Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 2
гр. ВРАЦА, 03.01.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в закрито заседание на втори януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова-
Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван
Никифорски-мл.с.
като разгледа докладваното от съдия Мишонова-
Хальова
въз. гр.дело N`647 по описа за 2018 год.,за да се произнесе взе предвид:
Х.Й.Г. ***, с ЕГН **********, чрез адв.
К.Т. ***, с адрес на кантората гр.Враца, ул.***, в качеството на длъжник по изп.д.№ 258/11 г по описа на ЧСИ
М.Н. с рег.№ 723,е подал жалба против действията на ЧСИ М.Н. обективирани
в негова резолюция от 1.11.2018 ,представляваща писмен отказ за прекратяване на изп.д.№258/11
г по отношение на длъжника -жалбоподател Х.Г. ,на осн. чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.
В жалбата се навеждат доводи ,че отказа на ЧСИ
Н. да перемира изп.д.№258/11 г по негов опис, по отношение на длъжника Г., е
незаконосъобразно.
Твърди се още,
че пред ЧСИ М.Н. е образувано по молба на взискателя "СИБАНК"ЕАД
изп.д.№ 258/11 г, по което Х.Г. е длъжник заедно със съдлъжниците "А. груп
-Ай"ООД и П.Г.Г..От образуване на
ИД през м. октомври 2011 г до
31.07.2018 г взискателят не бил поискал извършване на никакви изпълнителни
действия по отношение на длъжника Г., тъй като такива в посочения период са
били предприемани единствено по отношение на длъжника "А. груп-
АИ"ООД.Изпълнително действие спрямо жалбоподателя длъжник било поискано
едва през 2018 г, когато като взискател е конституирана ОББ"АД ,поради
вливането на първоначалния взискател "СИБАНК"ЕАД в "ОББ"АД.
В жалбата е
посочено ,че искането за прекратяване изп. дело по отноношение на длъжника Х.Г.
е основано на неизвършване от страна на ЧСИ на изпълнителни действия по искане
на взискателя в продължение на две години- от м. октомври 2011 г/образуване на
ИД/ и искане на предприемане изп.действия спрямо Г. / до края на м. декември
2013 г/.Според жалбоподателя налице е настъпила перемция по силата на закона-
чл. 433 т.8 от ГПК, която се доказвала и от трайната съдебна практика на ВКС
във връзка с ТР №2/13 г на ОСГТК на ВКС постановено на 26.06.2015 г.Определянето
на момента, след който настъпвало прекратяването на изп. дело поради перемция,
била датата на която е предприето последното валидно изп. действие от съдебния изпълнител
т.е.прекратяването било по силата на
закона ,без да е необходим акт от страна на ЧСИ за прекратяване на
принудителното изпълнение.
Моли се за отмяна като незаконосъобразна резолюцията
на ЧСИ М.Н. от 01.12018 г, с която отказва перемиране на ИД№258/11 г по негов
опис по отношение на длъжника Г..
В срока за
отговор на жалбата взискателят "ОББ"-АД с ЕИК ***,
чрез юрисконсулт Т.Л., поддържа ,че същата
е неоснователна като се моли да
бъде оставена без уважение. В писмените възражения се посочва, че взискателят
на 28.10.2011 г е поискал принудителни действия срещу жалбоподателя с налагане
на -запор на труд. възнаграждение, а с
последващи молби от 31.07.2013,23.06.2015 и 16.05.2017 г на взискателя срещу
длъжника Х.Г. като длъжник по ИД ,били поискани принудителни действия-
насрочване на опис на движимите му вещи, а с молба от м. юли 2018 г били поискани и други изп. действия.
Взискателят
твърди ,че в никакъв момент от образуване на ИД до сега не бил изтичал
двегодишен срок, в рамките на който да не са искани изп. действия срещу
жалбоподателя Х.Г. т.е. да са налице предпоставките за перемция на изп. дело по
отношение на този длъжник.
С оглед разпоредбата на чл. 436 ал.3 от ГПК
ЧСИ М. Н. е приложил към жалбата и
отговора на взискателя копие от ИД№258/11 г по негов опис, като е изпратил и своите писмени мотиви по
обжалваните негови действия.
В мотивите си ЧСИ М. Н. заявява, че не е
налице перемция по отношение на който и да е от тримата солидарни длъжници по
ИД№259/11 г по негов опис, тъй като са подавани писмени молби от взискателя , с
които са искани изп. действия по делото и 2 годишния срок е прекъсван както следва: с молба от
28.10.2011 г, 31.07.2013 г/стр.317 от ИД/,23.06.2015 г/стр.406 от ИД/ и 16.05.2017
г/стр.530 от ИД/.Според ЧСИ Н. жалбата на длъжника Х.Г. е допустима, но
неоснователна и следва да се отхвърли.
Производството
е по реда на чл.435 ал.2 т.6 и сл. от ГПК.
Съд. състав
след служ. справка в писмените доказателства по приложеното копие от
ИД№258/2011 г от фактическа страна констатира следното:молбата на длъжника Х.Г.
до ЧСИ М.Н. за прекратяване изп.д.№258/11 г по отношение на него на осн. чл.
433 т.8 от ГПК е депозирана на 31.10.2018
г вх.№5314/стр.685/.Резолюцията на ЧСИ и изричния му отказ за прекратяване изп. дело по отношение
на Г. е от 01.11.2018 г върху самата молба , като длъжника Г. изрично е уведомен за отказа чрез
неговия пълномощник адв.К.Т. на 07.11.2018 г/стр. 695/ т.е. жалбата срещу
отказа е депозирана чрез ЧСИ М.Н. до ВОС на 13.11.2018 г , с вх.№5480, спазен е законния едноседмичен срок и е
процесуално допустима.Разгледана по същество жалбата е о с н о в а т е л н а, по следните съображения:
На 28.10.2011 г в деловодството на ЧСИ М.Н. с рег.№723 ,
действащ в района на Врачански Съдебен окръг,е депозирана молба от взискател
"СИБАНК"ЕАД за образуване изп. дело против трима солидарни длъжници за суми посочени в
приложен изп. лист от 17.10.2011 г по ч.гр.д.І4576/11 г издаден от ВРСъд.
Длъжниците са "А.
груп-АИ"ЕООД гр.Враца,преставлявано от управител Л.Ц.Ц., Х.Й.Г. *** и П.Г.Г. от гр.Враца.С тази молба е поискано принудително изпълнение
чрез способ изпълнение върху недвижими
имоти собственост на "А. груп-АИ"ООД ипотекирани в полза на
"СИБАНК"ЕАД , както и изпълнение върху вземания на дружеството от
договор за наем на недвижим имот от 19.01.2009 г. С молбата по отношение на
длъжниците Х.Г. и П.Г. е посочен способ- изпълнение върху техни вземания от
труд. им възнаграждение. Няма данни с тази молба да е поискано проучване от
страна на ЧСИ на тяхно движимо или
недвижимо имущество като физ. лица.
От приложеното
копие от Изп.д.№ 258/11 г се установява ,че на
длъжника Х.Г. е изпратена ПДИ на 23.11.2011 г, а ЧСИ е поискал с писмо
от НАП налична б.см/ка на Г., както и
информация има ли публични задължения, а на 10.11.2011 г е получил отговор,че няма задължения.Заедно с ПДИ на 10.11.2011
г е изпратено и запорно съобщение до ЕТ"Х.Г. *** и е наложен запор
върху заплатата на жалбоподателя Г..
В последствие
ЧСИ е предприел принуд. изпълнение срещу
ипотекираните недвижими имоти на
длъжника"А. груп-АИ"ООД, в полза на
взискателя"СИБАНК"ЕАД ,но не и прин. действия по отношение на длъжника Х.Г..
Един от недв. имоти е продаден от ЧСИ М. Н., като има и присъединен взискател-"Сосиете
женерал Експресбанк"АД, след което ЧСИ е извършил и разпределение на
внесените суми при тази публична продан.
На 31.07.2013 г с молба вх.№22141,
,взискателят уведомява ЧСИ М.Н.,че
поради нестанала първа публична продан на посочените в молбата други два недвижими имота на длъжника "А.груп-АИ"ООД
се иска извършване на нова продан на
същите на осн.чл. 494 ал.2 от ГПК. В
края на молбата се моли да се насрочи и
опис на движими вещи собствени на
съдлъжниците Х.Г. и П.Г. ,без
индивидуализация на движими вещи, местонахождение или молба ЧСИ да направи проучване за такива?
Няма данни по делото
взискателят или ЧСИ да са проучвали
какви дв. вещи притежават
настоящия жалбоподател -длъжник Х.Г.
и съдлъжника П.Г..Няма данни ЧСИ да е
извършвал някакво принудително изпълнение по отношение на жалбоподателя Г.
по посочения способ"опис на движими вещи"
На 23.06.2015 г с молба вх.№1791 да ЧСИ
М.Н., взискателят отново е поискал на
осн.чл. 494 ал.2 от ГПК да определи нова начална цена и насрочи нова публична продан на посочените
в молбата недвижими имота собственост на дружество"А. груп -АИ"ООД ,като
с молбата отново се моли насрочване на опис на движими вещи собствени на
съдлъжниците Х.Г. и П.Г. ,без
индивидуализация на движими вещи, местонахождение или молба ЧСИ да направи проучване за такива? Няма данни по делото взискателят или
ЧСИ да са проучвали какви дв. вещи
притежават настоящия жалбоподател
-длъжник Х.Г. и съдлъжника П.Г.. Няма данни ЧСИ да е извършвал някакво принудително изпълнение по отношение
на жалбоподателя Г. по посочения способ"опис на движими вещи"
На 16.05.2017 г с нова молба вх.№ 1699
взискателят "СИБАНК"ЕАД отново поради нестанала публична продан на
недв. имоти собственост на "А. груп-АИ"ООД по изп.д.№258/11 г моли ЧСИ М. Н. да насрочи
поредна публична продан и отново да насрочи опис на движими вещи собствени на съдлъжниците Х.Г. и П.Г. ,без индивидуализация на движими вещи,
местонахождение или молба ЧСИ да направи
проучване за такива? Няма данни по делото взискателят или ЧСИ да са проучвали какви дв. вещи притежават настоящия жалбоподател -длъжник Х.Г. и
съдлъжника П.Г.. Няма данни ЧСИ да е извършвал
някакво принудително изпълнение по отношение на жалбоподателя Г. по посочения
способ"опис на движими вещи" .
На 31.07.2018 г след заличаване на "СИБАНК"ЕАД в
ТРегистър , поради вливането й в" ОББ" АД, по изп.д.№258/11 г е конституиран като взискател "ОББ"АД като
универсален правоприемник на първоначалния такъв "СИБАНК"ЕАД.
С молбата е поискано опис и публична
продан на недвижими имоти собственост на длъжника Х.Г. и запор на негови
банкови вземания в посочени банки.С
резолюция от същата дата 31.07.2018 г ЧСИ М. Н. е изискал справки от АП относно
собствеността на посочените недв. имоти за длъжника Х.Г.,а на 29.08.2018 г със свое постановление е наложил възбрана върху недв. имоти собственост на жалбоподателя- длъжник/стр. 631/
На 31.10.2018 г длъжникът Х.Г. депозира
молба, чрез адв. К.Т. /негов пълномощник
с п-но/стр.686/ за прекратяване ИД№258/11 г по описа на ЧСИ М.Н. по отношение
на него на осн. чл. 433 т.8 от ГПК, тъй като взискателят не е поискал
извършване на никакви изпълнителни действия по отношение на него в продължение
на две години,считано от м. октомври 2011 г до края на 2013 г, поради
което автоматично по силата на закона /ex lege/ изп. производство спрямо него
следвало да се смята прекратено с всички произтичащи последици.
При така
изложената по- горе фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
1.Според
нормата на чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК, ако
взискателят не поиска извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години/с изключение делата за
издръжка, какъвто не е настоящия казус/, изпълнителното производство се
прекратява с постановление.
С подадената молба на
28.10.2011 г до ЧСИ Н.,
първоначалният взискател "СИБАНК"ЕАД е поискал изпълнение върху
вземане на длъжника Х.Г. от трудовото му възнаграждение ,като запорно съобщение е изпратено от ЧСИ Н. до
ЕТ"Х.Г.-*** на 10.11.2011 г и получено от него на 23.11.2011 г.Следващата
молба на взискателя е от 31.07.2013г,
с която се иска друг способ на
принудително изпълнение-опис на движими вещи на длъжника Х.Г.. Няма
никакви данни по ИД№258/11 г за предприети изпълнителни действия във връзка с
тази молба от страна на ЧСИ Н.. Тази молба с искания изпълнителен способ"опис на движими вещи" е
повторена и на 23.06.2015 г и на
16.05.2017 г, но отново никакви изпълнителни действия от страна
на ЧСИ не са последвали. Едва след
конституиране на новия взискател на 31.07.2018 г е поискано нов способ за
принудително изпълнение- запор на посочени банкови сметки и възбрана на недв. имущество
на длъжника Г. като ЧСИ Н. е проучил имуществото му и и предприел действие по принудително
изпълнение- постановил" възбрана" на негови недвижими имоти.
2. Въз. състав
приема ,че искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ представлява юридически факт прекъсващ давността,
но само когато е уважено от съдебния изпълнител и действието е предприето т.е.
необходимо е да са налице кумулативно и двете действия , за да породят
придадения им прекъсващ ефект. В настоящия казус обаче първоначалния посочен способ -"запор на труд. възнаграждение"
изпратено от ЧСИ Н. на 10.11.2011 г и е получено от Х.Г. като
ЕТ. По подадените молби от взискателя на 31.07.2013,23.06.2015 и 16.05.2017 г, за
искане нов способ за принудително изпълнение-"опис на дв. вещи"на длъжника Г. , не са предприети никакви последващи действия от съдия- изпълнителя за принудително изпълнение, поради което няма
прекъсване на давността.
В обобщение следва да се отбележи, че водещ критерий за
преценка кое точно изп. действие по смисъла на чл. 116 бук.В от ЗЗД прекъсва
давността , е наличието на конкретно изпълнително действие на ЧСИ Н. в рамките
на реализиране на изпълнителния способ. Давността
се прекъсва както с искане на взискателя за извършване на изп. действие ,така и
с предприемането на такива действия от съдебния изпълнител. Двете действия имат самостоятелно
правно значение относно давността, но
съществуват в тясна връзка по между си и едното не би могло да породи
прекъсващо действие без наличие на другото.
3. Съгласно мотивите към т.10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.
д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, изпълнителният процес не може да съществува сам
по себе си. Той съществува само доколкото, чрез него се осъществяват един или
повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за
събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни
способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани
множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ).такива изп.
действия са : насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. В случая имаме само едно
изпълнително действие от ЧСИ Н. спрямо
длъжника Г. и това е изпращане на
запорно съобщение на 10.11.2011 г и
налагане "запор" върху заплатата на длъжника Х.Г. ,което е било последното изпълнително действие
спрямо него. След промяна на способа
спрямо длъжника Г. от" запор на
труд. възнаграждение" в "опис на движими вещи" с молба на
взискателя от 31.07.2013 г, ЧСИ М. Н. не
е предприел никакви изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ
, поради което давността не е прекъсната.
Както вече се посочи в т.2 от настоящите
мотиви поради не предприети изп.
действия в рамките на поискания способ"опис на дв. вещи", в
продължение на две години от последното изпълнително действие на 01.11.2011 г
до края на 2013 г,е налице перемция и по силата на закона производството по изп.д.№258/2011
г по отношение на длъжника Г. е прекратено.
4.
Съгласно цитираното по- горе ТР на ВКС
от 2015 г т.10 както и в съдебната практика е трайно
установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради
т. н.„перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само
да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право,като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. В случая
последното изп. действие е наложения запор" върху труд. възнаграждение
на длъжника Г. с изпращане от ЧСИ Н.
запорно съобщение до ЕТ"Х.Г.-Дан-92" на 01.11.2011 г Новата давност
започва да тече от 1.11.2011 г , 2
годишен срок е до края на м.11.2013 г
, в който ЧСИ не е предприел никакви
изп. действия спрямо длъжника Г..
Както вече се
посочи в т. 2 на настоящите мотиви подадената молба от взискателя "СИБАНК" ЕАД на 31.07.2013 г с молба и искане за прилагане изпълнителен
способ "опис на дв. вещи" на длъжника Г. би прекъснала давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да приложи този
способ, но по изричната разпоредба на чл.116 бук."в" от ЗЗД давността се прекъсва само с предприемане
на действие за принудително изпълнение и това
е водещия критерий.В случая не е
предприето никакво изпълнително действие от съдебния изпълнител за
реализирането на изпълнителния способ"опис на дв. вещи"по молбата на взискателя от 31.07.2013 г , а
неговото последно изпълнително действие
спрямо длъжника Г. е наложения запор на труд. възнаграждение на 10.11.2011 г.
5.Прекратяването на изпълнителното
производство по изп.д.№258/11 г по отношение на
длъжника Г. по силата на закона,
не съставлява обаче отказ от изпълнение, нито води до погасяване на
материалното право. Съгласно т.10 от ТР
на ВКС от 2015 г срокът за прекратяване на изпълнителното производство по
перемпция започва да тече от последното валидно изпълнително действие
спрямо длъжника Г. и след неговото
изтичане може да бъде инициирано образуването на ново изпълнително дело.
6. В случая ново изпълнително действие е било поискано от новоконституирания
взискател "ОББ"АД с молба вх.№ 3422/31.07.2018 г за възбрана и опис и публична продан на посочени
недвижими имоти на длъжника Г., както и запор върху вземанията му по
всички банкови сметки в посочени в
молбата банки. Същите обаче са подадени извън
законоустановения двугодишен срок. Последното изпълнително действие по
изпълнителното дело е извършено на 10.11.2011 г., след което в продължение на
две години не са били искани никакви изпълнителни действия по отношение на длъжника
Г., поради което производството по отношение на този длъжник е било прекратено
ex lege с изтичане на двегодишния срок, т.е. на края на м. ноември 2013 г.
С оглед
изложеното съдът счита, че отказа на ЧСИ М.Н. да прекрати изп. дело по отношение на длъжника Х.Г.
на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК, обективиран в негова резолюция от 01.11.2018 г
по ИД№258/11 г по негов опис,е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
ВОС следва да изпрати заверен препис от настоящето
решение на ЧСИ М. Н. с указания да прекрати изп. производството по ИД№258/11 г по
отношение на длъжника Г. на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. На
основание чл. 433 ал.3 от ГПК следва ЧСИ
служебно да вдигне всички наложени
запори и възбрани по делото, касаещи имуществото на длъжника Х.Г..
Жалбоподателят
не е претендирал разноски по делото, при което остават така както са направени.
Водим от изложеното, Врач. Окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ на ЧСИ М.Н. с рег. № 723 с район на действие
Врачански Окръжен Съд, обективиран в резолюция от
01.11.2018 г., за прекратяване на принудителното изпълнение по изп. дело № 20117230400258,
в частта му срещу длъжника Х.Й.Г. при условията на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ЧСИ М. Н. заверен препис от настоящето решение с УКАЗАНИЯ НЕЗАБАВНО ДА ПРЕКРАТИ с
постановление производството по изп.д.№ 20117230400258г по негов опис на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК по
отношение на длъжника Х.Й.Г. *** и служебно приложи
разпоредбата на чл. 433, ал.3 от ГПК по отношение на него за вдигане на наложените
възбрани и запори касаещи имуществото му.
Решението на осн. чл.437 ал.4 от ГПК е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/