имот с идентификатор № 77195.724.166 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, общ. Хасково, обл.
Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния Директор
на АК – София, с административен адрес на поземления имот: гр. Хасково, п.к.
6300, ул. „Б.“ № * с площ 403 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване (от 10 до 15 м.),
стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 2758, квартал: 368, парцел
III, при посочени съседи на поземления имот; 2. 19/20 идеални части от 1/5 идеална част от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 77195.724.166.1.1, с
административен адрес на самостоятелния обект: гр. Хасково, п.к. 6300, ул.“Б.“
№., етаж 1, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой
нива на обекта: 1, с площ 49.00 кв. м., при посочени съседни самостоятелни
обекти в сградата, който самостоятелен обект попада в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор № 77195.724.166, стар идентификатор: няма, ведно
със съответните идеални части от общите части на сградата; 3. Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 77195.724.166.1.2 с административен адрес на
самостоятелния обект: гр. Х., п.к. 6300, ул.“Б.“ №., етаж ., с предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, с площ
56.00 кв. м., при посочени съседни самостоятелни обекти в сградата, който
самостоятелен обект попада в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 77195.724.166, стар идентификатор: няма, ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата; 4. Сграда с идентификатор № 77195.724.166.2
с административен адрес на сградата: гр. Хасково, п.к. 6300, ул.“Белмекен“ №5,
със застроена площ 59 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: сграда за
търговия, разположена в поземлен имот с идентификатор №77195.724.166, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма; 5. 1/5 идеална част от
сграда с идентификатор № 77195.724.166.3, с административен адрес на сградата:
гр. Хасково, п.к. 6300, ул.“Белмекен“ №5, с площ 24 кв. м., брой етажи: 1, с
предназначение: друг вид сграда за обитаване, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 77195.724.166, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: няма; 6. 1/5 идеална част от сграда с идентификатор № 77195.724.166.4, с
административен адрес на сградата: гр. Хасково, п.к. 6300, ул.“Б.“ №., със
застроена площ 15 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: друг вид производствена,
складова инфраструктурна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор № 77195.724.166,
стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.
Под
рег.индекс 94 Л-116-1/03.01.2020 г. в Община Хасково е заведена жалба, подадена
от Н. Ф. Е., Л. Б. Х. и В.М. Ю., в която същите сочат, че са съсобственици с
лицето С.С.М. *** на поземлен имот с идентификатор 77195.724.166, находящ се на
ул.“Б.“ № *, гр.Х.. В жалбата са изложени твърдения за извършване от страна на
посоченото лице на незаконни строежи и е поискано да се възложи на служители от
Община Хасково да извършат проверка на място, да се наложат санкции и да се
издаде заповед за събаряне на незаконните строежи.
С писмо
регистрационен индекс 94 Л-116-1#1/12.03.2020 г. на Община Хасково, С.С.М. е
уведомен за постъпилата жалба за незаконно изградени строежи („Пристройки към
жилищна сграда“ и „Дървен навес“), находящи се на ул. „Б.“ № *, гр.Х., ПИ
77195.724.166 по КК на гр.Хасково. В писмото е посочено, че на основание § 127,
ал. 1 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение на Закон за устройство на
територията следва в двумесечен срок от датата на получаване на писмото, лицето
да направи необходимото, за да се снабди с удостоверение за търпимост на
строежите, намиращи се в ПИ 77195.724.166 по кадастралната карта на гр.
Хасково, собственост на С.С.М.. Изрично е отбелязано, че непредставянето на
документа в горепосочения срок ще провокира административно производство по чл.
225а от ЗУТ.
Видно от
приложеното известие за доставяне, писмото е върнато на 30.04.2020 г. с
отбелязване, че пратката е непотърсена.
Към
доказателствения материал по делото е приобщено Заявление за издаване на удостоверение
за търпимост на строежи „Пристройки към жилищна сграда и дървен навес" с
рег. инд.№ 94 С-6025-3#2/12.06.2020 г., подадено от С.С.М.. С писмо рег. индекс 94 С-6025-3#1 от
19.06.2020г. на Община Хасково, адресирано до С. С. М., на негово заявление
рег. № 94С-6025-3/12.06.2020г., относно издаване на удостоверение за търпимост
на строежи: „Пристройка към жилищна сграда и дървен навес“, находящ се в
поземлен имот № 77195.724.166, УПИ III, кв. 370в по плана на гр.Хасково, същият
е уведомен, че пристройката към жилищната сграда (показана на снимка към
заявлението), за която се иска режим на търпимост, не е отразена в кадастралния
план. Указано е на лицето, че е необходимо да конкретизира искането си, тъй
като от заявлението и представените снимки не става ясно за кой навес точно се
иска издаване на удостоверение за търпимост. Посочено е, че за да бъде
преценена приложимостта на § 16 от ПР на ЗУТ или § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е
необходимо строежи: „Пристройка към жилищна сграда и дървен навес“, находящи се
в поземлен имот № 77195.724.166, УПИ III, кв.370в по плана на гр. Хасково да се
допълнят в кадастралния план. Посочено е също, че след представяне на актуална
скица или геодезическо заснемане, преписката ще бъде преразгледана. В писмото е
указан редът и начина на внасяне на допълнителните документи.
На
17.09.2020 г. работна група, включваща в състава си трима главни специалисти в
отдел „КЗУТ“, Дирекция „АГСИ“ към Община Хасково е извършила проверка на
строеж: "Надстройка на сграда с
идентификатор 77195.724.166.2", находящ се в гр.Хасково ул.“Б.“ № . в ПИ
77195.724.166 по кадастралната карта на гр.Хасково, във връзка с която проверка
е съставен Констативен акт по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ № 17/17.09.2020 г. В
констативния протокол е отразено, че при проверката е установено изпълнението
на строеж надстройка на сграда с идентификатор 77195.724.166.2. Посочено е, че
строежът е от изцяло дървена конструкция - подпори, греди и обшивка. Покривът е
дървена конструкция, покрита с плоскости. Строежът е V-та категория, съгласно
чл. 137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата и
видовете строежи. Заявено е, че строежът е извършен без необходимите строителни
книжа, издадени от Община Хасково, и че извършител на строежа е С.С.М.. Така
съставеният констативен акт е съобщен на С.С.М. с уведомително писмо рег.индекс
94 Н-4420-1#18/25.09.2020г., получено от същия на 07.10.2020 г., видно от представеното
по делото известие за доставяне (л. 19).
В
законоустановения седемдневен срок С.С.М. е подал възражение с рег.индекс № 94
С-6025-5/15.10.2020 г. (л. 16) срещу констативния
акт, в което е посочил, че не е извършител на строежа и че е придобил същия
ведно със собствеността на имота през 2019 г. Заявява, че в деня на проверката
не е присъствал, защото не е бил предварително уведомен, като така е бил лишен
от възможността за даване на обяснения и представяне на документи. Посочва, че
не е съгласен с формирания от работната група извод, че строежът е незаконен, с
оглед представеното доказателство за годината на построяване и законовия статут
на търпим строеж. Приложил е декларация от Фатиян Салимова Османова с
нотариално заверен подпис на декларатора от 10.06.2020 г. (л. 17), в която същата декларира, че
съществуващите в поземлен имот с идентификатор 77195.724.166 сгради, както и
пристройки към жилищната сграда и дървен навес са построени през 1985 г.
По делото е
представено писмо рег. индекс: 94 С-6025-3#3/02.11.2020 г. на ВрИД Главен
архитект на Община Хасково, адресирано до С.С.М., по подадено от него заявление
рег. № 94С-6025-3#2/30.09.2020 г., относно: Издаване на удостоверение за
търпимост на строежи: „Пристройка към жилищна сграда и дървен навес“, находящ
се в поземлен имот №77195.724.166, УПИ III, кв. 370в по плана на гр. Хасково. В
писмото е посочено, че съгласно представената декларация от Фатиян Османова
(бивш съсобственик) пристройката към жилищна сграда и дървен навес са построени
през периода – 1985г. По данни на Дирекция „Общинска данъчна дирекция“
декларираната площ на обект жилище/апартамент към 2019 г. е 56 кв. м. Посочено
е също, че видно от представената схема-проект № 15-681295-29.07.2020 г. на
самостоятелен обект (с идентификатор 77195.724.166.1.2) в сграда, издадена от
Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Хасково, площта на обекта е от
101.00 кв. м., а по документ за собственост (н.а. за покупко-продажба на
недвижим имот № 111, том 13, рег. 4241, дело 1985 от 26.07.2019 г.) и съгласно
данните от кадастралната карта площта на обекта е 56 кв.м. Отразено е, че
предвид гореописаните факти и липсата на безспорно доказателство, че площта от
101.00 кв. м. на самостоятелния обект е била такава и преди 2001 г., води до
извода, че строежи: „Пристройка към жилищна сграда и дървен навес“, находящ се
в поземлен имот №77195.724.166, УПИ III,
кв. 370в по плана на гр. Хасково не попадат в разпоредбите на § 16, ал. 1 от ПР
на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ.
