Определение по дело №1400/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1780
Дата: 26 септември 2019 г. (в сила от 14 януари 2020 г.)
Съдия: Калина Стоянова Пенева
Дело: 20192100501400
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ ІІІ -1780                                        26.09.2019 год.                    гр. Бургас

 

Бургаски окръжен съд                                        трети въззивен граждански състав

на двадесет и шести септември                          две хиляди и деветнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ПАРАШКЕВОВ

                                                           ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА ПЕНЕВА

                                                                                       КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева

в.гр.дело № 1400 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е жалба, вх. № 2673/19.08.2019 год. по описа на ЧСИ Трифон Димитров, № 801 на КЧСИ, подадена от адв. Димитрина Ройдева - БАК, процесуален представител на ,,ЕП-КОМЕРС”ООД-Бургас, ЕИК *********, в качеството на длъжник по изп.д. № 20148010400191 по описа на ЧСИ Димитров, с район на действие – Бургаски окръжен съд, срещу действия на частния съдебен изпълнител по изпълнителното дело, както следва : - постановленията на ЧСИ за отмяна на постановления за възлагане на недвижими имоти на взискателя, за които се твърди, че са влезли в сила, - удостоверение за размера на дълга изх.№ 3446/01.08.2019 год., за което се твърди, че представлява разпределение на суми по чл.460 от ГПК и – твърдян отказ на ЧСИ да приключи изпълнителното производство. В жалбата е посочено, че действията на ЧСИ  са нищожни, недопустими и незаконосъобразни, поради което следва да бъдат прогласени за нищожни, обезсилени или отменени от съда.  Направено е искане за спиране на изпълнителното производство по реда на чл.438 от ГПК.

В жалбата се сочи, че в хода на изпълнителното производство са осъществени процедури по извършване на публични продани на недвижими имоти собствени на длъжника. Твърди се, че с влезли в сила постановления за възлагане от 30.07.2015 год. и 01.08.2015 год., правото на собственост върху три недвижими имота е прехвърлено на обявения за купувач взискател. По искане на взискателя, на 29.08.2015 год. ЧСИ е спрял изпълнението по изпълнителното производство, но по негова молба от 01.03.2016 год., в рамките на спряното изпълнително производство, без да го възобнови, е издал нови три постановления от 21.03.2016 год., с които отменил постановленията за възлагане на имоти в полза на взискателя. По нова молба на взискателя от 26.07.2019 год. с нови постановления от 31.07.2019 год. ЧСИ повторно отменил трите постановления за възлагане на имота в полза на взискателя. Твърди се, че действията на ЧСИ от отмяна на влезлите в сила постановления са нищожни и недопустими, а отказът на ЧСИ да приключи процедурата по принудително изпълнение за възложените имоти е отказ на ЧСИ да приключи изпълнителното производство. В жалбата е посочено , че след възобновяване на производството по искане на длъжника, съдебният изпълнител е издал удостоверение за размера на задълженията, за което се твърди, че представлява по естеството си правен акт на разпределение по смисъла на чл.460 от ГПК. Твърди се, че в посоченото удостоверение погрешно са посочени дължимите по изпълнението суми.

Срещу жалбата е постъпило писмено възражение от взискателя –,,ТРАНСВАГОН” АД - Бургас, ЕИК102205325, чрез процесуален представител адв.Тодорова, в което са изложени аргументи за недопустимост на жалбата и направените с нея искания, поради липса на подлежащи на обжалване действия на ЧСИ, евентуално – изложени са подробни съображения за нейната неоснователност. Направено е искане за оставянето на жалбата без разглеждане, евентуално - за отхвърлянето й като неоснователна.

Постъпили са мотиви от ЧСИ Трифон Димитров, № 801 на КЧСИ, с район на действие – Бургаски окръжен съд, в които е посочено, че жалбата е неоснователна. Приложено е копие от изпълнителното дело.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело № 20148010400191 по описа на ЧСИ Трифон Димитров, № 801 на КЧСИ, е образувано по молба на взискателя ,,ТРАНСВАГОН” АД-Бургас, ЕИК *********, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20.08.2014 год. на основание съдебно решение № 54/25.07.2014 год. по т.д.№ 154/2014 год., постановено от Бургаски апелативен съд, срещу длъжника  ,,ЕП КОМЕРС” ООД - Бургас, ЕИК *********, за заплащане на общо задължение в размер на 2 385274,59 лв., ведно с мораторната лихва върху главницата, считано от 29.03.2013 год. до 21.06.2013 год. в размер на 56487,94 лв. и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба - 21.06.2013 год. до окончателното погасяване на главницата.

