№ 299
гр. С.З., 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на единадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело №
20215500901223 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.432, ал.1, във вр. с чл.380 КЗ и чл.86
ЗЗД.
Образувано по искова молба от Б. А. Б. против ЗАД „Д.Ж.З.“ АД - гр. С.,
с цена на предявените искове 120 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди и 11 025,45 лева – обезщетение за имуществени вреди.
Ищцата посочва в исковата молба, че на 05.07.2016г., около 19.30 ч.,
при слънчево и сухо време, на път ІІ-66 в района на км 48+100 (между
отбивките за селата Д. и О.), в землището на село Д., С. област, възниква
пътно-транспортно произшествие (ПТП), при което е пострадала.
Посочва, че е пътувала на задна дясна седалка в лек автомобил „Мазда
6”, с peг. № ***, собственост на М. А.ов А.ов и управляван от брат му Б.А.Б..
С тях пътувала на предна дясна седалка В. А.ова Б. (съпруга на брат й).
Автомобилът се движил в северната лента за движение, посока запад (към
С.З.) по хоризонтален и прав пътен участък. Зад тях се е движил лек
автомобил „Алфа Ромео 156”, модел „Туин спарк”, с peг. № ***, управляван
от неправоспособния водач А. С. А.. С него пътувал и вуйчо му Северин
Атанасов. Водачът А. предприел изпреварване на автомобила, в който ищецът
пътувал в момента, в който срещу него се движил лек автомобил „БМВ”. За
да избегне удара с насрещно движещото се превозно средство, водачът на лек
1
автомобил „Алфа Ромео“ направил маневра вдясно и се ударил странично с
дясната си централна част в лекия автомобил „Мазда 6”. След удара, водачът
на тяхното МПС загубил контрол над автомобила, който излезнал извън пътя,
навлезнал в северното крайпътно пространство, където настъпили вторичните
удари в неравностите на терена, колата се завърта няколко пъти, удря се в
крайпътните дървета и храсти и спира.
Твърди се, че основна причина за настъпване на произшествието, е
нарушаването на правилата за движение по пътищата от водача на лекия
автомобил „Алфа Ромео 156“ модел „Туин Спарк” с peг. № ***, управляван
от А. С. А.. Същият предприел неправилно изпреварване на лек автомобил
„Мазда“, увеличавайки скоростта си до около 130 км/час, без да се увери, че
насрещното платно е свободно от движещи се коли. Когато се е изравнил с
движещия се пред него автомобил „Мазда“, е бил навлязъл 1,1-1,2 метра в
лентата за насрещно движение, която е с широчина 3,6 метра, а срещу него се
движел лек автомобил „БМВ“. За да избегне удара с насрещно движещото се
превозно средство, водачът на лек автомобил „Алфа Ромео“ направил
маневра вдясно и се ударил странично с дясната си централна част в лекия
автомобил „Мазда 6”. След първоначално настъпилия удар, водачът на л.а.
„Мазда“ загубил контрол върху управлението, при което автомобилът
навлязъл в северното крайпътно пространство, където настъпили вторичните
основни удари в неравностите на терена и крайпътни дървета.
Посочено е, че за осъщественото нарушение от водача на лек автомобил
„Алфа Ромео 156”, модел „Туин спарк”, с peг. № *** на основание чл. 36, ал.
2 от ЗАНН е съставено наказателно постановление № 17-1228-
000870/13,04.2017 г., в което е описан горния механизъм.
Вследствие на ударите и въртенето на колата, ищцата сочи, че сериозно
е пострадала - устната й била разцепена, предните й зъби и челюстта болели
непоносимо, имала кръв по лицето и огромна рана на бедрото на десния крак,
от която бликало силно кръв, не чувала с лявото си ухо. Сочи се, че водачът
на „Алфа Ромео 156”, модел „Туин спарк”, с peг. № *** А. С. А. не изчакал
идването на полицията на местопроизшествието, тъй като трябвало спешно да
откара ищцата в болницата в Н.З.. Оттам са я изпратили по спешност с
линейка в МБАЛ „Д-р **” АД в гр. С..
Заявено е, че при направените й изследвания, лекарите установили, че е
2
получила в резултат на процесното ПТП следните травматични увреждания:
счупване на долната челюст, избиване на фронтални горни зъби, разкъсване
на венеца, разкъсно-контузни рани на устните на устата и брадата, разкъсно-
контузна рана на дясното бедро. В резултат на ПТП- то започнала да изпитва
болки в лявото ухо и не чувала добре с него.
Ищцата посочва, че за възстановяването на описаните травми е
претърпяла 8 операции, пет от които били направени в отделението по
лицево-челюстна хирургия на МБАЛ „Д-р **” АД в гр. С.; две - в отделението
по ушно-носно-гърлени болести и една - в Клиника по АГ с дейност родилна
помощ в УМБАЛ „***” АД - гр. С.З..
Твърди, че в резултат на настъпилото ПТП и сериозните телесни
увреждания, все още не може да води нормалното си и спокойно ежедневие.
Поради фрактурата на долната челюст и избитите зъби, храненето й е
затруднено. Сочи, че изпитва силни болки и дискомфорт в областта на
устната кухина. Фиксиращото устройство, което трябвало да носи, й е
причинило инфекция и възпалителна реакция, поради което претърпяла
поредна операция. Катастрофата й причинила и силен стрес и безпокойство.
Успяла да забременее, но по време на бременността си не могла да се отърси
от лошия спомен за инцидента. Бременността й била белязана от
притеснения, поради което преживяла спонтанен аборт. Посочва, че на
28.01.2017г. е приета в Клиника по АГ с дейност родилна помощ в УМБАЛ
„***” АД - гр. С.З. с приемна диагноза: Grav mL.II Abortus in*mpletes и
окончателна диагноза: Grav m.l.II Abortus *mpletus. В болницата постъпила с
болки в корема и кръста и кървене от гениталиите. Сочи, че на 28.01.2017г. й
е извършена операция Abrasio residuorum (кюретаж). Заявява, че загубата на
плода й причинила допълнително силни болки и страдания. Посочва, че
никога няма да преживее загубата на детето си.
Произшествието се отразило изключително тежко и на психиката й.
Сочи, че към датата на ПТП е била само на 21 години и преживяното я е
променило завинаги. Навежда твърдения, че съзнанието й и до днес е заето с
мисли за страшната катастрофа. Преживените болки и страдания вследствие
на инцидента, престоят й в различни болнични отделения, извършените 8
операции силно са я потиснали. Заявява, че е загубила желанието си да се
среща с приятели, тъй като заради липсата на зъби, външният й вид
3
понастоящем е отблъскващ. Освен това, получила пълна глухота с лявото ухо,
което обективно затруднявало контакта й с хората. Твърди, че се чувства
потисната и безполезна, защото е в тежест на близките си. Посочва, че баба й,
с която живее в с. П., се грижи за нея. Налагало се постоянно да пътува до
болниците в гр.С., в гр. П. и в гр. С.З., което й създало редица неудобства.
Посочва, че към момента е безработна и не може да си намери работа,
защото работодателите не желаят да я наемат, поради това, че не чува добре с
лявото си ухо.
Заявява, че има усещането, че развитието й на млад човек е спряло, тъй
като в резултат на катастрофата не успяла да завърши образованието си
навреме. Сочи, че е получила паметови проблеми, започнала да забравя почти
веднага прочетеното и чутото. Вече не мечтаела, защото се посветила на
лечението си и се изолирала от всички и от всичко. Твърди, че след пътно-
транспортното произшествие се е променила изцяло - вглъбила се в себе си,
престанала да се усмихва, загубила желанието си да общува с приятели. Сочи,
че изпитва страх да пътува с автомобил, защото не може да забрави
преживения ужас от катастрофата. Заявява, че съжалението на хората
допълнително я потиска. Загубила спокойния си сън - събуждала се по
няколко пъти нощем, стресната от мисълта за случилото се, обляна в студена
и лепкава пот. Превърнала се в потиснат, демотивиран и депресиран млад
човек.
За така причинените й физически и психически болки и страдания,
стрес и душевен дискомфорт, ищцата претендира заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 120 000 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането - 05.07.2016г. до
окончателното й изплащане.
Твърди, че във връзка с настъпилото ПТП претърпяла и имуществени
вреди (претърпени загуби), изразяващи се в изразходваните от нея средства
за лечение, чието обезщетяване също претендира от ответника. Сочи, че
направените от нея разходи във връзка с лечението й са следните:
12, 97 лева - платени за лекарства на 07.07.2016г.
11, 60 лева - платени за медицински услуги на 08.07.2016г.
34, 80 лева-платени за медицински услуги (потребителска такса) на
4
19.07.2016г.
16, 60,лева - платени за лекарства на 25.07.2016г.
7, 10 лева - платени за лекарства на 26.07.2016г.
6, 30 лева - платени за лекарства на 26.07.2016г.
7, 50 лева - платени за лекарства на 29.07.2016г.
4, 40 лв. - платени за лекарства на 29.07.2016г.
16, 65 лева - платени за лекарства на 30.07.2016г.
23, 20 лева - платени за медицински услуги на 01.08.2016г.
3, 95 лева - платени за лекарства на 10.08.2016г.
6, 55 лева- платени за судокрем на 17.08.2016г.
66, 20 лева - платени за медицинска услуга на 23.08.2016г.
11,10 лева - платени за лекарства на 29.08.2016г.
2, 90 лева - платени за медицинска услуга на 30.08.2016г.
10, 40 лева - платени за медицинска услуга на 30.08.2016г.
8 лева - платени за медицинска услуга на 30.08.2016г.
144 лева-платени за дентални услуги на 12.09.2016г.
7, 80 лева - платени за лекарства на 14.09.2016г.
8 лева - платени за лекарства на 17.09.2016г.
5 лева-платени за услуга в рентгенова лаборатория на 26.09.2016г.
122 лева - платени на д-р Стойка Банкова за дентални услуги на
26.09.2016г.
1,20 лева - платени за лекарства на 11.10.2016г.
4 лева - платени за лекарства на 11.10.2016г.
32 лева-платени за дентални услуги на 18.10.2016г.
4, 95 лева - платени за лекарства на 31.10.2016г.
7,20 лева - платени за лекарства на 02.11.2016г.
1,30 лева - платени за „санитарни” на 18.11.2016г.
1, 00 лев — платени за „санитарни” на 18.11.2016г.
2, 90 лева-платени за потребителска такса на 16.01.2017г.
5
2, 40 лева-платени за лекарства на 02.02.2017г.
11, 60 лева - платени за медицински услуги на 13.02.2017г.
11, 60 лева - платени за медицински услуги на 20.02.2017г.
11, 60 лева - платени за медицински услуги на 24.02.2017г.
16, 30 лева - платени за лекарства на 06.03,2017г.
1 лев - платени за лекарства на 06.03.2017г.
11, 60 лева - платени за медицински услуги на 06.03.2017г.
21, 90 лева - платени за „Л.С.Рецепти” на 06.03.2017г.
18 лева-платени за мед, изследване на 10-03.2017г.
7, 88 лева - платени за детралекс на 10.03.2017г.
70 лева-платени за зъбни снимки на 15.03.2017г.
10 025,45 лв. - платени за медицински услуги и консумативи на
30.06.2017 г.;
Посочва се, че общо претърпените вследствие на процесното ПТП
имуществени вреди са в размер на 11 025,45 лева, като тази сума претендира
заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането -
05.07.2016г. до окончателното й изплащане.
Към датата на настъпване на застрахователното събитие увреждащия
лек автомобил „Алфа Ромео .156”, модел „Туин спарк”, с peг. № *** е имал
валидно сключен застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответното застрахователно
дружество. Изложено е, че последното е видно от справка от базата данни на
Информационен център към Гаранционен фонд, на база на подадени данни от
застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, съгласно която за съответния автомобил е сключена
Полица № G0 52007937, валидна от 21.06.2016 г. до 21.06.2017 г.
Счита, че са налице всички елементи от фактическия състав за
реализиране на отговорността на ответното застрахователно дружество за
причинените й неимуществени вреди и имуществени такива, а именно -
виновно и противоправно поведение на водача на увреждащия лек автомобил,
намиращо се в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
вреди, както и валидно сключен застрахователен договор.
6
На 18.03.2021 г. ищцата сезирала застрахователното дружество с
писмена претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди, претърпени вследствие процесното ПТП, но до
настоящия момент обаче не е получила никакъв доброволен превод от негова
страна.
В изпълнение на изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК, посочва банкова
сметка, по която ответникът може да изпълни задълженията си.
Ищцата моли, съда да постанови решение, с което да осъди
„Застрахователно акционерно дружество Д.Ж.З.” АД ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С., р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г.М.Дим
игров” № 1, да й заплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди вследствие на ПТП, настъпило на 05.07.2016г., в размер на 120 000
лева, както и обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в
размер на 11 025,45 лева, ведно със законната лихва върху двете главници,
считано от датата на увреждането - 05.07.2016г. до окончателното им
изплащане, ведно с всички такси и разноски по производството.
В законния срок ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан и моли съда да
постанови решение, с което да ги отхвърлите изцяло, като на основание чл. 78
ГПК моли да му се присъдят разноските в настоящото производство, в това
число и адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.
Моли, също да се отхвърли и акцесорния иск по чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) по съображения за неоснователност и
недоказаност на главния иск.
В случай, че се намери иска за основателен, ответникът моли да се
намали размера на обезщетенията, тъй като претендираното с исковата молба
е прекомерно завишено и не съответства, от една страна, на практиката на
съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед критериите,
запълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52
ЗЗД, от друга страна, на характера и степента на причинените от процесното
ПТП телесни увреждания, респ. на интензитета и продължителността на
търпените болки и страдания от ищеца.
Твърди, че предявените искове са недопустими, тъй като на първо
място, лицето - адв. С.Ц.М. при завеждане на писмената застрахователната
7
претенция не доказал, че е упълномощен да представлява увреденото лице.
Посочва, че адв. С.М. не е представил пълномощно с нотариално
удостоверяване на подписите, че има право да предявява писмени
застрахователни претенции от името на увреденото лице. При липсата на този
документ основателно е да се счете, че увреденото лице не е предявило
писмена застрахователна претенция на 18.03.2021 г. На 08.07.2021 г.,
ответното дружество е получило молба от друг адвокат Н. И. Н., който е
представил пълномощно, от което се установява, че Б. А. Б. го е
упълномощила. Пълномощното е подписано от упълномощителя на
25.06.2021 г., чийто подпис е нотариално удостоверен от завеждащ
нотариална служба Атанас Граматиков при кметство с. П.. Сочи, че към
08.07.2021 г., когато вече е налице надлежно упълномощаване правата и
задълженията по застрахователния договор по застраховка „Гражданска
отговорност“ на Автомобилистите във връзка със застрахователното
обезщетение е погА.о с изтичане на 5-годишната давност, считано от датата
на настъпване на застрахователното събитие (виж чл. 378, ал. 2 КЗ). Посочва,
че застрахователното събитие е настъпило на 05.07.2016 г., следователно
давността е изтекла на 06.07.2021. Заявено е, че при положение, че е изтекъл
давностния срок първо за завеждане на писмена застрахователна претенция
съгласно чл. 498 вр. чл. 380 КЗ е погА.о и правото на увреденото лице да
предяви искове по чл. 432 КЗ.
Ответникът сочи, че по предявеният иск не е заплатена дължимата
държавна такса в размер на 4%. Твърди, че по отношение на ищеца не са
налице такива обстоятелства, които да обосноват, че същият няма достатъчно
средства да заплати дължимата такса и разноски по смисъла на това понятие,
вложен в чл. 83 ал. 2 ГПК. Смята, че ищецът не е представил достатъчно
относими доказателства към исковата молба, които да обосноват
освобождаването му от такса и разноски при съобразяване на критериите,
изброени в чл. 83 ал. 2 ГПК. Твърди, че в конкретния случай, ищецът се
възползва неправомерно от посочената процесуална разпоредба,
претендирайки обезщетение в прекомерно голям размер - 120 000 лв. за
неимуществени вреди (НВ) и 11 025,45 лв. за имуществени вреди (ИВ).
Обръща внимание и моли уважаемият съдебен състав да извърши
необходимата служебна проверка на имущественото състояние на ищеца в
съответствие с принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 7 ал. 1 ГПК.
8
Твърди, че за да възникне отговорността на ответното дружество за
заплащане на обезщетение за НВ е необходимо да съществуват кумулативно
следните предпоставки от фактическия състав на отговорността: 1) валиден
застрахователен договор, 2) застрахователно събитие, 3) противоправно
поведение, 4) вреда, 5) причинна връзка между вредите и противоправното
поведение и 6) вина. В конкретния случай, счита, че водачът Г. М.в М. не е
нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) и Правилникът за неговото прилагане, съответно не е причинил
процесното ПТП, така както е описано в подадената искова молба. Сочи, че
въз основа на това липсва основният елемент от фактическия състав на
деликта, а именно противоправно поведение. Оттук, ответникът счита, че не
са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на
застрахователя, поради което не следва да се ангажира отговорността на
същия за заплащане на обезщетение за претърпени НВ на ищеца и
предявеният срещу „ЗАД Д.Ж.З.“ АД иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Твърди, че претендираният от ищеца размер на обезщетение за
претърпените НВ е необосновано прекомерно завишен. Излага аргументи по
чл. 52 ЗЗД.
Твърди, че описаните в исковата молба телесни наранявания, не са в
причинно-следствената връзка с процесното ПТП. Според ответника,
представените с Исковата молба медицински документи са недостатъчни и не
обосновават нито твърдените НВ, нито искания размер на обезщетение за тях
- липсват медицински документи, обвързани с проследяването на
здравословното състояние на пострадалия, липсват медицински документи
относно възстановителните процеси, липсват контролни прегледи, които са
необходими при твърдените увреждания на Б. Б.. Твърди, че ищецът не е
извършил предписаните в епикризите контролни прегледи и с това си
поведение е забавил възстановяването си. Твърди, че изпадането на зъбите на
ищеца е в резултат и на предхождащото заболяване при него преди ПТП, а
именно наличие на пародонтит. Последният е породен от обилно натрупан
зъбен камък, неправилно изработени апроксимални пломби, некачествено
изработени мостове и коронки, парафункции (стискане или скърцане със
зъбите), зъби в неправилна позиция (струпани или изместени). Твърди, че
9
системното нелекуване на пародонтита е довело до отдръпване на венеца и
костта и до оголване на корените на зъбите, поради което последните са
станали подвижни и при удар по лесно са се отделили от челюстта. Твърди,
че ищецът не е взел адекватни мерки за лечението на придружаващото преди
ПТП заболяване пародонтит, което е допринесло за отделяне на зъбите от
челюстта при удар върху твърди тъпи предмети, намиращи се извън купето на
автомобила. Твърди, че ищецът преди ПТП е страдал от остеомиелитът на
челюстите, породен от наличието на зъбен кариес, който е предизвикал
възпалителни процеси в зъбите и около зъбните тъкани. Твърди, че след ПТП
ищецът не е спазвал предписания тоалет на устната кухина и вследствие на
това е получил инфекция и възпалителна реакция. Твърди, че ищецът е имал
проблеми със слуха отпреди ПТП. Посочва, че за да бъде слухът трайно
отслабен е необходимо това да трае повече от 30 дни, при ищцата е траел 23
дни. Оттук следвал извода, че няма аргументи в полза на медико-
биологичния признак „трайно отслабване на слуха“. Посочва второ
съображение, че ищецът има намален слух на дясното ухо с 53,75 дб, което
като стойност е много повече отколкото вляво и при положение, че няма
описана травма в областта на дясното ухо. Намира, че въз основа на
горепосочените съображения безспорно се установява, че ищецът е имал
проблеми със слуха отпреди ПТП. Твърди, че след извършената операция на
29.07.2016 г. (виж. Епикриза с ИЗ № 14377) слухът на ищеца е подобрен.
Твърди, че представените разходи за лечението на ищеца не са в причинно-
следствена връзка с получените травми от ПТП. Твърди, че от представените
фискални бонове не става ясно какви медикаменти са закупени и какви
услуги са извършени. Твърди, че липсват рецепти за закупуване на
лекарствата по представените фискални бонове.
В условията на евентуалност, ответникът твърди, че в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилите неимуществени и имуществени вреди на
пострадалия е и неговото пътно поведение. Твърди, че по време на ПТП, Б. Б.
е пътувала без поставен предпазен колан на задна дясна седалка в л. а. „Мазда
6“, с peг. № ***. Отбелязва, че неизползването на предпазен колан е вид и
форма на причиняването като елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане, поради което се свързва и с последиците,
предвидени в чл. 51, ал. 2 ЗЗД за разпределяне на тежестта в размера на
дължимото обезщетение. Счита също така и че пострадалият е спомогнал за
10
собственото си увреждане, респективно за увеличаване размера на вредата.
Твърди, че по време на ПТП ищецът е бил без поставен обезопасителен колан
и че описаните телесни увреждания в исковата молба на ищеца са причинени
от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени при ПТП
от изпадане от автомобила при удар върху терена. Твърди, че при поставен
обезопасителен колан за ищеца нямаше да настъпят процесните травми.
Твърди, че по време на ПТП, Б. Б. не е била бременна и няма как лошия
спомен за ПТП да предизвика спонтанен аборт.
Ответникът счита, че определеното от съда като справедливо
обезщетение следва да бъде намалено значително заради наличието на принос
от страна на ищеца в изложените по - горе аспекти.
Възразява срещу размера на ищцовата претенция за НВ. Заявява, че
преживените от увредения болки и страдания предстои да бъдат доказани в
хода на процеса. Въпреки това ответникът счита, че визираните наранявания
в Исковата молба не обосновават обезщетение в размер на 120 000 лева.
Намира, че същите се явяват неоправдано завишени и дори прекомерни по
подробно изложените съображения по-горе. Възразява, на отделно основание,
срещу акцесорния иск за лихва по иска за неимуществени вреди, както и
размера на претендираните лихви и началния момент, от който ще се търсят,
по аргумент за неоснователност на главния иск.
Възразява срещу размера на ищцовата претенция за имуществените
вреди, тъй като същите не са в причинно-следствена връзка с получените
травми от ПТП. Възразява, на отделно основание, срещу акцесорния иск за
лихва по иска за имуществени вреди, както и размера на претендираните
лихви и началния момент, от който ще се търсят, по аргумент за
основателност на главния иск.
Възразява срещу искането да бъде присъдена мораторна лихва върху
главницата за НВ и ИВ от 05.07.2016 г. - датата на завеждане на претенцията
до окончателното изплащане на обезщетението. Изложени са подробни
съображения в тази връзка.
Посочено е, че застрахователят се е произнесъл по застрахователната
претенция в законоустановения тримесечен срок на 18.06.2021 г., което било
видно от „Уведомление“ с изх. № 3933 от същата дата. Сочи, че в случая
тримесечният срок е изтекъл на 19.06.2018 г. и от тази дата застрахователят е
11
изпаднал в забава и дължи законна лихва върху обезщетението. Заявява, че за
периода от 05.07.2016 г. до 18.06.2021 г. включително такава лихва не следва
да бъде присъдена.
Възразява срещу предявения размер на ищцовата претенция, който се
явява прекомерен предвид наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца - приносът на пострадалия е основание за
намаляване размера на застрахователните обезщетения на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД. Счита, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, тъй като е пътувал без поставен предпазен колан. Твърди, че ищецът
е спомогнал за настъпването на вредоносните последици върху него,
респективно за увеличаване размера на вредата, тъй като е пътувал в моторно
превозно средство с водач употребил алкохол.
Признава за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение собствеността и ползването на л. а. марка
„Алфа Ромео 156“, модел „Туин Спарк“, с peг. № *** по силата на
Застрахователна полица № BG/30/116001731444, сключена със ЗАД Д.Ж.З.
АД.
Оспорва следните обстоятелства:
Оспорва представените с исковата молба медицински документи, които
счита, че са недостатъчни и не обосновават нито твърдените неимуществени
вреди по вид и степен, нито искания размер на обезщетение за тях.
Оспорва, че в резултат на ПТП ищецът е получил травматичните
увреждания посочени в исковата молба.
Оспорва твърдението на ищеца, че описаните увреждания, за които се
претендира обезщетение се намират в причинно-следствена връзка с
механизма на ПТП.
Отбелязва, че за сформиране на дефинитивно заключение досежно
съразмерно обезщетяване на претърпените неимуществени вреди са
необходими доказателства за твърдените от ищеца травми - такива
медицински документи, които отразяват именно твърдяната тежест на
уврежданията и твърдяното продължително посттравматично възстановяване
на същата.
Оспорва твърдението, че ПТП-то е въздействало в емоционален план на
12
Б. Б. и че същата е страдала от тежък емоционален шок, нарушение на съня,
че е станала неразговорлива, раздразнителна и подтисната и че се страхува да
пътува с автомобил и в резултат на стреса е абортирала. Твърди, че не се
сочат медицински документи, удостоверяващи подобно увреждане на
психиката на ищеца. Отбелязва, че няма данни да са му били изписвани или
да е приемала каквито и да е медикаменти за предизвикания „стрес”.
Оспорва твърдените болки и страдания, които да подлежат на
компенсиране.
Оспорва твърдените последици от инцидента, както и тяхната
продължителност.
Оспорва размера на претендираните неимуществени вреди. Посочва, че
обемът на преживените болки и страдания предстои да бъде доказан в хода на
процеса. Счита, че въпреки това, трудно може да се обоснове обезщетение в
размер на 120 000 лв. за получените травми. Заявява, че същото се явява
прекомерно.
Оспорва, че претендираните разходи за лечение са в причинно-
следствена връзка получените травми от ПТП.
Оспорва механизма на ПТП. Твърди, че същият не отговаря на така
описания в исковата молба и представения с нея Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица. Посочва, че протоколът е официален
удостоверителен документ, но не се ползва с материална доказателствена
сила относно механизма на ПТП, тъй като съставилият го орган не е
присъствал на самото ПТП, а само е отразил в протокола изявлението на
страната. Аргументира се с чл.179, ал.1 от ГПК.
Оспорва вината, а в условията на евентуалност изключителната вина на
водача А. С. А..
Оспорва всички твърдения в исковата молба.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищцата
взема становище отговора на исковата молба.
Намира за неоснователно възражението на ответника, че увреденото
лице не е предявило писмена застрахователна претенция на 18.03.2021г.
Заявява, че непредставянето на доказателства за представителна власт на
упълномощеното лице по отношение на отправената покана за доброволно
13
изплащане на обезщетение за вреди от застрахователя, не опровергава факта,
че такава претенция е била предявена от нейно име още на 18.03.2021 г.,
което означава, че е спазена процедурата по КЗ и искът за получаване на
обезщетение за вреди е процесуално допустим. Отделно от това се сочи, че
ответникът не е отказал изплащане на обезщетение заради липса на
пълномощно от страна на представляващия ищцата адвокат, а по неясни
причини.
По отношение на възражението за давност е посочено, че съгласно
разпоредбите на чл.110 и чл.111 от ЗЗД, срокът с изтичане на който се
погасяват вземанията на ищцата е пет години. Сочи се, че следвайки това,
съгласно датата на настъпилото застрахователно събитие - 05.07.2016г. и
датата на администриране на исковата претенция - 02.07.2021г., е видно, че
предписаният от законодателя давностен срок е бил спазен.
Относно твърдението, че по делото не били представени достатъчно
относими доказателства, обосноваващи основателност на молбата за
освобождаване от такси и разноски, ищцата счита, че по делото е представена
декларация за материално и гражданско състояние според изискването на
чл.83, ал.2 от ГПК и съвместно с това, няма документи които опровергават
декларираната от ищцата информация. Сочи се, че преценката по подадената
молба е правомощие на съда и е предмет на комуникация между ищцата и
съда, като намесата на ответника в тази комуникация е неуместна.
По възражението срещу основателността на ищцовата претенция е взето
следното становище:
Сочи се, че в отговора на исковата молба се твърди, че липсвал
основнният елемент от фактическия състав на деликта — противоправно
поведение на водача на процесното МПС. С настоящата твърди, че
противоправното поведение на водача А. А. в случая е налице и се изразява в
нарушаване на правилата, предписани в Закона за движение по пътищата.
Твърди, че водачът е бил неправоспособен, което е в нарушение на
разпоредбата, че всяко пътно превозно средство, участващо в движението
трябва да се управлява от правоспособен водач, обективизирана в чл. 150
ЗДвП. Също така се сочи, че водачът е шофирал със скорост над разрешената
за съответния пътен участък, като отделно от това, при извършване на
изпреварването не е осигурил достатъчно странично разстояние между своето
14
и изпреварваното пътно превозно средство, като с тези си действия е нарушил
и разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и чл.72, ал.2, т.1 от ЗДвП. Заявено е, че тези
действия на водача, изразяващи се в многобройни и груби нарушения на
правилата за движения по пътищата, противно на възраженията на ответника,
сочат на наличието на негово противоправно поведение. Счита се, че
твърденията на ответника за липса на противоправно поведение в настоящия
случай са очевидно неотносими, доколкото е упоменато непознато име на
водача (Г. М.в М.), вероятно от различен казус.
Счита за неоснователни възраженията на ответника срещу
претендирания от ищцата размер на обезщетението.
Смята, че исканото обезщетение за неимуществени вреди по
предявената претенция отговаря в пълна степен на получените травматични и
психологически увреждания от 21-годишната (към момента на инцидента)
пострадала и се излагат съображения.
Твърди се, че е налице и в хода на процеса по категоричен начин ще
бъде доказана причинно-следствената връзка на телесните наранявания на Б.
Б. с процесното ПТП.
Намира за неоснователно възражението на ответника, че липсвали
документи за проследяване на здравословното състояние на ищцата, както и
такива, удостоверяващи извършени от нея контролни прегледи. Сочи се, че
при по-внимателен преглед на приложените към исковата молба епикризи е
видно, че първата епикриза е за болничен престой в периода 05.07.2016г. -
08.07.2016г. в отделението по Анестезиология и Интензивно лечение. Същият
ден на 08.07.2016г. Б. постъпва в отделението по лицево-челюстна хирургия
за престой до 19.07.2016г., в епикризата от този престой и е указан 30 дневен
срок за посещение на контролен преглед, започващ от датата на изписването -
19.07.2016г. Посочва се, че видно от друга приложена епикриза, още на
02.08.2016г. тя отново посещава отделението по лицево-челюстна хирургия,
от което следва, че състоянието и е било проследено още на 14-тия ден.
Същото се отнасяло и за посещенията на ищцата в отделение уши, нос, гърло
- първото й посещение там е на 28.07.2016г., а следващото на 10.08.2016г.,
така описаните дати отново се потвърждавало от приложените доказателства
към исковата молба.
Заявява, че твърденията за наличието на пародонтит и системното му
15
нелекуване, както и това, че проблемите със слуха били възникнали отпреди
настъпването на пътнотранспортното произшествие, са абсолютно неверни
и произволни. Сочи, че несъстоятелността на тази теза на ответника ще бъде
установена в хода на съдебния процес.
Счита, че е неоснователно възражението на ответника, че липсвали
рецепти за закупуване на лекарствата по представените фискални бонове, с
оглед на факта, че в представения болничен лист, както и в епикризите на
ищцата има назначена терапия, в които са изписани лекарствени продукти за
медикаментозно лечение, които имат същата медицинска стойност.
За неоснователни намира и възраженията за съпричиняване на резултата
от страна на пострадалата. Твърди, че и с поставен предпазен колан вредите
за нея биха били същите, особено тези в областта на главата, която не може да
бъде фиксирана с предпазен колан и която може да се удари в различни
твърди части на купето и при поставен предпазен колан.
Счита, че са неоснователни възраженията на ответника срещу
причинната връзка между произшествието и спонтанният аборт на ищцата.
Твърди се, че продължителният и дълбок стрес, преживян от ищцата в
резултат на процесния инцидент и оперативните намеси по възстановяването
и са допринесли за усложненията при бременността, довели до нейното
естествено прекъсване. Не твърди, че ищцата е била бременна по време на
инцидента, поради което задачите към вещото лице в посочения смисъл не
следва да бъдат допускани.
Ответникът е депозирал по делото отговор на допълнителната искова
молба, с който поддържа всички, направени с отговора на исковата молба
твърдения (ОИМ), възражения, оспорвания и доказателствени искания.
Конкретно по възраженията и оспорванията в допълнителната искова молба,
моли да се има предвид следното:
Оспорва всички твърдения на ищеца в допълнителната искова молба.
Поддържа твърдението, че предявените искове са недопустими. Счита, че
изцяло неверни са твърденията, че непредставянето на доказателства за
представителна власт на упълномощеното лице по отношение на отправената
покана за доброволно изплащане на обезщетение за вреди от застрахователя
не опровергава факта, че такава претенция е била предявена от нейно име още
на 18.03.2021 г., и че била спазена процедурата по КЗ и че искът за
16
получаване на вреди е процесуално допустим. Посочва, че видно от „молба“ с
техен вх. № 1187 от 18.03.2021 г. се установява, че същата е подписана от
адв. С.Ц.М., а не от пострадалата Б. А. Б.. Твърди, че със заведената
застрахователна претенция липсват доказателства г-жа Б. да е
упълномощавала с пълномощно с нотариално удостоверяване на подписите,
че Адв. С.М. има право да предявява писмени застрахователни претенции от
името на увреденото лице. Сочи, че при липсата на този документ
основателно е да се счете, че увреденото лице не е предявило писмена
застрахователна претенция на 18.03.2021 г. Заявено е, че на 08.07.2021 г.,
ответното дружество е получило молба от друг адвокат Н. И. Н., който е
представил пълномощно, от което се установява, че Б. А. Б. го е
упълномощила. Сочи, че пълномощното е подписано от упълномощителя на
25.06.2021 г., чийто подпис е нотариално удостоверен от завеждащ
нотариална служба Атанас Граматиков при кметство с. П.. Посочено е, че към
08.07.2021 г., когато вече е налице надлежно упълномощаване правата и
задълженията по застрахователния договор по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите във връзка със застрахователното
обезщетение е погА.о с изтичане на 5-годишната давност, считано от датата
на настъпване на застрахователното събитие (виж чл. 378, ал. 2 КЗ). Според
ответника, застрахователното събитие е настъпило на 05.07.2016 г.,
следователно давността е изтекла на 06.07.2021. Изложено е, че при
положение, че е изтекъл давностният срок първо за завеждане на писмена
застрахователна претенция съгласно чл. 498 вр. чл. 380 КЗ е погА.о и правото
на увреденото лице да предяви искове по чл. 432 КЗ. Счита, че са неверни
твърденията, че застрахователят не е отказал изплащане на обезщетение
заради липса на пълномощно от страна на представляващия ищеца адвокат.
Сочи, че видно от писмо с изх. № 3033 от 18.06.2021 г. се установява, точно
противоположното, че застрахователят е отказал на първо място изплащане
на обезщетение заради липса на пълномощно от страна на представляващия
ищеца адвокат. На второ място, заради липса на доказателства за
противоправно поведение и вина на сочения за виновен водач на лек
автомобил марка „Мазда“, модел „6“ с peг. № ***. Заявява, че погрешно
процесуалният представител на ищеца се опитва да заблуди съда като обръща
реда, считайки че давността е спазена от настъпване на застрахователното
събитие - 05.07.2016 г. до датата на администриране на исковата претенция -
17
02.07.2021 г.. Обръща внимание на съдебния състав, че преди да бъде
администрирана исковата молба в съда съществува специален ред за
завеждане на писмена застрахователна претенция пред застрахователя.
Следователно, според товетника, пострадалото лице е предявило прекия иск
срещу застрахователя издал задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на водача на МПС преди изтичането на
тримесечния рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на
чл. 380 КЗ. Заявено е, че въз основа на горепосоченото липсата на изтичане на
срока по чл. 498, ал. 3 КЗ води до недопустимост на прекия иск. Отбелязано е,
че се касае за рекламационен срок въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Сочи, че уредбата е повелителна и за спазването на срока съдът е
задължен да следи служебно. Намира, че следователно, изтичането на
рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк
иск на увреденото лице срещу застрахователя на „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. Заявява, че предявяването на застрахователната
претенция и изтичането на сроковете по чл. 498, ал. 3 КЗ, вр чл. 496 КЗ, преди
да бъде предявен иск пред съда са задължение за пострадалите, а не
възможност. Изложени са съображения и е посочено, че поради неспазване на
процедурата по чл. 498, ал. 3 от КЗ, предявеният иск се явява
преждевременно предявен, поради което е недопустим. В тази насока посочва
практика на ВКС.
Заявено е, че при наличието на повелителна правна уредба за
рекламационння срок по чл. 498 ал. 3 КЗ, исковата молба с вх. № 1925 от
02.07.2021 г. депозирана от Б. А. Б. чрез адв. Н. И. Н. се явява недопустима.
Поддържа твърдението, че по отношение на ищеца не са налице такива
обстоятелства, които да обосноват, че същият няма достатъчно средства да
заплати дължимата такса и разноски по смисъла на това понятие, вложен в чл.
83 ал. 2 ГПК.
Поддържа твърденията в отговора на исковата молба за
неоснователност на главните искове.
Поддържа твърдението, че претендираният от ищеца размер на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди (НВ) е необосновано
прекомерно завишен.
18
Поддържа твърдението, че описаните в исковата молба телесни
наранявания, не са в причинно- следствената връзка с процесното ПТП.
Поддържа възражението срещу размера на ищцовата претенция за
имуществените вреди, тъй като същите не са в причинно-следствена връзка с
получените травми от ПТП.
Поддържа твърдението, че изпадането на зъбите на ищеца е в резултат и
на предхождащото заболяване при него преди ПТП, а именно наличие на
пародонтит.
Поддържа твърдението, че ищецът е имал проблеми със слуха отпреди
ПТП.
Поддържа твърдението, че от представените фискални бонове не става
ясно какви медикаменти са закупени и какви услуги са извършени и че
липсват рецепти за закупуване на лекарства по представените фискални
бонове.
Поддържа твърдението, че по време на ПТП, ищецът е бил без поставен
обезопасителен колан и че описаните телесни увреждания в исковата молба
на ищеца са причинени от действието на твърди тъпи предмети и отговарят
да са получени при ПТП от изпадане от автомобила при удар върху терена.
Поддържа твърдението, че при поставен обезопасителен колан за ищеца
нямаше да настъпят процесните травми.
Поддържа твърдението, че по време на ПТП, Б. Б. не е била бременна и
няма как лошия спомен за ПТП да предизвика спонтанен аборт.
Третото лице – помагач А. С. А. в дадения му за това срок, не е взел
становище по предявените искове.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
С влязло в сила наказателно постановление № 17-1228-
000870/13.04.2017 г. въз основа на постановление за прекратяване на ДП 1228
– зм 237/2016 на РП С.З. № 2818/2016 г. е наложено на третото лице –
помагач А. С. А. адм. наказание глоба за нарушение на посочените в същото
разпоредби на ЗДвП.
Като факт ненуждаещ се от доказване, съдът е обявил наличието на
застраховка ГО по силата на Застрахователна полица № BG/30/116001731444,
19
сключена със ЗАД Д.Ж.З. АД за л. а. марка „Алфа Ромео 156“, модел „Туин
Спарк“, с peг. № ***.
По делото е назначена е приета съдебно- автотехническа експертиза. От
заключението й се установява, че механизмът на ПТП е следния: на
05.07.2016 година около 19:30 часа при сухо, слънчево време, по сух
слабоизносен асфалт, на път II-66, в района на км 48+100 (между отбивките
на селата Д. и О.), в землището на село Д., в посока запад (към Сара Загора)
се е движел лек автомобил „Мазда 6” с per. № ***, собственост на М. А.ов
А.ов и управляван от Б.А.Б. със скорост на движение от около 111 км/ч и
опасна зона за спиране около 112 м. Зад него се е движел лек автомобил
„Алфа Ромео 156“ модел “Туин Спарк”, с per. № * *** АВ, собственост на М.
М.нова М.а и управляван от неправоспособният А. С. А. със скорост на
движение от около 120 км/ч и опасна зона за спиране около 128 м. Водача на
л.а. Алфа предприема изпреварване, като в процеса на маневрата се
придвижва странично към лекия автомобил Мазда. Настъпва удар, като удара
между леките автомобили се е реализирал между дясната страница на Алфа и
лявата страница на Мазда. По вид и за двете МПС е страничен приплъзващ
удар с малка интензивност. Мястото на удара се намира изцяло в лентата за
движение на лекия автомобил Мазда, в зоната от около 29,6 - 31,9 м преди
ориентира (източно от ориентира) и на около 0,7-1,0 м на дясно (северно) от
разделителната осева линия. Към момента на удара лекия автомобил Мазда се
намира в зоната около централната част на лентата си за движение, с ос
успоредна или почти успоредна на платното за движение. Към момента на
удара лекия автомобил Алфа се намира и в двете ленти за движение, с дясна
половина заемащ около 0,7-1,0 м от лентата за движение на Мазда, под ъгъл
около 2-3° на дясно спрямо оста на платното за движение. Скоростта на
движение на леките автомобила към момента на удара е била тази и преди
настъпване на ПТП. След удара лекия автомобил Алфа продължава
движението си напред, като няма точни данни за установяване в покой в
зоната на ПТП. След удара лекия автомобил Мазда отлага следи от странично
приплъзване по асфалтовата настилка и десния банкет, преминава през
отводнителният канал, преобръща се и се установява на лявата си страница в
дясно извън платното за движение.
Техническата причина за настъпване на ПТП е липса на странична
дистанция и навлизане в опасната зона за спиране на Мазда от страна на
лекия автомобил Алфа.
Ударът между леките автомобили се е реализирал между дясната
страница на Алфа и лявата страница на Мазда. По вид и за двете МПС е
страничен приплъзващ удар с малка интензивност. Мястото на удара се
намира изцяло в лентата за движение на лекия автомобил Мазда, в зоната от
около 29,6 - 31,9 м преди ориентира (източно от ориентира) и на около 0,7-1,0
м на дясно (северно) от разделителната осева линия. Към момента на удара
20
лекия автомобил Мазда се намира в зоната около централната част на лентата
си за движение, с ос успоредна или почти успоредна на платното за
движение. Към момента на удара лекия автомобил Алфа се намира и в двете
ленти за движение, с дясна половина заемащ около 0,7-1,0 м от лентата за
движение на Мазда, под ъгъл около 2-3° на дясно спрямо оста на платното за
движение. Скоростта на лекия автомобил Мазда към момента на удара и
преди настъпване на ПТП е около 111 км/ч. Скоростта на лекия автомобил
Алфа към момента на удара и преди настъпване на ПТП е около 120 км/ч.
Скоростите на движение на двете МПС са били технически съобразени
с конкретната пътна обстановка.
По делото няма данни за наличие на знак за ограничение на скоростта
на движение в зоната на пътния участък. Следователно ограничената скорост
на движение в зоната на ПТП е била 90 км/ч.
Водачът на лекия автомобил Алфа има техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП, като при извършване на маневрата
изпреварване съобрази необходимата странична дистанция с изпреварваното
МПС и не навлиза в опасната му зона за спиране.
Лекият автомобил Мазда фабрично е оборудван с обезопасителни
колани за всички места в автомобила (общо 5 на брой), като всички са
триточкови инерционни колани с изключение на средното място на задната
седалка, където е монтиран двуточков колан. В случай на сблъсък правилно
поставените и изправни обезопасителните колани служат да задържат тялото
на пасажерите в купето на автомобила. Инерционният тип колани (каквито са
и на лекия автомобил Мазда) сработват в зависимост от ускорението на
коланната лента от възникнали инерционни сили. Данните по делото сочат,
че към момента на реализиране на удара, пострадалата е била седнала на
задната седалка в дясно. По делото няма данни колана предназначен за
мястото на което е стоял ищеца като пътник да е бил повреден. По делото
няма данни да е сработил пиропотрона на обезопасителния колан на ищеца.
По делото няма данни ищецът да е използвал обезопасителен колан към
момента на настъпване на ПТП. Данните по делото сочат, че пострадалата е
изпаднала от автомобила. Преди изпадането, тялото на пострадалата е
контактувало с вътрешните повърхнини на автомобила и след изпадането с
тези на терена. Данните по делото сочат, че пострадалата е изпаднала от
автомобила, като няма данни къде е била намерена след изпадането. При
липса на предпазен колан, по време на фазата на движение на автомобила с
21
отлагане на следи от странично приплъзване, тялото на пострадалата би се
придвижило вътре в купето на автомобила напред и наляво (към облегалката
на седалката на водача). По време на фазата на преобръщане тялото ще се
придвижи към тавана и задните лява и дясна врати на автомобила. При
правилно поставен и изправен обезопасителен колан, най- вероятно
пострадалата не би изпаднала от автомобила върху терена.
В съдебно заседание вещото лице уточни, че обективните находки по
делото сочат за типично задиране по дясната страница на л.а. Алфа. С това се
има на предвид, че удара е бил с малка интензивност или големината на
ударната сила е била такава, че да не причини значителни деформации.
Категорично големината на ударната сила е променила количеството на
движение на л.а. Мазда, респективно неговото направление и скорост в малки
граници, и е довела до загуба на странична устойчивост и завъртането му на
дясно гледано отгоре по посока на часовниковата стрелка. Удара е в причинна
връзка с последващото движение на л.а. Мазда. При определяне на мястото на
удара в напречно направление е дадена определена зона, която би могла да
бъде в рамките на физичната грешка. От техническа гледна точка предвид
отложените следи от странично приплъзване е технически възможно л.а.
Мазда да се е намирал малко по[1]надясно, в граници до 0,5м, но не повече,
съответно и л.а. Алфа навлезнал повече в лентата му на движение.
Неминуемо обаче под въздействие на ударната сила и наличието на удара,
описан подробно в заключението, е настъпила промяна в количеството на
движение на л.а. Мазда, респективно направлението му под въздействие на
тази ударна сила и завъртането му в такава посока, че да отложи тези следи.
За да настъпи удар, трябва да има отклоняване на едно от двете превозни
средства съм съответната посока. Ако л.а. Мазда се бе отклонил наляво, би
следвало промяна на количеството на движение на л.а. Алфа, или л.а. Алфа
ако е бил реализиран удар в предната му част, би се отклонил напред и
наляво. Ако е реализиран удар в задната му част, би се отклонил напред и
надясно предвид ъгловата скорост на масовия център. Л.а. Мазда към
момента на реализиране на удара е бил под ъгъл 0 градуса спрямо оста на
платното за движение. Движел се е направо, без да се отклонява наляво или
надясно. При аналогични действия независимо от скоростта на движение на
л.а. Мазда в рамките на ограничението, по-висока или по-ниска от нея, или
при аналогични действия на водача на л.а. Алфа, би настъпило ПТП. В
22
конкретната ситуация тази опасна зона е изчислена предвид на това, че
водача на л.а. Алфа навлиза в тази на водача на л.а. Мазда. Под вътрешни
части в купето на автомобила се има в предвид тези в зоната на задната дясна
седалка, облегалката, седалката, задна дясна врата, тавана над мястото на
седнал водач отзад в дясно, предната лява и дясна седалка. Водача на л.а.
Мазда има техническа възможност да следи пътната обстановка чрез
огледалата за обратно виждане, като в конкретната ситуация преди
предприемане на маневрата изпреварване от л.а. Алфа, водача е имал
техническа възможност да възприеме поведението му в надлъжно и напречно
направление спрямо елементите и спрямо него на платното за движение.
От заключението на назначената СМЕ се установява, че за лицето Б. Б.
няма медицински данни за състоянието на слуха преди ПТП през 2016 г..
Няма и медицински данни за заболявания на ушите със съпътстващо
увреждане на слуха преди ПТП. В резултат на претърпяното ПТП на
05.07.2016 г. и последващите медицински дейности при лечението на
последиците от ПТП се е получило трайно увреждане на слуха на лявото ухо
в размер на 45 дБ за говорния диапазон. Описаните и установени увреждания
на слуха за лявото ухо са в причинна връзка с препърпяното ПТП и
послдващите медицински дейности по лечението. Възстановителният период
по отношение на лявото ухо е бил в рамките на 3 месеца. Налице е трайно
увреждане на слуха на Б. Б. в резултат на процесното ПТП с медико-
биологичната характеристика „трайно отслабване на слуха“. В съдебно
заседание вещото лице поясни, че има увреждане на слуха в размер на 45
децибела за говорния диапазон. Смята, че това е във връзка при причиненото
ПТП. Говорният диапазон се отнася за всяко едно ухо по отделно. В случая
установява увреждане само на лявото ухо, тъй като над 40 децибела се смята
за увреждане на слуха, т.е има с пет децибела по – голяма загуба отколкото е
изцяло адекватния слух. Аудиограмата е приложена към делото. В дясно
средната загуба на слуха е по - малко от 40 децибела и затова не го взема под
внимание. Докато за лявото ухо загубата на слуха средно за честотния
диапазон е 45 децибела, затова го взема под внимание. От всички епикризи,
които са приложени по делото е видно, че става въпрос за разкъсване на
тъпанчевата мембрана и възпаление на лявото ухо, което в крайна сметка е
довело до това намаление. Всички документи, които са приложени по делото,
епикризи и др. документи по делото сочат, че е настъпило това възпаление,
това разкъсване. Самото увреждане е в резултат на пътно – транспортната
травма. Тя е комплексна и не може да бъде отделена само долната челюст
като травматичен фактор и отделно да бъде разглеждано лечението. При
всички случаи има данни за увреждане преди постъпването в болницата, така
че тя е имала данни, преди постъпване в болницата, за увреждане. Извършени
са медицински дейности, които са довели до излекуване, но самото
възпаление е достатъчно само да доведе до тези последици. Не самото
23
лечение в болницата е предпоставка за възникване на възпаление, а ПТП е
причина за възникването на всички останали увреждания, свързани с лявото
ухо.
Във връзка с твърдението на ищцата за получен спонтанен аборт,
вследствие ПТП, вещото лице по КСМЕ заключава, че спонтанният аборт на
Б. Б. от 28.1.2017г. няма причинно-следствена връзка претърпяното на
05.07.2016 г. ПТП. На 28.01.2017 година в АГ к-ка при Университетска
болница проф. „***“ постъпва Б. А. Б. на 22 години от село П.. Оплаквания
при постъпването - силни болки ниско в корема и кръста съпроводени с
обилно кръвотечение от гениталиите. При прегледа от лекар е установено
данни за спонтанен аборт в ход -абортус инкомплртус м.л. 2. Предприето е
единственото правилно решение: почистване на маточната кухина от
останалите плодни части - абразис резидуорум. След гладък следоперативен
период изписана на 31.01.2017 година. Историята на бременността
№1273/28.01.2017. От анамнезата: Втора бременност. Едно нормално раждане
П.РМ -10.12.2016. В съдебно заседание вещото лице уточни, че Липсва
причинно – следствена връзка между спонтанния аборт и претърпяното ПТП.
Първо срокът между спонтанния аборт и инцидента е шест месеца. Около 12
% от всички бременности в страната завършват със спонтанни аборти. От тях
68% са до първи триместър, какъвто е случая. Обикновено стресът ако се
изтъква като причина за нещо, той е повече причина за един вторичен
стерилитет. При ищцата е вторичен, защото има една нормално завършена
бременност, едно раждане и той би могъл да бъде фактор – стресът за един
вторичен стерилитет. А в случая е настъпила бременност, нормално, до
определено време и след това, от така наречените „игри на природата“,
поради генетични други причини, това са причините за ранните аборти в
първия триместър. Това е причината да се аргументира, че стресът от пътно –
транспортното произшествие не може да бъде причина за спонтанния аборт.
В случая спонтанният аборт е настъпил в първия триместър от бременността.
Повече стерилитета може да бъде в следствие на стреса, но не и спонтанният
аборт. Стресът може да доведе до спонтанен аборт ако е непосредствено след
събитието, а тук настъпва шест месеца след това.
От заключението на КСМЕ се установява още, че при ПТП на
05.07.2016г Б. А. Б. е получила: Счупване на долната челюст; Избиване на
фронтални горни зъби; Разкъсно-контузни рани на устните на устата и
24
брадата; Разкъсно-контузна рана на дясното бедро. Описаните увреждания са
причинени от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са
получени при ПТП от изпадане от автомобила при удар върху терена.
Счупването на долната челюст и избиването на фронтални горни зъби/най-
вероятно това са резците/ е осъществило медико- биологичния признак -
счупване на челюст и избиване на зъби, без които е затруднено дъвченето и
говоренето. Възстановяването трае около 2-3 месеца, през което време
пациентката не може да консумира твърди храни. Останалите увреждания -
разкъсно-контузни рани, са причинили разстройство на здравето, временно
опасно за живота. Счупването на долната челюст е сравнително болезнена
травма. Болковият симптом е с намаляващ характер,но през първите 10 дни е
силен, а след това постепенно отслабва. Счупването на горните зъби и
алвеоларния ръб е болезнена травма със същата продължителност.
Възстановителния период на фрактурирана долна челюст, лекувана
оперативно е около 2-3 месеца. При поява на локални усложнения/инфекции/
този период може да се продължи. Разкъсно контузната рана на бедрото е с
възстановителен период около 15-25 дни. Към съдебната документация по
делото са представени множество фискални бонове. Те са от заплащания към
аптеки, болнични заведения, медицински и стоматологични центрове.
Качеството на копирането е твърде лошо, което затруднява разчитането и не
става ясно за какво точно е заплатено- за каква медицинска услуга и
медикамент. Не на всички фискални бонове може да се идентифицира датата
на разплащането.
Описаните травми, които е получила ищцата не отговарят да са
получени ако тя е била с поставен предпазен колан. От самите пътуващи в
същия ЛА е видно, че този факт е протоколиран при проведените разпити.
След излизане на ЛА от пътното платно и ударите му в канавката и
крайпътните неравности ищцата е изхвърчала от купето на автомобила навън.
Вероятно при преминаването на главата и покрай рамката на вратата или
прозорец се е получило счупването на долната челюст и избиването на
горните зъби. Вероятно в тези моменти е получена и разкъсно контузната
рана по дясното бедро. Ако тя е била с поставен предпазен колан би била
фиксирана към задната дясна седалка и не би изхвърчала от купето.
В медицинските документи от ФСМП-Н.З.,ЦСМП-С. и обективните
статуси от епикризите няма описания на следи/протривания по гръдния кош
25
или рамената, говорещи за използван предпазен колан.
Твърде трудно е да бъдат разграничени травматичните увреждания по
ищцата, които е получила вътре в купето на автомобила и тези, които е
получила при изпадането и от него. Ако още в първите часове, преди
механична и химична обработка на раните се огледат много внимателно по
някои от тях биха се открили сламки, песъчинки.това би помогнало да се
заключи, че съответните рани/травми са от съприкосновение с външния
терен. При нараняванията от вътрешността на купето биха се установили
предимно контузии рани с размачкани ливидни кожни ръбове,което говори че
са получени при удар от твърд, тъп предмет каквито има във вътрешния
интериор на купето. От това може да се заключи, че раната на бедрото е
обработена още първият ден и конците са свалени след 12-13 дни, т.е. при
пролежаването при ОЛЧХ в периода 08.07.16г-19.07.16г.. В медицинската
документация няма представени документи за извършени контролни
прегледи и за провеждани рехабилитации по отношение на травмата на дясно
бедро. В медицинската документация няма представени рецепти за
препоръчани и предписани медикаменти свързани с разкъсно контузната рана
на бедрото.
От назначената по делото СМЕ в част ЛЧХ се установява, че открито
счупване на долната челюст в областта на брадата в ляво и двустранно
счупване на ставните израстъци. Множествено счупване на алвеоларния
израстък на горната челюст и счупвания на челните зъби на горната челюст от
зъб 15 до зъб 26 вкл. Разкъсно контузии рани в областта на брадата и долната
устна. Травмата на челюстите и зъбите е в пряка причинна връзка с ПТП от
5.7.16 г. Срокът за възстановяване на счупването на долната челюст, след
оперативно лечение е около 6 месеца. Счупването на множество зъби от
горната зъбна редица подлежи на лечение чрез протезиране. Срок на пълно
възстановяване не може да се посочи. По отношение на разкъсно контузиите
рани срокът на възстановяване е до 20 дни. Разходите направени по лечение и
възстановяване на счупените зъби от горната зъбна редица са напълно
целесъобразни. Пазарните цени зависят от броя на протезираните зъби,
метода на протезиране, избора на протезен материал. За да се установи
предварително средната цена на протезирането следва лечебното заведение,
което ще извърши протезирането да издаде проформа фактура. По време на
26
ПТП Б. Б. не е била с поставен предпазен колан. Това обстоятелство тя
съобщава и в разпита си по досъдебното производство. Липсата на
обезопасителен колан в случая има пряко отношение към настъпване на
лицево челюстната травма. Изключително голяма е вероятността поставеният
предпазен колан да предотврати лицево челюстната травма. По делото не се
съдържат данни с медицинско съдържание, които категорично да сочат, че Б.
Б. е била с поставен обезопасителен колан. Лицевочелюстната травма е
получена в купето на автомобила. От удара на автомобила отпред тялото на
пострадалата е полетяло напред и брадичката и долната част на лицето са се
ударили в облегалката на предната седалка. От удара в облегалката е счупена
долната челюст по установения в делото начин, а зъбите от долната зъбна
редица са избили и счупили зъбите от горната зъбна редица. Преди инцидента
Б. Б. е провеждала инцидентно дентално лечение на повърхностна ерозия на
зъбния емайл, кариес с обтурация на съответните зъби. Няма данни преди
пътния инцидент Б. Б. да е страдала от заболяване на венците, което да доведе
до разклащане, или загуба на зъби. Флегмона и абсцеса в устната кухина на
ищцата могат ли да се получат от некачествен тоалет на устната кухина.
Поради травмата от ПТП пострадалата има нараняване на меките тъкани в
устната кухина и допълнително имплантирани чужди метални тела, което е
предпоставка за възникване на възпалителен процес в устната кухина.
Разбира се не спазването на устна хигиена е допълнителен фактор спомагащ
за развитието на възпалителен процес. Преди ПТП Б. Б. е провеждала лечение
на кариес еднократно през 2013 г.. По делото не се съдържат данни, че
непочистен зъбен камък е в основата на разклащане и отпадане на зъби.
Травмираните зъби от горната редица са счупени в едно с алвеоларния гребен
на горната челюст. При ПТП са счупени здрави и добре закрепени зъби.
Кариесът е повърхностен ерозивен процес на зъбния емайл и няма отношение
към развитието на остеомиелит и отпадане на зъби.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че със сигурност ако беше с
коректно поставен, техничеки изправен инерционен колан, който функцията
му е да придържа тялото към съответната облегалка, независимо дали е
отпред или отзад лицето, при насрещен удар даже с отклонение на ляво или
на дясно, когато тялото е с тенденция да последва посоката на движение на
автомобила със същата енергия на движене, коланът прикрепя и не допуска
тялото или части от тялото да достигне до предно седящите елементи от
27
обзавеждането на автомобила. Това се касае както по отношение на предно
стоящите, така се отнася и за пътуващите на задната седалка. За тях предно
стоящ елемент, който може да ги травмира това е облегалката на предната
седалка. От страни се намира, съответно има така наречения феномен на
латерализацията, т.е. предимно разположение на травмите от страната, на
която стои. Ако стои в дясно, на него са дясно стоящи елементи, това е врата,
колонка, прозорец, ръкохватки на вратата, там може да се травмира ако стои в
дясно. Ако стои в ляво очакваме травмите да се предимно в ляво. Но тук
травмата е лицево- челна травма. Няма къде другаде да се удари. Това е един
класически удар. Имала е късмет, че тялото е било приведено до известна
степен, защото при тези удари ако главата мине над нивото на облегалката и
влезе в контакт гръдния кош, тогава се получава така наречената висока
шийна травма, която е със смъртоносен резултат. Тогава главата се накланя
рязко напред, задържан гръден кош върху облегалката и се разрушават
шините прешлени и късат гръбначния мозък. В този смисъл тя самата в
досъдебното производство заявява, че е била без колан, но коланът със
сигурност е щял да предотврати конкретно тази травма –
лицево[1]челюстната. Със сигурност не може да се даде оценка кое точно,
или кое съвместно или по отделно е довело до това възпалително
усложнение. То възниква след протезирането. Първо е счупването, след това
се слагат протезите и операция и след това възниква този възпалителен
процес, който се явява усложнение. Така поне е представен в медицинските
документи. Те го водят усложнение и са записали, че лекуват усложнение на
травмата. Тук водеща е травмата. Имаме открита травма с комуникация с
външната среда и фрактурата, като външната среда за тази фрактура е устната
кухина, която е пълна с бактерии и е силно замърсена и контактът между
тъканта и разкъсаните тъкани от счупването, от травмата, на фона на тези
бактерии в устната кухина, разкъсаните тъкани, кръвта, представляват
хранителна среда за бактериите и това благоприятства развитието на един
възпалителен процес. Ако травмата възникне на фона на една лоша устна
хигиена, това е допълнителен фактор, който допринася за развитието на този
възпалителен процес. Т.е. има синергично въздействие между травмата и
лошата устна хигиена, ако такава е била наистина налице. Самото лечение на
травмата, оперативно лечение налага, то се вижда от история на
заболяването, прилагането на антибиотици още от първия ден. А лечението на
28
флегмона или така наречения флегмон е идентично с общото профилактично
отношение към травмата – прилагат се антибиотици. Но е оформено като
отделно страдание с отделна история на заболяването. Ищцата има изолиран
абсцес, зъб 45, долу в дясно, пети зъб. Минало е доста време и е изолиран
около зъб, който не е свързан с травмата. Този зъб не е пострадал от травмата.
Там няма инплант, няма манипулация. Минало е и доста време от травмата,
състоянието е било стабилизирано по отношение на травмата и изведнъж
зъбен абсцес на този зъб, което обичайно при всеки човек може да се случи.
Това не е във връзка с травмата.
Във връзка с установяване на фактическите обстоятелства по делото,
свързани с уврежданията на ищеца и здравословното й състояние, по делото
са събрани гласни доказателства. Свидетелят Д.А.Ф., установява, че
катастрофата се случила преди пет години. Този ден ходили на сватба – Б. и
брат й Б.. Свекър й казал, че се е случило нещо с брат й и сестра й и тръгнали
с кола към катастрофата. Разбрала, че е тежка катастрофата. Брат й и снаха й
В. Б. ги закарали в С.З., а сестра й Б. Б. в С.. На следващия ден отишли в С..
Не можала да говори с нея, но я видяла през вратата. Цялата била в
превръзки. Имала голяма лепенка на челюстта, кръв около устата, счупени
всички зъби, пукнато ляво ухо, порязване на дясното бедро. Челюстта й била
счупена. Била в тежко състояние. В болницата стояла повече от месец.
Свидетелката й ходила на свиждане. Продължило да е в тежко състояние. Не
можела да говори, нямала никаква способност да се движи сама. Лежала през
цялото време, заради раната на крака. Зашили я. След болницата ищцата
отишла в къщата на майка и баща й в с. П.. През цялото време на този период
баба й и майка й и помагали за всичко. Те се грижели за нея. Не можела да се
храни все още. Приготвяли й пасирана храна, която консумирала със сламка.
Това продължило пет месеца. Твърди, че ищцата прекъснала всякакви
социални контакти. Спряла да се вижда с приятели и да излиза. Сочи, че е
виждала раната на бедрото - голям белег, който се забелязва от пръв поглед.
Продължава да изпитва затруднения от този порязък - при натоварване на
бедрото и на студено. След катастрофата не работела, но преди няколко
месеца за пръв път започнала работа в Холандия, но заради тези травми от
катастрофата напуснала, понеже работила на студено и се прибрала в
България. Получил се конфликт между работодателя и нея понеже не чува с
едното ухо. Ищцата искала да учи, но след катастрофата не можела да помни
29
и не иска вече да учи. Притеснява се от белега на крака и не искала да идва на
море. Преди катастрофата била енергична, жизнена, мечтаела да продължи да
учи. С едното ухо вече не чува. Това й създава проблеми и в семейството, с
мъжа й, със свекърва й. Отказвала да говори. Иска да стои сама. През цялото
време ходила на импланти, за да се възстановят зъбите. Поставили пирони,
отваряли венци, най - накрая сложили коронки. Преди катастрофата ищцата
не е претърпявала инциденти, не се е удряла, не е имала проблеми със слуха.
В момента сестра й живее със съпруга си в България. Към момента на
катастрофата сестра й не работила. Тъкмо завършила средно образование. В
момента си търси работа.
Свидетелят М. А.ов А.ов, установява, че с Б. нямат брак. През 2016г.,
юли месец, били на сватба заедно. Приятели му се обадили, че станала
катастрофа. Отишли на мястото на катастрофата и там видял Б.. Той бил на
земята, замаян. Б. я нямало там. Попитал къде е Б.. Казали, че са я закарали в
болницата в Н.З.. Тръгнали към Н.З.. Там казали, че я закарали в С.. Отишли в
С.. Пуснали го при ищцата за две, три минути. Като я видял се уплашил. Била
със строшени зъби, нарязана устна, кракът й нарязан, лежала, челюстта й била
счупена. Била в болницата месец, месец и половина. Почти всеки ден ходил
да я видя. Не ставала от леглото - сестрите й помагали. Хранела се със сламка,
само чорба. Искала да яде, но не можела. След изписването от болницата
отишла в къщата при родителите си в село П.. Те й помагали. След няколко
месеца си дошла в къщи. След изписването ходила по доктори много пъти,
заради зъбите и заради слуха. От удара имала счупен кокал, влязъл навътре и
не можела да чува с лявото ухо. Направили й зъбите, но трудно. Почти всички
зъби й били натрошени. Като стане студено се оплаквала от болки в зъбите и
крака. Сочи, че на крака има голям белег от който се срамува. Твърди, че има
промяна при ищцата след катастрофата. Станала нервна, плаче, понякога
вечер сънува кошмари. Страхува се да се вози в кола. Започнала да се храни
нормално след като й поставили зъбите. Горе долу около година. Заедно били
в Холандия, където работили с грозде. Като станало студено започнала да се
оплаква, ме я боли кракът. Не може да чува, като й викат, трябва да се
повтори. Имала проблем заради това. Работодателят й се карал за това, че не
чува. Искала да учи, тъй като завършила основно образование, но след
катастрофата не можела да помни. Преди катастрофата нямала проблеми със
слуха. Понякога не чува и с другото ухо.
30
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели.
Същите са били в непрекъснат контакти с нея, така че показанията им могат
да установят физическото и психическо състояние на ищеца след
катастрофата, претърпените от нея болки и страдания, причинени от
процесното ПТП.
Третото лице – помагач А. С. А. твърди, че тръгвал от Н.З. за С.З. на
сватба. Карал чужда Алфа, а в колата бил дядо му. Дал мигач, искал да
изпревари автомобила пред него. Със 120 км/ч тръгнал да изпреварва. Като
видял колата отсреща не закачил другата кола. Когато предприел маневра
изпреварване отсреща идвала кола, но била много далеч. След него също
имало една кола. Шофьорът на другата кола бил Б., той увеличил скоростта и
не му дал път. Твърди, че не е блъснал нищо, а другият автомобил се блъснал
и хвърлил някъде на дървета. Няма книжка. Познава Б. и Б., които са първи
братовчеди с неговата жена.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП
– 05.07.2016 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да
обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети
лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за
ангажиране отговорността на ответното дружество по предявените срещу
него искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ. Съгласно посочената
разпоредба, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" за заплащане на дължимото му се обезщетение.
Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 КЗ ищецът е отправил до
31
ответното дружество писмена застрахователна претенция на 18.03.2021 г. за
изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, което е
получено от ответника, по която няма произнасяне.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
При прекратяване на наказателното производство, доколкото няма
постановена присъда, която да е задължителна за гражданския съд на
основание чл. 300 от ГПК, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва
да бъдат установени с доказателства в хода на настоящото производство.
От назначената по делото съдебно автотехническа експертиза се
установява механизма на процесното ПТП: На 05.07.2016 година около 19:30
часа при сухо, слънчево време, по сух слабоизносен асфалт, на път II-66, в
района на км 48+100 между отбивките на селата Д. и О., в землището на село
Д., в посока запад се е движел лек автомобил „Мазда 6” управляван от Б.А.Б.
със скорост на движение от около 111 км/ч и опасна зона за спиране около
112 м. Зад него се е движел лек автомобил „Алфа Ромео 156“ управляван от
неправоспособният А. С. А. със скорост на движение от около 120 км/ч и
опасна зона за спиране около 128 м. Водача на л.а. Алфа предприема
изпреварване, като в процеса на маневрата се придвижва странично към лекия
автомобил Мазда. Настъпва удар, като удара между леките автомобили се е
реализирал между дясната страница на Алфа и лявата страница на Мазда.
От което се налага извода, че вина за настъпилото ПТП е изцяло на
водача на лекия автомобил Алфа, който е има техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП, като при извършване на маневрата
изпреварване съобрази необходимата странична дистанция с изпреварваното
МПС и не навлиза в опасната му зона за спиране, за което деяние е наказан с
влязло в сила НП.
Безспорно в случая е налице и последният признак за уважаване на
предявените искове– причинно- следствена връзка между процесното ПТП и
получените от ищеца вреди. Видно от заключението на съдебно-
медицинската експертиза, описаните в същото увреждания са причинени от
32
действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени при ПТП от
изпадане от автомобила при удар върху терена.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното: Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г., то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
При определяне размера на дължимото в случая обезщетение за
причинени неимуществени вреди съдът взема предвид характера, силата,
интензитета и продължителността на търпените от ищеца вреди от следните
травматични увреждания, а именно: трайна загуба на слуха; Счупване на
долната челюст; Избиване на фронтални горни зъби; Разкъсно-контузни рани
на устните на устата и брадата; Разкъсно-контузна рана на дясното бедро.
Настоящият съдебен състав съобрази, че ищеца е получил две средни и две
леки телесни повреди всяка временно опасни за живота. Имайки предвид
множеството травми, общия възстановителен период при пострадалата е бил
в рамките на минимум дванадесет месеца. Това се установява от назначената
КСМЕ, която както и разпитаните свидетели, като периодът на
възстановяване приблизително съвпада. Следва да се отбележи, обаче, че по
отношение на твърдението на ищцата за получен спонтанен аборт, вследствие
ПТП, вещото лице по КСМЕ заключава, че спонтанният аборт на Б. Б. от
28.1.2017 г. няма причинно-следствена връзка претърпяното на 05.07.2016 г.
ПТП
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде отчетена преживяната от ищеца остра стресова реакция, която
е довело до негативна промяна в психо – емоционалното й състояние. От
разпитания по делото свидетел се установи, че процесното ПТП се е отразило
изключително негативно върху психичното състояние на ищеца. Съдът взема
предвид освен интензитета на преживените болки и страдания, също и
тежестта на причинените увреждания, продължителността на търпените
33
болки и страдания и продължителността на възстановителния процес, също
придружен с хирургични интервенции, продължителни рехабилитационни и
медикаментозни лечения.
Съдът приема, че е налице тежък случай на увреждане и претърпени
вреди, вследствие на претърпяно ПТП. В процеса са установени по
категоричен начин множество тежки контузии – загуба на слуха, счупвания на
челюстта и избиване фронтални горни зъби, разкусно контузни рани по
лицето и бедрото, наложили продължително тежко лечение в болнични
заведения, хирургични интервенции, продължителни рехабилитационни и
медикаментозни лечения. Претърпяно ПТП, както и уврежданията, които е
получила, са променили в негативна насока живота на ищеца, затрудняват
професионалната и личната му реализация, възможността му за контакт с
околните - личен, професионален и социален.
Съдът, като отчете вида и характера на вредите, интензитета на
претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и
възрастта на пострадалата, намира, че дължимото обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на 80 000 лв.. като в останалия претендира
размер от 120 000 лв., искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска за имуществени вреди, съдът намира същия за неоснователен
поради следното: от представените фискални бонове не може да се установи
връзка между направените разходи за лечение на ищцата и процесното ПТП.
Представени са касови бележки за закупени лекарства без уточнение какви
лекарства точно са закупени. Представена е фактура за поставени зъбни
импланти и протезиране с мостова конструкция върху тях от страна на д-р В.
Р.. Не е възможно да се установи със сигурност по какви причини липсват
зъбите на ищцата - дали вследствие прекараната травма, дали поради кариес и
усложненията му или поради пародонтални увреждания. Ето защо предявения
иск за имуществени вреди, следва да се отхвърли като неоснователен.
При проведено насрещно доказване ответникът е заявил възражение за
съпричиняване с оглед непоставен предпазен колан. Вещите лица по КСМЕ и
ЛЧХ правят съвместен извод, по време на ПТП Б. Б. не е била с поставен
предпазен колан. Липсата на обезопасителен колан в случая има пряко
отношение към настъпване на лицево челюстната травма. Изключително
голяма е вероятността поставеният предпазен колан да предотврати лицево
челюстната травма. Следва да се има предвид, че най – тежките наранявания
ищцата е получила именно в тази област на тялото. С оглед тези ангажирани
доказателства, настоящият съдебен състав възприема като основателно
наведеното възражение и намира, че с поведението си ищецът е допринесъл
за настъпване на вредоносния резултат като определя процент на
34
съпричиняване от 50%. Предвид горното с приетия процент съпричиняване
следва да бъдат редуцирани определените обезщетения т.е. на ищеца се
следва сумата от 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. По
другото направено от ответника възражение, за неправилно лечение и лоша
устна хигиена, съдът го намира за напълно неоснователно и недоказано с
оглед събраните по делото доказателства – СМЕ и свидетелски показания,
които сочат, че това не може да бъде установено.
Заявена е и претенция за присъждане на обезщетение за забава, считано
от датата на увреждането 05.07.2016 г.. Съгласно КЗ отговорността на
застрахователя за лихви, дължими от застрахования на увреденото лице е
ограничена и това задължение е за периода след датата, на която
застрахователя е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие
било от застрахования, било от увреденото лице. При това разпоредбата на
чл. 498 от действащия КЗ предвижда задължение на увреденото лице при
настъпване на застрахователното събитие да предяви претенцията си първо
пред застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви
прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. В конкретния случай на
18.03.2021 г. ищецът е поискал от ответника заплащане на застрахователно
обезщетение, поради което следва, че застрахователят е уведомен за
процесното ПТП от ищеца именно на тази дата и за него настъпва
задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от
КЗ. Предвид на това лихва за забава върху горепосоченото обезщетение се
дължи 18.03.2021 г.. до датата на окончателното плащане, като за останалия
претендиран период от 05.07.2016 г до 17.03.2021 г. претенцията за лихва
следва да се отхвърли като неоснователна.
Ищцата е освободена от държавни такси и разноски, като с исковата
молба е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38 от ЗАдв и разноски за ищцата в размер на 219,60 лв.. Размерът
на възнаграждението се определя от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, който размер на осн.
чл. 7, ал. 2, т. 5, при този изход на делото е 1463 лв., като това
възнаграждение следва да се присъди в полза на адвокат П. С. от САК, а на
ищцата се дължат 67,04 лв.. Ответникът също има право на разноски с оглед
35
отхвърлената част от исковете, които в случая са в размер на 1411 лв.. Следва
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да се осъди ответникът да заплати в полза
на държавата, чрез ОС С.З. държавна такса върху уважената част от исковете
в размер на 1600 лв. и сумата 397,50 лв., възнаграждение за вещи лица.
Водим от горните мотиви Старозагорският окръжен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД ,Д.Ж.З.“ АД – гр. С., ***, ЕИК ***, да заплати на Б. А.
Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.П.,обл. С.З., чрез адв. С. – САК,
сумата от 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева), представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, преживени болки и страдания, стрес, страх и
негативни емоции, в резултат на претърпяното от ищеца ПТП на 05.07.2016
г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 18.03.2021 г.,
до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля в останалия
претендиран размер до 120 000 лв., както и за законна лихва за периода
05.07.2016 г. до 17.03.2021 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД ,Д.Ж.З.“ АД – гр. С., ***, ЕИК ***,, да заплати на адв.
П. С.от САК, сумата 1463 лв. възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗАД ,Д.Ж.З.“ АД – гр. С., ***, ЕИК ***,, да заплати на Б. А.
Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.П.,обл. С.З., чрез адв. С. – САК
сумата 67,04 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД ,Д.Ж.З.“ АД – гр. С., ***, ЕИК ***,, да заплати сумата
от 1600 лв., представляваща държавна такса и сумата 397,50 лв.,
възнаграждение за вещи лица, по сметка на Окръжен съд - С.З..
ОСЪЖДА Б. А. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.П.,обл. С.З.,
чрез адв. С. – САК, да заплати на ЗАД ,Д.Ж.З.“ АД – гр. С., ***, ЕИК ***
сумата 1411 лв..
36
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач
на страна на ответника - А. С. А., ЕГН ********** от с. К., общ. К..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС С.З. пред П.ския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
37