С оспорената
Заповед № 2112/03.12.2020 г. (л. 12) Кметът на Община Хасково е наредил да бъде премахнат
незаконен строеж "Надстройка на сграда идентификатор 77195.724.166.2“,
находящ се в ПИ 77195.724.166 по кадастралната карта на гр.Хасково, с
административен адрес: ул.“Б.“ № *, гр.Х. с извършител - С.С.М., ЕГН : **********,
като е определен срок за доброволно изпълнение на разпореденото премахване 14
дни от получаването на поканата по реда на чл. 277 от АПК. Посочено е, че при
неспазване на срока за доброволно изпълнение, указан в отправената покана,
заповедта подлежи на принудително изпълнение на основание чл. 225, ал. 3 от ЗУТ
от Община Хасково за сметка на извършителя по реда, определен с Наредбата за
принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части
от тях на Община Хасково.
В заповедта
Кметът на Община Хасково е приел, че от приложените към преписката писмени
документи и извършената проверка на място от служители на Община Хасково, при
която е съставен Констативен акт № 17/17.09.2020 г., е установено изграждането
на незаконен строеж - "Надстройка на сграда с идентификатор
77195.724.166.2", находящ се в ПИ 77195.724.166 по кадастралната карта на
гр.Хасково, с административен адрес ул."Б."№ ., гр.Хасково. Посочено
е, че строежът е изцяло дървена конструкция - подпори, греди и обшивка.
Покривът е дървена конструкция, покрита с плоскости. Строежът е V-та категория,
съгласно чл. 137, т. 5, б. "в" от ЗУТ и чл. 10, ал. 3 от Наредба № 1
от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата и видовете строежи. Заявено е, че имотът
е собственост на Ф. С. О., ЕГН : **********, Н. Ф.Е., ЕГН : **********, Л. Б. Х.,
ЕГН : **********, съгласно Нотариален акт № 56/1997 г. и Удостоверение за
наследници № ГPAOH1-2328/27.08.2019 г., и на С.С.М., ЕГН : **********, съгласно
Нотариален акт № 84 от 2019 г. Посочено е, че строежът е извършен и е
собственост на С.С.М., без необходимите строителни книжа (разрешение за строеж и др.) в нарушение на чл. 148, ал. 1 от Закона за устройство
на територията. Заявено е, че са налице безспорно установени незаконни строежи
по смисъла на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Видно от
Известие за доставяне ИД PS 6300 015LJK K (л. 10), заповедта е връчена на оспорващия
на 18.12.2020 г. ведно с Писмо с рег.индекс 94 Н-4420-1 #20 от 10.12.2020г. (л. 11), а жалбата срещу заповедта е
подадена на 04.01.2021 г., тоест в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ.
Във
връзка с назначената в хода на съдебното производство съдебно-техническа
експертиза, по делото бе депозирано експертно заключение вх. № 2605/19.04.2021
г. от вещото лице инж.Е.А.С., което съдът кредитира като обективно, компетентно
и безпристрастно дадено, а също и съответстващо на събраните по делото
доказателства. Констатациите на съдебния експерт след извършения оглед на
място, са следните: процесният обект "Надстройка на сграда с идентификатор
77195.724.166.2" се намира в южната част на плосък покрив на сграда с
идентификатор 77195.724.166.2, с предназначение - сграда за търговия, която е
със застроена площ 59 кв.м. Сграда с идентификатор 77195.724.166.2 е построена
на западната имотна граница на ПИ 77195.724.166 по КК на гр.Хасково, с
административен адрес: ул. „Б.“ № *, гр.Х.. Процесната надстройка представлява
изцяло дървена конструкция - навес, с дървени колонки, греди и ребра, без
покривна дървена обшивка. Покрита е с керемиди, отводняването е хванато с
улуци. Частично е оградена с декоративна дървена решетка и камъшит, а също и
със защитно прозрачно платно. Подовата настилка е настилката на покрива на
сградата - цепен камък. Размерите на навеса са 4,90 м/3,20 м, а покривната
конструкция е с размери 6,20 м/4,00 м. Навесът е двускатен с височина 2,10 м
при източната и западната страна и с. височина 2,60 м при билото. Дървените
колонки са захванати за покривната плоча на сграда с идентификатор
77195.724.166.2 чрез метални планки.
Според
вещото лице, процесният обект по вид представлява второстепенна лека постройка
на допълващото застрояване. Обектът е шеста категория, съгласно чл. 137, ал. l,
т. 6 от ЗУТ, тъй като попада в приложното поле на чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ,
а именно строеж на допълващо застрояване по чл. 46, ал. 1 от ЗУТ.
В заключението
се посочва, че описаният процесен обект в Констативен акт № 17/17.09.2020 г. на
Община Хасково, респективно в Заповед № 2112/03.12.2020 г. на Кмета на Община
Хасково, е идентичен със съществуващия на място.
Във връзка
със задачата да посочи какви регулационни и кадастрални планове има за
съответното УПИ в Община Хасково и да отговори на въпроса дали процесният обект
е бил отразен в някой от тях, вещото лице посочва, че за поземлен имот с
идентификатор 77195.724.166 по КК на гр.Хасково е отреден УПИ III, в кв. 370б
по регулационния план, одобрен със Заповед № 66/1991 г., които действат към
момента. Към 2000 г. е изработена кадастрална основа, която не е одобрена, в
нея е отразена сграда с идентификатор 77195.724.166.2, но не и процесният
обект. ПИ с идентификатор 77195.724.166 по КК на гр.Хасково е идентичен с имот
пл. № 2758, в кв. 368 по кадастрален план. Имот с пл. № 2758, в кв. 368 е част
от имотите, отредени в УПИ III - за жилищно строителство и подземни гаражи, по
регулационния план, одобрен със Заповед № 205/1981 г. Процесният обект
"Надстройка на сграда с идентификатор 77195.724.166.2" не е отразен в
цитираните кадастрални и регулационни планове.
Вещото лице
посочва още, че в Община Хасково няма налични одобрени строителни книжа за
процесния обект.
По отношение
търпимостта на строежа по смисъла на § 16, ал. 1 и ал. 2, и § 127, ал. 1 от ПЗР
от ЗИД на ЗУТ, вещото лице посочва, че процесният обект е монтиран на покрива
на сграда с идентификатор 77195.724.166.2. При справка в Община Хасково е установено,
че за сграда с идентификатор 77195.724.166.2 е издадено разрешение за строеж №
229/05.07.1993 г., което определя, че процесният обект попада в разпоредбите на
§ 16, ал. 2 или ал. 3. Процесният строеж по вид представлява второстепенна лека
постройка на допълващото застрояване. Обектът е шеста категория съгласно чл. 137,
ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете
строежи, тъй като попада в приложното поле на чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, а
именно строеж на допълващо застрояване по чл. 46, ал. 1 от ЗУТ. За процесния
обект не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, но се изисква
строително разрешение, тъй като не попада в приложното поле на чл. 151 от ЗУТ.
В
заключението си вещото лице е обсъдило действащите към момента норми и правила
на ЗУТ в светлината на факта дали процесният обект отговаря на техните
изисквания. Цитиран е чл. 12, ал. 2 от ЗУТ (застрояване се допуска, ако е предвидено с влязъл в
сила подробен устройствен план) и съответно е заявено, че процесният обект не е
предвиден по план. Съгласно чл. 41, ал. 2 от ЗУТ, когато допълващо застрояване
не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от
главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140, а допуснатото застрояване се отразява служебно – в
тази връзка е посочено, че в случая не е представена виза. Съгласно изискването
на чл. 46, ал. 2 от ЗУТ, второстепенните постройки на допълващото застрояване,
разположени на вътрешната граница на УПИ могат да са с височина до 3,60 м над
прилежащия терен, което изискване в случая също не било спазено.
Вещото лице
посочва още, че към 1993 г. е действал Закона за териториално и селищно
устройство, ППЗТСУ и Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно
устройство. Съобразно действащите към онзи момент норми, същото заявява, че процесният
обект представлява второстепенна постройка на допълващото застрояване, съгласно
чл. 119, ал. 1 от ППЗТСУ.
Съгласно чл.
106, ал. l от ППЗТСУ конкретното застрояване в парцели се предвижда с
подробните градоустройствени планове - процесният обект не е предвиден по план.