В хода на изпълнителното производство са предприети действия по принудително изпълнение. Изпълнението е насочено срещу недвижими имоти, собственост на длъжника по изпълнителното дело, върху които са наложени и вписани възбрани. Наложени са запори върху банкови сметки, вземания и акции на длъжника.

По отношение на заложните кредитори по ЗОЗ Е.П. и Г.П. ЧСИ е постановил изричен отказ за присъединяване по изпълнителното дело.

На 05.05.2015г., длъжникът е обявил в ТР за вписване предприемане изпълнение на особения залог върху търговското му  предприятие, учреден с договор от 11.11.2014 год., вписан в ТР на 17.11.2014 год., след което по молба на взискателя ,,ТРАНСВАГОН”АД е наложен запор върху търговското предприятие на ,,ЕП-КОМЕРС”ООД.

Осъществени са процедури по извършване на публични продани на недвижими имоти собственост на длъжника. Издадени са постановления за възлагане на имотите, включително постановления за възлагане на три от имотите на взискателя.

По молба на взискателя на 28.08.2015 год. изпълнението по изпълнителното дело е спряно. На 18.02.2016 год. ЧСИ отново е постановил определение за спиране на изпълнителното производство въз основа на молба на длъжника и приложено решение на ВКС, с което решението на БАС въз основа на което е бил издаден изпълнителния лист по делото е било обезсилено.

След подадена молба на взискателя ,,ТРАНСВАГОН”АД от 01.03.2016 год., ЧСИ е издал постановления за отмяна на постановленията, с които имоти са били възложени на взискателя, а именно: постановление за отмяна на постановление за възлагане на недвижим имот с изх.№ 1168/21.03.2016 год., постановление за отмяна на постановление за възлагане на недвижим имот с изх.01169/21.03.2016 год., постановление за отмяна на постановление за възлагане на недвижим имот с изх.№ 1170/21.03.2016 год..

По молба на взискателя, вх.№ 2389/26.07.2019 год. с приложено влязло в сила Решение №15/21.02.2018 год. по т.д.№ 16/2018 год. на БАС и издадени въз основа на него изпълнителни листи, с постановление на ЧСИ изх.№3807/29.07.2019 год., изпълнителното производство е възобновено.

С постановления изх.№№ 3915, 3916 и 3919 от 31.07.2019 год. ЧСИ е обявил публичните продани на недвижимите имоти възложени в полза на взискателя за неуспешни и отново е отменил постановленията за възлагане на недвижими имоти в полза на взискателя.

По молба на длъжника за издаване на удостоверение за размера на дълга от 01.08.2019 год. ЧСИ е издал удостоверение за размера на дълга изх.№ 3446/01.08.2019 год.

След издаване на удостоверението за дълга липсват данни длъжникът да е поискал прекратяване или приключване на изпълнителното производство, а ЧСИ с изричен акт да е отказал такова прекратяване или приключване.

След преценка на изложеното в жалбата и събраните доказателства, съдът намира, че жалбата е НЕДОПУСТИМА.

Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК лимитативно урежда действията на съдебния изпълнител, които е допустимо да бъдат обжалвани от длъжника. В нормата на чл.435 от ГПК са посочени хипотезите, при които лицата имат право на жалба срещу действията на съдебния изпълнител. В тази норма са изброени основните подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител, но са налице и други изрично посочени случаи, при които е дадена възможност за обжалване на действия по принудителното изпълнение - например чл.463 от ГПК, чл.527, ал.4 от ГПК.

Разпоредбата на чл.435 от ГПК сочи, че действията, които може да обжалва длъжника са: постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е надлежно уведомен за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485 от ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470 от ГПК, както и в случаите по чл.486, ал.2 от ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или да приключи принудителното изпълнение, разноските по изпълнението. Разпоредбата на чл.463 от ГПК дава възможност на длъжника да обжалва и разпределението по чл.460 от ГПК.

ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК, ВКС очертава  обхвата на проверката, която извършва съда при подадена жалба от длъжника срещу постановление за възлагане, на посочените в чл.435, ал.3 от ГПК основания. Съгласно т.8, длъжникът може да обжалва постановлението за възлагане само поради това, че наддването не е извършено надлежно или поради това, че имуществото не е възложено по най-високата продажна цена, но не и други действия на ЧСИ в процедурата на публичната продан. В случая не се обжалва постановление за възлагане на основанията посочени в закона и разяснени с тълкувателното решение, а се обжалват актове на ЧСИ за отмяна на постановления за възлагане, каквато възможност не е предвидена в процесуалния закон, поради което в тази част жалбата е недопустима поради липсата на право на жалба за жалбоподателя.

Противно на твърденията на жалбоподателя удостоверението за дълг от  01.08.2019 год., издадено по искане на длъжника и за неговите нужди, няма характера на разпределение по смисъла на чл.460 от ГПК.

По делото липсва изричен отказ на ЧСИ по молба на длъжника за приключи производството по принудителното изпълнение. Неправилно е схващането на жалбоподателя, че отказът на ЧСИ да приключи процедурата по принудително изпълнение за възложените на взискателя имоти е отказ за приключване на изпълнителното производство. Изпълнителното производство в случая е с много по-голям обхват и не се изчерпва само с принудителното изпълнение върху три имота на длъжника.

Тъй като процесуалният закон не е предвидил възможност за обжалване на удостоверението за дълг и на мълчалив отказ на ЧСИ за приключване на производството, в тези части жалбата също се явява недопустима поради липсата на право на жалба.

Наличието на право на жалба е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за допустимостта на процеса, за които съдът следи служебно. Поради липса на признато от закона в полза на длъжника процесуално право на жалба срещу обжалваните от него действия, жалбата като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Във връзка с направеното искане за спиране на изпълнителното производство на основание чл.438 от ГПК, съдът намира следното:

Определението по чл. 438 от ГПК се постановява по преценка на съда, но при произнасянето му, съдът е ограничен от изискванията на закона. Това спиране цели да охрани правата на жалбоподателя докато трае производството по чл.435 и сл. от ГПК. За да се постанови спиране на изпълнителното производство по реда на чл. 438 от ГПК, жалбата трябва да е допустима и вероятно основателна, както и да е подкрепена с убедителни писмени доказателства. Искането за спиране на изпълнението по чл.438 от ГПК не подлежи на самостоятелно разглеждане извън производството по жалба, с която редовно е сезирана контролната инстанция. Същото по естеството си представлява вид обезпечение на депозираната жалба и може да се разгледа само при наличие на редовна жалба. /Определение 615 / 12.11.2009 год.  по ч. гр. д. 621/2009 г. на ВКС, III г. о /.

Ето защо поради констатирана недопустимост на жалбата, недопустимо се явява и искането на жалбоподателя по чл.438 от ГПК за спиране на изпълнителното производство, което също следва да бъде оставено без разглеждане.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 2673/19.08.2019 год. по описа на ЧСИ Трифон Димитров, № 801 на КЧСИ, подадена от адв. Димитрина Ройдева - БАК, процесуален представител на ,,ЕП-КОМЕРС” ООД-Бургас, ЕИК *********, в качеството на длъжник по изп.д. № 20148010400191 по описа на ЧСИ Димитров, с район на действие – Бургаски окръжен съд, срещу действия на частния съдебен изпълнител по изпълнителното дело, както следва : - постановленията на ЧСИ за отмяна на постановления за възлагане на недвижими имоти на взискателя,              - удостоверение за размера на дълга изх.№ 3446/01.08.2019 год., - твърдян отказ на ЧСИ да приключи изпълнителното производство, като и направеното от жалбоподателя искане за спиране на изпълнителното производство по реда на чл.438 от ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1400 /2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Бургаски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.              2.