Р Е Ш Е Н И Е
№ 260221/08.03.2021 г.
гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира Андонова, като разгледа докладваното от съдия Вълков НАХД № 5313 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от Г.С.И., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 778/24.11.2020 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите - Бургас, с което за нарушение на чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 ЗГ, чл. 266, ал. 1 ЗГ, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева, както и на основание т. 4 от Приложение към чл. 5 от Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд, е постановено заплащането на обезщетение в размер на 270 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е изразено писмено становище, с което се поддържа жалбата и се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно, или да бъде намалена глобата, или отменено или намалено обезщетението.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от ю.к. Д, която оспорва жалбата и прави искане за потвърждаване на НП.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 28.10.2020 г., в с. Зидарово, обл. Бургас, свидетелят С.В. – началник на горски стопански участък при ДЛС Ропотамо, съставил на жалбоподателя Г.С.И. акт за установяване на административно нарушение, за това, че на 05.10.2020 г., в землището на с. Зидарово, обл. Бургас, в отдели 190 „б“ и „в“, собственост на ТП ДЛС Ропотамо, е отсякъл пет дървета от дъб и цер, без да са маркирани в основата на пъна, извън границите на сечището, описано в плана, с което нарушил разпоредбата на чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ. В акта е отразено, че нарушението е открито на 06.10.2020 г.
Жалбоподателят е получил препис от акта без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят също не е направил писмени възражения.
На 24.11.2020 г. било издадено обжалваното НП, като АНО е приел, че на 05.10.2020 г., в землището на с. Зидарово, обл. Бургас, в подотдели 190 „б“ и „в“, жалбоподателят е отсякъл пет дървета от дъб и цер, извън границите на сечището, описани в технологичния план с обща кубатура по сортиментна ведомост - 10 пл.м3 дърва за огрев, без да са маркирани с контролна горска марка в основата на пъна, с което нарушил разпоредбата на чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ, като на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 ЗГ, чл. 266, ал. 1 ЗГ, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева, както и на основание т. 4 от Приложение към чл. 5 от Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд, е определено заплащането на обезщетение в размер на 270 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства – НП, АУАН, констативен протокол, сортиментна ведомост, известие за доставяне, заповед на министъра на земеделието и храните. В хода на съдебното следствие бяха разпитани в качеството на свидетели актосъставителя С.В. и свидетеля Й.Д..
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр.с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, съгласно представената по делото Заповед № РД 49-199/16.05.2011 /л. 16/ и на основание чл. 274 и чл. 275 от ЗГ. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Въпреки това, съдът счита, че са налице основания за отмяна на наказателното постановление, поради следните причини:
Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато съществено нарушение на производствените правила, довело до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Нормите на чл. 42, т. 3-4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН въвеждат задължения за актосъставителя и наказващия орган да опишат в АУАН и НП нарушението, датата и мястото, където е извършено, и обстоятелствата, при които е било извършено. Спазването на тези норми цели гарантиране на правото на защита на наказаното лице, като деянието следва да бъде описано по такъв начин, че за него да става ясно извършването на какво нарушение му се вменява. Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. В случая, видно от АУАН и НП, като дата на извършване на нарушението е посочена датата 05.10.2020 г. От събраните по делото гласни доказателства – свидетелските показания на самия актосъставител С.В., се установява, че нарушението е било извършено на две дати - 05.10.2020 г. и 06.10.2020 г., а не само на 05.10.2020 г. Датата на извършване на нарушението, като елемент от състава на административното нарушение и като основен реквизит на НП, следва да бъде ясно, точно и конкретно посочена. Видно от показанията на актосъставителя - св. В., нарушението е било извършено на тези две дати, като преценката за това е направена на база отработената площ от нарушителя. Независимо от това, както в акта, така и в наказателното постановление е посочено, че нарушението е извършено само на 05.10.2020 г. От показанията на свидетеля Д. се установи, че според него пък нарушението е извършено на 05.10.2020 г. Това противоречие в показанията на свидетелите създава неяснота относно датата на нарушението и в частност кога са били отсечени процесните 5 бр. дървета – в деня на самата проверка /06.10.2020 г./ или както е отразено в АУАН и НП – предходния ден - на 05.10.2020 г. В случая актосъставителят разколебава установените от самия него факти в АУАН, но тук е мястото да се отбележи, че административното обвинение не може да почива на предположения, а само на конкретни факти. Доколкото датата е задължителен обективен елемент от описанието на нарушението, установяване на две дати на извършване на деянието опорочава производството, тъй като ограничава в значителна степен правото на нарушителя да узнае коректните факти, за които е привлечен да отговаря. Това във всички случаи е съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на НП.
На следващо място, разпитаните по делото свидетели са установили сеч на пет дървета от дъб и цер, което е видно и от съдържанието на АУАН. В НП обаче е добавено, че общата кубатура по сортиментна ведомост (и то само за отдел 190, подотдел „в“) е 10 плътни м3 дърва за огрев. От разпита на св. В. и св. Д. и от представената сортиментна ведомост се установява обаче, че плътните дърва за огрев са били само 1 м3. При тези фактически констатации за съда остава неизяснен въпроса по какви причини АНО е вменил на жалбоподателя отсичането именно на 10 плътни м3 дърва за огрев, след като 9 м3 е било отпад /вършина/. Посоченото обстоятелство е от съществено значение не само за правото на нарушителя да узнае коректните факти, за които е привлечен да отговаря, но и с оглед на определяне размера на обезщетението за щети върху гори при сеч на дървесина съгласно специалните разпоредби на Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд.
От събраните по делото доказателства не става ясно и защо АНО е приел, че субектът на административнонаказателната отговорност е именно жалбоподателя Г.С.И.. От разпита на св. В. се установи, че проверяваният обект е на фирма „Бурджани“, която извършва сеч в обекта, а жалбоподателят се явява само работник. Нещо повече, нито един от разпитаните по делото свидетели не е видял жалбоподателят да извършва сеч в обекта, а както посочи св. В., управителят на фирмата Светла Атанасова повикала жалбоподателя и на него бил съставен АУАН. В случая разпоредбата на чл. 266 от ЗГ предвижда различни хипотези във връзка със забраната за сеч на дървета, поради което и АНО е следвало да съобрази качеството на нарушителя - физическо или юридическо лице, на което и да наложи съответното наказание. АНО обаче не е изпълнил това задължение в административнонаказателното производство.
С оглед
всичко гореописано, настоящият състав счита, че са допуснати нередовности,
които са опорочили цялото производство и са довели до незаконосъобразно
издаване на наказателното постановление, поради което и то следва да се отмени
изцяло.
Доколкото нито една от страните не е
направила искане за присъждане на разноски в производството, то и съдът няма как служебно да
присъди такива.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 778/24.11.2020 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ, чл. 266, ал. 1 от ЗГ, на жалбоподателя Г.С.И., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева, както и на основание т. 4 от Приложение към чл. 5 от Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд, е определено заплащането на обезщетение в размер на 270 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:КА.