№ 15463
гр. София, 02.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110166188 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от М. С. Д. срещу „Дойче Луфтханза“ АД, с
която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл.5, пар.1, буква „б“, във връзка с чл.9,
пар.1, буква „в“ от Регламент №261/2004 за сумата от 50,85 лева – разходи за билети за
влак от летище Мюнхен до хотел и от хотел до летище Мюнхен, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл.5, пар.1, буква „б“, във връзка с чл.9, пар.1, буква „б“ от Регламент №261/2004 за
сумата от 394,78 лева, с равностойност от 201,85 евро – незаплатени разноски за две
нощувки в хотел, и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.5, пар.1, буква „а“, във връзка с чл.8,
пар.1, буква „б“ от Регламент №261/2004 за сумата от 621,44 лв. – разноски за самолетни
билети за алтернативен самолетен полет до гр. София, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 13.03.2024 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.04.2024 г. по ч.гр.д. № 14852/2024 г. по описа на
СРС, 61 състав.
Ищцата посочва, че е имала сключен договор за въздушен превоз с ответника за два
свързани полета по направление София – Мюнхен – Цюрих, съответно с полет
******/16.12.2022 г. от София за Мюнхен и полет *****, излитащ по разписание на
16.12.2022г. в 21:00 ч. от летище Летище Мюнхен, Германия и пристигащ по разписание на
16.12.2022г. в 21:55 ч. на Летище Цюрих, Швейцария. Твърди, че авиокомпания „Дойче
Луфтханза“ е потвърдила резервацията за полетите под номер ***** и е издала бордни
карти, но полетът ****** се е осъществил с 1 час закъснение, поради което по вина на
ответната авиокомпания е изпуснала втория полет ***** по направление Мюнхен – Цюрих.
Посочва, че „Дойче Луфтханза“ е предоставила на ищцата алтернативен полет за Цюрих –
******/16.12.2022 г., който обаче в последствие бил отменен. На ищцата бил предоставен
алтернативен поле******, който обаче бил планиран за следващия ден – 17.12.2022г. Поради
това се наложило ищцата да си потърси хотел да пренощува, за да изчака до следващия ден и
да хване поле****** с „Дойче Луфтханза“ за Цюрих, при което ищцата сторила разход за
1
нощувка в размер от 104,85 евро, с равностойност от 205,06 лева, както и разход в размер на
13 евро, с равностойност от 25,42 лева, за транспорт – трансфер от летището до хотела на
16.12.2022 г. Поле******/17.12.2022 г. с „Луфтханза“ от Мюнхен за Цюрих обаче също бил
отменен. Вместо него на ищцата бил предоставен полет ******, планиран за 18.12.2022 г. за
Цюрих, поради което ищцата следвало да плати разходи в размер от 97 евро, в
равностойност от 189,72 лева за своя сметка за нощувка в хотел на 17.12.2022 г. срещу
18.12.2022 г., както и разход в размер на 13 евро, с равностойност от 25,42 лева, за транспорт
– трансфер от летището до хотела на 17.12.2022 г. Посочва, че полет ****** от 18.12.2022 г.
обаче бил неизгодна и твърде закъсняла опция за ищцата да достигне до Цюрих, тъй като
времето на пристигането й там би билов по-късен момент от този, в който според
оригиналната си резервация тя трябвало да хване обратен полет на от Цюрих за Виена и
после от Виена за София, за се прибере у дома (17.12.2022г.). Поради това и ищцата не се
възползвала и не летяла с полет ****** от 18.12.2022 г., като вместо това, тя закупила за
своя сметка билети за полети обратно към България с друга авиокомпания, като сторила
разход в размер от 621,44 лева. Излага правни доводи, че съгласно Регламент №261/2004 г. в
процесната ситуация, опериращият въздушен превозвач („Дойче Луфтханза“ АД) има
задължението да осигури храна, напитки, настаняване, алтернативен транспорт на
пътниците и др., така, че да я компенсира поне отчасти за неудобството и безпокойството,
причинени й от непредвидената отмяна на няколко поредни полета, а също така е следвало
да възстанови разноските за полета. Предвид посоченото, ищцата твърди, че е отправила
претенции пред ответното дружество с референтен № 36801737, но ответното дружество
така и не е заплатило претендираните суми. Твърди, че е сезирала националния регулатор в
Германия, който осъществява контрол над въздушните превозвачи за приложението на
Регламент №261/2004г. – SOP, който е изискал становището на „Дойче Луфтханза“ и в
отговор на това ответното дружество е признало напълно основателността на претенцията
на ищцата, но въпреки това ищцата не е получила плащане на дължимите суми за
настаняване, транспорт и премаршрутиране. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Дойче
Луфтханза“, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че ищцата е притежавала
билети за процесните полети с „Дойче Луфтханза“, както и обстоятелството, че полет *****
от 16.12.2022 г. е закъснял. Оспорва, че ищцата е сторила твърдените в исковата молба
разходи за хотелско настаняване, транспорт до летището и за допълнителен самолетен полет,
като твърди, че разходите са разходите са сторени от търговското дружество „Копон“ ЕООД.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 135 ЗГВ, считано от
датата на извършване на полета – 16.12.2022 г. или от датата на сторените разходи –
18.12.2022 г. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл.5, пар.1, буква „б“, във
връзка с чл.9, пар.1, буква „в“ от Регламент №261/2004 за сумата от 50,85 лева в тежест
на ищеца е да докаже качеството си на пътник по валидна облигация по договор за
2
въздушен превоз; отмяна на полета съобразно твърденията по ИМ, което налага престой за
една или повече нощи или допълнителен престой към първоначално предвидения от
пътника; размерът на направените от пътника разходи за превоз от хотела до летището.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, вр. чл.5, пар.1, буква „б“, във
връзка с чл.9, пар.1, буква „б“ от Регламент №261/2004 на ЕП и на Съвета за сумата от
394,78 лева, с равностойност от 201,85 евро, в тежест на ищеца е да докаже качеството си на
пътник по валидна облигация по договор за въздушен превоз; отмяна на полета съобразно
твърденията по ИМ, което налага престой за една или повече нощи или допълнителен
престой към първоначално предвидения от пътника; размерът на направените от пътника
разходи за хотелско настаняване.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, вр. чл.5, пар.1, буква „а“, във
връзка с чл.8, пар.1, буква „б“ от Регламент №261/2004 за сумата от 621,44 лв., в тежест
на ищеца е да докаже качеството си на пътник по валидна облигация по договор за
въздушен превоз; отмяна на полета съобразно твърденията по ИМ; размерът на направените
от пътника разходи за обратен полет до началната дестинация на пътуването – гр. София.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
По наведеното в отговора, възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да
бъдат отделени обстоятелства: сключен договор за осъществяване на въздушен полет по
направление София-Мюнхен-Цюрих: с полет ******/16.12.2022 г. от София за Мюнхен и
полет *****, излитащ по разписание на 16.12.2022г. в 21:00 ч. от летище Летище Мюнхен,
Германия и пристигащ по разписание на 16.12.2022г. в 21:55 ч. на Летище Цюрих,
Швейцария; закъснение на полета, надвишаващо 1 астрономически час от планираното
разписание, в следствие на което ищцата е изпуснала полет ***** по направление Мюнхен-
Цюрих.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба писмени доказателства са допустими и относими
към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на
3
определението.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.05.2025 г. от
14:50 часа, за която дата и час да се призоват страните - с препис от определението.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че
медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата
на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към
действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата
има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца,
като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото
определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените
в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4