Съгласно чл.
224, ал. l от ППЗТСУ строителните работи се извършват въз основа на разрешение
за строеж - процесният обект няма издадено разрешение за строеж.
Съгласно чл.
225, ал. 1, т. l от ППЗТСУ за процесната постройка не се изисква одобрен
проект, ако е предвидена с действащия подробен план, но се изисква строително
разрешение - не е предвидена с действащ подробен устройствен план и не е
намерено строително разрешение.
Съгласно чл.
118 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство второстепенните
постройки, разположени на вътрешната регулационна линия, могат да са с височина
до 3,60 м над прилежащия терен, което изискване в случая не е спазено.
С оглед на
така изложеното, вещото лице посочва, че процесният обект не може да се приеме за
търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 2 и ал. 3, и § 127, ал. 1 от ПЗР от ЗИД
на ЗУТ, тъй като не е бил допустим по правилата и нормативите, действали по
време на извършването му, както и по действащите разпоредби на ЗУТ.
На въпроса действащите
по време на извършването на строежа регулационни планове, съответно действащият
към настоящия момент Подробен устройствен план, предвиждат ли изграждането на
строеж от вида на процесния, вещото лице отговаря, че към момента на
извършването на строежа и до настоящия момент действа регулационен план,
одобрен със Заповед № 66/1991 г. и застроителен план, които не предвиждат
изграждането на строеж от вида на процесния.
На въпроса може
ли процесният обект да бъде демонтиран и преместен в пространството, без да се
накърни неговата конструкция или е трайно прикрепен към съществуващата сграда,
вещото лице отговаря, че процесният обект е сглобяема дървена конструкция,
която може да бъде демонтирана на съставните си елементи: колони, греди, ребра
и да бъде преместена. Изрично посочва, че процесният обект не може да бъде
преместен в пространството, без да се накърни неговата конструкция.
При
изслушване на вещото лице в съдебно заседание, същото уточнява, че от
търговския обект, на чийто покрив е монтиран навесът, няма достъп до процесния
строеж. Достъпът до него бил през втория етаж на сградата. Жилищната сграда и
търговският обект били свързани с допълнителна плоча и по тази плоча, която
също имала ограждение, се достигало до покрива на търговския обект и от там имало
достъп до дървения навес.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт, от легитимирано да
обжалва лице - адресат на оспорената заповед, и в законоустановения срок,
поради което е процесуално допустима. Преценена по същество, жалбата е
неоснователна.
При
извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка, настоящата инстанция
установи, че оспорената заповед се явява валиден административен акт, издаден в
писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона.
Оспорената
заповед е издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 223,
ал. 1, т. 8 от ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на
части от тях. В чл. 223, ал. 1 от ЗУТ е посочено, че за строежите от четвърта,
пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него
длъжностно лице: т. 8 – издава заповеди за премахване на незаконни строежи.
При тази
нормативна уредба, правомощията да издаде заповед за премахване на незаконен
строеж от четвърта до шеста категория, са предоставени на Кмета на Общината. В
тази връзка следва да бъде отбелязано, че на практика преценката на естеството
на обекта, описан в заповедта - дали се касае за "строеж" или, както
се твърди от жалбоподателя, за "преместваем обект" - обуславя отговор
и на въпроса за компетентността на издателя на заповедта.
Съгласно §
5, т. 38 от ДР на ЗУТ, "строежи" са надземни, полуподземни, подземни
и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични
данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и
адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението.
Според § 5,
т. 80 от ДР на ЗУТ, "преместваем обект" е обект, който няма
характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от
мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без
да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго
място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на
мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не
изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта,
върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се
закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на
повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е
неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира
конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за
основа за изграждане на строеж.
С
оглед посочената правна уредба, настоящата инстанция приема, че процесният
навес няма временен характер, доколкото същият не е закрепен временно върху покрива
на сграда с идентификатор 77195.724.166.2. Видно от приобщените по делото доказателства,
заключението на вещото лице, разпита му в съдебно заседание и от
характеристиките на процесния обект, същият не съответства на цитираната дефиниция
на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, тъй като е невъзможно да бъде отделен от
повърхността компактно. Отделянето може да стане, но при разглобяване и
отделяне на съответните елементи, като при демонтирането навесът ще загуби
своята индивидуалност.
В тази
връзка и с оглед разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, съгласно която кметът
на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл. 225, ал. 2, или на части от тях, следва да се приеме, че обжалваната
заповед е издадена от орган с материална и териториална компетентност - Кметът
на Община Хасково.
При служебно
извършената проверка бе установено спазването на предвидената в разпоредбата на
чл. 225а, ал. 2, вр. чл. 223, ал. 2 от ЗУТ процедура по констатиране на
незаконното строителство от служители по контрол на строителството в
администрацията на Община Хасково, които са съставили Констативен акт № 17/17.09.2020
г. Органът е изпълнил и задължението си по чл. 35 от АПК, като е събрал и
обсъдил относимите за спора обстоятелства.
При
преценката на формалните изисквания относно съдържанието на обжалваната
заповед, съдът констатира, че същата съдържа изложение на фактическите и правни
основания за издаването, поради което е мотивирана. Описани са съществените
характеристики на строежа. Отразени са обстоятелствата, съобразно които същият
се квалифицира като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
По
съществото на спора, съдът счита обжалваната заповед за законосъобразна като
постановена в съответствие с материалноправните норми на ЗУТ. Адресът на
същата, респективно на разпоредените с нея правни последици, е собственикът на
строежа, чиито права са установени с приложения по делото нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот. Същият е субект на задължението за
премахване на незаконния строеж съгласно разпоредбите на чл. 225а, ал. 5, т. 5,
вр. чл. 161, ал. 1, пр. 1 от ЗУТ.
В
обхвата на съдебния контрол за законосъобразност влиза преценката относно
характера на процесното строителство, тоест дали представлява строеж, дали е
незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ и дали подлежи на
премахване в контекста на законовите режими за търпимост и за узаконяване на
строежите.
В тази
връзка от събраните доказателства безспорно бе установено, че процесното
строителство не е предвидено в действащия ПУП и е извършено без необходимите
строителни книжа - разрешение за строеж по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл.
147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Надлежно предвиждане и разрешение е било необходимо,
както към датата на осъществяване на строежа, така и към настоящия момент.
Предвид
горните констатации и поради отсъствието на строителни книжа, строежът се явява
незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, както правилно е приел
административният орган в оспорената заповед.
Както
вече бе посочено, неоснователна е тезата на жалбоподателя, че обектът не представлява
строеж, а преместваемо съоръжение. Видно от заключението на вещото лице, демонтирането
му е възможно чрез разглобяване на съставните части, а не без да се нарушава
целостта му, което недвусмислено го квалифицира като строеж, респективно
изключва възможността да бъде окачествен като преместваем обект, по смисъла на
чл. 56, ал. 1 от ЗУТ.
При липса на
изискващото се разрешение за строеж, в тежест на жалбоподателя бе доказването,
че строежът е в режим на търпимост, като построен (и деклариран) в сроковете
по § 16 от ПР на ЗУТ.
Съгласно § 16,
ал. 1 от ПР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна
сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да
одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
Въз основа
на данните по делото, дори и да се приеме за установено обстоятелството, че
процесният строеж е извършен преди 1987 г. (предвид наличната декларация от Ф.С. О. за построяване
на дървения навес през 1985 г.), хипотезата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ не може да намери приложение,
предвид липсата на кумулативно визираните в нея предпоставки.
С оглед
горното, съдът намира за установено по категоричен и несъмнен начин, че
строежът на жалбоподателя е извършен без изискващото се разрешение за строеж,
което го определя като незаконен, не е узаконен и не са налице предпоставките
за търпимост на същия. С оглед спецификите на настоящия казус, съдът намира, че
премахването на процесния незаконен строеж не се явява непропорционална намеса
съобразно преследваната от закона цел. Не се установява нарушение на принципа
за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, доколкото с оспорената в настоящото производство
заповед нито се цели, нито фактически ще да бъдат засегнати права на адресата в
степен по-голяма от необходимото за изпълнение на законово установените
правомощия на административния орган.
Като е
разпоредил премахването на този строеж, Кметът на Община Хасково е постановил
административен акт, издаден в съответствие с материалните разпоредби и с целта
на закона, поради което и жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
Предвид
изхода по делото и изричната претенция на представителя на ответника, на
последния следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на С.С.М., ЕГН : **********,***, против Заповед №
2112/03.12.2020 г. на Кмета на Община Хасково, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА С.С.М.,
ЕГН : **********,***, да заплати на
Община Хасково сумата от 100 (сто) лева -
разноски по делото, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: