Решение по дело №231/2018 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

30.03.2018

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

07.03.

Година

2018

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Таня Цинова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Административен характер наказателно

дело номер

231

по описа за

2018

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 18- 1300- 000025/ 26.01.2018г. издадено от Началник сектор ПП към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание глоба в размер на 300,00лв. на основание чл.177 ал.1 т.3 б.А от ЗДвП за нарушение на чл.102 т.1 от ЗДвП на С.М.М. *** с ЕГН ********** за това, че на 06.01.2018г. около 06,40часа на път трети клас № 507 км.8+200 като ползвател на лек автомобил „Мини Купър” с рег.№ К6953ВС собственост на С. Д. М., предоставя правоуправлението му на неправоспособния водач Б.Е.Х. ***.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателката С.М., която настоява, че при издаването на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до тяхната незаконосъобразност. Оспорва компетентността на длъжностното лице съставило акта, както и това издало наказателното постановление и твърди, че в последното липсвала точна правна квалификация на нарушението. Настоява, че липсвали доказателства за изричното упълномощаване на жалбоподателката от собственика на автомобила да го ползва, неправилно била определена санкционната норма и размерът на наказанието бил в абсолютния максимум, което било необосновано и несъразмерно висок. В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована, не се явява и не изпраща представител. От нея е постъпила молба, с която поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, и постановено в нарушение на процесуалните и материалните разпоредби, а при условията на евентуалност настоява да се намали размера на наложената й глоба от 300 на 100лв.

Административно наказващият орган редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представя писмено становище, в което оспорва жалбата като неоснователна и настоява наказателното постановление да бъде потвърдено като излага съображения за това.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: С. Д. М. притежавала лек автомобил марка „Мини Купър“ с ДК № К6953ВС. На датата 06.01.2018г. рано сутринта нейната дъщеря, която е и жалбоподателката по делото, а именно С.М. ползвала цитираното превозно средство. Този ден тя го предоставила за управление на лице на име Б.Е.Х. като същевременно и жалбоподателката С.М. се возела в него. Около 06.50ч. на 06.01.2018г. свидетелите Ж.И. и Т.Т.- работещи в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР- Кърджали, били уведомени за настъпило пътно транспортно произшествие в района на с.Широко поле, община Кърджали. По този повод двамата служители отишли на место, където установили, че лек автомобил марка „Мини Купър“ с ДК № К6953ВС управляван от водача Б.Е.Х. излязъл от пътното платно, преобърнал се и се намирал зад мантинелата. На место последният бил установен да лежи до управлявания от него автомобил, а жалбоподателката С.М. се намирала в МПС на случайни минувачи, които й оказали помощ. Там свидетелите Ж.И. и Т.Т. установили, че както нарушителката, така и водачът, на когото е преотстъпила управлението, са адекватни, поради което ги изпробвали за употреба на алкохол, при което тази на жалбоподателката С.М. показала наличие под 0,5 промила на хиляда. След това ги попитали кой е управлявал автомобила, при което в началото и двамата си прехвърляли вината, но накрая признали, че С.М. дала ключовете на лицето Б.Е.Х., който бил неправоспособен водач, и той управлявал автомобила от бензиностанция „Петрол“ в гр.Кърджали до мястото на настъпилото пътно- транспортно произшествие в района на с.Широко поле. За това нарушение още същия ден й бил съставен акт по чл.102 от Закона за движение по пътищата, който жалбоподателката М. подписала без възражения. На база на него било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.177 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП й било наложено наказание „глоба“ в размер на 300лв.

Фактите съдът прие за установени изцяло въз основа на свидетелките показания на Ж.И. и Т.Т., които изцяло подкрепят съставения акт за установяване на административно нарушение. Последният освен това е редовно съставен, поради което се ползва с доказателствена сила, която не бе оборена. В синхрон с тези доказателства е и Справка в Централна база данни от 28.03.2018г.

От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба е процесуално допустима, тъй като същата е подадена в законоустановеният 7- дневен срок видно от обжалваното наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 07.02.2018г., а жалбата е заведена при административно- наказващия орган на 13.02.2018г.

Както акта за установяване на административно нарушение, така и Наказателното постановление са надлежно връчени и оформени според изискванията на Закона за административните нарушения и наказания. За да представлява едно деяние- действие или бездействие- административно нарушение или престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като основната разлика между административното нарушение и престъпление е именно в степента на обществена опасност на деянието. Ако липсва която и да е от тези основни характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира като нарушение, респективно престъпление.

Посоченият за нарушен текст на чл.102 т.1 от Закона за движение по пътищата забранявана собственика на МПС да го предоставя на водач, който не е правоспособен. От  изложената фактическа обстановка безспорно се установи, че жалбоподателката М. с поведението си изпълва от обективна страна фактическия състав на приложената от наказващия орган норма на чл.177 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП. Това е така, защото деянието се изразява в нарушаване на правилата уредени в Закона за движението по пътищата касаещи непредоставянето на управлението на МПС на неправоспособен водач. Безспорно е по делото, че жалбоподателката М. на инкриминираната дата е осъществил състава на чл.102 т.1 от ЗДвП в хипотеза на поведение като ползвател на лекия автомобил марка „Мини Купър“ с ДК № К6953ВС, който притежавал майка й. Нарушението, което е вменено е описано със съставомерните му белези и правилно е квалифицирано като такова по  чл.102 т.1 от ЗДвП, както и правилно е приложена санкционната разпоредба. При определяне на наказанието обаче наказващият орган не е отчел всички относими към деянието и дееца обстоятелства, а е наложил такова в максимално възможния му размер. Следва да се вземе предвид, че жалбоподателката не е санкционирана за други нарушения по ЗДвП, както и изключително младата й възраст, поради което за да се реализират целите на чл.12 от Закона за административните нарушения и наказания следва да се наложи наказание към минимума при превес на смекчаващите обстоятелства, а именно „глоба“ в размер на 100лв. Предвид на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да се измени досежно размера на наложената санкция като същата се намали от глоба в 300лв. на 100лв.

Настоящата инстанция не споделя доводите на жалбоподателката посочени в жалбата поради следните съображения: не се установи в административно наказателното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; длъжностното лице съставило акта за установяване на административно нарушение и наказващият орган издал наказателното постановление са надлежно упълномощено за това по реда на чл.189 ал.1 и ал.12 от ЗДвП видно от Заповед рег.№ 8121з- 952/ 20.07.2017г.; не се изисква изрично писмено упълномощаване за управление на МПС в страната, тъй като упълномощаването е едностранна правна сделка, при която упълномощителят сам избира нейната форма. Чл.37 от ЗЗД казва, че формата на пълномощното трябва да следва правното действие, за което се дава. То може да е в конклудентна или писмена форма, което зависи единствено от целта, за която се дава. В случая даването на ключа от страна на собственика на жалбоподателката е конклудентно упълномощаване, което за своята валидност не изисква изрична писмена или нотариална форма; санкционната и материалната норма са правилно определени поради изложените по- горе съображения.

Ето защо, Съдът

 

               Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 18- 1300- 000025/ 26.01.2018г. издадено от Началник сектор ПП към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание глоба в размер на 300,00лв. на основание чл.177 ал.1 т.3 б.А от ЗДвП за нарушение на чл.102 т.1 от ЗДвП на С.М.М. *** с ЕГН ********** за това, че на 06.01.2018г. около 06,40часа на път трети клас № 507 км.8+200 като ползвател на лек автомобил „Мини Купър” с рег.№ К6953ВС собственост на С. Д. М., предоставя правоуправлението му на неправоспособния водач Б.Е.Х. ***, като НАМАЛЯВА размера на наказанието от „глоба“ в размер на 300лв. на „глоба“ в размер на 100лв.

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.   

 

 

                                                                                        Районен съдия: