Решение по дело №413/2019 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 август 2019 г. (в сила от 28 ноември 2019 г.)
Съдия: Николай Борисов Борисов
Дело: 20193330200413
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юни 2019 г.

Съдържание на акта

                                         РЕШЕНИЕ

 

341,  13.08.2019г.,  град Разград

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският районен съд 

На единадесети Юли две хиляди и деветнадесета година

в публичното заседание  в следния състав:

                                                            

                                                     Председател: Николай Борисов  

Секретар:  Даринка Димитрова

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от съдията анд № 413 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от  « Инфоел « ЕООД - Русе, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „ Мостова „, ***, представлявано от И. М. А., против НП № 384856 – F406065/30.11.2018г. на Началник отдел « Оперативни дейности « - Варна в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 41, ал.1 от Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 вр. чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание „имуществена санкция”  в размер на 600,00лева на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.

В жалбата по същество не се оспорват констатациите в обжалваното НП, излагат се доводи за приложение на чл. 28 от ЗАНН и на тази плоскост се иска отмяна на атакуваното НП.  

В съдебното заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител.

Представителят на наказващия орган ТД на НАП – Варна, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното НП.

За РРП не се явява представител.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното: При извършена проверка на 08.09.2018г. в търговски обект магазин със склад, находящ се в гр. Русе , ул. „ Зорница „ № ***, стопанисван от « Инфоел « ЕООД - Русе, с ЕИК ***,  документирана в ПИП сер. АА бл. № ***/08.09.2018г., е установено въз основа на данните в касовата книга на 1бр. ЕКАФП, както и описа на паричните средства в касата на обекта, е констатирано, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да отпечата съкратен отчет на фискалната памет на апарата за м. Януари, м. Февруари, м. Март, м. Април, м. Май, м. Юни, м. Юли и м. Август 2018г. в седем дневен срок от изтичане на съответния месец, с което е нарушен реда за отчитане на фискалното устройство с номер на фискалната памет 46060990. Проверката извършена в присъствие на представляващия дружеството, съкратените дневни отчети са разпечатани от паметта на фискарното устройство в деня на проверката в обекта – 08.09.2018г.

 На 11.09.2018г. е съставен АУАН  сер. АN бл. № F406065 в присъствие на управителя на жалбоподателя, като нарушението е описано от фактическа страна само за м. Май 2018г., като съкратения отчет от паметта на фискалното устройство е следвало да бъде разпечатан до 07.06.2018 г., квалифицирано е като такова по чл. 41, ал.1 от Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 вр. чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, връчен на жалбоподателя и подписан от него без възражения. Такива не са постъпили в тридневния срок по ЗАНН.

На 30.11.2018 г. е издадено и процесното НП, в което адм. наказващият орган е описал нарушението по идентичен с АУАН начин, също го е квалифицирал по чл. 41, ал.1 от Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 вр. чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, а на основание чл.185, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложил „имуществена санкция”  в размер на 600,00лева.

НП е връчено на  търговеца на 28.12.2018 г., жалбата срещу него е постъпила в деловодството на РС – Русе на 08.01.2019г.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.  По същество е частично основателна. 

От така възприетата от съда фактическа обстановка и неоспорена с въззивната жалба, безспорно се установява по делото, че е осъществен от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 41, ал.1 от Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ.

Относно възражението за прилагане на чл.28 от ЗАНН, поради маловажност на случая, съдът не споделя доводите на жалбоподателя в този смисъл. С оглед препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН разпоредбите на Наказателния кодекс (НК), включително и относно обстоятелствата, изключващи отговорността са приложими и в административно - наказателния процес. Такова обстоятелство, изключващо отговорността, е предвидено в нормата на чл. 9, ал. 2 НК - деянието формално осъществява признаците на предвиденото в закона административно нарушение, но поради своята малозначителност, не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото, т. е. обичайния оборот на търговския обект и липсата на широк обществен отзвук са неотносими към маловажността на административното нарушение.

Административното нарушение е на просто извършване, като с бездействие, неразпечатвайки съкратен отчет за м. Май 2018г. от фискалната памет на въведеното в експлоатация в търговския обект, фискално устройство най – късно на 07.06.2018г., жалбоподателят е осъществил санкционираното адм. нарушение. Доколкото се касае за юридическо лице, то на основание чл. 83 от ЗАНН отгонворността е безвиновна – обективна.

Наказателното постановление, както и Актът за установяване на извършеното от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.

Доколкото по делото няма доказателства, а и в обжалваното НП не се твърди, за предходни налагани на жалбоподателя административни санкции за нарушение на ЗДДС и подзаконовите нормативни актове, то й размера на наложената имуществена санкция следва да бъде намален на минималния посочен в закона – 500,00лв. Така определена, санкцията се явява съответна на извършеното адм. нарушение и справедлива с оглед липсата на предходни налагани санкции. В този смисъл наказателното постановление следва да бъде изменено.

За прецизност, съдът намира за необходимо да посочи, че включването на разпоредбите на чл.118, ал.4, т.1 вр. чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС в състава на посочената за нарушена материална норма е излишно е не отразява обективната правна квалификация. Това е така, защото при други равни условия отговорен за бездействие по чл. 118, ал.4 от ЗДДС би бил единствено и само Министъра на финансите, когото норма задължава да издаде съответната наредба/в случая Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ/. Разпоредбата на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е кореспондиращата на административното нарушение санкционна норма, диспозитива на която е невъзможно да бъде нарушен по какъвто и да е начин от жалбоподателя. Тази допусната неточност при изписване на нарушената материална разпоредба, обаче не води до осъществени съществени процесуални нарушения, които да са ограничили по някакъв начин правото на защита на санкционираното лице и не се отразяват на законосъобразността на обжалваното НП.

Воден от изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

 

                                 Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯВА  НП № 384856 – F406065/30.11.2018г. на Началник отдел « Оперативни дейности « - Варна в ЦУ на НАП, в частта, с която на « Инфоел « ЕООД - Русе, с ЕИК 1***, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „ Мостова „ №3, ***, представлявано от И= М= А= за нарушение на чл. 41, ал.1 от Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 вр. чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание „имуществена санкция”  в размер на 600,00лева на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, като намалява размера на санкцията на 500,00лв.

ПОТВЪРЖДАВА НП № 384856 – F406065/30.11.2018г. на Началник отдел « Оперативни дейности « - Варна в ЦУ на НАП в останалата част като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: