Р Е Ш Е Н И Е № 213
гр. С., 11.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
С. районен съд, трети състав, в
публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Стойчев
при участието на секретаря Екатерина Бандрова, като разгледа докладваното от съдия Стойчев а.н.д.№
322 по описа на С. районен съд за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания. Делото е
образувано по жалбата на И.В.Б. с ЕГН **********, с която е обжалвано наказателно
постановление №
19-0338-000096 от 20.03.2019 г., изд. от Е. П. Ф. на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА към ОДМВР С., РУ С.
упълномощен с Заповед № 81213-515/14.05.2018г. на МВР. С наказателното постановление на жалбоподателя
за извършени от него нарушения са наложени административни наказания на
основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП - Глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца, както и на основание Наредба № 1з-2539 на МВР са отнети 12 точки.
В жалбата се
излагат доводи, че НП е незаконосъобразно поради това, че жалбоподателят не е
осъществил вмененото нарушение, като поради допуснати нарушения на процесуални
правила.
В съдебно
заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител заявява становище за
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Излага доводи, че
не е установено мястото на извършване на нарушението, че е допуснат съществен
порок на издаденото НП по чл. 57, т. 5 от ЗАНН.
Ответника по
жалбата не се представлява в проведеното съдебно заседание, не заявява
становище.
С. районен съд,
като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно
атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от
фактическа страна:
Установи се от
събраните по делото доказателства, че на 01.03.2019 г. около 22:50 часа, свидетелят Г. ***, заедно с колегата си Д. осъществявали контрол на
пътното движение в село Р., община С.. В посоченото време, в централната част на
селото видели движещ се срещу тях лек автомобил „Мерцедес“, , с рег. № СО 0119
АР. Полицейските служители се движели с обозначен полицейски автомобил, подали звуков
и светлинен сигнал и спрели за проверка посоченото МПС. Установили, че водач на
МПС е жалбоподателя, който при проверката представил СУМПС и регистрационен
талон на управлявания от него автомобил. В автомобила имало и други лица, чиято
самоличност не била проверена от полицейските служители. Свидетелят Г. усетил, че водачът лъха на алкохол и затова го поканил
да бъде изпробван с техническо средство Дрегер за установяване
на концентрация на алкохол в издишвания въздух. Жалбоподателят увещавал
полицейските служители да не бъде изпробван за алкохол, тъй като бил горски
служител и ловец и щели да му отнемат разрешителното за оръжие. След като
наново бил поканен да бъде изпробван с техническото средство и то му било
подадено за проба, жалбоподателят заявил, че не желае да бъде изпробван. На
място бил съставен талон за изследване изследване с отбелязване, че водачът
отказва изследване с техническо средство. В талона за изследване с бланков
номер 0018148, жалбоподателят отразил с подпис, че отказва да бъде изследван за
употреба на алкохол, като е отказал да получи съставения талон, което
обстоятелство е удостоверено с подписа на един свидетел. На място му бил
съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че отказва
да бъде проверен за употреба на алкохол с посоченото техническо средство.
Жалбоподателят подписал акта и получил препис от него. По делото се разпита и
свидетелят И., който сочи в показанията си, че с жалбоподателя се почерпили в с
. Р., но жалбоподателят казал, че го болят кръста и крака и поискал свидетелят
да управлява автомобила. При пристигането си били излезли от автомобила, но
жалбоподателя си бил забравил портфейла в него и се върнал да си го вземе.
Върнал се, влязъл в колата и в тоя момент пристигнали катаджиите и поискани документите
на жалбоподателя за проверка, а жалбоподателя бил дал обяснение, че не кара
колата. Колата не работела, не била с включение светлини,
нямало никой в колата. Свидетелят твърди, че нямал възможност да каже на
полицаите, че той карал. Така събраните показания на свидетеля И. са в
противоречие с показанията на Г.. Показанията на Г. са подробни, последователни, логични, свидетелят е
безпристрастен и незаинтересован. Съдът
намира че не следва да цени показанията на И., като неправдиви и нелогични.
Същият очевидно е в близки отношения с жалбоподателя. Показанията му са
неправдиви поради противоречието им с показанията на Г.
и нелогични поради това, че липсва житейско оправдание на изложената от
свидетеля версия, че не бил заявил, че той е водач, че не бил посочен като
водач от самия жалбоподател, липсва житейска логика в изложеното от свид. И. обстоятелство, че полицейските служители са видели
в тъмната част на денонощието паркиран автомобил с неработещ двигател и
изключени светлини и са се насочили именно към него за да извършат проверка на водача му. Ето защо съдът анмира,
че фактическата обстановка се установява несъмнено и категорично от показанията
на свид. Г..
Установи се от
писмените доказателства, че ул. Г. Р. е първата пряка
при влизане в селото и се намира близо до центъра на селото. Установи се от
представената медицинска документаци, че
жалбоподателят страда от неврологично заболяване и анален абсцес, с призната
50% трайна неработоспособност.
Въз основа на
съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната
фактическа обстановка се установи от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и по реда на чл. 189, ал. 2 ЗДП.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подадената
жалба е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от обжалване и срещу
наказателно постановление, подлежащо на обжалване по настоящия процесуален ред.
Въз основа на
служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалваното Наказателно
постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания, сторени от
жалбоподателя в жалбата, съдът намира следното:
В хода на административно-наказателната
процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е
приключило при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът и
наказателното постановление са издадени от органи с материална и териториална компетентност.
В акта не са допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на
обжалваното постановление или ограничаващи правото на защита на
административно-наказания. Не е налице е вътрешна противоречивост в акта или в
наказателното постановление, описаното съставлява административно нарушение по
посочените административно наказателни разпоредби. Описанието на нарушението и
в акта и в атакуваното НП е пълно изчерпателно и ясно, посочена е релевантната
нарушена административна разпоредба.
По същество се
доказа от събраните по делото доказателства, че именно жалбоподателят на
посочените време и място е управлявал МПС и като водач отказва да бъде
изпробван с техническо средство дрегер алкотест ARBA-0059 калиброван до
05м.2019г.за установяване концентрацията на алкохол в издишвания въздух, след
издаден талон за медицинско изследване №0018148, водача отказва извършването на
изследване.
Деянието е
осъществено от обективна страна. Деянието е извършено виновно от жалбоподателя,
тъй като е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици.
Описанието на нарушениято и в акта и в атакуваното НП е пълно
изчерпателно и ясно, посочени са релевантните нарушени административни
разпоредби. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. Съдът намира, че в хода на производството не са събрани каквито и
да е доказателства, които да опровергават презюмираната
от чл. 189, ал. 2 от ЗДвП доказателствена сила на редовно съставения АУАН,
който отговаря на изискванията на ЗАНН за съставянето му. Ето защо съдът
намира, че от обективна и субективна страна се доказа несъмнено осъществяване
на всички елементи от фактическия състав на нарушенията. Наложените наказания
за приетите по-горе нарушения са правилно индивидуализирани по вид и размер.
Не е налице
хипотезата на чл. 28 ЗАНН. При разглеждане на въпроса дали е формално
извършеното нарушение, дали същото е малозначително,
каква е неговата обществена опасност, застрашени ли са права на гражданите,
собствеността, установения с Конституцията правов ред или други интереси,
защитени от правото, съдът намира ,че в конкретния случай по делото са налице
данни жалбоподателя да е осъществил нарушение което е формално и не се изисква
настъпването на вредоносен резултат и деянието не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с други подобни деяния. Поради горното
нарушението не съставлява малозначително деяние.
Не са налице
сочените в жалбата нарушения - НП не е незаконосъобразно на сочените в жалбата
основания, по съображенията изложени по-горе.
Ето защо съдът
следва да потвърди наказателното постановление.
Мотивиран от
изложеното С.. районен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН наказателно
постановление № 19-0338-000096 от
20.03.2019 г., изд. от Е. П. Ф.
на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА към ОДМВР С., РУ С. упълномощен с Заповед №
81213-515/14.05.2018г. на МВР.
Решението може
да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Административен съд С. - Област.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :