Решение по дело №291/2018 на Районен съд - Ловеч

                                    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

                                                   №                                                                                                                     гр. Ловеч, 31.10.2018  г.      

                                   В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав  в публичното заседание на втори октомври, през две хиляди и осемнадесета година

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

при секретар РУМЯНА БАЕВА като разгледа докладваното от съдията   гр. дело №291 по описа за 2018 год,за да се произнесе съобрази:             

             Производство по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.

             Производството е образувано по искова молба на ” ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България”№49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника си Галина Стилиянова Стойчева – Кръстева против Н.В.К., с адрес: ***. Заявената искова претенция е с посочено правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК и цена на иска: 1856.47 лв.

             Ищецът излага в исковата молба, че в изпълнение на Разпореждане на ЛРС по ч.гр.д.№ 1997/2017 г. предявява настоящия установителен иск относно вземането си срещу длъжника Н.К..

             Наведени са твърдения, че на 16.09.2013 г. между ищеца, като кредитор, от една страна, и ответника, като длъжник от друга страна, е сключен Договор за  револвиращ заем № **********, при следните параметри: сума на заема – 1250.00лв., срок на заема – 48 месеца, Размер на месечната вноска–  79.00лв., дата на погасяване на вноската-  10-то число от месеца, Годишен процент на разходите/ГПР/ - 93.28%, годишен лихвен процент – 71.04 , лихвен процент на ден – 0,20.

             Ищецът твърди, че е изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, като е превел  на ответника парична сума в размер на 1250.00 лв. по посочената от него банкова сметка, ***.09.2013 г. От своя страна ответникът поел задължение да погаси заема на равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителен план, неразделна част от Договора за револвиращ заем. Посочва, че ответникът е получил известието за одобрение към Договора с Приложение 1 погасителен план. Твърди се, че договорът е сключен при Общи условия, неразделна част от договора, с които ответникът е декларирал, че е запознат и приема.

             Наведени са твърдения, че ответникът не е изпълнил задължението си, като е направил  28 пълни погасителни вноски в общ размер на 2271.10 лв., след което е преустановил плащанията по заема. Уточнява, че с тази сума е погасено задължението на ответника по погасителен план, като поради плащане на вноските със забава на основание т.10.1 от договора са начислени и лихви за просрочие в размер на 32.67 лв. за периода от изпадане в забава- 11.05.2014 г. до прекратяване на договора – 02.02.2016 г. Излага, че тези лихви са  заплатени изцяло, съгласно приложената справка за начислени лихви по договора.              Твърди се, че след отразяване на направените плащания, оставащото неизплатено задължение съгласно погасителния план е в размер на 1611.81 лв.

             Поради допуснато от ответника неизпълнение на поетите с договора задължения, на основание чл.10.3 от ОУ Договора за потребителски кредит  е бил прекратен автоматично  и задълженията по него са обявени за предсрочно изискуеми на 02.02.2016 г. Ищецът посочва, че за това ответника е уведомен чрез уведомително писмо на посочения от него в договора адрес. Тъй като ищецът е небанкова институция, счита, че по отношение на него не намира приложение т.18 от ТР №4/2013 г.на ОСГТК на ВКС и обявяването на предсрочната изискуемост не е задължителна предпоставка за превръщане на кредита  в предсрочно изискуем. Освен това счита, че евентуален спор за датата на предсрочната изискуемост става излишен предвид това, че целият погасителен план по договора е изтекъл през м.октомври 2017 г, за което ответникът е уведомен още при сключването на договора.

             Ищецът твърди, че съгласно уговореното в Общите условия към Договора за револвиращ заем след прекратяване на Договора  ответникът дължи и неустойка в размер на 244.66 лв., начислена за неизпълнение на договорни задължения от страна на длъжника.

             Твърди се също, че още преди да бъде сключен процесния договор за револвиращ заем на ответника е предоставена изчерпателна преддоговорна информация с цел вземане на информирано решение от негова страна, и същият е декларирал, че е получил такава под формата на Стандартен европейски формуляр  непосредствено преди подписване на договора. Подчертава, че ответникът се е съгласие с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения, така и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върна, така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор, така и с погасяване на кредита.

             В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение, с което да което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД срещу длъжника Н.в.К., възникнало на основание неизпълнение на Договор за револвиращ заем № ********** в  общ размер на 1856.47 лв., включващ главница в размер на 1611,81 лв. и неустойка в размер на 244.66 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

            Претендирани са и направените деловодни разноски по настоящото производство.

             В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от адв.Р.Д. – назначена за особен представител на ответника. Намира предявения иск за допустим, но оспорва основателността на същия. Прави възражение за нищожност на договора, като противоречащ на добрите нрави и добрите търговски практики. Счита, че уговорените в клауза VІ – Параметри на одобрения револвиращ заем от договора, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължават последния да заплаща прекомерно високи лихвени проценти. Счита, че такава разпоредба е в пряко противоречие и с добрите нрави, поради което е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Позовава се на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г., която е транспонирана в българското законодателство в Закона за защита на потребителите / чл.143- чл.148/

             В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител.  В депозирана писмена молба, чрез пълномощника си застъпва становище за основателност  на предявения иск. Оспорва изцяло писмения отговор, като намира възраженията на ответника за неоснователни и недоказани по подробно изложении съображения.

             Ответникът   Н.  В.К. се представлява от адв.Д., назначена за негов особен представител. Моли иска да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан поради нищожност на сключения между страните договор за револвиращ заем.

             Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

             От приложеното ч.гр. д №1997/2017 г. по описа Ловешки РС се установява, че по повод заявление, подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “България” 49, бл. 53Е, вх. “В”, представляван от Светослав Николаев Николов, Ондрей Локвенц, Давид Хоур и Ирина Харалампиева Георгиева - управители е издадена Заповед № 1235 от 18.09.2017 г., с която е разпоредено длъжникът Н.В.К. да заплати кредитора “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, сумата от 1 611,81 лв. /хиляда шестстотин и единадесет лева и осемдесет и една стотинки/ - главница, 244,66 лв. /двеста четиридесет и четири лева шестдесет и шест стотинки/ - неустойка, ведно със законната лихва от 18.09.2017 г. до изплащане на главницата и разноски в размер на 87,13 лв. /осемдесет и седем лева и тринадесет стотинки/, от които 37,13 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ.

             Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което с Разпореждане №98 от 09.01.2018  г. заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

             Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на  19.01.2018 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.

              По делото е установено, че на 16.09.2013 г., между ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, като кредитор, и ответника Н.В.К., като клиент, е сключен Договор за  Договор за револвиращ заем „Фаворит” № **********, при следните параметри: сума на заема: 1 250.00 лева; срок на заема: 48месеца; размер на вноската по заема: 79.00 лева; годишен процент на разходите /ГПР/ - 93,28%; годишен лихвен процент: 71.04%; лихвен процент на ден: 0.20% ; дата на погасяване: 10-то число на месеца.

             Приложени са Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити  и Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към Договор за револвиращ заем за физически лица, неразделна част от договора, с които ответникът  е декларирал, че е запознат и ги приема.

            Представен е и Погасителен план към договора за револвиращ заем, в който са посочени дължимите от ответника 48 броя месечни вноски по заема, всяка в размер на 79.00 лева и последна вноска от 137.24 лв., с дата на първа вноска – 10.11.2013 г. и дата на последна вноска – 10.10.2017 г.

             По делото са ангажирани доказателства, че ищецът е превел на ответника по посочената от него банкова сметка ***в., което е видно от приложеното преводно нареждане от 17.09.2013 г. с банкова референция 270РМWP*********.

             С клаузата на чл. 10.3 от Общите условия към договора за кредит е предвидено, че в случай, че клиентът просрочи една месечна вноска с повече от 30 /тридесет/ календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост. По силата на т.10.4, при прекратяване на договора за револвиращ заем на което и да е от основанията по чл.10.3 от ОУ върху остатъчния размер на задължението по погасителния план се начислява неустойка в размер на петдесет процента, като след прекратяването на договора остава в сила задължението на клиента да се заплатят  всички  дължими сучи в това число задълженията по погасителен план, лихви за забава и такси.

            От приложеното извлечение по сметка към процесния договор за кредит № **********  се установява, че ответникът е платил в пълен размер  28 вноски по кредита, както и още една сума от 26.43 лева, с дата на последно плащане 12.11.2016 г., или общо извършените плащания са в размер на 2271.10 лева,  като остатъчното му задължение по договора за заем е в размер на 1856.47 лева – предмет на настоящия иск.

            По делото е представено уведомително писмо от ищеца, адресирано до ответника Н.К., с което ищецът го уведомява, че поради нарушение на задълженията му по договора, последният се прекратява едностранно, считано от 02.02.2016 г., както и се обявява предсрочна изискуемост на непогасената част от задължението  и е начислена неустойка в размер на 35% върху остатъчния размер на главницата по погасителния план. Не са представени доказателства това писмо да е изпратено, респ. да е достигнало до длъжника.

             При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

    Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД - положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на „Профи Кредит България“ЕООД съществува вземане срещу ответника  Н.В.К. в претендирания общ размер от1856.47лв. - предмет на заповед № 1235 от 18.09.2017 г, издадена по ч.гр.д.№1997 /2017 г.

             Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: съществуване на валидна облигационна връзка, от която възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на ответника  и реалното изпълнение да е възможно.

             С оглед на ангажираните по делото доказателства, съдът приема за безспорно, че между ищеца „Профи Кредит България”ЕООД, като заемодател, и ответника Н.В.К., като заемател, е възникнала облигационна обвързаност по силата на сключения между тях Договор за револвиращ заем №********** от 16.09.2013 г. Не е спорно, че ищецът е изпълнил поетото с договора задължения, като е предоставил на ответника паричен заем в одобрения размер от 1250 лв., а ответникът от своя страна се е задължил да го върне чрез заплащане на 48 месечни вноски. Безспорно е установено, че  до настоящия момент ответникът е заплатил сума в общ размер на 2271.00 лв, като незаплатения остатък,, съгласно сключения договор възлиза на  сума в общ размер 1856.47 лв, от които: 1611.81 лв. – главница и 244.66 лв. неустойка.

             От страна на ищеца са наведени твърдения, че  ответникът е преустановил да погасява уговорените месечни вноски,  поради което  считано от 02.02.2016 г. договорът за револвиращ заем е прекратен и е обявена неговата предсрочна изискуемост, на основание чл.10.3 от ОУ към договора. В тази връзка, в качеството си на кредитор по вземането, твърди, че е уведомил длъжника за дължимите и изискуеми суми, описани подробно в изпратеното уведомление.

             Правото да обяви кредита за предсрочно изискуем е субективно право, установено в полза на кредитора. Приема се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Във всички случаи обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, вкл.и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Според възприетото разрешение в т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д №4/2013 г., постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и волеизявлението й да е достигнало до длъжника – кредитополучател. Приема се, че дори и с подаването на исковата молба, не би могло да се приеме, че е налице надлежно обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като т.18 от ТР №4/2014 г. изрично предвижда, че в хипотезата на предявен по реда на чл.422 от ГПК установителен иск, предсрочната изискуемост следва да е настъпила преди подаване на заявлението и във всички случаи кредиторът трябва да е уведомил за това длъжника. Това разрешение намира приложение и по отношение на небанковите финансови институции, които предоставят по занятие кредити, какъвто в случая е ищецът „Профи Кредит”ЕООД. В конкретния случай по делото не са представени доказателства уведомителното писмо на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост да е достигнало до ответника – длъжник, поради което  факта на обявяването й на длъжника преди подаване на заявлението се явява недоказан.

             В случая съдът съобразява, че изтичането на уговорения в договора за револвиращ кредит краен срок /падеж/ за окончателно погасяване на задължението е  настъпил на 10.10.2017 г. след датата на подаване на заявлението /18.09.2017 г./, поради което  следва да бъде съобразен като факт, настъпил след предявяването на иска съгласно чл.235, ал.3 от ГПК. В този смисъл е налице и практика на ВКС - Решение № 184 от 04.07.2017г. по т. дело № 60361/2016г. на ВКС, ГК, ІV г. о.,Решение № 15/09.05.2017г. по гр. д. № 60034/2016г. на ВКС, ГК, І г. о., в които  е възприето разбирането, че в исковото производство по чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на настъпилия след подаването на заявлението за издаването на заповедта за изпълнение и преди приключването на съдебното дирене във въззивната инстанция факт на изтичане на крайния уговорен между страните срок за изплащане на задължението– падежа на последната погасителна вноска, поради което всички вноски, включващи главница и/или договорни лихви и др., т.е. цялото вземане на  кредитора по договора за кредит е изискуемо, независимо от това, че кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем на длъжника преди подаването на заявлението за издаването на заповедта за изпълнение.

             С отговора назначеният на ответника особен представител е възразил, че процесният Договор за револвиращ заем, сключен между страните, е нищожен като противоречащ на добрите нрави и добрите търговски практика. Навежда довод, че уговорените в клауза VІ – Параметри на одобрения револвиращ заем не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и в този смисъл покрива белезите на неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП.

             Възражението е основателно.

             Съдът счита, че предвид възникналата между страните облигационна обвързаност ответникът има качеството на потребител по смисъла на  § 13 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, който дефинира понятието „потребител”, а именно – всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

             Легалната дефиниция на понятието неравноправна клауза се съдържа в разпоредбата на чл.143 от ЗЗП. Според цитираната разпоредба, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в 18 точки визираната правна норма урежда различни хипотези на неравноправие. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договори при общи условия. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл.3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Тези нормативни разрешение за застъпени и в практиката на Европейския съд по Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори и транспонирани в Закона за защита на потребителите.

             В настоящия казус е безспорно установено, че договорът е сключен при общи условия, при предварително определени от кредитора – ищец клаузи, по отношение на които ответникът не е имал възможност да влияе.

             Съгласно клаузата на т.2 от Общите условия към договора, заемополучателят попълва предварително параметрите на исканията за заема/ част V от бланката на проектодоговора/, като окончателните условия на кредита / част VІ/ се определят от кредитора впоследствие и договорът влиза в сила от този момент, т.е. с подписването му от заемодателя.

             От доказателствата по делото се установява безспорно, че при кандидатстването за отпускане на кредита, ответникът, следвайки описаната в ОУ процедура, е попълнил с помощта на кредитен експерт предоставената му бланка на проектодоговора, като в същата са вписани данните на кредитния експерт, кредитора, кредитополучателя, вида на кредита и параметрите на искания револвиращ заем . Окончателните условия по кредита, посочени в т.VІ от договора, са одобрени впоследствие от кредитора.

             Установява се, че в самата бланка част VІ „Параметри на одобрения револвиращ заем” се включват лихвените проценти на ден и ГЛП, както и ГПР по договора. С оглед начина на попълване на проектодоговора и последващото одобрение и сключването на договора клиентът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на определената възнаградителната лихва и общите параметри на договора – ГЛП, ГПР и общо дължимата в края на периода сума за връщане.

             В конкретния казус,  размерът на отпуснатия кредит е 1250.00 лв., ГПР – 93,28% и ГЛП – 71,04% и дневен лихвен процент – 0,20%, като общо дължимата в края на периода сума е в размер на 3850,24 лв. Съдът намира, че при така посочените параметри на заема- раздел VІ от Договора за револвираш заем значително се увеличава размера на поетото задължение за плащане, което води до неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и се явява несъвместимо с добрите нрави. Уговарянето на възнаграждение за отпускане на заема в размер два и повече пъти надвишаващо сумата на заема предпоставя нееквивалетност на престациите и според съда следва да бъде квалифицирано като накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. И доколкото несъмнено е във вреда на кредитора, тази клауза се явява неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. В случая, дори и фактът, че ищецът е отпуснал необезпечен кредит и е поел риск от незпълнение за срока на договора, не оправдава договарянето на  ГЛП и ГПК в такива високи размери.

             Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че клаузите на част VІ „Параметри на одобрения револвиращ заем” се явява неравноправна по смисъла на ЗЗП, респ. нищожна, с оглед на което не пораждат права и задължения за страните по договора. Съдът намира за неприложима в конкретния случай нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД и счита, че нищожността на посочената по-горе клауза на процесния договор обуславя недействителността на целия договор.

             Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По делото е безспорно установен фактът, че общият размер на извършените от ответника плащания по процесния договор за револвиращ заем  възлизат на сумата от 2271.10 лв. Констатира се, че  в случая изплатената от ответника сума съществено надвишава чистата стойност на кредита от 1250.00лв.

             Съобразявайки всичко изложено до тук, съдът намира, че предявения установителен иск по чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, се явява неоснователен и недоказан, поради което подлежи на отхвърляне.

             По разноските:

             С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право да иска заплащане на разноски по делото. Доказателства по делото за сторени от ответника разноски по делото не са ангажирани и не се претендират, поради което не следва да се възлагат на насрещната страна.

              С оглед изхода на процеса искането на ищеца за присъждане на разноските в заповедното производство и настоящия исков процес следва да се отхвърли, като неоснователно.

 

             Мотивиран от горните съображения, съдът

 

                                                         Р   Е   Ш   И   :

 

             ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника си Галина Стилиянова Стойчева – Кръстева против Н.В.К., ЕГН: **********, с пост. адрес: *** иск с правно основание чл.422 вр.чл.415,ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД  - с искане да се признае за установено спрямо ответника съществуването на вземане в полза на  „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД в общ размер на 1856.47 лв, включващи главница в размер на 1611.81 лв. и неустойка в размер на 244.66 лв, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които е издадена на Заповед № 1235 от 18.09.2017 г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1997 /2017 г. по описа на Ловешки РС.

             ОТХВЪРЛЯ искането на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника си Галина Стилиянова Стойчева – Кръстева за присъждане на разноските в заповедното производство и в настоящото исково производство.

             Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

             На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

             Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№1997/ 2017 г. по описа на Ловешки РС, ІХ с-в.

 

            

                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: